Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/6, стр. 565 - 573

ИДЕИ И РЕАЛНОСТИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В 1. – 4. КЛАС

Резюме:

Ключови думи:

Български език и литература в началното училище
Bulgarian Language and Literature in Elementary School

Реализирането на образователните приоритети в обучението по български език и литература (четене) в 1.– 4. клас изисква в центъра на педагогическата дейност да се постави субективният опит на всяко дете за осъществяване на речева комуникация в различни комуникативни ситуации, свързани с неговия житейски и речев опит. Това е една съвременна идея, произтичаща от концептуалните постановки за личностно ориентирано обучение и активно учене.

Идвайки в училище, малкият ученик показва определени умения за устно речево общуване. Обучението в началните класове е училищният период, в който той овладява писмената форма на речта – четенето, като разбиране и използване на информация от писмени езикови форми, и писането, като средство за разбиране и предаване на информация чрез писмени езикови форми (ПРОЕКТ PIRLS, BOSS,W., 2003: 79)

Идеята за овладяване от учениците в 1. – 4. клас на система от комуникативни умения за успешно речево общуване в различни комуникативни ситуации е обединяваща по отношение на четирите относително самостоятелни раздела на учебния предмет Български език и литература. В учебните програми началното ограмотяване се свързва с овладяването на система от четивни умения, обучението по български език – с овладяването на система от знания за езика и умения да се прилагат в практическа образователна дейност, литературното обучение – с овладяването на литературна компетентност. Формирането на комуникативноречеви умения е разделът, който представя овладяването на умения за създаване на определен тип текстове. Не могат сериозно да се оспорят формулираните цели на обучението и очакваните резултати от него по всеки раздел, защотo те имат своята теоретична обосновка. Независимо от това структурирането на учебния предмет трудно се свързва с определението в учебните програми, което го представя като „единен“. Единен по отношение на какво? Дори в постановките, които обобщено разкриват същността и приоритетите на обучението в програмите за отделните класове, няма отговор на този въпрос. Не са разработени и представени параметри на вътрешнопредметни връзки, които обосновават единния характер на учебния предмет. Ясно е, че в практиката на който и да е учител обучението по всеки отделен раздел се осъществява самостоятелно и с много незначителни опити за реализиране на неговия единен характер.

Бих подчертала, че неудовлетворителните резултати от изследванията на уменията на малките ученици да четат с разбиране в известна степен са резултат и от липсата на концептуални и практико-приложни решения по поставения въпрос. На практика форматът на учебните програми за втори, трети и четвърти клас не позволява да се реализира идеята за овладяване на функционална грамотност. В първи клас началното ограмотяване само поставя началото за по-нататъшно усъвършенстване на четивните умения. Във втори, трети и четвърти клас процесът за овладяване на грамотността на ниво съдържателен превод при четене на различни типове текстове се прекъсва поради ориентирането на обучението в трите негови съставни части към специфичните цели, определени в учебните програми. Наблюденията на четенето с разбиране показват, че действително учениците трудно разграничават информация в научнопопулярен текст.

Например четат кратък текст за кораловите острови, взет от детска енциклопедия. Когато им се постави задача да подчертаят думи, чието значение не разбират, се оказва, че всички деца подчертават две от думите, обяснени чрез изречението, в което са употребени. При изпълнение на задача да свържат две картинки с подходящи изречения от текста, децата в трети и четвърти клас свързват и двете картинки с едно и също изречение, без да разберат, че предметът е един и същ, но в двете изречения е представен, гледан от различни страни.

През последните години овладяването на комуникативни умения за успешно устно или писмено общуване се разглежда в една по-обща перспектива на цялостно развитие на учениците в началните класове, като „задължително условие е да се осигурят психогенетични и епистомологични рамки, които имат предвид действителността и постоянните промени, настъпващи във взаимовръзката на детето с околния свят“ (Коен, 1984:52). Защитава се идеята за „функционална педагогика“, за осъществяване на естествен път за овладяване на комуникативна компетентност чрез използване на техники на обучение, които разкриват значението на общуването чрез езика в комуникативни ситуации, близки до житейския и до речевия опит на учениците, дасе реализират разнообразни целеви постановки при създаване на речеви продукти (дискурси) при говорене и писане. Овладяването на езика се възприема като придобиване на езикови навици и то може да се мотивира единствено от необходимостта да се общува чрез езика (Гудман, 1993).

Проблемът, свързан с овладяването на комуникативна компетентност от учениците в началните класове, не е нов. В методиката на обучението по български език той често е бил дискусионен с извеждане на различни акценти: лексикални и логически упражнения, свързани с назоваване, сравняване, със създаване на набор от въпроси за свободно разказване; устно и писмено съчиняване – „най-доброто мерило за успеха по матерен език в едно училище – …короната на обучението на езика“ (Грънчаров, 1906). Още по това време се заражда идеята за преработване (редактиране) на текстове: преобразуване на разказ или описание в диалог, съкращаване, разширяване, промяна на подредбата, писане в стихотворна форма.

В съвременното начално училище по програма в самостоятелния раздел обучението се свързва преди всичко със създаването на преразкази и съчинения, чието съдържание се извлича от различни източници: текстове, серия от картини, дадено начало, даден край, герой от познат текст, по въображение и т.н. На пръв поглед обемът и съдържателната определеност на образователния процес могат да гарантират владеене на определено ниво на комуникативна компетентност. Проблемът е, че писането на текстовете не се свързва с овладяване на набор от конкретни умения, които изграждат тази комуникативна компетентност на съответното ниво за отделните класове. Не са разработени очаквани резултати за уменията, които учениците трябва да овладеят във всеки клас, за да могат „умело и правилно“ ( Грънчаров, 1906) да преразказват или съчиняват.

Подготовката на учениците за реализиране на тази дейност по-често води до форматиране на съдържание и структура на текста за целия клас, без да се постига постепенно освобождаване от помощта на учителя и по-сериозни опити за самостоятелно подбиране на информация за съдържанието на текста, за неговото планиране и дори редактиране особено по отношение на правописа. Като учебно съдържание не са представени достатъчно точно и ясно алгоритми и техники на обучение, които осигуряват възможност учениците активно да реализират овладените начини на работа при създаване на продуктивни текстове. Те трудно разработват своя вътрешна програма за писане, показана със словесни ключови опори за съдържанието на текста, който създават.

Към това следва да се добави, че в образователния процес рядко и недостатъчно сполучливо се използват разнообразни похвати за мотивиране на речево-творческата дейност: за пораждане на желание да се пише, на интерес, за стимулиране на въображението и емоционалната нагласа, което е особено наложително за децата в началното училище.

Още по-сериозни са проблемите, свързани със съдържанието и организацията на поправката на писмените текстове. Класно-урочната организация на образователния процес затруднява учителя да отчита и ръководи индивидуалната работа на ученика над собствения му текст. Ориентацията към типичните грешки в съдържанието и правописа преобладава и това намалява ефективността на този урок. Интерактивното обучение предлага интересни педагогически модели, но те все още трудно навлизат в практиката. За да се реализират, е необходимо учениците особено в трети и четвърти клас да овладяват умения за самостоятелно ползване на инструкции от учителя.

Учебните програми разписват като очакван резултат уменията на учениците устно да преразказват откъси от чужд текст и да разказват за свои преживявания. Това изискване предполага в педагогическата практика да се реализират техники на обучение, които подпомагат овладяването на набор от умения за изява на учениците при устно общуване. На този етап този въпрос не се решава пълноценно особено по отношение на монологичната форма на устната реч. Устното преразказване или съчиняване присъстват предимно в урока за подготовка на писането на такива текстове и по-скоро помагат на учениците да запомнят съдържанието на текста, който се преразказва или съчинява. По-добре се работи с диалогичната форма в обучението по български език.

Ако съотнесем предвиденото в учебните програми за раздела „Формиране на комуникативно речеви умения“ и начин, по който то се реализира в практиката, към някои методически решения в тази насока от традицията в миналото, не можем да не посочим стесняването на вариативните възможности за упражняване на уменията за създаване на елементи от текст и на цял текст с отчитане на различните нива на приложение на езиковите знания и умения: смислов контекст на видовете прости изречения, смислова връзка между изречения, смислов контекст на връзката между граматичното и лексикалното значение на думите, избор на дума според смисловия контекст на изречението и текста, постигане на лексикална съчетаемост и т.н. Независимо от това, че в програмите по български език е записано като очакван резултат учениците в четвърти клас да могат да създават и употребяват синтактични варианти, това изискване трудно се реализира.

Безспорен е фактът, че учениците трябва да владеят определен обем езикови знания и умения за тяхното прилагане при изпълнение на езикови задачи, за да могат успешно да преразказват и съчиняват. В контекста на съвременните изисквания учебните програми за обучението по български език определят комуникативната ориентация като основен подход, налагащ езиковите знания и умения за тяхното приложение да се свързват с овладяването на комуникативни умения, като се отчита спецификата и взаимодействието на езика и речта. Ако при изучаването на езиковите явления се разбира тяхната лингвистична същност в обем, определен от програмите, и мястото им в системата и структурата на езика, то в речта езиковото явление функционира, като се променя и обвързва смислово, граматически, синтактически с другите елементи в потока на говорене и писане. В първия случай търсим характерното за езиковото явление, което го отделя от останалите, а във втория се проявяват уменията за избор, съчетаване, трансформиране на езиковите елементи, за „правене“ на варианти и тяхното съотнасяне към комуникативна ситуация или тематична насоченост. Налага се в системата от уроци да се проектира реализирането и на двата аспекта, за да се намерят методически варианти, които гарантират осъществяването на комуникативна насоченост в обучението по български език.

Резултатите от обучението по български език никога не са показвали много ниска степен на владеене на уменията за разпознаване на изучаваните езикови явления, за правилно образуване на техни изучавани граматични форми и съотнасянето им едни към други: звуковете и буквите, думата и нейния звуков състав, думите и техните граматични значения, думите и изреченията, изреченията и текста. Независимо от това не бихме могли да твърдим, че в езиковото обучение успяваме да постигнем:

1. По-широко присъствие на образователни дейности, чрез които се актуализира речевият опит на учениците като опора за разбиране на лингвистичната същност на изучаваното, на правописната норма – на приликата или разликата между какво правя и как трябва да го правя.

2. По-активно използване на разнообразни техники на обучение за овладяване на точна обобщена представа за същността на изучаваното езиково явление, за откриване на прилики и разлики, за самостоятелно наблюдение и обясняване на езикови факти, за преоткриване на явлението в непознати до този момент езикови варианти и др.

3. Използване на разнообразни техники на обучение за овладяване на умения от учениците чрез четене да откриват и извличат ключова информация: от определение, от таблици и схеми, представящи граматичните особености на изучаваното, от текст.

4. Да се разработват достатъчно разнообразни комуникативни ситуации, чрез които да се упражнява правилна и целесъобразна употреба на езиковите явления.

5. Да не се пренебрегва пропедевтичната работа в обучението по български език. Така, както децата се учат да говорят и слушат в предучилищна възраст, могат и в началните класове да овладяват някои модели на изказ по аналогия при общуване с езика в различни ситуации, свързани с житейския им опит.

Нека анализираме едно конкретно наблюдение от дейността на ученици в трети клас. То се свързва с резултати от следните дейности: да прочетат учебната задача, да подчертаят ключови думи, които посочват какво трябва да се прави, да изпълнят задачата и да опишат какво и в каква последователност са правили, като използват глаголи. Много малко ученици, при уговорката, че те успяват в обучението по български език, можаха да се справят. Резултатът показва трудностите, които срещат третокласниците дори при разбирането на условието на учебната задача, а те са още по-сериозни при обясняване на извършеното. Нека все пак не забравяме, че подобни дейности съпътстват обучението по математика. Фактът, че в трети клас учениците се затрудняват да пренесат овладени умения, подсказва, че те рядко или никога не са изпълнявали подобна дейност дори в часовете за самоподготовка.

В началните класове се отделя много внимание на овладяването на правописни умения. В края на четвърти клас резултатите от диктовката на националния изпит са добри. Можем ли да бъдем успокоени? Да, ако се приеме, че диктовката е най-точният инструмент за отчитане на степента на овладяване на правописни умения. Не, ако анализираме състоянието на правописните умения в текстове, създадени самостоятелно от учениците. И този случай показва нарушената връзка между езиковото обучение и преразказването и съчиняването, недостатъчно последователното реализиране на комплексния характер на обучението по български език, недостатъчното присъствие в образователния процес на речеви дейности в писмена форма, които задължително изискват отчитане на правописната правилност.

Точност и яснота на изказа е идея, която присъства като изискване в обучението по български език, но неговата реализация не постига възможно найдобри резултати. Първо, в лексикалната работа има приоритет овладяването на знания – например за синоними, антоними, на думи с пряко и преносно значение. Практикоприложните образователни дейности за разбиране на лексикалното значение на думи, които липсват в речника на учениците, за назоваване на форми, цветови нюанси, нравствени качества или емоционални и психологически състояния, за избор на подходяща дума според смислов контекст навлизат в последните години в педагогическата практика, но все още не е натрупан достатъчно добър педагогически опит за използване на разообразни техники на обучение и за обвързване на лексикалната работа с решаване на конкретни речеви задачи.

В края на седемдесетте години се прие нов подход в работата с литературното произведение в началните класове. Започна преодоляването на обяснителното четене и реализирането на идеята обучението да се съобрази с психологическите особености на възприемането на художествения текст от учениците в тази възрастова група и с неговата природа като произведение на изкуството. Не бихме могли да отречем постигнатото. Урокът по литература има своя цел, съдържание и структура, произтичащи от образно-емоционалната същност на творбата, която е в центъра на възприемането. Добре познати и използвани са описаните техники на работа с художествения текст, като подборното четене, четенето съсзадача, отговора на въпрос и др. И въпреки това на националния изпит учениците срещат затруднения да изберат от текста съдържателни елементи, които доказват качествата на литературния герой чрез неговите постъпки или чрез неговата реч, да открият думи, изрази и изречения, с които се описва външен вид на героя и др. Учениците и в четвърти клас се затрудняват да подчертаят изрази или изречения, които по смисъл са свързани с най-важното, което съобщава епизодът. Явно идеята за четене с разбиране трябва да намери нови подходи и техники за овладяване на умения четящите да се ориентират по-добре първо в конкретнотосъдържание на художествения текст и тогава да пристъпват към разсъждения за негови художествени детайли.

Още един факт влиза в противоречие със системата на обучение по предмета. В четвърти клас учениците се запознават ограничено с някои особености на текста разсъждение, но още в първи клас те отговарят на въпроси по литературен текст и този отговор по същество е също разсъждение, колкото и да си затваряме очите за това. В практиката това противоречие съпътства работата на учителя до четвърти клас.

В европейската теория и практика се разработва идеята да се чете за удоволствие. В обучението по литература не можем на този етап да посочим какво в нашата работа гарантира четене за удоволствие на едно детско стихотворение, на приказка или дори на разказ, който ни среща с вълшебни герои. Струва си да се мисли и търси промяна и в тази насока.

И още един аспект – вътрешнопредметните взаимодействия предполагат възприемането на художествения текст „да отвори вратите“ за пораждане на богати асоциации, на ярки образи. Особено значение има приобщаването на учениците към образно-емоционалните функции на словото не само чрез определянето им като изразно средство, а и чрез целенасоченото свързване на думата или израза с различни представи, които те пораждат: зрителни, слухови, осезаеми, във връзка с нюанси на човешки преживявания, поведенчески реакции в конкретни ситуации. Важно в случая за децата в началните класове е те да бъдат подкрепени с колкото може повече сетива при възприемането. Само по този начин учениците могат да се водят към овладяване на езикови възможности за назоваване на действия, състояния, цветове и форми, качества и предмети, свързани с това, което преразказват или съчиняват, с изпълнението на езикови задачи в обучението по български език. Освен това художественият текст дава образци за композиране, за целесъобразен избор на думи, за вариативни начини на конструиране на изречения, за потребността да се отнасяш внимателно към написаното или казаното.

Не бива да отхвърляме постигнатото, но се налага да го усъвършенстваме. Предложеният подход позволява очертаните проблеми и повдигнатите въпроси да се дискутират, да се търсят нови възможности за усъвършенстване на технологията и техниките на обучение, като се осмислят и естествено се впишат в системата на работа съвременни педагогически решения, които са свързани с използването на компютърни технологии, на интерактивни методи на обучение, на различна организация на образователния процес. Обсъждането е наложително и поради това, че се готвят нови програми за обучението по български език и литература в 1. – 4. клас.

ЛИТЕРАТУРА

Сб. „Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс“. София, 2005

Димчев, К. (2005). Езикознание. Езиково обучение. Методика на езиковото обучение. С.

Петров, А. (2012). Проблеми на комуникативно ориентираното обучение по български език. С.

Гудман, К. (1984). Как децата се научават да четат и пишат. – Перспективи, 1984, № 53.

Коен, Р. (1984). Ранно усвояване на четенето: състояние на въпроса. – Перспективи, 1984, № 53.

Хуторской, А. В. (2001). Современная дидактика. М.

Гюрова, В., Божилова В., Вълканова В., Дерменджиева Г., (2006). Итерактивността в учебния процес или за рибаря, рибките и риболова. С.

Бергер, Е., Фукс Х. (2007). Комуникация, обучение, презентация. С.

Василева, Е. (2002). Детето в началното училище. С.

Георгиева, М. (2001). Типология на ученическите текстове. – Български език и литература, 2001, № 5 и 6.

Грънчаров, Д. (1906). Съчиненията в основните училища. Пл.

Вълкова, Ст. (1996). Формиране на комуникативно речеви умения в началното училище. С.

Вълкова, Ст. (2013). Прочети ме. Книжка за четене с разбиране, С.

Вълкова, Ст. (2013). Прочети ме! Разбра ли ме?! Книжка за четене с разбиране във втори клас. С.

Assos. Prof. Stanka Vulkova, PhD
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Department for Information and In-Service Training of Teachers
1619 Sofia, 224 Tsar Boris III Blvd.

088 557145

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.