Български език и литература
Вход / Регистрация

2012/5, стр. 438 - 444

КАК ДА СЕ ИЗУЧАВА БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ? (РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТА СЪС СПЕЦИАЛИСТИ ФИЛОЛОЗИ)

Кирил Димчев

Резюме: Обект на анализ в статията е състоянието на обучението по български език в средното училище. За отправна точка на анализа са послужили отговорите на 15 въпроса, зададени от К. Исса в книгата „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)“. Анализират се отговорите на избраните от авторката респонденти на въпроса „Как да се преподава български език в училище?“. Основната теза на автора е, че много от слабостите в езиковото образование се дължат на недостатъчното съобразяване със специфичните му функции и с начините, по които тези функции се реализират. В съществуващите справочници има неуточнени или остарели постановки и това се отразява на езиковата култура на широки обществени среди, при издаването на учебници за средните училища, при подготовката на студенти – бъдещи учители, и пр. Статията завършва с посочване на актуални, но все още нерешени проблеми на обучението по български език.

Ключови думи: specifics of the subject Bulgarian as a first language, optimization of Bulgarian language teaching, functional technological solutions, updating of educational content.

1. За дейците в сферата на езиковото образование е от значение да бъдат запознати със съществуващите в обществото виждания за постиженията и слабостите в тази сфера. Това определя интереса към книгата на К. Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)“1). Въпросите са зададени на 15 „видни български интелектуалци, изявени личности, защитници на езика ни“ 2) (11 езиковеди, 2 литературоведи, 1 изкуствовед и 1 специалист по теория на рекламата).

Книгата е зов да тачим езика си като крепост на българщината; да не занемаряваме това, което ни прави българи. В публикацията авторката насочва вниманието си към три основни проблема, отнасящи се до състоянието на:

– българската книжовна реч;

– изследванията върху съвременния български книжовен език;

– изучаването на българския език в средното училище и в университета.

Кредото на К. Исса е категорично заявено: „Главната идея, която имах при съставянето на анкетната карта, е, че социолингвистиката единствена дава информация за реалното състояние на езиковите зависимости в обществото ни“ (с. 18).

2. Обект на анализ в предлаганата статия са отговорите на избраните от авторката респонденти на въпроса „Как да се преподава български език в училище?“. Прави впечатление, че: 1) някои от изразените мнения се основават на впечатления предимно от ученическите години; 2) проявява се интерес към отделни страни на образователния процес по български език – например матурите, тестовете, правописната култура и пр.; 3) много често за състоянието на езиковото образование се съди само по учебниците по български език, без да са ясни достатъчно функциите им, без да се държи сметка за това, че учебниците са само отправна точка при организиране на образователния процес, а резултатите от този процес се нуждаят от всестранно проучване.

3. Със статията се цели да се изрази позиция по включените в книгата отговори и становище за състоянието на обучението по български език. Съзнателно в изложението по-нататък не се посочват имената на респондентите, чиито отговори се коментират.

Основната ми теза е, че много от слабостите в езиковото образование и в оценяването на резултатите от него се дължат на недостатъчното съобразяване със специфичните му функции и с начините, по които те се реализират. В широките обществени среди са популярни сравнения за езиковата образованост „сега“ и „преди“, но без да се отчитат разликите в социокултурната действителност. В такъв контекст неуместно звучат обобщения от рода на: „Ние виждаме, че учителите по български език вече не са добри, силно са демотивирани и нямат нищо общо с нашите. Затова не ги уважаваме“ (стр. 15). За да се стигне до подобни обобщения обаче, са нужни изследвания на колективи от методици, лингвисти, психолози, културолози и др. върху постиженията и слабостите на образователния процес.

За разлика от други учебни дисциплини българският език като учебен предмет не е разказвателен. Няма пряка връзка между обучението по български език и науките за българския език. Текстът в урочните статии не е предназначен за запаметяване и преразказване, а съдържа само инструкции за речева дейност (в устна и в писмена форма). За оценяване на усвоеното не се разказва например съдържанието на урочната статия за сложно съчинено съединително изречение. Целта е да се види доколко учениците познават лингвистичните понятия като елемент от общата култура на подрастващите3); доколко са запознати с ефекта от употребата на сложни съчинени съединителни изречения (съюзни и безсъюзни); доколко ги използват в писмената реч с правилна пунктуация, в устната реч – с подходяща интонация.

От езиковата системност се определя необходимостта от системност в изучаването на езиковите факти в училище. Не е възможно да се говори за сложно съчинено съединително изречение, без да бъде осмислена същността на: изречение, просто изречение, сложно изречение, съюзно свързване, безсъюзно свързване; начини, по които се осъществява съюзното и безсъюзното свързване и т.н. Комплексността на речевите изяви на учениците предполага осмисляне на същността на тези понятия.

Сложността на учебния предмет български език като първи език се дължи на многоаспектността на използваните в речта езикови факти. Затова се налага на занятията да се изучават фонетика, морфология, синтаксис, лексикология, стилистика, текстология, правопис, правоговор, пунктуация и пр. Първостепенна е ролята на лингвистичната информация за формиране у учениците на:

– умения за лингвистичен анализ;

– умения за създаване и преобразуване на текстове, с помощта на които се общува.

Работата с текстове налага да се отчитат особеностите в смислите и начините, по които те се изразяват. Това изисква репертоарът от дискурсни техники да се обогатява чрез подбор и съчетаване на различни езикови единици.

Нелогични са твърдения от рода на: „Не е ясно какво искаме: да се знае езиковедската теория или децата да имат речева култура. Сега в учебниците е един миш-маш“ (с. 238). Това е неочаквано жестока присъда над езиковедската теория, която е противопоставена на речевата култура. Още по-неочаквана е безапелационната реакция: „Миш-машът трябва да се махне от тях (от учебниците – К.Д.) веднага!“ (с. 238). Не се взема под внимание ролята на лингвистичната теория за постигане на правилност и уместност на речта. Пренебрегва се станалата класическа постановка от тезисите на Пражкия лингвистичен кръжок: „Необходимо е усвоените знания да се обобщават в знания за езиковата система; за ученика осъзнаването на езиковата система и работата с нея има и друго значение в сравнение с практическото обучение. Осъзнаването на системата е важно за езиковата практика, в която става въпрос за съзнателно целево изразяване и създаване на текстове, олицетворяващи функциите на книжовния език“ (цитирано по М. Виденов, Българската езикова политика. София, Международно социолингвистическо дружество, с.275 ).

Друг е въпросът каква теория, в какъв обем и по какъв начин е нужно да се осмисля от учениците.

4. Цитираните разсъждения се допълват от други: „…филологическата наука е обърнала изцяло гръб на училището. На практика за езиковедите училището не съществува“ (с. 248).

За респондентите съществува само понятието учебник по български език; не съществуват (или не се познават!) учебни помагала като учебна тетрадка, сборник с тестове, сборник със задачи за свободноизбираема подготовка, сборници със задачи за създаване и редактиране на текстове… Не се осмислят разликите във функциите на учебника, който предлага системни лингвистични знания, и на посочените учебни помагала, предназначението на които е формиране и усъвършенстване на умения. Информацията в учебниците се отличава със системност и пълнота с цел учениците да правят справка в случаите, когато това им е необходимо. Учителят следва да се съобразява с разнообразието в идиолектите на учениците и да поставя акцент на моменти от изложението в урочната статия, които имат отношение към допускани отклонения от книжовните и стиловите норми. В този смисъл, ако ученик или ученици не употребяват например формите четял, четели, а ги заменят с чел, чели, учителят използва похвати, чрез които учениците осмислят информацията за разликата между едните и другите форми, а от учебните помагала избира за изпълнение задачи, съдействащи за отстраняване на допусканите грешки. За учениците, в речта на които няма такава грешка, подобна информация има само общообразователна стойност и е от значение при възприемането на нюанси в изразяваните смисли. Определящи в случая са технологичните решения на учителя. Той трябва да познава постиженията и слабостите на всеки свой ученик и да организира уроците така, че те да протичат под формата на поставяне и решаване на задачи, свързани с конкретни прагматични цели. В това се заключава и единството между основните подходи в съвременното обучение по български език като първи език – когнитивен, прагматичен, културологичен.

Очевидна е безсмислеността на обобщения, допуснати в отговори на анкетираните, от типа на следните: „Правописът е кодифициран и закостенял. Той, както стана ясно, не ги (обществените промени – К.Д.) следва. Това обезсмисля (?)5) прагматичния подход. Дори добрите ученици, успели да схванат съдържанието на учебния материал (?), не могат да се ориентират в практиката, нито да разберат защо хората не спазват правилата. Когнитивният подход в този смисъл повишава (?) единствено лингвистичната им компетентност… За повечето учители езиковата култура означава писане по правилата на отдавна кодифицирания правопис и верни (?) морфологични и синтактични анализи“ (с. 239). Ако се върна към примера с четели – чели, налага се изводът за необходимостта от органична връзка между когнитивен и прагматичен подход: учениците, които допускат грешка, осмислят необходимостта от употреба на четели вместо чели и изпълняват задачи – в началото под контрола на вниманието, а след това и автоматизирано. Неясно е откъде се съди, че за повечето учители „езиковата култура означава писане по правилата на отдавна кодифицирания правопис и верни морфологични и синтактични анализи (?!)“.

Част от отговорите дават основание да се стигне до извода, че много от респондентите не правят разлика между декларативни знания и процедурни знания, от една страна, общообразователни и комуникативноречеви умения, от друга. Всичко, което се усвоява според тях, се смята за знание. Не се търси причинно-следствена връзка между знанието, схващано като „осмисленост на определена информация“ и „прилагане на тази информация при решаване на прагматични задачи“. В този контекст принципен е въпросът как се разглеждат начините, по които се формират умения? В литературата се представят няколко възможности, измежду които основни са:

– чрез имитиране на готови образци (неикономичен и нерационален начин);

– чрез осмисляне на лингвистичната същност на езиковите факти и създаване на собствен опит за прилагане на знанията за тези факти;

– чрез съчетаване на възможностите на двата начина, като акцент се по-ставя на

– формирането на собствен речев опит.

6. „Кой български език да се изучава в училище?“ Въпросът звучи странно, но поставянето му е предизвикано от разсъжденията на един от респондентите: „В училище граматиката на българския език трябва да се преподава в тясна връзка с езика на изучаваната литература. Граматическите правила да се изучават, като се търси и тяхното осъществяване (?) в литературата“ (с. 247).

Безспорно е важно да се осмисля използването на езиковите средства в естетическата сфера, но днес акцент се поставя на уменията да се изпълняват задачи в различни социокултурни сфери, а не само в естетическата! Звучи несериозно препоръката на някои да се преподава „по начина, по който говори с децата главният герой на главния (?) български роман в главата (?) „Изпитът“ от Иван Вазов“ (с. 248).

7. С основание повечето респонденти се противопоставят на изучаването на описателна граматика в прогимназията. Не се казва обаче каква друга граматика „предлага“ съвременното българско езикознание. Защото – какви други модели на описание на езиковата ни система са обосновани, за да може от тях да се създаде съдържателен модел на училищното езиково образование (в съответствие с неговите съвременни функции). В отговорите се преповтарят верни постановки от рода на: „Родният език трябва да се преподава прагматично, а не теоретично, трябва да се изграждат трайни речеви умения, а не да се зазубрят термини“ (с. 251). Трябва, трябва…, но как?

Какви са реалностите в това отношение? Достатъчно е да се припомни, че „Граматика на съвременния български книжовен език“ е публикувана през 1982, 1983 г. Първият том на „Речник на българския език“ е от 1977 г., том 13. (буква П) е от 2008 г. Липсват съвременни изследвания по лексикология и фразеология, социолингвистика и т.н. Крещяща е нуждата от модерна стилистика, в която да се интерпретират комуникативните възможности на езиковите средства, предпочитани в различни стилове и регистри, в различни комуникативни ситуации и социокултурни сфери.

В съществуващите справочници има противоречия, неуточнени постановки и това се отразява на езиковата култура на широки обществени среди, при издаването на учебници за средните училища, при подготовката на студенти – бъдещи учители, и пр.

8. Безспорен факт е, че главният фактор за резултатност на образователния процес по български език е учителят. От неговата подготовка, от интересите му, от технологичните му умения и пр. зависи дали ще се използва методика, адекватна на нуждите, възможностите и интересите на учениците, защото изучаването на българския език като първи език предполага отчитане на особеностите на идиолектите на всеки от участниците в образователния процес.

Независимо от официалните стандарти и програми, с помощта на учебниците и учебните помагала и преди всичко въз основа на професионален анализ на постиженията и слабостите на обучаваните учителят си създава собствена методика, която непрекъснато доразвива и усъвършенства.

9. Термините са „сечиво“ на всяка наука. Те са инструмент, с помощта на който се характеризират признаците на езиковите явления. Системността на езика не позволява механично да се зачертава в програмите и в учебниците един или друг термин – да се говори за несвършен вид на глагола, а да се „олекотява“ учебното съдържание, като „се съкращава“ свършеният вид например; да се изучават само звучните съгласни, само някои видове изречения и т.н.

Езиковите понятия и съответстващите им термини се отличават със системност. Поради това например е възможно да не се въвежда терминът „морфема“ (както не са предвидени за изучаване термините лексема, синтаксема, текстема…). Но подобни „корекции“ трябва да се правят много внимателно; освен това необходимостта от въвеждането на термините морфема и лексема е различна.

Казаното означава несъгласие с „утвърдената“ от МОМН технология – на 10–15 години да се „оптимизира“ учебната документация, без тя да бъде рецензирана, без да бъде подлагана на публично обсъждане. „Назначена“ комисия изработва документи, които е възможно да бъдат несъобразени с преобладаващите становища на учителството. Не се предвижда изразяване на мнения на учители, методици, лингвисти… А изобщо не се говори за опитна проверка!

Обобщението, което може да се направи, е, че у респондентите, избрани от К. Исса, преобладава скептицизмът по отношение на подобряването на езиковата култура на широки обществени среди. Причините за това са много, но от тях би следвало да бъдат отбелязани две:

– незаинтересуваността на ИБЕ към БАН и на университетските езикови катедри към проблемите на езиковото образование;

– неоправданите надежди, възлагани на МОМН като ръководеща и координираща институция, която е задължена да организира взаимодействието между практици и теоретици (методици, лингвисти, педагози, психолози, културолози и др.) с цел оптималното осъществяване на функциите на обучението по български език.

Актуални и трудни за решаване в този контекст са проблеми от типа на:

– Защо все още няма стандарти за оценяване, които да дадат яснота какво, как и с каква цел да оценяваме?

– Разполагаме ли с адекватни технологии за оценяване равнището на комуникативноречевата, езиковедската и културологичната подготовка на подрастващите?

– Защо форматът на матурите по български език в XII клас не е съобразен с учебните програми, т.е. с предвидените за изучаване в IX–XII знания и умения?

– Каква оценка заслужава тромавата управленска политика на МОМН, което следва да организира дискусии по въпроси, все още ненамерили отговор в теорията и практиката на езиковото образование?

БЕЛЕЖКИ:

1. Исса, К. На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език). ИК „Знак 94“, 2012, 280 с.

2. Пос. съч., с. 12. Тук и по-нататък посочваните страници са от цитираната книга.

3. Така, както елемент от общата им култура са понятия като общество, култура, атом, клетка, континент и т.н.

HOW TO STUDY BULGARIAN AT SECONDARY SCHOOL?

(Results of a survey with philologists)

Professor Kiril Dimchev
Sofia University „St. Kliment ohridski“
1504 Sofia, 15 „Tsar Osvoboditel“ Blvd
kirildimchev@abv.bg
Методика

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.