Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/4, стр. 391 - 397

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева
E-mail: svetla@dcl.bas.bg
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod Blvd bl. 17
Sofia Bulgaria
Красимира Чакърова
E-mail: krchakarova@gmail.com
Faculty of Philology
University of Plovdiv
24 Tzar Asen St.
Plovdiv Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

На 20.10.2016 г. в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН, бе проведен Третият форум „Българска граматика“. Форумът „Българска граматика“ се организира за трета поредна година от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ и езиковедските българистични катедри. Темата на дискусията през 2016 година беше „Функционалната граматика – постижения и перспективи“. Във Форума взеха участие известни български езиковеди от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Нов български университет, Русенския университет „Ангел Кънчев“, Университета по библиотекознание и информационни технологии и др.

Тази година Форумът се организира от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Форумът бе открит от проф. д-р Светла Коева – директор на ИБЕ при БАН, която поздрави присъстващите и благодари на съорганизаторите на научното събитие. След това думата бе дадена за приветствие на г-н Николай Кънчев – заместник-директор на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“.

Водещ на пленарното заседание беше доц. д-р Красимира Чакърова от ПУ „Паисий Хилендарски“. Най-напред тя даде думата на проф. д.ф.н. Иван Куцаров, доайен на пловдивската лингвистична школа и един от най-авторитетните български последователи на учението на А. В. Бондарко за функционалносемантичните полета. В доклада си („Функционално-семантичната граматика на А. В. Бондарко“) лекторът проследи историята на появата и развитието на теорията на руския лингвист А. В. Бондарко за функционално-семантичните категории и функционално-семантичните полета, в основата на която стоят постановките на О. Йесперсен и И. И. Мешчанинов за понятийните категории. Според Ив. Куцаров тази теория се оказва подходяща основа както за синхронно описание на даден език, така и за съпоставително изследване на два или повече езика. Ив. Куцаров представи и собствените си виждания по редица спорни въпроси, като направи и нови предложения за развитие на учението за функционално-семантичните полета.

Автор на втория пленарен доклад („Функционализмът на късния А. В. Бондарко“) бе чл.-кор. проф. д.ф.н. Стоян Буров от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В експозето си лекторът подчерта, че А. В. Бондарко е създател на оригинална теория на функционалната граматика с множество последователи в целия славистичен свят. Проф. Ст. Буров представи четирите периода в научното дело на А. В. Бондарко: първи (ранен) период – от 1958 до 1971 г., в който ученият се занимава основно с глаголна проблематика; втори (основен за теорията) период – от 1971 г., когато излиза „Грамматическая категория и контекст“, до 1984 г. – период, в който авторът оформя и представя пред научния свят оригиналната си теория на функционалната граматика; трети период – от 1984 г., когато излиза „Функциональная грамматика“, до 1996 г. – период, в който се разработва теорията за функционално-семантичните по-лета и в който излизат от печат шестте тома на „Теория функциональной грамматики“ (1987 – 1996) – венец в теоретичните търсения и изследвания на Бондарко и неговите последователи, както и английската версия на теорията му Functional grammar. A field approach (1991); четвърти (късен) период – след 1996 г., период, в който Бондарковата фунционална граматика разширява своя обект, като се развива в учение за функциите на езиковите единици, за закономерностите и правилата за тяхното функциониране в изказването, за взаимодействието на елементите от различни равнища и за аспектите на езиковата система в речта.

След като изслушаха двата пленарни доклада, присъстващите имаха възможност да се включат в интересна дискусия, свързана с приложението на функционалната граматика в синхронното описание на естествените езици, в съпоставителните изследвания и в преводаческата практика. Бе направен критичен коментар на някои от понятията, използвани в теорията за функционално-семантичните полета.

Второто заседание на Граматичния форум бе ръководено от проф. д-р Светла Коева. В него представиха свои разработки лектори от различни академични институции. Тематиката на докладите бе широкоспектърна – авторите фокусираха вниманието на аудиторията върху постиженията на водещи учени в сферата на функционалната граматика (А. В. Бондарко, М. Халидей, С. Дик, М. Всеволодова и др.), върху спорните въпроси относно някои теоретични постановки на тези учени, върху предимствата на функционалната граматика при изучаването на различни езикови категории (лексикални и граматични) и в практиката на езиковото обучение.

Д-р Стилиян Стойчев от СУ „Св. Климент Охридски“ запозна присъстващите с влиянието на идеите на пражкия структурализъм върху научните трудове на А. В. Бондарко и Ив. Куцаров. В доклада си „Идеите на пражкия функционален структурализъм в трудовете на проф. А. В. Бондарко и на проф. Ив. Куцаров“ авторът подчерта, че Пражката школа, известна още и като Пражки лингвистичен кръжок, е една от първите структуралистични лингвистични школи, заслужено определяна като функционалноструктуралистична. Съществено влияние върху създаването и разработването на функционалната граматика във вида ѝ, познат ни от трудовете на А. В. Бондарко и на Ив. Куцаров, имат някои от най-приносните идеи на тази школа: концепцията на Р. Якобсон за бинаризма, известна още като теория за маркираността; разработените от пражките структуралисти функционален подход към езиковите явления и концепция за център и периферия в езика; идеята за теоретичната значимост на синхронните контрастивни изследвания. Ст. Стойчев обобщи, че функционалната граматика, пред която стоят още много научни предизвикателства, е доказано приложима и при описанието на един отделен език, и при контрастивните изследвания.

Докладът на доц. д-р Красимира Чакърова от ПУ „Паисий Хилендарски“ („Към въпроса за типологията на функционално-семантичните полета в съвременния български език“) бе посветен на едно от ключовите понятия в теорията на А. В. Бондарко – функционално-семантично поле, и имаше за цел да представи нова класификация на типовете функционално-семантични полета в съвременния български език. В хода на анализа бяха коментирани популярните класификационни модели на А. В. Бондарко и Ив. Куцаров за функционално-семантичните полета в руския и българския език, като беше поставен акцент върху някои проблематични пунктове в становищата на двамата автори. Предлаганата от доц. Кр. Чакърова класификация се основава на базата на няколко основни критерия: 1) сфера на функциониране; 2) наличие/отсъствие на структурен център (ядро); 3) състав на полевата периферия; 4) степен на функционална автономност; 5) семантичен обхват. Бяха посочени и аргументи в подкрепа на схващането, че функционално-семантичните категории изграждат микрополета не само около маркираните членове на ядрото – морфологична категория, но и около немаркираните членове (притежаващи както общо, така и главно значение).

Доц. д-р Палмира Легурска от ИБЕ при БАН изнесе доклад на тема „Теорията за семантичните параметри на И. Мелчук и прилагането ѝ за изучаване на съчетаемостта в съпоставителен план“. За анализ на съчетаемостта се използва операционално-семантичният параметър – абстрактен общ смисъл, който има различни словесни реализации, и то такива, че изборът на нужната реализация се определя напълно от думата, към която се присъединява този смисъл. Научните изводи бяха подкрепени от илюстративни примери от българския и руския език, разгледани в съпоставителен план. Авторката подчерта, че методиката е особено актуална за активното владеене на езиците, като при това се изследва съчетаемостта на думите.

На функционалната граматика на Майкъл Халидей (An Introduction to Functional Grammar 1985; An Introduction to Functional Grammar 2004) бе посветено изследването на д-р Елисавета Балабанова от УниБИТ („Функционалната граматика на М. Халидей за определяне на елементите от тематичното поле в българското изречение“), в което популярната дефиниция на Халидей за тема (това, „което говорещият избира за отправна точка на съобщението си“) е използвана за определяне на темата в простото изречение в българския език. Въз основа на корпус от начални абзаци на текстове от художествената литература авторката формулира изводи за това – кои изреченски части най-често се явяват в ролята на тема в простото изречение. Бе изведена йерархия на достъпа до тематичната позиция (най-често тема се явяват подлозите, следвани от обстоятелствените пояснения за време, обстоятелствените пояснения за място и на последно място – допълненията), въз основа на което бе формулиран изводът, че участието на изреченските членове в тематичното поле се управлява от тяхната референциална природа и от структурните им особености.

Доц. д-р Цветомира Пашова от СУ „Св. Климент Охридски“ представи доклад на тема „Функционална дискурсивна граматика (Една функционалноструктурална граматика, която прекрачва границите на традиционния синтактичен конструкт „изречение“). В експозето авторката подчерта, че функционалната дискурсивна граматика е съвременна граматична теория, приемник на теорията на холандския лингвист С. Дик, известна като функционална граматика, и мотивира интереса си към темата с необходимостта да се избере граматична теория като основа за изграждане на университетски курс, в който да се съпоставят отделни аспекти на арабската и българската граматика. Според Цв. Пашова функционалната дискурсивна граматика притежава следните важни характеристики: (а) основава се върху постулатите на структурализма и функционализма едновременно, т.е. дава възможност не само за систематично описание на езиковите единици и структури, но и за установяване на зависимост между редица формално-структурни особености на езиковата система и различните аспекти на комуникативната функция на езика; (б) теорията е типологично базирана, т.е. нейната организация и понятиен апарат са подходящи за описание на различни езици, родствени и неродствени, типологично близки и типологично далечни; (в) теорията представя граматичната организация на езика като набор от функции и форми на четири взаимодействащи си равнища: прагматично, семантично, морфосинтактично и фонологично, с което дава възможност за адекватно отчитане на съотношението между комуникативната единица речеви ход, формално-структурната единица изречение и речевата единица изказване. Изброените характеристики бяха илюстрирани с примери от арабската и българската граматика.

В доклада си „Категориалност и некатегориалност във функционалната граматика на А. В. Бондарко“ Енчо Тилев от ПУ „Паисий Хилендарски“ разгледа идеите на А. В. Бондарко за категориалността, заложени в трудовете му от 70-те години на ХХ век и доразвити през по-късните периоди от творчеството му. Дефиницията на категориалните и некатегориалните значения предхожда създаването на цялостната теория на функционално-семантичната граматика и е съществен принос в макролингвистиката. С определянето на признаците, присъщи на категориалните значения (облигаторност, инвариантност, системна релевантност и др.), се превъзмогва често срещаното смесване на езикови абстракции с различна йерархична поставеност и се отхвърля възможността за приравняване на термините граматична категория и част на речта. Некатегориалните значения, както твърди А. В. Бондарко, обхващат по-широки функционални единства – функционално-семантични полета, като те излизат извън семантичната област на граматичните категории в съответния език.

Доц. д-р Анна Николова и доц. д-р Стефка Петкова-Калева от ШУ „Епископ Константин Преславски“ представиха доклада си „Функционалният подход в лингводидактиката“. Авторките разглеждат функционалната парадигма като активно развиващ се подход към описанието на езика. Открояват се две направления. Първото от тях, което може да се определи като „академично“, се базира на принципите на Теорията за функционално-семантичните полета, разработена от А. В. Бондарко и неговите последователи. Морфоцентризмът (граматикоцентризмът) на тази теория, сложната структура на описание, фокусирането на вниманието върху ядрените експонентни структури и спорните въпроси около нейния терминологичен апарат я правят трудно приложима при функционалното описание за целите на лингводидактиката и в частност – за целите на чуждоезиковото обучение. Това води до появата на редица концепции, формиращи отделно „лингводидактично“ направление във функционалната парадигма, но изграждащи своя операционален модел върху основната идея на А. В. Бондарко за интеграцията на единици от различни езикови нива около репрезентацията на основните семантични категории и техните конституенти. Беше предложен анализ на някои от тях – теорията за функционално-комуникативната граматика на М. Всеволодова, немската функционална школа Хале-Потсдам, концепциите на И. Пете, А. Мустайоки и др.

Доц. д-р Яна Пометкова от РУ „Ангел Кънчев“ представи доклада „Изразяване на таксисни отношения чрез номинализации“. В основата на разработката е схващането на А. Бондарко, че функционално-семантичното поле на таксиса е формирано от езикови средства от различни равнища (морфологични, синтактични, лексикални), обединени от обща семантична функция – да изразяват темпорални отношения между действия в рамките на цялостен период от време, обхващащ комплекс от действия, изразени в изречението. В плана на съдържанието на таксиса се включват хронологическите отношения едновременност, предходност и следходност, които могат да се изразяват както от форми на относителните глаголни времена в сложното изречение, така и от нелични глаголни форми в простото изречение. Авторката разгледа възможността за изразяване на таксисни отношения чрез конструкции с отглаголно съществително име на -не. Беше посочено, че функционално-семантичният подход дава добри резултати при изучаване на синтактичната синонимия, тъй като позволява да се обхванат в синтактични редове синонимни синтактични единици независимо от йерархичните отношения помежду им. В основата на синтактичните отношения между подчинени изречения и номинализации с отглаголно съществително име на -не лежи принадлежността на глагола и на съществителното име към един и същ категориално-семасиологичен клас (действие), което позволява двете синтактични структури да бъдат определени като синтактични синоними.

Доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет сподели своите наблюдения и анализ за функционалната грамотност на студентите в доклада си „Функционална грамотност по български език или езикова култура?“. Авторът посочи, че езиковата култура, известна по-рано като „практическа граматика“, е приложна лингвистична дисциплина, имаща за своя цел да осигури спазването на книжовноезиковите норми, кодифицирани в описателните граматики на българския език, в правописните и правоговорните речници. Основната категория, с която борави езиковата култура, е „правилно – неправилно“ с оглед на кодифицираното в посочените по-горе източници. Обучението по роден език в средното училище все още е под влияние на парадигмата за изучаването на мъртвите езици – като основното внимание е насочено към заучаване на граматичната таксономия. Функционалната грамотност обучава как полезно да боравим с информацията, която изпращаме и получаваме, как успешно да си служим и да си помагаме с контекста, в който съществуват изречението или текстът. Затова следва да се разработи цялостна нова парадигма в обучението по роден език, основана върху функционалната грамотност, като граматичните правила трябва да се изучават само тогава, когато това е напълно необходимо, а граматичната таксономия да бъде сведена до минимум.

Третият форум „Българска граматика“ събра над 100 езиковеди от цяла България, което е и основното му предназначение – да осигурява възможност за представяне на идеи и осъществяване на дискусии по интересни и важни проблеми на българското езикознание. Беше поставено началото представените на Форума доклади да бъдат издавани в отделен том (вече е налице книжката от предишната година). Проф. Светла Коева обяви, че са постъпили предложения от два университета за тематиката на Форума през 2017 година. След обсъждане езиковедите решиха Четвъртият форум „Българска граматика“ да бъде на тема Интердисциплинарността, а негови организатори да бъдат Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ и Катедрата по български език при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За разлика от научните конференции, които може да са с по-тясна тематична насоченост, да са по конкретно събитие или годишнина, Форумът „Българска граматика“ събира всяка година представители на българистичните катедри от университетите в България и Института за български език и предоставя условия за научни контакти и дискусии. Неслучайно негов инициатор и по-стоянен съорганизатор е Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.