Български език и литература

2017/1, стр. 18 - 27

СЪВРЕМЕННИ ЛИНГВИСТИЧНИ ИДЕИ, ОБОГАТЯВАЩИ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Татяна Ангелова
E-mail: t_angelova@abv.bg
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: В статията се представят съвременни лингвистични идеи, които намират приложение в обучението по български език. Акцентът е върху приносите на проф. Стефана Димитрова в областта на прагматиката, корпусната лингвистика и текстолингвистиката. Идеите на Ст. Димитрова се анализират в учебните програми и в учебниците по български език. Обсъждат се продуктивни връзки между лингвистика и обучение по български език.

Ключови думи: Bulgarian Language Teaching, Modern Linguistics

Като мотивация за избор на изследователския проблем, представен в доклада1) , може да бъде посочена връзката между лингвистика и езиково обучение, която трайно присъства в българската езиковедска и образователна традиция. Представителни имена в това отношение са: акад. Ал. Теодоров-Балан, проф. Любомир Андрейчин, проф. Стефан Младенов, не прави изключение и името на проф. Стефана Димитрова. Науката за езика е източникът с ключово значение за обогатяване на теорията и практиката на обучението по български език. Заслужава специален изследователски интерес проблематиката за връзката между лингвистичните по-становки и обучението по български език с оглед на неговото усъвършенстване, обогатяване в духа на променящите се научни и социокултурни изисквания. За целта вниманието на изследователя се фокусира върху лингвистични постановки, генериращи и стимулиращи продуктивни процеси в обучението по български език. В резултат на това е формулиран следният изследователски въпрос:

Кои от съвременните лингвистични идеи са оказали и оказват най-силно влияние върху обучението по български език в средното училище и го обогатяват откъм: цели, съдържание, принципи, методи и похвати на преподаване, оценяване на постиженията?

В изложението се защитава следната теза.

Сред най-значимите постановки на лингвистиката могат да бъдат посочени различни идеи, като е направен опит да се открои и приносът на проф. Стефана Димитрова. Към по-важните групи проблеми могат да бъдат отнесени: идеите на текстолингвистиката и писмената ученическа реч; идеите на лингвистичната прагматика; дигитално управлявано учене, езикови корпуси на български език.

Нека ги разгледаме.

Идеите на текстолингвистиката и писмената ученическа реч

С ключово значение са постановките за текст и микротекст, приложени към: идентифициране на целите на обучението по български език, съдържанието на учебните програми, на учебниците по български език, методите на преподаване и на учене; оценяване на постиженията на учениците. Заслужават специално внимание лингвистичните тезиси, защитавани от проф. Ст. Димитрова в нейни изследвания и в проучвания, ръководени от нея. Разграничаването на текста и микротекста, като комуникативни единици, намира място в действащите учебни програми по български език (например за девети клас), в действащите учебници на издателство „Просвета“ (за девети клас). Ст. Димитрова първа въвежда в българската лингвистика понятието за пресупозиция. То намира своето място имплицитно в разделите „Текст и речево общуване“, присъстващи в учебните програми IX – XII клас, вкл. и в учебниците по български език за средното училище.

Лингвистичните идеи „работят“ не като дефиниции, които да превърнат учебника в академично четиво, а като инструмент за познавателна дейност, формираща умения за анализ на текст, на неговите признаци. Учениците се стремят да откриват и да изразяват връзките между съседните изречения в рамките на микротекста и на цялостния текст както на дълбинно, така и на повърхнинно равнище. Продуктивно приложение на тези постановки е търсено при изследването на речев материал от ученически писмени текстове (вж. приложение 1). В решената от български четвъртокласник тестова задача със свободен отговор (Международното изследване на грамотността PIRLS’2006) отчетливо се проявяват признаците на кратък аргументативен текст (основно твърдение и поддържащи доказателства). Учениците практически осмислят признаци на текста като смислово единство и езикова свързаност, формулират приемливи твърдения, чрез които коментират прочетеното, извличат умозаключения.

Постановките на Ст. Димитрова за лингвистиката на текста (Dimitrova, 2009) играят съществена роля и при разработването на дипломни работи и магистърски тези върху писмената ученическа реч. Например как да се опишат и изследват трудностите, които среща пишещият ученик при смисловоструктурното членене на собствения текст.

Ето пример за задача за упражнение (от цитирания учебник за девети клас), чрез която се формират умения за анализ и редактиране на текстови грешки.

„С кои изисквания към текста не се е съобразил четвъртокласник, който е написал следното в свое съчинение за грозното патенце: Ето сега писателят ни запознава с грозното патенце. Когато прочетох тази приказка, аз разбрах, че е много тъжна. То не отвръща със зло на злосторниците, които са му сторили зло.

Оценете правилно ли са свързани в номинативна верига подчертаните думи.

– Уместна ли е употребата на наречието сега? Обосновете отговора си.

– Какъв е ефектът от повторението?“ (Аngelovа, 2001 – 2015: 41).

Идеите на лингвистичната прагматика

Ключово значение имат постановките за: речева учтивост, максимите за сътрудничество, приложени към: идентифициране на целите на обучението по български език, съдържанието на учебните програми, на учебниците по български език, методите на преподаване и на учене; оценяване на постиженията на учениците. Ключово място имат лингвистичните тезиси, в основата на които са следните максими, познати от специализираната литература:

1) максимата за такт: Съблюдавай интересите на другия! Не нарушавай границите на личната му сфера!

2) максимата за великодушие: Не затруднявай другите!

3) максимата за одобрение: Не хули другите!

4) максимата за скромност: Отклонявай похвалите от себе си!

5) максимата за съгласие: Избягвай възраженията!

6) максимата за симпатия: Показвай благопожелателност!

В поредицата учебници (VIII – XII клас) на издателство „Просвета“ намират място темите за успешното общуване, стратегиите за общуване чрез текста. Така например в учебника по български език за Х клас към урочната статия за успешност и неуспешност на речевото общуване (начален преговор) е включена следната задача, свързана с текст на Ст. Димитрова:

„Каква теза се защитава в следния текст от областта на прагматиката (науката, изучаваща отношението на човека към езика)?

Ние, всички, без изключение, винаги имаме огромното желание (било то осъзнато или неосъзнато) да общуваме така, че да не навредим, а по възможност и да извлечем някаква полза за себе си. Ползата от езиковото общуване включва не само получаване на определени знания, сведения, но и самопредставянето на говорещия. Всеки говорещ иска да постигне определено самоутвърждаване и да повиши или най-малкото да поддържа авторитета си в средата, в която живее и общува. В отделните сфери на живота това се постига по различен начин (Dimitrova, 1999: 63).

– Вие самите с какви езикови начини си служите, за да утвърждавате по-ложителен образ за себе си в общуването? А може би не се стремите да се харесате на околните и сте по-скоро бунтар? Запишете разсъжденията си и ги оформете: а) като съвети към по-малкия си брат, сестра; б) като афоризми; в) по начин, избран от вас.

– Към кои хора причислявате себе си – към сговорчивите или към спорещите? Обосновете отговора си. Как убеждавате в своята правота онези, които не са съгласни с вас?“

Както прави впечатление, фрагментът от текст на Ст. Димитрова има значение на концепция, което се използва за основа на познавателни дейности. Десетокласниците се ориентират към избора на речево поведение, което утвърждава самооценката, позволява да се демонстрират лични позиции и ценности. В такъв смисъл, подобни учебни дейности имат и голям възпитателен потенциал.

Специално внимание заслужават постановките на проф. Димитрова за езиковата демагогия. Тези схващания намират своето приложение в урочните статии, посветени на правила и стратегии в речевото общуване (вж. учебник по български език за XII клас на изд. „Просвета“). Отново като речев материал със значение на постановка е използван фрагмент от текст на Ст. Димитрова (Dimitrova, 1999: 65), към който има познавателни дейности.

„Прочетете текста. Кое комуникативно правило се коментира в него?

Предаването на някаква информация в смекчена форма често се свързва с „разколебаване“ на собствената позиция. Срв. Убеден съм, че нямаш достатъчно опит за тази длъжност. и Мисля, че може би за тази длъжност трябва да имаш малко повече опит. Говорещият прекрасно знае, че събеседникът му няма нужния опит. Но във второто изречение той въвежда елемент на колебание (мисля, може би), а освен това твърди, че е нужен още малко опит – количество, което много трудно може да се определи. Хората, които умеят да говорят по втория начин, обикновено се считат за тактични. В житейския смисъл под тактични разбираме „любезни“, „не груби“, „възпитани“, „умеещи да водят разговор по приятен начин“ и т.н. Но ако се вгледаме добре в думата тактични, ще признаем, че тя е генетично свързана не само с такт, но и с тактика. Така че тактичните хора обикновено подчиняват начина си на общуване на определена тактика, която ги прави по-симпатични, предразполагащи, а главно – заслужаващи доверие.

– Каква комуникативна задача решава авторката и с какви речеви стратегии?“

Лингвистичните идеи, защитавани от Ст. Димитрова, позволяват да се решават не само познавателни задачи, свързани с успешност на общуването, но и с възпитателни цели, които имат отношение към личностни характеристики на учениците. Важно е да се отбележи, че дори в учебните програми липсват достатъчно конкретни ориентири (освен темите за речев етикет), които да се отнасят до умението да се общува тактично, да се решават с приемливи речеви средства конфликти, да се замени словесната агресия с комфортна речева атмосфера на учтивост.

Постановките на Стефана Димитрова за лингвистичната прагматика са надеждна методологическа основа при решаването на проблемите, свързани с дигитално управлявано учене, езикови корпуси на български език

Едно от най-новите направления на съвременната лингвистика е корпусната лингвистика и прилагането на резултатите от нейните изследвания в езиковото обучение, и в частност обучението по български език. Създаването на корпус от писмена ученическа реч е ключова задача на съвременната методика. Както е известно, създаването на езиков корпус отговаря на определени изисквания (McEnery T., A. Wilson, 2001: 21).

Представителност (Sampling and representativeness) е първото изискване. То означава корпусът от текстове да бъде представен чрез мостри, образци, изпробвани и типични, съществени за корпуса, т.е. те са представителни за корпуса. Второто изискване (Finite size) се отнася до броя единици в корпуса. Практиката показва, че крайният брой единици, съдържащи се в корпуса – 1 000 000 думи например е ориентировъчен обем. Този тип корпуси са наричани затворени. Събраните един път данни не се разширяват, а остават на разположение на изследователите. Има и така наречените отворени корпуси. Към тях може да се добавят непрекъснато нови данни, наричат ги още монитор корпус (Дж. Синклер). Третото изискване (Machine-readable form) е цифровизацията т.е. текстовете да може да бъдат четени от машина (компютър). Дигитализацията позволява текстовете от корпуса да бъдат снабдени с лингвистична информация или да бъдат шифровани и анотирани. Както е известно, шифроването става с помощта на така наречените тагове. Например посочва се, че думата е същ. име, м.р. ед. ч. и това е отбелязано със специално означение, разбираемо за машината (въвежда се с ъглови скоби). Тези единици се наричат справочни единици (Entity reference). Въвеждат се със знака &. Анотирането може да се осъществи на различни равнища и с помощта на различни схеми – от фонетично до текстово и т.н. При това е нужно да се уточни каква система за експлициране ще бъде използвана; да се определят нейните характеристики (feature system declaration: Document type description, Parser, SGML, Markup schemes and markup languages – XML Extensible Markup Language). Четвъртото изискване (A standard reference) към корпуса е той да служи повече като общопризнат справочник изследователят да се позовава на примери от корпуса. По-съществено е корпусът да бъде адекватен спрямо определена методология, спрямо определени изследователски нужди, отколкото да представя всички отсенки, разлики в езиковите варианти.

Събирането на ученически текстове позволява да се натрупа богат емпиричен материал за напредъка на учениците в езиковото им развитие, за подготовката им по български език (като процес и резултат от обучението по български език), за типични слабости и грешки при употребата на езиковите единици, при словоупотребите, при създаването на определени типове и видове текст. Базата данни от корпуса позволява да се включват автентични словоупотреби при създаването на задачи за формиращо оценяване, при организирането на учебния процес, в който се прилагат активни методи на учене, интерактивни техники, информационни и комуникационни технологии. Събраните данни от записани уроци по български език позволяват да се проучва резултатността от използване на алтернативни учебници по български език.

Съществен аспект на приложение, което има корпусната лингвистика, е т.нар. дигитално управлявано учене. Дигитално управляваното учене, или Data-Driven Learning, in language acquisition learning of a language through corpus analysis, включва приложение на автентичен речев материал на езика, който се изучава, речев материал, ексцерпиран от определен контекст в езиков корпус. Такова учене на език предполага използване на определена словоупотреба, която е анотирана, верифицирана за нуждите на рецептивна или на генеративна речева дейност в класната стая. Основната функция на дигитално управляваното учене е да направи автентично езиковото обучение, като се използват данни от езикови корпуси за усъвършенстване на постиженията на учениците.

Сред доводите в полза на приложението на ДУУ като по-важни могат да се посочат следните:

– езиковите корпуси включват автентични словоупотреби;

– съществува корпус на българската разговорна реч http://www.bultreebank.org;

– има български Word Net http://dcl.bas.bg/BulNet/wordnet_en.html.

Възможни са следните аспекти на приложение: тематично, структурно, по отношение на оценяването на постиженията на учениците, събиране на обратна информация:

– тематично – по раздели от науката за езика (морфология, синтаксис);

– структурно – по формати дейности, които могат да се изпълняват с по-мощта на корпуса;

– оценяване чрез тестови задачи, които са съставени въз основа на данни от езиковия корпус.

За нуждите на обучението по български език може да бъде конструиран образец за работен лист за дигитално управлявано учене. Ето как би могъл да изглежда.

Образец заработенлист ДУУ, предназначенза обучение побългарскиезик– Тема на урока– Източник на словоупотребите – кой езиков корпус се използва– Дата на публикуване на данните– Автор на текста– Сверяващ записа– Езикова задача за използването на работния лист

Като илюстрация ще използваме следния пример:

Пример за използване на ДУУ на занятия по български език– източник: http://www.bultreebank.org– тема на урока: „Подбор и съчетаване на езикови средства“– VII клас– езикова задача: Запознайте се с информацията от работния лист. Скоидумисесъчетаватподчертанитеизрази? Какъвизводщенапра-витезавъзможноститенабългарскияезикпоотношениенаподбораисъчетаването на езикови средства?

Наред с очевидните предимства, които предлага приложението на дигитално управляваното учене, то повдига и редица въпроси за обсъждане. 1) Как да бъде създадена методика за приложение на дигитално управлявано учене в обучението по български език – как да се съчетаят възможностите на езиковия корпус с възможностите на машините за търсене; 2) Как да бъде осъществено координирането на трите процеса: а) разширяване на възможностите да се използват данните от езиковите корпуси, б) осигуряване на достъп до базата данни, и в) създаване на възможности за всички заинтересовани да използват данните при вземане на решения.

За нуждите на изложението и за решаването на поставения проблем в началото на текста са използвани следните изследователски процедури.

Контент-анализ на учебници по български език, на учебни програми по български език, анализ на специализирана литература – научни статии, анкети с лингвисти, методици, учители по български език и литература, както и като интернет ресурси – 141 000 results Google, към 4.09. 2015 г. Като емпиричен материал са използвани писмени ученически текстове, учебни програми, учебници.

Дискусията, посветена на разглежданите проблеми във връзка с отношението между лингвистика и езиково обучение, предполага да се разискват ползите за обучението по български език и предизвикателствата, пред които е изправен специалистът по методика на обучението по български език. Като краен резултат може да се посочи, че е направен опит да се обобщят изводи, значими за теорията и практиката на обучението по български език, а и за езиковото обучение изобщо.

Въз основа на изложеното могат да се направят следните изводи. Те могат условно да се систематизират в две групи: а) изводи с теоретическа, и б) изводи с практико-приложна значимост. Към изводите с теоретическа значимост се отнасят постановките за лингвистичните тези, които да намерят приложение в обучението по български език, за да го направят научнокоректно и да отговарят на съвременните социокултурни и образователни изисквания. С практикоприложна значимост са идеите, които се прилагат при формирането и усъвършенстването на уменията да се прави текстолингвистичен анализ, да се постигат смислово единство и езикова свързаност на текста (особено на писмения текст), да се постигат адекватност между замисъл и речева реализация на смислово-структурно ниво в рамките на писмения текст. Не по-малко важни като теоретически постановки и като идеи с практико-приложна значимост са тезисите на лингвистичната прагматика. Те позволяват обучението по български език да придобие засилена комуникативна ориентация и да осигури предпоставки за възпитаване в речева учтивост.

На второ място, може да се твърди, че „сечението“ между лингвистика и обучение по български език е продуктивно и то може да бъде описано и анализирано за изследователски нужди.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. В основата на текста е доклад, представен на юбилейна конференция, посветена на проф. Стефана Димитрова, 5 – 6 септември, 2015, Институт за български език – БАН, на тема „Актуални проблеми на съвременната лингвистика“.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Angelova, T., P. Kostadinova & A. Kichukova (2001 – 2015). Balgarski ezik za IX, X, XI i XII klas na SOU. Sofia: Prosveta [Ангелова, Т., П. Костадинова, А. Кичукова (2001 – 2015). Български език за IX, X, XI и XII клас на СОУ. София: Просвета].

Balgarska razgovorna rech. Baza Danni. Sayt za balgarska razgovorna rech na Fakulteta po slavyanski filologii [Българска разговорна реч. База данни. Сайт за българска разговорна реч на Факултет по славянски филологии 2.02.2016 <http://www.bgspeech.net/bg/projects/Synt_na_ ustnite_formi_bg.html]

Bulnet Bulgarian Wordnet 2.02.2016 [Булнет: Bulnet Bulgarian Wordnet] / 2.02.2016 <http://dcl.bas.bg/resursi/wordnet/

Dimitrova, S. (1999). Ezikovata demagogiya. Sofia. [Димитрова, С. (1999). Езиковата демагогия. София].

Dimitrova, S. (2009). Lingvistichna pragmatika, Sofia [Димитрова, С. (2009). Лингвистична прагматика, София].

McEnery, T. & A. Wilson (2001). Corpus Linguistics. An Introduction. Edinburgh University Press.

Оnline Lexical Reference System Word Net 2.02.2015 <http://wordnet. princeton.edu/>

Text Encoding Initiative 2.02. 2016 http://www.tei-c.org/index.xml

Приложение 1

Пример за ученическа реч, решение на тестова задача със свободен отговор от български ученик (с инструментариума на Международното изследване на грамотността PIRLS’2006).

Приложение 2 (авторски проект)

Транскрибиране и анотиране на писмени ученически текстове

Название на единицата: отговори на тестови задачи със свободен отговор, решавани от български ученици в IV клас в периода 2004 – 2006 г.

Субкорпус – международно изследване

Субкорпус – национално изследване

Автор на единицата от корпуса:…………………………………………….

Сверяващ:…………………………………………………………………….

Източник на данните: текстове на отговори към тестови задачи със свободен отговор от международното изследване PIRLS’2006 и национално изследване в IV клас – апробация на рамка за външно оценяване.

Тип на данните: писмена реч.

Методическа информация: особености на текстовете, грешки и т.н.

Обем на текстовете: брой словоформи, брой изречения.

Дата на предоставяне за използване от потребителя:

Език: български.

Формат на образеца: снимкови файлове tiff files + устни бележки + текстови файлове.

Приложение: оценяване на реч, оценяване на постижения, съставяне на упражнения за учебници, съставяне на тестови задачи.

Разпространение:

Каталожен номер:………………..…………………………………………….

ISBN:……………………………………………………………………………

Лиценз:…………………………………………………………………………

Онлайн документация: …………..……………………………………………

Начин за цитиране при позоваване:…………………………………………..

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,