Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/4, стр. 341 - 346

СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ В КЪСНАТА БЕНЕДИКТИНСКА ТРАДИЦИЯ

Анна Влаевска
E-mail: vlaevska@cli.unipi.it
Expert in Bulgarian language
University of Pisa Language Centre
36 Santa Maria str. 56100 Pisa Italy

Резюме: Статията е посветена на ролята на бенедиктинската историографско-агиографска традиция от XV–XVI в. за разпространението на почитта към славянските апостоли св. св. Кирил и Методий в Западна Европа в епохата на Реформацията и Контрареформацията. Авторката се позовава на съчиненията на четирима видни представители на бенедиктинската общност от Италия, Испания, Германия и Полша.

Ключови думи: Cyril, Methodius, Benedictine Tradition, P. Calzolai, A. Yepes, G. Bucelin, St. Sczygielski

През 1347 г., в едикта за основаването на бенедиктинския Емаузки манастир, император Карл IV го посвещава „на Бога, на преблажената Дева Мария Майка Божия и на преславните Йероним, споменат по-горе, Кирил, Методий, Адалберт и Прокопий – патрони на Чешкото кралство“. Манастирът е основан с благословията на бенедиктинеца папа Климент VI. От този момент и подкрепено от авторитета на папата и на чешкия крал и император на Свещената Римска империя почитането на Кирил и Методий като апостоли на славяните постепенно започва да се разпространява в католическия свят1) . По същото това време в бенедиктинската историографска традиция се заражда един специфичен жанр – т. нар. Прослава на монашеския орден (Gloria dell’ordine monastico) . Именно в този вид бенедиктинска литература се засягат и образите на Славянските просветители. Логично е да си поставим въпроса кога и как фигурите на Солунските братя биват включени в този род съчинения; кога, в какъв географски ареал и по кави пътища прониква познанието за тях, за тяхното дело, за св. св. Кирил и Методий като Апостоли на славяните, в ерудираните бенедиктински среди? Проследяването на този процес на „дифузия“ на познанието за Славянските апостоли в известен смисъл води до „двойствен“ резултат: от една страна, бенедиктинската традиция се оказва един вид огледало на реалното разпространение на почитта към Кирил и Методий не само извън славянския Запад, но и в самите славянски бенедиктински среди; от друга, присъствието на Кирил и Методий в редицата на „видните бенедиктинци“ в съчинения, които в епохата на печатното слово са се радвали на голяма популярност сред широка публика, е вече авторитетна гаранция за утвърждаването на познанието за тяхното апостолическо дело. До този момент обаче, до включването им в такъв паметник от изключително значение за бенедиктинската традиция, какъвто е Менологият на Габриел Буцелин (издаден през 1655 г.) 2) , трябва да минат повече от два века.

Този тип бенедиктински съчинения3) , които спокойно можем да определим като жанр на границата между историография и агиография, започват да се създават и разпространяват в бенедиктинските среди от края на XIV век нататък, плод на обновителните процеси вътре в бенедиктинската общност, довели до създаването на две известни бенедиктински конгрегации – Касинската конгрегация в Италия и конгрегацията Бурсфелд в Германия. Това е момент, в който в бенедиктинските среди се усеща заплаха от все по-засилващото се влияние и позиции на просешките ордени и като отговор на това, в търсене на своята идентичност, в ерудираните бенедиктински среди започва издирването и каталогизирането на бележити личности, за които се е смятало, че са били монаси-бенедиктинци, защитавайки по този начи древността и славата на бенедиктинската традиция. Два основни исторически момента засилват този стремеж към вътрешна консолидация – опитите за сключване на уния с Констaнтинопол и появата на реформистките течения, и именно в този контекст, в контекста на Реформацията и Контрареформацията, на преден план излизат защитата и прославата на изконния монашески идеал, носител на който е бенедиктинската традиция като пряк наследник на източното монашество. Така се появяват тези съчинения, прославящи великите мъже на бенедиктинската общност – Gloria dell’ordine, под формата на различни каталози, сборници, истории, но еднакви в същността си: съчинения от типа De viris illustribus ordinis sancti Benedicti, в които изборът на включените персонажи се дължи на тяхната принадлежност (без значение дали реална или предполагаема) към бенедиктинското монашество. Фактът, че в този период монашеският орден няма собствени канонизирани светци, още повече подтиква неговите ерудирани представители да се обръщат към миналата слава, да преоткриват личности, чиято святост и благородни деяния могат да бъдат гордост и пример за подражание. Монаси от различни страни попълват редиците на бележитите мъже на ордена със сведения, често безкритични и непрецизни извлечения от най-различни хроники, жития, exempla, а по-късно и от произведения на хуманистичната историография. Всеки персонаже представен със своята лична „история“, представляваща достоен пример за подражание; един факт, който добре илюстрира основната образователна и морална функция, която са имали тези съчинения: по думите на италианеца Пиетро Калцолай, „Касински монах“, както предпочита сам да се нарича4) , в тях биват ‘intessute...molte cose degnissime d’esser sempre in memoria de gl’uomini’. Броят на тези съчинения нараства особено много по време на Тридентския събор (1545–1563) и след него, при това вече печатани не само на латински, но и на модерните езици, което, естествено, им осигурява по-широко разпространение. Структурата им по принцип остава една и съща – наред с канонизираните светци биват включвани и подреждани по категории фигури на папи, архиепископи и епископи, короновани глави (императори, крале и престолонаследници, особено когато са се отрекли от земната власт и са приели монашеството), църковни писатели. Тежестта на една или друга група варира, както варират и броят, и самите персонажи в зависимост от географския район, където работи съответният автор. В този тип съчинения почти винаги има отделна календарна част с паметите на канонизираните светци; в този смисъл, макар че не представляват житийни сборници в истинския смисъл на термина, те подготвят появата на по-късните бенедиктински менологии.

И така, какво място е отделено на Кирил и Методий в тези бенедиктински сборници? Включените текстове илюстрират различната информираност на своите автори, свидетелстваща красноречиво за степента на познание за делото на славянските апостоли. Включването на техните имена в редицата на видните бенедиктински мъже се дължи на широкото разпространение на едно много известно историческо съчинение – става дума за Historia Bohemica на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини (1405–1464), от 1458 папа Пий II, излязла в годината на неговата интронизация. Пиколомини, въз основа на мотиви от чешката легендарна традиция5) , в главите, посветени на Борживой и на Светополк, разказва за Методий, който, след като бил „блажен архиепископ на Моравия“, отишъл в Бохемия и покръстил чехите начело с княза им Борживой и съпругата му св. Людмила6) , и за Кирил, който бил покръстил освен „Светоплук“ и славяните (подразбират се далматинските) и отишъл в Рим да иска към тях да се прояви особена милост и да им се даде разрешение от папата да отслужват божествените служби на славянски език. По този повод кардиналите се събрали на консисториум и имало много дискусии, някои се противопоставяли енергично на тази молба, но изведнъж се чул глас от небето, който казал: „Всяко дихание да хвали Господа (Пс 150, 6) и всеки език/народ да го изповядва (срвн. Пс 148, 11)“, след което без по-нататъшни дискусии било дадено исканото разрешение7) . Авторитетът на Пиколомини – папа Пий II – превръща тези сведения в част от общоевропейската и общохристиянската история. Именно на него и на неговия разказ за Светополк се позовава Пиетро Калцолай в своята Historia monastica, когато въвежда фигурата на моравския княз в редицата на коронованите личности, оставили земната власт, за да прегърнат монашеския идеал. Точно този факт е привякъл вниманието му; без Светополк Кирил не би намерил място в кигата на бенедиктинеца. От неговия текст става ясно, че той не знае нищо друго за този „Eurillo (sic!)... huomo santo“8) – така нарича Кирил, но намира за нужно да изложи всичко, прочетено за него у Пиколомини. Но в Historia Bohemica благочестивият Светополк не се свързва пряко с личността на Методий и за Методий в разказа на Калцолай няма нищо.

Сведенията за Кирил и Методий, съдържащи се в Historia Bohemicа, са в основата и на разказа за християнизацията на Моравия и за княз Светополк на видния испански бенедиктински теолог и хронист Антонио деЙепес9) . За разлика от Пиетро Калцолай, Антонио де Йепес очевидно знае кои са двамата „проповедници на Евангелието […] свети Кирил и свети Методий“ – когато Йепес създава своята хроника, Martyrologium Romanum на кардинал Цезар Бароний (първо издание 1583 г.), с който паметта на Кирил и Методий се въвежда за пръв път в официалния календар на Римската църква, е вече неоспорим авторитет. Йепес обаче също поставя фигурите на Кирил и Методий само във връзка със Светополк, но затова има съвсем определена причина: както той казва, „бидейки гърци, трябва да са били монаси по устава на Василий [Велики]“10) , т. е. той не е убеден, че Славянските апостоли могат да бъдат причислени към бенедиктинското братство. Така видният испански бенедиктинец дава отговор, поне за себе си, на един въпрос, който и други автори от тази епоха са си поставяли: кой устав са следвали Кирил и Методий? Йепес неслучайно разсъждававърху това: както вече бе споменато, от XV в. нататък идеята за бенедиктинската общност, като пряк наследник и продължител на източното монашество, е основен пункт в стремежа към обновление вътре в самите бенедиктински среди и в началото на всички бенедиктински сборници от типа, за който става дума, на първо място винаги са поставени фигурите на Св. Бенедикт и на Св. Василий.

Тази относително самостоятелна бенедиктинска традиция в трактовката на образите на Кирил и Методий кулминира в споменатия в началото на тези редове Менологий на Габриел Буцелин: паметник, който за бенедиктинския орден е не по-малко важен от Римския мартирологий на Цезар Бароний. В него паметта на Кирил и Методий е отбелязана на два пъти: под дата 9 март, както би било логично да се очаква, и още веднъж под 16 март11) . Текстът за 9 март е по-кратък и в основни линии възпроизвежда календарната бележка от Мартирология на Бароний, след което се казва, че според Римския мартирологий паметта им се чества на тази дата (9.III.), но поради големия празник на св. Франческа Римлянка, който се пада на същата дата, „при нас“, т. е. при бенедиктинците, те са преместени на 16 март. По времето, когато пише Буцелин, извънславянска Европа познава още едно, получило немалка известност съчинение върху историята на Чешкото кралство: Historia regni Bohemiae (1552 г.) на Йоан Дубравски – епископ на Оломоц от 1541 до 1553 г. На него, на Йепес (и не само) се опира Буцелин, когато създава литургично-житийното четиво (поместено под дата 16 март), с което отбелязва паметта на Кирил и Методий – „епископи в Моравия“ и апостоли на славяните.

Със своя Менологий Буцелин официализира принадлежността на Славянските апостоли към бенедиктинската общност и римската църква; почти десет години по-късно.

Stanislao Sczygielski12) – библиотекар на бенедиктинския манастир Тyenec до Краков, в своето съчинение, в което отдава възхвала на бенедиктинския орден и конкретно на неговите полски представители, намира за нужно да предаде дословно целия текст на Буцелин, още и текста за Кирил и Методий от Римския мартирологий, както и този от Оfficiis Patronorum Regni Poloniae13) , за да обоснове заключението си в същата насока: св. св. Кирил и Методий – Епископи и Апостоли на славяните, имат свое място в редиците на най-достойните личности на бенедиктинския орден.

Така във втората половина на XVII в. процесът на „приобщаване“ на фигурите на Кирил и Методий, а оттам и на тяхното дело, към бенедиктинската традиция е вече завършен. Поради своята относителна затвореност бенедиктинската историографско-агиографска литература представлява красноречив пример за разпространението на познанието за почитта към Славянските апостоли в различни краища на Европа.

БЕЛЕЖКИ

1. Станчев, К., А. Влаевска-Станчева, Ot eretik do svetec: evoljucija na metodievija obraz v zapadnata tradicija. – In: „Kirilo-Metodievski studii“, 17: Problemi na metodievoto delo i na bālgarskata kultura prez IX–X vek, Sofia 2007, pp. 687–701 и цитираната там литература.

2. Bucelin, Gabriel, Menologium benedictinum sanctorum, beatorum, atque illustrium ejusdem Ordinis vrorum elogiis illustratum cum Sacrario sive Reliquiario Benedectino, Veldkirchii 1655.

3. Vlaevska-Stantcheva, A., Le venerazione dei regnanti nella tradizione benedettina. A proposito delle fonti di un affresco veronese, В: „Santità, culti, agiografia. Temi e prospettive. Atti del I Convegno di studio dell’Associazione italiana per lo studio della santità, dei culti e dell’agiografia, Roma 24–26 ottobre 1996“, a cura di Sofia Boesh Gajano, Viella ed., Roma 1997, 213–226; както и ВлаевскаСтанчева, А., Мотивът за покръстването на българите в бенедиктинската изобразителна традиция, В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Tradition, Values, Communications, Sofiа, 2002, 433–443.

4. Calzolai, Pietro, Historia monastica, Fireneze, 1561.

5. Основните извори на Пиколомини са Хрониката на Пулкава и тази на Далимил, включени в: Magnae Moraviae fontes historici = Prameny k dìjinám Velké Moravy, v. 1: Annales et chronicae, Brno 1966, 306–311; 273–276.

6. Вж. кн. I, гл. 13 в: издание на, снабдено с превод на чешки език: Martínková, D., Hadraková, A., Matl, J. (ed.), Aeneae Silvii Historia Bohemica. Pragae, 1998 [= Fontes rerum Regni Bohemiae, I]. 1998: 40–43, с превод на чешки език, както и най-новото издание на Historia Bohemica: Hejnic, J, Rothe, H. (ed.), Aeneas Silvius Piccolomini Historia Bohemica, Band 1: Historisch-kritische Ausgabe des leteinischen Textes, Koln 2005, 90–101, с превод на немски език.

7. Вж: Станчев, К., А. Влаевска-Станчева, цит. съч., 696–697.

8. Calzolai, цит. съч., с. 207.

9. Yepes, Antonio de, Coronaca general de la Orden de San Benito patriarca de religiosos. En la Vniuersidad de N.a S.a la real de Yrache, por Matias Mares, Valadolid 1609–1621.

10. Yepes, Antonio de, цит. съч., Т. IV, p. 263 r.

11. Bucelin, цит. съч., p. 183: IX Martii; p. 200: XVI Martii.

12. Sczygielski, Stanislao, Aquila Polono-Benedictina, Cracoviae, In officina Viduae et Heredum Francisci Cesari S.R.M. et Illustrissimi ac reverendiss. Eisc. Crac: Typographi Anno Dni 1663. Текстът на Sczygieлски ми бе най-любезно предоставен от Славия Бърлиева, на която изказвам сърдечна благодарност.

13. За това съчинение на римския презвитер Антонио Галонио (кр. на XVI – нач. на XVII в.) вж.: Бърлиева, С. Преписи на латински извори за св. Кирил и Методий от сбирката на библиотека Vallicelliana в Рим. – Старобългаристика/Palaeobulgarica, XVI, 1992, N° 3, 49–53.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.