Български език и литература
Вход / Регистрация

2012/1, стр. 13 - 23

ВЕЧЕРНИ ТАЙНСТВА („ВЕЧЕРНА ХАРМОНИЯ“ НА БОДЛЕР И „ВЪЗДИШКА“ НА ЯВОРОВ)

Резюме: Статията представя един възможен междутекстов прочит на две сти-хотворения – „Въздишка“ на Яворов и „Вечерна хармония“ на Бодлер. Интер-претирани са както структурните аналогии между двата лирически текста, така и значенията, които получават във всяко от стихотворенията общите им образни и смислови съставки. Множеството подобия, установени между творбите на бъл-гарския и на френския поет, съдействат за това по-ярко да изпъкнат и различията между начините, по които във всяка от тях са осмислени мотиви като време и памет, живот и смърт.

Ключови думи: междутекстовост, лирическа повторителност, символ, смисъл, време, памет

2012/1, стр. 13 - 23

ВЕЧЕРНИ ТАЙНСТВА („ВЕЧЕРНА ХАРМОНИЯ“ НА БОДЛЕР И „ВЪЗДИШКА“ НА ЯВОРОВ)

Миряна Янакиева

Резюме. Статията представя един възможен междутекстов прочит на две стихотворения – „Въздишка“ на Яворов и „Вечерна хармония“ на Бодлер. Интерпретирани са както структурните аналогии между двата лирически текста, така и значенията, които получават във всяко от стихотворенията общите им образни и смислови съставки. Множеството подобия, установени между творбите на българския и на френския поет, съдействат за това по-ярко да изпъкнат и различията между начините, по които във всяка от тях са осмислени мотиви като време и памет, живот и смърт.

Ключови думи: междутекстовост, лирическа повторителност, символ, смисъл, време, памет

Конструирането и интерпретирането на междутекстови пространства е смислотворна дейност, при която читателят разполага с много голяма свобода. В тези пространства могат да се вместват и творби за потенциалните връзки, между които авторите им нямат или не биха могли да имат никакъв преднамерен и съзнателен принос. Именно в такъв вид произволнои вторично построено междутекстово пространство искам да въвлека сега две стихотворения – „Въздишка“ на Яворов и „Вечерна хармония“ на Бодлер. Основания за паралели между тези поети съвсем не липсват и най-очевидното е съпричастността и на двамата към символистичната мисловност и поетика. Не на тази почва обаче се роди идеята за успоредно четене на споменатите стихотворения. Връзката между тях не е и от вида, който Майкъл Рифатер установява между Бодлеровата „Вечерна хармония“ и стихотворение на друг френски поет – Жюл Лафорг. Ето за какво става въпрос. В едно от стихотворенията от цикъла „Жалби“ (Les complaintes) на Лафорг има следният стих: „Въртя се под ритмичния концерт на кадилниците“ (Je tournoie au concert rythmé des encensoirs). Като познавач Рифатер установява с абсолютна сигурност, че единственият френски поетически текст отпреди този на Лафорг, който свързва кадилница и танцово движение, е „Вечерна хармония“ на Бодлер. За способния да види тази уникална връзка литературен теоретик тя е повод за следния извод:

„... правилната, а това ще рече цялостната интерпретация на стихотворението (има се предвид стихотворението на Лафорг – бел. моя) става възможна благодарение на интертекста. Това ни освобождава от изкушението да мислим, че стихотворение от този род може да съдържа референция към някакъв несловесен свят: стихотворението добива смисъл само при съотнасянето на един текст с друг1).“ Към тези наблюдения и заключения на Рифатер, направени впрочем и в защита на поддържаното от него схващане за автореференциалния характер на литературния език, трябва да се добави и това, че всъщност връзката с Бодлер е съзнателно и целенасочено търсена от Лафорг през целия му творчески живот. Негови подробни бележки върху „Цветя на злото“ са открити и посмъртно издадени от Анри дьо Рение. От тях личи, че Лафорг е замислял цялостно изследване на Бодлеровата стихосбирка с цел да допринесе за „култа към Бодлер“. Една от собствените стихосбирки на Лафорг, която също вижда бял свят след кончината му, носи заглавието „Цветя на добрата воля“ (Des fleurs de bonne volonté) – отново начин Бодлер да бъде „заговорен“.

Що се отнася до Яворов, той несъмнено е познавал добре Бодлеровата поезия и, както изтъква Димитър Аврамов, е бил вдъхновен от нея.

В писмо от Нанси (12 януари 1907 г.) той съобщава на д-р Кръстев, че си бил купил „Цветя на злото“ и че възнамерявал да превежда от нея. Самото намерение вече свидетелства за конгениалност на чувствителността. А поезията на нашия автор я доказва с многобройни и твърде характерни примери. Образи, интонации, сравнения, метафори, стилистични похвати (честата употреба на драматични контрасти – „сред брачни тържества камбани погребални“...), мотиви, настроения, светогледни комплекси напомнят френския поет: влечението към греха и демоничното („...и драг ми беше моя грях“), острото чувство на угризение, на самотерзание („Майко, бди над своя паднал син: днес злото и порока дишат в моите гърди“); отношението към жената като сатанинско превъплъщение („Ти в блудна голота вертеп на сладострастие душата ми направи...! Проклет, жена, часа, когато жадна плът, внезапно те съзрях в мъглата на молитвите“...); преоценка на природата като царство на тлението и смъртта, бунт срещу равнодушието към човешките страдания („Дух на вглъхнало мъртвило сред природата немей“; „Природата сияе мъртво равнодушна“...); афинитет към ония нейни състояния, където една скръбна душевност намира своите съответствия: унили дъждовни дни, пъплещи гъсти мъгли, беззвездни нощи („Дъжд, все дъжд: небето сълзи ли пролива над оголялата земя? Мъгли – бездънна паст, – прозината ламя, вечно сива...“; „И само тя, настръхнала над мене, студена, непрогледна нощ, без смяна си остава. Кървав студ вей от нейното крило и ад бездънен в погледа зее“...); богоборчески настроения – протест срещу равнодушието на Бога към човешките страдания („Но в ръжда е ключа на вратите божии – че Бог е старец глух“); мистичен порив към непознатото и ужасът пред неговата тайна („И сфинкс един ме гледа – камък неподвижен...“)...2)

В горния откъс от монографията на Димитър Аврамов, посветена на Бодлер, са изведени многобройни точки на близост между френския и българския поет.

Тази близост очевидно не е сводима до категорията влияние, нито пък до съзнателно търсене на диалог от рода на това, което обуславя многобройните препратки към Бодлер в творчеството на Лафорг. Тя най-вероятно е израз на известни сходства на равнището на дълбинната световъзприемателна нагласа на двамата поети – Бодлер и Яворов – и на тяхната съпричастност към декадентството. Но едно цялостно сравнително изследване на творбите им, към каквото приканва Димитър Аврамов, наред със споменатите сходства, ще установи и много, при това решителни различия. Затова съзнателно „заскобявам“ въпроса за приликите и разликите между творчествата на Яворов и Бодлер, взети в тяхната цялост, и пристъпвам към полагането в междутекстово пространство на Яворовото стихотворение „Въздишка“ и Бодлеровото „Вечерна хармония“, вземайки ги, така да се каже, сами за себе си.

Краткостта им позволява да бъдат приведени тук изцяло. На първо място е френският оригинал, заедно с поетичния превод на Кирил Кадийски, а след това, разположени един до друг, давам текстовете на Яворовото стихотворение и мой превод на Бодлеровото. Нуждите на междутекстовия анализ наложиха този втори, буквален превод, който не е съобразен с ритмическите свойства на оригинала.

1.

Harmonie du soir Вечерна хармония

Voici venir les temps où vibrant sur sa tige Настава онзи миг, когато вятър свеж

Chaque fl eur s’évapore ainsi qu’un encensoir ; като кадилници цветята полюлява

Les sons et les parfums tournent dans l’air du soir ; в здрача мириси и звуци разпилява —

Valse mélancolique et langoureux vertige ! меланхоличен валс и вял световъртеж.

Chaque fl eur s’évapore ainsi qu’un encensoir ; Като кадилници цветята полюлява

Le violon frémit comme un cœur qu’on affl ige ; цигулка стенеща – като сърце! – с копнеж,

Valse mélancolique et langoureux vertige ! меланхоличен валс и вял световъртеж!

Le ciel est triste et beau comme un grand reposoir. Печално свят олтар, небето потъмнява.

Le violon frémit comme un cœur qu’on affl ige, Цигулка, стенеща – като сърце! – с копнеж,

Un cœur tendre, qui hait le néant vaste et noir ! сърце, побягнало отчерната забрава!

Le ciel est triste et beau comme un grand reposoir Печално свят олтар, небето потъмнява,

Le soleil s’est noyé dans son sang qui se fi ge. издъхва слънцето в кръвта си – сън зловещ.

Un cœur tendre, qui hait le néant vaste et noir, Сърце, побягнало от черната забрава,

Du passé lumineux recueille tout vestige ! сред миналото лъч се мъчиш да съзреш!

Le soleil s’est noyé dans son sang qui se fi ge Издъхва слънцето в кръвта си – сън зловещ…

Ton souvenir en moi luit comme un ostensoir ! В мен споменът за теб като потир изгрява.

Превод К. Кадийски

2.

Въздишка Вечерна хармония

На гаснещия ден прощалните зари Ието идва часът, когато трепкайки върху иароматот рози, покъсани без жал; стеблото на лебедпесента, все болен от зори - всяко цвете издимява като кадилница;

душата ми самотна инейната печал... Звуци иаромати кръжат във вечерния въздух;

Меланхоличен танц ивял световъртеж.

Ах, тихата печал на скорошната нощ ивхрасти оголели въздишка на зефир; Всяко цвете издимява като кадилница;

широките крила, отпуснати без мощ - Цигулката тръпне като наскърбено сърце; душата вече мъртва – игробният ù мир. Меланхоличен танц ивял световъртеж!

Небето етъжно икрасиво като голям олтар.

Цигулката тръпне като наскърбеносърце,

нежно сърце, което мрази безкрайното ичерно нищо!

Небето етъжно икрасиво като голям олтар;

Слънцето се дави всвойта вледенена кръв.

Нежно сърце, което мрази безкрайното ичерно нищо,

Съхранява всяка следа от сияйното минало!

Слънцето се дави всвойта вледенена кръв,

вмен споменът за теб като потир проблясва!

Всяко от двете стихотворения се отличава с ярък, отчетлив завършек. Последните им стихове окончателно затварят, бих казала дори закриват съградените в тях лирически светове. Въпреки това, след като бъдат прочетени, те сякаш не замлъкват веднага, а постепенно отзвучават. В основата на това впечатление стои един общ за тях принцип на изграждане, който ще определя като вътрешно отекване. Този ефект на ехото, както още може да бъде наречен, се поражда от ритмичните подемания, характерни и за двата лирически текста.

Във „Вечерна хармония“ подеманията са от вид, който доближава творбата до устойчивата форма на така наречения пантум, въпреки видимите отклонения от правоверния образец на тази форма, чиято класическа дефиниция е дадена от Теодор дьо Банвил в неговия „Кратък трактат по френска поезия“. Съгласно тази дефиниция пантумът е изграден от четиристишни строфи, състоящи се от осем или десетсрични стихове. Вторият и четвъртият стих на всяка строфа се подемат съответно като първи и трети стих на следващата строфа, а последният стих на творбата повтаря първия. Римите са кръстосани.

В Бодлеровото стихотворение са спазени само две от изброените характеристика на пантума – четиристишните строфи и повторенията на втория и четвъртия стих на всяка строфа на мястото на първия и третия в идващата след нея. Различен от жанровия образец е размерът на стиховете (александрини); последният стих не е повторение на първия; римите са обхватни, а не кръстосани.

Видът постройка, характерен за творбата на Бодлер, обособява в две категории стиховете, от които е съставена тя: шест от тях са повторени съгласно описаната по-горе пантумна схема, а четири от тях са еднократно употребени. Това поражда въпроса, дали между стиховете от категорията на повтарящите сe и съответно между тези от категорията на неповтарящите се не биха могли да се открият понезабележими при линейно четене връзки, които да придават на всяка от двете групи стихове облик на относително самостойни смислови парадигми.

Да се вгледаме най-напред в редицата на повтарящите се стихове:

Всяко цвете издимява като кадилница…
Меланхоличен танц и вял световъртеж…
Цигулката тръпне като наскърбено сърце…
Небето е тъжно и красиво като голям олтар…
Нежно сърце, което мрази безкрайното и черно нищо…
Слънцето се дави в свойта вледенена кръв…

В три от тези шест стиха е използвана фигурата на сравнението: цвете (като) кадилница; цигулка (като) сърце; небе (като) олтар. Ако се отделят подлозите на тези сравнения, от една страна, и термините им, от друга, лексемите ще се групират по следния начин: цвете – цигулка – небе (подлози)/кадилница – сърце – олтар (термини). Веднага изпъква принадлежността на термините към семантичното поле на вярата и светостта. Към същото поле е съпричастен единият от подлозите – небе. Духовен символен ореол носят и останалите два подлога – цвете и цигулка. Цветето препраща към идеята за красотата, цигулката – към идеята за изкуството. Освен това, в рамките на разглежданите шест стиха, цигулка и сърце са метонимии на човешко присъствие – единствените, чрез които в тези стихове се загатва за такова присъствие. И още нещо, сърце е единствената дума, която се съдържа в два от стиховете, съставящи групата на повтарящите се, което я прави най-често употребяваната дума в текста на „Вечерна хармония“. В стиха „Нежно сърце, което мрази безкрайното и черно нищо“ тя е в позицията на подлог, при това свързан с единствения глагол в целия текст, който означава насочено емоционално и оценъчно отношение – „мразя“.

Във френския оригинал обектът на тази омраза е назован с думата néant, която означава небитие, нищо3). Две от значенията, заложени в разглеждания стих – омраза и нищо – са пожертвани в превода на Кирил Кадийски, където те са предадени съответно като бягство и забрава („сърце, побягнало от черната забрава“). Доколкото забравата обрича на небитие заличеното от паметта и доколкото мотивите за миналото и за спомена са пряко назовани в текста, преводът има основание да изведе такова значение от френското néant. Контекстът на оригинала обаче активизира и други, „изгубени в превода“, конотации на тази дума като залез, свършек, изчезване, гибел, за чието усилване особено допринася метафората на давещото се в собствената си кръв слънце.

През обособената по-горе редица на шестте стиха от групата на повторените се нижат асоциации, които могат да бъдат ясно проследени: полюляването на цветето напомня махаловидното движение на кадилницата, а ароматният тамянен дим, който тя изпуска, на свой ред е уподобен на невидимото нежно дихание и издихание на цветето. Френският глагол s’évaporer, назоваващ действието на цветето, означава буквално изпарявам се, а като негови синоними речниците посочват изчезвам, изличавам се, разпръсвам се… Сякаш заедно с уханието на цветето незабележимо и бавно се отделя от него и дъхът (душата) му.

По-нататък веригата от асоциации продължава така: полюляването, отключило оприличаването между цветето и кадилницата, извиква идеята за танца и за съпровождащата го музика, изтръгвана тук от тъжна цигулка. Тъгата и меланхолията на свой ред са белези на сходството между звука на тази цигулка, трепета на наскърбено, страдащо човешко сърце и небето, сияещо с тъжната и величествена красота на олтар. Следващият стих в поредицата – „нежно сърце, което мрази безкрайното и черно нищо“ – подхваща отново мотива за сърцето, разкривайки нов, по-дълбоко заровен пласт от вълненията и преживяванията на това сърце – неговата ненавист към нищото, към онази непонятна и непобедима сила, способна в миг да превърне съществуващото в несъществуващо, като го изтръгне от битието и го запрати в небитието. Като последен неин символ, чието зловещо обаяние рязко се отличава от тъжно-нежната красота на предхождащите го образи, в последния от шестте разглеждани стиха се издига слънцето, удавено в собствената си замръзваща кръв.

След направените дотук наблюдения върху стиховете, участващи в пантумната повторителна схема, идва ред на четирите стиха, които се открояват с еднократността на появата си в текста:

И ето идва часът, когато трепкайки върху стеблото…
Звуци и аромати кръжат във вечерния въздух…
Съхранява всяка следа от сияйното минало…
В мен споменът за теб като потир проблясва…

Последният от тези стихове е последен и за стихотворението – с него то завършва. Той е единственият в цялата творба, в който човешкото присъствие, косвено загатнато в някои стихове от групата на повтарящите се чрез метонимиите сърце и цигулка, се уплътнява и конкретизира като аз („в мен) и ти („за теб“): аз като присъстващ и като субект на изказа, ти като отсъстващ или по-точно, присъстващ единствено в незримото пространство на спомена.

С въвеждането на мотивите за миналото и спомена (втори и четвърти стих на последната строфа) лирическият свят се разполовява на сега и преди. Така значението на категорията време е силно изведено на преден план, като за това съдейства и фактът, че елемент, отнасящ се до тази категория, се съдържа и в останалите три стиха от групата на еднократните (идва часът, вечерния въздух, минало).

В картината, наслагвана чрез повтарящите се стихове, които бяха разгледани по-горе, също не липсва усещане за време, но в тях то е косвено внушено: чрез изреждането на образни единици като танца на цветето, причинен от вечерния полъх, олтарното сияние на небето и кървавото слънце са подсказани моменти от бавното настъпване на залеза. На това движение напред във времето, чието отброяване започва от „часа“4), обявен още в началния стих, заключителното четиристишие противопоставя мисленото обръщане назад към миналото. И тогава става ясно, че именно в миналото се съдържа всичко онова, което едно сърце желае да спаси от изчезване, от призрака на небитието и нищото.

Тъкмо в този момент от прочита на „Вечерна хармония“ ще обърна поглед към „Въздишка“, защото в Яворовото стихотворение, за разлика от Бодлеровото, чезненето е всевластно, а избавление от небитието или поне отлагането му не се търси никъде – нито чрез спомена, нито по какъвто и да било друг начин. В това като че ли е и най-дълбоката разлика между двете творби.

По-горе беше споменато, че двете стихотворения се отличават, всяко по своему, с някакъв модел на подемане. Във „Вечерна хармония“ той се състои в точни повторения по определена схема – тази на пантума – на част от стиховете. Във „Въздишка“ подемането се осъществява по друг начин. Всеки от стиховете във втората строфа представлява своеобразно подхващане на казаното в стиха, който заема същото поредно място в първата строфа, но повторение в собственото значение на понятието няма – нито лексикално, нито смислово. Използвайки известното разграничение на Фреге между смисъл и референт5), илюстрирано от него чрез примера със Зорницата и Вечерницата, бихме могли да кажем, че всеки два стиха, заемащи аналогично поредно място в строежа на двете строфи, от които е съставено стихотворението, имат сходен референт, но различен смисъл.

Общият референт на двата първи стиха – „На гаснещия ден прощалните зари“ – „Ах, тихата печал на скорошната нощ“ – е преходът от деня към нощта. В стиха, с който започва втората строфа обаче, приближаването на нощта е понапреднало. Настъпването є е съвсем „скорошно“.

Стиховете „и аромат от рози, покъсани без жал“ – „и в храсти оголели въздишка на зефир“, които са втори поред в строфите, също са свързани чрез сходен обект на изказването. И двата говорят за опустошени, изгубили цветовете си храсти, но в първия е посочено действието, довело до тази загуба („покъсани“), а в другия на преден план е изведен резултатът от това действие („оголели“). Променя се и сетивното въздействие на картината – обонятелното („вдишваме“ аромата от рози) се измества от зрителното и слуховото („виждаме“ храстите, „чуваме“ въздишката на зефира).

Сравнението между третите стихове в двете строфи показва, че установеният дотук модел на смислово отношение е в сила и спрямо тях. Между съставящите ги структурно аналогични синтактични конструкции „на лебед песента, все болен от зори“ и „широките крила, отпуснати без мощ“ също има припокриване в референциален план – и двете извикват представата за болна, умираща птица. Явната препратка към фразеологизма „лебедова песен“ в първия от разглежданите стихове усилва значението на неотвратимо приближаваща смърт. Но мигът, уловен във втория от тези стихове, е още по-близо, непосредствено близо до перспективата на окончателния край и знак за това е замлъкването на птицата, чиято предсмъртна песен вече не се чува и съвсем безсилни са омаломощените є крила.

Ако за всяка от анализираните дотук три двойки стихове, изграждащи своеобразни мостове между двете строфи на „Въздишка“, можеше да се каже, че си съответстват, защото се отнасят до различни моменти от историята на едно и също събитие (постепенното настъпване на нощта; обрулването и последвалото го оголяване на храстите; бавната агония на птицата), то последните стихове на тези две строфи са свързани по друг начин и играят особена смислова роля. Затова изискват да се вгледаме в тях още по-отблизо:

… душата ми самотна и … душата вече мъртва – нейната печал. и гробният ù мир.

Първото, което изпъква при тази двойка паралелни стихове от двете строфи и което осезателно я отличава от останалите три двойки, анализирани дотук, е, че единствено тук има лексикално повторение: и двата стиха съдържат, при това в начална позиция, думата „душа“ в нейната членувана форма. Между другите три двойки има референциално и синтактично сходство, но в нито една от тях няма обща, повтаряща се лексикална единица. Характерният за тях модел на съотнасяне се променя при двойката, образувана от последните стихове на двете строфи, не само с това, че, както посочих, тези стихове са единствените, които започват с една и съща дума. Друга, може би още по-многозначителна разлика е, че в референциално отношение тези два стиха всъщност съществено се отдалечават един от друг. Още по-ясно казано, те не се отнасят до едно и също събитие или състояние, погледнато от различен ъгъл или откъм различен момент във времето, както е при стиховете от предишните три двойки. В четвъртия стих на първа строфа се говори за самотна и излъчваща печал душа, а в аналогичния стих на втора строфа – за мъртва душа. Но причините една душа да се чувства самотна и печална може да са най-различни и изобщо да не са свързани с предчувствието, че на тази душа предстои съвсем скоро да напусне този свят. С други думи, четвъртият стих на първа строфа подготвя, но и не подготвя за това, което ще бъде изречено в съответния стих на втора строфа – смъртта на душата. Категоричността, с която окончателното настъпване на това събитие е оповестено в края на стихотворението, прозвучава рязко и в известен смисъл внезапно, въпреки че преобладаващият принцип на строежа на творбата е подчинен на внушението за бавно и необратимо вехнене и замиране. Това, което е само предусещано и очаквано във всички предходни стихове на творбата, в последния е „вече“ неумолима реалност.

Но с казаното по-горе особеностите на смисловото отношение, което творбата на Яворов гради между финалнитестихове на своите две строфи, не се изчерпват. Едва ли на читателското внимание би убягнало изчезването на кратката форма на притежателното местоимение „ми“ във втория от съпоставяните стихове. Значението на това изчезване се изостря и от друго: споменатото местоимение в четвъртия стих на първа строфа е единственият елемент в цялото стихотворение, който внася в него аз-изказ и така се откроява на фона на общото впечатление за надличностна позиция на говорене в лирическия текст.

Анализът на Бодлеровата творба установи, че преди появата на граматически белег за човешко присъствие в последния стих, съдържащ местоименията „мен“ и „теб“, има само метонимични знациза такова присъствие, какъвто е сърцето. В стихотворението на Яворов назоваването на душата изпълнява подобна смислова функция – лирическият аз присъства в света на творбата единствено чрез своята самотна, изпълнена с печал душа. Но какво означава заличаването на знака за единство между лирическия аз и тази душа чрез отпадането на притежателното местоимение в последния стих? Означава, че вече мъртвата, потънала в гробния си мир душа, за която този стих говори, е ничия. Тя се е сляла с необятното, безлично нищо. Смъртта не само е разделила душата от тялото и от сетивния свят. Тя е равнозначна на пълно и необратимо заличаване на субекта – след нея азът спира да съществува. Още нещо, което творбата по-незабележимо, по-мълчаливо загатва, е, че тъкмо чрез освобождаването от аз-а става най-сетне и възможен, и действителен абсолютният покой, възцарил се в края на стихотворението. Но това е покоят на небитието.

Всъщност тази малка Яворова творба внушава не само тихо отрицание на вярата в безсмъртието, но и отказ от желанието за безсмъртие. С хладно спокойствие в нейния край е установена смъртта не на тялото, а на душата – единствената, на която човекът възлага надеждата си за пребъдване след свършека на живота.

Освен с разгледания дотук особен вид паралелизъм между всеки от стиховете на първа строфа и съответстващия му по ред стих във втора строфа, „Въздишка“ се откроява и с това, че е единственото безглаголно стихотворение в „Подир сенките на облаците“. Обикновено липсата на глаголи в един лирически текст внася усещане за неподвижност и неизменност насъгражданата в този текст картина на света. Яворовото стихотворение обаче както създава, така и руши впечатлението за моментна застиналост и безсъбитийност. От една страна, защото следваният в творбата модел на смислово отношение между двете строфи определя втората от тях като отражение на картината, която е изобразена в първата, но на един покъсен етап от развитието на почти невидим и същевременно необратим процес на всемирно гаснене и чезнене. От друга страна, привидната статичност в стихотворението е косвено динамизирана чрез причастията – едно сегашно („гаснещия“), което се отнася до незавършено събитие, протичащо в момента на говоренето, и три минали („покъсани“, „покъсани“, „отпуснати“), които посочват резултата от действия, извършени в някакъв минал момент.

И така, стихотворението „Въздишка“ представя, а бих предпочела да кажа преживява, времето по твърде сложен начин, съчетавайки усещането за застой с усещането за дълбоко изменение, усещането за безкрайно продължаваща сегашност с усещането за еднопосочен поток на времето към предизвестен и окончателен край. И сред всичко това като бегъл щрих, почти скрит в преплетената и противоречива картина на времето, се прокрадва и един символ на мигновеното, какъвто е въздишката. Секунда-две, не повече трае едно въздъхване, а какво ли не може да изрази!

Въздишка е ключова дума в Яворовото стихотворение. Като негово заглавие, тя побира множество значения – от това да загатне за целия спектър от душевни и емоционални състояния, които човек изразява чрез въздишка, до това да бъде метонимичен намек за присъствието на субекта, представен чрез едно единствено свое действие – въздъхването. Вътре в самия лирически текст, с израза „въздишка на зефир“, нейният метонимичен заряд се обогатява и с метафоричен. Въздишка и печал – две от трите думи, които са повторени в стихотворението (третата е душата), споделят една и съща смислова роля: да се отнасят едновременно и до човека, по-точно до неговата душа (буквално), и до заобикалящия го свят (метафорично). Но освен чрез двукратната употреба на думата въздишка, веднъж в заглавието и веднъж в текста, стихотворението препраща към нейното смислово поле и чрез междуметието „ах“ в началото на втора строфа. Актът на въздъхване е, така да се каже, опредметен, сведен до своята най-непосредствена сетивна възприемаемост. В същото време контекстът на творбата, взета в нейната цялост, надгражда над буквалното значение на въздишката и на въздъхването надсетивни, духовно-символни внушения, за което съдействаи сродството на думата въздишка с такива като дъх, дихание, душа. Въздишката е смислово ядро на стихотворението, едва чуто дихание и издихание на живота. Въздъхва човекът, отъждествен със своята самотна и печална душа. С полъха на зефира (западния вятър) въздъхва и светът, потъващ в тъгата на залеза. С мимолетния миг на въздъхването е съизмеримо цялото отлитащо време на живота, вътре в границите на този миг е и неговият – на живота – край.

И така, подтикнато от немалкото видими прилики между „Въздишка“ на Яворов“ и „Вечерна хармония“ на Бодлер, успоредяването на тези две стихотворения направи по-забележимо разбягването на техните смисли в драматично различни посоки. Привечер, цветя, аромати, звуци, печал, меланхолия, предчувствие за гибел, самота – дори един първоначален и повърхностен прочит ще улови наличието на тази дълга редица от еднакви образни единици, от които двете творби градят своя смисъл. Но докато във „Вечерна хармония“ символичната крива на времето, следвана до самия край, внезапно се пречупва назад към илюзорното и все пак поне за момента спасително измерение на спомена, във „Въздишка“ нищо не забавя и не отклонява неумолимия ход на времето към абсолютно окончателната развръзка, която Бодлеровото стихотворение нарича небитие и нищо (néant), а Яворовото – гробен мир.

БЕЛЕЖКИ

1. Рифатер М., Семиотика на поезията. В: Семиотика. Материята на мисълта. С., Наука и изкуство, 1991, с. 98.

2. Аврамов, Д. Бодлер. С. Наука и изкуство, 1985, с. 13

3. Срв. съчинението на Жан-Пол Сартър „Битие и нищо“, чието оригинално заглавие е L’être et le néant.

4. Във френския оригинал изразът от първия стих, който преведох като „идва часът“, означава буквално „идва времето“.

5. Редно е да отбележа, че референт е един от предлаганите варианти на превод на немската дума Bedeutung, употребена от Готлоб Фреге в статията му Über Sinn und Bedeutung. Прието е на български заглавието є да се превежда като „Върху смисъла и значението”, но ако се погледнат преводите на други езици, ще се види, че намирането на най-подходящото съответствие на Bedeutung е проблематично. На френски език заглавието на статията на Фреге се превежда като Sens et Dénotation. В Енциклопедичния речник на Тодоров и Дюкро Bedeutung е преведено като référent. В преводи на английски език също се среща reference като преводен еквивалент на Bedeutung.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.