Български език и литература
Вход / Регистрация

2012/6, стр. 554 - 560

СЪВРЕМЕННИ СХВАЩАНИЯ ЗА КОМУНИКАТИВНО ОРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Резюме:

Ключови думи:

1. Най-новото изследване на доц. д-р А. Петров – преподавател по методика на обучението по български език във Факултета по славянски филологии (,,Проблеми на комуникативно ориентираното обучение по български език – V–XII клас“), е сериозен принос към теорията и практиката на обучението по български език.

В предговора на книгата авторът я определя като ,,монография, в която се проучват развойни процеси, протичащи в обучението по български език от началото на ХХ век до наши дни, и се характеризират особености на неговото състояние през първото десетилетие на ХХI век“ (с. 3). Избора на обекта на изследването – ,,обучението по българскиезик като първи език, чиято главна цел е овладяването на комуникативна компетентност от учениците (V–XII клас)“ – авторът свързва с ,,определящото място, което овладяването на родния език заема в съвременното средно училище“ (с. 10). Предметът се разкрива като ,,единство от условия и средства, които са предпоставка за задълбочаване на комуникативната компетентност от учениците (V–XII клас)“. Цел на автора е ,,да се представи спецификата на комуникативно ориентираното обучение по български език, като се характеризират отношенията между образователни цели, педагогически средства и крайни резултати от процеси на реално протичащия педагогически дискурс на езиковите занятия“. Тази цел се декомпозира в няколко подцели, от които най-важни за отбелязване са:

– ,,да се опишат признаците на комуникативно ориентираното обучение по български език, като се характеризира то на равнище формализация и образователни дискурсни практики;

– да се обосноват процедури за проверка и оценка на знанията и уменията, придобивани чрез комуникативно ориентираното обучение по български език“ (с. 23 ).

Определените от автора обект, предмет и цел на изследването са доказателство за евристичния потенциал на методúка.

2. В първата глава (,,Проблемът за комуникативната ориентация на езиковите занятия в теорията и практиката на обучението по български език“) изследователят формулира прецизно въпроси, основни за методиката на обучението по български език:

1. От какво се определя необходимостта обучението по български език да има комуникативна ориентация?

2. Какво е общото и различното между комуникативно ориентираното обучение по български език и обучението по български език, осъществявано през изминали исторически периоди?

3. Какви са проблемите, с които се срещат учители и ученици по време на учебната интеракция в образователния дискурс на комуникативно ориентираното обучение по български език? ( с.14)

Търсейки отговорите на тези въпроси, авторът обосновава схващането, че ,,съвременното обучение по български език се характеризира с все по-засилваща се комуникативна ориентация“. Това твърдение се защитава със следните особености:

– за основна образователна цел на езиковите занятия се приема овладяването от учениците на комуникативна компетентност, която се дефинира като комплекс от знания, умения и отношения езикът да се използва резултатно в конкретни комуникативни ситуации;

– в ядрото на учебното съдържание централно място заемат езикови единици, които придобиват значимост в/чрез общуването; задача става овладяването на техни семантични, структурни и функционални особености;

– българският език се преподава и се учи посредством изпълняване на комуникативни дейности в рамките на реални дискурсни практики – търсене, осигуряване и обработване на информация; оказване на въздействие; изразяване на отношение и оценка и т.н.;

– стимулира се овладяването на различни дискурсни техники – разказване, описване, разсъждаване, обясняване, анализиране, аргументиране и др., чрез които резултатно се възприемат и се създават речеви съобщения;

– дейностите, извършвани по време на учебния процес, са ориентирани към всеки конкретен ученик, като се имат предвид неговите възрастови и психофизиологични особености и когнитивни способности;

– интегрирането на нови образователни информационни технологии в процесите на обучението е предпоставка да се повишава интерактивността на образователните взаимодействия като условие за постигане напо-високи учебни резултати;

– внушава се необходимостта обучението да се превърне за личността в процес, който продължава през целия ù съзнателен живот;

– подрастващите се мотивират да учат българския език, когато се убеждават, че той е инструмент за овладяване на знания за човека, природата и обществото и за обогатяване на собствения им житейски опит и др. (с. 9).

Според изследователя ,,признаците на комуникативно ориентираното обучение по български език се установяват, когато се проучи неговата онтология, проявяваща се на различни равнища, две от които са основни:

а) обучението като вид комуникация и обучението като средство за овладяване на умения за комуникация;

б) обучението като процес на педагогически взаимодействия (педагогическа система)“ (с. 10–11).

А. Петров убедително насочва читателя към характеристиките на съвременния фенотип, чрез който се реализира обучението по български език – комуникативно ориентираното обучение по български език. Като методик и лингвист, той акцентува на една от важните задачи на комуникативно ориентираното обучение по български език: ,,подрастващите да се подготвят ефективно да разбират социалните реакции на другите и сами да бъдат разбирани. Затова на езиковите занятия се създават условия за планомерно и целенасочено овладяване на знания за българския език, на комуникативни умения и на изразявани чрез речта отношения към действителността“ (с. 18).

Като търси адекватен за обекта на проучването и на формулираната цел изследователски подход, авторът разкрива особеностите на дискурсния подход на фона на известните в теорията и практиката на езиковото образование подходи – функционален, системно-структурен, структурен, структурно-функционален, интерактивен; комуникативен; лингво-прагматичен, функционално-понятиен, когнитивен; посткомуникативен; дейностно-ориентиран, компетентностен и т.н. (с. 24–26). Според него ,,специфичното за дискурсния подход е, че като се извежда на преден план разсъждаването върху проблемите на речевото взаимодействие между обучаващите лица, върху разнообразните дискурсни техники за възприемане, интерпретация и създаване на речеви продукти, върху различните ситуации и стереотипи на общуване, върху конкретните социални роли на участниците в общуването и т.н., чрез него се осигуряват необходимите и достатъчни предпоставки за представяне на признаците на комуникативно ориентираното обучение по български език“ (с. 27).

Дискурсния подход авторът свързва с две базисни за езиковото обучение понятия – дискурс и дискурсна компетентност. Дискурсът се представя като ,,комуникативно явление, което има социална природа. Той е едновременно речево поведение, проявявано в конкретен социален контекст (дискурсът като процес), и резултат от речево поведение, следствие от употребата на езикови средства (дискурсът като продукт, т.е. текст)“ (с.28). Дискурсната компетентност А. Петров определя като ,,съвкупност от знания и умения на личността да възприема и да създава устни и писмени речеви продукти (дискурси), които са цялостни и свързани (кохезивно и кохерентно) и отговарят на общи изисквания към конкретни жанрови форми, в които се появяват“ (пак там).

Във втората глава (,,Онтологични характеристики на комуникативно ориентираното обучение по български език“) се излагат системно ,,появата и развитието на научните идеи за комуникативния характер на езика (в лингвистиката) и за комуникативно ориентираното езиково образование (в езиковата методика) от началото на миналия век до първото десетилетие на настоящото столетие“ (с. 5). Като се опира на известни от историята на методиката факти за развитието на обучението по български език, авторът анализира когнитивните, прагматичните и аксиологичните характеристики на образователното взаимодействие. Според методúка представителни за отделните периоди са следните заглавия:

– първата половина на ХХ век: Иван Хаджов – ,,Методика на обучението по български език“, Иван Стефанов – ,,Български език като учебен предмет в нашите средни училища“, Ст. П. Василев – ,,Граматика в нашите средни училища“, Ст. Младенов – ,,Съвременното езикознание и обучението по роден език у нас“; учебна програма от 1922 година;

– средата на ХХ век: Ст. Кабасанов – ,,Методика на обучението по български език“, Л. Андрейчин – ,,Граматиката като наука и нейната практическа роля“, ,,Езиковото обучение в нашите общообразователни училища“; учебни програми от 1936 и от 1964 г.

Авторът твърди, че онтологичните характеристики на образователния фенотип от разглеждания период дават основание ,,той да бъде наречен граматично ориентирано обучение по български език“ (с. 61). По-съществените признаци на този тип обучение изследователят свежда до: 1) преподаването и ученето на български език в рамките на граматично ориентираното обучение по български език се осъществява с помощта на системно-структурния подход; 2) осмислената при граматично ориентираното обучение по български език лингвистична информация съдейства да се развива преди всичко езиковата компетентност на подрастващите. Тя им осигурява възможности да правят успешно учебен езиков разбор (предимно морфологичен и синтактичен) и да разграничават ефективно правилни от неправилни изрази в зависимост от нормативните изисквания на съществуващия книжовен стандарт (пак там);

– втората половина на ХХ век: М. Янакиев – ,,Как да редактираме собствено съчинение“, ,,Стилистиката и езиковото обучение“, ,,Редактирането като начин за разясняване на лингвистични понятия“; К. Димчев – ,,Система в стилистичните занятия по български език“, ,,Обучението по български език като система“; М. Виденов – ,,Социолингвистика“; М. Васева – ,,Формиране на правописни умения и навиици (IV–VIII клас); Р. Ницолова – ,,Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език“; Б. Кръстев – ,,Граматика на комуникацията“; учебни програми от 1984 и от 1992 г.

Обобщението на автора е, че ,,за дълъг отрязък от време признаците на съществуващия образователен фенотип и признаците на следващо, ново състояние на системата на обучение по български език се проявяват паралелно и развиват общи и сходни функции в учебния процес. Този ,,преходен период“ е начална фаза на нов образователен фенотип с наименование комуникативно ориентирано обучение по български език“ (с. 71). Резултатите от анализа дават основание на методúка да твърди, че от средата на 70-те години на ХХ век е налице начален етап от развитието на образователен фенотип, който А. Петров определя ,,като преход между граматично ориентирано обучение по български език и комуникативно ориентирано обучение по български език“ (с. 71–72). Идеите, заложени и разработени в Програмата от 1982 г., се характеризират като ,,система от методологични и методически обосновани условия за осъществяване на цялостна промяна в образователната парадигма – преминаване от граматично ориентирано към комуникативно ориентирано обучение по български език“ (с. 84).

Достига се до важния извод, че през този период ,,процесът на развиване на обучението по български език в посока към задълбочаване на неговата комуникативна насоченост не е приключил“ (с. 87). Институционалните основи на обучението по български език с комуникативна ориентация авторът свързва с публикуваните през 2000 г. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание по български език и създадените в съответствие с тях учебни програми. Високо се оценява значението на идеите, обосновани в монографиите ,, Обучението по български език като система“ (1992, 1998), ,,Основи на методиката на обучението по български език“ (2010), за комуникативната ориентация на езиковите занятия (с. 93–94).

В третата глава (,,Дискурсният подход към комуникативно ориентираното обучение по български език“) се защитава важната теза, че ,,комуникативно ориентираното обучение по български език се представя и се осмисля като специфичен образователен фенотип, когато към неговите признаци се приложи дискурсният изследователски подход“ (с. 96). От позициите на този подход се интерпретират редица урочни теми: Залог на глагола (VI клас); Сложно смесено изречение (VII клас); Синоними (V клас); Звукова страна на думата (V клас); Езикът в зависимост от ситуацията на общуване (V клас); Текстът и социалният контекст (IX клас); Диалог (VI клас); Речев етикет при официално общуване (V клас); Съчинение разсъждение (по научен и по житейски проблем) (VI клас); Публично изказване (VIII клас) ( вж с. 104–188). За всяка от урочните теми авторът на изследването извежда акценти от стандартите, заложени в Програмата по български език, анализира основни лингвистични източници, проектира съдържанието на декларативното и на процедурното знание.

Чрез средствата на дискурсния анализ А. Петров интерпретира комуникативната компетентност на учителя по български език, като я представя като комплекс от три групи характеристики: гносеологични, праксеологични, аксиологични (с. 202). Комуникативната компетентност на учителя той разкрива като съвкупност от базисна и от професионалнообразователна комуникативна компетентност. В първата откроява ядра: езикова и лингвистична комуникативна компетентност, функционалнопрагматична и социалноинтегративна. Качеството на придобиваната във висшите училища подготовка по методика на обучението по български език, по педагогика, по педагогическа психология и др. е ,,важно условие базисната комуникативна подготовка на учителя по български език да се трансформира в професионалнообразователна комуникативна компетентност“ (с. 204). Проявите на комуникативна компетентност на учителя по български език се анализират чрез разработка на урочната тема ,,Вметнати думи и изрази“ (VI клас).

Полезни за рефлексивната дейност на учителя са характеристиките, които авторът на изследването прави на неуспешен, недостатъчно успешен и успешен урок по български език. За всяка от разновидностите се посочват показатели, по които учителят сам би могъл да оцени равнището на своята професионална комуникативна компетентност (с. 212).

3. Проучванията, които методúкът прави на образователния процес по български език в средното училище, му дават основание да твърди, че ,,отношението между комуникативно ориентирано обучение и дискурсен подход към обучението е отношение между цел и средство за постигане на целта“. Обобщава се, че ,,за да се постига резултатно водещата съвременна цел – обучението по български език целенасочено да задълбочава своята комуникативна ориентация, необходимо е при организация и осъществяване на обучението да се има предвид ,,посоката“, следвана при прилагане на самия дискурсен подход – от мисля чрез езика през зная за езика към действам с помощта на езика“ (с. 6).

Книгата ,,Проблеми на комуникативно ориентираното обучение по български език (V–XII клас)“ обогатява съвременната методическа теория. Безспорно тя ще бъде полезна за теоретици и практици, както и за всички, които имат отношение към обучението по български език.

Professor Kiril Dimchev
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
1504 Sofia, 15 „Tsar Osvoboditel“ Blvd
kirildimchev@abv.bg

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.