Български език и литература
Вход / Регистрация

2018/1, стр. 100 - 105

„ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ ПРЕДСТАВЯ НА УЧЕНИЦИТЕ СИ СВЕТА КАТО ДИНАМИЧЕН И НЕЗАВЪРШЕН“

Мая Падешка
E-mail: bel@azbuki.bg
Az-buki National Publishing House
125 Tsarigradsko Chaussee Blvd. Block 5
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

(Интервю с проф. д.п.н. Адриана Дамянова – административен директор на Центъра за следдипломна квалификация и образователни инициативи към Факултета по славянски филологии на Софийския университет)

Адриана Дамянова преподава „Методика на обучението по литература“ във Факултета по славянски филологии на Софийския университет от 1992 г. Автор на множество статии и студии, на учебници и помагала по литература за средното училище и на монографиите „Диалогът в литературнообразователния дискурс в средното училище“ (2002), „Mythos & Mimesis“ (2002), „Херменевтика, деконструкция, конс труктивизъм в литературното образование в средното училище“ (2012). Научноизследователските ѝ интереси са в областта на методиката на литературното образование, философията на образованието, приложните аспекти на литературознанието.

Адриана Дамянова е член на редколегията на списание „Български език и литература“ от 2006 г. и административен директор на Центъра за следдипломна квалификация и образователни инициативи към Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

– Проф. Дамянова, кога и как е създаден Центърът за образователни инициативи и следдипломна квалификация към Факултета по славянски филологии?

– Центърът за следдипломна квалификация и образователни инициативи към Факултета по славянски филологии на Софийския университет е основан през 2016 г., но идеята за него зрее от няколко години. Факултетът по славянски филологии разполага с респектиращ преподавателски потенциал, от който обаче се възползват почти само студентите, учещи за бакалавър, магистър и доктор. А ученето през целия живот отдавна вече не е просто директива или визия за бъдещето. За мнозина магистри например по-неотложна е не докторската образователна степен, а диверсификацията на образователния им профил. Например магистър по френска филология преподава френски език в училището на малко населено място. И тъй като броят на учениците намалява, а вследствие на това – и броят на паралелките, ако иска да запази пълната си заетост и заплата, учителят по френски език ще трябва да придобие правоспособност за преподаване и на български език и литература, да кажем, или на руски език. Така той идва при нас. Следдипломната квалификация вече не е опция, а е разписана като задължителен професионален ангажимент. Наредбата за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти най-сетне разреши парадокса звена като нашия факултет да са оторизирани да обучават студенти за придобиване на професионална квалификация учител по..., но да са лишени от правото да обучават учители за повишаване на квалификацията им. Същевременно Центърът е замислен и като изследователско звено в сферата на образованието. Надяваме се да успеем да организираме част от работата си така, че системно да следим динамичните процеси в средното образование с помощта на надеждни изследователски инструменти, въз основа на които изследвания да съумеем да формулираме и да предлагаме ефективни образователни политики.

– Услугите на Центъра са насочени към учители филолози. Каква е спецификата на обучителните програми, които предлагате?

– Нека първо отбележим, че услугите на Центъра са насочени преди всичко, но не само към учители филолози. Освен програми за повишаване квалификацията на преподавателите в средните училища се предлагат и програми за специалисти филолози. Програмите ни се стремят да откликнат на актуалните пот ребности на учителите. Някои от тях са свързани например със спецификите на новите образователни стандарти и учебни програми, разгръщайки различни идеи за продуктивно прилагане в практиката на заложеното в тези документи. Други програми снемат търсенията и постиженията на съвременната лингвистика, литературознание и методика, които пряко или косвено са свързани с учебното съдържание, усвоявано в училище. Трети са насочени към начини за култивиране на онези компетентности на учениците, които се оценяват от международни програми като PISA. Консултативният съвет на Центъра одобрява само иновативни и полезни за реални практики програми, разработени от водещи в своята специфична научна област изследователи. За да сме възможно най-близо до пот ребностите на учителите по български език и литература например, с помощта на ръководството на Асоциацията на учителите по български език и литература проведохме анкета сред тях и се постарахме да аранжираме програми в съответствие с получените от анкетата данни.

– Какво „печели“ Факултетът и какво – учителите от дейността на този център?

– Освен скромни финансови постъпления Факултетът „печели“ възможността да поддържа непосредствена връзка с един от крайните „потребители“ на предлаганите от него образователни услуги – учителите в средното училище. Тази своеобразна „обратна връзка“, надявам се, ще сработи и като инструмент за управление на качеството на споменатите услуги. А всички заедно печелим, вярвам, повишаване качеството на образованието в средното училище. Конкретно учителите могат да разчитат безусловно на ерудицията и отговорността на колегите от Факултета. И нещо твърде важно, струва ми се – те могат да разчитат на едно диалогично общуване вместо на менторски „поучения“. Колегите, разработили предлаганите от нас програми, са подготвили интерактивен дизайн на обучението, в който акцентът пада върху активното участие на обучаваните, върху интересните казуси, върху изработването на продукти и т.н. вместо върху сухото монотонно изложение от страна на „знаещ“ лектор пред „незнаещи“ обучавани. С други думи, различна е самата концепция за обучението, заложена в дейността на Центъра. И практикувайки интерактивно обучение, надяваме се „скришно“ да подскажем, че учещите – учениците, учителите... всъщност всички ние – учим ефективно именно по този начин: във и чрез опита си, „правейки“ и осмисляйки направеното. Слагам „скришно“ в кавички, защото всъщност обучаваните в края на занятията дават своята оценка за обученията и така неизбежно рефлексират и своето участие, и какво точно в обучението им е донесло удовлетворение, какво – не... В модуса на диалога – недотам контролираното слово – обучителят не може да разчита да „си изпее урока“ (да възпроизведе някакви нерядко чужди знания, да продиктува някакви словесни масиви без значение дали и как „реципиентът“ ги разбира...). Той поема риска да отиграва нестандартни ситуации, да отговаря на спонтанно възникнали въпроси... В такива моменти става безпощадно ясно с колко много трябва да разполагаш, за да можеш да предложиш мъничко от него на обучаваните по смислен и полезен за тях начин. Убедена съм, че това е сред най-значимите „уроци“, които обучаващите се по нашите програми косвено научават.

– Някои констатации относно професионалното развитие на преподавателите вече са се превърнали едва ли не в клишета – например, че учителите се интересуват най-вече от „практически ориентирани обучения“, че обучението в информационни технологии и дигитални умения ще направи учителя по-близък до неговите ученици...Как се отнасяте към тези твърдения?

– Проблемът с клишетата според мен идва най-вече от обедняването и склерозирането на първоначално инвестирания в тях смисъл. Именно така те се превръщат в „мантра“, като често тези, които я тиражират най-шумно, най-малко всъщност изобщо знаят за какво говорят. От какво точно се интересуват учителите, бих предпочела да научавам от тях самите. За приоритетите им разчитаме да ни ориентират отговорите им в анкети, но също и начинът, по който участват в едно или друго обучение, изборът, който правят на една или друга програма за квалификация... А интелигентният преподавател владее изкуството едновременно дискретно и атрактивно да „подпъхне“ в работата си онова знание, онова умение, онези нагласи, за които обучаваните и не подозират колко са им необходими. Защото, ако учещите винаги знаеха какво не знаят, те, а не учителят щеше да е този, който предимно пита, нали така? Ако знаехме какво не знаем и ако знанието се свеждаше да информацията, интернет вече отдавна щеше да е изместил учителя.

И като заговаряме за информационните технологии и дигиталните умения... Странна ми се струва идеята да разчитаме на техниката – защото тя е в основата на технологиите, – която по принцип отчуждава субекта, казват психолозите, да ни сближи с учениците. Без съмнение съвременният учител не може да си позволи да е дигитално неграмотен, дори само заради това, че ако иска да е добър преподавател, той трябва да познава учениците си, да познава техния свят, от който са част и информационните и комуникационните технологии. Ролята на технологиите, от гледна точка на образованието в училище, аз виждам най-вече в това, че те правят очевидна несводимостта на ролята на учителя до преподавател в тесния смисъл на думата. Няма човешки интелект, който да съхранява и автоматично да подава информация в обемите и с бързината на технологиите. Затова те освобождават учителя от информационните му функции, за да може той по-пълноценно да се посвети на специфичните си роли, свързани с диалогичното общуване (и нямам предвид просто размяната на въпроси и отговори), с „нарастването на смисъла“, с „ирационалната“ чувствителност, с неочакваното, непреброимото, непредвидимото, уникалното... накратко, с всичко онова, което прави човека човек и което литературата не се уморява да разпитва отново и отново „какво е“.

Що се отнася до мотивацията на учителя за учене и развитие, категорична съм, че първо нейно условие е свободата на учителя да бъде откривател и творец в работата си, да избира начините, по които да помага на учениците си да формират и развиват разписаните в стандарти и програми компетентности, да импровизира... Боя се, че в това отношение институциите, управляващи образованието, вървят в обратна посока – към все повече надзор вместо доверие. Струва ми се елементарно: надзорът, дисциплината, налагана отвън, инфантилизират, пробуждат „непослушното дете“ у всекиго от нас, защото застават на мястото на съвестта, на личната отговорност. Да си свободен, означава както никой да не властва над теб, така и ти самият да не властваш над никого. Учителят не може нито да диктува какво да става в образованието, нито да бъде просто изпълнител на нечия чужда воля, „техник“ в образователната Машина – той има нужда да бъде уважаван като висококвалифициран специалист и отговорен съ-участник в реализацията на образователните цели, равностоен на другите „актьори“.

– Какво означава номинацията „добре подготвен учител“ в съвременната реалност? Дайте своето определение.

– Може ли някой по-лесен въпрос?! И аз самата си задавам нерядко този... От „поставяне в предели“ на отговора му ще се въздържа. Може да опитам да формулирам само някои от уменията на „добре подготвения учител в съвременната реалност“. Най-напред да умее да мотивира учениците си да учат – да успява да им показва учебното съдържание по атрактивен начин, така че те да видят в него интересното, значимото за самите тях, за да „вземат присърце“ каузата на ученето. Това е решаващ момент, оттам нататък те сами ще се стремят да научат повече и по-добре, а за учителя ще остане грижата да им помага да стъпват все по-уверено в пътя на образованието, по който всички ние вървим през целия си живот. С очертания тук образователен „сценарий“ е свързано и друго важно според мен умение на съвременния добър учител – умението да упражнява своеобразна „аскеза“: да се въздържа да се намесва непрекъснато и навсякъде, да дава правилни отговори, вместо да задава „open-ended“ въпроси, да прави нещата – понеже е „майстор“ – вместо учениците си. Някъде Жил Дельоз беше написал, че не научаваме нищо от учителите, които ни казват: „Прави като мен“, и че единствените ни учители са тези, които ни призовават: „Прави заедно с мен“. Споделяйки тази позиция, подчертавам и умението на добрия учител да представя на учениците си света като динамичен и незавършен, очакващ те да го направят по свой начин – така както по свой начин го е правило всяко предишно поколение...

– Да се върнем към дейността на Центъра. Какво ще заложите в „календара“ му за тази година?

– Най-неотложната ни задача засега си остава промотирането ни в публичното пространство, ставането ни видими и разпознаваеми. Не разполагаме с достатъчно ресурси, за да направим модерна реклама и „агресивен маркетинг“ на „продукта“, който предлагаме на „пазара“ на образователните „услуги“. Това обаче ни стимулира да търсим други пътища към учителите. От самото начало предлагаме изнесено обучение. Ще направим усилия да подготвим и осъществим и дистанционна форма на обучение. Едва след като популяризираме дейността си и получим обратна връзка – кои програми се избират най-често, какво одобряват безрезервно и към какво в проведените обучения учителите остават резервирани, кои свои потребнос ти не виждат разпознати от нашия център и т.н., би имало смисъл да ревизираме и обновим програмите си. Смея да кажа, че съм оптимист по отношение успеха на Центъра, защото от първите проведени през последното тримесечие на миналата година обучения (по функционална грамотност на учители в прогимназиалния етап) имаме невероятни отзиви. Почти 97% от обучаваните дават най-висока оценка и на компетентността на обучителите, и на организацията, и на качеството и полезността на обученията. В ход е и изготвянето на програми за обучение на желаещите да придобият или да усъвършенстват своите знания и комуникативни умения по български, полски, чешки, сръбски, хърватски и други славянски езици. Например в процес на договаряне сме с БДЖ, които желаят техни служители да повишат уменията си за устно общуване с клиенти на компанията.

– Трябва ли според Вас да има приоритети в краткосрочен или дългосрочен план по отношение на продължаващата квалификация на учителите – например определен тип обучителни програми за преподаватели и педагогически специалисти?

– Не мога еднозначно да отговоря на този въпрос... Може би защото думи като национален и приоритет от прекомерните си и прекомерно патетични употреби се изпразниха от значение. Условие за такива приоритети, за каквито питате, е общественият консенсус. Вместо него ние имаме дълбоко разделение по въпроса какво очакваме, в крайна сметка, от средното образование, и липсата на ясен отговор на този семпъл въпрос не може да бъде скрита зад многословни и витиевати бюрократични фрази. Работата е там, че за част от нас училището трябва преди всичко да възпитава в традиционните национални добродетели, като това възпитание изключва критическото четене на историята, на литературата... За други средното образование по-скоро трябва да е недвусмислено подчинено на логиката на вездесъщия пазар – да подготвя конкурентоспособни предприемачи, да култивира „умения за успех“... Трети не споделят нито националния, нито пазарния фундаментализъм, за тях променящият се с шеметна скорост свят е същинското предизвикателство пред младите хора, а като залог на образованието те разпознават уменията за справяне с този свят, с глобални проблеми, като заплашеното екологично равновесие на планетата ни, набиращите енергия антидемократични и дори антиполитически тенденции, нарастващата уязвимост на способността ни за критическа преценка от влиянието на „алтернативни факти“, „постистини“ и фалшиви новини... Не зная, може би е възможен баланс между тези разнопосочни тежнения, няма как и да разберем, преди да се опитаме да го постигнем, но условие на подобен опит е да се осмелим да признаем съществуването им.

– И накрая: как да бъдем полезни на учениците, обучавайки техните учители?

– Като удържаме в единство думите и действията си – как да е убедителна например аргументацията ни в подкрепа на ученето чрез участие, ако разчитаме на монологична проповед пред вцепенена от красноречието ни публика?! А може би също – и като поддържаме жива връзката си с училището, за да можем да се учим от учениците си – нали те, в крайна сметка, ни учат как да бъдем техни учители...

– Благодаря Ви!

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.