Български език и литература
Вход / Регистрация

2023/5, стр. 463 - 475

СТРАСТИТЕ НА ДУШАТА В СТАРАТА И НОВАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА: ОПИТ ЗА СРАВНЕНИЕ

Резюме:

Ключови думи:

В своя труд върху старобългарската песенна традиция Стефан Кожухаров – един от нейните най-видни изследователи, изрично подчертава нейния „сотериологичен възглед за човека и мястото му във всемира“ (Kozhuharov 2004, р. 15). От 70-те години на миналия век до наши дни благодарение на усилията на цяла плеяда от филолози медиевисти, сред които челно място заемат Георги Попов и Стефан Кожухаров, бяха открити десетки непознати до този момент оригинални творби на средновековни български автори, работили във времето от IX до XIV в., и бяха публикувани многобройни стойностни изследвания върху произхода и особеностите на песенния жанр, неговия език и структура, връзката му с литургичните практики, влиянието, което оказва върху неговото развитие преходът от Студийския към Ерусалимския типик. За съжаление, сотериологичните послания на тази литература, нравствено-етичните възгледи за човека, за злото и Бог на нейните автори остават в сянката на чисто езиковедските, историческите и жанровите проблеми, които бяха и продължават да бъдат във фокуса на изследователския интерес. Познаването не само на формата, но и на духа на старобългарската химнография е важно с оглед на поне два факта: наред с други средновековни жанрове, тя доминира развитието на българската писмена култура в продължение на цели десет века и остава основният поетичен жанр в нашата литература до края на XVIII в.

Независимо че априори старобългарската литература се обвързва в един по-общ контекст с „византийското Средновековие“, което впрочем през XX в. е водело и до крайно негативни оценки за нейната стойност, като тази на Пенчо Славейков, в нея се открива образност, която присъства и в произведенията на много новобългарски автори, имената на които са вписани във високия канон на новата ни литература. Въпреки това нейното значение се изчерпва с представата за начална грамотност, ненадхвърляща първичното усвояване на „славянското четмо и писмо“.

I. Адът на Ефрем

В настоящата статия ще се опитам да разгледам някои от тези общи проблеми и теми, които преминават като своеобразна червена нишка в историята на старата и на новата литература. Още в началото обаче искам да подчертая, че в случая нямам предвид някаква непосредствена литературна приемственост между българското Средновековие и българското Ново време. По-скоро става въпрос за многобройните резонанси на душата, намерили отражение в писменото слово при сблъсъка с мистерията на греха, страданието и смъртта. За отправна точка на това изследване приемам двата покайни канона към Христос и Богородица и молебните стихирни цикли отново към Христос и Богородица на българския химнописец Ефрем от края на XIV в. Познат в нашата история най-вече със своя „Молебен канон за царя“, Ефрем е открит за историята на българската литература от сръбско-американския славист Предраг Матеич през 70-те години на XX в. при неговото изследване на хилендарския ръкопис №342, в който се съдържат всички творби на среднобългарския автор – освен вече споменатите, и цикъл от кръстобогородични стихири. Заключението на Матеич, че Ефрем е търновски автор, който пише изцяло на сложния език и в стила (плетение словес) на Търновската книжовна школа (Matejić 1982, рр. 72 – 88), се по-твърждава и от други изследователи (Haralampiev 1994, рр. 273 – 284) и днес не буди съмнение у никого. По същия начин и твърдението на Матеич за уникалността на циклите стихири като единствени в цялата славянска химнография и като предназначени за индивидуално изпълнение по всяко време по желание на молещия се (Matejić 1982, р.93) се приема и от останалите специалисти – „инок Ефрем… създал няколко параклиса (молебни канона) и стихирарични цикли за Христос и Богородица в непознати дотогава нито във византийската, нито в славянската химнографска традиция обеми“ (Kozhuharov 2004, р. 29). Онова обаче, което придава определена уникалност на неговите молебни канони и циклите стихири към Христос и Богородица, е техният герой – падащият и падналият в ада, но в същото време зовящ и викащ към Бога страстен човек, копнеещ за благодатта на безстрастието. До този момент старобългарската химнография е фокусирана основно върху безстрастния човек – възвърналия своята богочовешка природа отпреди грехопадението светец, служещ на Бога като архиерей, отшелник, проповедник на евангелското слово сред езичниците и мъченик. Разбира се, проблемът за греха и за страстния човек е добре познат и на предхождащите Ефрем автори – той присъства в множеството покайни текстове на службите, каноните, параклисите, проповедите, житията и молитвите и дори в маргиналните бележки, оставяни в полетата на ръкописите. Още през X в. онтологията на греха е основна тема в словата на Петър Черноризец. Проблемът е познат и в източнославянската литературна традиция – през XII век св. Кирил Туровски също пише молебен канон към Христос, в който възвръщането на страстния човек към Бог е централен мотив.

Огромна по своя обем литература, посветена на греха и падението, е завещана на църквата от писанията на светите отци от Късната античност и от развилата се на тази основа византийска християнска литературна традиция, които се превръщат в основен източник на теми, образи и изразни средства на покайната проблематика в старобългарската литература в цялото ѝ жанрово разнообразие. Без съмнение, един от източниците, оказал силно влияние върху Ефрем, е великият покаен канон на св. Андрей Критски – много от изразните средства в творбите на Ефрем, като обръщенията към „ленивата душа“ в стихирите, многократните позовавания на спасението на св. ап. Петър от Исус в бурята, мотивът за прекарания в грехове живот, обвиненията на съвестта, възприемането на човека като душа, сърце, ум и тяло и др. имат своите идентични или близки паралели именно във великия канон. Най-близък по тематика на великия канон е цикълът стихири към Христос, който по същество представлява изповед на каещия се страстен човек към Бог. В него срещаме същата палитра от чувства и изживявания, които са втъкани и в канона на св. Андрей Критски – трагичното усещане за греховност и омърсеност на душата, съзнанието за виновност пред Бог и липсата на достатъчна сила в принасянето на покаяние, предусещането за ада и мъките, тревогата от идващия съд и горещата молитва към Христос да избави каещия се от надвисналата присъда.

В цикъла стихири към Богородица същият отчаян зов за избавление придобива доста по-драматични измерения: „грешникът“ не само усеща наближаващия ад и крайното осъждане – „адовото жилище и местата за мъчения и адската тъма сега ме очакват и боя се от отговора на Твоя Син, Дево, когато поиска моите дела да оголи пред съда“ (Matejić 1982, р. 215)1, но той чувства тежки „пред адски“ страдания, от които не може да се освободи: „зноя на лукавите сласти, който люто ме изгаря“, „Обиколиха ме сега като страшни псета неуместните ми страсти и страшно разкъсват страстната ми душа…“ (Matejić 1982, рp.212, 217). Образът на един „пред ад“, наричан „греховна пропаст“, „греховен ров“, който се появява на два пъти и в стихирите към Исус, сега заема централно място в описанието на душевната драма на грешника. Той е изправен и пред обвиненията на собствената му съвест, която го боде и също непрекъснато го измъчва (Matejić 1982, рp. 223, 232). Появява се и смъртта като метафора на пълната му безпомощност и отчаяние: „…долу в греховната пропаст паднал лежа съвсем мъртъв“ , „завинаги съм погребан в земята“ (Matejić 1982, рp. 209, 233).

Тази драма достига до своята кулминация в молебните канони към Исус и Богородица. В тях предусещането за ада от стихирите вече се превръща в реалност: „в дъното на ада аз окаяният съм сринат и лежа съвсем неподвижен“, „в злобния ров паднах аз окаяният и лежа гол без добродетели и нямам кой да ми помогне“, „наследих тъма аз окаяният и съм мъчен страшно от бесове“ (Matejić 1982, рр.188, 190, 195). Адът и мъченията обаче са само част от драмата на грешника – той счита, че е паднал заради злото, което е вършил – „до ада слязох със зли дела“ (Matejić 1982, рр.182 – 183), но всички те са извършени срещу собствената му човешка природа – неговото сърце, ум и душа са тези, които зоват към Исус и Богородица за помощ, и те са тези (заедно с тялото), които са обезсилени, омърсени и понасят безчислени страдания от страстите и греха: „на отчаяния ми ум и умилената ми душа молението приеми, светодавче господи…“, „в умилението на сърцето те зова“, „чуй молението на бедната ми душа“, „ума и душата си страшно осквернил“, „в страсти се измърсих, тялото и душата заедно с ума оскверних“, „ума и душата зле поробих“ , „мъглата на печала на сърцето ми“, „виж мъката на сърцето ми“ (Matejić 1982, рр.180, 185, 182, 183, 188, 189, 195, 210).

За разлика от великия канон на св. Андрей Критски, в който злото се явява съзнателен избор на душата, при Ефрем този избор сякаш отсъства. Неговият страстен човек е обхванат неизвестно как от страстите, които се превръщат в зли навици, обичаи, дела и в идоли на душата (Matejić 1982, р.232). Той многократно нарича душата си „грешна“, но началото на падението остава неясно. Ефрем описва падението като греховна мъгла, обхващаща човека, като задушаване на душата от тръни, като жестоко заробване на ума и душата, подхлъзване, заблуда, отдалечаване от Бог, като липса на съзнание, безумие и самопогубване (Matejić 1982, рр. 227, 228, 229, 233, 237, 192, 239, 188, 244, 240). От една страна, зад това на пръв поглед странно падение стои разпространеното разбиране в православната църква за греха като болест (Lossky 1978, р. 80), което очевидно Ефрем познава – неговият грешник търси от Богородица не само застъпничество, но и лечение: „Като си родила Лечителя, излекувай страстите на душата ми“, „виж язвите на душата ми, пречиста, и дай изцеление на бедната ми душа, която гние съвсем в неизлечими рани“ (Matejić 1982, рр.191, 238). Ефрем обаче се фокусира не толкова върху образа на болния човек, колкото върху този на победения и пленения/заробения човек – той е „победен от зли дела“, „овладян от страсти и лукави дела“, служи робски на страстите, намира се под фараонско духовно робство, жертва е на мислени вълци, пленник е на грехове и др. Над него господства враг, който го принуждава да робува на страсти и да живее в небрежност (Matejić 1982, рр.183, 185, 195, 226, 228, 240, 250).

Няколко ключови стиха хвърлят по-ясна светлина върху облика на този грешник. В цикъла стихири към Христос той изповядва: „Спасе, излъгах те, аз, окаяният, като престъпих от младини твоите заповеди и повели, които ми завеща“ (Matejić 1982, р. 241), но също така признава, че не е последвал вярата на Авраам (Matejić 1982, рр. 230, 249). Невъзможността човек да изпълни закона на завета, независимо от неговата светост, е една от централните теми в „Послание до римляните“ на св. ап. Павел. В него той ясно заявява, че върши не онова, което желае, и не онова, което законът иска, а онова, което плътта му иска: „Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? (Рим. 7:22 – 24, Biblia 1982: 1395). Спасителен изход св. ап. Павел вижда в закона на духа, „който дава живот в Христа Исуса“ и който освобождава от „от закона на греха и на смъртта“ (Рим. 8:2, Biblia 1982:1396). В същото послание вярата на Авраам е дадена като пример за спасение и без закон: „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“ (Рим. 4:3, Biblia 1982: 1392).

В горния контекст става ясна цялата безпомощност на страстния човек на Ефрем. Той е именно този „плътски човек“, низвергнал закона на духа и вярата на Авраам и който с това се самообрича винаги да върши зло, макар и неговият „вътрешен човек“ да желае доброто. Тази духовна колизия го сваля жив в ада, но точно в това древно колкото самата вселена подбитие на кошмарно страдание, в това безнадеждно начало и край на всички индивидуални и колективни страхове и страдания на изоставилото Бог човечество, падналият човек на Ефрем търси неистово Исус и Богородица, зове към тях с надежда за спасителна среща, намирайки упование в човеколюбието на самия Бог: „Моят последен глас чуй, защото все към ада вървях, Владичице, в места тъмни и горки – оттам те зова с отчаян глас..“; „Очисти ме, Спасе, многосъгрешилия, и изведи ме от греховния ров, моля се – като човеколюбив и на мене отчаяния помощ по-бързо дай“ (Matejić 1982, р.195). Това божествено по своя произход човеколюбие, от което се ражда цялата надежда на Ефрем, се превръща в неразрушима нишка, свързваща падналия човек с Бог, и буквално пропива цялата негова песенна поезия.

Сравнение с едно далеч по-известно пребиваване в ада, осъществило се през същия XIV в., в който твори и Ефрем, може да даде по-ясна представа за измеренията на това човеколюбие. Двама поети – единият само като дух, а другият в своето тяло и на „попрището жизнено в средата“ (Alighieri 1975, р. 23), предприемат пътуване през всичките девет кръга на ада, защитавани от „висините“, но също така и от поетичния талант – той издига неговите притежатели над всички страдащи души и е причина за благосклонното отношение на небето (Alighieri 1975, р. 33; рр. 36 – 37). Това е една от първите прояви на новия хуманистичен индивидуализъм, в който преклонението пред неподражаемия талант на твореца играе съществена роля. Този нов индивидуализъм и хуманизъм остават напълно непознати на среднобългарските автори, в т.ч. и на Ефрем, а преклонението пред таланта и гения ще се появи в нашата литература шест века по-късно в поемите на Пенчо Славейков. Въпреки „висините“ и поетическия талант обаче, неуязвимостта на живия поет от ада се оказва привидна – така например, ако в първите кръгове той съчувства и състрадава на душите, с които разговаря, в седмия той определено изпитва удовлетворение от страданията на един богохулник – XXV: 1 – 33, а в деветия сам подлага без особени причини на жестоки мъчения една душа (Alighieri 1975, р.117; рр. 146 – 147).

Всъщност още в първия кръг Данте описва безкрайни потоци от голи души, изпитващи нетърпимо страдание, за които използва обезличаващи пейоративи като „народ обречен“, „сган“ и „лош народ“. В следващите кръгове негативизмът към падналите става все по-сгъстен и осъдителен: „сган нетърпелива“, „псета диви“, „злото на всемира“, „безбройна паплач нечестива“, „сенки прокълнати“ и др. (Alighieri 1975, рр.31, 33, 39, 43, 46, 63). Едва ли обаче има по-ярък израз на цялото отхвърляне на този паднал свят от онова „виж и отмини – не заслужава“ (III: 51), с което водачът на Данте го отклонява от тълпата на малодушните (Alighieri 1975, р.32). Зад тези, по същество, нови присъди над вече осъдените души, издадени този път не от „небето“ и не от съдника Минос, а от поета, стои едно широко разпространено още в античните митологии разбиране за ада като място на възмездие и отдаване на справедливост за извършени приживе грешки и престъпления. Последното напълно се споделя и от Данте: „Тук правдата Твореца озари“, „О висша справедливост! Кой събира тъй много мъки в тази глъбина?“ (Alighieri 1975, рр. 31, 46). В този контекст новите присъди на поета не са нищо друго освен изява и продължение на същата тази „божествена справедливост“, а очевидно поетическият талант, възприеман по стара платонична традиция като знак на боговдъхновеност, го издига не само над падналите души, но придава легитимност на неговите присъди – Данте изпраща в ада душите на немалко свои съвременници, които са живи по време на написването на поемата. Неговият съд предшества този на „небето“ и Минос, но той се възприема като не по-малко праведен от техния.

Страстният човек на Ефрем също добре познава справедливостта, но той възлага своите надежди на божественото милосърдие и човеколюбие – „От онзи съд и от страшния отговор, и от страшните ангели тогава ме избави… маслото на своята благост излей върху мен“ (Matejić 1982, рр. 214 – 215). Изцяло в духа на християнската покайна традиция той не осъжда никого освен себе си – „Преди съда се осъдих окаяният…“ (Matejić 1982, р.181), и се отнася с краен негативизъм към греховете си: „Всички грешници надминах със скверните си дела…, надминах блудника и блудницата, митаря и разбойника…“ (Matejić 1982, р.181). Ако злото на „плътския човек“ го довежда до ада, то самоосъждането на „вътрешния човек“, а не присъдата на Бог, го водят към съизживяване на цялото страдание на падналите души и към това да стане част от този „обречен народ“ – също като тях, той лежи гол в злобния ров (Matejić 1982, р.190) и също като тях е отбягван от живите: „Сега полумъртъв лежа на житейския път и съм зле уязвен от рани; свещениците и левитът, презирайки ме, отстрани минават“3 (Matejić 1982, р.191). За разлика обаче от неразкаялите се души на Данте, които не са в състояние дори да произнесат името на Бог, и единственото, на което са способни, е да хулят Бог, човека и самите себе си (Alighieri 1975, р.33), грешникът на Ефрем вика към Бог и към Богородица. Този зов става възможен заради силата на покаянието – Ефрем нарича Исус „бог на каещите се“ (Matejić 1982, р.243) и заради едно специфично християнско разбиране за ада – това не е място само на невъобразимо страдание и болка, това е и мястото, в което Бог побеждава злото и смъртта и в което вторият Адам (Исус) намира падналия Адам и го връща към неговата изначална природа на безстрастие. Именно тази среща между Бог и падналия човек е извор на надеждата на обладания от страсти човек. Победата на Бог не е просто еднократен акт от миналото – Неговото човеколюбие я прави действена и безкрайна, неограничена нито от времето, нито от пространството. Тя е за всеки един човек, в т.ч. и за „грешника“ на Ефрем: „Евиният и Адамовият дълг си разрешил, Владико, защото от Девата си възприел плът и нов Адам Ти стана, за да ми отвориш входа на рая“ (Matejić 1982, р.242). В творбите на Ефрем многократно се повтаря един и същ мотив – подадената от Бог и Богородица десница към падналия човек. Тази десница се превръща в символ на всички надежди на грешника, на цялото човеколюбие на Бог и на онази неразрушима връзка между Бог и човек, която обезсилва и обезмощява ада.

Пътешествието на Данте в ада има своите първообрази в античната литература и митология, в която слизането в ада е и своеобразна инициация. Омир и Вергилий, чиито герои Одисей и Еней слизат в царството на мъртвите, са без съмнение едни от вдъхновителите на това пътуване. Самият Данте възпява този подвиг на Еней и подобно на героите от архаичните митове преминава през своеобразна инициация в ада още в първия кръг, бивайки приет в общността на мъртвите поети (Alighieri 1975, рр. 27, 37).

Каноните и стихирите на Ефрем също имат своя първообраз в древната литература. Това са цяла поредица от псалми, в които старозаветният човек, макар и лишен от знанието за предстоящата победа на Бог, бива избавян от ада, в момента, в който зазове към Него:

„Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили, вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.

В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.“ (Псл. 17: 5 – 7, Biblia 1982: 637).

„Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми;

наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.

Смъртни болки ме обзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.

Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.“ (Псл. 114: 1 – 4, Biblia 1982: 694).

Всъщност сблъскваме се с две различни представи за ада. Първата е митологичната – тя изпълва ада с безброй сенки и всяващи ужас създания, превръща го в неизменна част на всемира и в неизбежна участ на падналия човек. Данте широко черпи образи и персонажи от древната гръцка и римска митология, като самата негова поема се превръща в неразривна част от този митологичен цикъл и в най-значимия извор на модерните митове за царството на осъдените души. Втората представа е сотериологичната – при нея падналият човек (съ)изживява физически и духовно адските мъчения, но в страданията си той си спомня за Бог и това „спомняне“ разрушава цялата власт и сила на преизподнята над грешника, премахва всички издадени присъди и го води към избавление4. Без съмнение произходът на тази втора представа е библейски и се превръща в основен източник на оптимизъм в иначе тъжната тоналност на християнската покайна песенна традиция. Старобългарските автори познават само втората представа, като тя достига своя най-завършен изказ в каноните и стихирите на Ефрем, както и в поетичното обръщение към Богородица на творилия няколко десетилетия след него Димитър Кантакузин.

II. Адът на Яворов

Няма поет и изобщо автор в цялата история на нашата литература, в чиито произведения адът да присъства толкова неизменно и категорично, както в тези на Яворов. Адът тук не е просто символ, а жестоко изживяване, развихрящо се най-често през нощта и което по своята чувствена болезненост надхвърля дори най-умопомрачителните сцени на Дантевия ад („Нощ“, „Дни в нощта“, „Смъртта“, „Есенни мотиви – IV и V, „Угасна слънце“, „Ще дойдеш ти“, „Покаяние“ и др.). „Властният зов“ на смъртта – другият неотменим ипостас на ада, също се рее през нощта („Зов“), а самият живот се превръща в маска на смъртта („Маска“). Смъртта подчинява всичко и всеки на своите неумолими императиви и достига вселенски, извънвремеви измерения: „душа не вековете, свърхмисъл вековечна“ („Смъртта“).

Яворов познава митологичните герои на античното подземно царство и макар и рядко, те се появяват в творбите му, но по-скоро като символи на социалния бунт („Сизиф“). В стиховете му често шестват „безплътни призраци“ – тълпа от мъртъвци („Песен на песента ми“) и „сенки гмеж“ („Молете неуморно“), но въпреки това неговият ад е също толкова личностен и индивидуален, колкото и този на Ефрем. Адът, нощта, смъртта, гробът, бездната изграждат мрежа не от символи, а от действени реалии, в които е уловена и се разгръща колосалната трагедия на една душа, водена от „невидима ръка“ „надолу, все надолу“ (Yavorov 1977, р.299). Анализът и проследяването на „неуловимите зигзаги“ на тази трагедия са трудни и дори невъзможни. Съществуват обаче определени паралели между лексиката и цялата образност, с които и Яворов, и Ефрем, а и други среднобългарски автори предават гамата от драматични изживявания и страдания на душата:

„Спи тежък сън душата след оргия безпътна“, „На пладнята часа ще скоро да удари. Кошмарно спи душата, спи още непробудно, не мога аз да стана“ („На пладне“) – „греховните тръни задушиха страдалческата ми душа обхваната от съня, който ме води към смъртта, и съвсем лениво изживях всичките си дни“, „Избави ме, Всечиста от … съня и унинието“ (Matejić 1982, рр. 227 – 228);

„Ти в блудна голота вертеп на сладострастие душата ми направи“ („Проклятие“) – „Обхванат бях от блудство и различни страсти и нямам съвсем никакво спокойствие, душата и умът си оскверних и в раб на нечисти и неподобаващи сласти се превърнах“, „…и на сластолюбието и блудството… на тях зле слугувах“ (Matejić 1982, рр. 222, 225);

„Къде от ревност не горях…“ („Песен на песента ми“), „Мъст, мъст кръвнишка жадуват души“ („Арменци“), „душата вече мъртва …“ („Въздишка“) – „…и на гнева и ненавистта, и на злопаметството и завистта, и на ревността, и на другите страсти, на тях зле слугувах и убих душата си“, „От ярост и гняв съм обхванат, и от завист и ревност…“ (Matejić 1982, рр. 225, 245);

„Душата ми се нямо кръсти. Сама безпомощна, вън някой я очаква“ („Среднощен вихър“) – „и ето ще се представя на страшния изтезател на моята душа, който я търси“ (Matejić 1982, р. 247);

„А съвест гризе…“ („Нощ“) – „Съвест осквернена нося, която винаги ме боде непрестанно…“, „угризението на съвестта непрекъснато ме мъчи“ (Matejić 1982, рр. 223, 234);

„душата ми е в ада и сама е ад“ (Yavorov 1977, р. 299) – „в дъното на ада аз окаяният съм сринат и лежа…“ (Matejić 1982, р. 223);

„И чак в душата ми прониква настръхнал в кътовете мрак.“ (Нощ), „гъстее мрак, готов и мене да пребули“ (Зов) – „Греховният мрак винаги покрива мен…“, „Разбери мрака на лицето ми“ (Matejić 1982, рр. 234, 238).

„Аз чезна и се сливам с мъгли страхотни – задушливи, на ада сякаш из недрата стихийно блъвнали във мене“ (Нощ) – „Греховна мъгла ме обхвана до край“ (Matejić 1982, р. 227).

„Душата ми е озлобена и жестока… днес злото и порока дишат в моите гърди“ („Молитва“) – „в злини се състарих“, „творя злини старателно“, „бях орган на бесовете и на злите страсти…“, „лежащ в злините“, „бях жилище на бесовете“ (Matejić 1982, рр.191, 222, 225, 218, 234). Макарий и Симеон – други двама търновски химнописци от XIV в. автори на параклис и канон също говорят за осквернените си от зли грехове душа и сърце (Kozhuharov 2004, рр.150, 178).

Многократните призовавания на Богородица и нейното майчинско застъпване за избавяне от ада в творбите на Ефрем имат съответствие в търсената майчината закрила срещу злото („Молитва“).

„Виждането“ на гроба е използвано и от двамата автори като безпомощно предчувствие за скорошна смърт, макар и при Яворов това да е съновидение, което по същество е обръщане към символиката на народната демонология: „сън сънувах, сън прокоба – сънувах си гроба...“ („Хайдушки песни“ – IV) – „…към гроба впрочем сега гледам безпомощен и изпълнен със срам“ (Matejić 1982, р.191). Трактовката на смъртта обаче при Ефрем и Яворов е доста различна – за първия тя е изправяне пред един праведен и неумолим божествен съд, чиято присъда се надява да избегне чрез застъпничеството на Богородица и човеколюбието на Бог, докато за втория тя се явява саморазкриване на вселената („Смъртта“) и демаскиране на самия живот („Маска“).

На пръв поглед, омагьосаността от смъртта („Смъртта“) и от нейния най-популярен символ – гроба („Нощ“), напомнят на една друга изповед от старата ни литература, съхранена в кратка бележка от 1345 г., която, независимо от своята лаконичност, печели място на нейния автор – инока Висарион, включен в антологията на българската поезия, издадена от Светозар Игов (Igov 1995, рр. 75 – 77). Висарион не просто приема неизбежността на смъртта и оставянето на „всички хубости на този свят“, но и признава, че тя му е „всегдашно възпоминание“, а „гробът – отечество“. Това признание обаче не е омагьосаност от смъртта, а покруса от смъртната природа на човека – „понеже всички трябва да умрем като смъртни човеци“, „ние сме се родили голи и голи ще влезем в земята – от нея бяхме взети“. Пречка тази покруса да се превърне в омагьосаност, е едно спомняне на Висарион: „…като си спомних нелъжливото обещание на твоето човеколюбие, Владико, който каза, че не желаеш смъртта на грешника, но да се възвърне и да живее“ (Nachev, Fermandzhiev 1984, рр. 54 – 55).

Това спомняне липсва при Яворов и при другите символисти. От една страна, се наблюдава сходство на лексикално и образно ниво в предаването на страстите на душата. Последното трябва да се отдаде не на някаква културна приемственост, а на общност в самите изживявания – очевидно сблъсъкът със „свърхземните въпроси“ на крушението на душата води до сходни изживявания, които се разкриват посредством близък и на моменти дори общ метафизичен език. Но изходът от ада на душата е различен – при старите автори той е в спомнянето на Бог, докато при Яворов и изобщо при символистите адът е вечен, въпреки копнежа на душата по небесния мир („Песен на песента ми“). Причината е, че в драмата на душите в поезията на символистите присъства един доста по-различен бог от Бога на Ефрем и Висарион. Траян Траянов го нарича „падналия ангел“ („Адамити“), при Гео Милев това е „вековната злоба на роба“ и пурпурният и величав гняв, роден от мъртвата утроба на нощта („Септември“), при Яворов той не е изрично идентифициран, но това, което със сигурност може да се каже, е, че поетът общува с него посредством проклятия („Покаяние“). Подобно на поезията и на други символисти в творбите на Яворов се възвисяват различни духове – като този на смъртта или на великата майка на природата („Самота“), което силно напомня на античната поезия на тайните култови общности. (Само)жертвоприношението на неговата Клеопатра поетически пресъздава древните мистерии, посветени на хтоничните богове, отвеждащи душите в „гробовния мир“ („Клеопатра“). Яворов познава и евангелския Бог и Неговата победа над смъртта, но веднъж приел да следва „великата майка“ – смъртта („Смъртта“), тази победа се превръща в един от далечните спомени от примордиалния рай на детството, безвъзвратно изгубени за настоящето и бъдещето („Великден“).

За това, че става въпрос именно за един различен бог, а не за различия, по-родени от жанра и „времето“ – т.е. от доста отдалечените една от друга епохи на Ефрем и Яворов, ни убеждават героите на Йовков от повестта „Жътварят“. Не по-малка хронологична граница и жанрови различия отделят Ефрем от Йовков, но героите на повестта, макар и да вършат смъртни грехове под влиянието на страстите си, не забравят за евангелския Бог, достигат до разкаяние в момента, в които осъзнаят страданието на душите си и срещат този Бог.

Паралелите в езика, образността и изживяванията между старата и новата литература далеч не се изчерпват само с разгледаните по-горе примери. „Общността на изживяванията“ се простира отвъд наложените клишета за времето и жанра, както и отвъд ежедневните разбирания за пространството. Тя достига както небесните висоти, така и мрака на преизподнята и се изразява на език, който може да бъде определен и като „език на душата“.

БЕЛЕЖКИ

1. Всички цитати от произведенията на Ефрем са взети от новобългарския им превод в труда на Предраг Матеич.

2. В статията се използва изданието на Библията на Светия синод на БПЦ от 1982 г.

3. Мотивът за свещениците и левита е познат и във Великия канон на св. Андрей Критски.

4. Елемент на това спасение в химнографията е придобиването на божествения разум на безстрастието. Между отделните произведения има известни различия в третирането на проблема за разума. Т. напр., ако във Великия канон на св. Андрей Критски освещаването с разума се търси по пътя на християнския мистик, в съответствие с мистичното богословие на (псевдо) Дионисий Ареопагит, при Ефрем всичко, в т.ч. и придобиването на разума се концентрира във възжеланата среща на страстния човек с Бог.

ЛИТЕРАТУРА

АЛИГИЕРИ, Д., 1975. Божествена комедия. София: Народна култура.

БИБЛИЯ 1982. София: Издателство на Светия синод на БПЦ.

ИГОВ, С., 1995. Антология на българската поезия. Пловдив: Издателство „Христо Г. Данов“. ISBN 954-442-042-8.

КОЖУХАРОВ, С., 2004. Проблеми на старобългарската поезия. София: Издателски център „Боян Пенев“. ISBN 954-8712-31-8.

МАТЕИЧ, П., 1982. Българският химнописец Ефрем от XIV век. Дело и значение. София: БАН.

НАЧЕВ, В., ФЕРМАНДЖИЕВ, Н., 1984. Писахме да се знае. Приписки и летописи. София: Издателство на ОФ.

ХАРАЛАМПИЕВ, И., 1994. Химнописецът Ефрем и правописно-езиковите традиции на писателите от Търновската книжовна школа. В: ДАНЧЕВ, Г. (гл. ред.). Търновска книжовна школа 5, с. 273 – 284. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“. ISBN 954 524 090-3.

ЯВОРОВ, П., 1977. Събрани съчинения. Том 1. София: Български писател.

REFERЕNCES

ALIGHIERI, D., 1975. Divina Commedia. Sofia: Narodna kultura [in Bulgarian].

BIBLIA 1982. Sofia: Izdatelstvo na Svetiya Sinod na BPTS.

HARALAMPIEV, I., 1994. Himnopisetsat Efrem i pravopisno-ezikovite traditsii na pisatelite ot Tarnovskata knizhovna shkola. V: DANCHEV. G. (gl. red.). Tarnovska knizhovna shkola 5. рр. 273 – 284. Veliko Tarnovo: Universitetsko izdatelstvo “Sv. sv. Kiril i Metodiy” [in Bulgarian]. ISBN 954 524 090-3.

IGOV, S., 1995. Antologiya na balgarskata poeziya. Plovdiv: Izdatelstvo “Hristo G. Danov” [in Bulgarian]. ISBN 954-442-042-8.

KOZHUHAROV, S., 2004. Problemi na starobalgarskata poeziya. Sofia: Izdatelski tsentar “Boyan Penev” [in Bulgarian]. ISBN 954-8712-31-8.

LOSSKY, V., 1978. Orthodox Theology: An Introduction. New York: Athens Printing Company. ISBN 0-913836-43-5.

MATEJIĆ, P., 1982. Balgarskiyat himnopisets Efrem ot XIV vek. Delo I znachenie. Sofia: BAN [in Bulgarian]

NACHEV, V., FERMANDZHIEV, N., 1984. Pisahme da se znae. Pripiski i letopisi. Sofia: Izdatelstvo na OF [in Bulgarian]

YAVOROV, P., 1977. Sabrani sachineniya. Tom 1. Sofia: Balgarski pisatel [in Bulgarian]

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.