2013/1, стр. 25 - 39

АДВЕРБИАЛНАТА ЛЕКСИКА В „ИСТОРИЯ СЛАВЕНОБОЛГАРСКАЯ“

Резюме: В статията са описани откъм лексикална семантика и синтактична съчетаемост с опорни думи всички наречия в текста на Зографския автограф на „История славеноболгарская“ (по изданието му от Б. Райков), класифицирани в следните функционално-семантични типове: наречия за качествена характеристика на процесуален или непроцесуален признак (подтипове – наречия, характеризиращи признака; наречия, оценяващи признака), наречия за количествена характеристика на процесуален или непроцесуален признак (подтипове – наречия за външен количествен признак, наречия за степен), предметноотносителни наречия, наречия за място, наречия за време, наречия за причина и цел, наречия за логически обстоятелства. В езика на „Историята“ са представени всички типове, а от подтиповете не са развити само предметноотносителните за ограничение и някои редки количествени наречия. Найшироко застъпени са качествените наречия с оценъчно значение и наречията за степен и това е свързано и със субективно оцветения тон на изложението в много моменти от труда на Паисий. В съчетаемостта на новобългарските наречия са отбелязани редки различия от съвременния книжовен език. Лексемите, възприети и в днешния книжовен език или запазени в някои народни говори, убедително преобладават над архаичните черковнославянски, старобългарски и др. Това отново потвърждава тезата за народната новобългарска основа на езика на Паисий Хилендарски.

Ключови думи: adverb, lexical signification, distribution, church slavonic, new bulgarian

Цялостното аналитично описание на сложната – нееднородна и противоречива – езикова тъкан на „История славеноболгарская“ е много трудоемка задача. Може би затова досегашните изследвания, когато са достатъчно конкретни и относително изчерпателни, почти без изключение са посветени на проблеми и явления в рамките на отделни сектори от езиковата система: падежни/ безпадежни (аналитични) синтактични конструкции, новобългарско/архаично спрежение на глагола, народен/книжен характер на словообразувателните типове, отношението между инфинитива и балканизираната да-конструкция и др. Изглежда, че по този път ще продължат проучванията още известно време, преди да се стигне до желаната синтеза, опряна на подробни наблюдения и обосновани изводи. Тук предлагам наблюдения над част от речника на „Историята“, обособена и в граматично отношение – наречията.

Като част на речта, която означава признак на признак, наречието обединява широк спектър от лексикални значения, тъй като и самите признаци, конкретизирани чрез него, са и статични, и процесуални, и актуални, и неактуални и пр., и това води до отразяване на разнообразни техни страни и отношения. Тук е приета основната в славянските езици двудялба на наречията – определителни и обстоятелствени. В рамките на определителните се обособяват качествени, количествени и предметноотносителни наречия, а в рамките на обстоятелствените – наречия за място, за време, за причина и цел, за логически обстоятелства и модалност. В работата не се разглеждат т. нар. предикативни наречия, които са част от класа на неглаголните предикативи ( Маслов, 1981: 290 сл.). Значенията на наречията се определят в единство с тяхната синтактична съчетаемост с опорната дума в словосъчетанието.

Качествените наречия разкриват качественото своеобразие на признака, означен от поясняваната (опорната) дума. Делят се на характеризиращи и оценъчни (Бояджиева, 1989: 8 и сл.). Характеризиращите наречия назовават обективни свойства на процесуален или непроцесуален признак, вътрешно присъщи нему качества, независими от гледището на говорителя. В езика на Паисий тези наречия с едно изключение поясняват глагол и в зависимост от това те в повечето случаи характеризират протичащия процес откъм динамика, темпо, начин на действане и поведение. Например: скончалъ тихо жизанъ своя. 41б1) ; погнати на́прасно 20б (= внезапно); предржалъ царство болгарское мирно. 41б; не възмогъл по скоро възети Едрене. НФ2) 44: скришно да му прати чловєци. 18б; въстали... србие и грци заедино. 29а; руси испрво просто... щампали книги. 47а; стоялъ... слободно. 21а; изишелъ таино. 24а. Паисий разнообразява повествуването си, като наред с наречията понякога си служи със синонимни предложно-именни съчетания, напр. (Копронимъ) въ таине послалъ воиска. 17б; сви поданихъ въ свободу поживели. 43б.

Посочените дотук наречия са възприети и в днешния ни книжовен език. Изключение е на́прасно, което се отнася към запазените само в съвременните български говори (например в самоковския градски говор), заедно със следните: не́како (Вакарелска-Чобанска, 2005), по мало (= бавно), тако (Геров, 1975–1978). Например: Завръте некако косата и ме чукна у ногата. Некако е единственото наречие в тази група, което може непосредно да пояснява друго наречие: Милутинъ хитро некако призвалъ его къ себе. 36б (синоним: онъ съ хитростию некако избегалъ. 18б). Срв. още: тако ухватилъ Страшимира 44б. Някои наречия (немногобройни у Паисий) чрез характеристика на глаголното действие косвено разкриват състоянието на неговия субект или обект-резултат, напр.: они наи чисто беседатъ славянски язикъ. 8б = най-чист славянски език; приелъ его царъ Лъвъ... радостно. 18б = приел го радостен.

В събрания материал се наброяват десет адвербиални лексеми, съвпадащи с равнозначни лексеми от съвременния книжовен език, плюс четири, засвидетелствани в днешните народни говори.

Характеризиращите наречия, невключени в новобългарския език и означени в тази работа като архаични (старобългарски, черковнославянски или други), са значително по-малобройни: вънезапу изнемогоша. 1б; възивали велегласно. 27б; не може́лъ никако да го побєдитъ. 16а; истории... извадили руси... особно ради словенскаго народа. 6а. С едно изключение те са употребени в места, силно повлияни от източниците – в първия предговор и в компилирани части от историческия разказ.

Качествените наречия с оценъчно значение се отличават от характеризиращите по семантичния момент субективно отношение към признака от страна на говорещия. Те могат да поясняват както динамичен, така и статичен признак, но в езика на Паисий се свързват почти изключително с глаголни форми (финитни и инфинитни). В „Историята“ намираме голям брой оценъчни наречия и това очевидно стои в пряка зависимост от емоционалната реч и изобщо от субективния тон, който оцветява много места от труда му. Привеждаме част от многобройните случаи: ослепилъ его сурово. 15б; плакали горко и жалостно по царство болгарское. 48а; не чествовали свое воинство добре. 27а; за то не добре сътворили. 53а; началъ обличавати его жестоко. 15а; болгари же противили се храбро. 17а; зле жили. 43б; болгари... би́ли крепко войнство грческое. 43б; да утвердятъ здраво въ кое времем да повдигнатъ воиска. НФ 45; наи право песедатъ. 8б. Също такава е и семантичната характеристика на вєрно 15б; неправилно 37а, прилежно 22а, богоугодно 24б, искосно 47а, почтено 16б, покорно 30б, неправедно 17б. И между тези наречия има такива, които чрез оценка на процесуалния признак косвено оценяват актант на глагола, напр. при преходен глагол – неговия обект: свети Методиа написалъ пришествие Христово толико хитро (= умело) и страшно. (фактически страшна е била готовата картина на Страшния съд); слова писмена лепо наредили. 47а (оценяват се красивите ръкописни букви). В това можем да видим умението на Паисий да използва възможностите на езиковите форми в цялото им смислово богатство. Колкото до ограничението в съчетаемостта на тези наречия, тя е и обективно обусловена от изобилието на глаголи в изложението за сметка на прилагателните (на първите шейсет страници се срещат само сто и три качествени прилагателни); динамиката на събитията не оставя простор за описания на природни или други „картини“, за подробни характеристики на герои и под. И тук намираме синонимия между конструкции с наречие и конструкции с прилагателно или съществително, което разнообразява стила на „Историята“. Например: живелъ свето и праведно. 36б — провождалъ свєто житие. 57а; (Александръ) правилъ свое царство съ великимъ разумомъ. 44а — да би разумно строилъ царство. 15б.

Огромното множество от оценъчните качествени наречия принадлежат и на съвременния книжовен език. Лепо е запазено в някои западнобългарски говори, напр. в югозападния самоковски говор, в песен от с. Доспей: Зашто ни лепо прерануваш? (Стоин, 1975). Като книжни архаизми можем да окачествим само сложните наречия благочестно 49б и съмомнено написали 37б, което е в критичен Паисиев коментар върху съчиненията на сръбските летописци и може би е негов неологизъм. В „житие красно съставлено“ 26а наречието е производно от народната дума красен, употребявана от Ботеви Вазов, и това ни дава известно право да допуснем, че красно не е отбелязано от диалектолозите само случайно. Приблизителното числово съотношение между новобългарските и архаичните качествени наречия с оценъчно значение е 27:3, т. е. 9:1.

Наречията за количествена характеристика на признака имат доста нееднороден морфемен състав, разнообразие има и в синтактичните им връзки, и в частните значения. Най-общо се поделят на два функционално-семантични подтипа: наречия за външен количествен признак: брой, обем, кратност и др., и наречия за степен (интензивност) на реализация на признака. В „Историята“ на Паисий освен това са представени наречията за изброяване и съставност. Не са употребени наречия за повторителност, съдържащи числителни, както и някои местоименни наречия (относителни, отрицателни).

Наречията за външен количествен признак поясняват съществителни от разни семантични групи – броими и неброими, одушевени и неодушевени, конкретни и абстрактни. По-редки са съчетанията им с местоимения и глаголи. Особено широка съчетаемост и съответно множество частни значения притежава наречието много, въпреки наличието и на адективни форми многи и пр. Ето примери: много и премного книги 5б; много светии убилъ. 18б; и било бранъ много. 33а; много време 5б; много пакостъ 29а; със събирателни съществителни — било събрано... много воинство. 27а; много народъ 27б;с отглаголни съществителни — много исцєление 26а. В един случай много е самостоятелен обект на преходен глагол: турци научили много от чинъ и судъ християнски. 48б. Не са редки съчетанията му с глаголи, обикновено непределни: много трудиша ся. 2а, плакалъ много. 29а, држалъ его много въ темницу. 44б. Но се срещат и пределни глаголи от свършен вид, необичайни в днешния книжовен език: наказалъ его много. 44б – като синоним на качественото наречие строго. Повече означава само брой: а са повече от нихъ прости ораче. 4б.

Наречието мало не е прието в съвременния книжовен език, а се намира в ред народни говори, включително самоковския (Мъжлекова, 1990). Неговата дистрибуция наподобява тази на много. У Паисий то е представено и в няколко усложнени варианта: за мало, по мало, мало нечто, както и степенувано – по за мало. Срв.: на мало се места таквиа книги обретало. 5а; мало чловєковъ 58б; (Александръ) мало воиска имеялъ. 56а; мало некои от нихъ побегли. 30а; От оно време начелъ познавати Христа по мало и не совршено. 22а; приелъ крщение... мало нечто по Шестаго въселенскаго събора, 58а; Давидъ мало нечто пребилъ на царство. 24б. При опорен глагол: що болгари страдаютъ, да су они то мало искусили, ...59б. Без определяемо: у много книги... по мало написано. 5б; въ кратцє написа се, како да су за едино лєто или по за мало царствовали. 56б. Новобългарският вариант малко е употребен за означаване на обем: по малко... и въ кратце обретает се. 5б.

Само два пъти срещнахме в новобългарската му форма местоименното наречие неколко: (Иванъ Шишманъ) поживелъ за неколко лета. 47а; неколко книги били изишли на щамъпа. 47а.

Само диалектно разпространение имат наречията колико и толико, напр. колико биха... свети пророци, патриарси. 4б; победилъ... толико хилади арапие. 54а.

Съчетаемост с глаголи е типична при наречията за повторителност (кратност) на действието и за траене: често прочитовати. 1а, често приходилъ на... поклонение светимъ. 33а; редко обретает се. 5б; никому бо дарува ся долго жити. 1а.

От архаичните наречия за количество най-широко застъпено е местоименното наречие неколико с частни значения „неопределен брой“ и „неопределен обем“ в зависимост от съчетанието си със съществително за броим предмет, събирателно или абстрактно. Напр. побєждали ихъ грци неколико крати. 56б; отпускалъ Крунъ неколико робие грчески. 21а; Крунъ же оставилъ неколико войска. 20б; имеялъ... въ Сремь и Смедерево неколико земла. З9а; По неколико време Страшимиръ... не слушалъ своего отца. 44а. В наи вече земла тои царъ држал. 55а архаизмът означава обем.

Нямат открити паралели в говорите наречието за определена кратност многажди и за неопределена кратност навремени и мало когда (= понякога), например: многажди предаваше ихъ въ пленєние 2б; Мнит се намъ навремени... 2б; мало когда имеяли миръ, но се бранъ... между ихъ било. 51б.

От числително е образувано наречието за изреждане второе; вероятен сърбизъм е ово — друго, например: Паки второе пошель на Едрене. НФ 45; грчки патриарси... ово, да учинатъ миръ... съ болгари, друго, да не отпущатъ ихъ въ римскою ересъ, ... поставили въ Трново болгаромъ патриарха самовластна. 60б. Вероятен русизъм е наречието на двое за състав (срв. Ба́бушка на́двое сказала. Пословица), например: Разделили се грци на двое. 32а; разделили се болгари на двое. 35а.

И тук Паисий разнообразява речта си с привличане на синонимични изрази, например: И паки пришель четвръти пътъ на Цариградь. НФ 45. Много крати разбивалъ грци 24б.

Архаичните количествени наречия са навлезли, изглежда, и в разговорния език на автора, защото ги срещаме не само в компилирани части от „Историята“ му, но и в оригинални и емоционално оцветени места, например във втория предговор: наиболе земля они освоили. 4а; више грехъ, а не полза от нихна... политика приемлютъ. 4б. В главата за сръбските крале: За толико лета србие единаго цара победили и убили на бранъ, и хвалат се и притчи написали! 38а; неколико земла 39а и 40а; колико нихни книги има за кралеве ихъ, у свака различно написали,... кой како... слишалъ, от прости чловеци. 40б. Отношението между новобългарските и архаичните количествени наречия за външен признак е 11:9.

Количествените наречия за степен (интензитет) на признака имат подчертано широко приложение в езика на Паисий. Наред с качествените наречия за оценка на признака, те са и най-многобройните и със сравнително най-разнообразна синтактична съчетаемост, а оттам — и с нюанси в семантиката. Делят се на два нееднакво големи подтипа: за пределна най-висока или най-ниска степен на признака и за непределна (варираща) степен на признака (срв. относно съвременния език у Бояджиева, 1989).

У Паисий наречията за пределна степен, присъщи и на днешния книжовен език, са десетина: едва, до краи, премного, единодушно, неотступно, непрестано, непременно, съвршено, постоянно. Няколко примера: Едва се наиде нихни имена. 5б; също – 13б; поразили грческая войска до краи. 13б; знаменитъ билъ по премного. 55а: пребивати... постоянно въ благочестие. 15б; ако престанетъ они гладъ... съвршено. 22а. В народните говори е запазено врло с единична употреба в „Историята“: не врло искосно щампали книги. 47а. Наречието отнюдъ, вероятно като русизъм, се среща у по-стари автори, според Речника на съвременния български книжовен език, Т. 2. Наречието от местоименен произход све (= съвсем, изцяло), което се среща днес в някои западни говори, е употребено от Паисий еднократно: гръци... узели от болгари Илирикъ и све го разорили. 13б. В много други говори то има вариант се́; срв. в „Историята“: се́бранъ и воиска и злоба между ихъ било. 51б.

Премного в съчетание с прилагателно и врло в съчетание с наречие за оценка означават висша степен на непроцесуален признак; останалите се свързват в нашите материали само с глаголи и така получават частното значение пределен интензитет на действието, а по-рядко – минимален резултат от действието (вж. по-горе едва = само).

Архаичните наречия за пределна степен са: конечно (= окончателно, напълно), антонимът му невсконечно 2б, излиха (= извънредно), поясняващи опорни глаголи; местоименното наречие никако с максимална съчетаемост – с глаголи, прилагателни и наречия. Например: не може́лъ конечно да ихъ покори. 10б; Азъ излиха поревновахъ по рода́ и по отечество болгарское. 3б; болгари не отступили никако. 43б (= нито в най-малка степен); не били никако покорни едини другимъ. 52а; (написали) и то никако несъгласно. 40б (= несъгласувано).

Наречията за външен количествен признак колико и толико могат, както и съответните им новобългарски наречия, в емоционална реч да се свържат с качествени прилагателни, качествени наречия и съществителни и поради това да получат функция на наречия за степен, изразявайки удивление, похвала, възмущение и под., по повод на крайна степен на положителен или отрицателен признак. Например: Съви се дивили колико билъ красенъ. 34а; толико билъ красенъ. 55б; написалъ толико хитро. 57б (умело); толико лєта се противлали гркомъ. 52а; дигали войска толико пути на Асєна. З0а; Асънъ покорилъ толико земла... и приелъ титла царская. 54а. И в това се проявява проникновеният езиков усет на Паисий за богатите възможности на съвременната му народна реч.

Новобългарските наречия за непределна степен се свързват предимно с глаголи, но имат по-големи съчетателни свойства: Паисий ги употребява свободно и с качествени прилагателни, причастия, наречия, дори с цели обстоятелствени конструкции и подчинени изречения. Тук спадат: близо (= почти), крепко, тврдо, слабо пространо, абстрактните по семантика много, още, повече, наи вече, даже, мало, еще (двете последни – диалектни по Мъжлекова,1990). Примери: близо за сто лета тако преишло. З9б; да би... тврдо съдржалъ вєру. 15б; не били крепко утврждени въ вєре. 58а; слабо разумевали законъ християнски. 18б; населили се пространо по тиа епархии.10б; повече богъ милуе прости... ораче. 4б; Оно племе... се било наи вече умножило. 7б; Защо ми още мало не допусти животъ. 14а; писали тому царю още когда билъ невєренъ велико моление. 23б; еще не било въ то время писмо словєнское. 18б; Того Андроника Михаилъ поставилъ еще прежде на царство. 4За.

Заслужават отбелязване някои редки случаи в съчетаемостта на наречията много и мало, които са изначално специализираниза външен количествен признак. В руски и черковнославянски те не функционират като наречия за степен и не се свързват непосредно с прилагателни и наречия за качество. У Паисий обаче се е отразило развитието на тези наречия в посока към новобългарската им двояка функция. Тези типично новобългарски съчетания се намират в оригинални места от неговото повествувание. Като коментира житие на св. царъ Владимиръ (Владиславъ), Паисий критикува: грци много несагласно (= несъгласувано, несъобразно) писали... въ житие его, или по невєдениемъ, или покриваютъ родъ его, како е билъ царъ болгарски. 53б. Тъй като се говори за единствена грешка, следва, че много несагласно не означава голямо количество несъгласувани с фактите неща, а степента на несъгласуването на твърдението на гърците с истината. В резюмето си за знаменитите царе Паисий поставя дидактичния си въпрос: Чесо ради знаменитъ билъ царъ Асєнъ стари по премного. 55а, където наречието е дори двойно степенувано, а и съчетанос качествено прилагателно, подлежащо на степенуване (по-знаменит, най-знаменитъ). Подобно е поведението на наречието мало: они мало по искусни читати и писати. 59б.

Архаичните наречия за степен са представени в „История славеноболгарская“ със значителен брой лексеми. Интересна употреба показва наречието за брой и обем неколико, което по изключение е получило второ частно значение – неопределена степен на процесуален признак: (Турци) неколико престали и устидели се похищати безъсудно вєщи християнские и имение ихъ за неколико време изпрво. 48б. Но тая приглаголна употреба (вероятен русизъм) не е приета в съвременния книжовен език. Нормална е приглаголната употреба на наречието по мало, ако глаголът е от несвършен вид или в семантиката му има момент (компонент) на изменение, развитие, срв.: От оно време начелъ познавати Христа по мало и не совршено. 22а; последни родъ навикнули по мало съ турци живєяти. 48б.

Специализираните наречия за степен весма, велми и значително по-редките зело, паче и горе имат различно развита съчетаемост. На първо място е весма, което пояснява глаголи във финитна форма и в причастна форма, качествени прилагателни, количествени и качествени наречия. Следният пример в житието на св. Владимир доказва посоченото по-горе много като наречие за степен: Написалъ, како да е от рода србскаго, синъ Немана Симеона, но весма погрешили: не знали въ коя лета билъ Симеонъ србски. 26а, т. е. грешката е само една. Другите случаи: (Крунъ) весма смерилъ грци. 19а; весма би благодарили 59б; (Маврубиръ) преписалъ... за блгарски царове, но весма кратко. 5б; За некои цари вєсма въ кратцє написа се. 56б; будешы весма неискусенъ. 1а; Кралевство ихъ... било весма тесно. 40а; Болгариа на стреде турчинамъ... зато су весма озлоблени и попрани болгари. 59а.

Наречието велми пояснява глаголи, качествени прилагателни и предложноименни съчетания, в които името съдържа семантичен компонент за качество, например: Ноя порадовал се велми. 6а; убоял се велми. 34б; (Самоилъ) прогнєвалъ Бога вєлми. 25б; билъ хитаръ и смотреливъ велми. 26б; (Петръ) имеялъ оно писание велми въ ползу душевную. НФ 46.

Наречието зело се среща съчетано с наречие, както качествено, така и количествено непределно: зело потребно естъ. 1а; били много зело. 11б. Наречията със сравнително значение паче и горе се съчетават с качествени прилагателни, а паче – и с глаголи: србие, кои су подъ турчина даници, горе су прости и нищетни от болгари. 59б; Калиманъ билъ паче оца своего благополученъ. 32а; Тако се прославилъ... паче своего отца. 33а. Више в съчетания с качествено прилагателно или съществително е вероятен сърбизъм (в старобългарски има само локално значение): мнитъ имъ се да су више били они испрво славни съ кралевство и воиска и земла от болгари. 40а; више грехъ, а не полза. 4б.

Отношението между новобългарските и архаичните наречия за степен е 16:14. Общото отношение между всички количествени наречия е 27:23.

Предметноотносителните наречия в „История славеноболгарская“ са по-слабо застъпвани. Образувани са отчасти от относителни прилагателни, отчасти от предложно-именни съчетания и поради това имат в значението си елемент на отношение към предмет. Намират се почти изключително съчетани с глаголни форми, финитни и инфинитни. Частните им значения, представени в „Историята“, са: а) начин; б) съответствие; подобие, в) локализация; г) ограничение.

Примери: а) Владимиръ кнєзъ... приелъ светое крещение въ лєто 1008 въсенародно. 58б; предржалъ за много време царство болгарское... безметежно. 41б; да би противил се вкупе съ греци маджаромъ. НФ 47; устидели се похищати безъ судно вєщи християнские. 48б; б) да умру на воиска витезски. 14а; мученически скончалъ свое житие. 36б; но се учатъ... думати по грчки. 3б; болгари латински читали и писали. 18б; в) съборно проклели и отлучили его от закона. 37а (= на съборъ); г) Иустиниянъ царъ билъ от Охридонъ родомъ. 58а (по род). Повечето от тези наречия не са възприети в съвременния книжовен език.

В съчинението на Паисий не е представен най-продуктивният днес, но развил се доста по-късно функционално-семантичен подтип на предметноотносителните наречия – отадективните наречия за ограничение (отношение), поясняващи прилагателни и глаголи най-вече в научния стил на езика (методически интересен, телесно слаб, опериран амбулаторно и т. н.).

Обстоятелствените наречия за място дават пространствена характеристика на действието: абсолютна или относителна локализация в пространството, направление, изходен пункт на движението и пр. В „Историята“ са представени и трите тези частни значения, срв. Он призвалъ его при себе близко. 21а; вариант – близо 59а; съгорелъ тамъ царъ Уалентъ. 10а, вариант: Поставили тамо прєстолъ царскии. 8б; изнели го високо до облаци. 7а; напали ему насреща болгари. 14а; кои де се е преставилъ. 26а; изоколо вода обходила. 47б; взвратил ся царъ назадъ. 14а; изгналъ от тамо грчки народъ. 11б; за србие нигде нема никако писмо. 40б; (Крунъ) напалъ на Никифоръ ... не далече от Никопола. 19б; Наречието напреди (Калиманъ... исходилъ напреди и управлалъ свое воинство. 33а) има приблизителен паралел напреде, но зарегистриран с темпорално значение, в народен говор : Това го немаше напреде. (Вакарелска-Чобанска, 2002). Срв. -е в изване: Иванко обвладалъ Трново и изване гору ему. 31а.

Точни съответници в говорите имат изоколо и тамо (Геров, 1975–1978).

Повечето от архаичните наречия също имат варианти, понякога датиращи още от старобългарски: откуде произишли 6а и откуду 1б; Петръ обтекалъ Иванка ... отвсуду. 31а, и отсвуду обтекалъ грци. 46б; възвратилъ его воспетъ въ Србию. 43б; и воиска его побегла натрагъ. 34б; ту преживели 47б и за то зде написахъ на они отцеругатели. 5а. Други локални значения се предават и с новобългарски, и със старобългарски наречия: оттуду много мощи светихъ пренелъ въ Болгарию. 25а; и от тамо 11б; вратили се тогда посрамени въспетъ. 25б; и назадъ 14а; погублалъ землю идеже преходилъ. 19б; и за самого Фока не знаяли где естъ. НФ 44. Не можем да свържем употребата на едните или другите с компилативния или оригинален характер на близкия контекст, тъй като новобългарските наречия се срещат и в свързан разказ за исторически събития, а в резюмета и коментари се вмъкват и черковнославянски лексеми. Напр. в заключителните л. 51б и 52а – Не писа се зде, що би похвалили болгари; обтекли ихъ турци отвсуду. Някои книжни лексеми са „онароднени“ фонетично, напр. внутаръ 30б вм. рус. внутръ и др. „ Количественото отношение е 13 новобългарски срещу 8 архаични.

Паисий систематично избягва удължението -ка: не е допуснал нито един случай на „тука“, „дека“ и пр. Може би ги е смятал за прекалено простонародни или за диалектно ограничени.

Новобългарските наречия за време в езика на „История славеноболгарская“ са главно два типа: а) означават положение във времето: днесъ 8а, напоследокъ 6а, сега (сега држатъ римска вера. 8б); б) точка във времето с оглед към друг, вече известен момент: после и вариантът му последи, прво, испрво. Най-голямо приложение намира после (повече от 25 пъти), напр.: после за много време писано житие его. 26а; мали царства били, после ги потребили иевреи. 7б. Вж. още 8б, 9б, 10а, 10б, 11а, 12а или 39а (четири пъти), 40а, 46б, 47а, 47б и т. н. Вариантът последи също е много чест; пази се в някои говори (Геров) Онъ последи за многа лета живеялъ. 32б. Наречието прво може да се степенува: прво се они кръстили. 4а; Ако се и подносетъ руси... да са по перво они прияли писмена словенска... но нестъ тако. НФ 92; Богъ... наи прво нихъ взлубилъ и прославилъ. 5а. Срв. в самоковския говор: Ти тука прво сврашташ. (Вакарелска-Чобанска, 2005).

Някои наречия се усложняват с предлози-представки, за да означат пределен или начален пункт на поясняваното действие: Тривелия научилъ ихъ судъ царски и градски... испрво то они никако не знаяли. 52б. И по мало како ишли... они... узимали... земла и местъ и тако до после узели сва Тракиа и Македониа. 10б; И до днесъ болгари сєдатъ и живеютъ на тая земла. 11б; И населили се болгари на тая земла, и донинє, како се видитъ 10б; (и в говорите: вж. Мъжлекова 1990: 67). В самоковския говор: Кога дойде, испрво те не познах. (Вакарелска-Чобанска, 2002).

От местоименните наречия новобългарски вид имат кога, никога и наречието-съюз докле. Например: А кога узели турци болгарска земла, ... 5а; Кога се умножатъ нихни синове и внуци... 6а-б: никога не могли побєдити его. 55б; доклє царствовалъ, Асєнъ зималъ данъ от цари грческие. 30б.

Черковнославянските наречия за време не отстъпват по численост на новобългарските. Ето примери: а) (епископъ) крстилъ его нощию. 22б; абие услишанъ быстъ. 22а; б) якоже и прежде рече ся.16а; потомъ отсекалъ ему и главу. 236; По семъ обратилъ се на царя грческаго. 43б;

За известно асимилиране на архаизми говорят новобългарското аналитично степенуване на старобългарското наречие в по прежде били отступили латини от православие. 23а и еднократно употребеното изпрежде, може би образувано от Паисий по модела на (самоковското) испрво: Муртагонъ узелъ сестру свою що билъ изпрежде пленилъ Никифоръ. 21б. Усложнени с предлози са още: издавна, доселе. Напр.: Тебе остави отцъ наша издавна вав Видинъ самовластна. 45б; до селе въ они монастиръ почиваютъ мощи его. 26а.

Като вариант на последи се явява доста по-рядкото послежде: Кирилъ учил се послежде философию. 57а.

От местоименните наречия са застъпени относителните егда, когда, както и тогда, некогда и всегда. Напр. егда видели ихъ, яко истина бегаютъ, потекли за нимъ. 20б; А когда имеяли и грчка земла... подъ собою,... свещеници грческие не дирали никако. 61а; тогда била въдова. 21б; По мало некогда имели съ нихъ воиска и бранъ. 51б; Билъ любилъ въсегда да идетъ на ловъ. 21б.

И при темпоралните наречия се установява вариантна употреба на равнозначни новобългарски и архаични лексеми, при което в повече случаи честотата на новобългарските варианти е по-висока: после (последи) // послежде, испрво // изпрежде, до днесъ // доселе, докле // дондеже (еднократно). Архаичните наречия не показват убедителна зависимост от конкретния книжовен извор, т. е. от компилативния характер на дадено място от труда, защото в най-близкия контекст на наречието в шестнайсет случая преобладават новобългарските елементи, а само в девет – книжовните. Например: Егда испрво зели грци землу от Смилца цара от Серезъ до Щипъ, разделили се болгари на двое: охридски остали съ арнаутие заедино, трновски – съ власи заедино. 35а; И въсталъ съ велика яростъ Иоанъ Калиманъ и разорилъ градове грческие множество от основание. И донине пусти от нихъ има. 32б.

А числовото отношение между новобългарски и архаични лексеми е12:14.

Обстоятелствените наречия за причина и цел са малко. Новобългарски са: защо, понеже, самоволно – за причина; на пакостъ – за цел. Напр.: Защо ми още мало не допусти животъ? 14а; проклинали грци цара Уалента защо пустилъ болгари презъ Дунавъ. 10б; Понеже жестока бранъ... съ цари грческие имеялъ. 54б; оставилъ царство самоволно.20б; (срв. На самовол’е ништо не сам правила (Вакарелска-Чобанска, 2005); (патриарси цароградски) на пакостъ и злоба що имеютъ на болгари... не поставляютъ от болгарскаго язика епископи. 61б.

Архаични са: волею, зато, а того ради означава и причина, и цел. Напр. предал се волею гркомъ. 27а; и зато се конечно разлучили гръци и римлани. 60а; били гръци въ велика теснота... Того ради писали тому царю... велико моление. 23б; Методиа... повече того ради приишелъ, да би възмогалъ научити и уловити болгари въ вєри християнстей. 57а. Цел означава и предложноименното съчетание у прекость (= напук, за яд): царь же грчески искупиль они народи болгарски... у прекость Симеону. НФ 43.

Наречията за логически обстоятелства се групират в два функционалносемантични типа, тъй като обикновено тук се включват и наречията с модално значение. В „Историята“ такива са въпросителното дали, изразяващото достоверност истина и близките до това яве и известно. Например: Дали оставъя некои гръкъ свои язик и учение, и род. 4а; начели гръци бежати, болъгари же не смеяли погнати их напрасно, да се некако не преластатъ. Но егда видели, яко истина бегаютъ потекли за нимъ. 20б; Ту яве – воини били бологарски въ Панония. 21а-21б; руски... печатени истории показуютъ извєстно, како е царъ грчески Маноилъ призвалъ турци испрво на Болгариа. 46б. Можем да прибавим и усложненото със съюз како да за изразяване на привидност (= като че ли), напр. То србие нашли и препсали Стевану Насилному... и показуютъ како да естъ они места и народи покорилъ и имеялъ подъ властъ Стеванъ. 376.

Другият семантичен подтип обхваща различни видове логически уточнения: категоричност, противоречие, прибавяне, съответствие нарезултат и цел и пр. Примери: такмо 1а, 5а, 6а, 8а и др. (= само) и синонимът му тачио 61 (рядко), тако 37а (= също) и синонимът му такожде 22а; различно написали 4б; пак (паки) 61б, 2б; незнано где 36а; вапреки 5б (= обратно), въсуе 7б и синонимът му залуду (= напразно). Срв.: такмо петъ именуют се кои се нарицали кралеве. 12б; (патриархъ) тачио надъ Болгариа заповєдалъ, надъ свои епископи. 61а; (Теофилактъ) очистилъ Болгариа от ереси различни, тако и Влахиа. 28б; послалъ Муртагонъ... папи римскому Николаи, такожде и у Цариградъ 22а; (грци) вапреки писали, како е нимъ било прилично, да не имъ е срамота... 5б; (Богъ) възбранилъ имъ не богопротивити се и пре-лащати се въсуе. 7а-7б; видєлъ... прєлъстъ чловєческую, како се трудатъ залуду. 7а; Послежде... патриарси цароградски... пакъ освоили Търновска патриаршия 61б; предаваше ихъ въ... запустение и паки. .. укреплаше. 2б.

Това семантично многообразие е свързано с големи различия в съчетаемостта на „логическите“ наречия: те могат да се отнасят към глагол, предложно-именно съчетание, числително, присъединителна конструкция и др. (Вж. примерите).

По брой архаичните наречия надвишават двойно новобългарските шест наречия, от които две са диалектни, срв. в самоковския говор: Ама он истина ли е умрел? Оно истина така стана (Вакарелска-Чобанска, 2005: 138).

В „Историята“ се намират и т. нар. предикативни наречия (възможно, прилично, полезно и др.), както и предикативна употреба на разгледани от нас наречия (известно, несъгласно), но тези въпроси излизат от рамките на нашата тема, защото се отнасят до неглаголния предикатив като самостойна част на речта (Маслов, 1981).

Нашите анализи ни убеждават още веднъж в основния новобългарски характер на езиковата материя в „История славенобългарская“ както в качествено, така и в количествено отношение, ако имаме предвид системните езикови единици, а не зависимата в голяма степен от съдържанието тяхна честота в текста. В творбата са представени новобългарски и архаични (черковнославянски, старобългарски и др.) наречия от всички функционално-семантични типове и почти всички подтипове, свойствени и на съвременния български книжовен език; отделни адвербиални лексеми са засвидетелствани само в някои народни говори. Непълноти откриваме при подтиповете на предметноотносителните, модалните и за логически обстоятелства. Не се срещат и някои разновидности на количествените наречия, образувани от числителни, а лексемите, означаващи цел, са единични. Най-многоброен е лексикалният състав на качествените наречия с оценъчно значение и на количествените наречия за непределна степен и това стои в ясна зависимост от субективния тон и откритата емоционалност на Паисиевата реч в много части от труда му.

Относно синтактичните функции на наречията единственото по-важно различие между „Историята“ и съвременния книжовен език виждаме в почти изключителната свързаност на качествените наречия с финитни глаголни форми като опорни членове в словосъчетанията, което се обяснява със спецификата на динамичното историческо повествование. Старобългарските наречия за степен (непределни) показват по-широка съчетаемост в сравнение с новобългарските от същия подтип. При важното количествено наречие много се проявява едно съществено функционално сходство между езика на „Историята“ и днешния книжовен език: ако и рядко, много и мало функционират и като наречия за степен, тъй като показват съчетаемост и с качествени прилагателни и наречия, каквато старобългарски и черковнославянски език не познават. Това би трябвало да се преценява като една от синтактичните черти, „диагностични“ за новобългарската основа на Паисиевия език. (Нека споменем, че в Речника на съвременния български книжовен език статията за много започва с „в голяма степен“).

В общия брой на адвербиалните лексеми решително преобладават наречията, които имат продължение в съвременния книжовен език или някой народен говор, над общия брой на черковнославянските и други архаични наречия. Самите новобългарски наречия са в огромното си множество общобългарски, включително т. нар. народни (напр. залудо). Почти липсват диалектизми с ограничено разпространение като све, толико или самоковските на́прасно (=ненадейно), истина (=действително), испрво (=отначало).

В рамките на повечето функционално-семантични подтипове Паисий варира – в различни неголеми размери – новобългарски със синонимични или равнозначни архаични наречия: лепо//красно, повече//више, още//еще, наиболе//наивече, ту//зде, сега//нине, до днесъ//до нине. Повече варианти имат обстоятелствените наречия.

Изборът на народен или книжен вариант се определя в известна степен от компилативния или оригинален характер на текстовия отрязък или цяла глава от „Историята“. В това отношение изцяло оригиналният втори предговор представя максималната разлика между двайсет и три новобългарски лексеми срещу четиринайсет архаични. При това между архаичните няма наречия с предметноотносително, модално и кратно значение (каквито има сред новобългарските). Но този текст е много различен по съдържание от основното повествование и не може да бъде мерило за общото съотношение между заети и собствени елементи в езика на автора. В текста на л. л. 50б – 52а от глава шеста, резюмираща и публицистична, елементите са в равновесие – 12:13. Сборът от лексемите в компилативните глави четвърта и седма показва отношение 41:39. На три листа оригинален текст (59а – 61б), най-заострения политически и най-емоционалния, съдържащ и народна форма на заповед – да помнишъ! – намираме огромен бройкнижни елементи (тук вече се имат предвид не само наречия!), а именно: речникови единици – седем съществителни на -ие и едно сложно, местоимения (весь, сия) и местоименни наречия (4), наречия за начин, количество, степен, време и причина; граматични явления – дат. падеж не само за лица (и множ. ч.), дат. пад. с предлог по, винит. пад. за ж. род на съществителни, местоимения и прилагателни; дълги окончания на прилагателните за трите рода и мн. ч.; окончания за сег. вр. 3 л. ед. и мн. ч.; формите естъ и су; условно наклонение за желателно действие в подчинено изречение, инфинитив в съставно сказуемо модално и фазово; предлог прежде (всичко 18). Налага се извод, че и най-горчивите си констатации, и най-съкровените си идеи Паисий изразява на език, силно повлиян от черковнославянския (който слуша и чете по няколко пъти на ден).

Ето още един откъс от оригинален текст: не писа се зде, що би похвалили болгари, а грци хулили, смотри читателю, но како се обрете деяниа ихъ, тако и написа се. 51б. За силно взаимопроникване на двете езикови стихии свидетелстват и по-вероятно неволните контаминации в речта му, като например живеяти 48б (вместо жити), говоруют НФ 90, гощавают 4а и др. При такива резултати от сравнения между компилативни и оригинални откъси от съчинението на Паисий изниква основателно съмнение дали е „задължително“ езикът на Паисий „да бъде разделян на две: езикови показатели на компилираните части и езикови норми на оригиналния Паисиев текст“, и то „след внимателен анализ на съвпаденията и разликите между текста на Паисий и използваните източници“; дали „едва след това е правомерно да се дава обща характеристика на езиковата структура на „История славеноболгарская“ и да се търси нейното място в развоя на новобългарския книжовен език“ (Минчева, 1982: 42). Още повече и затова, че „Историята“ е влияла върху читателите, слушателите и книжовниците, последователи на Хилендареца, като едно цяло, с всичките си стилови и езикови особености. Книжовният език не се е формирал с усилията само на онези малцина, най-надарените, които са били способни да анализират веднага възприятията си така, както ние бихме правили анализ на Паисиевата редакторска работа над изворите.

БЕЛЕЖКИ

1. Примерите се цитират с малко опростена графика по Б. Райков. Паисиевият ръкопис на „История славянобългарская“. София, 1989.

2. Няколко примера се цитират по Паисий Хилендарски. „История славєнобългарская“. Изд. Т. Ф. Чипев, б. г. Стъкмил за издание с увод и пояснителни бележки Н. Филипов (в съкращение НФ).

ЛИТЕРАТУРА

Бояджиева, Е. (1989). Синтактико-семантични типове определителни наречия и условия за тяхната употреба в българския и чешкия книжовен език.

Автореферат. София: Специализиран научен съвет по езикознание при БАН.

Вакарелска-Чобанска, Д. (2002). Самоковският говор. Трудове по българска диалектология и история на българския език. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

Вакарелска-Чобанска, Д. (2005). Речник на самоковския говор. София: Академично издателство „Марин Дринов“.

Геров, Н. (1975–1978). Речник на българския език (фототипно издание). Т. I–VI. София.

Маслов, Ю. С. (1981). Грамматика болгарского языка. Москва: „Высшая школа“.

Минчева, А. (1982). Езиковата ситуация в българските земи през ХVIII в. и „История славянобългарская“. Старобългаристика. VII, 4.

Мъжлекова, М. (1990). Речник на старобългарски думи в днешните български говори. София: БАН.