Български език и литература
Вход / Регистрация

2023/4, стр. 355 - 368

„НА ПРОЩАВАНЕ“ В ТИПОЛОГИЯТА НА ЛИРИЧЕСКИТЕ ЖАНРОВЕ

Резюме:

Ключови думи:

Проф. д.ф.н. Александър Панов
Институт за литература при Българската академия на науките

Резюме. Статията анализира стихотворението на Христо Ботев „На прощаване в 1868 г.“, проследявайки различните жанрови парадигми, към които може да се отнесе то. Възприемайки тезата, че типологията на лирическите жанрове се определя основно от перформативния характер на лирическия дискурс, авторът изяснява дискурсивните характеристики на стихотворението. Установява се, че апелативната природа на „посланието“, каквото представлява по форма стихотворението, е само художествена условност. Истинската комуникативна цел на художествения текст не е апелативна, а декларативна и иска да постигне присъединяване на възприемателската общност към ценностната система и ценностната архитектоника на света, споделяни от лирическия герой. Този дискурсивен анализ позволява да се определи мястото на стихотворението в типологията на лирическите жанрове.

Ключови думи: жанр; лирика; перформатив; апелатив; декларатив

Адекватният прочит на едно художествено произведение в голяма степен зависи от това през призмата на каква жанрова парадигма ще стане това. Веднага искам да уточня, че в случая не става дума за установените от нормативната поетика жанрови етикети от рода на „ода“, „елегия“, „балада“ и др. под., а за възприемането на жанровата категория като конститутивен белег на художествената комуникация. С други думи, правилното разбиране на един художествен текст е свързано с неговото превръщане в дискурс, т.е. в комуникативно действие, което има своя отправител, обект и възприемател, от една страна, а от друга – своя комуникативна цел, провокираща определено въздействие.

За разлика от речевите жанрове, които характеризират комуникативните събития на практическата реч, художествената комуникация предполага една двупластова структура на комуникативния акт. Както отбелязва М. М. Бахтин, художественото събитие има две съставки – събитието, за което се разказва, от една страна, а от друга – събитието на самото разказване.1На практика това означава, че в художествения дискурс трябва да разграничаваме две равнища. Първото е комуникативното действие, осъществявано от фикционалните фигури на разказвача (лирическия герой) и адресата, към когото той насочва своето комуникативно действие. Второто равнище, свързано с акта на разказването (лирическата изповед), предполага съставител на текста и реципиент, т.е. имплицитния и реалния автор, от една страна, а от друга – имплицитния и реалния читател. Комуникативната цел на условното първично изказване (например посланието на героя към неговия адресат) в никакъв случай не може да се приеме за комуникативна (въздействена) цел на художественото комуникативно действие. При художествения дискурс реципиентът е свидетел на условно разиграното пред него комуникативно действие, като смисълът на това условно разиграване произлиза от въздействената цел на художествения комуникативен акт, която най-често не съвпада с комуникативната цел на условното първично изказване.

Припомням всички тези сравнително познати теоретични предпоставки, за да се опитам да очертая мястото на един от най-четените текстове в българската литература – „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев. И предприемам този опит, воден най-вече от убеждението, че неговото четене, а следователно и смисълът му, както и художественото му въздействие, често се изкривяват поради възприемането на текста през неадекватна на него жанрова парадигма.

Този проблем е общо място при функционирането на повечето от Ботевите стихотворения, облепвани с различни жанрови етикети. Най-известен, разбира се, е случаят със стихотворението „Хаджи Димитър“, към което трайно е прилепнало определението „балада“, без да се държи сметка за същността на този жанр и пълното му разминаване с особеностите на Ботевата творба.2 Не по-рядко е определянето на знаковите стихотворения на Ботев като „оди“, като това определение се базира на незнайно откъде появилото се убеждение, че въздействената цел на неговите творби е да се утвърди и възпее образът на т.нар. борец за свобода. Появили се по този начин в тълкувателската книжнина, подобни определения се подемат от образователната система, която упорито и последователно ги насажда сред подрастващите, изкривявайки цялостното обществено възприятие на Ботевата поезия.

Определянето на жанровата парадигма на „На прощаване в 1868 г.“ не е лесна работа. От една страна, следването на идеята, че Ботевите стихотворения, с изключение на сатирите и елегиите му, имат за задача да възпеят „бореца за свобода“, води до определянето на творбата като „ода“ и съответно четенето и тълкуването ѝ през въздействените стратегии на този жанр. От друга страна, силно автобиографичният характер на стихотворението, подчертан още в заглавието с посочване на точната година, в която Ботев се е готвел да премине в Българско с четата на дядо Желю, подсилен с упорито насажданото тълкувателско клише за „единство на слово и дело“ при Ботев, дават основание да се определи този текст като „послание“ – разпространен по онова време лирически жанр на романтическата поезия. Още повече че формата на стихотворението действително прилича на писмо, изпратено от лирическия герой (твърде често идентифициран с реалната биографична фигура на Ботев) към майка му. Интересно е, че въпреки наличието на характерни баладни мотиви в творбата като: плачът на майката, че синът е станал хайдутин и бунтовник, т.е. нарушител на установения ред; „турска черна прокуда“; „че може млад да загина“; хората говорят „нехрани-майка излезе“, т.е. отхвърляне от страна на общността заради нарушаване на патриархалната норма; „но брат им падна, загина, / затуй, че клетник не трая / пред турци глава да скланя, / сюрмашко тегло да тегли!“; раздяла с майката и любимата, както и подчертано фолклорната стилистика на изложението, стихотворението почти не е определяно като „балада“. Вероятно това се дължи на факта, че представата за същността на жанра балада се определя от „Хаджи Димитър“ с неговите вълчици, орлици, соколи и самодиви, които наистина не са характерни за „На прощаване“.

Причината да пиша тези редове, обаче не е свързана с желанието ми да залепя поредния жанров етикет на „На прощаване в 1868 г.“, а с нуждата да се анализира мястото на стихотворението в типологията на лирическите жанрове, за да се намери най-адекватният за него рецептивен подход. Затова се налага най-напред да се очертаят основните характеристики на лирическата жанрова система според последните достижения на жанровата теория.

За разлика от наративите, при които се срещаме с речевата стратегия на репрезентатива според терминологията на Остин,3 при която нараторът в качеството си на свидетел и съдник на дадено събитие или поредица от събития ги съобщава на слушателя, лирическият дискурс по своята същност е перформативен, т.е. самото слово представлява някакво социално значимо действие от рода на заклинанието, молитвата, изповедта, възхвалата и др. под. Фактът, че произходът на лирическото слово пряко води до древните магическо-заклинателни практики, е вече общо място в жанровата теория и историческата поетика. На практика, перформативният характер на лирическото слово води до това, че неговата въздействена задача се определя от характера на социалното действие, извършвано с помощта на словото. Според В. И. Тюпа лирическият перформатив може да има принципно три посоки – апелативен, декларативен и медитативен.4

Перформативният характер на лирическото слово определя и основната въздействена стратегия на лирическите произведения. Лириката въвлича своя адресат в актуалното комуникативно събитие (изповед, разкаяние, възпяване), докато нарацията дистанцира читателя не само от събитието, за което се разказва, но и от самото събитие на разказване. Въпреки че е участник в събитието на разказване, читателят не може да се отъждестви с разказвача, докато с лирическия герой – може и дори настоятелно е призоваван да го стори. Стратегията на отъждествяване води началото си от хоровата природа на лириката. Още А. Н. Веселовски убедително показа раждането на лириката от хоровата песен5, а М. М. Бахтин посочи, че в лириката „авторитетът на автора е авторитет на хора. Лирическата сугестия в своята основа е хорова сугестия; лириката е жива само благодарение на доверието във възможната хорова поддръжка, без която започва разложение на лириката“.6 В акта на четенето читателят възприема не изгражданата от наративните изказвания картина на света, а преди всичко референтната на събитието ценностна система на говорещия, отъждествявайки се с него. Последното обстоятелство е изключително важно за определяне специфичния начин за въздействие на лирическите текстове, в което ще се убедим, анализирайки „На прощаване в 1868 г.“.

Според В. И. Тюпа перформативността на лирическия дискурс се проявява в следните три инвариантни аспекта:

– ценностна архитектоника на пространствено-времевите конфигурации на лирическото откровение като възглед за света;

– модус на самоактуализацията, т.е. типова позиция на лирическия субект;

– етос на сугестивността, която в лириката се проявява като естетическа модалност на хоровото единение на рецепиентите.7

В резултата на взаимодействието между тези три аспекта на лирическия дискурс се оформят, според Тюпа, три исторически наложили се перформативни опозиции, изграждащи базата на речевата култура на човека, а именно:

– похвала – хула;

– заплаха – успокоение;

– жалба – желание.8

Посочените три опозиции дават зародишите на основните лирически жанрове. От перформатива на похвалата израства одата с всички нейни варианти – дитирамби, похвални слова и др. под., а от перформатива на хулата се ражда сатирата или лирическата инвектива. От перформатива на ритуалното оплакване се ражда елегията, а от желанието – неотбелязаният в нормативните по-етики, но достатъчно изявен жанр на волунтата, проявяващ се в класическите форми на молитвата, мечтата и утопията. Предизвикването на тревога лежи в основата на баладата, докато успокоението ражда идилията.

Както самият Тюпа признава, тези три опозиционни двойки принадлежат основно към апелативния модус на речевите перформативи, т.е. насоченост на действието непосредствено към адресата. Според него другите два модуса – декларативният и медитативният – също образуват жанрови модификации (варианти), но не и базови (инвариантни) жанрови членения. Според мен това ограничение силно редуцира лирическата жанрова система и оставя извън нейните граници такива жанрови парадигми като чисто медитативните стихотворения, израстващи върху медитативния модус на лирическия перформатив, както и онези лирически творби, които се изграждат като обективно нарисувани картини, каквито са жанровете от рода на лирическата миниатюра и хайку, от една страна, както и лирическите „видения“ – от друга, базирани върху декларативния модус.9

И така, към кой от разделите на така описаната типология на лирическите жанрове можем да отнесем „На прощаване в 1868 г.“?

Отговора на този въпрос трябва да търсим в анализа на трите аспекта на перформативното действие, сиреч на ценностната архитектоника като специфичен възглед за света, от една страна, на модуса на самоактуализацията като типова позиция на лирическия субект – от втора, и етоса на сугестивността, проявяваща се като хорово единение на лирическия субект и рецепиентите – от трета. При този анализ не бива да се забравя обстоятелството, че лирическият дискурс е двусъставен. От една страна, имаме изказване на условния лирически субект към неговия също така условен адресат, което изказване се разиграва пред очите на действителния рецепиент в акта на реалната художествена комуникация.

В Ботевото стихотворение този първичен комуникативен акт е ясно и точно определен. Лирическият герой се обръща към майка си – устно или писмено не е много ясно, защото в текста липсва уточнение, но поради пространствената отдалеченост между отправителя и адресата може да приемем условно, че става дума за писмо. Това обстоятелство дава основания стихотворението да се приеме като принадлежащо към жанровата парадигма на посланието – един разпространен в романтическата поезия от онова време жанр. И особено в руската романтическа традиция, която Ботев е познавал сравнително най-добре. Както обаче вече отбелязахме, това послание е чиста художествена условност, колкото и на българската критика да ѝ се иска да постави знак за равенство между условната фигура на лирическия герой и реалната биографична личност на Ботев, аргументирайки по този начин прословутото „единство на слово и дело“.10

Апелативният характер на това комуникативно действие е извън всяко съмнение. Лирическият герой се обръща пряко към своя адресат, майка си, и по този начин иска да извърши едно от най-старите перформативни действия – ритуално прощаване с близките преди предприемането на някакво опасно начинание. Това обстоятелство напълно изключва отнасянето на стихотворението към жанра на одата, защото то по никакъв начин не се вмества в перформатива на похвалата. В противен случай би излязло, че лирическият герой иска да хвали самия себе си. Заедно с ритуалното прощаване обаче, комуникативното намерение на лирическия герой включва и още една причина да се обърне към майка си – той иска да обясни защо предприема тази съдбовна стъпка, нарушавайки установените норми на патриархалната традиция.

Вече имах възможност да отбележа близостта на стихотворението „На прощаване в 1868 г.“ с един популярен по онова време сред българите устойчив сюжет на световната култура – отричане от света на всекидневните добродетели в името на някаква висша цел.11 Този универсален сюжет е бил познат на българите от издаденото през 1833 г. „Житие на св. Алексей, Човекът Божий“, което врачанският учител Константин Огнянович претворява в стихове. Тази книжка е била притежание на почти всеки български дом и нейното съдържание се е познавало дори и от неграмотните. Та в сюжета на житието има един важен детайл – след трийсет и четири години раздяла, седемнайсет години от които в едно килерче под стълбата в дома на бащата, където всяка вечер е слушал жалбите на майка си и жена си, свети Алексей усеща, че краят му наближава. Преди това обаче сяда и в специално послание описва кой е и какви са били мотивите му да постъпи така. Хората, намери тялото, откриват в ръката му свитъка с посланието и така разбират колко свят е бил този човек.

Схемата, по която е построено „На прощаване в 1868 г.“, почти дословно съвпада с тази на житието на свети Алексей, Човека Божий. С няколко съществени разлики. На първо място е характерът на поставената висша цел – вместо безпрекословно служене на Бога, целта на лирическия герой е безусловно служене на народа („и на глас тичам народен“) с цел постигане на свободата. Втората съществена разлика е, че героят не се крие, а се явява на близките си, въпреки че е решен да извърви „страшния, но славен път“ докрай. И разбира се, посланието-обяснение идва не след смъртта на героя, а преди той да предприеме съдбовната стъпка. По-просто казано, текстът на посланието, с което се срещаме в „На прощаване в 1868 г.“, изпълнява функциите на посмъртното писмо на свети Алексей.

Вече на няколко пъти употребих думата „обяснение“. Тя е важна за нас, защото въвежда още един аспект в характеристиката на перформативното действие, с което се срещаме в условното послание на сина към майката. Паралелно с подчертано апелативния му характер, насочен директно към адресата в ритуалното прощаване, речевото действие на героя има и характера на декларация. С нея той недвусмислено иска да очертае ценностната архитектоника на своя възглед за живота. В латинската дума „декларация“ обаче ясно изпъква нейният етимологичен корен -clar-, означаващ „ясен“, „светъл“. В този смисъл думите „обяснение“ и „декларация“ почти напълно съвпадат по значение. Въпросът тук е: какво се постига с този декларативен аспект на лирическия перформатив вече не по отношение на условния адресат в също така условното послание, а по отношение на реалния реципиент на художественото комуникативно действие, каквото представлява стихотворението „На прощаване в 1868 г.“? С други думи, тук питаме каква е социалната въздействена функция на творбата и по какъв начин се осъществява тя. Само така можем да отговорим на въпроса към каква жанрова парадигма следва да причислим стихотворението, за да може, следвайки я, читателят да има адекватно възприемателско поведение.

Както вече беше казано, за разлика от апелативния аспект на перформативното действие, който е насочен непосредствено към адресата, декларативният аспект е насочен към формирания от изказването комуникативен обект. С други думи, тук акцентът пада върху това, за което се говори. А за какво се говори всъщност в това стихотворение?

На чисто събитийно равнище става дума за това, че един млад човек, който е напуснал родния дом къде под натиск („таз черна турска прокуда“), къде доброволно („та сърце, майко, не трае / да гледа турчин че бесней / над бащино ми огнище“), е решил да предприеме съдбовна стъпка в живота си и да тръгне на бой срещу поробителя. Преди да тръгне обаче, той решава, че е редно да се прости с майка си и да ѝ обясни мотивите за своята постъпка. Защото тази постъпка засяга самите устои на ценностната система, в която живеят не само майката и синът, но и цялата българска общност. В очите на „хората“ синът не просто е избягал в чужбина и не просто е тръгнал на въоръжена борба. Той е нарушил утвърдената патриархална норма („нехрани-майка излезе“). А това в рамките на традиционното общество е изключително тежко престъпление.

Обяснението на сина съдържа както споделяне на причините за напускането на дома, така и оплакване от тежката участ на останалия без подкрепата на близките и своята общност емигрант („да ходим, да се скитаме / немили, клети, недраги!“). В тези думи са споменати някои от знаковите елементи, изграждащи универсалния сюжет, разказващ за човека, който се е отказал от света на всекидневните добродетели в името на една висша цел. Тук са и напускането на дома, и преминаването на физическа, но и символна граница („ах, утре като премина / през тиха бяла Дунава!“), и тежките изпитания в чужбина („по тази тежка чужбина“), и привлекателността на напуснатия свят на „нормалните“ добродетели – родното място, бащата, братята, либето. Но най-важно от всичко е определянето на висшата цел, заради която героят е напуснал уютния свят на родното и е поел тежките изпитания на служенето. Като за разлика от прототипа, свети Алексей, Човека Божий, който иска да служи единствено и само на Бога, младият герой от стихотворението има друг Бог – „и на глас тичам народен“. И още нещо, изключително важно – в неговата ценностна система висшата цел не противоречи по принцип на света на всекидневните добродетели, както е при свети Алексей. Не, героят е готов да се върне в този свят, след като изпълни своята мисия. Нещо повече – тя органично произтича от „нормалния“ живот („Там аз за мило за драго / за теб, за баща, за братя“). Но „нормалният“ живот е невъзможен в условията на робството и затова героят е решил, че трябва временно да го напусне, за да може, когато се върне сред своите, „нормалните“ ценности да се реализират.

Ето къде се проявява основната характеристика на лирическия перформатив – неговата задача не е да представи една обективна картина на света, както прави нарацията, а да изгради ценностната архитектоника на света, в която „тук“ е времето и пространството на робството, а „там“ са висшите ценности на свободата и човешките правдини. По същество, преминаването на границата е аналогично на прехода от „социалната структура“ с нейните йерархии, статуси, ценности на материалното, на труда, на семейството и кръвните връзки към „лиминалната фаза“ с нейния отказ от всичко това, за да се обърне внимание на висшите ценности на битието.12

Заедно с изграждане ценностната архитектоника на света се проявява и основният принцип за съхраняване на висшите ценности, в които героят вярва и иска да реализира в живота си. За да не се загубят тези ценности, те трябва да се продължат. Но продължаването може да стане по два начина. Първо, по наследство – братята ще продължат делото на брат си, гарант за което е поемането на неговите регалии – сабята и пушката. И на второ място, по механизма на легендарното имитацио – следване на престижния пример („Кажи им, майко, да помнят / да помнят, мене да търсят / бяло ми месо по скали / по скали и по орляци / черни ми кърви в земята / в земята, майко, черната!“). За разлика от пушката и сабята, които изпълняват функцията на наследствените регалии, обозначаващи поемането на отговорност за наследената мисия, тялото на загиналия има по-скоро функцията на легендарна реликва (също като светите мощи), а помненето на примера изгражда имитативна верига. Така в завещанието на героя се обединяват два фундаментални културни модела за регулиране на обществената ценностна система – сагата и легендата.13

Следват двата „сценария“ – допускането, че героят е загинал, преди четата му да стигне до селото, от една страна, а от друга – допускането, че той ще стигне жив и здрав до родното си място. Интересното тук е, че се появява условност от второ равнище. От една страна, целият „разговор“ на сина с майката е една условност, разиграваща се пред очите на реалния реципиент, а от друга страна, условният говорител предлага на също така условния свой адресат условно да проиграят две възможни развития на събитията. Тези два сценария са необходими по две причини. Първата от тях е да се придаде достоверност и плътност на изгражданата ценностна архитектоника на света чрез рисуване на познати житейски картини – пеенето на „юнашката“ песен на хорото (всъщност имаме типична баладна ситуация), тъгата на майката и либето, веселото посрещане с цветя и венци, утешаването на близките и т.н. Втората причина за рисуване на тези пространни картини е свързана с нуждата да се въведат някои от знаковите символни образи на сюжета за доброволно напусналия света на всекидневните добродетели в името на висша цел. Всички те са пряко заимствани от житието на св. Алексей, Човека Божий – завръщането у дома, плачът на майката и либето, твърдото решение да се следва избраният път.

Стихотворението завършва с представяне на живота след смъртта на героя. Този процес е подчинен изцяло на легендарната матрица – нетленното тяло, реликвите, следването на примера, славата на героя. Но най-важното – изграждане на култ към него, въведено със знаковата фраза: „Но... стига ми тая награда – / да каже нявга народът: / умря, сиромах, за правда, / за правда и за свобода...“ Същностният въпрос тук е: за същите „хора“ ли става дума, които в началото на стихотворението са обявили напусналия родния си дом за „нехрани-майка“?

В отговора на този въпрос според мен се крие и отговорът на въпроса каква е основната комуникативна цел не на „посланието“ на сина към майката, а на художествения текст „На прощаване в 1868 г.“. Защото, ако отговорът на въпроса дали „хората“ и „народът“ са едни и същи физически лица, е положителен, тогава неизбежно възниква друг въпрос. А как така изведнъж „хората“, държащи за спазването на патриархалната норма, се превърнаха в „народът “, който цени правдата и свободата и е готов да се преклони пред човека, дал живота си за тези висши битийни ценности?

Тук е време да припомним хоровата природа на лирическата сугестия. В процеса на развитие на лирическия перформатив, за разлика от нарацията, не се предава някакъв човешки опит, а се постига нещо, приличащо на митологичното откровение. И това е възможно, защото за разлика от наратива, при който е невъзможно възприемателят да се идентифицира с разказвача, при лирическия перформатив се случва точно обратното – реципиентът е въвлечен в актуалното комуникативно събитие чрез пълна идентификация с лирическия говорител. По този повод Бахтин казва: „Аз намирам себе си в емоционално-развълнувания чужд глас, въплъщавам се в чуждия възпяващ глас, намирам в него авторитетен подход към своето собствено вътрешно вълнение.“14

Най-пълноценно хоровата лирическа сугестия се проявява в акта на пеенето, което винаги е от първо лице единствено число. Пеещият произнася думите на песента, дълбоко вярвайки, че те изразяват неговите собствени преживявания. Това, че думите ги е намерил готови и най-вероятно са написани от друг, не го интересува, щом те възможно най-пълно изразяват неговата лична емоция. Тази емоция обаче е също така дълбоко лична и за всеки друг, който произнася думите на същата песен. Така се образува една общност на всички възможни реципиенти, включваща и лирическия герой. Като тази рецептивна общност не се влияе от промените във времето и пространството – където и да се намира конкретният пеещ, когато и да се е осъществил актът на пеенето – преди сто години или днес, общността се запазва. Тази способност на пеенето Петер Хорст Нойман определя като „времезадържащ континуитет“.15 Тази рецептивна общност до голяма степен прилича на лиминалната комунитас, за която говори Виктор Търнър.16 И точно тук се крие отговорът на въпроса как се е стигнало до превръщането на „хората“ в „народът “. В перформативната идентификация на реалния възприемател на художествения текст „На прощаване в 1868 г.“ с неговия лирически герой естествено се възприема и ценностната архитектоника на света, която се изгражда в процеса на комуникативния акт. И насочеността на този комуникативен акт не е толкова апелативна, колкото декларативна, изясняваща. Комуникативната цел на художествения текст „На прощаване в 1868 г.“ не е насочена към пряко въздействие върху адресата – както вече обяснихме, това се случва в условната ситуация на посланието на сина към майката. Комуникативната цел на художествения текст е свързана с присъединяване към хоровата комунитас на реципиентите. Тогава те, подобно на участниците в ритуалите на прехода, ще излязат от социалната структура с нейните норми и ценности и ще влязат в лиминалната фаза, където важат други ценности. В нашия случай ценностите на свободата и правдата. Така „хората“, вярващи в неотменимостта на патриархалната норма, стават „народът“, вярващ в тези висши ценности и жалещ, а не осъждащ човека, принесъл себе си в жертва за опазването им.

Такава е въздействената цел не само на „На прощаване в 1868 г.“, но и на цялата стихосбирка „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. Тя е замислена да служи като своеобразен требник в ритуалния преход между делничния живот и решението да се премине към въоръжено въстание. За целта е било нужно не само да се набавят оръжие, барут и куршуми, но и да се извърши съответната психологическа подготовка. Като, на първо място, да се промени ценностната система, така че българският народ естествено да пожелае свободата, временно забравяйки делничните грижи за имота, къщата и семейството.17 Подобна мисъл за въздействената цел на стихотворението (и най-вече на песента) „На прощаване в 1868 г.“ изказва и Инна Пелева. Коментирайки честотата на поява в различни песнопойки на основните Ботеви текстове, тя казва, че преди Освобождението, когато на дневен ред е била готовността на всеки българин да вземе участие в борбата, „На прощаване в 1868 г.“, което дава най-големи възможности за самоидентификация на изпълнителя с лирическия герой, се е ползвало с най-голяма популярност. След Освобождението на дневен ред излиза проблемът за възпяване подвига на героите и именно тогава „Хаджи Димитър“ заема първа позиция.18 И така, да обобщим. Лирическият перформатив в Ботевото стихотворение „На прощаване в 1868 г.“ използва два комуникативни вектора – апелативен, насочен директно към адресата, и декларативен, целящ преди всичко характеризирането на комуникативния обект. В случая в качеството на комуникативен обект не е съдържанието на условното послание на сина към майката – това послание е художествена условност, чийто апелативен характер има функцията на „подсказка“, сугестия.19 Истинският комуникативен обект на художествения текст е проблематизирането на ценностната система и ценностната архитектоника на света. Тази ценностна архитектоника трябва да бъде „изяснена“ на възприемателя, пеещ или четящ декларацията на лирическия герой. А хоровата сугестия на лирическия перформатив трябва да накара този възприемател, който вече си е „изяснил“ в какви ценности да вярва, да последва лирическия герой не само в неговите убеждения, но и в готовността му практически да служи на тези ценности. Включително и да пожертва живота си за тях.

Тези изводи ни дават възможност да определим мястото на стихотворението „На прощаване в 1868 г.“ в типологията на лирическите жанрове. То не може да се възприеме като послание, защото, както видяхме, директното общуване на сина с майката е само художествена условност. Не може да бъде и ода, защото в неговата комуникативна цел не присъства перформативът на похвалата. Не може да бъде елегия, защото го няма оплакването. Не е сатира, защото ги няма хулата и инвективата. Още повече не може да е идилия, защото успокоението от хармоничния свят напълно отсъства. Не може да бъде и балада, макар че съдържа доста баладни мотиви, защото липсва тревогата пред неясния и непредсказуем свят, в който Съдбата си играе с живота на хората. Комуникативната цел на „На прощаване в 1868 г.“ стои като че ли най-близо до тази на волунтата, изразяваща желание и мечта за живот в един по-добър и по-справедлив свят, отхвърляйки ограниченията и неправдите на миналото.

Тук обаче се налага една сериозна уговорка. Перформативът на желанието е преди всичко апелативен, което резултира във факта, че най-типичната волунта е молитвата, в която рецептивната комунитас се реализира чрез съвместно общуване директно с Бога. В нашия случай имаме не молитва, а ритуално прощаване и декларация. Рецептивната комунитас се образува не в колективното изразяване на желание и мечта, а в колективното възприемане на ценностна система, много приличащо на участие в лиминалната фаза на ритуалите на прехода. Ханс Роберт Яус нарича този тип идентификация „асоциативен“, т.е. присъединяващ.20 Затова, струва ми се, най-подходящият жанров етикет, който може да се залепи на „На прощаване в 1868 г.“, е „песен“. Защото само песента е тази, при която възприемателят/певец, без да губи индивидуалността на своето лично преживяване, може да влезе в ритуалната комунитас на всички, които пеят същата песен, и да се присъедини към декларацията на лирическия герой, изясняваща вярата му в определена ценностна система и определяща ценностната архитектоника на света.

БЕЛЕЖКИ

1. Бахтин, М. М. Собр. соч. в 7 т. Т. 5. Москва, 1996 г. стр. 337.

2. За жанровата същност на „Хаджи Димитър“ вж. Панов, Александър. Художествена система на Ботевата поезия. София, изд. „Диоген“, 2012 г.

3. Остин, Дж. „Слово как действие“. В: Новое в зарубежной лингвистике, Вып. ХVI., Москва, 1985 г.

4. „Перформативният вектор може да е апелативен (насоченост на преобразувателното речево действие непосредствено към адресата), декларативен (насоченост към формирания от изказването комуникативен обект) или медитативен (насоченост към самия говорещ субект). Във втория случай запитано и запитващо, подбуждано и подбуждащо е външното по отношение на субекта на речта битие (не-аз); в третия случай такъв адресат ще се окаже „другият в мене“ (самоопределяне пред лицето на потенциално възможното друго позициониране на „аза“).“ Тюпа, В. И. Дискурс/Жанр. Москва, Intrada, 2013 г., стр. 117.

5. Веселовский, А. Н. Историческая поэтика. Ленинград, 1940 г.

6. Бахтин, М. М. „Проблема речевых жанров“. В: Бахтин, М. М. Эстетика словесного творчества. Москва, „Исскуство“, 1979 г., стр. 232.

7. Тюпа, В. И. Цит. съч., стр. 122.

8. Пак там, стр. 122 – 123.

9. Подробна аргументация на тази разширена типология на лирическите жанрове, вж. в статията на Ал. Панов „Към въпроса за перформативността на лирическия дискурс и типологията на лирическите жанрове“.

10. Сравни например възгледите на Тончо Жечев, изразени в неговата статия „Три опита за Христо Ботев“ –В: Жечев, Т. История и литература. 1982 г., стр. 55 – 81.

11. Вж. Панов, Александър. „Песни и стихотворения“ от Христо Ботев – структура, основни сюжети и символични образи. София, изд. „Диоген“, 2012 г.

12. За същината и функциите на лиминалния преход виж: Търнър, Виктор. Ритуалният процес. София, 1999 г.

13. За същността на тези културни модели, както и тяхната роля при изграждане на общностната ценностна система виж: Jolles, Andre. Einfachen Formen. Halle (Saale), Max Niemayer Verlag, 1956.

14. Бахтин, М. М. Собр. соч. в 7 т. Т. 1. Москва, 1996 г. стр. 231.

15. Neumann, P-H., „Das Singen als symbolische Handlung“. In: Merkur 383 (1980).

16. На приликите между лиминалната комунитас и рецептивната общност на всички, възприемащи един и същи текст, обърна преди години внимание проф. Богдан Богданов. Виж: Богданов, Богдан, „Четенето, писането и литературният текст като проблеми на културата“. В: Социологически преглед – бюлетин. Извънреден брой, 1987 г., стр. 40 – 55.

17 . Подробна аргументация на структурата и социалната функция на „Песни и Стихотворения от Ботйова и Стамболова“ виж у Панов, Александър. „Песни и стихотворения“ от Христо Ботев – структура, основни сюжети и символични образи. София, изд. „Диоген“, 2012 г.

18. Пелева, Инна, „Възрожденският възприемателски стереотип и Ботевата поезия“. В: сп. Език и литература. 1990 г., кн. 2 стр. 3 – 15.

19. Думата „сугестия“ произхожда от латинския глагол suggerire, означаващ именно „подсказвам“.

20. Виж: Jauß, H.-R., Aestaetische Erfahrung und literarische Hermeneutik. Muenchen, Fink, 1972.

ЛИТЕРАТУРА

БАХТИН, М. М., 1996. Собр. соч. в 7 т. Т. 1. Москва.

БАХТИН, М. М., 1996. Собр. соч. в 7 т. Т. 5. Москва.

БАХТИН, М. М., 1979. „Проблема речевых жанров“. В: Бахтин, М. М. Эстетика словесного творчества, Москва, „Искусство“.

БОГДАНОВ, Б., 1987. Четенето, писането и литературният текст като проблеми на културата. Социологически преглед – бюлетин. Извънреден брой, 1987 г., стр. 40 – 55.

ВЕСЕЛОВСКИЙ, А. Н., 1940. Историческая поэтика. Ленинград.

ЖЕЧЕВ, Т., 1982. Три опита за Христо Ботев. В: Жечев, Тончо. История и литература. 1982 г., стр. 55 – 81.

ОСТИН, Дж., 1985. „Слово как действие“. В: Новое в зарубежной лингвистике, Вып. ХVI., Москва.

ПАНОВ, Ал., 2012. Художествена система на Ботевата поезия. София: Диоген.

ПАНОВ, Ал., 2012. „Песни и стихотворения“ от Христо Ботев – структура, основни сюжети и символични образи. София: Диоген.

ПЕЛЕВА, И., 1990. Възрожденският възприемателски стереотип и Ботевата поезия. Език и литература. 1990 г., кн. 2 стр. 3 – 15.

ТЪРНЪР, В., 1999. Ритуалният процес. София.

ТЮПА, В. И., 2013. Дискурс/Жанр. Москва: Intrada.

JAUSS, H-R., 1978. Aestaetische Erfahrung und litterarische Hermeneutik. Muenchen: Fink.

JOLLES, A., 1956. Einfachen Formen. Halle (Saale), Max Niemayer Verlag.

NEUMANN, P-H., 1980. Das Singen als symbolische Handlung“. In: Merkur 383.

REFERENCES

BAHTIN, M. M., 1996. Sobr. soch. v 7 t. T. 1. Moskva.

BAHTIN, M. M., 1996. Sobr. soch. v 7 t. T. 5. Moskva.

BAHTIN, M. M., 1979. Problema rechevayh zhanrov. V: Bahtin, M. M. Estetika slovesnogo tvorchestva, Moskva, „Iskusstvo“.

BOGDANOV, B., 1987. Cheteneto, pisaneto i literaturniyat tekst kato problemi na kulturata. Sotsiologicheski pregled – byuletin. Izvanreden broy, 1987 g., pp. 40 – 55.

VESELOVSKIY, A. N., 1940. Istoricheskaya poetika. Leningrad.

ZHECHEV, T., 1982. Tri opita za Hristo Botev. V: Zhechev, Toncho. Istoriya i literatura. 1982 g., pp. 55 – 81.

OSTIN, Dzh., 1985. „Slovo kak deystvie“. Novoe v zarubezhnoy lingvistike, Vayp. HVI., Moskva.

PANOV, Al., 2012. Hudozhestvena sistema na Botevata poezia. Sofia: Diogen.

PANOV, Al., 2012. „Pesni i stihotvoreniya“ ot Hristo Botev – struktura, osnovni syuzheti i simvolichni obrazi. Sofia: Diogen.

PELEVA, I., 1990. Vazrozhdenskiyat vazpriematelski stereotip i Botevata poezia. Ezik i literatura, 1990 g., kn. 2, pp. 3 – 15.

TARNAR, V., 1999. Ritualniyat protses. Sofia.

TYUPA, V. I., 2013. Diskurs/Zhanr. Moskva: Intrada.

„FARWELL IN 1868“ IN THE TYPOLOGY OF LYRICAL GENRES

Abstract. The article analyzes Hristo Botev's poem „Farewell in 1868“, tracking the different genre paradigms to which it can be referred. Adopting the thesis that the typology of lyrical genres is mainly determined by the performative character of lyrical discourse, the author clarifies the discursive characteristics of the poem. It is established that the appellative nature of the „message“, as the poem is in appellative form, is only an artistic convention. The real communicative purpose of the literary text is not appellative, but declarative, and wants to achieve the joining of the perceiving community to the value system and value architectonics of the world shared by the lyrical hero. This discursive analysis allows to determine the place of the poem in the typology of lyrical genres.

Keywords: genre; lyric; performative; appellative; declarative

Prof. Alexander Panov, DSc.

ORCID iD: 0000-002-0925-7449
Institute of Literature
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia, Bulgaria
E-mail: lapnisharan@hotmail.com

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.