Български език и литература
Вход / Регистрация

2025/2, стр. 203 - 215

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ИНВАРИАНТНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕИЗКАЗНИТЕ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Резюме:

Ключови думи:

Ас. д-р Васил Стаменов
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Резюме. Основната цел на настоящия текст е да провери дали инвариантното значение на преизказните глаголни форми е представено по еднакъв начин в съвременните учебници по български език, предназначени за средното училище. Подробно са анализирани урочните статии, посветени на темата за преизказността, в учебниците по български език за седми клас. Направените наблюдения показват, че някои от авторските колективи приемат несвидетелските употреби на ренаратива за негово основно значение. Понякога преизказните граматични образувания се извеждат формално от урока за наклонението, но не се отчита фактът, че с тяхна помощ говорещото лице изразява отношението си към изказването, а не към действието. В статията са коментирани основните причини за различията в отделните издания – многообразието от гледни точки за семантиката и категориалния статут на преизказните форми, пропуските в учебната програма и т.н. Изказани са някои предложения, които биха могли да подпомогнат процеса на създаване на еднакви критерии, въз основата на които да се преподават преизказните форми в средното училище.

Ключови думи: преизказност; преизказни форми; инвариант; средно училище

Обект на изследване в настоящата статия е начинът, по който е представено инвариантното значение на преизказните глаголни форми в обучението по български език в средното училище. Интересът ни към темата е резултат от факта, че в актуалната програма по български език за седми клас, влязла в сила през учебната 2018/2019 година, липсва дефиниция за преизказността1. Този факт, съчетан с обстоятелството, че в научната литература за ренаратива са изразявани различни мнения, е предпоставка да формулираме хипотезата, че съдържанието на отделните учебници, използвани в момента в българските училища, отразява липсата на единство в становищата за преизказността и нейната семантика. Основните цели, които си поставяме, са: 1) да проверим дали инвариантното значение на преизказните форми е формулирано по сходен начин в съвременните учебници по български език; 2) да откроим недискусионните характеристики в определенията, към които се придържат авторските колективи на отделните издателства, за да подпомогнем процеса на формулирането на дефиниция, която би могло да бъде включена в учебната програма по български език за седми клас.

Теоретична платформа

Известно е, че в научната литература са изказвани различни гледни точки за значението, изразявано от формите от типа пишел, писал, бил писал, щял да пише и др. Общото между цитираните граматични образувания е наличието на допълнителна морфема -Л в сравнение с изходните форми пише/пишеше, писа, писал е/беше писал, ще пише/щеше да пише, която според редица изследователи е маркер на граматикализираното значение преизказност (вж. например Gerdzhikov 1984; Kutsarov 2007; Nitsolova 2008). Не си поставяме за цел да направим подробен преглед на отделните становища, свързани със значението на ренаратива, тъй като съществуват обзорни трудове (Kutsarov 2007; Makartsev 2014). Важно за изпълнението на целите, които си поставяме тук, е да отбележим, че някои изследователи включват в дефиницията за преизказността значението несвидетелственост. Без да претендираме за изчерпателност, ще сравним само трите последни граматики на българския език. П. Пашов отбелязва, че: „[ч]рез преизказните глаголни форми се посочва, че говорещото лице не съобщава за действието като свидетел, а по думите на друго лице“ (Pashov 1999, p. 118). Различен е подходът на И. Куцаров и Р. Ницолова, които избягват термина несвидетелственост в самата дефиниция за преизказността (вж. Kutsarov 2007, p. 307; Nitsolova 2008, p. 323 ). Нашата позиция е, че разглеждането на ренаратива извън рамките на морфологичната категория наклонение е само част от необходимата промяна, свързана с начина, по който е необходимо да се преподават преизказните форми в училище. К. Алексова основателно отбелязва, че в учебници по български език семантиката на ренаратива: „често не се представя адекватно […], тъй като тя се приравнява с една от употребите му – несвидетелската позиция на говорещия“ (Aleksova 2024, p. 39). Споделяме мнението на авторката. Приемаме тезата на И. Куцаров и Р. Ницолова, че преизказните форми не съдържат флексия, която изразява значението несвидетелственост. Допълнителната морфема -Л- в състава на преизказните граматични образувания според нас означава единствено вторичност на предаваната информация. Важно теоретично уточнение, което е необходимо да направим, е, че тълкуваме морфемата -Х-/-ШЕ като свидетелски маркер2. С помощта на формите от типа писах, пишех, бях писал, щях да пиша, щях да съм писал и др. говорещото лице по граматичен начин заявява, че е очевидец на съобщавания факт (Kutsarov 2007). Като несвидетелски тълкуваме всички граматични образувания, които не съдържат флексията -Х-/-ШЕ (Kutsarov 2007).

Анализ на дефинициите за преизказните глаголни форми в учебниците за 7. клас, следващи актуалната учебна програма

В следващите абзаци ще разгледаме по-подробно как е представено значението на преизказните форми в осемте учебника по български език за седми клас, публикувани след 2017 година: „Български език за 7. клас“ (Mihaylova, Tisheva, Stancheva, Borisov 2018), „Учебник по български език за 7. клас“ (Georgieva, Zhobov, Dimitrova, Gabrovska 2018), „Учебник по български език за 7. клас“ (Petrov, Padeshka, Balinova 2018), „Учебник по български език за седми клас“ (Inev, Varbanova, Markova 2018), „Учебник по български език за седми клас“ (Angelova, Dacheva, Radeva 2024), „Учебник по български език за седми клас“ (Nikolova, Rashkova, Lalova, Nikolova 2018), „Учебник по български език за седми клас (Vaseva, Veleva 2018), „Учебник по български език за седми клас“ (Petrova 2018). Преди това е необходимо да отбележим, че в дипломната работа на К. Бунчева „Развитие на концепцията за преизказността в българските школски граматики от средата на XX век до наши дни“ (Buncheva 2024) първите пет учебника, които изброихме, са подробно анализирани, но от различна гледна точка. Авторката насочва вниманието си предимно към това дали преизказните форми са изведени от урочните статии за категорията наклонение.

В началото на урока „Преизказни глаголни форми“ в учебника по български език за седми клас на издателство „Рива“ е цитиран откъс от разказа „Косачи“ на Е. Пелин. Със стрелка е поставен акцент върху глагола „каза“, след който започва откъсът, представящ разказаната от Благолажа приказка (Nikolova, Rashkova, Lalova, Nikolova 2018, p. 58). Вероятно целта на насочващия символ е да се помогне на учениците да отговорят по-лесно на двата въпроса към текста „Какви събития представят подчертаните глаголни форми?“ (имало, се влачела, б. м. – В. Стаменов); „Какво е отношението на говорещото лице към изказването?“ (Nikolova, Rashkova, Lalova, Nikolova 2018, p. 58). Пояснението на авторите: „Глаголните форми имало, се влачела, лъщяла представят минали събития, на които говорещото лице не е свидетел. Наричат се преизказни (несвидетелски) глаголни форми. Изразяват се с минало деятелно причастие“ (Nikolova, Rashkova, Lalova, Nikolova 2018, p. 58) не е точно, защото терминът преизказност не е синоним на несвидетелственост. Ренаративните вербални форми са само част от общия брой несвидетелски граматични образувания. Несвидетелското отношение на говорещото лице към съобщавания факт не е инвариантното значение на преизказността. Авторският колектив включва най-характерната особеност на ренаратива малко по-надолу в следната дефиниция: „Преизказните глаголни форми означават действия, на които говорещото лице не е свидетел, а съобщава за тях по думите на друго лице, преизказва ги“ (Nikolova, Rashkova, Lalova, Nikolova 2018, p. 58). По наше мнение формулировката „съобщава за тях по думите на друг“ трябва да бъде изведена на първо място, защото само граматичните образувания от вида ходил, ходел, бил ходил, щял да ходи и т.н. съдържат флексията -Л, която е маркер на граматикализираното значение преизказност. Според приетите в настоящия текст теоретични принципи несвидетелските форми са формално немаркирани със свидетелската флексия -Х-/-ШЕ, техният брой е много по-голям от ренаративните граматични образувания. Несвидетелски са още непреизказните сегашно неотносително нерезултативно време3 (пиша), сегашно неотносително резултативно време4 (писал съм), бъдеще време (ще пиша), бъдеще неотносително резултативно време5(ще съм писал); синтетичният императив (пиши, пишете), част от аналитичните повелителни форми (нека (да) пиша, дано (да) пиша, нека (да) съм писал, дано (да) съм писал); всички форми на конклузива (играл е, играел е, щял е да играе и т.н.). Смятаме, че би било по-уместно в учебниците по български език в самото определение за преизказността да не се използват термините несвидетелственост, несвидетелски форми, защото опозициите свидетелственост : несвидетелственост и преизказност : непреизказност не са равнозначни. Несвидетелската семантика на ренаратива трябва да се подчертае с уговорката, че преизказните форми не са единственото средство за изграждане на несвидетелски разказ в съвременния български език. Необходимо е да се изтъкнат и случаите, в които преизказните форми могат да означават засвидетелствани от говорещото лице факти: Казват, че в училище съм преписвал много (говорещият субект е свидетел на действието, но предпочита да подчертае, че предава чуждо съобщение за себе си). Изброените съображения са основание да смятаме, че условието към втора задача на стр. 61 „Трансформирайте текста, като представите събитията като несвидетели“ (Nikolova, Rashkova, Lalova, Nikolova 2018, p. 61) е неточно. Не е задължително учениците да използват преизказни форми, за да го изпълнят. Би могло да се предположи, че авторите са предпочели тази формулировка, за да предоставят възможност на обучаваните да си припомнят и другите форми, които се употребяват при изграждането на несвидетелски разказ6. Това допускане обаче се опровергава от допълнителните въпроси към заданието, както и от факта, че анализираният урок е посветен на ренаратива, а не на съвместната употреба на различни глаголни форми, с помощта на които може да се изгради свързан текст.

В учебника по български език за седми клас на издателство „Просвета АзБуки“ на темата за преиказността са отделени две урочни единици: „Преизказни глаголни форми“ и урок за упражнения „Знам и мога“ (Vaseva, Veleva 2018, pр. 42 – 45). Първата от тях започва с израза „Говорещият като очевидец и неочевидец на събития“, функциониращ като подзаглавие. Под него като илюстративни примери са включени два кратки диалога. Не би следвало значението на преизказните форми да се изтъква в съпоставка със значението свидетелственост. Смущение тук буди и обстоятелството, че в текста, представящ свидетелски разказ, не е използвана нито една глаголна форма, съдържаща морфемата -Х-/-ШЕ (Vaseva, Veleva 2018, p. 42), която редица автори приемат за маркер на граматикализираното значение свидетелственост (вж. обзор в Kutsarov 2007). Авторският колектив представя следната дефиниция за преизказността: „В българския език, когато говорещият препредава информация за събития, като се позовава на чужд текст, се употребяват специални глаголни форми от типа си отишла, била взела, щели да пратят. Те се наричат глаголни форми за преизказване или преизказни глаголни форми“ (Vaseva, Veleva 2018, p. 42), която е точна. Следва уточнението: „Най-често си служим с преизказни глаголни форми, когато става дума за събития, на които не сме били очевидци“ (Vaseva, Veleva 2018, p. 42). Наречието „най-често“ тук е упо-требено уместно. Макар че ренаративните граматични образувания са част от големия брой несвидетелски форми в съвременния български език, тъй като към тях не може да се добави свидетелската флексия -Х-/-ШЕ (Kutsarov 2007), при граматична неутрализация с преизказни форми могат да се съобщят факти, на които говорещото лице е било очевидец. Положително оценяваме направеното уточнение, че несвидетелски разказ може да се изгради не само със система от глаголни форми за преизказване, но и с така нареченото сегашно историческо време. Подбрани са и подходящи примери. Очевидно е, че авторите са взели под внимание различните възможности за изграждане на несвидетелски разказ, представили са точна дефиниция за преизказността, поставяйки акцент върху вторичността на предаваната информация. Въвеждащото подзаглавие „Говорещият като очевидец и неочевидец на събития“ и двата диалога под него обаче по-скоро биха объркали учениците. Свидетелският диалог А, за който отбелязахме, че според застъпваната тук теоретична позиция липсват маркирани със свидетелственост глаголни форми, противоречи на раздела от същия урок, в който е припомнено кои са свидетелските граматични образувания – всички цитирани примери (с изключение на аористните форми за второ и трето лице единствено число) съдържат флексията -Х-/-ШЕ (вж. Vaseva, Veleva 2018, p. 43). В разглеждания учебник откриваме още една неточност, свързана със значението на ренаратива. Отбелязано е, че „[п]реизказни глаголни форми се използват и в научни текстове по история, по биология и т.н. – най-често когато се описват много отдавна случили се минали събития, за които учените съдят по косвен път“ (Vaseva, Veleva 2018, p. 42), но подобна закономерност при употребата на ренаратива не съществува. Преизказни форми се срещат и в историографски текстове, представящи факти от недалечното минало, срв.:

(1) Макар и да е ухажван и от другата военна групировка – Антантата, Фердинанд решил да продаде приятелството си на Тройния съюз (https://e-vestnik);

(2) Когато Александър Батенберг напуснал България, тронът в София останал празен (https://www.radiovox.bg/)

Изразът „за които учените съдят по косвен път“ е по-подходящ за семантиката на конклузива. Изразяването на предположение или умозаключение не е основното значение на ренаратива.

В учебника по български език за седми клас на издателство „БгУчебник“ (Inev, Varbanova, Markova 2018) на темата за преизказността е отделена една урочна единица – „Преизказни глаголни форми“. В нея е представена следната дефиниция за ренаративните граматични образувания: „Преизказните глаголни форми най-често означават действия, които говорещият предава, преизказва по думите на други хора или източници на информация, а не като свидетел“ (Inev, Varbanova, Markova 2018, p. 52). К. Бунчева уместно отбелязва, че „употребата на степенуваното наречие „най-често“ в случая би объркала учениците, тъй като оставя впечатление, че са налице и случаи, в които преизказните форми се използват с друго значение“ (Buncheva 2024, p. 33). В определението за което и да е граматично значение трябва да е посочен неговият инвариант, а случаите на неутрализация и транспозиции да се описват отделно. Необходимо е обаче да се изтъкне, че дефиницията за ренаратива в цитирания учебник е добра и ако от нея бъде отстранено излишното пояснение „най-често“, би могла да послужи като образец, който да се има предвид при бъдещо допълнение на учебната програма. Авторският колектив точно е отбелязал основното значение на ренаратива – предаването на факти по думите на друго лице, изтъкнал е несвидетелското значение на преизказните форми, без да отъждествява преизказност с несвидетелственост. С конкретни примери е илюстрирана употребата на ренаратива в народните приказки, в исторически текстове и в медийни публикации. И тук ще отбележим, че в състава на ренаративните форми няма граматичен показател, който да е причината те да се употребяват в исторически текстове, предаващи отдавна минали събития. Поради тази причина смятаме, че ако все пак подобна информация бъде включена в урочна статия за преизказността, към нея е необходимо да се добави уточнението, че това по-скоро е стилистична тенденция, към която се придържат някои автори. Избраният пример: „Предполага се, че около 2000 г. пр. Хр. жителите на остров Крит усвоили навигацията и започнали да водят активна търговия по море. В периода XVII – XV в. пр. Хр. Крит се превърнал във водеща морска сила“ (Inev, Varbanova, Markova 2018, p. 53) не е подходящ, за да покаже употребата на преизказни форми в исторически текст, защото лексикалният умозаключителен модификатор „предполага се“ изисква следващите вербални граматични образувания да са конклузивни: усвоили са, започнали са. Разбира се, тук може да се приложи обяснението, че са използвани умозаключителни форми с изпуснат спомагателен глагол в трето лице, но примерът и при това тълкуване не е особено подходящ, защото в средното училище конклузивните форми не се изучават.

В учебника по български език за седми клас на издателство „Даниела Убенова“ (Petrova 2018) на темата за преизказността е отделена една урочна единица – „Преизказни глаголни форми“, и урок за упражнения – „Съвместна употреба на глаголни времена и наклонения“. Урокът за нови знания започва с изречението: „Всички времена в изявително наклонение имат преизказни глаголни форми“ (Petrova 2018, p. 49). То е вярно, но би объркало учениците, защото предполага у тях да се формира точно разбиране, което влиза в противоречие с условието на първа задача от раздела „Мога“: „Трансформирайте преизказните глаголни форми в текста в изявително наклонение“ (Petrova 2018, p. 49). Известно е, че граматикализираните значения индикатив и ренаратив могат да се съчетаят в една форма, а от това следва, че в текста не е необходимо нищо да бъде променяно. Формата вървял е пример за преизказно минало (свършено) време в изявително наклонение и т.н. Би било добре в учебната програма да бъде включена по-подробна информация, свързана с начина, по който да се изучават преизказните форми. Липсата на насоки води до присъствието на противоречащи си твърдения в учебните помагала. Необходимо е да се проведе дискусия дали е уместно на седмокласници да се поставят задачи, свързани с категориалния статут на ренаратива, след като в научната литература съществува многообразие от гледни точки и няма преобладаващо мнение. Според нас подобна информация е по-подходящо да се включи в часове за специализирана подготовка в гимназиален етап. По-разбираемо за учениците в седми клас би било коментираната задача да бъде съпроводена със следното редактирано условие: „Трансформирайте преизказните глаголни форми в текста в непреизказни“. Така то ще съответства на основната опозиция, в която участва ренаративът: преизказност – прякоизказност. Дефиницията за преизказността, представена от Ц. Петрова, е: „говорещото лице не е свидетел на глаголното действие, а го предава по чужд разказ, по чужди думи чрез преизказните глаголни форми“ (Petrova 2018, p. 49). Тя е точна, макар че според нас, ако в нея се запази информацията за несвидетелската семантика на ренаратива, е добре да се уточни кои са другите несвидетелски граматични образувания в съвременния български език, както е направено в учебника на издателство „Просвета АзБуки“.

Споделяме мнението на К. Бунчева, че дефиницията за преизказните глаголни форми в „Учебник по български език за 7. клас“ на издателство „Булвест 2000“ е формулирана точно (Buncheva 2024, p. 32), срв.: „Преизказни глаголни форми – означават действия, за които говорещото лице съобщава по думите на друго лице, а не като очевидец“ (Petrov, Padasheva, Balinova 2018, p. 63).

Смущение обаче буди фактът, че семантичното съдържание на морфологичната категория наклонение, основаващо се на отношението между говорещото лице и глаголното действие, е използвано и при представянето на преизказните глаголни форми “ (вж. Petrov, Padasheva, Balinova 2018, p. 57; p. 63). Преизказните форми са изведени формално от урока за наклонението, но не е взет под внимание фактът, че при ренаратива говорещото лице изразява отношението си към изказването, а не към действието. Подходът, изискващ учениците да съпоставят два текста, за да анализират начините, по които може да бъде представена информацията, е уместен, но обясненията към тях в разглеждания учебник са неточни, срв.: „Глаголите от първия текст на с. 62 казват, нямам и други означават реално извършени действия и съобщават, че говорещото лице е техен очевидец. Те са в изявително наклонение“ (Petrov, Padasheva, Balinova 2018, p. 63). Цитираните граматични образувания не са маркирани със свидетелственост, а са част от големия брой несвидетелски форми в съвременния български език. По-точно би било да се отбележи, че не само с помощта на ренаратива могат да се съобщават незасвидетелствани от говорещото лице факти, а за тази цел се употребява и така нареченото сегашно историческо време. Авторският колектив обаче неточно се е опитал да илюстрира опозиция по признаците свидетелственост : преизказност, подбирайки текстове, в които няма свидетелски форми.

Споделяме наблюдението на К. Бунчева, че в учебника по български език за седми клас на издателство „Просвета“ (Mihaylova, Tisheva, Stancheva, Borisov 2018) „учениците се запознават със същността на преизказността, която е точно описана и добре обяснена“ (Buncheva 2024, p. 31). В дефиницията „С преизказните глаголни форми говорещият съобщава нещо по думите на друго лице, т.е. преизказва нещо, вече казано от друг“ (Mihaylova, Tisheva, Stancheva, Borisov 2018, p. 54) основателно не е изтъкнато несвидетелското значение на ренаративните граматични образувания, защото то е характерно и за много други форми. Несвидетелските употреби на ренаратива са отбелязани под самото определение. Намираме този подход за уместен, но и тук ще отбележим, че не е необходимо да се подчертава обстоятелството, че с ренаратива се предават отдавна минали събития. Това е по-скоро стилистичен похват и не е редно на учениците да се представя подобна рестрикция, свързана с употребата на преизказните форми.

В учебника по български език за седми клас на издателство „Klett Анубис“ е отбелязано, че преизказните глаголни форми „показват, че говорещият не е свидетел на събитието, а съобщава за него, предавайки информация, по-лучена от друг“ (Georgieva, Zhobov, Dimitrova, Gabrovska 2018, p. 63). То е точно, но би могло несвидетелското значение на ренаратива да не се включва в самата дефиниция, както е направено в учебника на „Просвета“, защото немаркирани със свидетелственост не са само преизказните форми. Авторският колектив на „Klett Анубис“ също е формулирал задача, изискваща от учениците да преобразуват преизказни форми в изявителни (вж. Georgieva, Zhobov, Dimitrova, Gabrovska 2018, p. 63). Вече отбелязахме, че по-добре би било, ако условията към подобни упражнения се формулират по следния начин: „Трансформирайте преизказните форми в непреизказни“.

Темата за преизказността в учебника по български език за седми клас на издателство „Просвета Плюс“ (Angelova, Dacheva, Radeva 2024) е анализирана подробно от К. Бунчева (Buncheva 2024, p. 33 – 34). Същността на преизказните глаголни форми е представена по следния начин: „Когато говорещият (или пишещият) не е бил свидетел на действието, а съобщава за него по думите на друго лице, в българския език се използват специални глаголни форми, наречени преизказни“ (Angelova, Dacheva, Radeva 2024, p. 50). Определението е точно и е с практическа насоченост. В него по подходящ начин е отбелязан несвидетелският характер на ренаратива, без да се изтъква, че това е значение, присъщо само на преизказните форми. Предимството на тази дефиниция пред определението, използвано в учебника на издателство „Klett Анубис“, е в сполучливата замяна на глагола „показват“ с въвеждащия специфичен контекст израз „когато…“. В състава на преизказните форми няма флексия, която да изразява значението несвидетелственост. Авторският колектив на „Просвета Плюс“ е включил задача със следното ясно формулирано условие: „Преобразувайте глаголните форми от упражненията в преизказни. Запишете получените нови изречения“ (Angelova, Dacheva, Radeva 2024, p. 51). В следващата задача обаче се изисква от учениците да заместят преизказните форми с изявителни (Angelova, Dacheva, Radeva 2024, p. 51). Според нас по-точно би било да се отбележи, че е необходимо да се трансформират ренаративните граматични образувания в непреизказни, без да се навлиза в теоретичния проблем дали преизказните форми от вида четял, щял да обяви и др. са част от немаркираната грамема индикатив в рамките на морфологичната категория наклонение. Значенията несубективност и непреизказност не са синоними. Известно е, че съществуват субективномодални форми от типа нека научел, дано подскажели и т.н., изразяващи едновременно преизказност и повелителност. От това следва, че граматичните образувания от вида писал, пишел, бил писал, щял да пише и т.н. са изявителни, защото в тях няма морфема или частица морфема, която сигнализира за субективно отношение на говорещото лице към действието.

Изводи

Направеният преглед на темата за преизказността в разгледаните учебници потвърждава предварителната ни хипотеза, че в тях липсва единство в становищата за семантиката на ренаративните форми. Част от авторските колективи включват в дефиницията за преизказните граматични образувания несвидетелското значение на ренаратива, други съчетават несвидетелския характер на предаваната информация с допълнението, че говорещото лице съобщава думите на друг. Различен е подходът, при който в самото определение се спо-менава единствено, че с помощта на преизказните форми говорещото лице препредава думите на друг. Наблюденията ни показват, че понякога неточно се отбелязва, че преизказните форми изразяват отношението на говорещото лице към действието. В част от разгледаните учебници откриваме задачи, изискващи от учениците да трансформират преизказните форми в изявителни, защото вероятно авторските колективи споделят тезата, че двете значения не могат да се съчетаят в една форма. Подобна възможност е представена в науката. Например в модела за хиперкатегориите модуси на изказването на Г. Герджиков (Gerdzhikov 1984) и евиденциалност на Р. Ницолова (Nitsolova 2008) преизказността и индикативът са две от четирите противопоставени грамеми, а от това следва, че те не могат да се комбинират в една форма. Това е специфично разбиране на авторите, като тук няма да представим аргументи, които го подкрепят или опровергават, защото целите ни са различни. Когато за едно явление съществува многообразие от гледни точки, е редно в урочните статии, предназначени за средното училище, да бъдат включени най-характерните му особености, които не предполагат навлизане в полето на теоретичната лингвистика. Необходимо е в учебната програма да бъдат включени повече насоки, свързани с начина, по който да се преподават ренаративните граматични образувания. На първо място, те трябва да представят точно инвариантното значение на преизказните форми, отреждащи особено място на българския език в славянското езиково семейство.

БЕЛЕЖКИ

1. Учебна програма по български език за седми клас Available from: https://www. mon.bg/nfs/2018/01/up_be_7kl.pdf. [Viewed 2024-23-11].

2. Като свидетелски определяме също второличните и третоличните форми за минало (свършено) време от типа каза, отиде, достави и др.

3. В учебниците, използвани в средното училище, се употребява терминът сегашно време.

4. В учебниците, използвани в средното училище, се употребява терминът минало неопределено време.

5. В учебниците, използвани в средното училище, се употребява терминът бъдеще предварително време.

6. К. Чакърова подробно разглежда отделните глаголни форми, които се използват в наративните планове от сферата на претеритността (вж. Chakarova 2000).

ЛИТЕРАТУРА

АЛЕКСОВА, К., 2024. Категорията евиденциалност на българския глагол в обучението по български в средното училище. Български език и литература, Т. 66, № 1, с. 30 – 47 [in Bulgarian]. ISSSN 03239519.

АНГЕЛОВА, Т., ДАЧЕВА, Г., РАДЕВА, Б., 2018. Български език за 7. клас. София: Просвета плюс. ISBN 978-619-222-189-8.

БУНЧЕВА, К., 2024. Развитие на концепцията за преизказността в българските школски граматики от средата на XX век до наши дни. Дипломна работа. Пловдив. Ръкопис.

ВАСЕВА, М., ВЕЛЕВА, Т., 2028. Български език за седми клас. София: Просвета АзБуки. ISBN 978-954-360-139-4.

ГЕОРГИЕВА, М., ЖОБОВ, В., ДИМИТРОВА, Д., ГАБРОВСКА, В., 2018. Български език за 7. клас. София: ИК Анубис. ISBN 978-619-215197-3.

ГЕРДЖИКОВ, Г., 1984. Преизказването на глаголното действие в българския език. София: Наука и изкуство.

ИНЕВ, И. ВЪРБАНОВА, П., МАРКОВА, П., 2018. Български език 7. клас. София: БГ Учебник. ISBN 978-619-187-033-2.

КУЦАРОВ, И., 2007. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. ISBN 978-954-423-376-1.

МАКАРЦЕВ, М., 2014. Эвиденциальность в пространстве балканского текста. Москва; Санкт-Петербург: Нестор-История. ISBN 978-5-7576-0271-4.

МИХАЙЛОВА, В., ТИШЕВА, Й., СТАНЧЕВА, Р., БОРИСОВ, Б., 2018. Български език за седми клас. София: Просвета. ISBN 978-954-013627-1.

НИКОЛОВА, Е., РАШКОВА, М., ЛАЛОВА, Д., НИКОЛОВА, Д., 2018. Български език за седми клас. София: Рива. ISBN 978-619-225-0645.

НИЦОЛОВА, Р., 2008. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978954-07-2738-7.

ПАШОВ, П., 1999. Българска граматика. Пловдив: Хермес. ISBN 954-459-653-4.

ПЕТРОВ, А., ПАДЕШКА, М., БАЛИНОВА, М., 2018. Български език 7. клас. София: Булвест 2000. ISBN 978-954-18-1227-3.

ПЕТРОВА, Ц., 2018. Български език 7. клас. Учебник за общообразователна подготовка. София: Даниела Убенова. ISBN 978-954-791281-6.

ЧАКЪРОВА, К., 2000. Наративните системи в съвременния български книжовен език. Помагало по българска морфология. Пловдив:

УИ „Паисий Хилендарски“, 2000, с. 134 – 142. ISBN 954-423-204-4.

REFERENCES

ALEKSOVA, K., 2024. Kategoriyata evidentsialnost na balgarskia glagol v obuchenieto po balgarski v srednoto uchilishte. Balgarski ezik i literatura, T. 66, № 1, s. 30 – 47 [in Bulgarian]. ISSSN 0323-9519.

ANGELOVA, T., DACHEVA, G., RADEVA, B., 2018. Balgarski ezik za 7. klas. Sofia: Prosveta plyus. ISBN 978-619-222-189-8.

BUNCHEVA, K., 2024. Razvitie na kontseptsiyata za preizkaznostta v balgarskite shkolski gramatiki ot sredata na XX vek do nashi dni. Diplomna rabota. Plovdiv. Rakopis.

VASEVA, M., VELEVA, T., 2028. Balgarski ezik za sedmi klas. Sofia: Prosveta AzBuki. ISBN 978-954-360-139-4.

GEORGIEVA, M., ZHOBOV, V., DIMITROVA, D., GABROVSKA, V., 2018. Balgarski ezik za 7. klas. Sofia: IK Anubis. ISBN 978-619-215-197-3.

GERDZHIKOV, G., 1984. Preizkazvaneto na glagolnoto deystvie v balgarskia ezik. Sofia: Nauka i izkustvo.

INEV, I. VARBANOVA, P., MARKOVA, P., 2018. Balgarski ezik 7. klas. Sofia: BG Uchebnik. ISBN 978-619-187-033-2.

KUTSAROV, I., 2007. Teoretichna gramatika na balgarskia ezik. Morfologia. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo „Paisiy Hilendarski“. ISBN 978-954-423-376-1.

MAKARCEV, M., 2014. Evidencial‘nost‘ v prostranstve balkanskogo teksta. Moskva; Sankt-Peterburg: Nestor-Istoriya. ISBN 978-5-75760271-4.

MIHAYLOVA, V., TISHEVA, Y., STANCHEVA, R., BORISOV, B., 2018. Balgarski ezik za sedmi klas. Sofia: Prosveta. ISBN 978-954-01-3627-1.

NIKOLOVA, E., RASHKOVA, M., LALOVA, D., NIKOLOVA, D., 2018. Balgarski ezik za sedmi klas. Sofia: Riva. ISBN 978-619-225-064-5.

NITSOLOVA, R., 2008. Balgarska gramatika. Morfologia. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“. ISBN 978-954-072738-7.

PASHOV, P., 1999. Balgarska gramatika. Plovdiv: Hermes. ISBN 954459-653-4.

PETROV, A., PADASHEVA, M., BALINOVA, M., 2018. Balgarski ezik 7. klas. Sofia: Bulvest 2000. ISBN 978-954-18-1227-3.

PETROVA, TS., 2018. Balgarski ezik 7. klas. Uchebnik za obshtoobrazovatelna podgotovka. Sofia: Daniela Ubenova. ISBN 978954-791-281-6.

CHAKAROVA, K., 2000. Narativnite sistemi v savremennia balgarski knizhoven ezik. Pomagalo po balgarska morfologia. Plovdiv: UI „Paisiy Hilendarski“, 2000, s. 134 – 142. ISBN 954-423-204-4.

ON THE SUBJECT OF THE INVARIANT MEANING OF THE RENARRATIVE VERB FORMS IN THE CONTEXT OF TEACHING BULGARIAN LANGUAGE IN SECONDARY SCHOOLS

Abstract. The main purpose of the study is to check whether the invariant meaning of the renarrative verb forms is represented in the same way in the contemporary Bulgarian language textbooks, used in secondary schools. The paper thoroughly analyses the lesson materials focused on the subject of renarration in the 7th grade Bulgarian language textbooks. The observations, which have been made, indicate that some author panels assume that the non-evidential uses of the renarrative are its primary meaning. In some cases the renarrative grammar forms are included in the lessons discussing grammatical mood, without any account for the fact that the ranarrative expresses the speaker’s attitude towards the utterance, not towards the action. The study comments on the main causes for the differences in the examined textbooks and more specifically on the diversity of standpoints regarding the semantics and the categorial status of the renarrative verb forms, as well as the observed overlooks in the curriculum, etc. Some suggestions have also been made, which aim to assist the development of equal criteria, which can be used as a foundation for teaching renarraive verbs forms in secondary schools.

Keywords: renarration; renarrative verb forms; invariant; secondary school

Dr. Vasil Stamenov, Assist. Prof.

ORCID iD: 0009-0004-7480-5917
University of Plovdiv Paisii Hilendarski
Branch “Lyuben Karavelov”
Kardzhali, Bulgaria
E-mail: v.stamenov@uni.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.