Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/6, стр. 597 - 601

ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ (ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА В БОЛОНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, ИТАЛИЯ)

Резюме:

Ключови думи:

Гл. ас. д-р Ласка Ласкова е родена в София, където завършва гимназиалното си образование в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“, профил „Биология“. Следващите си три образователни степени, свързани с българската филология и лингвистика в частност, получава от Софийския университет. Участва в няколко международни проекта, свързани с интегрирането на езиковите технологии в обучението и машинния превод. Като преподавател към катедра „Български език“ на Факултета по славянски филологии в СУ води упражнения по съвременен български език, фонетика, морфология и обща лингвистика. Основните є интереси са в областта на морфосинтаксиса на съвременния български език, темпоралната семантика, дискурсния анализ и корпусната лингвистика. От 2012 г. е лектор по български език и култура във Факултета по езици, литература и превод на Болонския университет, кампус Форли.

Какво е лекторатът зад граница за един млад университетски преподавател – възможност за развитие, изпитание, авантюра...

Всичко от изброените. Разбира се, индивидуалният опит на всеки лектор е различен, така както са различни приемащите университети. Аз гледам на себе си като на странник с мисия. Но от друга страна, в България, в моята Алма матер съм се чувствала по същия начин – понякога като странник и винаги с мисия, когато искам да покажа на студентите си защо обичам дисциплините, които преподавам, защо смятам, че изучаването на езика е вълнуващо занимание. Сега моят предмет е не просто българският, а България – и трябва да покажа, че България е вълнуваща. Когато аудиторията се състои от хора непредубедени (за страната ни не се знае почти нищо) и любопитни (привилегия на младостта според мен), с изградени навици за учене, това не е трудна задача.

Една от целите ми е да „закотвя“ лектората, като създам наследство от вещи и връзки за колегата, който след време ще дойде на мое място: една малка библиотека или филмотека, една традиция от събития, да ги наречем български вечери (на кухнята, на киното, на музиката и литературата). В останалото време живея просто живота на чужденеца с всичките му обичайни трудности, продължавам да уча езика, да опознавам колегите, тяхната работа, пътувам, когато мога.

Представете същността на лектората в университета, в който преподавате. Какво знаете за неговата история, функциониране през годините?

Появата на лекторат по български език в най-стария университетв Европа има кратка, осемгодишна, история. В момента български език могат да изучават по свой избор студентите от Факултета по чужди езици, литератури и превод (SLLTI) и Факултета по политически науки (SSP). Единият, най-престижният факултет на Университета (на италиански „punta di diamante” – букв. „диамантено острие“), подготвя професионални преводачи, а другият обучава дипломати, политически анализатори и консултанти. В края на миналия век е взето решение градът да бъде „разтоварен” от огромния наплив студенти, които прииждат всяка година от различни краища на света. Този проблем впрочем не е нещо ново за Болоня, дори появата на емблематичните є градски арки се обяснява като опит да се осигури повече пространство за новодошлите. И така, Университетът се сдобива с мултикампус структура – с изключение на центъра в Буенос Айрес, останалите четири – Римини, Равена, Чезена и Форли, се намират в областта Емилия-Романя. През 1989/90 г. във Форли заедно с останалите се премества и Факултетът по по-литически науки. Към него през 2004 г. е създадена международната магистърска програма „Интердисциплинарни изследвания на Източна Европа“, отговаряща на нуждата от специалисти, които познават добре динамиката на процесите в тази част на Стария континент. Поканени са преподаватели по руски и литовски, унгарски, полски, сърбохърватски, словашки, а преди осем години – и български. Факултетът по езици, литератури и превод привлича преподавателите по словашки и български в своята нова и доста успешна инициатива по включване на трети език в учебната програма, благодарение на която студентите завършват, овладявайки три, а нерядко и четири езика.

Още по времето на моя предшественик – доц. Димитър Попов, преподавател в Шуменския университет, Министерството наобразованието, младежта и науката осигурява стипендии за мотивираните студенти с най-високи постижения, благодарение на които те посещават летните школи, организирани от Софийския и от Великотърновския университет. Много от моите студенти знаеха за тази възможност, несъмнен стимул за тях, още преди да се запишат на курса.

Предстои съвсем скоро със съгласието на декана на SLLTI проф. Марчело Софрити и декана на Факултета по славянски филологии към СУ проф. Панайот Карагьозов да бъде подписан договор за обмен на студенти (2 позиции за бакалаври и 2 за магистри) и преподаватели (1 позиция) по новата програма Erasmus+. Координатор и референтно лице за Болонския университет ще бъде доц. Светлана Славкова, възпитаник наСУ, в чието лице продължавам да получавам неоценима подкрепа.

С какви студенти работите? От какви националности, от какви специалности?

Студентите ми са предимно италианци, но идват и чужденци, които са тук по обменни програми. На курс, който започва от нулата, имат право да се запишат всички – от първата до последната година, независимо дали следват за бакалаври или магистри. В основната си част това са хора, които се готвят за преводачи; заедно с тях идват на занятия и студентите от Факултета по политически науки. Профилите се разпознават веднага, без „различен“ да означава „по-лош“. Наймалкото за това говори и фактът, че една от двете стипендии на МОН беше спечелена от студентка в магистърската програма на SSP. Но си признавам, че ми доставя удоволствие да виждам как в резултат от две или три години подготовка „преводачите“ прилагат евристични методи, без които и дипломирани лингвисти си остават най-много несръчни калфи за своята наука. А студентите, с които работя, възприемат информацията активно, аналитично, в съпоставка. Базирайки се на познанията си за другите езици и начините за моделирането им, теме изпреварват с хипотези за организацията на граматичния фрагмент, който представям. Често се случва да правим и малки типологични дискусии.

С какво вие лично мотивирате студентите да изучават български език? Разкажете за конкретно събитие, проведено по ваша лична инициатива.

Програмите на факултетите са организирани така, че студентите имат достатъчно свобода да решат върху кои дисциплини да фокусират усилията си. В началото на семестъра те разполагат с един месец, преди да направят окончателния си избор, и могат да посещават различни часове, за да се ориентират. Таксите са големи, изискванията – високи. Затова и решението зависи основно от това, какви са шансовете за намиране на работа с даден език. Българският е избираем наравно със сръбски и хърватски, руски, словашки, литовски, португалски, японски и арабски – конкуренцията не е малка.

Моята стратегия през „ловния сезон“ е проста – студентите научават, че с повече късмет и сериозна работа е възможно един ден да превеждат и за Европейския парламент. Те разбират какво значение има фактът, че българският е един от официалните езици на ЕС. Естествено, окончателното решение е въпрос не само на рационален, но и на емоционален избор. За някои емоционалната връзка вече е изградена – такъв беше случаят с Матео, който живо се интересува от художествена гимнастика и познава добре българските постижения, или пък Ирем от Турция, която беше ентусиазирана да научи езика на северните съседи. Тривиалната истина, че езикът е част от културата, има и тривиално последствие – език не може да се учи, без да се опознава културата. Дългосрочният интерес се стимулира и поддържа през любопитството към и удоволствието от културата. Тя може да се види, да се чуе, да се яде; може да се чете, разказва и тълкува; а може и да се готви, да се танцува, да се играе. Така например миналата година една снимка на окичено с мартеници дърво в Княжевската градина в София предизвика колективно „ехааа“ (но на италиански) – а след това съвсем спонтанно направихме и „работилница за мартеници“ – за себе си и за приятелите си. Тази година ще я отворим за всички.

Подозирам, че много от българските лектори правят мартеници със своите студенти. Или пък баница. Което може да не е пример за висока, но определено е част от празничната култура. В крайна сметка човешко е да се радваш, когато създаваш, и това е най-ценното ни време, прекарано заедно.

Колкото до високата култура – надявам се тази година с асоциация „България – Италия“ да успеем да организираме няколко събития заедно. Това е организация с малък, но ентусиазиран екип, която съществува не просто като поредния инвентаризиран в някакъв списък институционален обект, а работи с ясната цел да развива българо-италианските отношения.

Мнението Ви на филолог: българският език – лесен или труден?

Лесен. Когато преподавах български на студенти от Полша или Словакия, те къде на шега, къде сериозно стигаха до извода, че нашият език е славянски с английска граматика. Това впечатление се дължи най-вече на липсата на падежи и наличието на определителни членове. Но българската граматика е още по-близка до тази на италианския език, а и звуковите системи са много сходни. За тази част от студентите, които вече изучават руски език, е дори още по-лесно.

Осигурен ли е лекторатът с необходимата техническа и материална база? Какви методики използвате?

За лекторите приемащият университет осигурява същите условия, на които разчитат и щатните преподаватели: оборудвани с проектори аудитории, компютърни зали, бюро и служебен компютър, електронна система за обучение, библиотека и бърза система за междубиблиотечно заемане. Осигурена е и помощ от Центъра по театрални изкуства за представления, които се провеждатпо инициатива и с участието на студенти от SLLTI, всяко на един от изучаваните във факултета езици. Надявам се, че тази година ще има и български театър. Като оставим извънкласните занимания настрана, в час комбинирам различни похвати; макар че учебникът, който ползваме, е организиран в съответствие с идеите на комуникативния подход, не може да се каже, че се придържам към една определена парадигма на преподаването. По-скоро вярвам, че най-добрият метод е методът „всичко, което върши работа, върши работа“. Обичам да използвам дори и такива елементи на интернет културата като меметата. Спомням си с какъв смях студентите установиха, че за тях резултатът от теста „Ти си българин, ако....“ е положителен: просто двете култури имат много допирни точки.

Как се чувства един лектор в Италия? Поддържате ли контакти с други лектори?

Контактите ми са най-вече с колеги от СУ, които са в подобна позиция, а иначе поддържам връзка и с други българисти в Италия, например с д-р Анна Влаевска-Станчева, която в момента преподава български в Лингвистичния център на Университета в Пиза. Там се провеждат и изпитите за вземане на сертификат за владеене на езика. Поддържам тесен контакт с доц. Светлана Славкова, която преподава руски език в SLLTI, както и с останалите колеги от руската катедра, с д-р Рената Каменарова от Словакия, с която започнахме работа почти едновременно. Забавни са срещите за обяд, които се провеждат на няколко езика. В славяноезичната част от компанията всеки има привилегията да комуникира на собствения си език и понякога се шегуваме, че славянското койне е една много жива реалия.

Как виждате бъдещето на задграничната българистика, на лекторатите по български език и култура?

Не бих могла да говоря за задграничната българистика като цяло; ситуацията в академичния свят е доста динамична и фактори от най-различно, понякога непредвидимо естество, могат да се окажат от решаващо значение. Това, което мога да твърдя със сигурност, е, че липсата на целенасочена, дългосрочна и агресивна държавна политика в подкрепа на лекторатите и въобще на българистичните центрове означава най-малкото, че България се лишава самоволно от един от най-ефективните си и преки инструменти за изграждане на позитивен имидж. В Италия на университетско ниво той се поддържа от първо лице, единствено число от отделни фигури като проф. Джузепе дел Агата и проф. Красимир Станчев например. И друго – подкрепата или липсата на подкрепа на институционално ниво е нещо, което няма как да не бъде регистрирано, включително и от самите студенти, като интересна част от етнокултурния профил на страната. Една малка Словакия с население от 5,5 млн. души например оказва сериозна подкрепа на своите лектори, като ги снабдява с педагогически материали, финансира закупуване на книги, срещи с представители на интелектуалния им елит; самата учебна система (тя има и електронен вариант за дистанционно обучение) е създадена по държавен проект.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.