Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/4, стр. 353 - 361

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

Рени Манова
E-mail: paris_f6@abv.bg
Faculty of Slavonic Studies
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: При преподаването на българския език на чужденци представянето на информация за фразеологизмите като маркери на езиковата картина, носещи етноспецифична оцветеност, е от особено значение. Оценъчността, както и лингвокултурната информация, които са закодирани във фразеологичните единици, са ключови при определянето на фразеологичното значение. Фразеологизмите може да се разглеждат като способ за езиковата концептуализация на познанието за света и оценката на отделни негови страни.

Ключови думи: linguistic picture of the world; second language acquisition; idioms

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Представите на човека за обкръжаващата го действителност биват формирани на базата на неговите собствени знания и опит и по този начин се конструира картина на света. Не бива да се забравя, че самият език функционира като епистемично средство. Важно е да се подчертае, че езиковата картина е отразена в лексиката, фразеологията, етикетните формули на дадена общност. Установените в даден социум етикетни формули при общуване, както и фразеологичните единици, свидетелстват за когнитивните модели при възприемането на обкръжаващата действителност. В процеса на изучаването на езика като чужд именно усвояването на тези компоненти на комуникацията се явява ключово за осъществяването на пълноценна интеракция между общуващите.

В настоящия преглед ще бъде положен акцент върху част от фразеологизмите в българския език, чиято семантика е свързана с оценката на човешките качества и прояви. Разглеждането на конкретна тематична група фразеологизми позволява да се очертаят методически насоки за тяхното преподаване, като се отчита етноспецифичното им обагряне.

Актуалността на подобен подход се обуславя в редица изследвания, като това на Федуленкова, в което се изтъква значимостта на изучаването на фразеологичния фонд като резервоар на културни смисли. В тази посока е важно да се очертаят две основни твърдения.

– Фразеологията на езика е културологичен код, съхранител на историческото и културното наследство на неговите носители, играещ основна роля при реализацията на езиковите функции като оръдие на културата и средство за формиране на личността.

– Като компоненти в рамките на фразеологичните единици често се използват лексеми, които са част от най-употребяваната лексика на изучаемия език: глаголи за движение, собствени имена, соматизми, библеизми, анималистични компоненти (Fedulenkova, 2005: 37).

Важно е като отправна точка да се споменат някои по-общи теоретични изследвания, свързани с езиковата картина, преди да се премине към конкретните наблюдения.

В статията на Палмина Легурска се разглежда подробно конституирането на понятието езикова картина на света (Legurska, 2003), като се подчертава, че терминът е въведен от М. Хайдегер в статията му „Времето на картината на света“. Когато се използва понятието езикова картина, се има предвид особен вид систематизация и подредба на познанието за свят. Легурска споменава двете направления, обособили се в изучаването на езиковата картина: релативистко и универсалистко. Релативисткият подход се свързва с това доколко дадени езикови единици са иманентни само за езиковата система на дадена култура и отразяват когнитивния опит на носителите на конкретен език, а универсалисткият търси общите лексикални и семантични закономерности.

Релативизмът води своето начало от работите на Фр. Боас, Ед. Сепир, Б. Уорф. Идеята е, че всеки език сегментира действителността по уникален начин.

Много важни са изследванията на А. Вежбицка, които съвместяват двете парадигми: универсализъм и релативизъм. От една страна, авторката разглежда въпроса за универсалните семантични примитиви. От друга страна, Вежбицка поставя важни въпроси за връзката между езика, културата, ценностите и светоусещането на дадена общност. Авторката подчертава, че съществува тясна връзка между начина на живот в дадено общество и лексиката, която се употребява от него (Wierzbicka, 1997: 1 – 2).

Идеята на Вежбицка е, че в различните култури присъстват уникални реалии, свързани с начина на живот, хранителните навици, традиционните представи за свят. Затова е съвсем естествено, че в полския език има специални думи за означаване на задушено зеле (bigos), супа от цвекло/борш (barszcz) и сладко от сливи (powidła), които отсъстват в английския език, където тези денотати се обозначават не със специални лексеми, а с описателни изрази – cabbage stew, beetroot soup, plum jam. Следователно се оказва, че преносът на думи и значения от един език в друг е и пренос на натрупания културен опит.

Както отбелязва Лайънс, съществуват множество трудности при превода на думи от един език на друг. Изследователят твърди, че прилагателното име brown (кафяв) може да се преведе на френски език според контекста по няколко начина като brun, marron, beige и т.н. Той обобщава: „Тези лексикални различия между езиците често биват определяни от лингвистите по следния начин: всеки език концептуализира и сегментира действителността по свой уникален начин“ (Lyons, 1995: 90) . Ключовото в приведения цитат е, че всеки език отразява реалността по свой собствен начин.

Въпросът за категоризирането и концептуализирането на обкръжаващата действителност в езика е засегнат от Лийчв неговия труд. Той дава пример с думата река, на която в английския език съответства един звуков комплекс и се разпознава една категория river, докато във френския език се прави диференциация между река, вливаща се в морето fleuve, и река, която е приток rivieŕe (Leech, 1978: 30).

Савил-Тройке отбелязва, че „все още съществуват въпроси, свързани с това доколко всеки език оформя и направлява мисленето на своите носители и доколко отразява тяхната гледна точка за света“ (Saville-Troike, 1989: 33). Според изследователката съществува несъмнена корелация между формата и съдържанието на даден език, от една страна, и убежденията, ценностите, представите, които са закодирани в културата на езиковите носители, от друга страна. Савил-Тройке подчертава, че „речникът на един език представлява каталог на онова, което се мисли като значимо за обществото, индекс на начина, по който говорещите категоризират опита, и често свидетелство за отминали културни контакти и заимствания“ (SavilleTroike, 1989: 33).

Езиковата картина на света има своите универсални, инвариантни характеристики. Трябва да се подчертае, че ядрото на лексиката на всички езици съдържа думи, изразяващи универсални понятия, като човек, животно, земя, вода, огън.

Също така обаче в лексиката са закодирани инхерентните особености на отделната културна общност. Може да се каже, че езиковата картина представлява съвкупност от предметни, образно-нагледни представи за предметите, явленията, с които човек по-често се среща.

Изследването на релацията език – култура поставя въпроса за лингвистичния релативизъм, но и за универсализма като негова познавателна алтернатива. Без да се възприема като абсолютна нито една от споменатите парадигми, ще се подчертае тясната взаимовръзка между менталността и когнитивните характеристики на дадена общност и моделите на вербална репрезентация.

Езикът е културен маркер, транслатор на идентичности и аксиологически парадигми. Освен че съществуват сходни модели на осмисляне на действителността и на репрезентиране на базови концепти, носителите на всеки език сегментират действителността, която ги заобикаля, по автентичен начин. Поради тази причина изучаването на чужд език предполага запознаването с традициите, вярванията и представите, както и с ключовите реалии на общността.

Срещата с чуждата култура се случва през езика. Както отбелязва Р. Хъдсън, цитирайки Гуденъф: „Езикът на дадено общество е един аспект от неговата култура. Отношението между език и култура е като част към цяло“ (Hudson, 1995: 116). В тази посока е важно да се спомене концепцията на А. Вежбицка относно ключовите думи, които са физиономични за дадена култура. Чрез тях се представят иманентни за носителите на езика черти – начин на мислене, светоусещане и т.н. Вежбицка твърди, че ключовите думи „са особено важни и показателни за дадена култура“ (Wierzbicka, 1997: 15). Според изследването на Вежбицка на базата на честотни речници и корпуси за руския език например симптоматични са лексеми като душа и родина. Тези ключови думи се явяват в пословици, поговорки, песни, заглавия на книги/художествени произведения, фразеологизми – т.е. в рамките на културните артефакти на дадена общност.

Важността на социокултурния контекст при усвояването на езика се потвърждава от наличието на изследвания по етнография на комуникацията (Saville-Troike, 1989). Савил-Тройке отбелязва, че „най-забележителният принос на етнографията на комуникацията в полето на приложната лингвистика е свързан с идентифициране на онова, което изучаващият втори език трябва да знае, за да общува ефективно и съобразно ситуацията в разнообразни контексти, както и какви санкции биха се проявили вследствие на различни комуникативни недоразумения и недостатъци“ (Saville-Troike, 1989: 9).

Авторката твърди, че други съществени приноси на етнографията на комуникацията са свързани с разработване на механизми за сравняване на цели комуникативни системи при интеракцията и преноса на значение между отделните култури, както и при регистриране и анализиране на комуникативни сривове. За да се избегнат грешки и сривове, изучаващите чужди езици трябва да познават и да се съобразяват с конвенциите за общуване. Например в Китай домакинът ще настоява поне два или три пъти при отправяне на покана, но ще контролира своята настойчивост, следейки за реакциите на събеседника. От своя страна, по-каненият трябва да откаже два или три пъти, преди да приеме. Първо, поканата се отклонява като проява на скромност, а после се приема индиректно. От гледище на невербалните средства за комуникация чрез изражението на лицето на поканения се изразява неохота, а приемането е следствие от липсата на алтернатива (Saville-Troike, 1989: 174).

Изследването на избраната тематична група фразеологизми, представящи оценка на човешките качества и прояви, има за цел да разкрие един компонент от българската езикова картина.

Стефана Калдиева-Захариева в своето изследване засяга въпроса за фразеологизмите и останалите устойчиви изрази. Авторката извежда три критерия, които в своята цялостност оразличават фразеологичната единица от останалите устойчиви изрази. Те са: „особено, фразеологично значение, образност (която лежи в основата на поява на фразеологичните единици) и номинационна функция от II ранг, характеризираща“ (Kaldieva-Zaharieva, 2013: 32). Идеята, застъпена от авторката, е, че компонентите, изграждащи фразеологичната единица, са десемантизирани и фразеологичното значение е комплексно, цялостно, сборно. Важно за целта на настоящата работа е да се подчертае, че според Калдиева-Захариева фразеологичното значение съдържа в себе си набор от елементи, сред които познание, наблюдение, асоциации, въображение, експресия и оценъчност. Именно чрез употребата на фразеологизмите се предава оценката на говорещия за денотата, която може да бъде положителна или отрицателна.

Стефана Калдиева-Захариева се фокусира върху релацията фразеология – етноспецифика. Тя извежда някои симптоматични примери на фразеологични единици, които носят иманентните черти на българската езикова среда, като по-сочва механизмите, по които са се оформили. Сред тях се открояват каквото сабя покаже (от Ботевото стихотворение), Гюро Михайлов на пост (от действителна случка с реално лице), мамино детенце, Изгубена Станка (по заглавия на произведения от български автори) (Kaldieva-Zaharieva, 2013: 66). При изучаването на българския език като чужд е от особена значимост подобни фразеологични единици да бъдат обяснявани от гледище на техния произход, т.е. в какъв културен контекст са възникнали.

Руската изследователка Бабушкина разглежда езика като „когнитивната способност на човека да обработва, съхранява и предава не толкова логическото, обективното знание, колкото знанието с оценъчен характер“ (Babushkina, 2009: 11). Авторката засяга въпроса за модуса, за субективното възприятие на обективната реалност. Бабушкина се фокусира върху оценъчния характер на фразеологичните единици. Тя подчертава, че оценъчността се проявява под формата на характеристика на обекта, която може да бъде положителна или отрицителна. Бабушкина отбелязва, че „конотативните значения на фразеологичните единици отразяват оценъчното знание за обекта, системата от убеждения, ценности, възгледи по отношение на едно или друго явление“ (Babushkina, 2009: 11). В конкретното изследване авторката черпи емпиричен материал от фразеологични единици, изразяващи оценка към човешкия труд и деятелност. Примерът, който дава Бабушкина, е симпоматичен за това как в диахронен план се оформя оценъчният характер на фразеологичната единица. На руски език фразеологизмът тянуть (разводить) канитель, който има разговорен характер, функционира с две значения. Първото значение е да върша и говоря нещо монотонно, бавно, а второто – да отлагам, забавям изпълнението на нещо. Бабушкина отбелязва, че тази фразеологична единица е възникнала в професионалния дискурс и по-конкретно при обработката на злато. С канитель се означава тънка метална нишка, чиято изработка е дълъг, труден и бавен процес. Оттам се е оформило и фразеологичното значение за обозначаване на неодобрителна оценка към забавянето и отлагането на даден процес, дейност и т.н.

Според възприетата тук концепция оценъчният фразарий на българския език трябва да бъде антропоцентричен. Това означава да се отчитат аксиологическите и нравствените критерии на общността, оценката на определени прояви и качества от страна на езиковите носители. Закодираната във фразеологичните единици информация е свързана с човешкия опит и неговото полагане в действителността.

Въпросът за оценъчността трябва да бъде разгледан в две посоки: положителна и отрицателна оценка. Трябва обаче да се отчитат градуалността и нюансираността, които се проявяват като одобрение, похвала, подкрепа, шеговитост при фразеологизмите с позитивен оценъчен заряд и пренебрежение, грубост, неодобрение при фразеологизмите с негативен оценъчен заряд.

Първоначалните наблюдения на емпиричния материал във Фразеологичен речник на българския език (1974 – 1975) и Нов фразеологичен речник на българския език (1993) показват, че превалира неодобрителната оценка, но доста фреквентни са и случаите на фразеологизми с ироничен и шеговит оценъчен потенциал. Това би означавало, че човекът често пъти се разграничава от нежелателни прояви и неприемливи според ценностните ориентири на обществото качества чрез езика, и по-конкретно чрез фразеологизмите, използвайки механизмите на образността и оценъчността. Следователно езикът функционира като микромодел на нравствените представи. Разбира се, става въпрос за много сложни процеси на когнитивно ниво, които не са предмет на настоящото изследване, а само биват щрихирани.

Трябва да се подчертае, че Веса Кювлиева-Мишайкова откроява факта за преобладаващия дял фразеологични единици с негативна оценъчна конотация: „В не едно изследване на фразеологията в българския език, а и в други езици, е установено, че преобладаващата част от фразеологичните единици са носители на негативна оценка за човека, за негови качества, прояви, поведение“ (Kyuvlieva-Mishaikova, 2008: 53). Авторката представя по-различен ракурс към проблематиката, като разглежда устойчиви сравнения, с които се изразяват възхитата от красотата и устремът към прекрасното. Кювлиева-Мишайкова представя примери, сред които хубав като капка, хубав като картинка, хубава като кукла и др.

Руската изследователка Бабушкина изработва модел на фразарий, който съдържа фразеологизми от английския и руския език, изразяващи оценка към човешкия труд. Тя подчертава, че фразеологичната единица може да се разглежда като „способ за езиковата концептуализация на познанието за света и оценката на отделни негови страни“ (Babushkina, 2013: 15). Бабушкина се позовава на класификацията, направена от Арутюнова, според която оценката може да бъде утилитарна, базирана на опозициите полезно – вредно, благоприятно – неблагоприятно, или телеологическа, основана на опозициите ефективно – неефективно, целесъобразно – нецелесъобразно, успешно – неуспешно.

Симптоматичен пример, приведен от Бабушкина, е фразеологизмът в руския език печь как блины, който означава нещо да се създава бързо и в голямо количество, обикновено небрежно. Най-общо с него се изразява отрицателна оценка за значително количество некачествено свършена работа.

За да се изработи макет, според Бабушкина е важно да се структурира категориален фрейм, който да съдържа типични за дадено тематично ядро сведения в съответствие с предварително зададени критерии. Авторката избира за тематично ядро човешкия труд и разработва модел.

За целите на настоящата работа, както вече бе споменато, ще бъде представена част от тематичната група оценка на човешките качества. Прегледът на емпиричния материал за българския език дава основание да се наблегне именно на оценката на определени човешки прояви.

Вече бе отбелязано, че особена експресивна сила носи негативната оценка, т.е. чрез фразеологичните единици често пъти се изразява неприемливост, нетърпимост към определен тип поведение. Дори в случаите, когато оценката има шеговит, ироничен смислов оттенък, се долавя разграничаване от подобни прояви. Например галя с пауново перце някого иронично означава, че се отнасям извънредно внимателно и благосклонно към някого, когато постъпките му не са за одобряване. С фразеологизма държа под чехъл, който се употребява за жена, шеговито се предава значение заставям мъжа си за всичко да ме слуша и да ми се подчинява.

На базата на част от ексцерпирания от Фразеологичен речник на българския език материал може да се състави следният макет, включващ оценка на човешките качества и прояви.

Негативни качества и прояви:

наглост без да ми мигне окото
мързел живея на чужд гръб; без да си мръдна пръста
незаинтересованост не давам пет пари за някого
нахалство бутам си гагата/носа някъде
безволевост тръгна по гайдата на някого
лицемерно ласкателство въртя опашка
скъперничество броя залъците някому; скъп на триците, евтин на брашното
несериозност вятър ме вее
небрежност гледам през пръсти нещо
инат опъвам се като магаре на лед
злословене бълвам змии и гущери
измама, лъжа пращам/пратя за зелен хайвер някого
завист гледам в чуждата паница
Положителни качества и прояви:

одобрение гледам с добро око на някого или нещо
подкрепа вдигам на крака някого
признаване на грешки вземам/взема си думите назад

Както вече бе споменато, като компоненти в рамките на фразеологичните единици често се използват лексеми, които са част от най-употребяваната лексика на изучавания език.

На базата на представения по-горе списък от фразеологизми следва да се направят някои изводи. Като компоненти от фразеологичната единица превалират соматизми (око, гръб, пръст, нос, крака). Освен това присъстват специфични за българския бит предмети, чието значение следва да се обясни на чужденците (гага, гайда, трици). Също така се срещат анималистични компоненти (магаре, змии, гущери, опашка), както и такива, означаващи природни явления (вятър).

Чрез използването на изброените фразеологизми се отразяват отношението и оценката към човешките постъпки и прояви. Те представляват един компонент от българската езикова картина на света. Добрите методически практики при преподаването на българския език като чужд налагат изработването на прецизна телеология за изучаването на фразеологизмите в подходящ контекст, като се отчитат културно детерминираните им значения.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Babushkina, O. N. (2009). Semantika otsenochnăih frazeologizmov i osobennosti ih funktsinirovaniya v mediadiskurse. Vestnik Chelyabinskogo gosudarstvenogo universiteta, Filologiya. Izkusstvovedenie № 34 (172), 11 – 14 [Бабушкина, О. Н. (2009). Семантика оценочных фразеологизмов и особенности их функционирования в медиадискурсе. Вестник Челябинского государственного университета, Филология. Искусствоведение № 34 (172), 11 – 14] .

Babushkina, O. N. (2013). Printsipăi sostavleniya slovarya angliyskih i ruskih frazeologizmov, otrazhayushtih otsenku profesional‘noi deyatel‘nosti. Vestnik Chelyabinskogo gosudarstvenogo universiteta, Filologiya. Izkusstvovedenie № 10(301), 15 – 18 [Бабушкина, О. Н. (2013). Принципы составления словаря английских и руских фразеологизмов, отражающих оценку професиональной деятельности. Вестник Челябинского государственного университета, Филология. Искусствоведение № 10 (301) , 15 – 18.] .

Wierzbicka, A. (1997). Understanding cultures through their key words. Kettering: Oxford University Press.

Kaldieva-Zaharieva, St. (2013). Bălgarska leksikologiya i frazeologiya. T. 2 Bălgarska frazeologiya. Sofia: Izdatelstvo prof. Marin Drinov [Калдиева-Захариева, Ст. (2013) Българска лексикология и фразеология. Т. 2 Българска фразеология. София: Издателство „Проф. Марин Дринов“].

Kyuvlieva-Mishaikova, V. (2008). Esteticheskoto văzpriemane na sveta, otrazeno v izsledvaniyata po bălgarska leksikologiya (pp.53 – 58). In: Kaldieva-Zaharieva & St., Krumova-Tsvetkova, L. Izsledvaniya po frazeologiya, leksikologiya i leksikografiya. V pamet na Keti Ankova-Nicheva Sofia: Izdatelstvo Marin Drinov. [Кювлиева-Мишайкова, В. (2008). Естетическото възприемане на света, отразено в българската фразеология. (сс. 53 – 58). В: Калдиева-Захариева & Ст., Крумова-Цветкова, Л. (ред.) Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография. В памет на проф. д.ф.н. Кети Анкова-Ничева. София: издателство „Марин Дринов“, 2008, 53 – 58].

Leech, G. (1978). Semantics. Harmondsworth: Penguin Books

Legurska, P. (2003). Fragmenti ot ezikovata kartina prez prizmata na vtorichnoto nazovavane (osnovi na nauchoizsledovatelski proekt). Chuzhdoezikovo obuchenie, 5, 5 – 22 [Легурска, П. (2003) Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване (основи на научноизследователски проект). – Чуждоезиково обучение, 5, 5 – 22].

Lyons, J. (1995). Linguistic semantics. Cambridge: Cambridge University Press.

Nov frazeologichen rechnik na bălgarskiya ezik (1993) K. Ankova-Nicheva. Sofia: Universitetsko izdatelstvo [Нов фразеологичен речник на българския език, Кети Анкова-Ничева, София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1993].

Saville-Troike, M. (1989). The Ethnography of Communication. Blackwell, nd2 edition

Fedulenkova, T. N. (2005). Sovremennaya frazeologiya i frazeodidaktika. Vestnik Yuzhno-Uralyskogo gosudarsvennogo universiteta, serija: Lingvistika, № 11(51), 35 – 39 [Федуленкова, Т. Н. (2005). Современная фразеология и фразеодидактика. Вестник Южно-Уральского государственного университета, Серия: Лингвистика № 11(51), 35 – 39 ].

Frazeologichen rechnik na bălgarskiya ezik (1974 – 1975) T.1 – 2. K. Nicheva, S. Spasova-Mihailova & Kr. Cholakova. Sofia: BAN [Фразеологичен речник на българския език (1974 – 1975) Т. 1 – 2. К. Ничева, С. Спасова-Михайлова & Кр. Чолакова, София: БАН].

Hudson, R. (1995). Sotsiolingvistika. Sofia: Universitetsko izdatelstvo [Хъдсън, Р. (1995). Социолингвистика. София:УИ „Св. Климент Охридски“].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.