Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/6, стр. 649 - 656

НАШЕНСКИЯТ ЕЗИК В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ – МЯСТОТО НА ДИАЛЕКТИТЕ В СЪВРЕМЕННАТА РЕЧ И В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК\(^{1}\)

Лучия Антонова-Василева
E-mail: luch_antonova@abv.bg
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията разглежда мястото на диалектната реч в съвременното устно общуване в България и в езика на литературни произведения, включена в учебните програми. Поставя се въпросът за необходимостта от изучаването на диалектните елементи в езика, което е свързано с пълноценното възприемане и анализиране на текста. Дават се примери за учебни задачи, които може да послужат за развитието на тези умения.

Ключови думи: Bulgarian language; dialects; Bulgarian teachers training

Още в учебното съдържание по български език за V клас се включени уроци, които разглеждат ролята на езика като средство за общуване. Изучава се различието в изразните средства, които се използват в различни сфери на комуникацията. Затова е напълно уместно да се обърне внимание и на въпроса за мястото на диалектната реч в общуването в нашето съвремие.

На първо място, трябва да изясним въпроса къде учениците може да се срещнат с прояви на диалектни особености в речта въпреки глобализацията и компютризацията, които владеят съвременния живот.

Диалектното разделение на българската езикова територия е факт, който въпреки образованието и изучаването на книжовния език, повече или по-малко, оставя отпечатък в речта на всеки от нас. Съвременната българска книжовна норма е установена на базата на практиката на книжовници, произлизащи най-вече от областта на балканските и подбалканските селища, но се съчетава и с езиковата практика на редица възрожденци от югозапад. Целта на българската възрожденска интелигенция е била да обедини народа чрез книжовния език. Именно поради това отделни регионални езикови особености, както от източнобългарски, така и от западнобългарски тип, остават вън от нормата. За произхождащите от района на Източна България такова явление напр. е позиционното смекчаване на съгласните пред предни гласни – изговор от типа: Ида от дальеко и говоря мьеко. За учителите по български език в Източна България вероятно никак не е лесно да обяснят, че този навик в произношението е регионален, не е книжовен, и в официалното общуване трябва да се преодолява. От публичните устни речеви изяви на носителите на източнобългарска реч личи, че за тях никак не е лесно да контролират проявите на това диалектно явление. Обикновено са нужни няколко изречения, за да бъде установен източнобългарският произход на говорителя. Обратното – в училищата от Западна България не е лесно да се обясни, че е правилно да се казва и да се пише: прясно мляко, но пресни млечни продукти. Вероятно навсякъде в българското училище е трудно да се обясни защо трябва да се пише: Ще прочета и ще разбера, но да се чете: Ще прочетъ и ще разберъ, но в района Сливенско – Бургаско това дори и да се разбере, трудно се прилага в устната реч.

Тезата, че диалектите отмират и вече не оказват влияние върху речта на българина, не е точна. На първо място, тенденцията за унификацията на регионалната реч засяга главно големите икономически и обществени центрове. Достатъчно е да чуем един репортаж от по-малко населено място, за да се убедим, че диалектите там изобщо не са „отмрели“. Така от репортаж от Ботевград (селище, което е обявено за град през 1866 г. под името Орхание, а днес е вторият по големина град в Софийска област след Самоков) може да се отбележат следните примери: И ги вùдоф Цецко и Пепи, и са ги проснàłе на землята, и са ги завиłе сас найлоне (със знак ł в диалектологията се отбелязва твърдо произношение на съгласната л пред гласни е, и – както в книжовния български език пред гласните о, а и както в английски език). Като образец за изобилните прояви на диалектите в България може да се посочи предаването „Съдебен спор“ на Нова телевизия, достъпно и в интернет. От това предаване чрез интернет мрежата в цяла България се разпространиха изявите на един от участниците, който изразяваше възмущението си с думите: „Откъдя накъдя?“, а после в стремежа си да се поправи, ги замени с „Отдек надек?“.

Но не трябва да се мисли, че в големите градове, включително и в столицата, не се откриват прояви на диалектни особености в речта. При редица образовани говорители от София, заемащи високи постове в обществения живот, се срещат особености на произношението с диалектен характер дори и при официални медийни изяви – напр. твърд изговор на глаголните окончания за 1 л.ед.ч. сегашно време при глаголите от 2 спр. вървъ, твърдъ и др.: трябва да вървъ, не мога да твърдъ; изговор мъ, тъ, съ на кратките местоименни форми и на възвратната частица: тревожи мъ, притеснявам съ и др. Типични за българите от Североизточна България са и генерализираните винителни форми при имената от ж.р., които редовно звучат в репортажите от ефира: Ъм каквò мòж да стòрим? – Билъ`! ; Навсякъде в софийския транспорт може да се чуят образци от особеностите на западните диалекти – срв. напр. при разговор по мобилен телефон: Я са бèхме на Сапарèва бàня. Кат са прибèра, ùмам минỳти и че ти обяснùм. А споровете между пътниците редовно се водят на диалект: Кът немòеш да се разбèреш с тòя, фъ`рли гу у рекàта.

На второ място, трябва да се има предвид, че унификацията на диалектните особености обхваща главно речта на населението в активна творческа възраст. При това и тук може да се отбележат изключения. В интервю по предаването „120 минути“ на бТВ в речта на български алпинист, който е младеж с високо образование, можеше също да се отделят различни примери на специфични диалектни явления, характерни за североизточните български говори – срв.: „Аз отидох на лот 4 и в него момент започна да духа силен вятър“.

Според установените традиции в българския бит грижите за отглеждането на децата в семейството се поверяват главно на възрастните хора. Те допускат в речта си повече диалектни особености. Това е така не само защото са по-тясно свързани с речевата практика по родните си места и често с по-ниско образование, но и защото, излизайки от сферата на официалното общуване, те по-слабо се контролират. Затова феноменът детето, растящо в София, да бъде носител на езикови навици с диалектна основа, не е никак рядък. В резултат от всичко това в столичните училища, както и изобщо навсякъде в България, децата, а и учителите биха могли да се срещнат с различни диалектни прояви в речта. Естествено, най-добре е те не просто да се заклеймяват и забраняват, но да се обясни тяхната същност, да се по-каже какво би могло да бъде мястото им в писмената и устната реч на един културен съвременен българин. Освен в процеса на естествената устна реч учениците и учителите се сблъскват с проявите на диалектната и в текстовете на художествената литература, които се използват при обучението, при дòсега си с драматургични постановки, телевизионни предавания, репортажи и филми.

Още в стихотворението „Дядо и ряпа“ на Ран Босилек от Читанката за първи клас, която има прекрасен електронен вариант в интернет, може да се посочат редица подобни примери. Те биха могли да се използват като допълнителни задачи в процеса на обучението. Така не само ще бъдат изяснени конкретните думи и форми, но и ще бъде поставено началото на изграждане на полезни навици при усвояването на учебния материал и преди всичко на стремежа да се възприема задълбочено и да се анализира това, което се чете и изучава. Това е комплексна задача, а не само задача, свързана с обучението по български език. Защото навикът и умението да анализираш езика, са пряко свързани със способността да възприемаш информацията, мисълта и изобщо знанието. Те са пряко свързани с функционалната грамотност и с умението да общуваш.

Може да се поставят следните въпроси във връзка с диалектни елементи от текста „Дядо и ряпа“:

припва – Какво означава думата припва? С кои думи може да я заменим? Защо тази дума се предпочита в текста на стихотворението?

подхваща – Какво означава думата подхваща? С кои думи може да я заменим?

зимнùк(а), зùмник(а) – Какво означава думата зùмник? Може ли да я заменим с някаква друга дума? Има ли вашето жилище зимник или друго подобно помещение?

Естествено, при обучението в по-горните класове въпросът за възприемането на остарелите и диалектни думи и форми е много по-съществен. Това личи особено при изучаването на литературата от епохата на Възраждането и след Освобождението. В произведенията на много автори от тези периоди изобилстват подобни думи. В V клас се поставя и темата за изучаването на фолклорния традиционен календар. Наред с текстовете на българските народни приказки, които децата ни естествено слушат още от ранните си детски дни, съдържанието на фолклорния традиционен календар, както и да е адаптирано и редактирано, неизбежно ще съдържа немалко диалектни думи и изрази. От изключителна важност в случая е не само да се изучават отделни текстове, свързани с темата, но и да се насърчи интересът към народното творчество и народните традиции, към автентичния фолклор. Тази задача е свързана и с разпознаването на диалектните елементи в езика, със създаването на интерес към тях и на умение те да бъдат възприемани и разбирани – например като се ползват различни типове речници или като се търси обяснението им от хората, които ги употребяват.

Като пример за това колко много диалектни думи и форми съдържа езикът на художествената литература, която се изучава в V клас, може да се посочи стихотворението „Хайдути“ от Христо Ботев. Разбира се, някои колеги биха казали, че часовете по литература са твърде малко, за да се занимаваме с изучаването на диалектните и остарели елементи в езика на произведенията. Но нали ако те останат неизяснени, текстът ще бъде неразбираем и безинтересен? Нали много думи и форми от творчеството на Ботев се повтарят и в творчеството на Каравелов, Вазов и много други класици? Нали най-важното в процеса на обучението е да създаваме стремеж към осъзнаване на нуждата от познание, а не да натрупваме полузнание?

Затова, изследвайки диалектните, народни и остарели форми в текста, аз бих задала поне няколко нъпроса и бих се радвала, ако учениците сами открият и изследват други въпроси, подобни на тях. Може да зададем за работа в час или за самостоятелна работа следите въпроси.

I. Въпроси във връзка с редки и остарели думи от народната реч.

1. Какво означава додея ми?

Може ли да посочим думи със същото значение?

Срв. текста:

Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!

2. Какво е общото и различното между думите кахър и яд? Какво означава думата яд в текста: Зашил беше тайно в ръкава си яд от стихотворението на Ив. Вазов.

3. Какво означава думата армаган? Може ли да посочим синоними?

4. Какво означава думата аргатин? Може ли да посочим синоними?

5. Какво означава думата гурбет?

6. Какво означава глаголът хортувам? Може ли да посочим синоними?

7. Какво означава глаголът ръда? Защо в един стих се употребяват два глагола с толкова близки значения?

...глади му глава къдрава
и ръда клета, та плаче...;

а майка ядна, жалостна,
дете си мило прегърна
и... пак заръда, заплака!

8. Какво означава думата седянка. Познавате ли други думи, които означават същото понятие от живота на народа?

Като основание за поставянето на този въпрос може да се изтъкне и фактът, че една от главите в романа „Под игото“ на Ив. Вазов е озаглавена „Тлака в Алтъново“.

II. Въпроси, свързани със своеобразни форми на думите в текста.

1. Намерете различни думи, които представляват форми на думата майка в текста. По какво и защо се различават те?

...какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка...;

... един на баща и майка...;

... „Що ме си, майко, продала...;

Чавдар я плахо изгледа,
и с сълзи и той на очи,
майка си бърже попита:

„Кажи ми, мале, що плачеш?... “
„... на книга да се изучиш –
майци си писма да пишеш,…“

Може да се изтъкне, че Хр. Ботев озаглавява друго свое стихотворение „Майце си“. Първият стих от него гласи:

Ти ли си, мале, тъй жално пела...

2. Можете ли да посочите други думи, които означават роднински названия и претърпяват подобни изменения в текста? Срв. в текста:

Татко ти й снощи доходял...;

При татка искам да ида,/при татка в Стара планина;

Да не са татка хванали...;

да идеш, синко, с татка си,...;

един сал вуйка изедник;

Проклет бил човек вуйка ми!;

аз при вуйча да седя;

що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него...

3. Какво означават формите двамина, толкозмина?

III. Въпроси, свързани със специфични звукови облици на думите в стиховете.

1. Защо и как се променя звуковият облик на формата за 3 л.ед.ч. е на глагола съм в стиховете: Тъжно ми й, дядо, жално ми й...?

2. Можете ли да посочите други подобни изменения в звуковия състав на думите в стиховете?

Други изменения на третоличната форма на глагола съм:

стоял ми й от ден до пладня!

много ме й съдил и хокал...;

Триста й заръци заръчал...;

ако ти й мила майка ти...

Други изменения на третолични форми на глаголите:

да владей Стара планина

Кой не знай Чавдар войвода...;

Други съкращения на броя на гласните в думите:

при тоз сюрмашки изедник!

таʼко ме никой не чуе...

3. Защо се употребяват различни варианти на предлога в, във в текста:

...гледа си в очи Чавдара,

във очи черни, големи ...

Какво е правилото в българския книжовен език?

Има ли други предлози с подобни форми в българския книжовен език?

Има ли отклонение от книжовната норма при употребата на предлога с//със в стиховете:

Чавдар я плахо изгледа,

и с сълзи и той на очи…

Когато говорим за мястото на диалектите в нашето съвремие, непременно трябва да припомним, че за немалка част от нашите сънародници диалектната форма на речта е единствената форма на изява на българския език. Това личи от картите на Български диалектен атлас. Обобщаващ том (БДА. ОТ. I – III 2001; БДА. ОТ. IV 2014), както и от картата на диалектното деление на българския език (Карта, 2014).

Редица жители на територията на Източна Сърбия, Македония, Южно Косово, Западна Албания, Северна Гърция и Северна Турция говорят български диалекти. Много често поради условията, в които живеят, те дори не наричат своя език български, а го наричат нашенски. И наистина причината, поради която диалектите не изчезват в нашето съвремие, е именно тази, че те представляват нашенския език за всеки един от нас.

Както е записано в учебната програма, тя цели изграждането на социокултурна компетентност – умение за ориентиране в речевата ситуация, осмисляне на разликата между официално и неофициално общуване; изграждане на компетентност да се възприемат и да се създават текстове; умение за разбиране на смисъла на текста при слушане и четене, както и за създаване на текст. Познаването на диалектните особености на речта е един от важните елементи на това умение.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Текстът е представен по време на форума „Изследователски подходи в обучението по български език“ (София, 2016 г.). Организатор на събитието е Институтът за български език – Българска академия на науките.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

BDA. OT. I – III (2001). Bulgarski dialekten atlas. Obobshtavasht tom. I – III. Fonetika. Aktsentologiya. Lexika. Sofia. Trud. [БДА (2001). Български диалектен атлас. Обобщаващ том. I –III. Фонетика. Акцентология. Лексика. София: Труд].

BDA. OT. IV. (2016). Bulgarski dialekten atlas. Obobshtavasht tom. IV. Morfologiya. Izd. na BAN “Prof. Marin Drinov”. [БДА (2016). Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“].

Karta (2014) Karta na dialektnata delitba na bulgarskiya ezik. Izd. na BAN “Prof. Marin Drinov”. [Антонова-Василева, Л., Л. Василева, Сл. Керемидчиева & А. Кочева. Карта на диалектната делитба (2014, 2016). Карта на диалектната делитба на българския език. София: АИ „Проф. М. Дринов“, http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/ – интерактивна карта, дигитален вариант].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.