Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/6, стр. 519 - 531

СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРЕХОДА В БЪЛГАРИЯ

Резюме:

Ключови думи:

2013/6, стр. 519 - 531

СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРЕХОДА В БЪЛГАРИЯ

Михаил Виденов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. В предложения откъс от най-новата ми книга1) се разглеждат основните изменения в българската езикова комуникация през последните две десетилетия. Подчертано е, че на практика езиковият код е претърпял незначителни структурни изменения, и то главно в лексикалното ниво. Осъществена е обаче една своеобразна стилистична революция, която се изразява в това, че битовият всекидневен неофициален стил вече се използва и в найвисоките стилистични етажи на публицистиката и публичните политически речи. Тази революция е дело на представителите на новата политическа класа, дошла след 1989 г. Изтъкнати са основните стъпки на промяната: 1) използване на определен брой ориентализми (турцизми) от неофициалната общобългарска реч; 2) засилено използване на най-популярните жаргонизми; 3) неконтролирано използване на вулгаризми; 4) засилена употреба на англицизми, за да се подчертае официалността на изявата, и т.н. В така очертаната демократизация на дискурса не участват диалектизми поради явната диглосия.

Keywords: transition, stylistic revolution, orientalisms, vulgarisms, dialectisms, diglossia

1. По темата за българските социолингвистически проблеми през последните 2 – 3 десетилетия трябва да се оперира с едно от основните понятия – преход, в което нашето обществознание влага многоаспектен смисъл: настъпилите политически, икономически и духовни промени. В световен и европейски мащаб за негово начало се приема падането на Берлинската стена и последвалото в източноевропейските страни рухване на социалистическия строй. Обществоведите са наясно за началото на процеса (есента на 1989 г.), но не са единни по въпроса за неговия край: повечето от тях твърдят, че той още не е настъпил. Тези въпроси са свързани с нашата тема, която разглежда езиковите изменения вследствие на обществените събития, довели до нов политически ред и до разместване на социалните пластове в България и в страните от Средна и Източна Европа.

Нашето изложение акцентува върху социолингвистическия аспект, защото традиционното езикознание, което само доктринерски декларира, че езикът е обществено явление, не е подготвено да види езиковите промени вследствие на шоковите революционни обществени изменения: то прие случващото се като някакъв апокалипсис, появил се да разруши установения перфектен – според него – стилистичен ред. В речника на езиковедите традиционалисти при оценка на речевото поведение на носителите на новите идеи най-често се използва отрицанието и се издигат призиви за защита на езика. Стигна се до научния парадокс: искаме да защитим езика от неговия суверен – народа. Появи се и друга крайна теза: новият обществено-политически ред изисква нов език. Казано с други думи, езиковедите от по-старите направления, които непрекъснато повтаряха, че езикът е подвластен само на свои иманентни закономерности, не бяха в състояние да отговорят на въпроса какво става с езика и какво всъщност се променя в него. Дори и най-запалените пазители на действащата дотогава езикова нормативност, които атакуват обществото с указания как да пише и как да не пише, как да говори и как да не говори, пред мащабността на настъпващите промени решиха да замлъкнат и да изчакат да се оттече буйната вода. От тяхна страна упреците бяха към обществото, че игнорира своите учени езиковеди и не слуша съветите им.

За традиционния кабинетен учен по улиците и в средствата за масова информация шества невъзпитаният вандал, хулиган, който погазва правилата за добро речево поведение. Следователно срещу него трябва да се пише и да се говори, за да се настройва общественото мнение. Най-често на този повик откликват някои отделни представители на интелигенцията и най-вече лица от т. нар. трета възраст. За тяхно учудване гласът им остава нечут. А не е чут, защото не се отчитат променилите се обстоятелства.

2. В границите на едно-две поколения българското общество стана свидетел два пъти на смяна на противоположни социално-икономически системи и свързаните с тях надстройки. Първата бе наречена социалистическа революция. Нас тук ни интересува дотолкова, доколкото един културно-политически елит бе сменен от друг, защото това е в пряка връзка с официалната стилистика. В първите месеци след 9. ІХ. 1944 г. начело на държавните и културните институции застават изявени антифашисти, голяма част от които идват от народните низини и са без необходимото образование и без необходимата речева култура. Ще подчертаем, че те съзнават това, имат комплекс от публичното говорене. Бързо се намира изход: не се говори спонтанно, а се чете предварително подготвен (най-често от друг!) текст. Към партийните и държавните ръководства се създават длъжности за т. нар. литературни сътрудници: големият началник казва пред кого и за какво ще говори, а литературният сътрудник му съчинява словото. Така на практика устната реч е заменена с писмена. Тя е огледана, редактирана и съобразена с книжовния стандарт. Да прибавим към това модните изисквания на времето – цитатите от класиците на марксизма-ленинизма, думите съветизми, цитатите от конгресни доклади и решения на пленуми, цитатите от съответните вождове, и ще получим пълна представа за стила на политическия елит. Като последица от езиков комплекс и страх да не се каже нещо извън партийната линия, лидерите задължително четат от подготвените им листчета. Този стил бързо се шаблонизира, става скучен и неизразителен. С течение на времето той умишлено е изтикан в зоната на абстракциите, защото на мода идва говоренето, без да се казва нищо по същество. Като следствие от тези усилия се получава онази абстрактна реч, която езиковедите с основание наричат дървен език.

С течение на времето необразованите оратори стават все по-малко, но установеният стил си остава същият. Скуката от шаблоните и еднообразието на публичните речи стават все по-досадни: езикът на обществено-политическата сфера се бе превърнал в антиезик, защото бе отдалечен от естествената разговорна реч.

Преходът в края на 1989 г. набира сили в името на демокрацията, която намери отражение и в речевото поведение на новите лидери. Една част от тях изтълкуваха свободата да говорят като словесна всепозволеност: премахната бе границата между приличното и неприличното. Законодатели на новата мода най-често са случайни политици, изтикани от уличната тълпа, напористи, нахъсaни журналисти и под. Огрубяването намира подкрепа от задокеанските филми, най-често превеждани от случайни хора, които не се съобразяват с патриархалната българска традиция. Клозетната лексика залива млади и стари, седнали пред телевизионния екран.

3. Събитията след 1989 г. раждат свои лидери, които сега не слизат от планините и не идват от затворническите килии. Това са образовани хора, недоволни от положението си и от незадоволените си амбиции: адвокати, научни сътрудници, творческа интелигенция и под. Многолюдните тълпи от жадни за промяна хора: идеалисти, реститути, лумпени или просто сеирджии, искат свежо речево поведение, не понасят да им се чете от листчета и да се следват нормативите на бившата стилистика. Слушателите тръгват след тези оратори, които са намерили нови речеви стратегии.

Бързо бе установено, че най-силно въздействие върху множеството оказва непринудената разговорна реч, с която новите оратори общуват помежду си в адвокатските кантори, в научните лаборатории и кабинети. Употребата на тази реч вече и в официалните изяви е продиктувана от стратегията да се подчертае, че ораторът не е външен, а е част от множеството слушатели, има същите проблеми като тях и затова говори ясно и разбираемо за всички. Самите оратори се надпреварват да нарушават каноните на бившата стилистика и виждат в това своеобразен героизъм.

4. Речите на митингите, публицистиката и другите журналистически изяви в началото на 90-те години на ХХ в. бързо придобиват друг облик. Вече казахме, че стилистиката им смути най-вече кабинетните езиковеди. За представителите на зародилото се ново езиковедско направление, наречено социолингвистика, нещата изглеждаха ясни и закономерни: сменил се е политическият елит, демодирано е старото мировъзрение и поради тази причина е настъпила задължителна смяна на стила, която ние метафорично нарекохме стилистична революция (Виденов, 1997: 125). На практика в обществено-политическата сфера започва да функционира битово-разговорната формация на книжовния ни език: не се създава тепърва такава формация, защото тя далече преди това служи като средство за общуване в малките групи на интелигентските кръгове. Така те разговарят в приятелските си кръгове, в семейството и т.н. В редица наши трудове по този въпрос е подчертано, че битовата реч идва, за да понижи официалността в регистъра на обществения дискурс, умишлено да скъси дистанцията между оратори и слушатели. В най-общи линии в това се изразява същността на стилистичната революция.

От гледище на старата стилна организация става дума за:

(а) Вмъкване на десетина думи от ориенталския (турския) лексикален пласт, проникнал през вековете на съжителство с турците и турския език и изтикан през Възраждането от високия книжовен стил, но запазен и активен в общобългарската разговорна битова сфера. Казано с други думи: това е (1) общобългарска лексика и (2) има нисък стилистичен статут. Употребена в даден изказ, тя понижава стила на целия текст. Не е трудно да бъдат посочени някои от тези случаи, претърпели сега истински ренесанс: демек, илач, сефте, сарай, пишман, зор, зорлия, борч, борчлия, сеир, сеирджия, аджеба и под. В наши трудове няколко пъти сме привеждали един особено красноречив пример. В Народното събрание в началото на 90-те години бе гласуван нов закон за лекарствените средства. На другия ден на първа страница на в. „Труд“ журналистическата колегия намира за уместно да съобщи за това събитие със заглавие Приеха закон за илачите. Това беше недопустимо за журналистическата практика преди 10 ноември 1989 г.

По обясними причини ориенталските думи стават едва ли не задължителни, когато се говори или се пише за събития, свързани с Движението за права и свободи (ДПС) – това внася лесно доловим колорит.

Някои лингвисти направиха прибързан грешен извод, че посочената ориенталска лексика е потърсена под формата на диалектни заемки. Истината е друга: диалектизми не бяха привлечени при острата нужда от стилопонижаващи средства. Диалектното е маркирано като непрестижно, като елемент на селското начало.

(б) За нуждите на неофициалната битова сфера са привлечени няколко популярни думи и изрази от младежкия жаргон. Той е градско явление и това го прави удобен за употреба. И тук трябва да се направи уговорка. Според изследователите на този социолект лексиката му е съставена от около 5 хиляди единици (Армянов, 1992), нов публицистиката и в публичните речи добиват право на употреба около десетина: бачкам, готин (готен), мангал, кофти, скивам, кинти, бягам по тъчлинията и под. Жаргонната лексика изпълнява едновременно две функции: 1) стилопонижаваща и 2) експресивна. Говори и за младежки дух. Примерите са многобройни. Многотиражен вестник като 24 часа съобщава на първата си страница решението на Министерския съвет за промяна на почивните дни през седмицата така: По Гергьовден няма да бачкаме три дни. Общественото мнение възприема тази употреба като стилистично неутрална. Нека добавим, че прилагателното готин в идиолектите на част от художествената интелигенция, която често е обект на телевизионни интервюта, измести неутралната дума хубав (добър). Не помагат срещу това и традиционните езиковедски забележки в ежедневниците.

Използването на жаргонна (сленгова) лексика е обвеяно с усещането за особено нарушение на по-стария канон, защото преди години цялата пропагандна машина (езиковеди, педагози, философи) утвърждаваше странната идея, че жаргонът е буржоазно явление, плод е на хулигански подбуди и под. Да си припомним, че в годините след Втората световна война за употреба на жаргон намаляваха поведението и дори изключваха от училище.

(в) Стилистичната революция премахна табуто пред цинизмите и вулгаризмите и в официалните публични сфери. По страниците на вестниците и особено на тези от тях, които сме приели да ги наричаме жълта преса, се появяват изписани изцяло вулгарни псувни. В пленарната зала на Народното събрание мъжете депутати не се свенят от тази лексика, с което целят да покажат своята разкрепостеност и незачитане на предишния речев канон. Българската публична реч бързо заприлича на сръбската, която винаги е била осъждана от по-патриархалното българско обществено мнение. Тази силно маркирана лексика не можа да се задържи по-продължително време, макар че в журналистическите среди се появиха върли нейни защитници, които твърдяха, че след като в езика ни има такива изразни средства, нищо не ни пречи свободно да ги използваме. Следва да напомним, че речта се съобразява и с такива естетически категории като възпитание и поведение на публични места.

Ще добавим нещо твърде съществено. Вулгаризацията бе схваната като художествен способ от някои посредствени автори на (псевдо)художествени произведения. Бъдещата литературна критика ще им отдели специално внимание, защото практиката им заслужава силно порицание. Вулгарната лексика не е само в пряката реч, а и в авторския наратив. Псувните и целият клозетен репертоар, обилно примесени с жаргонни изрази, са в основата на диалозите между новите герои на филми – съсловието на мутрите така показва своята мъжественост и новото си светоусещане.

Българското обществено мнение рязко негодува от вулгаризацията. Не я приема и като елемент на диалозите в преводните холивудски филми. Това наложи специализираният орган Съвет за електронни медии (СЕМ) да формулира забрана за тази лексика: сега ги заглушават, поставят червени точки с означение, че пред телевизора не бива да седят лица под определена възраст и т.н. В принтмедиите се практикува изписването само на първата буква от названието на цинизма и поставяне на многоточие. Явлението обхвана и театралните сцени. Режисьорите „доближават до жизнената правда“ репликите на театралния персонаж и без свян по този начин „осъвременяват“ дори и класици. Българската народопсихология не допуска да се псува пред жени и деца и от жени и деца. Това табу е решително пометено. Публичната реч показва едно всеобщо огрубяване на българските нрави.

(г) В потока на всяка книжовна разговорна (устна) реч някои особено фреквентни думи са подложени на деформации и фонетични съкращения. В битовата си практика сме свикнали с това и то е станало незабележима част от говорната ни нормативност, срв. Ти сия ш мош ли да дойеш? и под. Сега на тази нормативност є се дава път, защото се смята, че звучи естествено за българското ухо, макар че в театралните ръководства от миналото се твърди, че това е недопустимо. В изследванията на българските социолингвисти проличава, че тези опростявания са закономерни и се изразяват с: 1) изпадане на неударени срички и гласни; 2) явлението обхваща по-фреквентните езикови единици; 3) предпочитат се за тази цел най-вече думите паразити.

(д) Като противовес на стилопонижаването, което до голяма степен се схваща и като опростяване, опростачване и понижаване на имиджа на говорещия, е засилена интернационализацията, която обществото общо взето схваща като злоупотреба с чужди думи. Навлизат предимно англицизми и това е следствие от глобализацията. Интернационализмите са закономерност и са характерни за всички езици, но в използването им в различните социални групи също има степени на пристрастяване. Въпросът за заемането на чужди думи по принцип е дълъг и сложен. Тук ще подчертаем само това, че преходът увеличи лицата, за които явлението е вид снобизъм: публично говорещият използва модерната дума, за да повиши представата за себе си в очите на слушателите. Този комплекс е особено характерен за нашите депутати, които са избрани по други критерии и явно не е отчетена общата им култура и речевото им умение. Чуждата дума сигнализира било за висок професионализъм (правните термини в Народното събрание), било за висока обща начетеност и владеене на чужди (престижни) езици: никой в пленарната зала не парадира с циганска или турска лексика. Цели се да се демонстрира интелектуализация: понякога тази показност може да изиграе лоша шега на оснобения говорител, ако чуждата дума се преиначи или се използва някой неин пароним.

Каквито и да са подбудите на лицата под прожекторите, по време на прехода навлязоха толкова много интернационализми, че с това се затруднява комуникацията. Забравя се пред кого се говори и не се държи сметка за разбирането.

(е) Българските социолингвисти многократно подчертават, че новите условия засилиха появата на неологизми и това следва да се приема като закономерност. Тези проблеми се следят от лексиколозите. До ноември 1989 г. никой не е предполагал, че ще се появят думи като бесепар, седесар, депесар, гербер и гербаджия, атакаджия и под., най-често мотивирани от абревиатурите на названия на отделните многобройни партии. Ако се окажем в обществото на български емигранти, които се завръщат в България след 25-годишно изгнание, ще видим, че те няма да ни разбират за какво им говорим на баналната тема за днешната ни политика: неологизмите ще са препятствие за тях. Ще подчертаем още нещо. През първите години на прехода се родихамножество неологизми, които имаха статут на оказионализми, т.е. появиха се в политическия дискурс да изпълнят краткотрайна функция и след това заглъхнаха, срв. тошевизъм, милкокальобалевци, костовчета и под. Сега в академичните среди професорите и доцентите са два вида: ваковски и игнатовски. След време и това ще бъде забравено.

(ж) Вече не се цитират партийни класици. Макар и рядко, някои оратори привеждат мисли от признати световни мислители – писатели или философи.

Българският преход може да се оприличи на един мащабен тест за езиковедските постановки на учените от близкото и по-далечното минало. Тук ще се върнем отново на въпроса за съдбата на диалектизмите. Като се базират на събитията в началото на ХХ в., когато вратите на книжовните стилове на езика ни се отварят широко за поемане на определен брой диалектизми с посредничеството преди всичко на нашите тогавашни писатели, българските езиковеди живеят с илюзията, че при нужда пак ще бъде потърсено диалектното лексикално богатство. Един от най-запалените привърженици на тази идея е Стефан Младенов (Младенов, 1942: 57 – 62). Не бяха чужди на идеята и сетнешните представители на нашето традиционно езикознание и особено тези от тях, които се занимаваха активно с диалектология въпреки предупрежденията на Ст. Стойков (Стойков, 1993). С оглед на една хипотетична бъдеща нужда се подготвяха подробни диалектни речници. Преходът изненада езиковедите и в това отношение: новият обществено-политически стил не привлече нито един диалектизъм. Социолингвистите предупредиха за това още в края на 70-те години, като изтъкваха, че трябва да бъде отчетена диглосията, т.е. ниската престижност на диалектните елементи. Въпреки предупрежденията и въпреки красноречивите последствия от прехода езиковедското ни съсловие продължава да живее с традиционната заблуда. Нека го кажем накратко: традиционните териториални диалекти имат важен смисъл, но за историята на езика ни, а не като някакъв резервоар за доусъвършенстване на новите книжовни стилове.

Защо диалектните елементи сега, в началото на ХХІ в., не могат да бъдат строителен материал за представителните стилове, е повече от ясно: защото са диалектни и правят асоциация със селската реч, а тя е маркирана като изостанала и непрестижна. Диглосията е изключително силен фактор в речевото поведение на съвременния човек: той държи не само на това, какво ще каже, а и на това, как ще го каже. Учудващото е друго: определени среди от съсловието на нашите езиковеди смятат, че все пак ще настъпи такъв период, когато диалектните елементи ще придобият жизненост и ще станат подходящи за строителен стилистичен материал. Привеждат се постановки на някои неориентирани западноевропейски езиковеди да се чака моментът, когато диалектите ще станат мода, ще бъдат излъскани от патината на времето и ще служат на хората като средство за комуникация. За съжаление, това е само красива илюзия.

Книжовните функционални стилове са динамична категория, която непрекъснато търпи изменения, които в най-общ вид могат да се определят като архаизация и неологизация. Най-динамична и най-лесна занаблюдение е лексиката. Обществото загърбва определени понятия и названията им заглъхват. Аналогичен, но с обратен знак, е процесът на обновлението: появява се нужда от нови понятия и езикът намира нови названия. И не ги търси в диалектните речници, а използва два други канала: 1) заема ги като интернационализми и с това европеизира българския дискурс (тук могат да се наброят толкова много примери, свързани с компютърната грамотност, със средствата за съобщение и т.н.); 2) активира словообразувателните си възможности (срв. случаи като входирам, чекирам, сейфвам, атачвам и т.н.). Тези два канала блокират диалектните лексикални единици.

Съдбата на диалектизмите потвърждава известната максима, че в историята събитията не се повтарят дословно: способите на стилистична организация в началото на ХХ в. не са същите след сто години, т.е. в края на века.

5. Следва да си зададем въпроса дали в течение на изтеклите две десетилетия настъпват промени и в самия разговорен стил. Субективното ни усещане е за успокояване на махалото, т.е. елементите на разговорност не са се увеличили. Целенасочените научни изследвания обаче не потвърждават тази интуитивна констатация. Налице е едно друго явление: нашето езиково чувство вече е свикнало с разговорните конструкции в публицистиката и не ги маркира като контрастни както в началото на 90-те години на ХХ в. Човешката психика е така устроена, че свиква с определени дадености, не ги забелязва и не ги отчита. Само така можем да си обясним появилото се заглавие във в. „Труд“ през март 2013 г. Депутатите и хабер си нямат какво им готви улицата, в което възлова семантична функция играе съчетанието хабер си нямат.

През 90-те години броят на вестникарските издания беше огромен. В борбата за оцеляване, т.е. борбата за намиране на читатели (купувачи), се използваха различни стратегии. Една от тях беше замъгляването на изреченския субект и обект, срв. Български рибари арестуваха румънски граничари. Тъй като в днешния български език усещане за субект имаме за групата, която словоредно е по-напред, добиваме алогичната представа, че рибарите са субект. Това ни кара да прочетем целия журналистически материал и да установим, че субект на действието са румънските граничари. Журналистите често залагат на амфиболията в заглавията, защото в подобни случаи тя увеличава читателите.

През последните години този малко странен журналистически трик почти не се среща, т.е. излязъл е от мода. Българските езиковеди са длъжници на обществото, защото не си дадоха труд да забележат, че и аграматичността може да бъде стилистичен похват: на публицистиката се гледа доста учебникарски и тя се анализира с остарели методики. Това отдалечи езиковедското съсловие от нуждите на обществото, доведе до загуба на доверие в адекватността на езиковедските оценки.

6. Законът за свободата на словото не съдържа нито една клауза, с която да се толерира аграматизмът, нарушаването на стилистичните закономерности, но е явно, че публичното изразяване има по-богата палитра от нашите традиционни представи за правилност на фразата. Нашите научни постановки не могат да бъдат насочени срещу естественото развитие на стилистичните регистри. Не е убедително езиковедското твърдение, че съсловието от репортери и репортерки, разследващи журналисти и водещи на предавания са езиково неподготвени и в определени случаи – направо неграмотни. Има ги всякакви, но ние сме длъжни да различаваме явленията тенденции от явленията грешки. Вярно е, че в многобройната армия на журналистите има лица с проблеми в публичното говорене: лица с ъдефект, с а-дефект (срв. Депутатът ъ-ъ-ъ-ъ не отговори на въпроса и под.), лица с разпиляна мисъл, гранична с логорея, лица с регионална фонетика (редукции, омекчавания пред [e] и [и] и под.). Тези лица не бива да се позовават на клаузи от закона за свобода на словото, защото не дразнят само езиковедите традиционалисти, а цялото общество. У нас, за съжаление, няма юридически закон срещу неумението да се говори правилно на публични места, но задължение на всяка медия е до микрофоните да не се добират случайни хора, тъй като от това страда имиджът на цялата журналистическа колегия.

Съвременните медии не са само публицистични трибуни. Една голяма част от предаванията им са развлекателни. Общо е мнението, че някои шоута нарушават без видима причина стилистичните рамки (най-често са изпъстрени с излишни сексуални намеци). Това формира лош вкус. Нека пак да подчертаем, че външната намеса е работа изключително деликатна: явлението трябва да се отхвърля отвътре. Ръководителите трябва да следят пипълметрията.

7. На по-възрастното поколение в училище му бе внушавано да се учи от езика на писателите. За съжаление през последните десетилетия приемаме това за остарял мит: писателите вече не са образцовите творци на нормата за речево поведение. Действителността ни е такава, че съсловието на българските писатели сякаш отсъства от нашето ежедневие. По принцип рязко намаля четенето, защото с предпочитание е гледането на телевизия, но трябва да се съгласим и с това, че хората на перото с творчеството си рядко намират път към читателския интерес. Днес повелител на общественото мнение за речево поведение е журналистическото съсловие: съвременният човек приема за правилно това, което чува от електронните медии.

8. Преходът не пощади и реномето на езиковедите. Езиковедското съсловие е разнородно, защото науката за езика обглежда обекта си от различни страни: една част от езиковедите изследват миналото на езиковите процеси, друга е съсредоточена върху настоящето. Преходът сякаш изненада общността на българските езиковеди, които наблюдават съвременните процеси. Улисани в многообразието на езиковедската тематика, ние не познавахме в достатъчна степен разговорния вариант на книжовния ни език. Не отчетохме, че:

(1) разговорният вариант не е обикновен озвучен вариант на писмената форма, с която ние фактически сме се занимавали в езиковедските си анализи;

(2) през последните 50–60 години разговорният вариант на книжовния ни език във фонетично отношение следва столичното (софийското) произношение и не допуска две от основните източнобългарски особености: а) слухово доловимата редукция на широките неударени гласни а, о, е в съответните тесни ъ, у, и (тип зилèну, бъщà и под.); б) омекчаване на съгласните пред гласните е и и (най-осезателно това се чувства при съгласните т и д, срв. дьитьè и под.). Тези особености сега се схващат като силно провинциализиращи речевото поведение и са типични маркери на диглосията;

(3) разговорният вариант притежава и такива софийски черти като затвърдяването на предфлексийните съгласни при глаголите от ІІ спрежение в 1 л. ед. число и 3 л. мн. число, срв. въртъ,въртът; спъ, спът и под., както и при членуването на nomina agentis, образувани със суфиксите -ар и -тел, срв. коняръ, учителъ и под. Това са субстандартни черти, които са в разрез с произносителната кодификация, но са толкова масови, че са типични за почти цялата софийска интелигенция;

(4) типично за софийското речево поведение е окончанието -ме за глаголите в 1 л. мн. число, сегашно време на глаголите от І и ІІ спрежение, срв. ние метеме, ние вървиме и т.н. Настъпило е изравняване по съответното окончание за глаголите от ІІІ спрежение, срв. ние питаме, ние даваме и т.н. тази разговорна особеност прониква и в писмената практика на лицата;

(5) софийското речево поведение търпи отклонения от правилото за т. нар. променливо я. Екавите форми не са на мода сред софийската интелигенция, но за хората, придошли в столицата от езиковия ни запад, е типично свръхякането: не се взема предвид следходната мека сричка, срв. бяли, голями, тяхни и под.

В днешна София живее близо една трета от българското население, въпреки че лидерите на прехода смятаха чрез връщането на обработваемата земя в реалните є граници на бившите є собственици да върнат и хората в малките градове и селата. Получи се тъкмо обратното: потоците на миграцията към столицата се увеличиха като следствие от по-високия стандарт тук и настъпилата масова безработица в провинцията. Засили се тенденцията столичното да е национално меродавно във всяко отношение, включително и в областта на речевото поведение. Това ни задължава много внимателно да анализираме езиковата ситуация в София и да следим съотношението между източното и западното начало: за социолингвистите това е първостепенна задача.

Преходът е в пряка корелация с развитието на речта в столицата: демокрацията отмени преградите на софийското жителство, напълни града с преселници и даде достъп до микрофоните на електронните медии на лица от различните слоеве на столичното население. Това улеснява корекциите в нормата, т.е. до вътрешната є нивелация. Българските социолингвисти отдавна са забелязали ролята на столицата като езиков лидер и са поставяли въпроса за щателни целенасочени проучвания. В това отношение не са срещали подкрепа.

9. Преходът потвърди адекватността на социолингвистическия тезис: стана очебийно, че обществените изменения задължително водят до промени в стилистичната конфигурация на езика. И това става чрез смяната на социалния хегемон: един елит слиза от обществената сцена и на нея възлиза друг, който е подвластен на друга прагматика, на друга нормативна организация на регистрите и на стилните средства. Да прибавим към това и естествената непрекъсната смяна на поколенията: младите игнорират остарялото, схващат го като злепостяващо и бързо възприемат новото, като му дават зелена улица чрез своята речева практика.

10. Общественият императив за демократизация на стила в речевото поведение на лицата от публичната сфера в крайна сметка се характеризира с лексикална варваризация, но още веднъж ще подчертаем, че това не бе някаква съвсем нова организация на изразни средства: този оварварен стил съществуваше и преди това като книжовен разговорен стил в битовата сфера на същата интелигенция. Стилистичната революция обаче даде възможност на битовия стил да стане модерен в публицистиката и в политическите диалози. С това нашият език е част от протеклите промени и в другите страни от т. нар. източен блок: в съответните езици е налице същият процес. Изключение прави само Чехия, защото там функционира още една форма на съществуване на чешкия език, обща за всички социални групи и съсловия, но предназначена само за неофициални нужди (Hronek, 1972). Така вследствие на промените и демократизацията obecná čeština бе допусната и в някои по-високи сфери на политическия дискурс, блокирана бе диглосията (Sgall, Hronek, 1992: 19).

11. Нашите разсъждения за динамиката в речевото поведение като последица от обществените промени в България в края на ХХ в. се отнасят преди всичко за обществено-политическата сфера, т.е. за т. нар. публицистичен стил. В останалите функционални стилове – наука, администрация и под., промените са незначителни. Незначителни са и промените във фонетиката и граматиката на книжовните стилове като цяло. В последна сметка българският книжовен стандарт като система не е станал друг: реагирал е преди всичко с динамика в лексиката си, т.е. подчинил се е на една универсалия.

БЕЛЕЖКИ

1. Виденов, М. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: ИК „Знак 94“). Рецензия за книгата е публикувана на с. 612

ЛИТЕРАТУРА

Армянов, Г. (1992). Речник на българския жаргон. София.

Виденов, М.(1997). Езикът и общественото мнение. София: БАН.

Младенов, Ст. (1942). Трябва ли да се запазят диалектите в българския език. – Златорог, 1942, кн. 7.

Hronek, J. (1972). Obecná čeština, Praha.

Sgall, P. &J. Hronek (1992). Čeština bez příkras. Praha.

Стойков, Ст. (1993) Българска диалектология. София.

SOCIOLINGUISTIC PROBLEMS OF THE TRANSITION IN BULGARIA

Abstract. The excerpt of my latest book presented here treats the basic changes in the Bulgarian linguistic communication over the last two decades. It is pointed out that practically the linguistic code has undergone insignifi cant structural changes mainly at the lexical level. However, a peculiar stylistic revolution has taken place which is expressed in the fact that the everyday unofficial style is already being used at the highest stylistic levels of political journalism and public political speeches. This revolution was made by the representatives of the new political class that came into being after 1989. The main steps towards the change are emphasized: 1) the use of a certain number of orientalisms (Turkisms) in the unofficial common Bulgarian speech; 2) increased use of the most popular jargonisms; 3) uncontrollable use of vulgarisms; 4) increased use of Anglicisms in view of placing a special emphasis on the offi cial status of the speech event, etc. In the democratization of the discourse thus outlined no dialectisms participate because of the apparent diglossia.

Аcad. Prof. Mihail Videnov, D.Sc Sofia University „St. Kliment Ohridski“ 15 Tzar Osvoboditel Blvd.

1504, Sofi a, Bulgaria

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.