Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/5, стр. 518 - 533

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОДХОДИ В НАУКАТА ЗА ЕЗИКА И ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Резюме:

Ключови думи:

1. Въведение

В настоящото изложение накратко засягаме връзката между език и мис лене, за да подчертаем важността от непрекъснатото развитие на езиковите умения, което влияе на успешното социално взаимодействие. Показваме (също накратко) защо (качественото) преподаване и изучаването на български език е трудно – това се дължи на особените свойства на езика като обект на изследване, което, от своя страна, прави езикознанието близко с формалните, природните и приложните науки и различно от хуманитарните и социалните науки (макар че има допирни точки и с тях). Изхождайки от: а) важността на развитието на езиковите умения, и б) специфичните свойства на езика като обект на изследване, обосноваваме защо е важно да се прилагат изследователските подходи на лингвистиката в обучението по български език. Накрая представяме накратко разработки на Института за български език: разнообразни езикови ресурси и компютърно подпомогнати средства за използването и разпространението им, които могат да се използват при успешното приложение на изследователски подходи в обучението по български език.

2. Защо науката за езика е важна?

Задачата на езикознанието е да анализира, опише и обясни естествения език във всички негови форми и прояви. Известни са различни теории за връзката между език и мислене: мисленето не съществува без език; може да има мислене без език; езикът, който говорим, предопределя мисленето ни. Ноам Чомски разглежда езика като свойство на мис ленето, което позволява на хората да усвоят език в детска възраст и да създават и разбират езикови изрази (Chomsky, 1965; 2006 и др.). Такова разбиране за връзката между език и мислене подчертава универсалността на езика и се базира на приемането, че човешките възможности за усвояване и използване на езика са свързани с уникалното развитие на човешкия мозък. Според Ноам Чомски хората се раждат с потенциал за усвояване (разбиране и възпроизвеждане) на език (‘language acquisition device’) (Chomsky, 1965; 2006 и др.). Вродената способност за усвояване на езика позволява на човек да научи система от езикови правила, като изгражда хипотези относно езиковите данни, които получава от заобикалящата го среда, и впоследствие ги потвърждава или отхвърля. Има много аргументи „за“ и „против“ подобно разбиране на езика и връзката му с човешкото мислене: между всички естествени езици има прилика, дори да не е изразена на морфологично или синтактично равнище; децата усвояват езика, който ги заобикаля, а не наследяват езика на биологичните си родители, и т.н.

Човек има уникални (вродени) способности да научава сложни езикови правила без целенасочени и съзнателни усилия в детска възраст, а в по-късна възраст да усъвършенства уменията си за общуване, като преценява кое от възможното множество от изречения е най-подходящо за дадена комуникативна ситуация и за постигането на дадена прагматична цел. Социалното поведение става по-комплексно, благодарение на езика и възможностите за вземане на рационални решения се увеличават също с усъвършенстването на езиковите умения (Berwick & Chomsky, 2016). Колкото по-добре даден човек умее да използва езика, който говори, толкова по-сполучливо може да построи изказването си така, че то да бъде успешно в конкретната комуникативна ситуация: информацията, която иска да предаде, да бъде разбрана в пълнота; въпросите да бъдат зададени така, че да доведат до получаването на необходимата информация и т.н. Доброто владеене и използване на езика означава човек да може да прави правилен избор на подходящите лексикални средства, синтактични конструкции, стилистично оформление, прагматична насоченост, които отговарят на комуникативната ситуация и на поставените прагматични цели.

Без да навлизаме в сложната материя за отношението между език и мислене, приемаме, че човек се ражда с вродена способност да мисли, а езика разглеждаме като част от мисловната дейност. Мисленето се развива посредством обучение за нови понятия, съждения и умозаключения и едно от средствата за развитие на мисленето е човешкият език. Способностите на отделния човек да говори и разбира даден език, също могат да се усъвършенстват (при това през целия живот, макар и по различен начин при децата и възрастните), следователно развитието на индивидуалните способности за мислене несъмнено е свързано с развитието на индивидуалните възможности за използване на езика. Това прави изучаването, описанието и преподаването на (родния) език изключително важно и обуславя централното място на предметната област „български език“ сред останалите дисциплини.

3. Защо изучаването на (български) език е по-трудно от изучаването на останалите дисциплини?

Лингвистиката е едновременно една от най-трудните и една от най-фундаменталните сфери за изследване, казва преди почти сто години Едуард Сапир (Sapir, 1929). Естественият език има уникални свойства, които го отличават от всеки друг обект на изследователско наблюдение и научно анализиране.

Както посочва Сосюр в своя Курс по общо езикознание от 1906 – 1911 година (Saussure, 1959), няма зависимост при избора на конкретенa звукова форма, която се свързва с определено значение, т.е. езиковият знак е произволен (арбитрарен). Арбитрарността се отнася до конвенцията при употребата на конкретна звукова форма за изразяване на дадено значение в определена речева общност. По тази причина едно и също значение в различни езици се изразява с различни думи или словосъчетания – например имот, property (английски), posesiune (румънски), propriet‡ (италиански), imovina (хърватски), αγαθά (гръцки) и др. Във всеки език съществуват и звукоподражателни думи, но техният брой е много малък. Ясно е, че звуковата форма може да е близка или да съвпада, когато дадена дума се заимства от друг език или има общ език първоизточник – например имот и imovina (хърватски), property (английски) и propriet‡ (италиански). При многозначните думи една звукова форма се използва за означаване на семантично свързани значения (например рибар е ‘човек, който се занимава с ловене на риба; риболовец’ и ‘човек, който обича да яде риба’), а звуковата форма на словообразувателно свързаните думи също е свързана (например риба, рибар, рибарник).

Свойството на езика да се генерират нови изказания, за да се описват нови понятия, съждения или заключения, се нарича продуктивност. Лайънс дефинира продуктивността на естествения език като възможността да се конструират и разбират неограничен брой изказвания, включително изказвания, с които никога преди това говорещите даден език не са се сблъсквали (Lyons, 1977:78). Често се посочва, че продуктивността на езика е свързана с друго негово свойство – дуалност, посочено от Ейчисън (Aitchison, 2008). Дуалността може да се характеризира по следния начин: езикови единици, които, употребени самостоятелно, нямат значение (например звуковете на даден език), комбинирани в последователности могат да изразяват значение (например звуковете „п“ и „о“, които самостоятелно не изразяват значение, комбинирани могат да означават думите „поп“ и „по“). Продуктивността на езика е свързана с факта, че потенциалното множество от изказвания във всеки човешки език е безкрайно. За всеки език множеството от правила, които се използват, е краен брой за различните езикови равнища в определен период от развитието на езика. Така: а) допустимите комбинации от звукове в даден език са по-малък брой от възможните комбинации от звукове (например за български комбинацията крст е невъзможна) и броят на допустимите комбинации може да се промени (макар и в малка степен) при развитие на езика; б) използваните в езика комбинации от морфеми е по-малък брой от допустимите според правилата за даден език (например за български думи като бонбонар, бонбонарник, бонбонарница са възможни, но не се използват) и нова комбинация може да се използва, ако е необходимо да се назове ново понятие при словообразуването или ако настъпят промени във формообразуването; в) словосъчетанията и изреченията, които даден човек може да създаде или възприеме и които са образувани с краен брой правила, са потенциално неограничен брой. Безкрайното множество от потенциални изказвания се обяснява с рекурсията на естествения език: възможността дадена структура да съдържа в себе си същата структура (например Аз разбрах, че той разбра, че аз разбрах, че…), и липсата на граматични ограничения за дължината на изказването: всяко изказване потенциално може да бъде удължено поне с още една дума или още едно просто изречение.

Друго специфично свойство на езика е неговата многозначност, която се проявява на различни езикови равнища и може да представлява или не трудност при правилната интерпретация. На морфологично равнище една и съща звукова форма може да има различно морфологично значение. т.е. да се проявява лексикална и граматична омонимия (например думата коси в словосъчетанието руси коси е съществително име в множествено число, в словосъчетанието коси погледи – прилагателно име в множествено число, в изречението Коси тревата, а не цветята! – глагол в единствено число, повелително наклонение). На лексикално равнище многозначността се проявява при различните значения на многозначните думи (например съществителното син може да се употребява със значение ‘рожба от мъжки пол’ и ‘член, представител на държава, народ, голяма общност’). На синтактично равнище дадена фраза или изречение може да има различна синтактична структура, което води до различна семантична интерпретация: а) обхватът на даден предпоставен модификатор може да е различен (например в словосъчетанието старите приятели и познати на Ана прилагателното старите може да се отнася или само до приятели или до приятели и познати); б) задпоставен модификатор може да специфицира различен конституент (например спомниха си нейната младост в Пловдив може да означава, че нейната младост е преминала в Пловдив или че са били в Пловдив, когато са си спомнили нейната младост); в) дадено местоимение може да има различна интерпретация спрямо различни антецеденти (например в изречението Иван ще каже на Петър, след като го изберат, местоимението го може да се интерпретира както като Иван, така и като Петър). Известно е, че многозначността се разрешава в контекста и изолирано от контекста дадено изречение може да има различна интерпретация (например изречението Ти също ми отговори може да означава: а) Ти ми отговори, както и аз на тебе; б) Ти ми отговори, както и Петър в зависимост от интерпретацията на наречието също.

На базата на предположението на Зипф (Zipf, 1949), че по-често срещаните думи се състоят от по-малко звукове и че е по-вероятно да са многозначни, се основава предположението, че по-кратките морфеми би трябвало да са по-многозначни от по-дългите, като по този начин се прави опит да се обясни многозначността на естествените езици (Wasow, Perfors & Beaver, 2005) с ограниченaта възможност на човек да възпроизвежда последователности от елементи без семантично значение (Miller, 1956), каквито са звуковете на човешката реч, като необходимостта от по-голямо множество значещи атомарни единици (морфеми) води до тяхната многозначност.

В заключение, свойствата на естествения език – арбитрарност, продуктивност, многозначност, правят езика труден като обект за научно наблюдение, анализ, описание и обяснение.

4. С какво се отличават изследователските методи, приложими в езикознанието?

Езикознанието заема особено място сред останалите науки, защото езиковедите трябва да анализират, опишат и обяснят естествения език, тясно свързан с човешкото мислене. Подобно на другите точни науки езикознанието работи с формални езици за описание, посредством които се описват правилата на комбиниране на езиковите единици от различни равнища. Както Ед. Сапир отбелязва, много от формулировките на сравнителното индоевропейско езикознание са толкова прецизни и регулярни, че напомнят на формулите или законите от природните науки (Sapir, 1929). За разлика от формалните науки обаче и подобно на останалите природни науки езикът позволява изследването и сравняването на емпирични данни. Емпиричните науки се базират на хипотези, които се проверяват с експерименти и наблюдения върху резултатите от експериментите. Езикознанието също използва наблюдението и експеримента за анализиране и интерпретиране на езикови данни. Независимо че не всички изследвания в областта на езикознанието могат да бъдат универсални (едно от изискванията за емпиричност) и наблюденията обикновено се ограничават до регистрирана писмена или устна употреба на даден езиков феномен, с използването на новите технологии става възможно да се наблюдават и анализират все по-голямо количество емпирични факти и да се правят все по-обобщаващи заключения.

Изследователските подходи в езикознанието могат да бъдат разделени на две големи групи: качествени и количествени (Litosseliti, 2010; Podesva & Sharma, 2013). Изследванията, базирани на качествени характеристики, се стремят да обяснят конкретни езикови феномени и техните прояви в различен контекст, без да се основават на количествени данни. Пример за приложение на изследователски подход, базиран на качествени характеристики, е анализ на отговорите на отворени въпроси в езикови тестове. Изследванията, които се основават на количествени данни, се стремят да установят общи закономерности, като проверяват дадена хипотеза с цел да я потвърдят или отхвърлят. Само допреди около двадесет години лексикографите са събирали ръчно написани фишове, извлечени от различни художествени текстове. Днес е възможно да се извлича информация от големи по обем масиви от текстове (наречени езикови корпуси), съдържащи милиарди думи, като необходимата информация може да се подбира съобразно различни критерии. Езиковите корпуси са изключително полезни за изследване на даден езиков феномен и предоставяне на статистически данни за неговата честота, за обкръженията му и тяхната честота, за видовете текстове, в които се среща и т.н. По тази причина създаването на корпуси традиционно се свързва с изискванията за: представителност (наличието на изчерпателни езикови данни за състоянието на езика, дадена тематична област и/или за множеството от езикови явления, които корпусът трябва да представя), балансираност (разпределението и съотношението между типовете текстове, които са включени в даден корпус) и илюстративност (наличието на достоверно представяне на езиковите данни). Например Българският национален корпус2) – най-големият корпус за български език, се състои от текстове на български език – около 1,2 млрд. думи, организирани в над 240 000 текстови документа. Оригиналните текстове на български език съставляват 37,1% от корпуса, преводните – 40,5%, а за останалите 22,4% липсва информация за източник или посока на превода.

Приложението на изследователските подходи, използвани при лингвистичните изследвания, в обучението по български език цели развитие на мисленето в рамките на понятийната система и граматичната структура на българския книжовен език, като: а) на базата на определена изходна информация се достига до дадено заключение; б) прехвърля се знание от един обект към друг на базата на сходство или различие; в) съставя се и се проверява лингвистична хипотеза. Използването на разнообразни изследователски подходи в обучението може да спомогне за разширяване на езиковите знания и умения, което ще развие способностите за наблюдение, разсъждение и вземане на решения.

По-долу ще представим накратко езикови ресурси и технологични приложения, създадени в Института за български език, които предлагат възможности за извличане на разнообразен езиков материал, върху който могат да се базират изследователските задачи. В представянето са включени речници и атласи, които могат да се използват и като корпуси, тъй като съдържат голямо количество езикови примери. Речниците предоставят материал както за качествен анализ, така и за количествени съпоставки и тяхно основно преимущество е, че са разработени от експерти.

6. Езикови ресурси на Института за български език в помощ на изследователските подходи при обучението по български език

Институтът за български език има дългогодишна традиция в разработването на речници (правописни, тълковни, двуезични, терминологични, синонимни, антонимни, фразеологични, на новите думи и др.). В съвременната епоха обаче не е достатъчно само качествено наблюдение, анализ и описание на лексикалното богатство и граматичната структура на езика, а и представяне на получените резултати за използване по подходящ и удобен начин с помощта на съвременните технологии. През последните няколко години голям брой речници и други езикови ресурси на Института за български език са предоставени за използване в интернет, насочени към изследователи (като лексикографите), преподаватели, студенти и ученици, както и към широката общественост. Разширяването на възможностите за използване на езиковите ресурси доведе до създаването на интегрирана среда, която позволява лесен и ефективен достъп до няколко ресурса едновременно.

6.1. Многотомният „Речник на българския език“ е най-големият и представителен тълковен речник – в него се отразява съвременното състояние на лексикалната система на българския език и се представя лексикалното богатство от началото на XIX в. (РБЕ, 1977 – 2015). Издадени са 15 тома на Речника (до буква Р включително), които съдържат 119 229 заглавни думи. Системата от значения, които са свързани с дадена заглавна дума, е представена разгърнато, посочени са достатъчно примери, които илюстрират по подходящ начин значенията. Речникът съдържа богата система от фразеологизми, синоними и антоними. Включените в Речника лексикални единици илюстрират стилистичното и функционално разнообразие на българския език (книжовна лексика, разговорна лексика, диалектни думи, термини, остарели думи, нови думи, чужди думи и др.). Заглавните думи са придружени от информация за правописа на отделните форми, граматичните характеристики на основната форма и бележки, които характеризират стилистичната, терминологичната, историческата, диалектната или жаргонната употреба на дадена дума. От 2014 г. Речникът е достъпен в интернет 3), а през 2016 г. към него е добавен и третият том на „Речник на съвременния български книжовен език“ (РСБКЕ, 1959), за да може да се правят справки за думи с начална буква до Я. Съдържанието на Речника предоставя разнообразни възможности за наблюдение и изследване на езика: диференциране и подходяща употреба на значенията на многозначните думи (например думата израз е дефинирана в Речника със следните пет значения: 1. Съчетание от думи, които изразяват определена мисъл; фраза, изречение. 2. Със съгл. или несъгл. опред. Външна проява, изява на определено психическо състояние върху лицето на човека или на качества, черти, присъщи на характера; изражение. 3. Външна проява на мисли, чувства, настроения, намерения и под. чрез думи, дела, действия и др. 4. Матем. Съчетание от цифри, от букви или от други знаци, което изразява определена математическа зависимост; формула. 5. Спец. Съчетание от определени знаци, което символично изразява определена зависимост, закономерност; формула.); разбиране на значенията и подходящата употреба на фразеологичните изрази; възможности за заместване на синоними и антоними с цел подходяща стилистична употреба; диференциране на значенията на паронимите и тяхното разграничаване за уместна употреба; подходяща стилистична употреба на книжовните, диалектните, жаргонните, остарелите и новите думи; извеждане на значението на нови думи на базата на познанията за морфемния им строеж и словообразувателния им модел; образуване и употреба на формите на думите от различни части на речта и различни граматични класове; уместно перифразиране на словосъчетания и изречения и др.

6.2. Многотомният „Български етимологичен речник“ обяснява произхода на думите в българския език и връзките на българския език с други балкански, славянски и индоевропейски езици (БЕР, 1971 – 2017). Издадени са 8 тома на Речника (до буква Ф включително). Речниковите статии имат сложна структура, която е подчинена на задачата да се представят значенията на заглавната дума, нейните регистрирани фонетични и морфологични варианти в българските диалекти и останалите славянски езици, произходът ѝ, пътят, по който думата е навлязла в езика, ако има чужд произход, както и изказваните различни мнения за произхода и значението на думата. Богатата лингвистична информация, включена в Речника, може да послужи при различни изследователски задачи в обучението по български език: при изясняване на произхода на домашните думи в българския език (например думата имот ‘недвижимо притежание’ е образувана от корена на глагола имам с наставка -от, с която се предава изобилност, множество); при изясняване на произхода на чуждите думи (например думата кромид е заета от гръцката дума κρομμύδι ‘лук, луковица’); за разбиране на мотивацията при назоваването (например думите вълна и вълн‡ водят началото си от древния индоевропейски корен *wel‘тегля, влача’, като думата вълна първоначално е означавала ‘това, което се скубе или влачи’, а вълн‡ – ‘това, което се влачи, валя, търкаля’); при колебания в правописа на думите (например за правилното изписване на думите сарм‡, сарм ʻвид ястие – топки от смляно месо и ориз, завити в лозови, зелеви или друг вид листа’ и сърма ʻтънки посребрени или позлатени медни жички за шев или бродерия’ освен разликата в мястото на ударението и възможността за образуване на множествено число може да помогне и фактът, че двете думи произлизат от различни чужди думи: сарма от турската дума sarma ʻвид ястиеʼ, буквално свиване, обвиване, а сърма – от турската дума sirma ʻдантела или бродерия с втъкани нишки от сребро’ или от гръцки); за сравнение на формите и значенията в българските диалекти, книжовния език, другите славянски езици, други индоевропейски езици, старобългарския език и т.н. От 2017 г. първите седем тома от „Български етимологичен речник“ се разпространяват като електронни книги 4) от Института за български език.

6.3. Двутомният „Старобългарски речник“ е преводен и тълковен речник на лексиката, която се среща в класически глаголически и кирилски паметници (СТБР, 1999, 2009). В речниковите статии са представени значенията на думите, примери, които ги илюстрират, граматична характеристика, латинските наименования на животински и растителни видове – по този начин структурата на речниковите статии е богата като структурата на речниковите статии на тълковните речници. В края на речниковите статии е включен и преводът на старобългарските думи със съвременните им съответствия – книжовни или диалектни, като диалектните думи са маркирани, по този начин Речникът прилича на преводните речници. Двутомният „Старобългарски речник“ не само представя старобългарската лексика, но и нейното съотнасяне със съвременния книжовен език и българските диалекти. По тази причина Речникът може да се използва за: проследяване на промяната на формата на думите и техните значения в старобългарски и българския книжовен език (например думата нⱬобрѣтатн се е употребявала със значение ‘измислям, изнамирам’ в старобългарски, а глаголът изобретявам се употребява със значение ‘в резултат на творчески труд изработвам, създавам нещо ново, непознато, несъществуващо преди’ в съвременния език); за проследяване на промяната на формата на думите и техните значения в българските диалекти и съвременния език и др. Институтът за български език разпространява двутомния „Старобългарски речник“ като електронна книга 5) от 2015 година.

6.4.„Български диалектен атлас. Обобщаващ том. T. I – III Фонетика. Акцентология. Лексика. T. IV Морфология“ (БДА, 2001, 2016) представя системата на българския език на диалектно равнище въз основа на материали от над 2300 селища. Обобщаващият том на „Български диалектен атлас“ съдържа 513 диалектни карти, коментари, списъци и показалци към тях, отразяващи особености на фонетичната, акцентната, лексикалната и морфологичната система на българските диалекти, които показват единството на българския език в неговото развитие и съвременно състояние. Атласът има значение не само за съпоставителни изследвания на фонетично, морфологично и лексикално равнище между българските диалекти, българските диалекти и старобългарски, българските диалекти и съвременния български книжовен език, българските диалекти и останалите славянски езици и техните диалекти, но и за разкриване на единството на българския език като наследник на старобългарския език; както и при описанието на съвременното му състояние (например Карта М 106, съпоставяща окончанията в сегашно време на глаголи от първо и второ спрежение от типа плета, пия, играя, показва, че разширеното окончание ме, -мо е разпространено на запад от ятовата граница, което опровергава твърденията, че в разговорната практика се използва предимно разширеното окончание в противоречие с книжовната норма). През 2015 г. беше публикувана в интернет „Карта на диалектната делитба на българския език“ 6), която показва основните диалектни области на българското езиково землище и илюстрира диалектите на българския език както графично, така и посредством кратки текстове и автентични аудиозаписи, а през 2017 година първите три обобщени тома на Атласа7) също са публикувани в интернет като електронни книги.

6.5. Българският уърднет (Koeva, 2014) е лексикално -семантична мрежа, която комбинира качествата на добре познатите лексикографски ресурси: съдържа дефиниции и примери, както обикновените речници, но наред с това организира думите, които лексикализират понятия, в синонимни множества, а синонимните множества – в концептуална мрежа, която отразява системата на понятията в човешкото мислене. Българският уърднет следва концепцията и организацията на данните на Принстънския уърднет (Miller, Beckwith, Fellbaum, Gross, Miller, 1990). Синонимните множества са свързани с различни семантични релации, а свойствата на релациите произтичат от универсалните свойства, които съществуват между явления, събития, състояния и признаци. Например самолет и аероплан образуват едно синонимно множество {самолет:1, аероплан:1}, което се описва с тълковната дефиниция ‘летателен апарат, задвижван от двигател, с неподвижни крила за създаване на подемна сила, служещ за превозване на пътници и товари’. Това синонимно множество е свързано с по-общото синонимно множество – хиперонима: {летателен апарат:1, летателно устройство:1} – ‘летателно средство, чиято подемна и теглителна сила се създава с помощта на крила, витла, двигател и др. за преодоляване на гравитационното привличане към земната повърхност’; с няколко по-специфични синонимни множества – хипоними: {бомбардировач:1} – ‘реактивен или турбореактивен боен самолет за въздушни нападения с бомби, ракети и др.’, {изтребител:1} – ‘високоскоростен и високоманеврен боен самолет’, със синонимни множества, които изразяват неговите състави части – мероними: {крило:3, самолетно крило:1, крило на самолет:1}, с еквивалентните синонимни множества от други езици: {airplane:1, aeroplane:1, plane:1} – английски, {αεροπλάνο: 1} – гръцки, {aeroplan:1, avion:1} – румънски, {avion:1} – сръбски, {uŒak:1, tayyare:1} – турски, и т.н. Българските синонимни множества (74 206 на брой, обхващащи 147 165 лексикални единици, към м. май 2017 г.) са свързани с преводните си еквиваленти в Принстънския уърднет (първообраза на лексикалносемантичната мрежа), а чрез английски – и с останалите езици (над 70), за които е разработен такъв ресурс. Българският уърднет може успешно да се използва при изследователски задачи за: изследване и проверка на структурата на синонимните множества; изследване и проверка на семантичните релации; изучаване на семантичните отношения в езика (например синонимното множество {лебед:1} се описва с дефиницията ‘представител на видове едри водоплаващи птици от семейство Патици, обитаващи езера, с дълга грациозна шия, най-често с бяло оперение; не се гмурка, храни се с растения и дребни безгръбначни’, с хипероним {водна птица:1} и хипоними {мъжки лебед:}, {женски лебед:1}, {лебедче:1; млад лебед:1}, {ням лебед:1; Cygnus olor:3, {поен лебед:1; Cygnus cygnus:3}, {малък лебед:1; малък американски лебед:1; тундров лебед:1; малък поен лебед:1; Cygnus columbianus:3}, {лебед тръбач:1; Cygnus buccinator:3}, {черен лебед:1; Cygnus atratus:3}); изучаване на разликата в значенията на омонимите, приликата и разликата в значенията на словообразувателно свързаните думи; приложение на уърднет като тълковен, дву- и многоезичен речник (заедно с уърднети на други езици) и др. Българският уърднет е достъпен в интернет от 2015 година, а от 2016 година – е свързан с уърднетите на още двадесет и два езика 8) .

6.6. През 2016 година е създаден порталът ЛексИт, който осигурява единен достъп до речници на Института за български език в интернет. Това са: „Граматичният речник на българския език“ (Koeva, 1999), предоставящ информация за основната форма, свързаните с нея словоформи и граматичните характеристики на основната форма и словоформите; „Речникът на българския език“ (РБЕ, 1977 – 2015); „Инфолекс“ 9) – компютърен речник, съдържащ речници на синоними, антоними, нови думи и фразеологизми. Всички речници, включени в ЛексИт, споделят обща концепция за моделиране на информацията: данните в отделните речници са свързани посредством основните форми и словоформите: основните форми са свързани във всички ресурси, а основните форми и словоформите са свързани в Граматичния речник. При търсене на основна форма или словоформа се получава информация за основна форма, форми на думата, граматична информация, свързана с основната форма и словоформите, информация за правописа, значенията на думите, примери, синоними, антоними, нови думи, фразеология. Ако между думи, получени в резултат на търсенето, съществуват връзки (например синонимни или антонимни), връзките могат да бъдат проследени. Резултатите от всички речници се визуализират едновременно без допълнително препращане към отделните източници. По този начин се предоставя възможност за избор на най-подходящата информация, необходима за решаването на дадена задача. Например при търсене на думата лед, се получава следната информация: Основна форма: лд – съществително нарицателно, мъжки род; Форми: лд – единствено число, нечленувано; леда – единствено число, членувано – непълен член; ледът – единствено число, членувано – пълен член; ледов – множествено число, нечленувано; ледовте – множествено число, членувано; лда – бройна форма; Антоними: лед – жар; лед – огън; лед – пламък; лед – плам; Значения: 1. Замръзнала вода – синкаво или бяло твърдо вещество. 2. Буца, парче от това вещество, което се използва за изстудяване на хранителни продукти и напитки, а в медицината – за спиране на кръвотечения и под. 3. Като прил. Разг. Обикн. в съчет. със студен. За означаване на висока степен на качество; много, изключително студен.; Съставни думи и значенията им: 1. Сублимационен лед. Физ. Лед, който се образува при преминаване на водата от парообразно направо в твърдо състояние. 2. Сух лед. Спец. Втвърдена въглена киселина, която се изпарява, без да се топи, и се употребява за охлаждане на продукти.; 3. Хокей на лед. Спорт. Вид състезателна игра, при която участниците се движат с кънки по заледено игрище, като се стремят да вкарат във вратата на противника малка шайба, тласкайки я с дървена тояжка (стик).; Фразеологизми и значенията им: 1. Запиши (пиши) го (ги) на леда. Диал. Ирон. Откажи се от някакви пари, които си дал в заем, прежали ги, тъй като няма да ти ги върнат. 2. Запъвам се / запъна се (дърпам се, дръпвам се / дръпна се, опъвам се / опъна се) като магаре на лед. Разг. Проявявам много голямо упорство, не отстъпвам, инатя се.; 3. И дявола бих подклал (подковал) на леда; и дявола подковавам (ще подкова) на леда. Диал. Голям хитрец съм, много съм хитър. и т.н.

7. Заключение

Съществува неоспорима връзка между език и мислене и непрекъснатото развитие на езиковите умения предполага развитие на способностите за мислене и обратно. Уникалните свойства на езика, като обект на изследване, сближават езикознанието с формалните, природните и приложните науки и го различават от хуманитарните и социалните науки. Изхождайки от: а) важността на развитието на езиковите умения и б) специфичните свойства на езика, обосноваваме защо е важно да се прилагат изследователските подходи, които обикновено се използват в езиковедските изследвания, в обучението по български език. Една от предпоставките за успешното използване на изследователски методи в обучението по български език е наличието на голямо количество разнообразни и надеждни езикови данни, които да бъдат лесно достъпни за наблюдение, анализ, изводи и обобщения. Такива данни се предоставят от Института за български език: няколко големи речника, поредица от лингвистични атласи и голяма многоезикова лексикално-семантична мрежа са не само достъпни в интернет, но и са технологично осигурени, така че да позволяват лесни справки и сравнения.

NOTES/БЕЛЕЖКИ
1. Текстът е представен по време на Форума „Изследователски подходи в обу
чението по български език“ (София, 2016 г.). Организатор на събитието е
Институтът за български език – Българска академия на науките.

2. http://search.dcl.bas.bg
3. http://ibl.bas.bg/rbe/
4. http://ibl.bas.bg/ber/
5. http://ibl.bas.bg/starobalgarski_rechnik/
6. http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/
7. http://ibl.bas.bg/bda/

8. http://dcl.bas.bg/bulnet/ 9. http://ibl.bas.bg/infolex/

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Aitchison, J. (2008). The Articulate Mammal (5 rev. edn) Abingdon: Routledge.

BDA (2001, 2016). Balgarski dialekten atlas. Obobshtavasht tom. I – III. Fonetika. Aktsentologiya. Leksika. Sofia: Knigoizdatelska kashta „Trud“; Obobshtavasht tom. IV. Morfologia. Sofia, Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov”, 2 [БДА (2001, 2016). Български диалектен атлас. Обобщаващ том. I – III. Фонетика. Акцентология. Лексика. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2001; Обобщаващ том. IV. Морфология. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“].

BER (1971 – 2017). Balgarski etimologichen rechnik. T. 1 – T. 8. Sofia, Izdatelstvo na BAN, Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov“, Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“ [БЕР (1971 – 2017). Български етимологичен речник. Т. 1 – Т. 8. София, Издателство на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“].

Berwick, R. C., Chomsky, N. (2016). Why Only Us: Language and Evolution. Cambridge, MA: MIT Press.

Chomsky, N. (1965). Aspects of the Theory of Syntax. Cambridge, MА: MIT Press.

Chomsky ,N. (2006). Language and Mind. Cambridge, New York: Cambridge University Press.

Koeva, Sv. (1998) Gramatichen rechnik na balgarskiya ezik. Opisanie na kontseptsiyata za organizatsiyata na lingvistichnite danni. V: Balgarski ezik, 1998, No 6, s. 49 – 58. [Коева, Св. (1998). Граматичен речник на българския език. Описание на концепцията за организацията на лингвистичните данни. В: Български език, 1998, No 6, с. 49 – 58.]

Koeva, Sv. (2014) WordNet i BulNet. V: Ezikovi resursi i tehnologii za balgarski ezik. Sv. Koeva (sast.). Sofia, Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov“, 2014, s. 154 – 173. [Коева, Св. (2014). WordNet и БулНет. В: Езикови ресурси и технологии за български език. Св. Коева (съст.). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2014, с. 154 – 173.]

Lyons, J. (1977) Semantics: Volume 1. Cambridge: Cambridge University Press.

Litosseliti L. (2010). (Ed.), Research Methods in Linguistics. New York: Continuum.

Miller, G. (1956) The Magical Number Seven, Plus or Minus Two: Some Limits on Our Capacity for Processing Information. In: Psychological Review. 1956, 63: 81 – 96.

Miller G. R. Beckwith, C. Fellbaum, D. Gross, K. J. Miller. (1990). Five Papers on WordNet. Special Issue in International Journal of Lexicography, 1990, vol.3, no.4.

Podesva, R. J., Sharma, D. (2013) (Eds.) Research Methods in Linguistics. UK: Cambridge University Press.

RBE (1977 – 2015). Rechnik na balgarskiya ezik. T. 1 – T. 15. Sofia, Izdatelstvo na BAN, Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov“, ET „EMAS“, Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“. [РБЕ (1977 – 2015) Речник на българския език. Т. 1 – Т. 15. София, Издателство на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, ЕТ „ЕМАС“, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.]

RSBKE (1959) Rechnik na savremenniya balgarski knizhoven ezik. T. 3 (R – Ya). Stoyan Romanski (otg. red.). Sofia: Balgarska akademiya na naukite. [РСБКЕ (1959) Речник на съвременния български книжовен език. Т. 3 (Р – Я). Стоян Романски (отг. ред.). София, Българска академия на науките.]

Sapir, Ed. (1929). The Status of Linguistics as a Science. Language, 1929, 5(4): 207 – 214.

Saussure, F. de (1959). Course in General Linguistics. Edited by Perry Meisel and Haun Saussy. Translated by Wade Baskin. Columbia University Press.

STBR (1999, 2009). Starobalgarski rechnik. T. 1. D. IvanovaMircheva. (otg. red.). Sofia, Izdatelstvo „Valentin Trayanov“; T. 2. D. Ivanova-Mircheva. (otg. red.). Sofia, Izdatelstvo „Valentin Trayanov“. [СТБР (1999, 2009). Старобългарски речник. Т. 1. Д. Иванова-Мирчева. (отг. ред.). София, Издателство „Валентин Траянов“, 1999; Т. 2. Д. Иванова-Мирчева. (отг. ред.). София, Издателство „Валентин Траянов“].

Wasow, T., A. Perfors, and D. Beaver. (2005). The Puzzle of Ambiguity. In: O. Orgun and P. Sells (eds.): Morphology and the Web of Grammar: Essays in Memory of Steven G. Lapointe. Stanford: CSLI Publications.

Zipf, G. K. (1949) Human Behavior and the Principle of Least Effort. New York: Addison-Wesley.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.