Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/4, стр. 308 - 316

ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР – МЕЖДУ СОЦИОАНТРОПОЛОГИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ И СОЦИОКУЛТУРНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ

Резюме: Празникът Прошка, включен в учебната програма по литература за 5. клас, е представен чрез методически вариант за урок с ясно обособени учебни ситуации. Използван е базов повестователен художествен текст, чрез който образно и емоционално се пресъздава обичаят и празникът в неговата времева и пространствена локализираност, етапност. В хода на урока се изя-сняват ролята и значението на словото като вербален начин за постигане на позитивизъм в рамките на празника.

Ключови думи: forgiveness, words, holiday, lesson

Юбилейна конференция по повод 50-годишнината на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, 10–11 май 2013 г.

Jubilee conference in reference to the 50th Anniversary of University of Veliko Turnovo „St. St. Cyril and Methodius“ 10th – 11th May 2013

Красимира Танева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Системата на фолклорните календарни празници създава устойчива във времето представа за организацията на социален живот и културни практики, чрез които се постига своеобразен интегритет в рамките на общността. Процесът на формиране на национални стойности, на отношение към традициите, на самочувствие и респект към уникалното българско наследство започва в училището. В програмата по литература за 5. клас е предвидено запознаване с отделни календарни празници, чрез които да се създаде възможност за изграждане на определена ценностна система от правила, морални норми. В тази връзка са предложени за изучаване: Коледа, Прошка, Великден, Гергьовден, Еньовден, Димитровден и произведения, смислово акцентиращи върху някакъв етап от празника или върху конкретен негов символ1).

Календарните празници са част от фолклорната култура на българина. Според Тодор Иванов Живков тя е „съвкупност от три подсистеми, които се намират в сложно взаимодействие“ (Живков, 1987: 169). По мнението на изследователя първата подсистема е обвързана с митологични, нравствени представи и норми, които отразяват историческата памет на етноса. Втората – със социализирането на художествените ценности, а третата е конгломерат от „онези механизми за художествено общуване, за възпроизводство на художествени ценности, които ни позволяват да говорим за художествена култура от фолклорен тип. Най-често това са механизми, чрез които се осъществява общественият живот изобщо – обреди, трудови и практически дейности“ (пак там). Всяка от тези подсистеми има определена роля и същевременно е в сложни взаимодействия с останалите две, като по този начин се постига комплексност на знанието за функционирането на празничната календарна система на българина. С оглед на цитираната вече концепция и след проведен експеримент в две пловдивски училища (ОУ „Екзарх Антим Първи“ и ОУ „Княз Александър Първи“) предлагаме като възможност при изучаването на Фолклорен празничен календар да се използват и базови художествени повествователни текстове, за да се „обучават децата не по правила, а чрез примери и прецеденти“ (Лотман, 1990: 273), които ще подпомогнат учениците в процеса на възприемане и осмисляне на календарния празник като:

1. специфична емоционалност, колективна ангажираност и изразена съпричастност;

2. цялостен процес на завършеност и подреденост на отделните ритуални действия и обичайни практики, където всеки участник има конкретна роля; времева и пространствена организираност;

3. единство от слово и действие;

4. смислова обвързаност между словото и неговото послание в контекста на празника.

Предлаганият методически вариант за възприемане на Прошка, апробиран в две пловдивски училища, е възможност в процеса на обучение петокласниците да получат не само социоантропологична информация, но и да се формират у тях социокултурни компетентности. Урокът ни има следните компоненти – тема, цели, метод, вид, ход на урока (последният елемент от системата е изяснен в структура на урока по литература).

Тема на урок по литература – смислово обвързана със съдържанието на учебния материал и с учебната програма. В предложения вариант формулираната конкретна тема Прошка – актът на благородството, на етичността и човешката съвест е съобразена и със следните изисквания: „Кратка и ясна формулировка, за да остане темата в съзнанието; да събуди в съзнанието на учениците идеи, мисли и картини“ (Бергер, 2007: 34).

Цели – диференциране на конкретните намерения в часа при осъществяване на съдържателното равнище на темата. В „Методика на литературното образование“ Йовева разглежда следните видове цели: образователни (свързани със знанията и уменията, които учениците ще овладеят в конкретния урок), възпитателни (свързват се с представата за въздействието върху емоциите, нравствеността, светогледните позиции), развиващи (различни процедури за усвояване, затвърждаване, обогатяване, диференциране и прилагане на вече изученотокъм неизучаван материал) (Йовева, 2000: 89). Целите са изцяло съобразени с конкретно съдържание за възприемане на конкретния календарен празник.

Метод – за смисъла на това понятие изцяло се позоваваме на Румяна Йовева, която в своята „Методика на литературното образование“ го определя по следния начин: „път, съвкупност от средства за постигане на определена цел“ (Йовева, 2000: 56). Чрез него се осъществява реализиранетo на темата и постигането на целите в рамкитена учебния час, свързани с учебното съдържание. Същата авторка дефинира следните методи на литературно образование:

1. Метод на интерпретацията – „система за обяснение и разбиране на художествени и нехудожествени текстове“ (Йовева, 2000: 61). Използването му в урока е при разглеждането на художествения текст, за да се осмисли същността на календарния празник в неговата цялост: локализираност във време и пространство; действия на участниците; отражение на специфично човешко мислене и възприемане на заобикалящия свят; символност на отделните предмети от материалната култура; словото като медиатор на емоции.

2. Историко-типологичен – насочва към историчността, към процесуалността, която не е хаотична и в която се открива типологично родство на фактите и явленията (Йовева, 2000: 84). Прилагането на този метод в урока е целесъобразно с оглед на изясняване на факти, свързани със спецификата и значението на конкретни обичаи, митологичната и християнската същност на празника.

Структура на урока по литература – при предложения урок за възприемане на фолклорно-празничения календар сме използвали установената в методиката на литературното образование структура със следните елементи: подготовка за възприемане на темата, мотивиране на необходимостта от разглеждането є, основни проблеми (чрез система от въпроси и задачи за самостоятелна работа), обобщение (Йовева, 2000: 90). Логиката на подобна организация гарантира комплексно прилагане на принципите на обучение – достъпност, системност, научност (виж ход на урока). Първият елемент – подготовка за възприемане на темата, съдържателно се реализира в урока чрез: актуализиране на опорни знания, които ще бъдат необходими за конкретната тема. Вторият елемент – мотивиране на необходимостта от разглеждането є, е концептуално представен чрез използване на дидактическата форма разказ, като са посочени съдържателните и смисловите акценти на изложението от страна на учителя. За следващия структурен елемент – основни проблеми – сме формулирали система от въпроси и задачи, чрез които се разкрива конкретното учебно съдържание; посочена е етапността при реализирането на конкретната тема (виж учебни ситуации за разкриване на учебно съдържание). За структурния елемент обобщение – в урока сме посочили смисловите акценти на направеното обобщение (виж идеи за заключителна ситуация).

Тема: Прошка – актът на благородството, на етичността и човешката съвест

1. Цели:

1.1. Изясняване на ролята и значението на обичая Прошка в календара на българина.

1.2. Изясняване на ролята и значението на празника Сирни заговезни.

1.3. Разкриване на значението на отделни обичаи в Сирни заговезни.

1.4. Разкриване на ролята на словото като проекция на конкретни моралноетични норми и отношения.

1.5. Формиране на умение за самостоятелно изказване по конкретен проблем.

2. Вид на урока – за нови знания.

3. Метод – историко-типологичен; метод на интерпретацията.

4. Дидактически форми – разказ, беседа.

5. Ход на урока

5.1. Идеи за първа учебна ситуация

Актуализиране на знанията за изучените вече зимни празници в контекста на календарната организираност. Основни морални ценности, които се утвърждават чрез празниците и са в основата за формиране на етични принципи на взаимоотношения.

5.2. Мотивиране и поставяне на темата

5.2.1. Прошка – духовното благородство, пречистването, любовта и доверието към близките.

5.3. Учебни ситуации за разкриване на учебното съдържание:

5.3.1. Изясняване на смисъла на понятието заговезни. Сирни заговезни в празничната календарна ситема на българина.

Изясняването на смисъла и значението на този празник от страна на учителя е със следните съдържателни акценти:

1. Заговезни – етимология на думата, като за целта се позоваваме на Речника на българския език от Найден Геров (преставам да ям блажно и почвам да постя)2)

2. Отбелязване на празника според народната традиция – винаги в неделя, 7 седмици преди Великден.

3. Сирни – названието е свързано със специфичното меню на този ден. Млечните храни се поднасят на неделната вечеря преди Великденските пости.

4. Сирни заговезни в митологичен аспект – отразява народната вяра за временната смърт и последвалото възраждане за нов живот в природата, което е свързано с идеята за плодородие.

5. Обичаят Хамкане.

6. Обичаят Оратница – палене на огън извън селото.

7. Обичаят Чилкане на стрели – публичен израз на отношение от страна на младите мъже към девойките, като действието е съпроведено и с изричането на думи, цинични по своя харатер или с еротичен подтекст.

8. Обичаят Прошка.

5.3.2. Прошка – смисъл и значение. Мястото на обичая в календарната система на българина.

5.3.3. Разглеждане на художествения текст „Велики заговезни“ от Kостантин Мутафов.

Избраният от нас художествен текст от „Великденска книга на българското дете“ образно пресъздава атмосферата, традициите и някои от обичаите на Сирни заговезни. На учениците са поставени следните върпоси:

1. Какво е настроението на хората във февруарския ден. Открийте онези ключови думи, чрез които авторът постига внушение за емоционалната атмосфера.

2. С какво този февруарски ден е специален за хората?

3. Как Сирни заговезни се празнува в семейството на главния герой?

4. Какви вече познати от други празници ритуални действия се извършват по време на вечерята?

5. Какво е настроението на децата по време на обичая хамкане? Потърсете доказателства в текста, като имате предвид ключови думи, чрез които авторът внушава своята идея.

6. Как децата реагират на появата на непознатия?

7. Защо децата не разпознават своя роднина?

8. Към какви размисли за Прошка ви насочва финалът на творбата?

Бях ученик в четвърто отделение, нея година денят на Великите заговезни се бе паднал в началото на февруари, беше лютя зима. Дунав беше премръзнал. Нашият град бе необикновено оживен. От много дюкяни продавачите се надпреварваха да предлагат всякакви сладкиши и плодове – ябълки, сливи, круши, фъстъци, смокини. Халваджиите на големи маси режеха и отмерваха на купувачите халва. Пълни с народ пъстри и разкошни шейни, впрегнати с хубави и здрави коне, окичени със звънци по гривите и с всякакви шарени висулки и панделки по опашките, се плъзгаха по заледения сняг, като отнасяха към разни посоки всякакъв народ, който бързаше да посети кумовете си, своите близки. Младите целуваха ръка на кумовете си, децата – на кръстниците си. Искаха си взимна прошка едни други, пожелаваха си сладки заговезни и леки пости.

…Тази година щяхме да заговяваме у чичови. Обикновено всяка година прекарвахме тая вечер няколко роднински семейства заедно, за да бъде празникът по-весел. По мръкване цялото наше семейство – баба ми, баща ми, леля ми с двете си момченца и свако ми – нейният мъж, помъкнали тавата с млина, печена кокошка, халва, вино и други лакомства, бяхме вече у чичови… След като всичко бе готово, около паралията насядаха баба, баща ми, свако и дребосъкът, а по-големите се въртяха около стрина и леля край огнището в другата стая, където жълтите изпечени млинове, гозбите и сладките издаваха дразнещи дъхове и пари. Но никой не смееше да лизне от ястията! Не беше редно това, докато всички не се съберат, докато най-старият не благослови вечерята. Най-сетне всинца насядаха около паралията, отрупана с разни гозби, варени и печени. Баба благослови с къса молитва вечерята, прекръстихме се и педнадесетина ръце начаса заприсягаха към блюдата.

…Блюдата едно по едно бързо се изпразваха. Дойде ред на млиновете.

– Омитайте всичко, деца – подканяше ни баба, – за утре не бива да остава блажно.

– Халвата, бабо, халвата! Кога ще хамкаме халвата? – завикаха дечурлигата.

– Ей, сега, баби. Нека раздигат празните съдове...

Старите насядаха на възглавници край стената. Свако завърза на дебел канап къс от ореховата халва, другия край на канапа върза о точилка и като се изправи, захвана да върти с едната ръка халвата в кръг около устата на децата. Със зинали уста и с ококорени очи следяхме въртенето на късчето. Щом халвата минеше край устата на някого от нас, той зинваше още повече, за да я захапе, но успяваше едва да я лизне с език и да си нацапа устните. Примирахме от смях и пак продължавахме да гоним с уста въртящата се халва, която омаца бузите, косата, челата почти на всинца ни, но никой не можеше да я захапе, понеже не даваха да си помагаме с ръце. Посегнеше ли някой към връвта, отведнъж халвата хвръкне нагоре. Най-подир взе по-бавно да върти с намерение да даде на някое от децата възможност да налапа халвата. Без съмнение, този щастливец нямаше да съм аз, защото бях от по-големите, затуй предварих, сграбчих с две ръце късчето и хукнах към другата стая. По мене – братовчедките. Смях, боричкане, но аз здраво съм захапал халвата.

…Тъкмо що лапахме лакомо от тахана, сложен на паралията, на вратата се почука веднъж-дваж; ние затаихме дъх, а старите тихо се закискаха. Вратата се отвори и отведнъж в стаята се втурна едно грозно и черно плашило. Ние наскачахме, изплашени и изненадани в първия миг. Старите се запревиваха от смях. Това плашило човек захвана да ръмжи като мечка и да гони децата. Беше облечен в кожух, обърнат с кожите навън, препасан с голям червен пояс, лицето си нацапал със сажди, устните си намазал с бяло и около очите си над веждите също бе изписал широки бели кръгове, а главата си бе завил с шарена кърпа, в ръка държеше голяма дебела тояга. Ръмжи той, блещи и криви очи, които изглеждаха много страшни. По-малките деца се свиха в скутовете на баба и на стрина. По едно време татко стана и дръпна кърпата от главата на мечката. Плеснахме ръце:

– Свако Петко! Свако Петко! – креснахме децата и заскачахме от радост, че най-сетне познахме мечката.

…Според тогавашния обичай всяко от децата, което ходи на училище, занася лимон или портокал на учителя си или учителката си. Целунах ръка и аз на своя учител, както и всички мои приятели, поискахме му прошка и благословия.

…С това се привърши последното тържество на Заговезни, след което настъпиха дългите пости, които пазихме с трепетно благоговение и вяра, защото чрез тях ние подготвихме душите си да дочакаме и посрещнем с жива радост най-светлия от празниците, с червено яйце – Великден!

5.3.4. Резултати от реализирането на тази учебна ситуация в хода на урока

След реализирането на тази учебна ситуация учениците могат да осмислят Прошка и Сирни заговезни като проекция на определени морално-етични ценности в рамките на семейството.

5.3.5. Словесната формула „Прощавай…/Господ да прощава. Да си простен“

Тази учебна ситуация в хода на урока е необходима, за да се изясни вербалният начин за постигане на позитивизъм по време на обичая. В разгледания вече текст на Константин Мутафов авторът споменава за конкретно действие в рамките на Прошка – целуването на ръка от по-младите на по-старите. Според традицията този действен акт е съпроводен и с използването на следната словесна формула – „Прощавай…/ Господ да прощава. Да си простен“ (Маринов, 2003: 156). В строго установения от традицията модел на междуличностно общуване по време на Прошка задължителното є изричане се определя от осъзната ангажираност на адресанта към адресата, за да демонстрира позитивизъм, етичност, толерантност, духовно благородство, помирение. На учениците са поставени следните въпроси:

1. Коя е ключовата дума в словесната формула?

2. Как чрез словото се изразяват позитивизъм и благородство в живота?

5.3.6. Актът на човешко благородство (прошката) в съвременността.

Тази учебна ситуация в хода на урока е необходима, за да бъдат провокирани учениците към споделяне на своя позиция по морален казус, който е част от индивидуалното им съществуване. За целта използваме латинска сентенция: „Errare humanum est, ignoscere divinum“ (Да се греши е човешко свойство, да се прощава – божествено) и мисълта на Махатма Ганди „Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните“. Поставени са им следните въпроси:

1. Към какви размисли за човешкото поведение в акта на прошка ви насочват латинската сентенция и споделеното от Махатма Ганди?

2. Защо според вас е необходимо да простим?

3. Чрез какви словесни формули вие бихте изразили своята прошка към някого?

5.3.7. Идея за заключителна ситуация

Обобщението е със следния смислов акцент – етичните ценности според обичая Прошка.

С реализирането на този урок се постига следната ефективност:

1. Учениците могат да осмислят обичая като част от фолклорната култура, чрез който се осъществява конкретен модел на взаимоотношения в рамките на семейството.

2. Учениците могат да осмислят значението на определени морални-етични норми в поведението на човека – проява на благородство, на уважение, на желание за помирение с човека до теб, със самия себе си.

3. У учениците могат да се формират следните социокултурни компетентности3):

3.1. Разбира основните ценности на родовия свят, осъзнава общото и устойчивото в моралните ценности на рода независимо от промените в социалното и битовото устройство на живота. Коментира валидността на тези морални принципи при разглеждане на художествени произведения.

3.2. Осъзнава основните принципи на общочовешката морална система.

БЕЛЕЖКИ

1.http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/top_menu/ general/educational_programs/5klas/l_5kl.pdf

2. http://guerov.org/bg/library/download-manager/fi le/2--ii-1897.html

3.http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/top_menu/ general/educational_programs/5klas/l_5kl.pdf

ЛИТЕРАТУРА

Абаджиев, П. & Петрова, Н. Великденска книга на българското дете. София. Парнас.

Бергер E. ( 2007). Планиране, преподаване, оценяване. София. Просвета, VERITAS.

Живков, Т. Иванов. (1987). Етнокултурно единство и фолклор. София. Наука и изкуство.

Йовева, Р. (2000). Методика на литературното образование. Шумен. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“.

Лотман, Ю. (1990). Поетика. Типология на културата. София. Народна култура.

Маринов, Д. (2003). Религиозни народни обичаи. София. Изток-Запад.

Благодарности:

Благодарим на Катерина Василева – директор на ОУ „Екзарх Антим Първи“, и Таня Георгиева – старши учител по български език и литература в ОУ „Екзарх Антим Първи“, както и на Анета Вълева – директор на ОУ „Княз Александър Първи“, и Димитрия Цветанова – преподавател по български език и литература в ОУ „Княз Александър Първи“, за предоставената възможност да реализираме с техните ученици от 5. клас предложения от нас методически вариант на урок.

Assist. Prof. Krasimira Taneva, Ph.D.

Department „Bulgarian literature and literary theory“,
Faculty of Philology, „Paisiy Hilendarski“ Plovdiv University.

Plovdiv, 4000
№16 „Philip Mаkеdonski“ str.

rrt@abv.bg

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.