Български език и литература

2021/3, стр. 338 - 342

БИТИЕТО НА СЛОВОТО. ЮБИЛЕЕН СБОРНИК, ПОСВЕТЕН НА 60-ГОДИШНИНАТА НА ПРОФЕСОР ЗАПРЯН КОЗЛУДЖОВ

Теодора Кашилска
E-mail: teodora.kashilskа@abv.bg
Plovdiv University „Paisii Hilendarski”
24 Tzar Assen St.
4000 Plovdiv Bulgaria

Резюме: Текстът представя сборника „Битието на словото. Юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на професор Запрян Козлуджов“.

Ключови думи: юбилеен сборник; Запрян Козлуджов; теория на литературата; българска литературна история

Сборникът „Битието на словото“, издаден по случай 60-годишния юбилей на професор Запрян Козлуджов, беше представен официално през октомври 2020 година в зала „Компас“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Изданието е инициатива на колегите на юбиляря – катед ра „Българска литература и теория на литературата“ към Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Съставителството и научната редакция са дело на проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева, доц. д-р Димитър Кръстев, гл. ас. д-р Ана Маринова и гл. ас. д-р Ваня Георгиева. Както пролича още на дискусията по време на представянето му, сборникът излиза далеч извън конкретната университетска среда и реализира една интересна среща на теоретичните и литературноисторическите нагласи от последните две-три десетилетия.

Книгата представя двадесет и една статии, които по логиката на тяхното композиране в съдържанието оформят три основни групи. В първата група са включени текстове, които чрез автори от чужди литератури коментират теоретични проблеми от сферата на научните изследвания и приносите на З. Козлуджов (изследователски интерес предизвикват Еко, Бахтин, Ф. М. Достоевски, Бекет, Кафка, сказът, езерният образ, интердисциплинарността и др.). Втората и най-обширна група обхваща текстове, разглеждащи проблеми на литературноисторическия дискурс (българските литературни истории, българските кандидатури за Нобелова награда и др.) и коментиращи поетиката на българската литература от Възраждането до днес (фокусът е насочен към П. П. Славейков, Г. С. Раковски, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Емилиян Станев, Васил Попов, Георги Господинов). Последните три текста в сборника интерпретират написаното от Запрян Козлуджов и очертават значимостта на мястото му в съвременното българско литературознание.

Сборникът се открива с англоезичната статия на Галин Тиханов „Romanticism’s longue durée: 1968 and the projects of theory“. Авторът ѝ се концентрира върху немската теоретична сцена, дискурсивните енергии на Романтизма и студентските протести от втората половина на 60-те години, като проследява опосредстваните връзки между тях и така всъщност задава много широките хоризонти на съвременната теоретична мисъл. Следва не по-малко интригуващият текст „Интертекстуалността като интерперсоналност (казусът Еко – Борхес)“ на Клео Протохристова, в който е проследена „виртуозната игра на уподобяване и оразличаване“ (Protohristova 2020, 40) между Умберто Еко и Хорхе Луис Борхес. Според авторката „Еко гради „Името на розата“ не просто заемайки отделни представителни съдържателни елементи от Борхес като огледало – лабиринт – библиотека – книга – сън, а като ги оползотворява в модуса на характерния за творчеството на предходника му принцип на съозначаването“ (Protohristova 2020, 41). Акцент е поставен и върху българската рецепция на Борхес, която сама по себе си представ лява феномен, заслужаващ специално внимание.

Двете статии, които експлицитно се занимават с проблемите на литературната теория, на която самият Запрян Козлуджов посвещава голямата част от своята научна работа, са „За естетическия аспект на „непрякото говорене“ у Бахтин (Реплика към един коментар)“ на Атанас Бучков и „Отново за сказа като литературнотеоретичен проблем“ на Дарин Тенев. Атанас Бучков обос новава как естетическият аспект на „непрякото говорене“ „присъства, оставайки съществено свързан с „философска естетика“ на Бахтин“ (Buchkov 2020, 55). Дарин Тенев разглежда въпроса за сказа като въпрос за начините, по които литературата изгражда модели на външния свят и на самата себе си. Авторът достига до заключението, че „сказът създава вътрешно оразличаване в литературата между литературно и нелитературно (което нелитературно в различните сказови произведения ще значи различни неща – безизкусност и искреност, безцеремонен цинизъм, автентичност и т.н.). Самото нелитературно така е моделирано от и в литературата, то е произведено от литературата, то е литературно нелитературно“ (Tenev 2020: 66).

Централни за статията на Албена Хранова „За „продуктовото сливане“ – обрати, интердисциплинарност и културни изследвания“ са интердисциплинарността и епистемологичният ѝ ракурс. Редакторите са избрали да положат в непосредствен диалог с тази проблематика текста „Двойник на Ф. М. Достоевски sub specie квантовата литературна херменевтика“. Авторът ѝ Николай Нейчев представя основните принципи на квантовата механика, които стоят в основата и на предлаганата от него квантова литературна херменевтика. И пак диалогичност, но от съвсем различен контекст и с други конвенционални рамки, интерпретира текстът „Времето, Бекет и философите“ на Антоанета Дончева и Георги Каприев. Авторите се спират върху мислителите, четени или споменавани от Бекет, като акцент е поставен върху имената на Августин, Декарт, Шопенхауер, Ницше, Бергсон и Хайдегер. Авторският екип достига до извода, че при Бекет времето е „концентрат от екзистенциалния му опит, конципиран при дебат с меродавни теории за времето. Той не се солидаризира докрай с никоя от тях и гради свое системно разбиране за темпоралното“ (Doncheva, Kapriev 2020, 125).

В анкетния лист, който получава от Макс Брод, Франц Кафка не се подписва, а срещу мястото за подпис написва „единственият въпрос, който ме смущава“. Този случай привлича изследователското внимание на Валери Стефанов, а текстът, включен в сборника, е озаглавен „Подписът на Кафка“. В него авторът проследява как „подписът учредява една специфична диалектика между казано и премълчано, налично и отсъстващо, валидно и невалидно“ (Stefanov 2020, 130). Според Валери Стефанов подписът „веднъж – обслужва институциите чрез пукнатината, която открива и изпомпва откъм личното, и втори път – заличаваприключва тревогите, извиращи от нея“ (Stefanow 2020, 136).

Със статията на Жоржета Чолакова „От трансцендентната бездна към всемирния необят. Еволюционна траектория на езерния образ“, в която авторката проследява дискурсивното и интенционалното движение на образа на езерото в респектиращо широкия обхват на културноисторическото време от Античността до Романтизма, едновременно приключва първата група от текстове, очертаваща теоретичните модели, с които работи в своите изследвания З. Козлуджов, и се посочва мащабът на възможните им литературноисторически разночетения.

В изследването си „Г. С. Раковски като подготвител и съсътворител на духовно-историческите визионерства на П. П. Славейков“ Благовест Златанов се спира на елементите, през които в „Българската народна песен“ Пенчо Славейков мисли същността на българското духовно-историческо съществуване. Той предлага аргументи в подкрепа на тезата, че по отношение на тези елементи и тяхното съотнасяне Пенчо Славейков има свой значим предходник в създаването на вторични националноидентификационни митове – Г. С. Раковски, и откроява точките на максималното съвпадане, но и на разграничаването между двамата автори.

Текстът „Възможните и невъзможните истории на българската литература на XX век“ на Елка Трайкова представя синтезирана хронологична реконструкция на издадените през ХХ вeк истории на българската литература. Работата проследява как те са четени и осмислени в различни социокултурни и политически контексти.

В „Как се посещава Айфеловата кула (Лични спомени и исторически бележки)“ Живко Иванов прави паралел между личните си впечатления за Париж и включеното в български дневници и пътеписи за града. В центъра на работата са ненаписаният пътепис на Алеко Константинов за Световното изложение в Париж през 1889 г. и Айфеловата кула, бележките на Константин Константинов от пътуванията му до Франция преди и след Първата световна война и дневникът на Петър Динеков.

„Европейски мотиви в поезията на Пейо Яворов“ на Цветан Ракьовски и „Да прочетем романите в „Романът на Яворов“ на Милена Кирова са двете статии, разглеждащи фигурата и творчеството на Пейо Яворов. Откъм европейското (като контекст и като пренос на мотиви) коментира Цветан Ракьовски поезията на Пейо Яворов, като интерпретира основно стихотворението „Маска“. Милена Кирова пък предлага съвсем нова оптика за прочит на книгата на Михаил Кремен „Романът на Яворов“, в която авторката разпознава четири различни „романа“: романа на Кремен, романа на Яворов, романа на Лора, романа на Дора, а като пети е определена самата рецепция на книгата, която е съпътствана с шумен скандал.

В работата си „Жената текст – жанр и наративно моделиране в списание „Жената днес“ (1960 – 1970)“ Любка Липчева-Пранджева разглежда измененията в жанровата парадигма на списание „Жената днес“ и конфигурира графика на динамиката както в моделирането на образ на женското, така и в комуникативните стратегии за презентирането му. Сборникът продължава обследването на литературата и културата на НРБ със статията „Самотното пътешествие към смъртта. Истината, догмата, властта, свободната воля, прозрението, изборът“ на Добрин Добрев. Изследва се философската дълбочина на зрелите творби на Емилиян Станев, като акцент е поставен върху философията на Артур Шопенхауер, а наративната стилистика на романа „Антихрист“ е специално анализирана. Връзката между работата на Федерико Гарсия Лорка върху испанското дуенде и разказа „Лунна нощ“ от сборника „Корени“ (1967) на Васил Попов е централна тема в работата на Иван Станков, озаглавена „Дуендето на баба Неделя“.

С текста на Амелия Личева „Българският случай (Опити върху българските кандидатури за „Нобел“)“ сборникът включва още една интерпретативна посока – полето на локалното/националното и оценката на неговия „сказ“ като културно различие. Очертала историята на българските кандидатури за Нобелова награда, А. Личева стига до извода, че тази история „по-често отпраща към изводи за българската народопсихология и по-рядко – за качествата на самите кандидати, или пък отчита традициите или контекста“ (Licheva 2020, 286).

Последните три текста в сборника коментират конкретните теоретични приноси на Запрян Козлуджов. Статията „За творческата отговорност и личностната идентичност“ на Ана Маринова се спира на книгата „Херменевтичният подход – основания и изпитания“ (2012) като разказ за смисъла на отговорността и за отговорността в постигането на смисъла. Работата на Ваня Георгиева „Повествователни модели в прозата: теорията за сказа в изследванията на Запрян Козлуджов“ се фокусира върху книгите „Повествователят. Подстъпи към интерпретацията му“ (1994) и „Литературният сказ и проявите му в българската проза“ (1998/2018). В статията „От интерпретации към идентичност (Една рецензия от края на второто хилядолетие сл. Хр.)“ Владимир Янев разглежда книгата „Идентичност и интерпретация“ (1999) и всъщност обобщаващо посочва самия център на юбилейното издание: „умна, отговорна и необходима книга е написал Козлуджов. И още нещо – чрез интерпретациите си на интерпретациите авторът постига своята идентичност“ (Yanev 2020, 324).

Текстовете, включени в сборника, впечатляват с разнообразието на индивидуалните подходи и почерци, с изявената широта на изследователската мисъл и остротата на критичните нагласи. Те са в синхрон с обещаното в заглавието му – да отпразнуват достойно един юбилей, като потърсят измеренията на „битието на словото“.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,