Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2025-3-11D

2025/3, стр. 417 - 422

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

Димка Савова
OrcID: 0000-0002-4985-4432
E-mail: dimka.savova60@gmail.com
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
1000 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществителни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511)

Основите на изследването на българската лексикална прозодия са поставени от Димитър Тилков, Тодор Бояджиев, Христо Кодов и редица други български и чуждестранни лингвисти. През последните години в областта интензивно работи Мирена Пацева, като прави успешен опит да приложи съвременни научни и технологични подходи към нея. Търсенията ѝ са обобщени в монографията Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществителни имена в българския език. Тя се състои от увод, четири глави, заключение, библиография (с впечатляващ обхват от 341 цитирани заглавия на шест езика, значителна част от които са публикувани през последните години) и индекс на термините.

Първа глава въвежда в теоретичната рамка на изследването, в нея е очертан проблемът за взаимодействието между прозодия и морфология, което не е еднотипно в различните езици. Авторката намира сред тях мястото на българския език, като използва три традиционни противопоставяния по отношение на ударението, според които българският се определя като език с лексикално ударение за разлика от езиците с фиксирано (или предвидимо) ударение, определяно от фонологично правило. Освен това ударението в българския език е определено като нечувствително към тежестта на сричката (т.е. към затворена, съответно, отворена сричка). И трето, българският език е непределен език, няма т.нар. акцентна област, която да определя броя на сричките, където то може да се появи.

В главата се прави изключително обхватен и информативен преглед на съществуващата литература по въпроса за взаимодействието между морфология и прозодия от гледна точка на най-новите постижения на филологическата наука с акцент върху невролингвистичните, и особено върху психолингвистичните изследвания. Авторката запознава читателя с различни мнения за типологията на морфемите според акцентните им характеристики и приема делението на морфемите на акцентно маркирани и немаркирани с уточнението, че класификацията на акцентно маркираните е специфична както за отделните езици, така и за отделните лексикални класове.

В изложението си по-нататък авторката представя как са отразени прозодичните и морфологичните аспекти на акцентуването в модели на речево пораждане и възприемане на речта в някои психолингвистични анализи, а също и в съвременни езиковедски изследвания. Прави особено впечатление умението на авторката да изгради една обща методологическа структура от цялото изобилие на автори и гледни точки и да бъде последователна в нейното прилагане към материала си от българския език. В тази обща структура се откроява значението, което Мирена Пацева отдава на формализираните експликативни средства. Авторката се спира на апарата, изработен в т.нар. теория на оптималността, и по-точно на три нейни съвременни варианта. Запознава подробно читателя с развитието на теорията на оптималността и с основните ѝ положения. Основният принцип в тази теория е принципът, според който „се формулират общи ограничения (констрейнти), които по дефиниция са нарушаеми, за разлика от правилата. Тяхното подреждане (ранжиране) очертава спецификата на конкретния език“ (84 стр.).

Във втора глава се очертават прозодичните и акцентните характеристики на различните видове морфеми. Анализът започва с открояване спецификите на коренните морфеми, разделени, според теорията на взаимодействието на Ревитиаду, в три основни групи: 1) маркирани като акцентувани корени, 2) маркирани като неакцентувани или постакцентувани (т.е. такива, при които акцентът е след тях) корени – те изместват ударението извън своята област; 3) немаркирани корени, които позволяват изместване на ударението (напр. в среден род множествено число: бл†то – блат†). Подялбата е илюстрирана чрез формализация с въведените в първа глава термини и видове ранжиране.

По-нататък вниманието на авторката се насочва към акцентуването на префикси и префиксоиди. На базата на анализ, който се изгражда върху широко застъпен преглед на съществуващата по отношение на българския език литература, Мирена Пацева констатира особености на префиксите, разделени според категориалната принадлежност на думите. Спира се на типологичните деления на представките, като възприема набелязаната в най-нови изследвания подялба на лексикални (които добавят специфично значение към значението на основата) и надлексикални (които не променят съществено значението й), както и на вътрешни (по-близо до корена) и външни префикси. Разглежда структурата на прозодичната (акцентната) дума. Спира се и на закономерностите при подялбата на срички и обобщава, че по принцип глаголните представки не се ресилабифицират (т.е. не променят със своето включване границата на сричките), което ги определя като некохерентни (с коренната морфема).

Авторката се спира специално на префиксите при съществителни с нулев суфикс, които най-често са образувани от префигирани глаголи. Съществителните могат да бъдат от женски и от мъжки род. При съществителните от женски род често се наблюдава преместване на ударението наляво в сравнение с ударението в мотивиращия глагол, което авторката обяснява с ефекта на антиомофонията, т.е. ударението служи за разподобяване на глагола и съществителното. При съществителните от мъжки род има по-изразена нехомогенност, което авторката обяснява с причини от различен характер, включително и психолингвистични.

В следващ раздел на тази глава Мирена Пацева разглежда акцентуването на суфиксите за образуване на съществителни. Извършен е много подробен анализ на езиковия материал с цел да се провери дали за българския език е вярна тезата, че акцентните контрасти са вътрешно присъщи характеристики на суфиксите. Авторката приема опозицията ‚маркирани – немаркирани‘ суфикси, предложена от Ревитиаду. Следвайки други разработки за българския език, тя разпределя прегледа на суфиксите по ономасиологичен структурен тип и започва с мутационните категории. Мирена Пацева обхваща тази изключително многообразна система от суфикси, като последователно прилага към всяка група един и същ тип анализ, който завършва с илюстративна таблица и с обобщение, и по този начин улеснява читателя в проследяването на анализа. В обобщението си за групата Мирена Пацева свързва по-честата маркираност на суфиксите с акцент с обстоятелството, че те променят категориалната принадлежност на мотивиращата дума и имат функция на глава, което предизвиква тяхната акцентна изявеност. Докато при следващата група суфикси – транспозиционните – макар че отново е налице промяна на категориалната принадлежност на мотивиращата дума (живея – живеене) под влияние на суфикса, онтологичният статус на названието не се променя, затова повечето домашни транспозиционни суфикси не поемат ударението. Така се демонстрира взаимната обвързаност на акцентната изявеност и семантиката (словообразувателна и лексикална).

Накрая авторката се спира на модификационните суфикси. Отбелязва, че те заемат междинна позиция между деривационните суфикси и окончанията, като стоят по-близо до суфиксите. А в това си качество те могат да бъдат глава на лексикалната единица, но въпреки това най-продуктивните сред тях са немаркирани, а акцентуваните единици са непродуктивни. По-нататък Мирена Пацева си поставя и някои по-общи теоретични въпроси по отношение на наставките.

Следващата морфема, чиито акцентни характеристики се разглеждат в книгата, са съединителните морфеми (интерфиксите). Авторката отбелязва, че в българския език те не носят ударение, и свързва това обстоятелство с функцията им единствено като структурен елемент без свое значение, което отново потвърждава обвързаността на акцентуването в българския език със семантиката.

Отделен раздел е посветен и на окончанията при съществителните имена, чиято акцентна реализация в българския представлява „пъстра картина“, по думите на авторката. Причините за това разнообразие Мирена Пацева открива в различни сфери. Те могат да бъдат обяснявани с влияние на съществуващите още в праславянския език различни акцентни парадигми. В една голяма част акцентните разновидности са обяснявани от авторката в духа на теорията на водещата роля на главата на Ревитиаду. Тази теория се прилага достатъчно непротиворечиво спрямо българския материал, като отчита приемането, че в непроизводни думи глава е коренът, а в производни – суфиксът, което означава, че акцентно маркираните окончания не могат да бъдат водеща глава и че те могат да реализират акцентните си характеристики само с немаркирани корени и основи. Маркирани с неакцентуваност са окончанията за бройната форма и за звателните форми. А единственото окончание, маркирано като акцентувано, е окончанието -а за ср.р. мн.ч., което се приема за израз на генерализация на славянска архетипна форма. Интересна е идеята на авторката за връзката между зависимия статут, свързан с преобладаващата неудареност на окончанията в българския език (съответно – тенденцията за изместването на ударението напред), и активизирането на аналитичните тенденции в езика.

В края на втора глава Мирена Пацева се спира на членните морфеми, като ги определя като акцентно немаркирани, но с определени изключения, а именно: всички съществителни от женски род на съгласна и около 10 % от едносричните съществителни от мъжки род. Като причина за тези изключения авторката посочва отнесеността на отделните думи към различни акцентни парадигми в праславянския период.

В заключение към главата Мирена Пацева изтъква, че тезата за вътрешно присъщи акцентни характеристики на морфемите е средищна за интерактивния подход, при който се отчита взаимодействието между морфология и прозодия, като подчертава, че тази хипотеза има характер на тенденция, а не на строг закон. И това е според мен по-адекватният подход към сложни езикови явления с голяма вариативност.

Макар че по принцип в българския език ударението е лексикално и се реализира предимно като специфична характеристика на отделните морфеми, авторката, като следва изследвания на други езици с такова ударение, търси и влияние на фонологичния фактор върху ударението, пита се дали в езика ни е налице метрична организация на речта, метрична рамка на думата. Съвсем логично най-изчистен вид това явление придобива в лексикални единици без ясна морфологична структура, затова Мирена Пацева посвещава третата глава на книгата си на акроними, детска реч, хипокористики и заемки. Спира се най-напред на акронимите, като използва речникови данни за тяхното ударение, но заедно с това прилага и анкета за продуктивно изследване на изговора им. Наблюденията показват, че мястото на ударението се влияе от типа на крайната сричка (лека или тежка), което авторката тълкува като отражение на структурен и честотен фактор. Структурният фактор ограничава тази зависимост само до крайната сричка. Честотният фактор означава, че акцентните характеристики на акронимите отразяват акцентното разпределение в класа на съществителните изобщо, обобщените акцентни тенденции в езика. При тяхното произнасяне се активират налични в езика акцентни и структурни модели. Това твърдение се потвърждава и от наблюденията върху началната детска реч, за която авторката обобщава, че в нея, когато на практика морфологичният фактор не е релевантен, предпочитана е двусричковата структура с начално ударение, т.е. моделът на мораичен, или сричков хорей. При българските хипокористики е водещ същият модел. Накрая Мирена Пацева изследва акцентната адаптация на гръцките заемки в българския език и установява, че ударението на заемките не се променя преди всичко когато е налице пенултимно акцентуване при имената от женски род на гласна и ултимно ударение при имената от мъжки род, които завършват на съгласна. На базата на анализ на думите със заетия суфикс -и(я), чиято акцентна характеристика варира, се откроява ролята и на друга взаимовръзка – между прозодията и лексикалните класове и групи, които тя маркира, т.е. между прозодията и семантиката.

В четвърта, и последна глава Мирена Пацева се спира върху второстепенното ударение при сложните съществителни имена, за което се твърди, че може да осветли метричната организация на езика. За разлика от главното ударение, второстепенното варира в зависимост от редица фактори (произход на думата, честота на употреба, темп на говорене и др.).

Авторката завършва главата с някои обобщения, а именно: 1) метричната стъпка, характерна за българския език, е хореичната, като подчертава, че стъпковата организация не може да обхване цялостно българската реч. Тя е само тенденция, която включва действието на нарушаеми ограничения и се проявява като немаркиран член в опозицията между хореична и ямбова стъпка. Освен това, по отношение на ударението тя подчертава, че метричното ударение в език с лексикална акцентна система, какъвто е българският, никога не е напълно независимо от лексикалния и морфологичния фактор.

В заключение: представяната монография представлява подробно и задълбочено изследване на слабо проучена област. Особено нейно достойнство е всеобхватният поглед върху най-съвременните теории в областта на прозодията, основаващи се на достиженията на когнитивните науки, както и изграждането върху тяхната база на един добре функциониращ модел, който се основава на достатъчно гъвкав механизъм, особено подходящ за изследването на акцентуването. От друга страна, в обсъждания труд езиковият материал на българския език е изследван в пълнота, със задълбочено познаване на цялата съществуваща литература по въпроса. Изработеният модел се прилага последователно, като са използвани и експериментални средства от различен характер. Бих препоръчала на авторката да продължи своите научни занимания по темата в съпоставителен план, защото това би довело до открояването на много интересни типологически закономерности.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.