Български език и литература
Вход / Регистрация

2023/3, стр. 239 - 251

ЛИТЕРАТУРА И КИНО – КАЗУС ОТ ВРЕМЕТО НА НРБ

Резюме:

Ключови думи:

Вече разполагаме с внушителен архив от изследвания, ангажирани с българската културна и литературна история от периода 1944 – 1989 г. Немалко от тези изследвания убедително и прозорливо описват „инструментите“, управленските техники, процедурите по контрол и санкциониране, чрез които тук преди падането на Берлинската стена се постига по комунистически правилният изглед на художествената продукция. Свършената в специфичното поле научна работа е много и определено респектира, но образът на предишното, който тя моделира, има характерна особеност: в съвкупността си академичните повествования от визирания горе проблемно-тематичен сегмент, в края на краищата, представят официалната власт в политико-социалния контекст на НРБ най-вече като успешно свеждаща теоретико-идеологическите си презумпции до практически резултати. Такъв тип реконструкции показват предимно победите на умозрителния управленски проект (на марксистко-ленинския проект) над реалността – силово коригирана във всичките ѝ измерения след 9.09.1944 г., тя започва да изглежда като да се е подчинила, като да се е сляла до пълна идентичност с „изискуемите“ съдържания и форми. И как ли би могло да е иначе, след като при трансформирането на „даденото“ (на България, каквато е до края на Втората световна война) биват използвани най-различни – включително екстремни – форми на натиск. Тоест как ли би могло да е иначе, след като местният тоталитарен режим, с всичките му възможности да принуждава (и като всеки друг тоталитарен режим), постоянно потвърждава, отново и отново възобновява статута си на единствен субект, произвеждащ и консумиращ практически неограничена власт.

Въпреки че едно такова изображение на българската действителност от социалистическите десетилетия може да бъде валидизирано чрез ред фактологически верни илюстрации, не би трябвало да се губи усет и за другояче случващото се – не „по план“ случващото се – тук и тогава. Би трябвало, иначе речено, да се укрепва и онази наративна линия в научния дискурс, припомняща сегментите от близкото минало, които въплъщават управленското недосмогване при форматирането на действителността, изплъзването на местната екзистенция от сценарните предписания на Режима.

Всъщност животът и на масовия сънародник, и на българските творци от втората половина на 40-те до края на 80-те е резултантна от едновременното действие на de facto конкуриращи се властови импулси, някои от които съвсем не идват откъм държавата, откъм бдителните ѝ и добре координирани институции. Например колкото и усилия да се полагат за обезсилването им с помощта на една публичност всепроникваща, придърпваща към дисциплинарно-колективисткото, домът, семейството у нас и по социалистическо време запазват способността си да обучават подрастващите в друга история, в други ценности (не тези на Партията; тя така и не успява да изтрие от тукашния социално-психологически пейзаж предмодерните, патриархалните манталитетни наследства). А и след 1940-те приятелските общности все така умеят да създават микросветове, организирани около други – не тези на пропагандата – сюжети. Тоест приватното, личното пространство, оказва се, не е и няма как да бъде напълно унищожено даже в рамките на онази епоха, а самата му наличност генерира възможност да се появяват още и още версии на битийстване – всичките различни от налаганото откъм управленския проект униформено житейско съдържание.

Да не говорим и че дори събитийни линии, първоначално отключени, инициирани именно от държавата заради нейни визионерски намерения, „по пътя“, при разгръщането им във времето, могат да доведат съвсем не до това (или поне не точно и не само до това), което Ръководството е очаквало да по-лучи чрез/през тях.

Току-що отбелязаното е особено важно за нашето построение.

В неговите рамки ще мислим българската действителност от 1950-те насетне и като вместваща в себе си особен процес по ерозирането на тоталитарната власт в културно-интелектуалната сфера – ерозиране всъщност непредотвратимо, доколкото е обусловено от аксиома на социалното живеене.1 Според тази аксиома каузалността (винаги и навсякъде) не подлежи на сто процента ефикасно управление; връзката причина – следствие при моделирането на кое да е общество не може да бъде безпогрешно изчислена: поредицата действия, търсещи постигането на рационално програмирана цел, винаги сбъдват и неочаквани допълнителни ефекти, и нежелани, „в началото“ непредвидени резултати.

Комунистическият проект, знаем, е базиран върху идеята, че могат и трябва да бъдат създадени човек, социум, изкуство нови, абсолютно различни от тези на Запад. В същото време, този проект е телеологически устремен към планетарната си победа, т.е. подчинен е на постоянно възобновяващ се състезателен импулс. Точно това води до невъзможност проектът да търси осъществяването си в рамките на завинаги робинзонадна, завинаги островна екзистенция – за да се случи състезанието, в което да победим, трябва да има осезаемо присъстващ друг (допуснат в пространството, което обитаваме), а също и споделени, общи категории, критерии, позволяващи съизмерване между актантите на сцената (ние и те). Иначе казано, въпреки металните огради с ток, кучетата и стрелците по границите, въпреки забраната за пътувания, въпреки постоянно преговаряните от пропагандата непресекаеми линии, разделящи Съветския Изток от капиталистическия Запад, тукашната партийно-държавна власт всъщност не само не може, тя – от някое време насетне – и не иска да конструира напълно изолиран свят. Внимателно пресявайки и подбирайки, ограничавайки достъпи и контакти, тя все пак осъществява и контролиран внос на култура „по второ направление“ – внос на западни художествени текстове, западна попмузика, западно кино.

И тъй, по-долу няма да се обсъжда импортът през Желязната завеса, който е продукт на „частната инициатива“ и е правен нелегално, със или без помощта на външни за НРБ структури и субекти: няма да се коментират книгите, списанията, виниловите плочи, вещите, които, бидейки чужбински, успяват да се озоват тук контрабандно, нито ще се припомнят предаванията на „Свободна Европа“ или на „Радио Люксембург“, които също пренасят едно или друго „оттам“ при нас. Ще се обмислят единствено някои следствия от избора на социалистическата държава да организира достъп (макар и подчертано селективен) на западно изкуство – и още по-тясно: на западно кино – до българската аудитория.

Филмите са голяма страст на сънародниците, обитаващи НРБ. И защото навремето няма особено богати възможности за пълнене на свободното време, и защото именно филмите са позволеното масово практикувано бягство (онирично бягство) от това тук и сега. Естествено, и това поле е модерирано от разни управленски съображения: има филми общодостъпни, които се прожектират по салоните в страната. Има и филми, които се показват в т.нар. студийни кина (иде ли реч за провинцията, би трябвало да се говори за „студийния киносалон“; в столицата студийното кино е важен културен институт през 70-те и 80-те години на ХХ век; опитите то да се установи, да се официализира като специфичен градски топос – и като специфична дейност – датират от началото на 60-те2); предполага се, че „студийните филми“ няма да бъдат гледани от мнозина, но тъй или инак и тези по презумпция по-особени визуални творби са „на свободен достъп“. Има и филми, които – още към средата на 50-те – се показват два пъти седмично в Дома на киното „само за кинодейци“ (всъщност само за „хора с пропуски“, пропуските се намирали трудно); според Георги Марков 99% от въпросните ленти – най-вече френски и италиански, – които са дошли у нас уж за да бъдат закупени, биват връщани обратно напълно безпоследствено за производителите им (Markov 1990, p. 111). Затворени прожекции, достъпни единствено за съюзни членове, се правят и в киносалона в сградата на СБП (Bankov 2019). Все пак с времето – първо – националният репертоар на показваните у нас кинотворби, създадени извън социалистическия лагер, се разнообразява и обогатява („западно“ престава да е равно на „френско и италианско“). И второ, като че ли сегрегирането на публиките (затворени прожекции за привилегировани – прожекции за масата) престава да се провежда твърде категорично (и до общодостъпните салони по-често стигат „особени“ чужди филми). Своеобразна кулминация и на двете тенденции е осъществяването на т.нар. Световна кинопанорама (първото ѝ издание е от 1987 г.) – амбициозно начинание, целящо да запознае широката местна аудитория с представителна извадка от най-доброто в актуалното филмопроизводство на планетата.

Въпреки че от 1950-те до 1980-те настъпват промени в обема и съдържателността на културния импорт, осъществяван у нас, нещо същностно за интересуващия ни отсек от реалността си остава все това и все такова, все равно на себе си. Позволявайки – макар и на специални люде (понякога обаче не само на тях) – срещи и със силни филми, правени отвъд Желязната завеса (или с такива, правени „отсам“, но без да са съвсем верни на съветизираните естетически норми), социалистическата власт, оказва се, работи срещу себе си. Доколкото споменатите филми също се превръщат в субект на власт. Вярно, това е една по-особена, мека власт, понеже местните хора ѝ се подчиняват доброволно и поради автентичен личен избор. Но точно затова е тъкмо власт. Чуждите ярки филми консолидират в характерна общност една очарована публика, която си ги разказва и обсъжда, пренася от конкретната лента в ежедневието си модели на поведение, дори реплики. (Нека приложа поне един пример. Коментирайки житейски епизод от 1962-ра – иде реч за казармена история, за голямо физическо натоварване, след което азът от споменния текст и младите хора край него спят два дена, – Стефан Янков приключва микроповествованието си на чист френски: “Les hros sont fatigus!” (Yankov, 2019, p. 93). Фразата е взета назаем, това е заглавието на много популярен и у нас филм от 1955 г. на режисьора Ив Чампи с Ив Монтан, Мария Феликс, Курт Юргенс и пр. „Героите са уморени“ – така звучи в превод названието на творбата – става лаф и се употребява десетилетия наред, обикновено с доза ирония; тъй или инак, филмът е толкова обикнат и всеизвестен, че даже успява да осъществи принос към фразеологията на неофициалния български, говорен от няколко поколения сънародници.)

И тъй, ред западни кинотворби, стигнали до социалистическа България, пораждат у нашата публика страстно желание. Не само показвайки света навън: улици, сгради, интериори, коли, дрехи, обувки, чанти, грим, прически, типове лица, жестове. Западните филми също така – и това е ключовото в случая – за определен местен „контингент“, за представители на т.нар. художествено-творческа интелигенция, стават образци за правене на наратив.

При това не само на кинонаратив, а и на собствено литературно повествуване.

Това прехождане от визуалното към книжното може би е подпомогнато и от една специфична издателска практика в НРБ – да се публикуват томове с киносценарии (виж например „Български сценарии“, 1966; „Сборник литературни сценарии“, 1967; „Избрани български сценарии“ – частите от тази поредица излизат през 1961, 1971, 1977, 1979 г.; има и издания, съдържащи сценарии на конкретен отделен автор). Практиката е популярна и в Съветския съюз, а съветските томове с кинодраматургии се интегрират без проблем в тукашната среда (днес за това свидетелства и платформата „Книжен пазар“: наличностите ѝ включват, да речем, „Избранные сценарии кинофильмов“, 1950; „Избранные сценарии советского кино в пяти томах“, т. 5, 1950; „Сценарии итальянского кино“, 1958; „Сценарии американского кино“, 1960). През 60-те подобни сборници – с чужбински текстови основи на филми – излизат и на български: „Избрани сценарии на световното кино“ е серия от три книги (1968, 1969 г.), чрез която местните биват запознати и със сценариите на „Сладък живот“, (1960, Фелини, Пинели, Флаяно, Ронди), „Дивите ягоди“ (познаваме творбата като „Поляната с дивите ягоди“, 1957, Бергман), „Да живееш живота си“ (1962, Годар), „Един мъж и една жена“ (1966, Льолуш); „Виридиана“ (1961, Бунюел), „Хирошима, моя любов“ (1959, Рене, Дюрас), „Червената пустиня“, (1964, Антониони). А през 1988 г. у нас, в отделно издание, с предговор от Джанфранко Анджелучи, излиза дори сценарият на „Джинджър и Фред“ (Фелини, Гуерини, Ашоне).

Дали всички филми, представени като текстове в споменатите сборници, са излъчвани в България през социалистическата епоха (да не забравяме, че отнейде насетне телевизията също показва западно кино)? И кои български творци са имали възможност – освен у дома, на затворените прожекции – да гледат актуални и оценявани като събития западни филми извън страната? Във всеки случай сценарият на „Хирошима, моя любов“ (Маргьорит Дюрас) тук са можели да прочетат на български едва през 1969 г., но Рангел Вълчанов и Валери Петров трябва да са се срещнали с лентата доста по-рано: филмът им „Слънцето и сянката“, който определено знае за френско-японската продукция от 1959-а, е на екран през 1962 г. (и печели награди не само в рамките на социалистическия лагер).

По по-различен начин оставя следа в културата на НРБ – и вече в сферата на писаното слово – „До последен дъх“ на Жан-Люк Годар (1960, сценарият е на Шаброл, Трюфо и Годар). У нас определено са се влюбили в историята – нима не свидетелства точно за това забележимото пристрастяване на български социалистически автори към над-слова „До последен дъх“ – има „До последен дъх“, очерци от Димо Арабаджиев, 1960; „До последен дъх. Литературен сборник за загиналите служители на МВР“ от Стефан Гечев и Йордан Добрев, 1965; „Да обичаш до последния си дъх“, лирическа книга на Иля Велчев, 1972; „До последен дъх. Сборник очерци за революционерите борци от Варненски окръг, загинали в борбата срещу капитализма и фашизма“, Тодор Абаджиев, 1976; „До последния си дъх“, Митка Гръбчева, 1978, 1979. Наистина „До последен дъх“ се нарича и книга с разкази на Борис Полевой, излязла на български през 1945 г.. Само че приливът родни заглавия, редящи „до-последен-дъх“, започва не след ’45-а, а около и след появата на онази западна кинотворба – около и след ’60-а.

Тогава сънародниците почитатели на седмото изкуство са гледали – освен „До последен дъх“ с Белмондо – също и „… Ив Монтан във „Възнаграждение за страха“, Збигнев Цибулски в „Пепел и диамант“, Жан Габен във „Великата илюзия“, Ален Делон в „Роко и неговите братя“, Жан Луи Трентинян в „Конформистът“, […] Жана Моро, Симон Синьоре, Стефания Сандрели, Клаудия Кардинале…“ (Yankov 2019, p. 120). (Между другото, някои от изброените филми имат литературни прототипи; тук са преведени и въпросните книги – „Възнаграждение за страха“ на Жорж Арно през 1963 г.; „Пепел и диамант“ на Йежи Анджейевски през 1964 и 1975 г.; „Конформистът“ на Алберто Моравия през 1986 г..) А ако в споменната книга на Стефан Янков списъкът с филми, ценени тук през 60-те, върви единствено с носталгична възхита, отношението – към онзи зрителски опит, към онази възприемателска чувствителност – на Димитър Паунов (у нас романите му имат запалени почитатели и преди, и след 1989 г.) е малко по-различно: „Седемдесетте години бяха в бъдещето […] Кинематографията събра прощъпалниците сценаристи и всички си скубехме косите и стенехме, излизайки от „Миналата година в Мариенбад“. Тогава имахме коси“ (Paunov 2018, p. 7). След толкова години дистанция от младостта и от НРБ Паунов иронизира – с доза тъга – някогашната страст, онази свръхреактивност и огромното желание да харесваш големите западни кинотворци, а също – може би – и снобизма на тогава допуснатите до прожекциите за избрани (писателят със сигурност не се е срещнал с творбата на Ален Рене и Ален Роб-Грийе в общодостъпен салон).

Е, у Георги Марков, един от хората с пропуските, можем да видим следи от привързаност и към продукции, вървели по масовите кина. Когато стига до особено разтърсващо място в разказа си – той е поместен в „Задочните репортажи“ – за аварията при строежа на металургичния завод „Ленин“ (историята е в основата на Марковия роман „Покривът“, който излиза тук едва през 2007-ма), писателят отбелязва: „Оттук нататък само филмите за пренасянето на нитроглицерин могат да се сравняват по страх и напрежение с движението на групата по покрива, със зловещата тишина, внезапно настъпила над целия обект“ (Markov 1990, 136). Ами група „бели“, нейде в Латинска Америка, трябва да прекара по ужасни планински пътища два камиона с нитроглицерин (т.е. с експлозив) във „Възнаграждение за страха“ (френско-италианската лента от 1953 г. навремето получава престижни награди и превръща Ив Монтан в световна звезда).

Та Марков е бил впечатлен и от киното, предназначено за широка аудитория. Но е харесвал и по-различен тип филми – това определено личи в новелата му „Жените на Варшава“ (1968).

В нея, спомняме си, Павел, млад геолог, учил във Варшава, разправя, бидейки на забравено от бога място, за студентските си любови на възрастния овчар Йордо. Първата от трите жени, които младият мъж показва – през думите – на стареца, е Барбара. Героят я вижда най-напред през нощта… в един фонтан: струите вода се изливат върху раменете ѝ, великолепна е фигурата с мокри коси и мокра прилепнала по тялото рокля; Павел влиза при нея във водата и т.н.

Всъщност епизодът е своеобразна заемка (първи отбелязва това Йордан Ефтимов – виж Eftomov 2019). В „Сладък живот“ (1960) на Фелини американската филмова звезда Силвия (Анита Екберг), която журналистът Марчело Рубини (Мастрояни) съпровожда известно време, докато трае посещението ѝ в Рим, една нощ се озовава във фонтана Ди Треви, неустоимо руса, пищна, млада и мокра; по някое време при нея във водите е и героят на Мастрояни... и това е една от филмовите сцени на всички времена.

Сюжетни детайли от “La dolce vitaˮ като че ли са оказали влияние и върху другия особено важен в България Георги-Марков художествен текст – „Портретът на моя двойник“. Но безспорно в „Жените на Варшава“ присъствието на Фелини е по-видимо, като съвсем не се свежда до преноса на сцената с фонтана от италианското в българското произведение.

Другояче се справя с обсебващото очарование на голямото кино – и специално на „Сладък живот“ – Йордан Радичков.

През 1967 г. по негов сценарий е направен филмът шега „Шапките отиват на море“ (времетраенето му е около 20 минути, а жанрът „филм шега“ е заявен в началните титри към лентата3). Произведението е плод на поръчка – трябвало да се приготвят рекламни кратки кинопродукти, подпомагащи родния туризъм и приканващи чужденците да посетят социалистическа България. Закачката с „Ла долче вита“ тръгва със самото начало на българския късометражен филм: надписите информират, че в него участва Бригита Хайберк, Мис Дания 1966-а (участват също Арне Ларсен и жителите на село Батово) – Анита Екберг, преди да стане Силвия на Фелини, е Мис Швеция за 1950-а. И е руса също като Бригита Хайберк.

Напомня за „Сладък живот“ и начинът, по който изглеждат встъпителните гледки от „Шапките отиват на море“. Световноизвестната италианска лента започва със заснети отвисоко кадри (вертолет разнася висяща на въжета от него внушителна статуя на Христос). Нашите пейзажи отвисоко не вървят със статуя на Христос, но погледът отгоре, летенето напред над града София (по-късно в киношегата – и изобщо над страната) бездруго са решения, взети назаем от прословутата творба. А и във филмчето по Радичков сценарий се появява разголено женско тяло във вода. Само че чужденката, озовала се поради объркване на пътя за морето насред село Батово, не е във фонтана Ди Треви, а е в някакъв неизвестна рекичка, съвсем природна и доста тъмна на цвят (доколкото може да се съди по черно-бялото киноизделие). Селяните натуршчици гледат Мис Дания във водата-по-български, после и те се оказват в рекичката, шапките на всички тръгват по течението, за да стигнат в края на краищата до морето. („Паднаха им шапките“ е фразеологизмът, който, в колаборация с творбата на Фелини, моделира семплия и все пак фантасмагоричен разказ от нашето филмче.) Като вземем предвид и как точно чужденецът на чужденката е поместен в сюжета – той странно изчезва по някое време, селяните го търсят тук и там и го откриват на полето възторжено да храни биволица със зеле, – вече ще сме сигурни, че филмчето е визуализация на „Скандинавците“. Който разказ е публикуван за първи път през 1964 г. и влиза в състава на важния и за автора си, и изобщо за литературата ни сборник „Свирепо настроение“ от 1965 г.. И да, имаме документално свидетелство, че през 1963 г. и Радичков вече е бил гледал „Сладък живот“. На заседание на Творческата комисия към секцията на белетристите в СБП, провело се през ’63-та, пред свои колеги писатели Георги Марков представя проекта си за художествен текст, пресъздаващ трагедията в ДМЗ „Ленин“ (стенограмата от заседанието е публикувана от Цвета Трифонова). Освен думите на Марков споменатата стенограма отразява и реплики на Радичков: „… Георги Марков: … Аз бях за много кратко време в Италия и установих, че там нервната система също е много по-различна от нашата. Някак си много равно е всичко. Там нервните импулси като че ли са от по-друг характер […] Йордан Радичков: Филмът „Сладък живот“ и филмите, които ни дават Фелини и Антониони, говорят тъкмо обратното; говорят за една по-импулсивна, динамична атмосфера…“ (Stenograma 2007, pp. 334 – 335). До 1963 г. от творбите на двамата големи режисьори у нас вероятно са гледали – освен „Сладък живот“ – „Пътят“, 1954, и „Нощите на Кабирия“, 1957, на Фелини, „Нощта“, 1961, и „Затъмнението“, 1962, на Антониони.4

Тъй или инак, Марков съвсем насериозно присажда емблематична за чужда творба сцена в свое художествено повествование. Той се стреми да е европеиден, да изтрие границите между наше и тяхно, да е като света. Радичков работи със същия престижен внос инак: заемката е всячески обозначена като заемка във филмчето за шапките, които отиват на море. Именно играта с острата граница между чуждо и свое е център на филмовото събитие – северната руса красавица и селяните от Батово антропологически илюстрират различието като различие до абсурд, до прихване. И филмът за шапките, и разказът „Скандинавците“ определено искат да направят смях; потресът от онази прословута сцена с Екберг и Мастрояни в римския фонтан в някакъв смисъл е надживян и отместен.

Тукашните надзорници в културната сфера не харесват „Шапките отиват на море“ – селяните във филмчето били грозни, каква реклама на българското, каква съблазън за чужденците.5 Не харесват и „Жените на Варшава“ – вярно, досещат се, че нещо не е наред с произведението (както и с „Портретът на моя двойник“), след като авторът на двете новели напуска страната. Всъщност точно обсесията от голямото чуждо кино предопределя екстремния избор на Марков. Той си тръгва оттук, воден от мечтата да прави филми не като тези, които е възможно да се правят в родината, не като „Анкета“ (1962) или „Мъже“ (1966), чийто сценарист е. И отива първоначално в Италия не само защото брат му е вече в онази страна, а и защото това е страната на големите режисьори. И защото вярва, че по историята от „Жените на Варшава“ тъкмо в Италия ще бъде направен филм (Hristov 2005, p. 144). Да искаш да продадеш именно там българска преправка на Фелини – в това има нещо много скръбно.

Радичков остава тук и по негови сценарии са създадени филми, ценени и днес. „Привързаният балон“ на Бинка Желязкова (1967) е спрян след няколко прожекции6; „Последно лято“ на Христо Христов е сериозно орязан (Pisarev 2011, p.131), но въпреки това е разпознат като явление, а един от критическите текстове относно творбата се казва (ни повече, ни по-малко) „Право на трагедия“ (виж Stanimirova 1974; интерпретаторката оценява високо филма, а предизвикателството в заглавието на текста ѝ е очевидно: според овластената естетическа доктрина „историческият оптимизъм“ е позицията, която творците задължително трябва да прокламират чрез произведенията си; те „по регламент“ нямат „право на трагедия“).

Преди 1989 г. идеологическите ментори на културата тук много искат да се прави българско кино, което да печели награди по международните фестивали. Вероятно и заради това на художествено-творческата интелигенция (на писатели и на кинодейци) биват показвани големите чужди екранни творби – да се учат, да са „в час“. Разбира се, разочарованията на властимащите не могат да бъдат сведени до „и като гледаха – какво научиха“. Разочарованията бездруго произтичат също от по принцип неподлежащата на всепобедно манипулиране двойственост дори на политически употребимото в авторитетното чуждо кино. „Забриски пойнт“ (1970) на Антониони е посвоему антиамерикански филм, затова е и излъчен у нас (след като едни прословути секссцени са изрязани от лентата). Но отнякъде насетне комуникативното събитие – въпреки ножиците – е абсолютно неконтролируемо: финалните кадри от творбата (с взривяването на „онези“ на ум… или „наистина“) са всъщност твърде гъвкави, те всъщност дават рецепта за отиграване на всеки гняв, на всяка неприязън; не само на гнева и неприязънта спрямо американските капиталисти, а и на гнева и неприязънта спрямо тукашните силни на деня.

Те вероятно са смятали, че и „Полет над кукувиче гнездо“ (1975) може да бъде употребен при обслужването на пропагандното клише за антихуманния капиталистически строй (и тогава дори си струва да се рискува с възможността филмът да подбуди нередни размишления около биографията на неговия режисьор Милош Форман). Само че местните зрители масово разбират кинотворбата точно както я разбира Георги Марков, оставил ни възторжено есе за лентата на Форман като за разказ най-вече за комунистическия строй (Markov 2016).

И характерният сюжет из културната история на НРБ, който предишните страници представиха, свидетелства (заедно с ред други, подобни нему) за типологически, дълбинен проблем на тоталитарния свят – невъзможно е да се построи изцяло затворена, изцяло контролируема социална система; в процедурите по формиране на съзнанията и най-бдителните институции за надзор и наказание неминуемо допускат грешки; съществува и свобода, която няма как да бъде отнета – свободата на хората да разбират произведенията на изкуството не така, както им се казва да ги разбират.

БЕЛЕЖКИ

1. Току-що казаното не означава, че тук се абсолютизира една линеарно-прогресистка представа за историята като за движение от „лошото“ към „подоброто“ и „още по-доброто“ (т.е. от „стабилното“ към „по-нестабилното“ и „все по-нестабилното“ в тоталитарната държава). Тук през разглеждания период се редуват микроразмразявания и нови замразявания в обществения климат; по-твърдите практики по контрол и санкциониране биват заменяни от по-меки, след което отново идва „стягане на редиците“. А и в конкретния, в отделния момент може да не е равно и монотонно – понякога едновременно са налице изненадващо различни властови реакции спрямо явления или творци, които, принципно погледнато, са все „отклоняващи се“. Заедно с това, от перспективата, според която началото на края на съветския строй се слага още с ХХ конгрес на КПСС от 1956 г., се виждат и тенденции в описваната действителност, чието разгръщане през десетилетията изглежда тъкмо линеарно-постъпателно.

2. Виж историята на кино „Одеон“ на сайта на Българската национална филмотека: http://bnf.bg/bg/odeon/ [посетено на 20 ноември 2022].

3. Филмът може да бъде гледан тук: https://www.vbox7.com/play:a085b96b [посетено на 20 ноември 2022].

4. Вече през 1973 г. при срещата си с Фелини Павел Писарев успява да похвали страната си, обяснявайки на големия режисьор, че „в България сме гледали „Осем и половина“, „Сладък живот“, „Нощите на Кабирия“, „Джулиета и духовете“. (Писарев 2011, 330 – 331).

5. За тази оценъчна реакция спрямо „Шапките…“ си спомня Никола Петков, един от постановчиците на творбата от 1967 г.; свидетелството му е вместено в посветения на Радичков документален филм „Истории за птици, хора и други чудеса“ (2019, реж. Любомир Халачев).

6. Коректността изисква да се отбележи, че за съдбата на лентата освен политически вероятно има и собствено естетически причини. Вкусът на българските кинодейци през 60-те е до такава степен зависим от художническата рецептура на cinma vrit, на игралното кино, боравещо с документалистки изразни средства, че и професионалите ни навремето, имали възможност да видят творбата, се оказват като че ли не особено готови за диалог с лиризма, подчертано условното, сюрреалистичното, гротесковото в нея; и други филми на Бинка Желязкова, демонстриращи една артистична „прекомерност“ на режисьорския почерк, са били възприемани като чуждеещи се спрямо „актуалната естетика“. (Вж. Станимирова 1978, 55 – 56; 59).

ЛИТЕРАТУРА

БАНКОВ, Б. П., 2019. Анонимен живот. Сайт на СБП, 31.01.2019 [посетено на 20 ноември 2022]. Достъпно на: https://sbp.bg/анонимен-живот/

ЕФТИМОВ, Й., 2019. Жените на Варшава? Или на Рим? Диалогът на „Жените на Варшава“ с един филм. В: Пл. Дойнов (състав.). „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“ от Георги Марков в българската литература и култура. София: Кралица Маб, 170 – 191.

МАРКОВ, Г., 1990. Задочни репортажи за България. София: Профиздат.

МАРКОВ, Г., 2016. Един голям филм на нашето време („Полет над кукувиче гнездо“). В: МАРКОВ, Г. Ненаписаната българска харта. Есета, част 2. София: Фондация „Комунитас“, 373 – 380.

ПАУНОВ, Д., 2018. Няколко думи от автора. В: Д. Паунов. Малки състезания. Самотният пътник за Берлин. Биплан в дъжда. Незавършен ръкопис. София: Лексикон, 5 – 11.

ПИСАРЕВ, П., 2011. Подир изгубеното време. Пловдив: Жанет 45.

СТАНИМИРОВА, Н., 1974. Право на трагедия. Народна култура. 17(22), 6.

СТАНИМИРОВА, Н., 1978. Бинка Желязкова. Киноизкуство. 23(3), 47 – 62.

СТЕНОГРАМА, 2007. Стенограма (1963). Съюз на българските писатели, Комисия по творческите въпроси. Разговор с белетристите Димитър Гулев, Георги Марков, Йордан РАДИЧКОВ, Антон, Дончев, Стефан Дичев и Петър Бонев. В: Г. Марков. Покривът. София: Сиела, 327 – 347.

ХРИСТОВ, Хр., 2005. Убийте „Скитник“. Българската и британската държавна политика по случая „Георги Марков“. София: Сиела.

ЯНКОВ, Ст., 2019. Театрална география, истории, личности. Пловдив: Жанет 45.

REFERENCES

BANKOV, B. P., 2019. Anonimen zhivot. Sayt na SBP, 31.01.2019 [poseteno na 20 noemvri 2022]. Dostapno na: https://sbp.bg/anonimenzhivot/

EFTIMOV, Y., 2019. Zhenite na Varshava? Ili zhenite na Rim. V: Pl. Doynov (sastav.). „Portretat na moya dvoynik“ i „Zhenite na Varshava“ ot Georgi Markov v balgarskata literatura i kultura. Sofia: Kralitsa Mab, 170 – 191.

MARKOV, G., 1990. Zadochni reportazhi za Bulgaria. Sofia: Profizdat.

MARKOV, G., 2016. Edin golyam film na nasheto vreme („Polet nad kukuviche gnezdo“). V: G. MARKOV, G. Nenapisanata balgarska harta. Eseta, chast 2. Sofia: Fondatsia „Komunitas“, 373 – 380.

PAUNOV, D., 2018. Nyakolko dumi ot avtora. V: D. Paunov. Malki sastezania. Samotniyat patnik za Berlin. Biplan v dazhda. Nezavarshen rakopis. Sofia: Leksikon, 5 – 11.

PISAREV, P., 2011. Podir izgubenoto vreme. Plovdiv: Zhanet 45.

STANIMIROVA, N., 1974. Pravo na tragedia. Narodna kultura. 17(22), 6.

STANIMIROVA, N., 1978. Binka Zhelyazkova. Kinoizkustvo. 23(3), 47 – 62.

STENOGRAMA, 2007. Stenograma (1963). Sayuz na balgarskite pisateli, Komisia po tvorcheskite vaprosi. Razgovor s beletristite Dimitar Gulev, Georgi Markov, Yordan Radichkov, Anton, Donchev, Stefan Dichev i Petar Bonev. V: G. Markov. Pokrivat. Sofia: Siela, 327 – 347.

HRISTOV, Hr., 2005. Ubiyte „Skitnik“. Balgarskata i britanskata darzhavna politika po sluchaya „Georgi Markov“. Sofia: Siela.

YANKOV, St., 2019. Teatralna geografia, istorii, lichnosti. Plovdiv: Zhanet 45.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.