2017/4, стр. 374 - 384

НАРЕЧИЕТО В „СЛОВАРЬ БОЛГАРСКАГО ЯЗЫКА ПО ПАМЯТНИКАМЪ НАРОДНОЙ СЛОВЕСНОСТИ И ПРОИЗВЕДЕНIЯМЪ НОВѢЙШЕЙ ПЕЧАТИ“ НА АЛЕКСАНДЪР ДЮВЕРНУА

Резюме: В статията се анализира наречието, отразено в първия български тълковен речник – „Словарь болгарскаго языка…“ (1885 – 1889) на руския учен Александър Дювернуа. В изследването е използван дескриптивен, сравнително-исторически и статистически метод. Представя се речниковата статия на наречието – заглавна дума, граматически квалификатори, тълкувателна част и илюстративен материал. Анализират се видовете наречия откъм състав (прости, сложни, съставни) и откъм произход (от прилагателни имена, съществителни имена, глаголи, числителни имена), намерили място в Речника. Обект на изследване са и различните видове местоименни наречия (въпросителни, относителни, неопределителни, отрицателни, обобщителни и показателни).

Ключови думи: adverb; dictionary; dictionary article; method, simple; сompound; derivational adverbs

Наречието в „Словарь болгарскаго языка по памятникамъ народной словесности и произведенiямъ новѣйшей печати“ на Ал. Дювернуа е представено разнообразно не само от страна на лексикалното и категориалното си значение, но и от страна на неговата синтактична функция.

Традиционните граматики дефинират по идентичен начин същността на наречието. То е „самостойна неизменяема дума, която означава п р и з н а к на действие, на друг признак или на предмет“ (BAN, 1993:387); „такава неизменяема част на речта, която означава признак на действието, на предмета или на качеството и се свързва чрез прилагане с глаголи, съществителни имена, прилагателни, наречия и предложни съчетания“ (Georgiev, 1993: 84); наречието „най-често се свързва с глагола, като го характеризира по отношение на различни обстоятелства“ (Boyadziev, Kutsarov, Penchev, 1999: 350).

1. В Речника наречията са отбелязани с граматичната бележка нар. Броят им е 842. Те са на четвърто място по брой след съществителните имена (10 993), глаголите (9854) и прилагателните имена (2563). Най-голям е броят на наречията, започващи с буква Н (155): Наотзáди нар. наконецъ (с. 1327), Нáбръзо нар. наскоро (с. 1272), Навсѫдh нар. повсюду, вездh (с. 1280), На óтдвора нар. на дворъ, наружу (с. 1327); последвани от наречията с буква О и С (79 и 77) : Отврéдомъ Отврéдъ нар. со всhхъ сторонъ, отовсюду (с. 1525), Отвънка нар. снаружи, извнh, со двора (с. 1527), Сéтнинка нар. въ послhдiй разъ (с. 2152), Свирешкáта нар. со свистомъ, свистя (с. 2118), и едно-единствено наречие с буква Щ (Щéственно нар. естествено… с. 2597).

Липсват наречия с буквата Ц, Ю и ѫ. В процентно отношение те съставляват 3,43 % от общия брой думи в Речника – 24 543, лично изброени от мен.

2. Слабост на Речника е, че малък брой от наречията в него са охарактеризирани откъм тяхната семантика (за време, място, начин, количество и степен, причина и цел): Дéка 1) нар. вопр. гдh? Дека седе сиракъ Проданъ? М. 12. Хемъ за крале си пита (сура ламие) Дека седи, дека си е? Вв. 54… (с. 481); Дhто 1) нар. вопр. гдh? Чакай, Калинке, дhто си тръгнала? Д. 41,47. 2) нар. отнhгдh :Дhто Марiйка гореше Бhл се мънастир лh~ше, Дhто буля ѝ гореше Черно си кърв~ тичеше. ib. 44, 46 – 49…. (с. 494); Тáмъ Тáмо Тáмка Тáмока нар. мьста 1) тамъ: Там има явор под стhна… Леша ми там заровhте. Д. 23, 35 – 40…(с. 2316 – 2317).

3. Наречията, които имат словообразувателни разновидности, са представени в един заглавен ред: Бáре Бáри* Барéмъ Барúмъ Бáръ нар. по крайней м.р.: Можахъ бари въ смѫртьта ѝ да са приближа по-близо, нежели другъ нhкой. Л. Д. 1875 р. 140. (с. 59); Бéки* Бéлке Бéлки Бéлкимъ* нар. можетъ бытъ, кажется: Ази ся, Станке, шегувах, Беки го хвонѫ истинa D. 70, 24 – 25. (с. 77); Еднáжь, Еднъжь Еднóшь Еднóшка нар. разъ, однажды: Прьвыты 14 дни трhбва денh слhдъ всякой 2 чяса, а нощh слhдъ всякой 4, а по-послh слhдъ всякой 3 и 6 чясове еднажь да ся подая. Л. Д. 1869 р. 93. (с. 598).

3.1. Наблюдават се наречия, поставени в един заглавен ред в една статия с прилагателни имена и със съществителни имена: Гръбъ с. м. Гръбецъ ум. Гръбове мн. Гръбомъ Гръбишкомъ нар. задомъ, спиною; Дебéлъ пр. Дебéличъкъ Дебéляшъкъ ум. Надебéло нар. въ грубомъ вид; Засмhнъ пр. Засмhно нар. улыбаясь; Неподвиженъ пр. Неподвижно нар. неподвижный, неподвижно и др.

4. В Речника откриваме два вида наречия за начин с еднакво значение (с наставки -ешкомъ и -ешката), образувани от някогашните сегашни деятелни причастия. Най-голям е броят на тези, образувани с помощта на наставките -ешкомъ, -ишкомъ (от формата за творителен падеж на сегашно деятелно причастие): Берешкóмъ, Дебнишкóмъ, Заднишкóмъ, Клатешкóмъ, Клечешкóмъ, Лежешкóмъ, Плачешкóмъ и др.:

Берешкóмъ адверб. Употребляющееся производное образованiе отъ дьеприч. наст. вр. гл. берѫ собираючи: Дhвойка ~ смил по поле брада, Берешком ~въ гори замъркнала. Д. 38, 1 – 2. (с.89 ); Дебнишкóмъ Дебнú нар. украдкою: (Ср. рус. на дыбочкахъ): Азъ затhкохъ ся подиph ѝ дебнишкомъ като котка. Х. I, 89. Полегичкаа, тихо, дебнишкомъ край плетищата, ту като са поспирваше, ту като са поуслушваше, додhто най-сетнh Доде до Милчева сиромошкiй плявникъ. Зк. 186 (с.474); Заднишкóмъ нар. задомъ: Една добра играчица отъ моминытh свати взема двh кърпы въ рѫкѫ и отива да цhлуни рѫкѫ на старѫтѫ сватiѫ – па послh ся дърпва на задь заднишкомъ. Ч. 77. Нhкога раковата мама поучвала чедото си до ходи нопридъ, не заднишкомъ. Сб. 42 (с.672 )

4.1. Случаите на наличие в Речника на наречия за начин, образувани с помощта на наставките -ешката, -ишката (от форма за сегашно деятелно причастие, последвана от наставка -ка и членната морфема за женски род -та) са спорадични. Днес те се срещат предимно в разговорната реч: Клатешкáта, Плачешкáта, Плъзишкáта, Потаешкáта, Свирешкáта, Сhдешкáта: Клатешкáта нар. переваливаясь: Ей го (чорбаджiятъ) и той иди клатишката съ дълъгъ чибукъ въ р@ка. Зк. 81 (с.974); Плачешкáта… нар. плача, со слезамы, рыдая: Тогази коньтъ плачишката думалъ – Сб. 47 (с.1660); Свирешкáта нар. со свистомъ, свистя: Пушката грьмна куршумътъ свиришката умhри на управенното мhсто, чу са едно испистяванье. Зк. 142 (с.2118).

4.2. Наречията за начин със словообразувателна наставка -и, образувани от прилагателни имена, съвпадат с основната форма на прилагателните имена от м. р. ед. ч. (-ски). Различават се по синтактичната си служба – прилагателните имена изпълняват служба на съгласувано определение, а наречията поясняват сказуемото и изпълняват служба на обстоятелствено пояснение: Душмáнски* нар. вражески: Гледай (храни) конь стопанскы а язди го душмански. Ч. 142 (с.584); Иснáфски нар. На масторе – занаятчiе припада да ся грыжять около тыя училища и само тя да гы издрьжятьна свои собственны разноскы – иснафскы. Л. Д. 1871 р. 165 (с. 868); Лъвски пр. и нар. львинный; по львиному, какъ левъ: Въ едно врhме ся бiяха двh силни воискы, двhтh съ юнашка дьрзость, бореха ся львски. X. I, 153 (с.1142); Папагáлски нар. какъ попугай: Дhтца-та учять всичко на изусть – папагалскы! Л. Д. 1869 р. 162 (с. 1597).

5. В лексикално отношение наречията и прилагателните имена, съвпадащи с външната си форма, са в отношение на лексикално-граматическа омонимия, тъй като съвпадат алолекси на лексеми от различни лексикално-граматически класове. Наречията за начин, образувани с наставката -о от прилагателни имена, които в мъжки род единствено число завършват на еровия вокал Ъ, са най-продуктивната група в Речника. И на този вид наречие, както и на анализираното по-горе, формата му съвпада с тази на прилагателното име (срв. Лъвски пр. име, м.р. и нар. ; Неприлично пр. име, ср.р. и нар. ).

6. Наречията, възникнали от числителни бройнииот числителни редни имена, също намират своето място в Речника: Веднáжъ нар. 1) однажды: Едначъ фъ годината да хи идемъ Нагости и на отвратки. D. S. 7, 15 – 16. Слънцето ся заврьтя около себе по веднажь въ 25 дни. Л. Д. 1872 р. 113… Еднáжъ Еднъжь Еднóшъ Еднóшка нар. разъ, однажды: … Нъ черква, която ся отваря по нhкогажь или въ мhсhца по еднажь само кога има задушниц@ или курбан…. Едно нар. едва какъ только: Едно въ к@щи влезе и дете си доби. М.169. Еднóчь нар. одинъ разъ: Едночь дойде и двашъ дойде, Третio п@тъ па си дойде, Те си напи. В. 74. Двáшъ нар. 1) дважды: Ти да ме, либе, почакаш Дод. Питлити дваш пh\т, Дваш пh\т и да потрет\т. Д. 43, 18 – 20… Пóвтормъ (Повтóромъ) Пóвторъ нар. вторично, второй разъ: Сватя отива повторомъ, и ако ѝ ся каже… Ч. 66. Двóйно нар. вдвое: Това ровенiе подзема съ такъвъ плугъ…, за что-то ся иска ягкъ добытъкъ и двоенъ трудъ. Л. Д. 1872 р. 244… А колцина пакъ харчять и двойно и тройно отъ тѫ\ суммѫ. Л. Д. 1873 р. 219. .. . Трóйно нар. втрое болhе: А колцина пакъ харчять и двойно и тройно отъ тѫ\ суммѫ. Л. Д. 1873 р. 219.

7. Безспорна заслуга на автора на Речника е, че е съумял да представи наречията по състав (прости, сложни и съставни наречия). Простите наречия са прости думи от словообразувателно гледище (Boyadziev, Kutsarov, Penchev, 1999: 351), например: На нар. вотъ (с. 1267), Дóлу нар. внизу (с. ), Кога 1) нарьч. вопрос. когда? (с. 990), Тýка Тýкъ…нар. 1) здhсь (с. 2389), Нúнh (Шуменско) нар. теперь (син. сега), Лhтh нар. лhтомъ, Зúмh нар. зимой и др. В „Словарь болгарскаго языка…“ броят им е минимален за сметка на производните наречия, които са със силно изразена „афиксална, а не флексийна мотивираност на синтагматичните отношения“ (Georgiev, 1993: 216). Най-голям е броят на наречията, образувани с помощта на предлога на- (с. 1267 – с. 1374), следвани от наречия, образувани с помощта на други предлози (за-, до-, по-, от- из-) и съответна мотивираща дума (съществително име, прилагателно име, друг предлог или друго наречие). Такива са сложни наречия като Настрáна Настърна нар.(с. 1358), Наóколh нар. (с. 1327), Нáкръстъ нар. (с. 1312), Зачáсъ нар., Зарáна нар., Злорéвно нар., Залýдо нар., Задрýжно нар., Зáвчера нар., Допрhди нар., Повънъ Повънка нар., Отсéга нар., Нацhло нар., Наýмhрки нар., Натáмъ нар., Изотвънъ нар., Изотгóрh нар., Изотдалéчь нар. и др.:

Зачáсъ нар. тотчасъ Никакъ да му не си дала кафе, нито вино, кои-то отъ еднѫ странѫ еще по-много быхѫ распалили горящый дhтинскы мозъкъ, а отъ другѫ затыквать, та зачасъ накарвать водѫ въ главѫ-тѫ. Л. Д. 1869 р. 95. (см. завчасъ).

Зарáна нар. рано: Гюргице залумъ душице! Зарана вечера готви, Зарана предъ говеда-та, Че ке зарана да дойда. В. 83.

Повънъ Повънка нар. 1) на дворh, внh дома, на улицh, въ людяхъ: Кога е така, то пази на дhтето си, что трhбва да види и да научи както у дома така и повънъ. Л. Д. 1869 р. 105…2) на дворъ, на улицу: Въ прьвыты седмицы никакъ не быва да ся износи дhтенце-то повънъ. Л. Д. 1870 р. 94.

8. В Речника откриваме единични случаи на съставни наречия, образувани от две думи, графически представени чрез полуслято или разделно писане: Крúво-ляво, Куцукъ-куцукъ, Сéгась – тогáсь, Сегúсъ тогúсъ, Зáрань рáно, Зáрань-вéчеръ: Крúво-ляво нар. коекакъ, съ грhхомъ пополамъ: „Ты не знашь още и да играешь“ – „Знамъ не знамъ, тамъ хората тропать и азъ тропахъ, криво-ляво газяхъ, като сляпъ конь изъ тиквите“. Зк. 175. Куцукъкуцукъ нар. прихрамывая. Бог. Сегúсъ тогúсъ нар. по временамъ, отъ времени до времени: На дѫрвоту ду три кукувици Пѫрва куку куку присипнала, Втора куку куку ни примѫлча, Третя куку сигисъ-тугисъ куку. Бонч. 35.

9. При умалителните наречия с наставка -ичко, -ко, -ка, -инко липсва последователност и системност при представянето им: Мáлкичко (в една обща статия с наречието Мáлко), Мънинко (в отделна речникова статия), Мнóжко (в една обща статия с наречието Мнóго), Лéчка полéчка (в отделна статия), Мъничко (в отделна статия), Строгичко (в една статия с прилагателното име Стрóгъ), Тéжичко (в една обща статия с наречието Тежкó), Полéгичка Полéчка, Пополéчка (в една статия с наречията Полéка Пополéка), Харничко (в една статия с прилагателното име Хáренъ) и др.:

Мáлко нар. мало: И още ме малко носhте. Д. 32, 26. Малко говори, а много слуша. Кп. 77. На мáлко нар. по мелочамъ, въ маломъ количествh. Мáлкичко ум. маленечко: Банкыери изобщо работять на малко това что-то работять банкыты на голhмо. Л. Д.1874 р. 216; Мънинко нар. въ смыс. сущ. немножко: Чивяка, като \ носеше, отчюпнѫ си мънинко отъ туртѫ-тѫ, да я види какво е. Ч. 247 (с. 1255); Мнóго нар. много. Пóмного – болhе. Нáй-много очень много. Многото (съ чл.) Пó-мнóгото большая часть, по большей части. Множко ум. Това ли ти ~ невhста Гдhто \ много хволеше Че ~ бhла чървена, А тя ~ жълта зелена? Д. 49, 42 – 45…(с.1226 – 1227); Стрóгъ пр. строгiй: Това разделенiе по строга смислъ не ~ довардено. М. р. VI. Стрóго нар. строго. Стрóгичко ум. строгóнько: Нека ни простятъ наши-тh господжи и господжици, ако това имъ са види строгичко. Л. Д. 1875 р. 29 (с. 2268).

10. В Речника се срещат наречия, образувани от съществителни имена, които „представят вкаменили се стари падежни форми… на съществителни имена“ (BAN, 1993:391):

а) зафиксирани наречия във винителен падеж: Нощéсь Нощéска нар. этой или прошлой ночью: Вчера Димана заровихми Съ негови девять синови И още осѫмъ снашици, А нощесъ молитва варя, Утри ща хора да збирамъ, Да хапнатъ и да поминатъ. М. 211. Кой ще имъ купи нощесъ воловите? Ст. 42. (с. 1421); Днéска Днéсъ нар. сегодня: Днеска ~ свhта неделя. Д. 44, 2… Не люби мене моме, не губи себе…(с. 515); Лятось Лятоска нар. этимъ лhтомъ, лhтось: Овчярътъ само тъй ще може да искара овцыты живы и здравы лhтось и на бачiѫ. Л. Д. 1870 р. 180.(с. 1116); Зимáсь Зимáска нар. зимою текущаго или прошлаго года… (с. 774);

Сýтренъ нар. утромъ: Сутрен когато на нива ходи. Д. 63, 11…(с.2282 – 2283); б) зафиксирани наречия в творителен падеж: Сýтромъ нар. утромъ: Сутромъ той станѫ отъ сънь умысленъ и не веселъ. Р. 18.(с. 2283); Рéдомъ Рéдома нар. (твор. пад.)1) рядомъ: „Сядайте редомъ по редомъ“. М. 120… Хваща гы суха и силна кашлицана прhсhкулкы или гы дрьжи рядомъ и много гы уморява. Ib. 71 р. 131 (с. 2044); Гръбомъ Гръбишкомъ нар. задомъ, спиною: Кога ся обрьнемъ грьбомъ камъ огъня. Л. Д. 1872 р. 118.(с. 420); Тúхо Тúхомъ Тихома нар. тихо: Първан му тихо говори. Д. 34, 100. А свети Гьоргьи ти`о говори. Д. 41, 45…(с. 2345);

в) зафиксирани наречия в местен падеж: Утрh нар. завтра: Утре яска ода, зборокъ ке остава. М. 447. Утре ~ празникъ големи. М. 497 (с. 2446); Зúмh нар. зимой: Лhтh – студенъ и буенъ дъждь, зимh – снhгъ и вieлица. Л. Д. 1869 р. 40…(с. 775); Лhтh нар. лhтомъ:(Зелени бѫршленъ) Зеленъ да бидитъ зиме и лете. М. 36. Надвечарь лhтh красенъ дьнь бhше. Рп. 101. (с. 1115); Гóрh нар. 1) наверху: Та като додеш, нито да хлопаш, Нито да хлопаш, нито да викаш, Че буля ми ~ горh в соба-та. Д. 72; 11 – 12.17...(с. 384 – 385); Дóлу нар. внизу. 1) Заспала ~ Милица Долу в малка-та градинка. Д.82, 1 – 2. Сѫнце те зайде во ливаге-то Мракъ те замрачи долу потъ село. М. 653 (с. 540);

г) зафиксирани наречия в родителен падеж: Снóще Снóщи нар. вчера вечеромъ: „Мануше, душе мило-то! Кой бhше снощи при тебе?.. .(с. 2212); Довéчера нар. къ вечеру. Дойдете довечяра на хлhбъ. Пк. 111… „Дойди до вечера да ти дамъ писмата“. З. 293.(с. 525); Отсрhща Отсрhщh нар. напротивъ: Рано късно живо здраво пристигна Милчу кадh Дунавскитh Въ Силистра брhгове – Намысли да мини отсрhщh… Зк. 123 (с. 1558).

11. Като положителна страна в Речника трябва да се посочи и обширното и детайлно представяне на различните видове местоименни наречия, произлезли от местоименни корени:

а) въпросителни: Когá, Кѫдh, Дhто, Дéка, Кáкъ и др. :

Кога 1) нарьч. вопрос. когда? Яглико, моме хубава! Море кога ке ти е свадбата? В. 204. Никой не можа да са усhти, кога и отъ дh долhте злото. Зк. 50. (с. 990); Кѫдh I нар. (син. дh) 1) гдh а) вопр.: Кѫде е братъ ти, и той ли е поробенъ? М. 87. Ке в`опитамъ, да не ме мамите; Кѫде седитъ дете Дукадинче, Що ми било отъ седему години? М. 12...(с. 1086 –1087); Кáкъ (кáко) ср. ка 1) нар. вопр. а) образа дьйст. какъ: Керколе, Мила Бояно! Кога ти змiа кладофме, какъ не те тебе изеде? Кога ти оганъ кладофме, како не ми те изгоре? М. 468 р. 446...(с. 914 – 915);

б)относителни: Кѫдhто Къдhто, Както, Кѫдh да, На кждh-то и да, Кѫдя ка` кѫдя какъ:

Къдhто нар. относ. гдh ; куда: Охъ не могѫ веселъ да свирѫ Тамо, кѫдhто дрьнчѫтъ окови. Вазовъ (с. 1088); Кáкто (и) нарьч. относит. образа дьйств. 1) какъ: Както го видимъ, така го и пиши. Кп. 5… (с. 914 –915); Кѫдh да нар. относ. обобщ. гдh (бы) ни: куда (бы) ни: Ела, ела мой кьосеме, Кѫд`си да си , тук` да дойдешъ На ови вhтки бачила, Край тая бhла Дунева!“ М. 205.(с. 1088); На кждh-то и да нар. относ. обобщ. въ какомъ- (бы) направленiи ни / гдh (бы) ни, куда (бы) ни/: Зехъ я съ мене да я вод\ на кѫдhто и да отидѫ. Х. I, 47. (с. 1088 –1089);

в) неопределителни: Нhкога, Нhщо, Нhкждh , Нhкакъ (си):

Нhщо мьст. неопр. Нhщá мн. ч. Нhщáта Нhщичко ум. нhчто, кое-что: Нещо щѫ да ви попитам. Д. 45, 63. Дружино вярна, зговорна! Нhшто ща да ви попитамъ. М. 130…(с. 1404);

г) отрицателни: Нúкога Нúкоги, Нúкош, Нúкhдh Нúгдh , Нúгде, Нúде, Нúгдека, Нúйдh, Нúдh, Нúчкумъ Нúчки Нúкакъ и др.:

Нúкога Нúкоги нар. никогда: Сег` излези отъ темна зѫдана, Али сега, аль никога, Митре! М. 181… (с. 1408); Нúкакъ нар. никоимъ образомъ: Никак дума не минува Ни със сребро ни със злато. Д. 30, 14 – 15... (с. 1407); Нúгдh, Нúгде, Нúде, Нúгдека, Нúйдh, Нúдhнар.1) нигдh: Сѫта гора исекохме, Нигде Яна не найдохме. М. 167… Нигде майка не ме даде, Нигде татко не ме свѫрши, Нигде братецъ не ме зборва. М. 419 (с. 1406);

д) обобщителни: Сhкога Сhкогажъ Сhкоги, Сhкѫдh , Сhкакъ

Сhкога Сhкогажъ Сhкоги нар. всегда: Правда ~ сhкога правда. Кп. 113. Какво събранie, каква трапеза – Сякога сѫ тh тѫй. Зк. 41… (с. 2144); Сhкакъ нар. всячески, во всякомъ случа.: Нъ попътъ ся не оставяше отъ това, а всякакъ ся мѫчяше да имъ доказва. Л. Д. 1869 р.130… (с. 2142);

е)показателни: Нúнh, Тогá Тогáва, Тýка Тýкъ Тýкана Тýканкана, Тáмъ Тáмо Тáмка Тáмока, Такá Такó:

Нúнh (Шуменско) нар. теперь (син. сега).Пс. I, 1882 р. 175… Азъ това откол. Чювамъ, нъ не смеяхъ да ти продумамъ; нъ нинh не е за крияние. Блъсковъ. Изг. Ст. 9 (с. 1410); Тогá Тогáй Тогáва Тогáзи Тогáсъ Тогú Тогúва Тогúзи Тогúзъ нар.тогда: Кога дойде време що нарѫча, Тога него старецъ го скориватъ. М. 65. Ти, байчо, тога забегнѫ. Д. 25, 74… (с. 2348 – 2349); Тáмъ Тáмо Тáмка Тáмока нар. мьста 1) Там има явор под стhна… Леша ми там заровhте. Д. 23, 35 – 40. Там имам нива бащина. Д. 32, 29… (с. 2316 – 2317).

11.1. Дювернуа помества в Речника и неопределителни наречия, образувани от въпросителните и частиците – еди (еде), - годя, - да е, - си:

а) Еде-гдh-си, Еде-какъ, Еди-колко-си, Еди-кѫдя-си, Както (що) си е: Еде-гдh-си нар. тамъ-то и тамъто, туда-то и тудато: Да не бы да ся рhче че еде-гдh –си нhма дhвическо училище. Л. Д. 1869 р. 155… (с. 595); Еде-какъ нар. кое-какъ. И т. (гымназiи) отивать еде-какъ. Л. Д.1870 р. 107. (с. 595) ; Кáкто(що) си é нарьч. образа дьйств. какъ есть: Прhдъ вечерата двамина отъ кѫшнитh чловhци, софрата, както що си е съ ястiята, дигатъ я въ двора. Ч. 100.(с. 915);

б) Кóлко-гóдh, Кѫдh гóдh: Кóлко-гóдh нар. сколько-нибудь: Да станемъ и ные колко годh хора като свhта. Л. Д. 1870 р. 111. Папагалътъ бh наченѫлъ такожде да ми познава добрh И да изговаря колко-годh името ми. Р. С. 66.(с. 1004); Кѫдh гóдh нар. какъ нибудь: Не ~дете кѫде годе, Ток` ~б.лекъ на землята, Кѫде стое, слонце грее. М. 385. (здьсъ: какой-нибудь) (с. 1088);

в) Кѫдh да ~, Колко и да, Колкото и да, Колкото и да е, Както и да е, как(то) и да било: Кѫдh да ~ нар. неопр. обобщ. Гдh-бы ни было; куда-бы ни было; гдh-нибудь; куда-нибудь: Палец-отъ велитъ: айде да крадиме! Казалец-отъ велитъ: кѫде? Големи-отъ: кѫде да ~. М. 672 (с. 1088); Кóлко и да сколько(бы) ни (см. колкото и да): А невhстатѫ, девер~то ще й обсипатъ дома главатѫ, колко и да бы было студено.Ч. 102.. . (с. 1004); Кóлкото и да é сколько бы ни было; сколько нибудь: И така най много слhдъ шесть мhсеци можа Петко да тълкува колкото да е мыслы тh си Р. А. 118. (с. 1005); Кáкто и да é, кáк(то) и да билó какъ бы то ни было: Но както и да е, макаръ той бhше мѫшки облеченъ, – заклевамъ са, той бhше една жена. Л. Д. 1875 р. 137… (с. 915).

12. В Речника, макар и рядко, се забелязват случаи за преход на наречия в служебни думи (предлог, съюз, частица). Този преход „…е обусловен преди всичко от функционални изменения, настъпили в тях, но в някои случаи той е свързан и с промяна в лексикалното им значение“ (BAN, 1993: 407):

а) наречие в синтактична служба на предлог: Вѫтрh нар. 1) внутри, внутрь употребляется и въ значенiи предлога въ, какъ съ объектами мьста, такъ и съ обьектами времени; сочетается съ предлогами – въ, изъ, на, отъ, по: Вѫтрh по царство-то (въ областяхъ). Р. 9… Наполеонъ даде запов.дь на сичката войска да ся тегли на вѫтрh, кѫдh рhка Мозель. ib. 1871 р. 222. (с. 332); Кѫдh II. предлогъ (син. къмъ) 1) (о мясть) къ: Сонъ сонила Яновица, Кѫд` летаятъ два гѫлаба, Право кѫде негя идатъ… (с. 1087);

б) наречие в синтактична служба на частица:Кóлh (Кóле) нарьч. „когдалибо” въ качествъ частицы:Да му не еколе да доде (чтобъ ему не привелосъ прiйти). Не е коле да не валитова лято градъ (не бывать тому, чтобы этоть годъ градъ не шелъ) . Л. Д. 1869 р. 166 (с. 1002 – 1003); Бóле …2) употребительна вм. частицы по, служащей знаменieмъ сравненiя: Нека \ (дѫлга-та пушка) носитъ той Айдутъ Велко, Защо ~болie юнакъ (вм. по-юнакъ; ср. сл. юнакъ) отъ мене. М. 217 (с. 130);

в) наречие в синтактична служба на съюз: Когáто союзъ 1) врем. когда; въ то время какъ: Когато човhкъ умре, тогазъ добаръ стая. Кп. 61… (с. 991); Вечь тоже что веке и вече нар. болhе, союзъ уже: Веч ни ся, кардаш, додhя. Д. 32, 20… (с. 223); Кога … 2) союзъ а) врем. когда: „Ког`ке засвиритъ риба летница – по цѫрно море, Ко`ке запеитъ каменъ станоитъ – на Никополе, Ти тога чедо до си добiешъ“ М. 170 (с. 990).

14. В една речникова статия авторът представя наречията, образувани от качествени прилагателни имена и имащи положителна, сравнителна и превъзходна степен: Добрh нар. хорошо. Тhмъ бhше добрh. Р.11. Правителството виждаше добря тhхната недостаточность. Л. Д. 1872, 176… По-добрh ср. ст. лучше. По-добрh самъ го (царство-то) земи…Р. 100. Наи-добрh прев. ст. всего лучше. Това млhко не е добрh да и дава съ лъжицѫ, въ съ сисъкъ, найдобрh изъ роженъ или изъ стъкленъ сѫдъ. Л. Д. 1869. 94. (с. 522); Злh нар. худо, жестоко, тяжело. Пó-злh – хуже: Съ тебh, жено, злh, а безъ тебh по-злh. Ч. 227 (с.778); Дóлу нар. 1) внизу. Заспала ~ Милица Долу в малката градинка. Д.82,1 – 2… Пó-долу ниже, дешевле: Старосватотъ седитъ до кум-отъ по долу. М. р. 575… (с.540 ); Дóлh нар.внизъ. Той падна по гѫрба си долh. Л. Д. 1875 р. 145… Пó-долh, ниже. Подолh отъ тънкото чирво тврьдh рhдко стига вода, зачтото доклh да стигне тя се попива. Л. Д. 1874 р. 50. (с.538); Бóле Пó-боле Нáй-боле… 1) нар. лучше: Татаране ле, брайноле!Боле си мене погуби, Не обирай ми среброто Среброто и нанизното, Че е отъ село собирано. М. 93.. (с. 130); Бръже нар. скоро Нá-бръже наскоро Пóбръже ср. ст. скорhе: По-бърже карай кончето. Д. 41. 52. А съ тыя орждiя по-лесно и по-брьжh Може да ся убie дивечь. Л. Д. 1873 р. 178 (с. 155); Вече тоже что веке 1) болhе, скорhе (ср. сл. повече, повечето). Нáй-вече особенно:… Яхнiя ся прави отъ трупъ-тъ на хвьроваты, ся по-вечко лукъ и червенъ пиперъ чюканъ. Ч. 76. Захваща ся да ся пie по-вече винце до опiйванie. ib. 89 (с.221 ); Гóрh нар. 1) наверху: Та като додеш, нито да хлопаш, Нито да хлопаш, нито да викаш, Че буля ми ~ горh В соба-та. Д. 72; 11 – 12…Пó-горh выше: Всичко това, щото ти казвахъ по-горh . Л. Д. 1869 р. 154… Нáй-горh всhхъ выше: `И нарhди на чесна тѫрпеза Най горh седна Марко Кралевике, А до него Детелинъ войвода. М. 127 (с.384 – 385); Подúрh Подúръ нарьчie, ср. ст. Пóподúрh Пó-подúръ, прев. ст. Нáй-подирh Нáйподиръ 1) позади, сзади: Хайде у дома иди, Язъ подир. ща остана Кончету да си напоя. D. S. 7, 76 – 78… 2) посл.: Хайде си, Тодоре, иди, Аз штѫ подирh да додѫ. Д. 88, 37 – 38… (с. 1704); Вéче тоже что веке 1) болhе, скорhе (ср. сл. повече, повечето). Нáй-вече особенно:… Проклhтъ да е день-тъ У кой-то си родихъ, А най-вече часъ-тъ Кога жена здобихъ. ib. р. 72. А най вече съ придумвнанieто на З. ся смирили. X. I, 116 (с. 221).

14.1. В отделни статии наблюдаваме наречия, които са разкрити чрез формата си или само за сравнителна, или само за превъзходна степен, например: Вéке 1) нар. сравн. ст. болhе. Вéке що болhе чhмъ. Прощавайте, чърни очи, Ви отъ менh и аз от вази, Че нема веке да ся приказвами. Д. 75, 14 – 17… (с. 207); Вúше нар. сравн. ст. въ сербскомъ значенiи болhе у Раковскаго: Хытницы звhри кръвопiйцы Сhднѫли насрhдь плячкѫ дhлhхѫ!... Глhдаше кажды выше да грабни. Гп. 137 (с. 242); Нáй-малко нар. по крайней: Да посhщава най-малко еднажъ въ година-та всичкитh училища по епархия-та. Л. Д. 1876 р. 171 (с. 1307); Нáй-много нар. преимущественно: Наелектрисаны тhла работять наймного съ острыты си врьхове. Л. Д. 1869 р. 79… (с.1307); Найпóслh нар.наконецъ: Велятъ-Още велятъ-Найпосле велять, че това езеро ~глобоко до неизмервенie. М. р. 527 (с. 1307); Най-пръвh нар. прежде всего: Единъ вhщъ орачь, най-прьв. Ще ся погрыжи да си изработи земiѫтѫ. Л. Д. 1872 р. 243 (с. 1307).

Наречията в „Словарь болгарскаго языка по памятникамъ народной словесности и произведенiямъ новhйшей печати“ са с разностранна граматическа характеристика, липсва последователност и системеност при разкриването на граматическите им признаци. Една малка част от обстоятелствените наречия и местоименните наречия са охарактеризирани по вид (наречие за време, наречие за място, въпросително, неопределително, относително наречие).

Превес в Речника имат определителните наречия за начин, за количество и степен. При наречията за начин, които по произход се съотнасят към качествените прилагателни имена, се забелязва непоследователност при разкриване на тяхната сравнителна и превъзходна степен. Липсва нормативност при правописа на частиците по- и най-, изписани при някои от наречията полуслято, а при други – слято (и това е съвсем естествено, защото първият официален български правопис влиза в сила през 1899 г., т. е. четиринадесет години след появата на първия том на Речника (1885 – 1888). Въпреки тези съществени слабости на Речника той е най-ценният лексикографски труд „както със зафиксираното в него лексикално богатство, така и със своята методологична страна“, защото в него „за първи път се дава образец за цялостна и задълбочена речникова обработка на българския език“ (Kuvlieva, 1972: 149).

Днес първият български тълковен речник на руския учен Александър Дювернуа е ценно помагало не само за езиковедите лексикографи, но и за всички, интересуващи се от словното богатство на езика ни.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

BAN (1993). Gramatika na savremennia balgarski knijoven ezik. Morfologia, T.2. Sofia [БАН (1993). Граматика на съвременния български книжовен език. Морфология, Т. 2 София].

Boyadziev, T., Iv. Kutsarov & J. Penchev (1999). Savremenen balgarskiezik. Sofia: Petar Beron [Бояджиев, Т., Ив. Куцаров & Й. Пенчев (1999). Съвременен български език. София: Петър Берон].

Georgiev, St. (1993). Balgarska morfologia.Veliko Tarnovo: Abagar [Георгиев, Ст. (1993). Българска морфология. Велико Търново: Абагар].

Duvernois, Al. (1889). Slovar` bolgarskago yazyka po pamiatnikama narodnoi slovesnosti i proizvedeniyama novyaichey pechati, T. 1, 1885 – 1888. Moskva: Universitetskaia tipografia, bulьv. [Дювернуа, Ал. (1889). Словарь болгарскаго языка по памятникамъ народной словесности и произведенiямъ новhйшей печати, Т. 1, 1885 – 1888. Москва: Университетская типографiя, бульв.].

Duvernois, Al. (1889). Slovar` bolgarskago yazyka po pamiatnikama narodnoi slovesnosti i proizvedeniyama novyaichey pechati, T. 2, 1888 – 1889. Moskva: Universitetskaia tipografia, bulьv [Дювернуа, Ал. (1889). Словарь болгарскаго языка по памятникамъ народной словесности и произведенiямъ новhйшей печати, Т. 2, 1888 – 1889. Москва: Университетская типографiя, бульв.].

Kuvlieva,V. The Bulgarian Dictionary of Alexander Duvernоis. // Izvestia na Instituta za balgarski ezik, kniga XXI, 1972, 113 – 150 [Кювлиева, В. (1972). Българският речник на Александър Дювернуа // Известия на Института за български език, книга XXI, 1972, 113 – 150].