Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2022-7-DK

2022/1, стр. 73 - 78

СОФИЙСКИЯТ МЕЖДУНАРОДЕН ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ – ДЕКЕМВРИ 2021

Дария Карапеткова
OrcID: 0000-0003-1272-5060
E-mail: d.karapetkova@uni-sofia.bg
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel
Sofia Bulgaria

Резюме: Текстът прави преглед на състоялото се през декември 2021 година Девето издание на Софийския международен литературен фестивал, като търси концептуалните нишки на неговата структура и съдържание. Описани са срещите и разговорите с авторите, представени на Фестивала, както и темите на дискусиите, проведени с цел да маркират съществени явления от днешния ден и перспективите, които те чертаят пред всички нас.

Ключови думи: Софийски международен литературен фестивал; програма; автори; тенденции

Деветото издание на Софийския международен литературен фестивал, по традиция организирано от асоциация „Българска книга“, се проведе през декември 2021 г. в изцяло онлайн формат под мотото „Думите имат думата“. Негов програмен директор за първа година беше поетесата и литературовед Амелия Личева, а в екипа участваха Петър Чухов и Мирела Иванова, както и младите асистент-организаторки Лилия Трифонова и Ивана Хиткова. Този път Фестивалът избра да не заложи на определен ясно формулиран фокус или националната литература на конкретна държава, но в структурата му личи концептуален замисъл. Защото в множеството разговори и дискусии сред имената на над стотината участници можеха да са прокарат интересни нишки на сближаване.

Първата и най-очевидна свързваше авторите, носители на Наградата за литература на ЕС, и тя събра Лидия Димковска, Клаудиу Флориан, Маренте де Моор и Кристина Гавран. Част от тези автори вече са добре познати на българската публика и това позволи разговорите с Димковска и Маренте де Моор да се фокусират не само върху издадените у нас техни книги, но и върху настоящите им проекти, впечатленията от влиянието на наградата и дори опита им с българската публика. Маренте де Моор подробно разказа за срещите си в България, при това не куртоазно, а с детайли, издаващи защо и какво е запомнила. А Лидия Димковска и модераторката ѝ Милена Кирова успяха да поставят и по-общи проблеми, свързани с темите за женското писане, женските идентичности, но и за ангажимента на писателя към преосмислянето на миналото и темите за паметта, вината, загубите и търсенето на смисъл.

Колкото до разговорите с Кристина Гавран и Клаудиу Флориан, те почти изпреварващо представиха на читателите новоизлезлите си на български книги, навлязоха в детайли за творческия процес и света на романите си, като разкриха мащаба на техните личности, интересните им, провокативни биографии, както и европейския ангажимент в творчеството им – общата памет, темата за многоезичието и сложните културни идентичности на днешните глобални хора. Все неща, които бяха достатъчни, за да потвърдят, че неслучайно тези писатели са носители на въпросната награда.

Второ свързващо звено в подбора на чуждите автори беше политическият ангажимент на съвременния интелектуалец в днешния свят. Най-добре на тази тема отговаряха имената на двете големи писателки и интелектуалки Дубравка Угрешич и Ана Бландиана. Фокус на разговора на Амелия Личева с Угрешич бяха най-после издаденият на български неин ранен роман „Щефица Цвек в челюстите на живота“, както и късните ѝ есета „Епохата на кожата“ (първата в превод на Русанка Ляпова, втората – на Жела Георгиева, издадени от „Колибри“). Провокативно беше твърдението на Угрешич за новосъздадената женска традиция, която тя определи като експериментираща с различни типове женска идентичност, при това на жени на ръба на карикатурното, като се започне от писателки като Хелън Филдинг и се стигне до Сали Руни. Угрешич постави и въпроса за новите глобални писатели и за ролята на пазара, спря се на ситуацията с критиката и безсилието ѝ пред пазара, както и ролята на днешните читатели, които понякога – отбеляза тя – са по-точни в оценките си от професионалните критици. Нещо повече, ако съдим по „Щефица“, може да се каже, че точно този роман на Угрешич е дал тласък на цяла вълна постфеминистки текстове, които заиграват с проблема за външността и възрастта на жената, иронично видени през призмата на женската невзрачност, наднормено тегло, старомоминство и пр., за да се стигне до любимите напоследък теми за пластичната хирургия, подмладяването, спорта. Иначе казано, отприщват онова, с което сме свикнали днес да се занимават женските списания. И ако доскоро като предшественичка на тази вълна смятахме Филдинг, сега, след появата на романа на Угрешич, спокойно можем да кажем, че това е по-скоро хърватската писателка, която е повлияла включително върху Хелън Филдинг, доколкото „Щефица“ има английски превод, предшестващ с няколко години „Дневникът на Бриджит Джоунс“.

Разговорът върху есетата пък се съсредоточи върху темата за другостта, константна в писането на Угрешич, както и върху формирането на плаващите културни идентичности днес, върху загубата на човешко достойнство – състояние, което авторката констатира в съвременната епоха, подвластна на популизма (религията на невежите и необразованите), както и върху все по-разрастващата се приспособимост към законите на показността и масовизацията, загубата на експертност и вяра в експертното знание за сметка на тихите съпротиви, към които самата Угрешич с поведението и писането си е съпричастна. Специалното отношение на писателката с български корени към нашата страна пролича не само в симпатичните препратки към имена и обстоятелства от настоящето и миналото, с които тя е свързана. Оказа се, че тя познава в детайли и високо цени литературоведските публикации на своята събеседничка, което доведе до удачни и интересни успоредявания.

В срещата с Ана Бландиана, водена от Румяна Л. Станчева, стана дума не само за нейните текстове, застанали на ръба на фантастичното, съноподобното, изобщо сюрреалното – текстове, показващи ни как все още може да се пише литература по-малко фактологична и с повече въображение, а и за големия ѝ проект за осмислянето на тоталитарното наследство. Защото Бландиана е учредителка на Мемориала на жертвите на комунизма в Сигет, създаден по нейна инициатива с нейни собствени средства. Тя поддържа и проект за събиране на живата памет на миналото, защото според нея няма как да се върви напред, ако държавите от бившия социалистически блок не осмислят комунизма като другото лице на тоталитаризма, наред с фашизма, както би се изразил Цветан Тодоров. Разговорът беше една от плодотворните срещи между автор и преводач, на които Фестивалът заложи в това свое издание, тъй като Р. Л. Станчева е превела голяма част от книгите на Бландиана, публикувани у нас. Същите интелектуални и емоционални срещи се осъществиха между Велина Минкова и Давид Гросман, Наоми Киш и Светла Кьосева, Маренте де Моор и Анета Данчева, Елвира Семинара и Дария Карапеткова.

В разговора на Надежда Московска с една от големите нидерландски писателки Кони Палмен стана дума за предизвикателствата пред това да се трансформират биографиите във фикция, както и за смелостта да се застане на страната на Тед Хюз и да се покаже една различна от образа на икона Силвия Плат. Казваме смелост, защото общественото мнение осъжда Хюз, вини го дори за самоубийството на Плат и Палмен в „Ти го каза“ се опитва да върне някаква справедливост на трактовките, да защити паметта, да остави творчеството само да говори.

Третата нишка, която можем да очертаем, е на автори, които са съществени имена в собствените си литератури, но тепърва ще се налагат в България. Такива са авторът на „Петрови в грипа и около него“ Алексей Салников, унгарката Наоми Киш, както и голямата британска поетеса Фиона Сампсън, известна у нас на малцина както с поезията си, така и с проникновените си статии в „Гардиън“.

Салников, който в писането си проявява вкус към абсурда и има много специфично чувство за хумор, което прави текстовете му разпознаваеми, се оказа един изключително сдържан събеседник, който очевидно цени повече мълчанието от говоренето за себе си, но въпреки това водещата на разговора Гергана Димитрова (негов издател в България) умело успя да го предразположи към много интересни коментари за съвременната руска ситуация, за разбирането му кое е голяма литература, и към това да провокира слушателите си с оценката, че Набоков не е автор на големи руски романи.

Наоми Киш пък се вписа в авторите, разсъждаващи за миналото, но и за бъдещето на Европа, при това през жанра на репортажа, развит в страните от Централна и Източна Европа, но познат у нас по-скоро чрез преводи.

Фиона Сампсън успя да покаже защо е авторитет не само в поезията, но и в критиката, като демонстрира широта на погледа, фини наблюдения върху по-езията и умение да говори достъпно за високи теми. Последното вероятно ще насърчи повече читатели да посегнат към преведената ѝ на български книга „Колсхил“ (прев. Цветанка Еленкова, изд. „Смол Стейшънс Прес“).

На този фестивал поезията изобщо беше един от важните стълбове, защото тя повече от всички други жанрове се нуждае от внимание, популяризиране и дори работа с читателите. Те имаха възможност да чуят стихове, както и да влязат в дебрите на въображението, на спомените, на аналитичните самокоментари на новите им стихове и дори на самопризнанията на поети като Александър Шурбанов, Цочо Бояджиев, Рада Александрова, Аксиния Михайлова, Илко Димитров, Георги Борисов, вещо модерирани от Силвия Чолева, Бойко Ламбовски, Биляна Курташева, Иван Христов.

Естествено, свързващо звено в срещите с българските писатели беше да са издали книга в рамките на 2021. При това значима книга, оценена от критиката, събудила читателски интерес, породила дискусии. В този смисъл, на Фестивала нямаше случайни имена, но за сметка на това имаше автори от всички поколения, което издаваше детайлното прецизиране на подбора. И като се има предвид големият интерес към събитията, можем да кажем, че Фестивалът, от една страна, обслужи „лакомите“ читатели, които вече бяха изчели книгите на своите любими писатели като Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Алек Попов, но и получаваха възможност да се запознаят с направилите впечатление, но все още ненабрали популярност Добромир Байчев, Невена Митрополитска или Светлана Георгиева, да кажем. Интересни бяха и сговарянията на авторки като Елена Алексиева, Албена Стамболова и Антония Апостолова или Катерина Хапсали, Деметра Дулева, Светлана Георгиева и Деляна Манева. В разговорите се включиха още Йоанна Елми, чийто роман заедно с този на Деляна Манева беше определен като най-впечатляващ дебют; Митко Новков разговаря за т.нар. театрални хора в литературата с Александър Секулов и Анна Топалджикова; Мирела Иванова се срещна с художника Веселин Праматаров – автор на графичната новела „На конци 1968. Една действителна история“. В самостоятелни разговори се изявяват Георги Тенев заедно с Елена Алексиева, както и Тони Николов, който представя документалната си книга „Спомнена София“ заедно с Теодора Димова и Михаил Неделчев.

Своеобразна нишка минава и през дискусиите, които наблягат на най-актуалните проблеми в съвременната културна ситуация. В дискусията, озаглавена „Кой има право да превежда?“, разговарям с изследователи на превода, преводачи, културолози, за да очертаем границата между желанието и експертността, между намеренията и образоваността, между професионалните критерии и подчиняването на законите на „кенсъл културата“ и политическата коректност. Разговорът засяга ситуацията в САЩ, Европа, България, като изводът е, че все още като че ли експертността печели битката, но тази битка не е гарантирана и е нужно да се внимава и да се говори превантивно.

В дискусията за критиката и мястото ѝ днес разговорът завива в посока училищните програми, достъпността на литературните анализи, ролята на учителите, но и препрочитането на класиката, както и дали професионалните критици трябва да пишат за автори като Мария Лалева и да се опитват да обяснят на феновете ѝ на какво се дължат резервите им към нейните книги.

Важни бяха и дискусиите, в които се обсъждаха онлайн присъствието на литературата и критиката и границите за популяризиране, изобщо – достигането до нови публики и нов тип авторство („Онлайн литература, подкастове, букстаграмъри“ с модератор Темз Арабаджиева), както и обръщането към жанра на биографиите с оглед констатирания интерес към личността на творците („Автобиографиите и биографичното писане“ с модератор Силвия Недкова). Спокойно можем да кажем, че в началото на XXI в. има едно ново възраждане на позитивистките нагласи, доколкото нашето време може би по-малко се интересува от текста и повече от всичко, което можем да научим за автора, неговите страсти, хобита и дори визуални пристрастия.

И накрая, Фестивалът представи и важни културни продукти – конкурса „Петя Дубарова“, направеното от фондация „Прочети София“, проектите на Къщата за литература и превод, младата българска поезия в лицето на дебютантите през годината. А на финала станахме свидетели на една запомняща се вечер в памет на Федя Филкова, на която Мирела Иванова и Теодора Димова разказаха спомени за поетесата, а Параскева Джукелова прочете емблематични стихотворения от тази тиха, но и раздираща с образността и силата на внушенията си, поезия.

Фестивалът протече изцяло онлайн, което, разбира се, отне възможността за вълнението от разговорите и срещите лице в лице, но пък осигури публика, с каквато никое живо събитие от този род не беше свикнало. Всяка от срещите имаше по около хиляда преглеждания средно, както и много зрители в реално време. Цифрите недвусмислено говорят, че въпреки съпротивата към онлайн форматите, ако искаме да разширяваме публиката на литературните събития, стриймингът трябва да остане тяхна съпътстваща платформа.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.