Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/5, стр. 474 - 482

ОНТОЛОГИЧНИ МЕТАФОРИ ЗА УМА В ТИХОНРАВОВИЯ ДАМАСКИН

Резюме:

Ключови думи:

Как човекът е усвоил света, каква е връзката между концепта и неговата реализация в езика – това са едни от най-интересните въпроси, които стоят пред лингвокултурологията през проследните години. Основно средство за концептуализация, позволяващо да бъде осмислена една или друга област от действителността в термини, отнасящи се до понятийни структури, изначално основаващи се на базата на опита, получен в други области, е метафората (Кобозева, 2002: 3). Тя е преди всичко начин за обясняването на един предмет чрез термините на друг, като по този начин „нейната основна функция се състои в обезпечаване на разбирането (Лакоф, Джонсон, 2004: 62).

Особен интерес според нас представлява разглеждането на процесана метафоризация при концепта ум, тъй като той принадлежи към групата абстрактни концепти и неговата реализация в езика се осъществява с помощта не на един, а на много метафорични модели, позволяващи на човека от миналото, а и до наши дни, „ да си представи ума посредством отъждествяването му с друга област, обикновено конкретна и достъпна за емпирично изучаване“ (Лакоф, Джонсон, 2004: 44). Умът е такава ментална категория, която се характеризира с изключително богатство и разнообразие на концептуални признаци (Кирилова, 2009а: 70). Това е и основната причина при неговата вербализация да вземат участие много и разнообразни метафори. Всички обекти, с които умът се съпоставя, формират изходната база за обясняване и усвояване на ума като абстрактна категория.

Според класификацията, направена от Дж. Лейкъф и М. Джонсън в книгата „Метафорите, с които живеем“, метафорите се делят на следните категории:

1. структурни метафори – това са случаите, когато един концепт метафорически е структуриран в термините на друг;

2. ориентационни метафори – много от тях са свързани с ориентацията в пространството;

3. онтологически метафори – основата за тях се формира от опита ни при боравене с материални обекти. Те, от своя страна, се делят на отнасящи се към:

3.1. същност и субстанция;

3.2. вместилище (самите субстанции също могат да бъдат радглеждани като вместилище);

3.3. човека (персонификацията е „една от най-очевидните онтологически метафори“. В абстракцията на ума човекът открива черти, които го оприличават на него самия. „Персонификацията не е единен, напълно унифициран процес. Всеки пример на персонификация се отличава от останалите с тези свойства на човека, които се избират в процеса на метафоризация“ (Лакоф, Джонсон, 2004: 35 – 59).

Статията ще изведе онтологичните метафори, чрез които умът, като абстрактна същност, се концептуализира в съзнанието на човека от Средновековието. Останалите две категории са разгледани в „Структурни и ориентационни метафори за ума в Тихонравовия дамаскин“ ( Кирилова, 2012: 59 – 66), където е обоснована и позицията, според която разглежданият дамаскин (Дьомина, 1968 – 1985) се възприема като документ, представящ духа и вижданията на Средновековието.

Концептът за интелектуалните способности на човека се вербализира в Тихонравовия дамаскин посредством лексемите ум, умен, безумен, безумие, безумник, безумно, безумня, безумство, богоразумен, богоразумие, високоумство, глупав, злоумен, изумея, памет, разум, разумен, неразумен, разумно, разумявам, разумява се, разумея, разумея се, както и чрез фразеологизмите с ключова дума ум: бия се с умът си, въбие ми се на умът, въложа в ума, двоя се с ума, дойде ми на ум, достигнувам с умът си, имам на ума си, имам умът си на някого или нещо, иступявам (иступя) си сичкият ум, мисля (помисля) на умът си, на мой ум, на свой ум, на ум ми е, немам на ум, отворя (открия) ума на някого, отплесна се с умът, полагам (положа) на ум, привратя си умът, принеса си ума някаде, притворя ума на някого, с ум изгубен, сбръкувам ума (някому), слагам на умът си, стоя на тоизи ум, събера си умът.

Ексцерпцията на материала е направена от Речник на книжовния език на народна основа от ХVII в. ( върху текста на Тихонравовия дамаскин) (Речник, 2013).

Основата за онтологичните метафори се формира от опита на човека при боравене с материални обекти. „ Само да отъждествим част от нашия опит с обекти или вещества, появява се възможност да се позоваваме на тях, да се отнасяме към тях с определени категории, да ги групираме и да определяме тяхното количество – и по този начин да размишляваме за тях“ (Лакоф, Джонсон, 2004: 49).

1. Първата разновидност на тези метафори се отнася към случаите, когато абстрактното понятие, каквото например е умът, метафорично се обяснява през признаците и свойствата на определена същност или субстанция. В метафоричната система на текстовете от ТД умът е именно онази субстанция, която оприличава човека на Бога, доближава го до божественото: и затоваL се {не} зовеL члSкь доlмь и прилиlка бжSа. по видvнното наlше. аFмиL по мысльlнното наlше. что имаlме мы5сль да помы5слыме] 38.282; члSкь, защо] като еL създаlдень Y бжSа рQка]. затоваl се зовеL доlмь и прилиlчень бZS. нv@ със. виlдvното мZ, си@(р¡cv, със. пльтьl си], аFмиL със. мысльтьl си] 38.281б.

1.1. Първият довод в подкрепа на твърдението, че умът се възприема като някаква (определена) субстанция, е фактът, че към него може да бъде приложена количествена оценка, напр. много ум: ñиl÷.êè íLгl овы враLгwве бvгаха. îRти защоL б‡ше мнU]го ZRм q хûlтро¡T Z íLlго5.28.Голямото количество ум предизвиква респект и уважение към човека, чието притежание е.

Количествена метафора е реализирана и в примерите, които утвърждават, че много важна предпоставка за адекватното поведение на човека, за предпазването му от грехове е умът му да бъде цял, в пълното си количество: àFìèL äà ïîñëZøàìå õZáå⇠è äà â‡ðZâàìå èRñò‡í.ñêûè. è äà ñè]ç.áåðålìåîóRìüòüñ‡êûèZñålá‡ñè].÷åùå]äàáüläåñQäüáæS¿è,èâåêL]äàíåñúãð‡øàlâàìå]18.177á;èíû5åáë¡Tâålí¿èõð¡Tò¿àíåäàèñïðàlâèN ñàìè]ñålá‡ñè]äS øülòàèäàGf î÷èñòèNYìíU]ãûòåíàløèòåæ.êûãð‡õUâå.àFìèLäàñåïîãðèlæèNèäàñèLçáåðålìüZìüòüäàñåLZïëàløèN18.206á. Така се извежда равенството много ум – добро.

Лексеми като безумен, безумие, безумя и фактът, че в голяма част от ексцерпирания материал те участват като елемент от съчинителни словосъчетания с луд, лудост, полудявам разширяват с допълнителен компонент количествената метафора за ума и извеждат равенството никак/ малко ум – зле, лошо: èàRêîùåøüäàãîLñòîlðàëQäüèáåçZì‡íü,èäàñåïð‡äàäåíàòâîGLâîlëG39.303.

В контекста на средновековната книжнина и по-конкретно на ТД, характеризиращ се с ясно откроена религиозна специфика, тези метафорични равенства се разгръщат в твърдението: малкото количество ум е предпоставка за извършването на грях, докато голямото количество ум води до праведно и богоугодно поведение.

1.2. Съотнасянето (отпращане към номинация) също принадлежи към групата на онтологичните метафори, представящи ума като същност. На тази същност може да бъде приписана аксиологическа стойност, тя да бъде квалифцирана според нравствените норми, възприети в обществото. Дж. Лейкъф и М. Джонсън уточняват, че в случая с онтологичните метафори метафоричността на повечето от примерите не се осъзнава от носителите на езика. Причина за това те виждат във факта, че този тип метафори служат за ограничен набор от цели – за препратка, за количествена или нравствена оценка и др. (Лакоф, Джонсон, 2004: 52). Те обаче, твърдят авторите, могат да се развиват по-нататък и това твърдение ще бъде проверено по отношение на метафорите за ума, като в едно бъдещо изследване се направи съпоставка между два културни и времеви среза, каквито са Средновековието (с материал от ТД) и Възраждането (с материал от българската паремиология).

Метафората „умът е същност, която може да има различни аспекти на разглеждане“, се реализира чрез натрупването на такива определения като: ум човешки, ум погани, ум лукави, ум юдейски, ум безумний, чист ум, свой ум, мой ум и др.

Към ключовата дума репрезентант на абстрактния концепт за менталните способности на човека могат да бъдат отнасяни такива характеристики като добър, чист и др., които придават на ума положителна конотация и отпращат към метафората „умът е положителна същност“: q ãüS íà òîâàL äàl òè äàäåLîRóìüäî5áðüêàê.òè\èRùåñðDöåíàäîáðî³2.10; äî@áðüðàlçZìü11.108;

Вярата в Бога прави човешкия ум чист. Онтологичната метафора за чистотата на ума отвежда към идеята за непорочност:èRìàõZ÷èñòüîóRìüqñúìèñëü.qñúâðüøåíàâ‡ðàíàáàS15.131á. Тя, от своя страна, активира структурната метафора за ума като скрижал, на който все още нищо не е написано, т.е. той в целостта си може да възприема Божието слово. Човешкият ум може също да бъде изчистен от неправедни мисли и желания, за да се посвети на вярата: èíàºRäíî]ïîòîl÷èùåñ‡ä‡íàâúlñòî÷íààñòðàíà,Lçà,çS.ãîäèlíü.èî÷èlñòèñè]èZìüèïîãëåäüòîlë.ê‹î›âà.êîë.êîòîìZñåYêðû]ëèöå]òî.èâèä‡LñëàâZãSíþ.èYòQêàñå@èñïëülíèñðDöålòîìZäSõà.ñSòãî14.127.

Лексемата ум обаче се съчетава и с характеристики като зъл, погани, детски, които имат отрицателни конотации за средновековния човек и отвеждат към схващането за „ума като отрицателна същност“: îRòèá‡øåçëî@Zôìålíü.è5ñðåáðî]ëþô 5áåöüèçàâèlñòíèê.èYâúlí.êàñåãëåläàøåZ÷åíèêü.àFâúòð‡ñèáû5ë.ä¿àlâîëü 35.257á.

Умът притежава положителни или отрицателни човешки качества, снизява човека до животинското (ум погани), до „не-човешкото“ (ум лукави, ум юдейски - UyëZêàâûZìåcZäåèñêûè.Uyáåç.÷ëîâå÷íûqçàâèñòëèâûåâðå]å 35.261á) или го издига като господар на земния свят, за какъвто го е определил Богът (ум човешки). Отправна точка за положителната или отрицателната характеристика на ума е вярата в Бога, което е причина за ярката религиозна доминанта, която притежават метафорите за ума в разглеждания фрагмент от картината за света на българина.)

2. Втората разновидност на онтологичните метафори се реализира тогава, когато абстрактното понятие – в случая умът, метафорично се възприема като вместилище.

В наивното съзнание на средновековния човек умът се обяснява и чрез метафората „умът е вместилище“: въложа в ума, отворя (открия) ума на някого, притворя ума на някого и др. Той се схваща като обем, като пространство, в което се намират мислите на човека:qòOèòîë/êîçèäQìèqç/ZìHäàñYðå÷dòüYáSàùîòråñòOðèëüíáSîqçIìëþ.18.190á.За това говори наследникът на старобългарския екскурсивен глаголèꙁоумѣт¸ сѧ, èꙁоумѣѭ сѧ, èꙁоумѣⰵшè сѧ ‘лиша се от ум, памет; изумея’ (Речник, 2009: 626). Екскурсивните глаголи носят идеята за излизане от някаква определена дефиниционна област (Първанов, 2010). В случая тази дефиниционна област е човешкият ум. В съзнанието на вярващия „умът се мисли като съсъд“ на вярата и познанието, вдъхнати от Бога: qãüSáüSçàòîâàL âúëîæèâüZRìüçàõàð¿þïðP¡ðêZäàþ@îRáðQ÷èçàìQæà.äàïîãQáèõûòðîñòüá‡ñîâ.ñêàà13.124.; qYêðû]ìZáüSîó·ìüqðàçZì‡Lqâèä‡Lãäå@î·ïèðàñòëüïZâðüõüñ‡í.êàòà.qíà÷åLäàêîïàåòàìî11.101.Тук глаголът открия е във второто си значение според Речник на книжовния език на народна основа от ХVІІ в. (върху текста на Тихонравовия дамаскин): Открия, махна похлупака на нещо, отворя (Речник, 2013).

3. Приписването на човешки черти на предмети, явления и абстрактни понятия е една от най-очевидните онтологични метафори. В абстакцията на ума човекът открива черти, които го оприличават на него самия. „Персонификацията не е единен, напълно унифициран процес. Всеки пример на персонификация се отличава от останалите с тези свойства на човека, които се избират в процеса на метафоризация“ (Лакоф, Джонсон, 2004:59).

Умът в картината на света на средновековния човек може да се мисли през метафориката на човешкото. За ума, подобно на човека, също е присъщо нелогично, неправилно поведение: Uy íåïîòðv¡áíû@÷ëS÷å.òàê/úâ/çèëèñåïîêàlçàïðDvâåëèlêûòåáîlãUâåèïðDvìålíå.àRçüäàòè]äàlìüñïðîòèLZìülò.òèáåçQìíûè.èäàòè]ñòîlðèìüìíU]ãîðàçëèl÷íûìúlêû9.64.

Метафората „умът е човек“ е доразвита в ТД и чрез компонента умът има сърце:q ätòîãîíåìOæåíOêîèZRìü÷ëS÷üñêûèðàçZìHíàñðDöåòîñè]qëOäàïîñòoãíåñúñ/Zì}ò/ñå(!)äàñtZñvòè15.131.

Умът се възприема от средновековния човек и като „субект със собствена воля“, надарен със свободата да идва у човека или да го напуска по свое усмотрение, като следствие от неговото поведение: èYïî¡T÷ëSêZðàçQìüïðèõîläèäà÷èlíèñèl÷.êîäîáðî]íàäSøúlòàñè]38.294. На ума се приписват характерни човешки дейности. Глаголите, с които се съчетава ключовата дума репрезентант на разглеждания концепт, също изразяват действия и постъпки, типични за човека: ум разбира; ум помисли, ум занесе, ум обходи и др.: ñè(@ ðc¡‡.÷òî]òîí‡÷òî]ïîìûñëèZRìü÷ëS÷üñêûè,àF äZìàòàìZqç.GâèLìûñëüòü38.284; òúê.ìîZRìüwáüõî5äèäåòî]ñêàçZâàò.ñåçàívLêîèðàáîLòè33.234.

Субективирането на ума в някои случаи е толкова ярко, че човекът дори изпада в ролята на обект, на пионка в „ръцете“ на ума: чю5вай се тврьlдv Y чю5жда жена], илиL дъщера]. илиL робиlнG. глеlдай да сеL не из.маlмишь, и да те@ заlнесе оуRмь твоиL кък. нLа. 1.6б.

Метафориката на човешкото е обогатена и чрез отпращането към различни социални роли, които умът може да играе в обществото:

„Умът е цар“ – Àîóìü5òg@êàòî]gäèíüívêîèöà5ðüñväè\íàïîêîlèíîìvñòî33.234.Само той, подобно на силен и велик владетел, може да обходи своите владения – усвоеното и подредено от него културно пространство:òúê.ìîZìüwáüõî5äèäåòî]ñêà5çZâàò.ñåçàívêîèðàáî5òè33.234.

„Умът е войн“,êîéòîïðåäèçâèêâàñòðàõèóâàæåíèåóïðîòèâíèöèòåñè: ñиl÷.êèíLlговы враLгwве бvгаха. îRти защоL б‡ше мнU]го ZRм q хûlтро¡T Z íLгоl5.28.Óìúò, подобно на човека, може да бъде „ревностен християнин“ – разум истинний: òiùtño÷/êèòåäàïðèâåäíàðçZìüèRñòèííûè.çàùråqòOèðâ/íüñúñ/àRïë¡TûòåqèRç/áðíüå@YáSà12.111. (В речника на ТД като едно от значенията на истинен е изведено „Ïðàâåäåí,êîéòîíÿìàãðåõîâå“ (Речник, 2013).

„Умът може да е и неверник“. Òàçè ìåòàôîðà ñå èçâåæäà îò ñú÷åòàåìîñòòà íà ëåêñåìàòà ðåïðåçåíòàíò ñ ïðèëàãàòåëíè èìåíà êàòî ïîãàíè,ëóêàâè, þäåéñêè. Äæ. Ëейêъô и М. Джонсън я ïðè÷èñëÿâàò êúì îíòîëîãè÷ниòåìåòàôîðèèïî-êîíêðåíòîêúìòèïà„îïðåäåëåíèåàñïеêòàíàðàçãëåæäàíåòî“.„Умът неверник“ìîæåäàèçëúæå÷îâåêà,äàãîïîäâåäåêúìíåïðàâåäíîèíåõðèñòèÿíñêîïîâåäåíèå:qäàòå@çàíåñåîóRìüòâîèLêúê.íLà1.6á;Като следствие от тази метафора се извежда и равенството умът неверник е противник на вярващия, с когото влиза в битка в името на християнските добродетели:èRçåaäàñå÷þäèNqäàìûñëdäàíåáQäåàRããSëü…àFUí.çèñòSûèìQæü…êàæåìè,÷òî]ñèïîìûñëèëüçàðàäèìåíå,UFä¿àêîíå,qáèLåø.ñåñúñ.ZRìüò.ñè.]3.19á;.Той е опасен другар, който може да отклони християнина от правия път.

Човекът притежава възрастови характеристики. Преминава през различни етапи в своето физическо и умствено развитие. С такива черти в метафорично отношение е възприеман и умът:àRçüòåLâèädòè@ñûåRäíàêüìëàäüàZìüò.òèêàòîñòàðèìZ÷ëîâåêZ2.9á. Старостта в контекста на разглежданата дамаскинарска литература се схваща като мъдрост и спокойно, разумно поведение. Признакът възрастови особености в полето на концепта ум се извежда и от примери, в които умът е характеризиран като„детски“. Тази характеристика носи отрицателни конотации, защото се свързва не само с липсата на опит, но и с липсата на кротост и смирение: èãSüâúºv¡Cë¿åðå.¡càFêîíåáúläåòåêàòî]ä‡öàLíåâúëvçZâàòåâúöð¡Tòâîíá¡Tíîå.ívñúñ.Zìüävòèlí.ñêû@èñúñüèãðà.LèñúäðQãûðàáîòûàFìèñúñ.êðîlòîñòü34.249á.

Освен съотнасянето на ума с типични възрастови характеристики и социални роли човекът от Средновековието го надарява и с полови белези – „умът е жена“. На ума се приписват типично женски биологични функции – напр. раждането на дете. Интелектуалната способност на човека се представя в езика като износване и раждане на „детето – слово“: (Кондратьева, 2004): защо] така] е q стSаа трP¡ица като] ZRмь чSлкZ, что] ражда дQма 38.284. Специфичното в случая е, че в контекста на религиозната книжнина, а и на средновековната като цяло, умът се характеризира с андроцентричност, с джендърни особености, според които мъжкото е основата, отправната гледна точка, неутралният или немаркираният знак, спрямо който женското се оценява като отрицателно (Кирилова, 2009б: 93; 2010: 423), срв. напр. словосъчетанието жена безумна 5.27б, при което е налице пряка джендърна характеристика. Изключение прави актът на раждането, който, въпреки че е присъщ на женското начало и се отнася към вторичните женски джендърни признаци, в случая се маркира положително и му се придава сакрална стойност.

„Умът може да ражда“, но неговите специфични особености се извеждат и от друга физиологична особеност – той е подвластен на смъртта: ï¿àí.ñòâîZìüïîãZá‡âàqëQäîñòüñòðQâà,qëþä¿åâúãða‡íàì‡ð‡20.208Приведеният пример съсредоточава вниманието ни върху факта, че в средновековното съзнание идеята за здравето се съотнася с идеята за целостта на физическо и духовно равнище. Неслучайно етимологията на думата изцелявам се извежда от прилагателното цял (БЕР, 1979: 59). Затова и душевното неразположение в наивната картина на света на българина от Средновековието метафорично се свързва със загиването на ума, а даряването с ум като акт на божествено благоволение е начин за изцеление, за възвръщане на духовното здраве на човека:qáîë.íûëþä¿åäàãûLîçDðàâèL.ëZäûëþä¿åqòa‡ZRìíûäàãû]ñòîðû18.187.Благословията ÄàáüäåQìüòüâàøüZ0 ãëàâü]òàâè’…31.222 активира например структурната метафора за ума като артефакт, вещ, чието притежание прави човека цялостен и следователно гарантира живот и здраве.

Концептуализацията на ума като абстрактно понятие се извършва главно на основата на метафоричния пренос. При разглеждане на материала, по-черпан от речника на ТД, се откроиха следните конвенционални – структурни, ориентационни (Кирилова, 2012) и онтологични, метафори: ум – човек, ум – цар; ум – войн; ум – ревностен християнин; ум – неверник; ум – жена; ум – Бог; ум – ангел; ум – стадо; ум – имущество; ум – вещ; ум – инструмент; ум – повърхност, ум – вместилище, ум – стихия; ум – крайник от човешкото тяло; ум – същност; умът е горе; умът е вътре; умът има възраст; умът е смъртен и др.

Метафорите за ума, които откриваме в езика на Средновековието, притежават ярка религиозна доминанта. Умът се схваща в средновековното съзнание като реално съществуващ. Неговото място е вътре в тялото на човека и още по-конкретно – в главата. Той е опредметяван, като е съотнасян с вещи, вещества, части от човешкото тяло, или пък е персонифициран, мислен е през метафориката на човешкото и дори е обожествяван.

Концептът ум се нарежда сред групата на т.нар. променящи се, развиващи се концепти, затова интерес ще представлява проследяването на различните метафори, чрез които този концепт се вербализира в езика на средновековната религиозна литература и в езика българските паремии. При едно по-нататъшно сравнение на метафориката на ума, преобладаваща в тези два дискурса, ще бъдат откроени етноспецифичните му особености на фона на наднационалността на библейските текстове – едни от най-богатите източници на културномаркирана фразеология.

ËÈÒÅÐÀÒÓÐÀ

БЕР (1978). Български етимологичен речник. т.ІІ, Издателство на БАН.

Дьомина (1968). Демина, Е.И. Тихонравовский дамаскин. Балгърский памятник ХVІІв. Исследование и текст, т. І. БАН.

Дьомина (1971). Демина, Е.И. Тихонравовский дамаскин. Балгърский памятник ХVІІв. Исследование и текст, т. ІІ. БАН.

Дьомина (1985). Демина, Е.И. Тихонравовский дамаскин. Балгърский памятник ХVІІв. Исследование и текст, т. ІІІ, БАН.

Кирилова (2009а). Кирилова, Й. Концептът ум в българската езикова картина на света. Български език, кн.2. БАН, с. 67 – 77.

Кирилова (2009б). Кирилова, Й. Концептът ум и жената според българската паремиологична картина на света. Българска реч, кн.1 – 2. УИ „Св. Кл. Охридски“, с. 88 – 94.

Кирилова (2010). Кирилова, Й. Гендерные характеристики концепта ум в болгарской паремиологии. Славянский мил в третьем тысячелетии. М., с.419 – 432.

Кирилова (2012). Кирилова, Й. Структурни и ориентационни метафори за ума в Тихонравовия дамаскин. Български език, кн.2. БАН, с. 59 – 66.

Кобозева. Кобозева, И.М. К формальной репрезентации метафор в рамках когнитивного подхода // www.dialog-21.ru/archive_article. asp?param =7339&y=2002&vol=6077.

Кондратиева (2004).Кондратьева О.Н.Гендернаяхарактеристика концептов душа, сердце и ум в древнерусских текстах. Кемерово.

Лейкъф, Джонсън (2004). Лакофф, Дж., М. Джонсон. Метафоры, которыми мы живем. Москва: УРСС.

Първанов (2010). Първанов, К. Префиксната перфективация в историята на българския език. София.

Речник (1999). Старобългарски речник т. І. (Авт. колектив) София: Изд. на Валентин Траянов.

Речник (2013). Речник на книжовния език на народна основа от ХVІІв. (върху текста на Тихонравовия дамаскин). (Авт. колектив). София: Изд. на Валентин Траянов.

Assist. Prof. Yoanna Kirilova PhD
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Science
GSM 0884231669

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.