Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/6, стр. 612 - 617

ЗА ЩРИХИТЕ В ЕЗИКОВЕДСКИТЕ ЕТЮДИ В КОНТЕКСТА НА НАУЧНИТЕ ТРУДОВЕ НА АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ

Красимира Алексова
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Faculty of Slavic Studies
15 Tzar Osvoboditel
1509 Sofia
Катя Исса
E-mail: katyaissa@abv.bg
UACG Sofia
Sofia 1 „Hr. Smirnenski“ Blvd

Резюме:

Ключови думи:

(Михаил Виденов (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София: ИК „Знак 94“, 274 с.)

Най-новата книга на акад. Михаил Виденов Езиковедски щрихи и етюди съдържа около 30 свързани помежду си материала, оформени като заглавия на теми, отнасящи се до днешното състояние на българския книжовен език. Съдържанието на книгата обхваща, макар и избирателно, цялостния облик на съвременната българска езикова ситуация. М. Виденов акцентира на проблемните аспекти от съвремието, като ги щрихова, за да ги подчертае, и така обрисува днешната и утрешната българска картина на света.

Представянето на нова книга често започва с представянето на нейния автор, а тази книга извежда от досегашните трудове на акад. Виденов най-актуалните теми и най-значимите му констатации. Затова решихме да ги вплетем в контекста на огромното му досегашно (по обем и по значение) творчество. Респектирани сме от голямата известност на автора, добре по-знат на читателската аудитория на сп. Български език и литература; и сме смутени от малкия обем, който една рецензия предполога, недостатъчен да отрази неговите неоспорими и всеизвестни приноси, или поне онези аспекти от съвременното българско езикознание и социолингвистика, в които той е пръв. И тъй като той е винаги и навсякъде пръв, се налага да представим автора избирателно, с няколко „щрихи“, като тази метафора би била чудесна препратка към заглавието на книгата, което скромно заявява непълнота в излагането на цялостния облик на езиковата ни ситуация, а всъщност акцентира на проблемните аспекти, които щрихова. Така, само в щрихи, М. Виденов и подчертава избирателно, и обрисува пълноценно, а това е дейност, в която не всеки (не и ние) би се справил както трябва. Затова, с пълното съзнание за непълнота и мозаечност, се спираме на някои от основните приноси на М. Виденов, като се опитваме накратко да направим един книгопис, който ни се иска да извърви пътя от излязлата през 1978 г. книга Годечкият говор до днес, 2013 г., до книгата Езиковедски щрихи и етюди.

Между Годечкият говор и Към словообразуването на годечкия говор (В: Год. на Соф. универ., Фак. по слав. фил., т. 65, 1, С, 1972, с. 81 – 149), от една страна, и от друга – първия цялостен труд по социолингвистика, чийто автор е М. Виденов – Социолингвистика. С, 1982, 213 с., лежат лекторските години в Карловия университет в Прага и влиянието на големите чешки езиковеди. А също така – защитената дисертация и присъдената научна университетска степен „доктор по философия“ (08. 06. 1977 г.). За преливането от диалектологията към социолингвистиката в научните занимания на акад. Виденов говори и публикуваният през 1979 г. (между тези две монографии) хабилитационен труд на М. Виденов Из актуалната проблематика на съвременния български книжовен език (във връзка с чешката теория на книжовните езици). (Год. на Соф. универ., Фак. по слав. фил., С, 1979, с. 5 – 80). Научната дейност на Михаил Виденов започва в областта на диалектологията, но тя надскача себе си като дициплина, защото той я превръща в социална още с първите си трудове. Поради твърдото си убеждение, че диалектите отшумяват и си отиват, акад. Виденов си създава някои противници сред традиционните езиковедски кръгове, които са малко, и някои съмишленици, които са много, но смятащи, че той първо се е занимавал с диалектология, с езика на селото, а след това е видял, че е по-добре да се насочи към градския език, както повелява социолингвистиката, а това е заблуда. И в книгата Езиковедски щрихи и етюди са включени теми, които ни показват какви процеси протичат днес в езика на хората от българските села, където диалектът преминава в мезолект чрез архаизиране и маргинализиране на контрастните диалектизми.

Връщаме се в 80-те години на ХХ в. Почти през 10 години се появяват три книги, които бележат пътя между поставянето на теоретичните основи на българската социолингвистика: Социолингвистика. С., 1982, 213 с., през утвърждаването на социолингвистичното направление у нас – Българска социолингвистика. С, 1990, 138 с., и доразвиването му: Увод в социолингвистиката. С., 2000, 320 с.

В периода между тези три книги се появяват и теренните проучвания, без които социолингвистиката би се затворила в кабинетните размисли и би изменила на своята природа – разкриване на неразривната корелация между общественото развитие и езиковите процеси. В няколко монографии акад. М. Виденов разработва методика за изследване на езика на градовете и я апробира успешно. Доказателство за това са книгите: Съвременната българска градска езикова ситуация (теоретически и методологически проблеми на нейното проучване). С., 1990, 528 с., Софийският език. С., 1993, 250 с., Социолингвистиката и ученическата реч. С., 1996, 192 с. (в съавторство с М. Банчева, П. Сотиров и Анг. Ангелов), Социолиигвистическо проучване на гр. В. Търново. С, 1998, 384 с. (съвместно с проф. Б. Байчев). Така М. Виденов се утвърждава като основоположник на социолингвистическото направление в българското езикознание, което той пренася директно от Пражката лингвистична школа с намерение да го приложи към българската езикова среда, но вместо това го доразвива и в теоретичен план, дообогатява го с концепцията си за общественото мнение като основна причина за състоянието на книжовната норма на всеки език. И въпреки че академик Виденов скромно разказва, че е „донесъл“ социолингвистиката от Чехия, за много кратък период той и оформилата се около него школа придобиват световна известност и се радват на признание, поставящо постиженията на българската социолингвистична наука на по-високо стъпало от тези на европейската.

Школовката на диалектолога, научен да събира с изключителна прецизност емпиричните си данни, проличава в друго теренно изследване – Към българската паралингвистика (Год. на Соф. универ., Фак. по слав. фил., т. 72, С, 1982, с. 5 – 94). То доказва, че жестовете и мимиките на перничани не са само любопитен или забавен обект, а предмет на научно изследване, без който устното общуване ще остане разгледано като „с половин уста“. Приносният характер на този труд се доказва както от интереса към него не само от страна на езиковедите, но и на психолози и медици, така и от появата на последователи, насочили се към невербалната комуникация.

В опита за книгопис се препъваме в особената си пристрастност към една монография на акад. Михаил Виденов – Социолингвистическият маркер. С, 1998, 224 с., която е основа за всеки, който се опитва да прави социолингвистическо проучване на различни макро- или микрообщности. Такива изследвания представляват и много от главите в новата книга. Въз основа на тях се отговаря на въпроси като например: какво става с официалния ни език през годините на прехода; къде отиват териториалните диалекти и жаргоните; каква е езиковата ситуация в селата; как се говори в столицата и в останалите български градове; можем ли да спрем със закони наплива на чужди думи; ще ни залее ли английският език; можем ли да „сътворим“ такъв закон, с който да регулираме, както си искаме, книжовния стандарт на речта ни; какво да правим с езика на малцинствата; каква е същността на езиковата свобода в масмедиите и т. н., и т. н.

Между 1995 г. и 2003 г. излизат три книги, които продължават и разширяват дискусии, набелязани от акад. М. Виденов още презседемдесетте години на ХХ в. (Из актуалната проблематика на съвременния български книжовен език). Това са:

– Езиковата култура на българина. С., 1995, 204 с., издание на Съюза на българските писатели и издателство „Анубис“. (Както в този шедьовър на нашата народопсихология, така и в книгата Езиковедски щрихи и етюди, се открива българският манталитет, светоусещане и отношение на околните към нас. Правят се препратки от втората половина на ХХ век, когато езиковата култура бе синоним на реч по правилата, а те бяха търсени в кодификационните речници и граматични ръководства. Днес, когато понятието правилност е в зависимост от понятията престижност и модерност, критериите в мисленето, съответно и в езика, са променени тотално.);

– Езикът и общественото мнение. С., 1997, 214 с. (Зад редовете в книгата прозира, че авторът не се доверява на доктрината безкритично: негов е приносът, че книжовната норма е следствие от капризите на господстващото обществено мнение на централните книжовни съсловия и преди всичко на хората от т. нар. четвърта власт. Това е подчертано и в Езиковедски щрихи и етюди. Подчертано е и друго. Ако в близкото минало основни нормотворци са били писателите, то днес на преден план излизат лицата от електронните медии, където се дава трибуна на журналисти, политици, творчески работници, учени и т. н., наричани от автора и в двете книги с обобщаващото название „хората под прожекторите“.);

– Българската езикова политика (в светлината на теорията на книжовните езици) . С., 2003, 295 c. (И в Езиковедски щрихи и етюди темата за езиковата политика на държавата ни заема централно място. М. Виденов е убеден привърженик на схващането, че държавата има едно задължение: да направи всичко необходимо българските граждани да усвоят писмено и говоримо книжовния ни стандарт, а не да обучава етносите на съответния им език.).

Разговорната реч, речта на българската интелигенция, закономерностите на съвременния български книжовен език, теорията за книжовните езици, езиковата политика, ролята на езиковеда, езиковата култура, медийният език (вкл. в годините на промяната) са само част от темите в тези книги, които предизвикват отзива не само на езиковедските среди, но и на доста по-широк кръг читатели и изследователи от други сфери. В тях акад. М. Виденов доказва, че за да познаваме закономерностите на съвременния български книжовен език, трябва да изследваме устната реч на българската интелигенция.

В третата от посочените книги – Българската езикова политика (в светлината на теорията на книжовните езици) – акад. М. Виденов доразвива теорията на книжовните езици, очертава параметрите на стратегиите в областта на етническите езици и регионалните книжовни норми, изяснява аргументирано своето виждане за ролята на езиковеда в процеса на стандартизация на езика и за отношението между узус, норма и кодификация. На призванието и задълженията на езиковедите е отредена ключова роля и в Езиковедски щрихи и етюди. Многократно се изтъква, че книжовният език трябва да се наблюдава с научни методи, защитени с научна аргументация, отправени главно към кодификаторите. Не може да се кодифицира, без да се познава до подробности нормата. Отправена е критика и към Института за български език, че няма смелост да подложи на ревизия Балановото правило за синтактичната употреба на пълния и краткия член при имената от м. род, ед. число. Предложението на автора е това правило да не е задължително и в писмената ни практика.

През 2005 г. излиза монографията Диглосията (С., 2005, 250 с., изд. на БАН), в която М. Виденов в диалог с широко разпространени виждания за този феномен дава своя научна дефиниция, съпътствана с подробно изследване на явлението диглосия. Това явление се разглежда и в Езиковедски щрихи и етюди, но този път акцентира не върху актуалното преди 10 години отношение на диалектните и книжовно-диалектните носители към българския книжовен език, а върху зараждащата се диглосия от страна на българските граждани по отношение на английския език. Въпреки мрачните прогнози на нашите демографи за намаляването на числеността на българския етнически компонент и страха от увеличаването на ромския и турския етнос, съответно и на техните езици, авторът констатира, че „българската езикова ситуация няма да претърпи съществена промяна в конфигурацията на езиковото лидерство като следствие от ромския и турския език,.... а от европейската ни интеграция, към осъществяването на която са насочени всичките ни усилия“ (с. 67). Опасенията на акад. Виденов произтичат не от увеличаването на броя на англицизмите в българската езикова среда, а от настъпващата диглосия, поставяща чуждия език като висок и представителен пред родния български, който да остане само домашен, битов език. Идеалният случай би бил според автора този – българинът да опровергае опасенията, като съхрани един контролиран българско-английски билингвизъм.

През 2007 г. е отпечатан един труд – Идентификация по езика (въз основа на съвременната българска реч) . С. 2007, 292 с., който доказва, че лингвистиката и криминалистиката имат много ясни допирни точки, събиращи се в т. нар. лингвокриминалистика. В основата на нейния подход стои виждането, че социалнодемографските характеристики влияят върху речта и е възможно да се идентифицират важни особености от образа на един човек чрез опиране върху спецификата на речта.

След тази книга акад. М. Виденов не издава други. Разбира се, книгописът, който направихме, обхваща само излезлите монографии и две студии. Извън него останаха множество статии, рецензии, научни бележки. Част от тях присъстват в Езиковедски щрихи и етюди. Друга част от главите в книгата насочват към нови проблеми, поставени в плана на езиковата прогностика, напр. главата „Щрихи към бъдещия облик на българската езикова ситуация“, в която прогностиката е наречена от автора езикова футурология. За първи път са включени интересни теренни проучвания на езика на българите в чужбина, изследвани са и „малките“ думи от диалектоложките бележници на автора. Включен е и въпросът за широко дискутирания закон за употребата на езика, с който да бъдат порицавани онези, които „показват бабаитлък“, като злоупотребяват в официалните си изяви с вулгаризми и от чист снобизъм прекаляват с чуждоезикови заемки. Авторът с основание внушава, че изработването на такива закони е деликатна работа и намесата в речевите изяви на хората следва да става внимателно, като се отчитат постиженията на социолингвистиката и психолингвистиката.

Независимо дали излизат за първи път сега, или са вече публикувани в научни списания и сборници, темите в книгата Езиковедски щрихи и етюди са посветени на явленията в съвременната българска езикова ситуация, които определят бъдещето на българския език. За всички тези явления акад. Виденов писа и предупреди, далеч преди да са се случили, така че почти всяка от главите в книгата можеше да завършва според нас с изречението „Нали ви казах!“.

Независимо от многообразието си темите са подчинени на единен идеен център. Затова, в заключение, ще се върнем отново на заглавието на книгата, което, както и заглавията на отделните глави, може да ни подведе да мислим, че става дума за фрагментарност на изложението. Внимателният прочит обаче показва друго: че това е добре премислена стратегия да се изложат най-важните проблеми на съвременната българска лингвистика.

Книгата Езиковедски щрихи и етюди, написана четивно и увлекателно, така че да се разбира от всички, въпреки че заинтригува и по-широка читателска публика, със съвършения си изказ и научна прецизност е поредният учебник по богатство на актуалните теми и висока стилистика на писане за съвременните български езиковеди.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.