Български език и литература

2019/3, стр. 262 - 270

ОНЛАЙН ФОРМИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО СЛОВАШКИ ЕЗИК В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“\(^{1)}\)

Величко Панайотов
E-mail: velpan@slav.uni-sofia.bg
Department of Slavic Linguistics
Faculty of Slavic Studies
University of Sofia
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: Настоящият текст описва различни онлайн форми, въведени през последните 10 години в преподаването на практически словашки език и на редица теоретични словакистични дисциплини, основани върху синхронния подход, каквито са фонетиката, морфологията, лексикологията, синтаксисът, стилистиката на съвременния словашки език, както и на диахронно ориентирани предмети, като историческата граматика на словашкия език и историята на словашката литература. В работата са представени три основни вида онлайн форми като елементи от електронното обучение: справочната форма, доминираща при онлайн речниците, формата за запаметяване, характерна за лексикалния тренажор, и контролната форма, използвана при онлайн тестовете. В тази връзка е подчертана и ролята на два научни проекта за реализиране на тези форми – проектът Българска виртуална словакистика (2008 – 2010) и проектът Виртуална словакистика (2018).

Ключови думи: e-learning; методология по чуждоезиково обучение; славянска филология; словашки език

Използването на информационните технологии и интернет в обучението намира днес все по-широко приложение. Тези придобивки на модерното общество непрекъснато завладяват нови територии, сред които се нарежда и сферата на хуманитарното познание, неразделна част от което е висшето филологическо образование. В редица български филологически средища, сред които и Факултетът по славянски филологии на СУ, се инвестират значителни средства и усилия, за да се оползотворят богатите възможности, които предоставят електронните ресурси за обучението. Значителен е и приносът в тази посока на софийската университетска словакистика, чиито представители въвеждат и развиват редица онлайн форми на обучение благодарение на различни научни проекти.

През периода 2008 – 2010 г. в три отделни части бе реализиран проектът „Българска виртуална словакистика“ (проект 183 по НИД на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 2008 г. с научен ръководител доц. д-р Валентин Гешев и проект 147 по НИД на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 2009 г. и проект 128 по НИД за 2010 г. с научен ръководител доц. д-р Величко Панайотов). Един от най-важните резултати от този тригодишен проект с ключово значение за словашката филология беше изграждането през 2008 г. на платформата www.slovakistikabg.com, която се превърна в предпоставка за развитието на електронното обучение в сферата на словакистиката. Наред с публикуването на различни материали и информации за Словакия, за нейния език, литература и култура на уебстраницата студентите словакисти получиха достъп до разнообразни учебни материали: работни текстове, илюстрации, конспекти, подпомагащи ги както в тяхната подготовка извън часовете, така и по време на учебните занятия.

Онлайн речници. Основната онлайн форма на обучение, въведена през този период, беше онлайн речникът като средство за бързо откриване на подходящ функционален еквивалент при превод. Бяха създадени два двуезични електронни речника: словашко-български и българско-словашки. Речниците бяха замислени като учебни двуезични лексикографски пособия, чиято цел е подпомагане на процеса на обучението по практически словашки език в специалността Словакистика на СУ „Св. Климент Охридски“. При попълването на базата данни приоритетно се въвеждат думи от лексикалния минимум на словашкия език, свързани с основните понятия от тематичните области Време, Нежива природа (Води, Космически тела, Материали), Жива природа (Растения, Животни), Човекът и неговото обкръжение (Жилище, Облекло, Хранене, Работа, Образование и наука, Транспорт, Свободно време). Освен това тук намира място и лексиката от съответните уроци и текстове, с които обучаемите работят, затова и речниковите статии в повечето случаи не представят пълните семантични структури на лексемите, а обхващат или само основното им значение, или съответното контекстово значение, с което се запознават студентите. Стремежът е да се върви от по-често срещаните форми и значения към по-периферните и по такъв начин да се отговори адекватно на нуждите на обучението. При оформлението на статиите със съкращения се привеждат основни граматични показатели. При съществителните се дава информация за рода („m.“, „м.“ – мъжки род; „ž.“, „ж.“ – женски род, „str.“, „ср.“ – среден род), в случаите, когато става въпрос за думи плуралия тантум или сингулария тантум, те се обозначават със съкращенията „само мн.“, „само ед.“, респективно „len mn.“, „len sg.“ Освен това за словашките форми се по-сочва окончанието за родителен падеж единствено число, а в отделни случаи при наличие на особености в склонението се дават и формите за родителен падеж множествено число и за други падежи, обозначени в духа на словашката граматична традиция с първите букви от техните наименования (напр. „L“ – местен, и т.н.). Така например изглежда речниковата статия за „сестра“:

sestra -y -tier/-ár, ž.

сестра

При глаголите се посочва техният вид („св.“, „dok.“ – свършен, „несв.“, „nedok.“ – несвършен), а при останалите лексеми – само принадлежността им към съответната част на речта („прил.“, „príd.“ – прилагателно име, „нар.“, „prísl.“ – наречие, и т.н.).

При разработването на речниковите статии се използват всички достъпни лексикографски източници, като с годините те се обогатяват както с новоизлезлите томове от речници на хартия, така и от нови електронни бази данни. (вж. приложение 1 в края). Към няколкото хиляди лексеми, въвеждани през предишните години, през 2018 г. бяха добавени по 1000 речникови статии в резултат на работата по проекта Виртуална словакистика (проект 163 по НИД за 2018 г., описан подробно в Панайотов, под печат).

На същата платформа бяха създадени и три други речника: Словашкобългарски фразеологичен речник, Българо-словашки фразеологичен речник и Синонимен речник на словашкия език. Тяхната база данни е ограничена и целите им са по-скоро илюстративни.

Онлайн тестове. Форматът на онлайн теста, като начин за оценка и самооценка, беше въведен още през 2008 г. с качването на един примерен граматичен тест на електронната платформа, но същинско широкообхватно приложение тази форма намери през 2018 г. Благодарение на усилията на участниците в проекта Виртуална словакистика бяха разработени и качени на уебстраницата общо 26 теста (вж. например илюстрация 4), по два теста за следните учебни дисциплини: Практически словашки език за първи курс (автор: Д. Иванова); Практически словашки език за втори курс (автор: Д. Иванова); Практически словашки език за трети курс (автор: В. Иванов); Практически словашки език за четвърти курс (автор: Д. Иванова); Практически словашки език за пети курс (автор: В. Панайотов); Съвременен словашки език – фонетика и фонология (автор: В. Панайотов); Съвременен словашки език – морфология (автори: В. Панайотов, Д. Иванова); Съвременен словашки език – словообразуване и лексикология (автор: Й. Павлович); Съвременен словашки език – семантика и синтаксис (автор: В. Панайотов); Историческа граматика на словашкия език (автор: В. Панайотов); Стилистика на словашкия език (автор: Й. Павлович); История на словашката литература през XIX в. (автор: В. Божилова-Стоянова); История на словашката литература през ХХ в. (автор: В. Божилова-Стоянова). Това бяха всички планирани в проекта онлайн тестове. Количествената унификация на тестовете по различните дисциплини не беше сред преследваните цели и затова всеки от авторите на тестове имаше свободата да включи обем от задачи, адекватен на равнището на обучаваните и съобразен със спецификата на съответния предмет. Общото за всички тестове бяха типовете задачи, които се използват и задължителните за този вид оценяване затворени отговори, произтичащи от прилагането на специализирания софтуер. Във всеки тест можеха да се приложат следните задачи: 1) избор на един верен отговор от няколко възможни; 2) избор на повече от един верен отговор от няколко възможни; 3) свързване по зададен критерий на единици от две множества с еднакъв брой членове; 4) попълване на празни клетки с един-единствен възможен израз. При отделните автори се наблюдаваше предпочитание към определени типове задачи, но като цяло, в тестовете бяха застъпени всички типове задачи. Широки перспективи дава и още едно предимство на използвания софтуер благодарение на възможността в задачата да се включва богата информация във формата на картина, звуков и видео файл. Тези предимства също бяха демонстрирани в няколко случая (вж. напр. илюстрация 5), но в бъдеще техният дял в общия брой задачи се планира да нараства.

Благодарение на тази нова онлайн форма ще се увеличи в значителна степен ефективността на учебния процес. Студентите ще имат възможност за самоконтрол при самоподготовка извън университета. Те ще могат да получат мигновена обратна връзка за своето равнище след попълване на съответния тест, получавайки оценяване по точки за правилно изпълнените задачи и общия брой точки за правилно попълнения тест. С помощта на интернет връзка преподавателите също ще имат възможност да тестват обучаваните и по време на учебния час.

Създаване на онлайн версия на лексикален тренажор. Тази онлайн форма е разработена за целите на проекта Виртуална словакистика и е базирана на сходен софтуерен продукт, резултат от работата по предходния проект и използван успешно в офлайн режим. Принципът на действие е подаване на думи в поле от диалоговия прозорец на програмата, чийто преводен еквивалент обучаваните трябва да попълнят в друго поле. При натискане на клавиша Enter на екрана се получава информация дали отговорът е правилен (в зелен цвят), или неправилен (в червен цвят). При неправилен отговор се изписва в зелен цвят правилната форма (вж. илюстрации 1 и 2). След изтичане на зададеното време или след изчерпване на зададените лексеми се предоставя и резултатът, т.е. делът в проценти на верните отговори от всички отговори (вж. илюстрация 3). Практически няма ограничение за броя на въвежданите лексикални единици и на времето за решаване, но от досегашния опит за най-подходящи бяха избрани брой лексеми: 50 – 100 и време: 10 минути.

Въз основа на различни критерии Т. Трифонов разграничава следните видове памет: според анализаторите тя бива зрителна, слухова, двигателна, осезателна, вкусова, обонятелна; според преобладаващата в дейността психична активност паметта е двигателна, емоционална, образна, словесно-логична; според характера на целите на дейността паметта се разделя на непреднамерена и преднамерена; според продължителността на съхраняването тя бива краткотрайна, дълготрайна, оперативна (Trifonov, 2002: 85 – 86). По принцип описаният софтуер е насочен към зрителната, словесно-логичната, преднамерената и дълготрайната памет според класификациите на Трифонов. В началото на употреба се активира краткотрайната памет, но крайната му цел е да вкара лексикалния материал чрез повторение в дълготрайната памет. Повтарянето на заучавания лексикален материал изгражда затворени кръгове за движение на информацията в т.нар. ревербационни процеси (Trifonov, 2002: 80), което е важно условие за трайното ѝ запомняне и съхранение. Тъй като в рамките на дълготрайната памет е широко прието и разграничението между епизодичната и семантичната памет, въведено от Тълвинг (Tulving, 1972), е необходимо и уточнението, че тренажорът въздейства върху семантичната памет. Когато обаче заучаваната нова лексика се обвърже с конкретен текст, каквато е обичайната практика досега, наред със зрителната се активира и слуховата памет, а асоциативните невронни вериги се увеличават и процесът на запаметяване става по-ефективен. Важна особеност на софтуера е неговата гъвкавост и приспособяване към индивидуалните нужди на потребителя. Когато обучаващият се въведе верния отговор, т.е. знае преводния еквивалент, този израз повече не се появява в диалоговия прозорец, а вниманието се фокусира само върху неусвоения учебен материал.

Описаните тук онлайн форми са свързани с различни аспекти на ученето като търсенето на информация, доминиращо при онлайн речника (справочна форма), придобиването на информация, характеризиращо лексикалния тренажор (форма за запаметяване), и оценяването на придобитите знания, намерило израз в онлайн теста (контролна форма). Благодарение на въвеждането на тези онлайн форми в преподаването, насочено към студентите словакисти в СУ, се увеличи делът на елементите от електронното обучение, което е дългосрочна задача на преподавателския състав на университетската словакистика във Факултета по славянски филологии, като по такъв начин се създадоха предпоставки за значително повишаване на ефективността на учебния процес и засилване на мотивацията на обучаваните.

БЕЛЕЖКИ

1. Настоящият текст е реализиран в рамките на научния проект Виртуална словакистика (НИД, проект на СУ за 2018 г.).

ЛИТЕРАТУРА

Иванова, Д. Електронни ресурси в обучението в специалността „Словашка филология“ (досегашен опит и перспективи). Littera et Lingua, Лято 2010 г.

Панайотов, В. Проектът Виртуална словакистика и обучението по словашки език в СУ „Св. Климент Охридски“ – Studia Philologica Universitatis Tarnovensis // Филологически проучвания на Великотърновския университет, Volume 38. В. Търново: Св.св. Кирил и Методий (под печат) ISSN 2534-918X.

Трифонов, Т. Обща психология. В. Търново, Парадигма.

Tulving, E. (1972). Episodic and semantic memory, 381 – 402. In: Tulving, E.; Donaldson, W. Organization of Memory. New York, Academic Press

Основни лексикографски източници за словашко-българския и българско-словашкия електронен речник

1. Znepolski, St., Ivanchev, Sv., Mara, K. & Romanska, Cv. (1970). SlovakBulgarian dictionary. Sofia: BAN [Знеполски, Ст., Иванчев, Св., Мара К. и Романска, Цв. Словашко-български речник. София: БАН.]

2. Bachvarov, J., Karaangova, M., Krouzilova, L. et al. (2002). CzechBulgarian dictionary. Sofia: Trud&Prozorec [Бъчваров, Я., Караангова, М., Кроужилова, Л. и др. Чешко-български речник. София: „Труд&Прозорец“.

3. Košková, M. et al. (2004). Bulgarian-Slovak dictionary. t. I A-K. Bratislava: Slavistický kabinét SAV. [Кошкова, М. и кол. Българскословашки речник т. I A-K. Братислава: Slavistický kabinét SAV.]

4. Košková, M. (2013). Bulgarian-Slovak dictionary. t. II L-Po. Bratislava: Slavistický kabinеt SAV. [Кошкова, М. Българско-словашки речник т. II Л-По. Братислава: Slavistický kabinеt SAV.]

5. Zemková, L. (1977). Bulgarian-Slovak dictionary. Bratislava: SPN [Земкова, Л. Българо-словашки речник. Братислава: SPN.

6. Electronic dictionaries SLEX99 (1998). SLEX – © 1998 Forma, s.r.o.: Krátky slovník slovenského jazyka; © 1987 – 1997 Jazykovedný ústav Ľudovíta Štúra SAV. Vedecký redaktor prof. PhDr. Ján Kačala, DrSc., člen korešpondent SAV; Synonymický slovník slovenčiny. © 1995 Jazykovedný ústav Ľudovíta Štúra SAV. Hlavná redaktorka PhDr. Mária Pisárčiková.

7. Smiešková, E. (1989). Malý frazeologický slovník. Bratislava: SPN.

7. Prokop, J. (1978). Lexikálne a gramatické minimum slovenského jazyka. Bratislava: SPN.

8. Košková, M. (1998). Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava: Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku.

9. Škvareninová, O. (1997). Obrázkový slovník slovenčiny. Bratislava: SPN.

10. Online dictionaries of the site: http://slovniky.juls.savba.sk/ [Онлайн речници на платформата http://slovniky.juls.savba.sk/]

KSSJ4 – Krátky slovník slovenského jazyka 4 от 2003 г. – кодификационно помагало PSP – Pravidlá slovenského pravopisu от 2013 г. – кодификационно помагало SSSJ-AN – Slovník súčasného slovenského jazyka A – G, H – L, M – N от 2006 г., 2011 г., 2015 г. SCS – Slovník cudzích slov (akademický) от 2005 г. SSS – Synonymický slovník slovenčiny от 2004 г. SSJ – Slovník slovenského jazyka от. 1959 – 1968 г.

11. Slovak-Bulgarian online dictionary Linguee [Словашко-български онлайн речник Linguee:] https://sk.linguee.com/slovak-bulgarian/ topslovak/4001-5000.html

12. Bulgarian-Slovak online dictionary Lingea [Българско-словашки онлайн речник Lingea:] https://slovniky.lingea.sk/bulharsko-slovensky

13. Slovak-Bulgarian online dictionary Lingea [Словашко-български онлайн речник Lingea:] https://www.dict.com/словашко-български

14. Slovenský národný korpus https://korpus.sk/ Приложение 1

Илюстрации

Илюстрация 1. Интерфейс на лексикалния тренажор при правилен отговор

Илюстрация 2. Интерфейс на лексикалния тренажор при неправилен отговор

Илюстрация 3. Интерфейс на лексикалния тренажор след приключване на времето

Илюстрация 4. Интерфейс на теста по фонетика и фонология

Илюстрация 5. Интерфейс на теста по практически словашки език за втори курс

REFERENCES

Ivanova, D. (2010). Electronic resources in the study of Slovak Philology (previous experience and perspectives). Littera et Lingua, Summer 2010.

Panayotov, V. (in print). The project Virtual Slovakistics and the Slovak language training at the Sofia University St. Kliment Ohridski. – Studia Philologica Universitatis Tarnovensis // Philological Studies of the University of Veliko Tarnovo, Volume 38. V. Tarnovo: University Press Sts. Cyril and Methodius (in print) ISSN 2534-918X.

Trifonov, T. (2002). General Psychology. V. Tarnovo: Paradigma.

Tulving, E. (1972). Episodic and semantic memory, 381 – 402. In: Tulving., E.; Donaldson, W. Organization of Memory. New York, Academic Press.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,