Български език и литература

2012/5, стр. 470 - 474

„СЪНИЩА И БЕЗСЪНИЦИ“ (сборник с научни статии – ШУ „Еп. К. Преславски“ и Научен център за православна култура и изкуства „Св. Архангел Михаил“, Изд. „Фабер“, В. Търново, 2011)

Надежда Цочева
E-mail: nadiacocheva@abv.bg
Part-time assistant,
Shumen University „Episkop Konstantin Preslavski“

Резюме:

Ключови думи:

Един научен сборник със заглавие „Сънища и безсъници“ провокира по-соката на неговото възприемане в културологичен план: чрез разнопосочието на смисли, съдържащи се в опитите в сънуването и сънищата през различните епохи, които насочват към обвързаността на съня със света на ирационалното:

– Смисловото редополагане сън–смърт, сън–пророчество, видение, като навлизане в тайнството на божествения промисъл в контекста на християнската култура.

– Сънят в епохата на романтизма като метафорична проекция на „душата синя на небето“ в контекста на трагическото светоусещане за самотата на нашия свят, откъснат от идеалните сфери, както и обвързаността на съня с поетиката на мечтанието, утвърдена чрез смисловия ред сън–блян–трансцендент в контекста на символизма.

– Философските прозрения за живота като сън: представа, основана на идеята на Ницше за съня като голямо изкуство.

– Тълкуванията на Гастон Башлар за метафизиката на съня (на нощния сън) като потъване на аза в самия себе си, като отиване отвъд себе си.

– Психоаналитичните идеи на Фройд, отвеждащи към тъмното несъзнавано в човешката природа; сънищата като проекция на несъзнаваното.

Сюрреалистичната обсебеност от съня, сюрреалистичните сънища като проекция на авангардисткия стремеж към ирационалните светове: чист психологически автоматизъм, чрез който се изразява действителното функциониране на мислите, комбинация от фрагменти от различни, реалистично несъчетаеми редове на времето и пространството.

В този културологичен контекст се оказва, че Сънят и Времето са големите герои в сборникаСънища и безсъници“, изграждащи сюжета за модерното съществуване в началото на ХХ век, които непрекъснато се пресичат, преплитат и заедно оформят ирационалните форми на човешкото битие – животът другаде, не тук и сега, животът на душата – бленуваща хармония или разтърсвана от кошмарите на неслучилото се битие. Опитите в сънуването, сънищата и безсъниците отвеждат към други светове, отвъд мислимото в ирационалните невидими сфери на модерната субектност – създават проекциите на конституирането на модерния субект в началото на ХХ век в българската литературна действителност чрез текстовете на Пенчо Славейков и Пейо Яворов.

Повод за създаването на сборника е проведената през юни 2007 година в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ научна конференция „Сънищата на Пенчо Славейков и безсъниците на Пейо Яворов“ по случай сто години от отпечатването на стихосбирките „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков и „Безсъници“ на Пейо Яворов. Сборникът е подготвен от редакционна колегия в състав: проф. д-р Веселин Панайотов, доц. д-р Евдокия Борисова, проф. д-р Сава Сивриев (отговорен редактор), доц. д-р Страшимир Цанов, д-р Ваня Колева.

По думите на проф. Сивриев известната статия на Божан Ангелов „Сънищата на г. Пенчо Славейков и безсъниците на г. Пейо Яворов“1), послужила за наслов на конференцията и източник на цитации в докладите, привлича вниманието с факта, че още от заглавието нейният автор успява да покаже симетрията на аксиологията у „Мисъл“2). В този смисъл заглавието на настоящия сборник борави с две основополагащи категории, навлезли в критическия и литературния дискурс чрез статията на Божан Ангелов – „сънищата“ и „безсъниците“, съизмерваща две поетически присъствия чрез антиномичния модел, който изгражда устойчиви интерпретативни нагласи и до ден-днешен, като опит да се навлезе в света на сънищата за хармония и дисхармонията на модерната душа чрез Славейковите съзвучия и Яворовите дисонанси. Този начин на навлизане в смисъла на текстовете се оказва основополагащ при рецепцията на автори като Славейков и Яворов3) в научните среди в контекста на тяхното възприемане в последните години през призмата на антологийното, на критическите и метатекстовите сюжети4) със съзнанието за тяхната конститутивна роля в изграждането на поетическия, философския, модерния език на литературата.

Симетриите и асиметриите, езиковите наслоения, критическите и поетическите наслагвания, историята и езикът, критическите сюжети и метатекстовите прочити, тълкуванията в аксиологичен, екзистенциален, метатекстов план стават обект на обговаряне в сборника, като статиите се ориентират към три основни дяла, които се взаимодопълват помежду си.

Проф. д-р Сава Сивриев разгръща проблемите около „Сънищата, безсъниците или симетрия на аксиологията“, говорeйки за единството на кръга „Мисъл“ в плана на една културна антиномичност – вътрешна диалогичност и основаност на предлаганите представи за ценностност. В плана на тази динамика у Славейков, при цялата му модерност, се доизживяват остатъците от културата на Възраждането, а у Яворов се сътворява модерната драма на мисълта и личността. Доц. д-р София Ангелова-Дамянова се спира на „Измеренията на поетическия сън“ в Пенчо-Славейковата книга, като сочи своеобразието на структурата й – единство, цялостност, но и мозаечност. Интерпретирани са различните измерения на поетическия сън: успокоението, привидното спокойствие, любовният трепет, блянът, смъртта в различните лирически миниатюри. „Сън за щастие“ се превръща в поетическа визия – сън за житеския път на човека, в профетичен сън за собствения жизнен път на поета. Д-р Ваня Колева в „За любовта-смърт, любовта-живот и пътуването към покоя в „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков“ проследява поетическите визии за любовта-смърт, възпрепятстваща осъществяването на идеала, и за любовта-живот/прераждане като духовно единение с ближния. В контекста на поетиката на мечтанието сънят се разглежда като мечтание по одухотвореност и хармония, живот във и чрез красотата, допълваща естетическо и етично. Пътуването като бленуване на непознатото, непознаваемото.

Съпоставяйки текстовете „Как ли ще мина и утрешний ден“ от „Сън за щастие“ и „Песен на песента ми“ от „Безсъници“, представени през призмата на творчеството у Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Николай Лилиев, доц. д-р Николай Димитров в контекста на възприемането на поезията като метатекст представя раждането на самия дискурс, артикулирането на по-стигнатитe настроения; утопиите и антиутопиите у Пенчо Славейков и Пейо Яворов като антимироглед на Възраждането. Откроена е функционалната, структурната и концептивната различност на двата текста, тяхната противопоставимост на традицията и говоренето за самите себе си – за начина на раждане на света в стихосбирките, към които принадлежат. „Сън за щастие“ промечтава света, без да напуска пределите на земното битие – сън наяве, в който азът умиротворява душата си и постига своя копнеж по щастие. Чрез тази книга Пенчо Славейков въвежда поетиката на мечтанието, намерила продължение у символистите. При Пейо Яворов се откроява копнеж по извънземен блян – небитийната умиротвореност и съзнанието за неговата невъзможност. „Безсъници“ е прощаване със социалните и индивидуално-романтическите илюзии. Третият път е предложен от Теодор Траянов – като средство за мистично възлизане към белий мир (изконна цялост), а не изпепеляване (както е при Яворов).

В сборника може да се откроят няколко текста, ориентирани към рецепцията на двете книги през разглежданата 1907 г. – „критически сюжети, критически метафори“ по формулировката на доц. д-р Евдокия Борисова, или в по-общ план – „за големите литературни сюжети на печата“ според проф. дфн Калина Лукова. Доц. Евдокия Борисова представя два начина на обглеждане на литературния живот – този на Алберт Герчев през призмата на пресяването сред образи и артефакти на значимото, мислейки с естетическата парадигма на модерния поет, познат от „Бляновете“ и „Зидарите“, и този на Божан Ангелов, който превръща естетическия конструкт в метакритически сюжет: въздигане на новия храм на литературата от Яворов – архитекта на модерната душа, епика на мисълта и страстите, и Славейков – финия резбар, художник, лирик.

В сборника се разглеждат и по-специфични проблеми: д-р Петър Трендафилов подлага на декодиране присъствието на Пейо Яворов в текстове от „На Острова на блажените“. През погледа на Мишел Фуко, Вайнингер и др. пречупва своята интерпретация „За формите на атрофия на опита в модерността“ доц. д-р Владимир Сабоурин, говорейки за съотношението „(лично) преживян опит – социално конституиран опит“, за да открои противоречието от „винаги сме били модерни“ до „никога не сме били модерни“, защото „всичко някога е било“, тоест постмодерността е „ново Средновековие“ и се е случила мъчително. Тази статия се занимава с феномена на атрофията в опита в модерността. Моделите на този социален и исторически процес се разглеждат от ранномодерната испанска мистика и радикално отхвърляне на Ото Вайнингер в края на века във виенската култура на сънуването. Доц. д-р Пламен Антов в „Безсъници“ – между аза и езика. П. Славейков – Яворов – Траянов“ проследява пътя, който изминава българският модернизъм от ПенчоСлавейковите културно-героични блянове към сецесионнодекорираните безсъници на солипсистично затворения в себе си аз на Яворов, който онагледява един фундаментален разрив в параметрите на модерната менталност – модерността като социополитическа и етическа самоценност и модернизмът като естетическа ценност. Разгледан е сецесионният елемент в символистичната езиковост на „Безсъници“. Доц. д-р Страшимир Цанов в „Човекът и историята в „Хайдушки копнения“ на Яворов“ редополага понятия като история и копнения вписване на историята в човека, с което нарушава традиционния модел за вписване на човека в историята. Статията проследява отношението исторично-аисторично и чрез него достига до изводи и обобщения за мемоарния дискурс на Яворов, за културно-историческата му обусловеност, за отношението човек–история в „Хайдушки копнения“, в съпоставителен план с мемоаристиката на Захари Стоянов.

В крайна сметка текстовете от сборника продължават да градят сюжета за „сънищата и безсъниците“, начертан още от Божан Ангелов в началото на ХХ век, свързани с раждането на модерната чувствителност, с начините на изразяване на ставащото в модерната душа чрез нейните блянове по хармония и кошмарните видения на нощта, визиращи кризисността на човешкото битие; очертават разнопосочието на смисли:

– Сънищата и безсъниците, които трябва да получат своето битие в езика.

– Съновиденията като проекция на несъзнаваното (Фройд), като потъване в метафизичния сън (Г. Башлар) – в себе си и отвъд себе си.

– Опитите в сънуването, сънищата и безсъниците отвеждат към други светове, в ирационалните невидими сфери на модерната субектност от началото на ХХ век.

И ако трябва да завършим с опитите в съня и сънуването, можем да използваме едно изказване на Милан Кундера от „Животът е другаде“5): „Битието се оказва подвластно на стихии, които не могат да бъдат управлявани, дори ако ги оценностим високо и ги наречем любов, свобода, справедливост… Животът е тук, при нас, и винаги някъде другаде... А може би наистина човешкият живот не е един и не се случва на едно-единствено място и време, може би той винаги е тук и някъде другаде, може би постоянно сме будни и спящи, себе си и другите хора?“. Ако това ви заинтригува, просто отворете албум на Дали или прочетете сборника „Сънища и безсъници“ – модерните опити в сънуването и сънищата...

БЕЛЕЖКИ:

1. Ангелов, Б. (1908) Сънищата на г. П. Славейков и безсъниците на г. П. Яворов. // Демократически преглед. г. VІ, 1908, кн. 1, с. 21–33.

2. По друг и сегашен начин видяно – антиномията на литературното мислене на кръга, чието мислене и деятелност, според отказа да се променят литературоведските навици, са схващани и представяни като нещо единно и цялостно. Из енергията на тази антиномичност се ражда българската лирика и след „Мисъл“. Вж. Сивриев, С. (2011), Предговор. Сънища и безсъници. В. Търново. „Фабер“, 2011.

3. Яворов като един от най-обговаряните автори в последните години в поредица от конференции, книги, сборници, монографии – Вж.: Как ехото не глъхне. Нов сб. с изследвания на П. К. Яворов. УИ „Св. Кл. Охридски“, София, 1996., Ракьовски, Цв. (1998) П. К. Яворов и българските поетически силуети. Изд. САНДРА БУК, София, 1998., Русева, В. (2001) Генеалогия на българската модерност. Яворов. Изд. АБАГАР, В. Търново, 2001., Дакова, Б. (2002) Яворов. Археология на автора. ИК „Стигмати“, София, 2002, Камбуров, Д. (2003) Явори и клонки. Изд. „Фигура“, София, 2003. и т. н., които представляват различен поглед към едно неординерно явление, със съзнание за неговата граничност.

4. Една от последните конференции, организирана от Георги Господинов, Пламен Антов, Института по литература на БАН, бе посветена на Антологиите на 1910 г.: „Островът на антологиите: 1910 и след това“ от 17. 12. 2010 г.

5. Кундера, М. (2012) Животът е другаде. Изд. „Колибри“, София, 2012.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,