Български език и литература
Вход / Регистрация

2019/4, стр. 389 - 397

ПОДЧИНЕНИ ОПРЕДЕЛИТЕЛНИ ДА-ИЗРЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК: СЕМАНТИЧНА СПЕЦИФИКА

Галина Петрова
E-mail: galyapetro@abv.bg
Assen Zlatarov University
1 Prof. Jakimov St.
8010 Burgas Bulgaria

Резюме: Инвариантното значение на да-изреченията, поясняващи съществително име, е нефактивност. Целта на работата е да се представят двете разновидности на това значение – хабитуално и модално. Изследването е фокусирано върху връзката между изразяването им и значението на поясняваното съществително. Анализират се семантични групи съществителни, присъединяващи само да-изречения, и съществителни, допускащи и двата вида съюзни определителни изречения.

Ключови думи: подчинени определителни да-изречения; модалност; хабитуалност; български език

Подчинените определителни да-изречения имат инфинитивен произход и са засвидетелствани още в старобългарския език (Mirchev, 1978: 233). В съвременния български език да-конструкциите не само са заменили изцяло инфинитива, но са придобили специфична семантична специализация, свързана с инвариантното значение за нефактивност. В литературата, посветена на тази проблематика, обикновено се отделя внимание на модалното значение на тези изречения (Genadieva-Mutafchieva, 1980; Deyanova, 1985; Nitsolova, 2001). Анализът на материала обаче откроява и друг вариант на нефактивността, свързан с хабитуалната семантика. В този смисъл предмет на изследване в работата са двата варианта на нефактивното значение и техните разновидности, както и връзката между изразяването им и семантиката на поясняваното съществително.

Поясняваните съществителни са с абстрактно значение и често са съотносителни с глаголи, отварящи позиция за подчинени допълнителни изречения. Такива съществителни запазват изискванията на произвеждащия глагол (Popov, 1967; Genadieva-Mutafchieva, 1970: 84; Penchev, 1998: 119), напр. желая да – желанието да, заповядвам да – заповедта да, страхувам се да/че – страхът да/че и т.н. Не при всички случаи обаче е налице пълно съответствие между производното съществително (1) и глагола (2):

(1) а. Усещането, че си свободен, е страхотно; б. Усещането да си свободен, е страхотно.

(2) а. Усещам, че ме лъже; б. *Усещам да ме лъже.

Възможност за присъединяване на да-изречение все пак има, но при негация на главния предикат (3). Тази употреба е мотивирана от намерението да се опровергае нечие предположение (Petrova, 2015):

(3) Той май те лъже – Не усещам да ме лъже.

Възможността да присъединяват да-изречения, е налице и при непроизводни от глагол съществителни, като мода, дарба, тенденция, обичай, практика, шанс, способност, смелост, свойство и др., напр.:

(4) Модата да се носят къси поли, възниква през 60-те години на ХХ век.

В качеството на опорни съществителни се срещат и такива с конкретно значение (5а). При тези употреби, характерни за разговорния стил, става въпрос за елипса на относителното местоимение от подчиненото изречение (5б), поясняващо нереферентен обект (Deyanova, 1985: 111; Penchev, 1998: 124):

(5) а. Намерù жена да ти помага; б. Намерù жена [която] да ти помага.

Присубстантивната употреба на да-изреченията е разгледана по-обстойно за първи път в монографията на З. Генадиева-Мутафчиева (GenadievaMutafchieva, 1970: 73 – 104). В работата са представени семантични групи съществителни имена за емоционална и емоционално-мисловна дейност, за волево-емоционална дейност, за мисловна дейност, за устно и писмено изразяване и т.н. В рамките на отделните групи обаче липсва уточнение и разграничение за семантично детерминираната употреба на да-изреченията, както и за употреби с двата съюза. Ето защо настоящото изследване е фокусирано върху значението на опорното съществително като фактор за присъединяването само на да-изречения в двата им семантични варианта – хабитуален и модален, както и върху значенията на съществителни, допускащи и двата вида съюзни определителни изречения.

1. Съществителни имена, присъединяващи само да-изречения

В рамките на тази група ще бъдат разгледани значенията на съществителни, създаващи хабитуален или модален контекст, предпоставящ присъединяването само на да-изречения. Мотивът за разграничаване на два варианта на нефактивното значение се основава на различието по признака реалност/иреалност. Модалният аспект представя описваните с да-изреченията ситуации като иреални, т.е. като нямащи място в действителността. Тези ситуации се схващат като възможни, необходими, желани и т.н., което означава, че са нереферентни по своята същност. Хабитуалният аспект обаче е свързан не с иреалност, а с обобщено представяне на реални положения (Plungian, 2004: 16). Докато фактивните че-изречения отнасят към конкретна, единична, референтна ситуация (напр. Чувството, че те обичат, е страхотно), то хабитуалните да-изречения отнасят към неограничен клас такива ситуации, към такава ситуация изобщо (напр. Чувството да те обичат, е страхотно). По силата на тази обобщеност представените с хабитуалните да-изречения ситуации също са с нереферентен статус, както и модалните. Може да се направи изводът, че именно означаването на нереферентни ситуации обяснява употребата на съюз да и при двете семантични разновидности.

1.1. Хабитуално значение на подчинените определителни да-изречения

В групата съществителни, създаващи хабитуален контекст за подчиненото изречение, се включват лексеми, отнасящи към референциално обобщени ситуации.

Значението на част от съществителните е свързано с характерни за дадена общност действия или практики – повтарящи се, устойчиви, предавани и поддържани по традиция. Такива съществителни са обичай (‘стар, общоприет навик, установен по традиция и вкоренен дълбоко в бита на хората’1)), традиция (‘наследен, възприет от миналото и поддържан обичай’), ритуал (‘съвкупност от действия с определен, установен от традицията ред и начин на извършване’), практика (‘установен, приет ред за нещо, обичай’) и др. Тук се отнасят и лексеми като мода и тенденция, които отнасят към преобладаваща, относително устойчива обща насока на развитие или изменение, свързана с икономически, културни или социални процеси, с господстващ в обществото начин на поведение, обличане и т.н., характерни за определен период:

(6) а. Обичаят да се разменят подаръци по време на празници, има своите корени още от времето на римляните; б. Традицията да се празнува рожден ден с торта и свещички, идва от Германия; в. Ритуалът да се лее куршум, помага при стрес; г. Казват, че практиката да се дава бакшиш, се е зародила в Англия през ХVІ век; д. Запазва се тенденцията да се купува второ жилище край морето.

Както обичаите, традициите и различните тенденции отразяват отличителни за дадена общност или време характеристики, така са налице и действия, поведение, начин на мислене и т.н., които се явяват характерни, присъщи, типични за даден индивид. Една от тези характерни прояви е навикът като рутинно, автоматизирано действие в резултат на многократно съзнателно повторение. В част от случаите той е мотивиран от склонност, т.е. субективно обусловена предразположеност, предпочитание към определен вид действие или поведение. Това, от своя страна, обяснява регулярността на проявите и превръщането им в присъщи, отличителни за някого. Към тази семантична група се отнасят лексемите навик, привичка, склонност, обичай (със значение ‘навик’), слабост (със значение ‘порочен навик’) и др., напр.:

(7) а. Навикът да се оплаква от всичко, го прави още по-нещастен; б. Той имаше обичай да седи с часове в кръчмата и да бистри политиката; в. Сред негативните качества на тази зодия е склонността да избухват и да вдигат скандали; г. Искаше да преодолее слабостта си да се тъпче с храна, когато е изнервена.

Със субективна обусловеност и устойчивост на поведението, начина на мислене в определени ситуации са свързани лексеми като принцип (‘вътрешно убеждение или възглед, ръководно начало на действие, поведение’), правило (‘установен, възприет начин на поведение, действия при определени условия’), нагласа (‘състояние на насоченост, предразположеност на субекта към определена активност, поведение в дадена ситуация’), напр.:

(8) а. Той спазваше принципа никога да не лъже; б. Тя се ръководеше от правилото да не повишава тон пред децата; в. Възхищавам се на нагласата ù да бъде позитивна.

С регулярно протичане на някакъв процес при определени условия е свързано значението на лексемата свойство. Свойството е характерно проявление, обусловено от естеството на някакъв обект, от вътрешните му качества, напр.:

(9) Водата има свойството да замръзва при О°.

Анализираните примери ясно очертават сферата на хабитуалната семантика, свързана с представяне на характерното, присъщото, отличителното по отношение на действия, поведение, процеси. А характерното е обобщение на поредица от повтарящи се реални ситуации.

1.2. Модално значение на подчинените да-изречения

Инвариантното значение на ситуациите, влизащи в семантичната зона на модалността, е ‘непринадлежност към реалния свят’. Иреалните ситуации, означени с да-изреченията, се явяват възможни/невъзможни, необходими, желани и т.н. Съществителните имена, създаващи модален контекст на употреба, съдържат в значението си семантичен компонент ‘възможност’, ‘необходимост’, ‘желание’.

Възможността се характеризира с няколко разновидности. Една от тях е вътрешната, т.е. субективно обусловената възможност. Ключова за нея се явява способността на някого да направи нещо по силата на своите физически, психически или интелектуални дадености. Представителна за тази семантична подгрупа е лексемата способност със значение ‘възможност или умение да се направи нещо’. Тук се отнасят лексеми като възможност (със значение‘способност, качества у някого за извършване на нещо’), неспособност, невъзможност, умение (‘способност да се върши нещо, основана на знание и опит’), дарба (‘вродена способност’), талант (‘голяма вродена способност за нещо’), сила (‘голяма способност на някого или нещо да въздейства, да влияе’) и др.:

(10) а. Известна е способността на заека да пробягва повече от 400 км за час; б. Той ни изуми с възможността да вижда неща от нашето минало и от нашата същност; в. От кандидатите се очаква умение да работят в екип; г. Тя открива дарбата си да вижда в бъдещето, на 20 години; д. Това е нещо, което притежава силата да промени живота ти.

Другата разновидност на възможността е свързана с обуславящи фактори, външни по отношение на субекта. С изразяването на външна възможност са свързани лексеми като възможност (но със значение ‘удобен случай, начин или средство, съвкупност от условия, предпоставки нещо да стане, да се осъществи’), право (‘установена от закона и осигурена от държавата възможност, свобода на човека да действа, да постъпва по определен начин’), свобода (‘отсъствие на ограничения, възможност на човек или друго същество да проявява волята си’), случай (‘повод или възможност, благоприятно стечение на обстоятелствата за извършване на нещо’), начин (‘един или друг похват, подход за действие, който прави възможно достигането на някаква цел’) и др:

(11) а. Предлагаме на Вашето внимание възможността да си направите пълно, точно и безболезнено диагностично изследване на здравето си; б. Граничните полицаи получават и правото да водят разследвания; в. Той се радваше на свободата сам да решава съдбата си; г. Ще използвам случая да говоря с него насаме; д. Потърси друг начин да убедиш директора.

С възможност или невъзможност да се направи нещо в зависимост от външни фактори, като авторитет, институция и т.н., са свързани лексеми като разрешение (‘свобода, позволение, право за действие, за извършване на нещо’), позволение (‘съгласие, разрешение да се извърши нещо’), забрана (‘заповед, нареждане нещо да не се върши, отсъствие на позволение за извършване на нещо’), напр.:

(12) а. Той получи разрешение да участва в експедицията; б. Само една медия получи позволението да отрази събитието; в. Тези хора протестират срещу забраната да се спи на плажа.

Друга разновидност е предполагаемата (епистемичната) възможност, основана на вероятностни съждения. Опорни за да-изреченията се явяват съществителните възможност, вероятност (‘възможност или допустимост нещо да стане или да е станало’), опасност (‘възможност или вероятност да се случи нещо лошо, някаква беда, нещастие’) и др.:

(13) а. Тя не изключваше възможността да е забравил за уговорката им; б. Вероятността да съществува живот на Марс, е голяма; в. Опасността да прелее язовирът, е голяма.

Необходимостта също е представена от няколко семантични разновидности. Една от тях е вътрешната необходимост. Тя възниква като обусловена от някаква субективна потребност. Като опорни за да-изреченията се явяват съществителните необходимост, нужда, потребност, напр.:

(14) а. Вашето желание да въведете ред и в работата си, и в дома си, може да идва от необходимостта да се справите с хаоса вътре в себе си; б. Причината за капризите му е нуждата да усеща топлина и обич; в. Тя разбираше потребността му да говори за случилото се.

Външната необходимост произтича от външни за субекта фактори и обстоятелства. Тя обхваща онова, което човек е длъжен, което трябва да направи като член на даден колектив, на дадена общност или по силата на различни по вид договорености, задължения, ангажименти, изисквания, условия. Тук се включва съобразяването със закони, норми, правила, принципни положения, установен ред, заповеди и т.н. Опорни за да-изреченията са съществителните необходимост и нужда (но в този контекст), задължение, дълг (‘онова, което човек е длъжен, трябва да върши, да изпълни като член на дадена общност, задължение’), заповед (‘категорично нареждане да се направи нещо’), условие (‘изискване да се направи нещо’), правило (със значение ‘предписание за начин на поведение, действие при определени обстоятелства, условия’) и др., напр.: (15) а. Президентът наблегна на необходимостта да се противодейства на чуждите шпиони; б. Чрез системата за контрол на достъпа отпада нуждата да носим остарелите метални ключове; в. Дългът да се помни трагедията в Аушвиц, бе една от битките на живота ù; г. Комисията предлага да отпадне задължението да се публикуват междинни финансови отчети; д. Във Великобритания протестират срещу изискването жените да носят токчета на работа; е. Остава в сила заповедта да бъде затворена алеята за пешеходци поради опасността от падащи скални отломъци; ж. Кандидатът трябва да отговаря на условието да владее китайски език; з. Той стриктно спазваше правилото да кара колело с каска.

Контекст за представяне на ситуацията, изразена с да-изречението, като желана, при това в различна степен, създават следните съществителни: желание, пожелание, искане, стремеж (‘настойчиво влечение, желание и усилие да се постигне нещо’), жажда (‘силно влечение, ненаситно желание, стремеж към нещо’), копнеж (‘силно желание, жажда, стремеж към нещо’), мечта (‘голямо желание’), мерак (‘силно желание, страст’), готовност (‘желание, добра воля да се направи нещо’), молба (‘израз на желание, искане да се извърши нещо, да се задоволи някаква потребност’) и др., напр.:

(16) а. Най-вредно е желанието да се предпазиш от грешки; б. Подариха му мартеница с пожеланието да бъде жив и здрав; в. Кметът на Банско внесе официално искане да бъде построен втори кабинков лифт; г. Стремежът да си съвършен във всичко, води до стрес; д. Копнежът да се завърне в България, никога не го остави; е. Говоря за жаждата да се качиш на коня и да усетиш вятъра в лицето си; ж. Детето сподели мечтата си да стане футболист; з. Меракът му да купи ретро кола, най-после се осъществи; и. Готовността му да помогне, беше трогателна; й. Съдът отхвърли молбата му да го изслуша.

Срещат се и употреби със значение за интенционална модалност, т.е. модалност на намерението. Като опорно се явява съществителното намерение, както и съществителните идея, план, цел като негови синоними, напр.:

(17) а. Светът е потресен от намерението на Тръмп да признае Ерусалим за столица на Израел; б. Човек жертва здравето си с идеята да печели пари, а след това дава парите си, за да възстанови здравето си.

Представените разновидности, обусловени от семантиката на опорните съществителни, показват, че е обхванат почти целият модален спектър.

2. Съществителни имена, присъединяващи и да-, и че-изречения

В тази част от работата ще разгледаме употреби с опорни съществителни, при това с еднакво значение, допускащи и двата подчинителни съюза. Отличително за значението на съществителните е това, че то е неутрално по отношение на модалната и хабитуалната семантика. При тези случаи именно съюзът осигурява фактивната (със съюз че) или нефактивната (със съюз да) интерпретация на ситуацията, представена с подчиненото изречение. За илюстрация ще анализираме следните изречения:

(18) а. Мисълта, че е сама с непознат мъж, я ужаси. б. Мисълта да е сама с непознат мъж, я ужаси.

(19) а. Грешката, че подценяваш противника си, ще ти струва скъпо. б. Грешката да подценяваш противника си, ще ти струва скъпо.

(20) а. Усещането, че те обичат, е страхотно. б. Усещането да те обичат, е страхотно.

В (18а) става въпрос за страх, предизвикан от конкретно, актуално събитие, т.е. от фактическо положение на нещата. Представената с подчиненото изречение ситуация е с референтен статус. В (18б) събитието, предизвикало емоционалната реакция, е представено като възможно. Ситуацията е с нереферентен статус, а подчиненото изречение – с модално значение. Употребата и на двата съюза е обусловена от това, че човек може да мисли както за някакво фактическо, така и за някакво възможно положение на нещата.

В (19а) подценяването на противника, оценявано като погрешно, се отнася до конкретна, референтна ситуация. В (19б) става въпрос за подценяване на противника по принцип, изобщо. Означената ситуация е с нереферентен статус, а подчиненото да-изречение – с хабитуална семантика.

В (20а) става въпрос за конкретно емоционално преживяване – това, че някой е обичан, е факт. Роля за фактивното разбиране има съюзът че. В (20б) става въпрос не за актуално усещане, а за обобщен емоционален опит. Подчиненото да-изречение е с хабитуална семантика.

В заключение може да се каже, че подчинените определителни да-изречения се отличават с две семантични разновидности – хабитуална и модална. Това, което предпоставя употребата на съюза да и в двата случая, е означаването на ситуации с нереферентен статус – референциално обобщени или иреални. По този признак да-изреченията се противопоставят на изречения със съюз че, отнасящи към референтни ситуации. При част от употребите изборът на съюз е семантично детерминиран, т.е. зависи от значението на по-ясняваното съществително. При друга част фактивната или нефактивната интерпретация се осигурява от самия съюз.

БЕЛЕЖКИ

1. Значенията на съществителните са ексцерпирани от Български тълковен речник (Andreychin, L. at al. 2008).

ЛИТЕРАТУРА

Андрейчин и др. (2008). Български тълковен речник. София: Наука и изкуство.

Генадиева-Мутафчиева, З. (1970). Подчинителният съюз да в съвременния български език. София: Издателство на БАН.

Деянова, М. (1985). Подчинени изречения със съюз da в съвременния словенски език. София: Издателство на БАН.

Мирчев, К. (1978). Историческа граматика на българския език. София: Наука и изкуство.

Ницолова, Р. (2001). Значение и граматически особености на сложните изречения с предикати за знание в българския език (сс. 174 – 192). В: Съвременни лингвистични теории. Пловдив: Пловдивско университетско издателство.

Пенчев, Й. (1998). Синтаксис на съвременния български език. Пловдив.

Петрова, Г. (2015). Сложни изречения с да-комплемент за изразяване на контрахипотетичност (сс.77 – 84). В: Да (пре)откриваш думите. Пловдив: Паисий Хилендарски.

Плунгян, В.А. (2004). Предисловие (сс. 9 – 25). В: Ландер, Ю.А. & Плунгян, В.А. & Урманчиева, А.Ю. (Ред.). Исследования по теории грамматики. Вып. 3. Ирреались и ирреальность. Москва: Гнозис.

Попов, К. (1967). Отражение на аналитизма върху структурата и развоя на българското изречение. Език и литература, 2, 1 – 13.

REFERENCES

Andreychin, L. at al. (2008). Balgarski talkoven rechnik. Sofia: Nauka i izkustvo.

Genadieva-Mutafchieva, Z. (1970). Podchinitelniyat sayuz da v savremennia balgarski ezik. Sofia: Izdatelstvo na Balgarskata academia na naukite

Deyanova, M. (1985). Podchineni izrechenia sas sayuz da v savremennia slovenski ezik. Sofia: Izdatelstvo na Balgarskata academia na naukite.

Mirchev, K. (1978). Istoricheska gramatika na balgarskia ezik. Sofia: Nauka i izkustvo.

Nitsolova, R. (2001). Znachenie i gramaticheski osobenosti na slozhnite izrechenia s predikati za znanie v balgarskia ezik (pp.174 – 192). In: Savremenni lingvistichni teorii. Plovdiv: Plovdivsko universitetsko izdatelstvo.

Penchev, Y. (1998). Sintaksis na savremennia balgarski ezik. Plovdiv.

Petrova, G. (2015). Slozhni izrechenia s da-komplement za izrasyavane na kontrahipotetichnost (77 – 84). In: Da (pre)otkrivash dumite. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo Paisiy Hilendarski.

Plungian, W.A. (2004). Predislovie (pp. 9 – 25). In: Lander, Yu.A. & Plungian, W.A. & Urmanchieva, A.Yu. (Red.) Isledovania po teorii grammatiki. Wip. 3. Irrealis i irrealynosty Moskva: Gnozis.

Popov, K. (1967). Otrazhenie na analitizma varhu strukturata i razvoya na balgarskoto izrechenie. Ezik i literatura, 2, 1 – 13.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.