Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2022-5-8-AAMddrltss

2022/5s, стр. 82 - 90

ДЕМОГРАФСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРЕПОДАВАНЕТО НА РУСКИЯ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Аглая Маврова
OrcID: 0000-0002-2505-529Х
E-mail: amavrova@slav.uni-sofia.bg
Faculty of Slavic Studies
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: Фокус на настоящата статия е ситуацията на преподаването на руския език в средното училище, огледана през оптиката на четири демографски показателя – пол, възраст, професионален опит, интензитет на преподаването на руския език. За целта са анализирани резултати, получени от мащабно анкетно проучване, проведено сред учители по руски език, на което се отзоваха 238 души (36-ма от София и 202-ма от други градове и села на страната). Анализът на резултатите показва: застаряване на учителите по руски език, висока концентрация на преподаването на езика в града, избора на езика предимно като втори чужд. Въз основа на тези резултати се правят изводи, някои от които изглеждат обезпокоителни.

Ключови думи: демографски показатели; преподаване на руски език; средно училище

Въпросът за изучаването и преподаването на руския език в нашата страна се отличава с богата история в българската методическа наука1) и продължава да е център на изследователското внимание и до днес. Така например метаизследването на А. Радкова анализира солидни по обем и обхват данни, заети от службата за проучване на общественото мнение към Европейската комисия – „Евробарометър“, Националния статистически институт, Министерството на образованието и науката, „Гугъл Аналитикс“ и др. Въз основа на тези данни изследователката в съпоставителен план с четирите най-изучавани у нас западноевропейски езика изгражда мащабна визия на ситуацията на изучаването на руския език, обхващаща перспективи откъм „ролята на руския език в България, мястото му в българската образователна система и факторите, които определят мотивацията за изучаването му“ (Radkova 2012, 514).

Настоящата статия се фокусира върху ситуацията на преподаването на руския език в средното училище, като се опитва да отговори на въпросите кой, къде и в кои образователни етапи преподава езика през оптиката на четири демографски показателя – пол, възраст, професионален опит, интензитет на преподаването на руския език. Данните по показателите са получени от мащабно анкетно проучване, проведено през месец май 2022 г. На него се отзоваха 238 учители по руски език, от които 36-ма от София и 202-ма от други градове и села от страната. За анализа на данните прилагаме комплексен (количествен и качествен) метод2).

Резултати и анализ

– Пол

Фигура 1

Според резултатите по този показател (фиг. 1) убедително преобладават жените (93,7%), което е в съгласие и с други по-обхватни проучвания. Това според нас сочи, че учителската професия, като цяло, е по-предпочитана от жени, което може да се дължи на спецификата на професията, но и на социални и икономически фактори.

– Професионален опит в преподаването на руски език в средното училище

Фигура 2

Най-висок е процентът на учителите по руски език с професионален опит до 21 години (53,2%). Те са следвани от учителите с професионален опит до 31 години (24,7%). И най-малък процент са учителите с професионален опит над 31 години (22,1%). Съотношението между първата и втората група учители е малко над 2 пъти с превес на първата група, между първата и третата е почти 2,5 пъти. При разделянето на резултатите в две групи – до 21 години и над 21 години, ще забележим, че процентното разпределение между учителите по руски език с професионален опит до 21 години (53,2%), от една страна, и учителите с професионален опит над 21 години (46,8%), от друга страна, е почти еднакво (с малък превес от 6,4% на първите). Тук бихме могли да си зададем въпроса дали резултатът не е признак за възрастово подмладяване, като за целта получените резултати (фиг. 2) се подлагат на корелационен анализ с резултатите за възрастта на респондентите (фиг. 3).

– Възраст

Фигура 3

С най-висока средна стойност се обособяват две възрастови групи: 51 – 58 години и 58 – 63 години, като делът между тях е почти еднакъв (28,8% при учителите от 51 до 58 години и 26,8% при учителите от 58 до 63 години). С ниска средна стойност изпъква възрастовата група 44 – 51 години (19,6%), а с най-ниска средна стойност се открояват четири възрастови групи: 37 – 44 години (7,7%), 23 – 30 години (6,8%), 30 – 37 години (5,1%) и над 63 години (5,1%), като последните две са с равни процентни стойности. При окрупняване на резултатите в две групи – до 50 години и над 50 години, процентното разпределение е 39,1:60,9, т.е. съотношението между двете групи е с чувствителен превес (приблизително 1,8 пъти) на респондентите на възраст над 50 години, при средна възраст 52 години 3). Както се вижда, резултатите от възрастовото разпределение показват застаряване на колегиума. Защо тогава данните, получени от професионалния опит на респондентите (фиг. 2), задават сякаш обратна тенденция? Изглеждащото, на пръв поглед, „измамно“ несъответствие между данните по тези два показателя си обясняваме с това, че пропорционалността между тях е необичайна, тъй като някои от анкетираните на възраст над 50- или дори над 60-годишна възраст посочват малък брой години професионален опит като учители по руски език4) . Отделен въпрос е дали застаряването на колегиума е вече норма, или тенденция, за което бе необходимо да проследим динамиката по показателите възраст и професионален опит на учителите по руски език от предходни години и въз основа на тях да направим корелационен анализ. Доколкото обаче такива статистически данни не открихме, този въпрос остава отворен.

– Интензитет на преподаването на руски език5)

За резултатите по този показател данните за вида населено място, етапите на училищно обучение и класовете, в които преподават респондентите, оформихме в две конфигурации, едната от които установява интензитета на преподаването на руския език по класове и етапи на училищно обучение, другата – по вида населено място и етапи на училищно обучение.

– по класове и етапи

Таблица 1

ЕтапнаучилищнообучениеНачаленПрогимназиаленГимназиаленПреподаванетона руски езикпо етапи (в %)11%22%67%Класове1.2.3.4.5.6.7.8.9.10.11.12.Преподаванетона руски езикпо класове (в %)0.63.53.43.57.57.37.24.015.716.416.114.8

Разпределен по класове и етапи на училищно обучение, интензитетът на преподаването на руски език в средното училище очертава следната картина: най-малък е делът в началния етап (11%), в прогимназиалния той чувствително се покачва (22%) и най-голям е делът в гимназиалния етап (67%). Процентното разпределение между класовете в началния етап показва, че най-малка е тежестта в I кл. (0,6%), а от II кл. до IV кл. тя съвпада (3,5:3,4:3,5), като съотношението между I кл., от една страна, и II, III, IV кл., от друга, е почти 3 пъти в полза на II – IV кл. Процентната тежест между класовете в прогимназиалния етап също почти съвпада (7,5:7,3:7,2). Що се отнася до класовете в гимназиалния етап, наблюдаваме аналогична на класовете в началния етап динамика: най-малка е тежестта в първия от групата в етапа клас – VIII кл. (4,0%), а в следващите класове – от IX до XII кл., тежестта почти съвпада (15,7:16,4:16,1:14,8), като съотношението между VIII кл., от една страна, и IX, X, XI, XII кл., от друга, е средно 4 пъти в полза на IX – XII кл. Ниските стойности в I кл. и в VIII кл. сочат слабата избираемост на руския език като първи чужд и респ. преподаването му предимно като втори, дори трети чужд или като избираем или факултативен учебен предмет. Това според разписа на действащите учебни програми по руски език за общообразователна подготовка значи, че езикът основно се преподава в рамките на ниските равнища и по-точно на ниво А2.

– според вида населено място и етапите на обучение

Таблица 2

Етап на училищнообучениеНачаленПрогимназиаленГимназиаленВид населено мястоГрадСелоГрадСелоГрадСелоПреподаванетона руски език споредвида населено място в %48%52%60%40%94%6%

Таблица 3

Вид населено мястоГрадСелоПреподаването на руски език според вида населено място в %81%19%

В началния етап делът на преподаване на руски език в града и селото е почти равен (с минимална разлика от 4% в полза на селото). Разликата между дела на преподаването на руски език в града и този в селото в прогимназиалния етап е вече осезаема (20%). И най-чувствителна е тя в прогимназиалния етап (88%). С други думи, ако проследим динамиката на преподаването на руски език между отделните етапи, ще забележим, че с нарастването на етапа се увеличава и делът на преподаване на руски език в града спрямо този в селото (табл. 3), където съотношението е почти 4,3 пъти в полза на града. Прогресиращата вътрешна миграция от селото към града в прогимназиалния и гимназиалния етап е очаквана. В градовете са концентрирани по-голям брой и различни по вид и форми (общи и частни) образователни институции, а това значи повече и по-разнообразен избор по отношение на формите на преподаване на руски език (три различни при изучване на езика, започнало от VIII кл., или като втори чужд при изучаване на езика, започнало от IX кл.), вида профил на преподаване на руски език (като задължителен или избираем предмет), вида подготовка по руски език с оглед на профила (профилирана или разширена подготовка), комбинацията с други чужди езици (което напр. може да „допълни“ хорариума на учител, преподаващ освен руски и друг език).

Въз основа на демографските данни можем да направим следните изводи:

1. Най-обезпокоителният факт е застаряването на колегиума, ако се ръководим от неговата средна възраст (повечето анкетирани са в предпенсионна и дори следпенсионна възраст). Това залага кръг от проблеми, чиято поява се дължи на редица наслагващи се фактори. В контекста на социално-икономическия фактор проблемът, който се очертава, е недостигът на учители по руски език, и то в краткосрочен план. Въпреки че през последните две години учителското възнаграждение в страната значително се подобри, с оглед на което се наблюдава и оживление в професията (например повече мъже започват да я избират; средната възраст на учителите „пада“), този финансов стимул, изглежда, далеч не е единственият начин за „привличане“ на повече млади учители, вкл. и по руски език. Проблематични все още остават въпросите, свързани с условията на работа, удовлетвореността от труда, чиято проверка включва освен заплащането и много други показатели, обобщени в изследванията като: „самата работа, професионалната автономия, учителският хорариум, отношенията с учениците, родителите, колегите и училищното ръководство“ (Gospodinov 2013, 66); негативната репутация на учителя в нашето общество, изразяваща се в пренебрежителното отношение към неговата дейност, постоянно нарастващите претенции към него, ниската обществена значимост на професията. Освен на социално-икономически причини проблемът с недостига на учители по руски език може да се дължи на културно-исторически и (гео)политически причини, изграждащи всички вкупом „образа“ на руския език, отношението към него, към носителите му, към Русия6). От тази гледна точка днешната сложна в световен план ситуация подлага на изпитание ценностните, моралните избори на човека, а геополитическото и икономическото са сякаш в безпрецедентна конкуренция. Предстои да видим как това ще повлияе върху мотивацията на младите хора да избират да бъдат и/или да се реализират като учители по руски език в средното училище. Вследствие на посочените фактори една крайна прогноза е възможното „свиване“ или отпадане на изучаването и преподаването на езика в отделни етапи на училищното обучение, а дори и „пропъждането“ му отвъд пределите на училищните стени.

2. Друг проблем, произтичащ от застаряването на колегиума, виждаме във възрастовия дисбаланс между изучаващите и преподаващите езика в средното училище. От една страна, е необходимо да си даваме сметка както за това какви ценности, културни модели и пр. предлагаме на учениците ние като личности и като професионалисти за страната, чийто език преподаваме, така и за това как тези ценности и модели транслираме пред „невръстните“ хора. От друга страна, може да се запитаме за границите на професионалното „битие“, като тук нямаме предвид опит(ност), какъвто по никакъв начин не оспорваме (особено при учителите със солиден трудов стаж). С оглед обаче на агресивното нахлуване на дигиталните технологии в съвременното образование с претенцията да отговорят на „дигиталното поколение“, учителите са подложени и на „още“ (допълнително) професионално „обновяване“, като са „изпращани“ на курсове, обучения, семинари, което, струва ни се, може още по-бързо да доведе до граници – физически, психологически, емоционални и пр. – на насищане или направо изтощаване, особено що се отнася до възрастово по-зрялата част от колегиума.

3. Трайно установената тенденция руският език в средното училище да се преподава като втори чужд език респ. на ниски нива на владеенето му, трябва да ни направи бдителни към избора на методите на преподаването му, които, както е известно, в голяма степен се различават от методите на преподаване на чуждия език, изучаван като първи чужд. Следователно този факт е необходимо да се има предвид при съставянето на нормозадаващите документи и педагогическите средства (учебни програми, учебници, помагала, методически ръководства и т.н.).

4. Урбанизацията на преподаването на руския език съвсем очевидно е обусловена от социално-икономически условия, които са ключов фактор за благополучието на човека. С оглед на тези условия учителите (в т.ч. и по руски език) имат възможност по-пълноценно да разгърнат професионалния си по-тенциал, имат по-голям избор на образователна среда, педагогически контексти, професионална реализация и изобщо за друг, различен житейски опит.

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. например трудовете: на Кирил Бабов, на Емилия Гочева.

2. По въпроса вж. Vasileva 2021; Hristova-Peeva 2012.

3. Най-младият респондент е на 23 години, а най-възрастният – на 68 години.

4. Предполагаме, че най-вероятно става дума за преквалифициране, но доколкото анкетната карта не съдържа подобен въпрос, не бихме искали да спекулираме.

5. Интензитет или още заетост, натовареност на учител в отделен етап. За да получим резултати за този показател по класове и етапи на училищно обучение, ни бе необходимо да намерим обща величина за етапите. Нея по-лучихме от данните за класа/класовете, в които респондентите преподават руски език, четиридесет и четирима от които посочват, че преподават в два (начален и прогимназиален или прогимназиален и гимназиален) етапа или и в трите етапа. Получената величина обща заетост е 281, като в начален етап тя е 31, в прогимназиален етап – 63, в гимназиален етап – 187, или в процентно изражение – 11:22:67 (табл. 1). При резултатите за интензитета според вида населено място, в което респондентите преподават руски език, ни послужи същата величина обща заетост, като в града тя е 228, а в селото – 53, или в процентно изражение – 81:19 (табл. 3).

6. Тези въпроси (и не само тези) са подробно анализирани в интересното метаизследване на А. Радкова „Изучение русского языка в славяноязычных странах Евросоюза“ (Radkova 2017).

ЛИТЕРАТУРА

ВАСИЛЕВА, Д., 2021. Развиване на когнитивни и метакогнитивни умения за четене в обучението по български език. София: ИК „Авлига“.

ГОСПОДИНОВ, Д., 2013. Удовлетвореност от труда при учителите – резултати от проведено емпирично изследване. В: Българско списание за образование. 2, 66.

РАДКОВА, А., 2012. „Я русский бы выучил только за...“: ситуация использования и изучения русского языка в Болгарии. В: А. А. ГРАДИНАРОВА & Р. А. СПАСОВА (ред). Русистика: язык культура, перевод. Юбилейная международная научная конференция. София: „Изток – Запад“, 514 – 522.

РАДКОВА, А., 2017. Изучение русского языка в славяноязычных странах Евросоюза. В: Acta Universitatis Lodziensis. 1(14), 125 – 133.

ХРИСТОВА-ПЕЕВА, Н., 2012. Литератутното писане в училище. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

REFERENCES

VASILEVA, D., 2021. Razvivane na kognitivni i metakognitivni umeniya za chetene v obuchenieto po balgarski ezik. Sofiya: Avliga.

GOSPODINOV, D., 2013. Udovletvorenost ot truda pri uchitelite – rezultati ot provedeno empirichno izsledvane. V: Balgarsko spisanie za obrazovanie. 2, 66.

RADKOVA, A., 2012. „Ya russkiy by vyuchil tol'ko za...“: situatsiya ispol'zovaniya i izucheniya russkogo yazyka v Bolgarii. V: A. A. GRADINAROVA & R. A. SPASOVA (red). Rusistika: yazyk kul'tura, perevod. Yubileynaya mezhdunarodnaya nauchnaya konferentsiya. Sofiya: Iztok – Zapad, 514 – 522.

RADKOVA, A., 2017. Izucheniye russkogo yazyka v slavyanoyazychnykh stranakh Yеvrosoyuza. V: Acta Universitatis Lodziensis. 1(14), 125 – 133.

HRISTOVA-PEEVA, N., 2012. Literatutnoto pisane v uchilishte. Sofiya: Sv. Kliment Ohridski. Аbstract. The focus of this article is teaching Russian language in secondary school, viewed through the lens of four demographic indicators – gender, age, professional experience, intensity of teaching Russian language. For this purpose, the results obtained from a large-scale survey conducted among Russian language teachers were analyzed, to which 238 people responded (36 from the city of Sofia and 202 from other cities and villages of the country). The analysis of the results shows: a tendency towards aging of Russian language teachers, a high concentration of language teaching in the city, the choice of the language mainly as a second foreign language. Based on these results, conclusions are drawn, some of which seem disturbing.

Keywords: demographic indicators; Russian language teaching; secondary school

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.