Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-3-1

2024/3, стр. 255 - 261

КОНТЕКСТИТЕ НА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ТЕКСТ

Стилиян Стоянов
OrcID: 0000-0002-7493-4709
E-mail: stilyan61@hotmail.com
Department of Literature and Ethnology
Faculty of Philology South-West University “Heofit Rilski” Blagoevgrad

Резюме: Текстът коментира проблеми при рецепцията на текстове от българската литература. Тезата, която се защитава, е, че рецепцията е невъзможна, ако литературният текст не бъде поставен в система от контексти. Последователно са коментирани различни контексти: националноисторически, културно-исторически, биографичен, технологичен, контекст на личния опит, контекст на литературния процес. Анализирани са възможностите, които те дават, както и продуктивността/непродуктивността им в конкретна рецептивна ситуация.

Ключови думи: контекст; рецепция; преподаване на литературна класика; отекване

Както пише Гастон Башлар в книгата си „Поетика на пространството“, за да добие значение и смисъл, литературният текст трябва да отекне в съзнанието на читателя (Bachelard 2004, р. 11). Ако го няма отекването, процесът на четене е непълноценен, много често безсмислен и предизвикващ реакция на неприемане у читателите.

Съвременното четене, както и преподаването на художествена литература, са основани на свободата на личния избор и тълкуване. Разбира се, ситуацията в училище е по-различна: предполага се, че в училището трябва да се изгражда вкус към четенето. Освен това изучаването на литературата има не само естетически, но и прагматични задачи: да възпита едни или други добродетели у учениците, които обществото смята за нужни и полезни. Ако го кажем в терминологията на Хораций от „Поетическото изкуство“, четенето и възприемането на художествената литература следва да носят и наслаждение, и полза (Horatsiy 1983, 333 – 334 стих).

За да отекне литературният текст, той следва да бъде поставен в система от контексти. Тогава той става естетически или дидактически значим, тогава той би могъл да бъде и полезен.

По една много устойчива традиция изучаването на българска литература в българското училище се вписва главно в националноисторическия контекст. Това е обяснимо, доколкото модерната българска литература започва своето развитие, преди да има българска държава. В тази ситуация литературата изпълнява обединителните функции на липсващите национални институции. Както отбелязва Панайот Карагьозов, „векове наред фолклорът и литературата заместват редица отсъстващи културни, обществени и политически институции и предпазват славянските народи от физическа и духовна асимилация“ (Karagyozov 1992, рр. 157 – 158). Литературата разказва за българската история, красотите на българската природа, звучността на българския език и т.н. Тя трябва да създаде чувство на национално единство и национална гордост и да даде отговор на двата важни въпроса: кои сме ние и защо сме такива. Може би най-синтезирано тази претенция е заявена в класическото стихотворение на Вазов „Аз съм българче“: „Българин да се наричам,/ първа радост е за мене!“. Факт е, че за повечето българи сюжетът на националната история има преди всичко литературни образи: „История славянобългарска“, „Под игото“, „Епопея на забравените“, „Записки по българските въстания“, военните разкази на Йовков, „Железният светилник“, „Тютюн“ и много още. От друга страна, разбирането на тези и подобни на тях произведения би останало непълно, ако не се познава националноисторическият контекст. Вън от този контекст „Под игото“ остава сензационно-приключенски роман, а „Тютюн“ – любовно-психологически. В съвременната социокултурна ситуация прекаленото акцентуване върху националноисторическия контекст повече поставя, отколкото решава проблеми при преподаването на българската литература, и то не само сред небългари или пък българи, живеещи в чужбина и непознаващи националната ни история. Причините са няколко. От една страна, България вече над 140 години е държава с действащи институции (образователни, културни, просветни, административни и т.н.) и изучаването на литературата като помагало по история, география, етнология и под. не е особено продуктивно. От друга страна, без да твърдим, че съвременните ученици или студенти са аисторични, смятаме, че големите исторически наративи, особено в техния патетичен вариант, нито са особено актуални, нито особено въздействащи.

Културно-историческият контекст е необходим, за да могат да се тълкуват в дълбочина образите, темите и сюжетите. Очевидно е, че ни трябват допълнителни знания (контексти), за да можем да разберем трагедията на селяните от поемата „Градушка“ на Яворов или на Боне Крайненеца от ЕлинПелиновия разказ „На браздата“. За съвременния човек градушката не е кой знае каква трагедия, защото тя не се отразява пряко върху неговия живот (не е свързана с глад, да речем), а пък драмата, породена от смъртта на кравата Сивушка, няма как да бъде разбрана, защото кравите отдавна вече не са част от бита на съвременния човек. Съвременният ученик с учудване констатира, че реалната крава не е лилава, както е в опаковките на шоколадите „Милка“, или друг пример – обяснява на родителите си, че когато е бил при баба и дядо на село, е видял истински дракон, нищо че баба и дядо са се мъчили да го убедят, че това е просто селският бик. Примерите могат да бъдат много.

Най-общо (и най-схематично) казано, това, че България докъм 50-те години на ХХ век е аграрна държава, в която над 70% от населението живее в селата и е свързано със селския труд, определя образи, сюжети и конфликти на голяма част от българската литературна класика. В една постаграрна (а вече и постиндустриална) България този тип класика няма как да предизвика реакция – естетическа или емоционална, без разказ за културно-историческия контекст, който я поражда.

Разбира се, културно-историческият контекст не се свързва единствено и само с това, че България е била аграрна държава и това е определяло спецификата на националната ни класика. Няма как да разберем пълноценно стихотворенията на Смирненски и Вапцаров, на септемврийските поети или поемата „Септември“ на Гео Милев, ако не ги свържем с културно-историческия контекст на времето между двете световни войни, в което актуални са колективистичните идеи, а основен е въпросът за справедливостта. Идеята, че светът трябва да бъде променен, защото е несправедлив, че тази промяна неминуемо става по пътя на борбата, а борбата също толкова неминуемо иска жертви, е част от духа на тогавашното време. Изведен извън културно-историческия контекст, стихът на Вапцаров „какво тук значи някаква си личност“ просто е неразбираем в контекста на съвременната култура, в която значима е именно личността.

Културно-историческият контекст има различни измерения: социокултурни, идеологически, технологични, политически, медийни и др. Подробното им разглеждане далеч би надхвърлило претенциите на настоящия текст, които се свеждат до това да се резюмират различните контексти и възможностите, които те дават по отношение на рецепцията на литературната ни класика.

Контекст на личния опит. Той е свързан с възрастта, степента на образованост, особеностите на характера, семейната среда и т.н. Ясно е, че когато българската литература се преподава на хора, които са извън българските национални или културно-исторически контексти, акцентът при преподаване следва да се постави именно върху този контекст, а доколкото националноисторическият контекст все повече избледнява и за хората, родени и учещи в България, контекстът на личния опит придобива още по-голямо значение. Логичен в този смисъл е акцентът в учебните програми по литература, утвърдени от МОН: преподаването да бъде съобразено с житейския опит на ученика: „Съпоставя с личния си опит интерпретирани в изучените текстове ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за Просвещението, Романтизма, модерността и Българското възраждане, и обосновава позиция по тях“ (Учебна програма по български език и литература за IX клас, компонент Литература). Ако продължим с примерите, основани на Яворовата поема „Градушка“, съвременният ученик или студент няма как да разбере драмата на хората, чийто труд е унищожен и те са обречени на глад. Би могъл обаче да сведе ситуацията до нещо, което му е познато: някой стихийно и безсмислено е унищожил негов проект, мечта и т.н. „Черното зло“, което е понесло селяните във финала на „Градушка“, също би могло да бъде сведено до контекста на личния опит – има ли го, преодолимо ли е, кое го предизвиква, можем ли да се опазим от него.

Контекстът на личния опит предполага предварителни познания от страна на преподавателя за произхода, етническата принадлежност, възрастовите особености на учениците. Колеги, преподаващи по проект за ограмотяване на роми, споделиха, че произведения от българската литературна класика биват разбирани и тълкувани въз основата на базисни опозиции на личния опит: справедливо – несправедливо; красиво – грозно; реално – фантастично; тъжно – смешно и т.н. Много интересен бе коментарът на ученик от XI клас след презентация, съпоставяща „Моята молитва“ на Ботев и дванадесета глава на поемата „Септември“ на Гео Милев: Depeche Mode. На поканата да уточни какво има предвид, последва: „Ами много ясно, Personal Jesus! Личният опит бе успоредил три епохи: предосвобожденската, тази на 20-те години на ХХ век и съвременната, смесвайки в някакъв постмодернистичен маниер възрожденско богоборчество/боготърсачество, междувоенен експресионизъм и New wave музика и поезия от края на 80-те години на ХХ век. Струва ни се, че контекстът на личния опит има значителен потенциал за отекването на художествения текст сред съвременните ученици и студенти и по още една причина, за която вече стана дума: намаляващото влияние на големите исторически наративи. Пресилено ще е да се твърди, че съвременният млад човек ситуира себе си изключително тук и сега, без да се интересува от миналото, но технологиите го поставят ежедневно в множество едновременно съществуващи светове. Във времето на хиперлинковете, рекламните банери, на стотиците телевизионни програми, които с помощта на дистанционното управление могат да се сменят в произволен ред, няма как да не се променят нагласите към възприемане на историческия разказ и способността на читателя да се съсредоточи върху един сюжет. Той действително стои пред множество прозорци, които в технологичен план или като метафора му предлага известната операционна система Windows. От друга страна, точно тази едновременност на неедновременностите, които съвременните технологии осъществяват, изгражда един специфичен личен свят и опит, в който литературният текст би могъл да се ситуира.

Биографичен контекст. Той е добре познат на всеки, който е изучавал литература в българското училище. При него се търси връзката между биографията на автора и неговите произведения. Биографичният контекст безусловно спомага за по-задълбоченото тълкуване и познание и оттам – за удоволствието от четенето и разбирането. Опасността при него е от смесване на двата реда: на реалния живот на автора и на фикционалния (въобразен, измислен) сюжет на неговите персонажи. Съществено е да бъде обяснено, че литературата отразява (пресътворява, измисля, доизмисля) живота; тя не е животът, и че връзката биография – творчество има много измерения. Христо Ботев, да речем, насочва цялата си енергия в борбата за освобождение; свободата за него е начин на живот. Свободата обаче има и доста интересни и неприемливи от гледна точка на ежедневния морал прояви. Захари Стоянов разказва как майката на Ботев, пристигнала при него в Румъния, скоро разбира, че синът ѝ, зает с организирането на борбата за освобождение, просто няма време за нея и ако не иска да гладува, трябва да си търси друго място (Stoyanov 1976, рр. 215, 224). Биографичният контекст дава и добри възможности при обясняване психологията на литературното творчество. Многократно, да речем, ми се е налагало да обяснявам пред ученици, че Атанас Далчев не е нито „комплексар“, нито депресивен тип, че освен „Болница“, „Старите моми“, „Вратите“, „Дяволско“ и „Повест“ той пише за чудото на задните дворове, където оприличава закаченото на балконския простор пране на платна на кораб. Че творческият акт би могъл да се оприличи на игра, в която авторът използва различни маски, въплътявайки се в една или друга роля. И най-вече, че когато тръгнем да реконструираме биография въз основа на творчеството на един или друг писател, най-често създаваме нереален конструкт.

Контекст на литературния процес. Той би бил полезен при иманентното изучаване на литературата, доколкото се основава върху общоприети понятия като литературно направление, течение, школа и дава възможност конкретното литературно произведение да бъде вписано в някаква система. Този контекст, заедно с контекста на личния опит, би могъл да е в основата на преподаване на българска литература на небългари или на българи, неучили в българско училище. Той дава основа за сравнение между произведения на базата на принадлежността им към определено направление, течение или школа. Да кажем, „Железният светилник“ на Талев може да се преподава като роман за пробуждането на българите, може да се преподава обаче и като роман – семейна сага. Поезията на Далчев – като своеобразно проявление на предметната поезия; поезията на Вапцаров – като израз на колективистичните идеологии, актуални в Европа през първата половина на ХХ век. Изобщо контекстът на литературния процес дава възможност да се реализира един от основните принципи на обучението – от познатото към непознатото. Проблематиката на творби като „Земя“ на Елин Пелин, „Татул“ и „Снаха“ на Караславов може да бъде доближена до възпитаници на руската или украинската образователна система чрез филма на Довженко „Земя“ или пък повестта „Земя“ на Олга Кобилянска. „Септември“ на Гео Милев пък прекрасно може да бъде тълкувана и разбрана въз основа на поетиката на експресионизма. Нека отчетем обаче, че контекстът на литературния процес работи ефективно сред специализирана аудитория. При изучаването на литература в училище неговата ефективност е значително по-ниска, независимо че учебните програми предполагат някакви общи познания върху европейския литературен процес с неговите характерни направления.

Технологичен контекст. Той става все по-значим с оглед експоненциалното развитие на технологиите и все по-налагащата се симбиоза човек – средство за комуникация – интернет. За един аспект от влиянието на технологичния контекст вече стана въпрос: съвременният човек стои пред множество едновременно отворени прозорци, изпитва съмнение дали гледа най-интересния (най-полезния, най-правилния, най-забавния), и непрекъснато сърфира между прозорците. Самата дума браузър (browser) идва от глагола browse, който пък се превежда като „пощипвам, паса – за коза“ и доста добре описва семантиката на браузването: не последователен процес на възприемане и осмисляне на конкретен факт или сюжет, а именно хаотично пощипване/похапване от тревата на знанието или забавата. Закономерно другото значение на browse е „чета безразборно“. От една страна, както вече стана дума, това води до трудности и при възприемането, и при тълкуването на големи романови сюжети и по тази причина е много сложно да се мотивират и български, и небългарски ученици, а и студенти да изчетат „Под игото“, „Тютюн“, „Железният светилник“ и под. От друга страна обаче, мигновеният достъп до разнопосочна информация, която съвременните технологии предлагат, дава възможност да се изграждат най-различни ситуации, които да провокират читателя към размисъл по повод на един или друг сюжет от българската или небългарската литература. Темата за нишките и мрежите в творчеството на Йовков, която интерпретирахме с ученици от училища в Благоевград и Самоков, се оказа добър повод за размисъл върху много различни, на пръв поглед, епохи и символи: от Минотавъра, Тезей и Ариадна, през Лабиринта на света, състезанието между Атина и Арахна, епизодите, в които Рада шие скъсаната дреха на Шибил, а Женда върти вретеното и източва нишката, та чак до съвременния вариант на нишката – паяжина, а именно WWW.

Да завършим с очевидното: преподаването на литература се основава върху това да могат да се изведат и активизират у читателите (учениците) възможно най-голям брой контексти, съобразени с общата култура, възрастта, семейната среда, етническата или националната принадлежност. Именно уместно подбраната палитра от контексти би допринесла художественият текст да отекне най-пълно в съзнанието на читателя.

ЛИТЕРАТУРА

БАШЛЯР, Г., 2004. Поэтика пространства. Москва РОССПЭН.

КАРАГЬОЗОВ, П., 1992. Сравнително-историческите синтези на славянските литератури (до края на ХIХ век) В: Годишник на СУ, ФСлФ, том 84.

СТОЯНОВ, З., 1976. Христо Ботйов. Опит за биография, Изд. на БЗНС, София.

ХОРАЦИЙ, 1983. Поетическото изкуство. Изд. „Наука и изкуство“, София.

REFERENCES

BASHLYAR, G., 2004. Poetika prostranstva. Moskva ROSSP'EN.

KARAGYOZOV, P. 1992. Sravnitelno-istoricheskite sintezy na slavyanskite literaturi (do kraya na XIX vek V: Godishnik na SU, FSlF, vol. 84.

STOYANOV, Z., 1976. Hristo Botyov. Opit za biografia. Sofia: Izd. na BZNS.

HORATSIY, 1983. Poeticheskoto izkustvo. Sofia: Nauka i izkustvo.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.