Български език и литература
Вход / Регистрация

2016/4, стр. 367 - 376

ДИАЛОГЪТ НА Д. ДЕБЕЛЯНОВ С БОДЛЕР, ВЕРЛЕН, ЖАМ И РЕМБО

Магдалена Петрова
E-mail: magdalena_ipetrova@abv.bg
Department of Germanic and Romance Studies
Faculty of Philology
Southwest University
66 Ivan Mihailov Str.
2700 Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Във военния цикъл „Скрити вопли“ се наблюдава интензивен диалог на стихотворенията на Дебелянов с тези на френските поети. Творчеството на нито един поет или художник не може да разкрие пълния си смисъл само по себе си. Да бъде разбрано то и оценено, означава да се вземат предвид връзките му с други творби. Целта на сравнителния анализ е извеждането на нови значения, които текстът на Дебелянов включва в себе си и чието разбиране сe улеснява от поезията на Бодлер, Жам, Рембо и Верлен.

Ключови думи: poetry, symbolists, mimesis, semiosis, intertextuality

През 1912 г. Димчо Дебелянов написва „Самотници“. Заглавието и посвещението на Пенчо Славейков ориентират смисъла на стихотворението. Текстът е кратък и съм изкушена да го цитирам целия:

Самотен бор на върха – страж забравен,

терзан от буря и горен от жажда,

аз чух възрадван твоя стон сподавен

в часа, когато бурята се ражда –

и върна ли се някога в праховете

на силний град и в гмежа сам остана,

успешно твоят спомен ще ми свети

и ще успива всяка нова рана.

Че в свойта горда мъка аз ще зная

и друга мъка, други стон сподавен,

пронесен и затихнал сам в безкрая,

самотен бор на върха – страж забравен!

Борът на върха на планината олицетворява поета, устремен към безкрая, вечната красота и абсолютното, който се опитва да разгадае вселената, да проникне в тайните на мирозданието, а това неизбежно води към самота. Оттам и проклятието му, осмелил се да се издигне толкова високо, той е обречен на неразбиране и страдание.

Наследената от символистите романтична концепция за поета съдържа непреодолим дуализъм между божествено и човешко, небе и земя, изкуство и живот. Чрез поезията той се доближава до красотата и абсолютното, прави света по-красив и същевременно осмисля живота си. Но цената, която трябва да плати, за да се доближи до небесния огън, е висока. Творецът трябва да се откаже от земното щастие и от света на съвременниците си. Или пък – едно още по-радикално решение – той може да предпочете смъртта пред живота. Единственият блян, който има стойност за него, е абсолютното, но идеалът е недостижим и съдбата на поета е да изживее неуспеха си докрай.

Това, което дава сили на лирическия герой на „Самотници“ да понесе и осмисли съдбата си, е споменът, който внася светлина в живота му, за „друга мъка, други стон сподавен, / пренесен и затихнал сам в безкрая“. Този стон звучи като ехо на стона във „Фаровете“ на Бодлер:

И наистина, Господи, знаеш ли ти

в този свят по-достоен залог за човечност

от пламтящия стон, който цял век лети

и издъхва на прага на твоята вечност! 1)

Car c’est vraiment, Seigneur, le meilleur témoignage

Que nous puissions donner de notre dignité

Que cet ardent sanglot qui roule d’âge en âge

Et vient mourir au bord de votre éternité!

Въпреки че не той самият е измислил понятието за автор фар, Бодлер оставя ярка представа за образа на човека на изкуството – светлина за човечеството през вековете, той е доказателство за способността на индивида да надмине себе си, както и да преодолее нещастието си, преобразявайки го в поезия.

Бодлер, така трагично изолиран в личния си живот, иска да бъде заобиколен в живота си на писател от поети и художници. Заобиколен от себеподобни, тези, които имат въображение, начин на мислене и чувстване, подобни на неговите. Така той се разкрива не като ограничен в мислите си самотник, а сякаш предхождан, обогатен и поддържан от цял кортеж от предшественици, които са предложили вече подобни версии. Той ги нарича „фарове“. Разхождайки се по брега през нощта, човек може да види известен брой светещи точки, хвърлящи светлината си на големи разстояния. Те са изолирани и все пак свързани помежду си, защото си приличат. За Бодлер големите художници, както и големите поети, са подобни на тези светещи точки, които, разположени на различни разстояния една от друга, създават верига, по която се движи мисълта, констатираща приликите. „Фаровете“ са за него част от огромната всемирна аналогия, която открива между своята мисъл и света, между своята мисъл и мисълта на предшествениците си в използването на богатствата на аналогичната истина. И понеже последната се разкрива не директно, а чрез непрекъснато препращане в серия от огледала и отзвуци, няма нищо чудно в това, че аналогичният свят на Бодлер се проявява като непрекъснато подемани и препредавани думи, повтаряни от хиляди лабиринти, препращани чрез хиляди мегафони.

Всичко това може да се каже и за Дебелянов. И ако в „Самотници“ той се обръща към само един предшественик, то почти цялата му поезия е изградена върху диалог с френски и руски поети. Поетът е самотен и изпитва необходимост да се включи в общност, в съжителство в една отвъдвремева духовност, в идеи и представи на други страни, на други поети и мислители. Над неговия проблематичен живот се издига втори, по-възвишен и непреходен свят.

На 29 януари 1916 г. Дебелянов заминава на фронта, където, критиците са единодушни, създава началото на нов художествен изказ за българската поезия. Забелязва се известна промяна в поетиката на стихотворенията от цикъла „Скрити вопли“ – изразен стремеж към земна сетивност и простота, както и към предметно-конкретна образност. Ако читателят съпостави тези стихотворения с биографичните факти, остава с впечатление за размиването на границата между поезия и действителност, сякаш реалността започва усърдно да имитира литературата. На 22 февруари същата година поетът написва „Прииждат, връщат се“. Мотото на стихотворението е цитат в оригинал от Франсис Жам:

Dis-moi, dis-moi guérirai-je

De ce qui est dans mon cœur…

Това двустишие, взето от „Седма елегия“ от стихосбирката „Траурът на игликите“, остава неразбираемо за по-голямата част от читателите не само защото цитатът е на френски език, но и поради непознаване на текста на цялото стихотворение, което е изградено от симетрични реплики между поета и неговата смърт2) .

Между мотото (първите два стиха от „Седма елегия“, в която лирическият герой разговаря със своята „така обичана“ смърт, дошла да го отведе в рая, далече от земните страдания) и последните два стиха от втората строфа на „Прииждат, връщат се“

и чакаш примирено празника на кървавия смях,

когато и над твоя свят съдбата мрак ще протръби

се осъществява диалог, дискретно скрит от Дебелянов, върху темата за очакваната и неизбежна смърт. На поетичната почти детска наивност на текста на Жам Дебелянов отговаря с жестокия образ на смъртта на бойното поле. В първата строфа на стихотворението на българския поет глаголите нямат подлог и са в трето лице множествено число – „прииждат, връщат се“. Във втората строфа е поставен логичният въпрос „Кои са те?“. Отговорът е „Безименни – и ти безимен между тях“. И сред цялото това обезличаване, загуба на самоличност и индивидуалност, характерни за войната, „странно“ се откроява едно име, изписано с латиница – името на френския поет:

И как е странно в грохота на тоя вихър лих,

където всички са един и всеки все пак – сам,

да си припомниш, да пришъпнеш някой плачещ стих

из кротките елегии на Francis Jammes.

Но защо Жам, а не някой друг поет? Темата за смъртта е една от любимите теми на символистите. Жам непринудено отъждествява поезията с живота. Стиховете му са израз на помирение с природата, с бог, с естествеността и искреността. Те носят очарованието на умишлената простота, разказвайки за скромния и всекидневен живот сред обикновените хора. Стихотворенията от военния цикъл на Дебелянов свидетелстват за смирение и приемане на съдбата, както и на смъртта, която предварително е описана в поезията му.

След сражение Дебелянов попада на убит френски войник.

Ето, в хлътналия слог

легнал е спокойно бледен

с примирена скръб загледан

в свода ясен и дълбок.

И по сивата земя,

топлена от ласки южни,

трепкат плахи и ненужни

с кръв напръскани писма.

Този воин, дори само поради факта, че е французин, загинал след поражение, неизбежно извиква спомена за „Спящият в долчинката“ на Рембо, особено когато наблюдателят е поет символист. Действителността предлага вече използвана литературна ситуация и тема, като по този начин мимезисът и семиозисът съвпадат3) .

„Спящият в долчинката“ е едно от първите, но и най-известни стихотворения на Рембо, което той написва на 16 години. Сонетът започва с идилична картина, химн на природата. Долчинката е представена като място, изпълнено с живот и радост. Персонификациите оставят впечатлението за приказен свят. Второто четиристишие описва тялото на войника:

Зелена падина с поток запял в листата –

на всяко стръкче бърза той да прикачи

парче сребро, а слънце откъм планината

блести: долчинката е в пяна от лъчи.

Войниче младо, зинало и гологлаво,

с коси измити в свежата зеленина,

дълбоко спи; бледнее проснато направо

на тревното легло под дъжд от светлина3) .

C’est un trou de verdure où chante une rivière,

Accrochant follement aux herbes des haillons

D’argent ; où le soleil, de la montagne fière,

Luit: c’est un petit val qui mousse de rayons.

Un soldat jeune, bouche ouverte, tête nue,

Et la nuque baignant dans le frais cresson bleu,

Dort ; il est étendu dans l’herbe, sous la nue,

Pâle dans son lit vert où la lumière pleut.

Младият войник, който лежи сред природата като в гроб, в нито един момент не е окачествен като „мъртъв“, за сметка на това глаголът „спя“ е използван три пъти. Не липсват загатвания за насилствената му смърт, но едва в по-следния стих читателят разбира действителното състояние на войника („Две червени дупки има от дясната страна.“ „Il a deux trous rouges au côté droit.“).

Силата на внушение на „Спящият в долчинката“ в голяма степен произтича от дискретността на описанието, което оставя на читателя грижата да намери точните думи, определящи състоянието на младия войник. Елипсата, стегнатият изказ, който позволява да се кажат нещата, без да се подчертават, така че читателят да остане с чувството, че заедно с поета изгражда смисъла, такава е една от ярките характеристики на стила на Рембо и в по-късните му стихотворения.

В стихотворението на Дебелянов „Един убит“ смъртта е обявена още в заглавието. Първата строфа започва с „Той не ни е вече враг“, а последната завършва с „мъртвият не ни е враг“. Тази структура, при която последният стих леко варира първия, е използвана и от Рембо. (Последният стих на „Спящият в долчинката“ подема първия. „C’est un trou de verdure où chante une rivière“ намира симетричното си допълнение в „Il a deux trous rouges au côté droit“.) Идеята за гроб сред природата е обща и за двамата – „trou de verdure“ в „Спящият в долчинката“ – „хлътналия слог“ в „Един убит“. На изобилието от цветове и светлина в романтичната природна картина на Рембо Дебелянов отговаря с черно-белите цветове, характерни за стила му – „сивата земя, / топлена от ласки южни“.

Двете стихотворения са напълно различни и оригинални. „Спящият в долчинката“ до голяма степен дължи своето художествено внушение на алюзивния си характер, докато „Един убит“ въздейства с искреността на непосредственото наблюдение и породените от сцената мисли – но те неизбежно ще влизат в диалог в съзнанието на читателя.

Мъртвият френски войн е част от реалната действителност на фронта. Поетът слага библията му в раницата си и с религиозно смирение продължава към собствената си, предварително обрисувана, смърт. Връзката между живот и творчество сменя посоката си, написаното от поета отразява не само миналото, но и това, което все още не се е случило. През септември 1916 г. Дебелянов написва последното си стихотворение – „Сиротна песен“, намерено след смъртта му, на 29 октомври, сред книжата му. Поетът описва това, което ще му се случи в бъдещето не само като възможност – „Ако загина на война“, но и като спокойно приета съдба – „Ще си отида от света“.

Темата на стихотворението е изповедта равносметка на един поет. За това, че лирическият герой е поет, ни информират както заглавието, така и последните два стиха – „спокоен като песента, / навяваща ненужен спомен“. Тези стихове, които на пръв поглед звучат смущаващо скромно, при по-внимателен прочит извикват в паметта ни стиха на Вазов – „но мойте песни все ще се четат“, защото, очевидно е, че за да навява спомен, макар и „ненужен“, песента на поета трябва да бъде четена.

В произведенията на писателите има сходни идеи, думи и изрази, които влизат в диалог помежду си, като обменят значения. В „Сиротна песен“ звучат отгласи от „Гаспар Хаузер пее“ на Верлен, които оставят впечатлението, че са умишлено търсени, подобно на рими. Темата на песента е подета от друг глас или изсвирена от друг инструмент, както при музикалните импровизации. Изправен пред жестоката военна действителност, Дебелянов продължава поетическия турнир, като по този начин утвърждава тържеството на поезията над смъртта.

Верлен написва стихотворението си в затвора, където се чувства, подобно на Хаузер, самотен и изоставен от всички. Хаузер е парабола на изгнаника, мъчително търсещ своята идентичност. Той е отхвърлен от обществото, а жените му отказват любовта си:

Аз – кроткият сирак, – богат

с очи по-сини от простора,

дойдох в града при всички хора –

видяха в мен наивник млад.

На двадесет, все още плах,

в гърдите с трепети неясни,

разбрах – жените са прекрасни,

но аз не бях красив за тях.

Je suis venu, calme orphelin,

Riche de mes yeux tranquilles,

Vers les hommes des grandes villes :

Ils ne m’ont pas trouvé malin.

A vingt ans un trouble nouveau

Sous le nom d’amoureuses flammes

M’a fait trouver belles les femmes :

Elles ne m’ont pas trouvé beau.

Дори смъртта го пренебрегва:

Не съм храбрец и в младостта –

макар без цар и без родина –

поисках в битка да загина,

но ме отблъсна и смъртта.

Bien que sans patrie et sans roi

Et très brave ne l’étant guère,

J’ai voulu mourir à la guerre :

La mort n’a pas voulu de moi.

Именно оттук – смъртта на фронта, която е отказана на Гаспар, но е предстояща за лирическия герой на „Сиротна песен“, започва контрапунктът на стихотворението на Дебелянов:

Ако загина на война,

жал никого не ще попари –

изгубих майка, а жена

не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби –

приневолен живя сирака

и за утеха, може би,

смъртта в победа ще дочака.

Двете стихотворения имат еднаква структура, изградени са от четири четиристишия. Авторите им подчертават музикалността на стихосложението още в заглавието: „кроткият „сирак“ Гаспар, чието единствено богатство са „спокойните“ му очи, „пее“ историята на живота си, а „бездомният“ „сирак“ на Дебелянов е „спокоен“ като сиротната си „песен“.

Позволих си да подчертая общата за двете стихотворения лексика. Синонимите на „бездомен“ са широко използвани от романтици и символисти, когато става въпрос за положението на поета. Според романтическата концепция по-етът е мъченик, който трябва да бъде непризнат и преследван, за да заслужи дарбата си. Бодлер наследява от романтизма идеята за поета изгнаник. „Благословение“ и „Албатросът“ изразяват следната констатация: поетът не е от този свят, подобно на албатроса, „кралят на лазура“, той е „заточен на земята“. И ето че е неразбран, осмян, дори мразен от себеподобните си поради своята странност. В „Благословение“ Бодлер изгражда образа на поета, който още от детството си е белязан от съдбата. Въпреки че е благословено от Бога, поради самата си дарба детето рискува да стане презрян човек, мъченик. То е самотно и единствените му другари са облаците и бляновете. Стихотворението установява двойствеността на положението на поета. От една страна, той е прокълнат на земята, от друга – благословен от небето и възнаграден с добродетелите на страданието. Преследван от другарите си, прокълнат от майка си, предаден от жена си, поетът моли Бог за милост и накрая приема болката като изкупление:

Към Небесата – там съзира трон сияен! –

Поетът чист издига ръцете си с копнеж

и светлият му дух с отблясъка безкраен

– Благословен бъди за мъките ни, Боже –

а нашите пороци един божествен лек,

най-хубав и най-чист балсам, от който може

пресвята сласт да пламне у силния човек.

Аз знам, в редиците на войнството свято

ще сложиш и Поета след земните тегла,

от теб поканен е и той на празненствата

от твоите Престоли, Господства, Начала.

Знам, благородството е в болката прикрита –

ни този свят, ни адът не ще го окове;

и знам – венецът ми мистичен се изплита

от всичките епохи, от всички светове.

Vers le Ciel, où son œil voit un trône splendide,

Le Poëte serein lève ses bras pieux,

Et les vastes éclairs de son esprit lucide

Lui dérobent l’aspect des peuples furieux:

«Soyez béni, mon Dieu, qui donnez la souffrance

Comme un divin remède à nos impuretés

Et comme la meilleure et la plus pure essence

Qui prépare les forts aux saintes voluptés!

Je sais que vous gardez une place au Poëte

Dans les rangs bienheureux des saintes Légions,

Et que vous l’invitez à l’éternelle fête

Des Trônes, des Vertus, des Dominations.

Je sais que la douleur est la noblesse unique

Où ne mordront jamais la terre et les enfers,

Et qu’il faut pour tresser ma couronne mystique

Imposer tous les temps et tous les univers.

Страданието е представено като знак, че поетът е избраник. В действителност, писателят се чувства определен от Бога да изпълни своята мисия, и е добре запознат с изискванията за осъществяването є. Бодлеровата поетическа концепция за призванието по същество е същата като тази на Дебелянов, който в стихотворението „На злото...“ споделя:

В тревожна мечта се унасям

и виждам през горестен сплин,

че в някаква светла страна съм

на Бога най-светлия син.

Поетът трябва да понесе своето изгнание при хората, като запазва надеждата да бъде спасен. Поезията се ражда сред страдание и самота, но накрая успява да наложи въздействието си върху умовете и сърцата на читателите. За това свидетелстват творчеството и животът на Дебелянов – един от най-музикалните български поети, в чиито стихове ритъмът, интонацията и римата са изведени до своята най-висока точка. По-късно българският поет също, на свой ред, подобно на поетите, с които влиза в диалог, ще се превърне във „фар“ за много читатели и хора на изкуството.

БЕЛЕЖКИ

1. Превод Кирил Кадийски, „Цветя на злото“, Издателство „Нов Златорог“, София, 1998.

2. – Dis-moi, dis-moi, guérirai-je

de ce qui est dans mon coeur?

– Ami, ami, la neige

ne guérit pas de sa blancheur.

– Amie qui, dans les larmes, souris

comme un arc-en-ciel dans la pluie,

dis-moi, dis-moi, ô Mamore,

s’il me faudra mourir encore?

– Es-tu fou mon petit ami?

Tu le sais... Nous irons en Paradis...

– O Mamore, dans le ciel bleu,

dis? Que diras-tu au Bon-Dieu?

– Je lui dirai que, sur la terre,

il y a de grandes misères.

– O Mamore tant aimée...Dis?...

Comment sera le Paradis?

– Il y aura des harpes

d’azur et des écharpes.

– Qu’y aura-t-il encore, Mamore,

au Paradis? Encore...Encore...

– O ami je suis ta Mamore.

Au Paradis il y a notre amour.

3. Както твърди Рифатер, „ако на нивото на мимезиса референти на думите са вещи или понятия, на нивото на семиозиса тази роля изпълняват другите текстове“. Riffaterre M. Sémiotique intertextuelle: Interpretant – Revue d’esthétique, 1971, №1/2, 128 – 151.

4. Преводът е от Пенчо Симов, сб. „Френска поезия“, София, Наука и култура, 1978.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.