Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2023-4-5N

2023/4, стр. 398 - 406

НАГЛАСИ КЪМ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРИСТИКА В ЧУЖБИНА

Надежда Сталянова
OrcID: ORCID iD:0000-0002-8271-0078
E-mail: nadezhda_stalyanova@slav.uni-sofia.bg
Faculty of Slavic Studies
Sofia University
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: Статиятаразглежданагласатанастудентифилолозикъмобучението по българистика в чуждестранни университети1. Въз основа на проведена през месец юни 2023 г. анкета се обобщават очакванията на студенти относно изучавани учебни предмети и идеи за бъдеща професионална реализация. В текста се прави статистика на отговорите на няколко въпроса – кои учебни предмети би трябвало да са задължителни за хората, следващи българистика в чужбина, какви умения би трябвало да придобият чуждестранните българисти, какви практики и стажове би трябвало да включва обучението в специалност „Българистика“ в чужбина и в какви професии биха могли да се реализират хора, завършили българистика в чужбина. Обработените резултати категорично посочват, че професионалната реализация на чуждестранните българисти се очаква да бъде основно в сферата на образованието като преподаватели по български език в училище или в университет, както и като преводачи. Студентите смятат за особено подходящи академичните обмени и работните стажове в България в институции, учреждения и фирми. Очаквани умения от завършващи българисти са свързани с овладяването както на практическия български език, така и на граматичната му структура. Познаването на културното наследство и народопсихологията също се възприема за ключово за професионалната бъдеща реализация на студентите, изучаващи българистика.

Ключови думи: чуждестранна българистика; български език като чужд; нагласи

В последните години сферата на висшето образование се изправи пред много предизвикателства, които породиха редица адаптации в подхода към академичния образователен процес. Все повече се взимат предвид променящите се и нарастващи очаквания от страна на студентите към учебното съдържание и начинa на представянето му, както и динамичната бизнес среда, търсеща свои кадри сред абсолвентите на филологическите дисциплини. От друга страна, в България традиционно се обръща голямо внимание на българистичните университетски специалности извън границите на родината ни. За всички (специалисти и неспециалисти) е ясно, че през последните десетилетия коренно се промениха причините и мотивите на младите хора, решили да следват българистика в чужбина, което наложи гъвкавост и приспособимост на подхода на преподавателите, постигане на по-висока степен на атрактивност и практическа приложимост на съдържанието на учебните програми.

Съдбата на българистиката и в частност преподаването на български език в чуждестранните университети традиционно са обект на размишления и анализ от страна на университетски преподаватели и лектори. Периодично те се споделят пред академичната общност на конференции1, публикуват се в специализирани издания (Lekova, Padeshka 2022). Често се правят интервюта с лекторите по български език в чуждестранните университети2,3. Подробно се описват предизвикателствата пред преподавателите и изготвящите учебни планове, като българистиката се разглежда в контекста на славистиката, балканистиката и ареалните изследвания (Dobrikova 2018, Krejcova 2018, Ivanova 2006).

За целите на настоящото изследване решихме да проучим нагласите на български студенти, връстници на колегите им българисти в чужбина. За целта проведохме анкета сред студенти от СУ „Св. Климент Охридски“. Анализ въз основа на очакванията на студенти относно изучавани учебни предмети, идеи за бъдеща реализация и под. вече сме правили сред студенти слависти през 2015 г. (Stalyanova 2015). Респондентите в настоящата анкета са на възраст 19 – 56 години и са студенти в следните специалности: „Скандинавистика“, „Балканистика“ и магистърска програма „Преводач редактор“. Анкетата се проведе през месец юни 2023 г. Използваният метод е анонимна анкета, по-пълнена в рамките на учебен час в университета. Анкетата съдържаше четири въпроса: 1. Кои учебни предмети би трябвало да са задължителни за хората, следващи българистика в чужбина? 2. Какви умения би трябвало да придобият чуждестранните българисти? 3. Какви практики и стажове би трябвало да включва обучението в специалност „Българистика“ в чужбина? 4. В какви професии биха могли да се реализират хора, завършили българистика в чужбина? Изборът на респондентни не беше случаен – студентите следват филологически специалности с чужд език, аналогично на колегите си чуждестранни българисти. Резултатите биха откроили очакванията на студенти по отношение на плановете им за кариерно развитие, придобиване на нужна квалификация и изброяване на необходими умения, получени в рамките на висшето им образование. Представяме анализ на получените отговори с уговорката, че на всеки от въпросите болшинството респонденти са дали повече от един отговор.

На въпроса „Кои учебни предмети би трябвало да са задължителни за хората, следващи българистика в чужбина?“ съвсем очаквано преобладаващата част от респондентите посочват практически български език, както и езиковедски дисциплини, свързани с теоретичното му описание. Почти половината отговори посочват български език (граматика) – 44%. Често се появяват наименования на отделни учебни дисциплини – старобългарският трябва да бъде задължителен; правопис и правоговор; морфология, артикулация, употреба на пунктуационни знаци, произношение. Като отговори освен обобщените названия граматика и български език се появяват всички теоретични лингвистични дисциплини – фонетика, лексикология, морфология, синтаксис, езикова култура, дори увод в диалектологията, историческа граматика и славянско езикознание. Срещат се и максимално обобщени отговори: всичко, което кореспондира с българския език и литература. Почти еднакъв процент отговори открояват необходимо изучаване на българска история, култура – 26%, и българска литература – 24 %. Единични, но любопитни отговори се срещат за българска музика – 2%, превод – 1%, религия/православно християнство – 2%, и география – 1%. Графично резултатите се представят по следния начин:

В отговорите на въпроса „Какви умения би трябвало да придобият чуждестранните българисти?“ съвсем закономерно преобладават езиковите умения – 66%. Тук под една или друга форма се посочват основните езикови умения (и тяхното директно изброяване) – четене, писане, слушане и говорене, като се акцентира върху високата степен на владеене на българския език и свободното му ползване – умения да пишат правилно; умения за правилен правопис и пунктуация; да говорят, пишат и четат правилно на български; умения за комуникация посредством български език; със сигурност е необходимо да могат да четат с разбиране, да пишат, да слушат и говорят ясно; да могат да водят разговори на български език; да се изразяват свободно на български, без да изпитват затруднения; би трябвало да усвоят езиковите норми в българския език, за да станат функционално грамотни, за да разбират текстовете, които четат на български; да познават най-основните граматични особености на езика; да провеждат свободен разговор на български език; да усвояват и да възпроизвеждат свободно информация на български език. Няколко респонденти очакват българистите да са запознати и с диалектното разнообразие на българския език – уменията да пишат, говорят, четат и разбират различните специфики и диалекти в езика. Към бъдещите чуждестранни българисти респондентите имат очаквания да са научили книжовноезиковите норми и да демонстрират висока езикова култура: да говорят правилен български език и да имат висока писмена грамотност по български език. Овладяването на езика се осмисля и като предпоставка за успешно евентуално интегриране в българското общество: задоволително би било да владеят езика достатъчно добре, че да могат да бъдат адекватни членове на българското общество, в случай че се наложи да работят и живеят в България; умения за успешна комуникация на български език; да умеят да структурират изречения, за да могат да изразят мнението си по даден въпрос, да владеят езика на ниво, което е достатъчно за провеждане на нормален разговор. В отговорите наблюдаваме доста нееднородни и различни по своята същност очаквания – от познания, гарантиращи интегриране в обществото, и висока степен на овладяване на нормите на езика до минималните изисквания за граматично правилно структурирани изречения, т.е. очакванията варират от минималистични до свръхзавишени. На второ място респондентите открояват важността на познаването на българската история, култура и народопсихология – 23,8% – да са добре запознати с особеностите на българската народопсихология; понятия от културата и манталитета на българския народ; познаване на културата на страната; да се ориентират в българския исторически и културен контекст; културен усет; културологични умения. Редица отговори отчитат за важно умение да превеждат – 1,7% да превеждат смислово съдържателни текстове; да бъдат в състояние да превеждат двустранно (най-вероятно се има предвид двупосочно) от собствения си майчин език към български и обратно; познаването на политическата ситуация в България – 1,7%, уменията за интертекстуални препратки – 1,7 %, и креативното мислене – 1,7%. Тъй като професионалната реализация на българистите се обвързва с преподаването на български език и литература (виж анализа на следващите два отговора), като съществени умения се осмислят и тези за преподаване – 1,7 % – умения за обясняване на правила на други хора, незапознати с езика; да могат да преподават български език и литература. Графично резултатите се представят по следния начин:

Като интегрална част от висшето образование в последните години се наложиха различните форми на учебно-професионални практики, стажове, обмени, които служат за запознаване на студентите с реалната работна среда, с прилагане на практика на получените академични знания и с възможността за избор на бъдеща професионална реализация. Този вид стажове са специфични за всяка специалност и професионално направление. Затова отговорите на въпроса „Какви практики и стажове би трябвало да включва обучението в специалност „Българистика“ в чужбина?“ биха ни дали ориентир какво очакват и какво биха желали студентите, така че следването им да придобие практико-приложна ориентация и в какви посоки имат желание да провеждат стажове. Резултатите от анкетата ясно сочат, че най-желани са работните стажове – 33,8% (стаж в българска фирма/учреждение; стаж в списание или вестник с фокус върху България; стаж в издателска къща; стаж в български държавни институции; екскурзовод на български туристи, стажове при български работодатели (най-общо). Към работните практики можем да причислим и посочените стажове в български посолства и български културни институции в чужбина – 5,8%, вкл. организиране на дни на българското изкуство, и стажове в институциите на ЕС – 1,7%. Към желаните стажове се срещат и такива, свързани с превод и редактиране на текстове – 1,2 % (в преводачески фирми; в преводачески агенции; в редакции; преводи на български филми и литературни произведения).

Българските студенти също така смятат за уместни практики, свързани с преподаване на български език в училище – 22,6% (практика в българско училище; стаж в училище; практика или стаж при преподавател от българска народност). Преподавателската практика може да е под форма на преподаване в университет – 7,3%. Като успешни и полезни се посочват студентски обмени/мобилности – 11,9% („Еразъм“, пребиваване в България поне 1 година; културни и езикови обмени в български университети) и екскурзии с учебна цел – 3,6%. Интересно предложение е провеждането на дискусии по актуални обществени теми – 1,4%.

Графично резултатите се представят по следния начин:

Отговорите на въпроса „В какви професии биха могли да се реализират хора, завършили българистика в чужбина?“ не носят изненада. Предвидимо е, че основните професии, в които респондентите смятат, че биха се реализирали българистите, са преводач – 29 %, и учител по български език – 21 % (като тук се дават варианти – в български училища, в неделни училища в чужбина). Често българистът се възприема като бъдещ дипломат – 10%, журналист – 9%, и преподавател в университет – 13,5 %. Други професионални възможности са научен изследовател – 1,8%, екскурзовод – 6,2 %, служител в български културен институт – 1,8%, редактор – 2,7%, копирайтър, PR – 1 %, консултант – 1 %, служител в компания/институция за международно сътрудничество – 1,8 %, дори са посочени и по-екзотични, но напълно отговарящи за квалификацията професии – литературен агент – 1 %, глас за дублаж на филми – 1 %. Респондентите посочват също така и по-общи отговори, в които не се конкретизира дадена професия: специалисти по български език в различни културни и академични институции; да заемат определени постове в български агенции в офиси в чужбина; всичко, което е предоставено като възможност за българи в чужбина; връзки между България и съответната страна.

Графично резултатите се представят по следния начин:

В заключение бихме могли да обобщим, че обработените резултати категорично посочват, че професионалната реализация на чуждестранните българисти се очаква да бъде основно в сферата на образованието като преподаватели по български език в училище или в университет, както и като преводачи. Студентите смятат за особено подходящи академичните обмени и работните стажове в България в институции, учреждения и фирми. Очакваните умения, получени от завършващи българисти, са свързани с овладяването както на практическия български език, така и на граматичната му структура. Познаването на културното наследство и народопсихологията също се възприема за ключово за професионалната бъдеща реализация на студентите, изучаващи българистика.

Настоящият текст представя част от по-голямо изследване на нагласите към обучението по българистика в чуждестранни университети. Предстои провеждане на анкета сред студенти в чуждестранни университети, изучаващи българистика. След нея ще бъде направен сравнителен анализ на очакванията и желанията на студентите в България и извън нея, което ще даде по-детайлна картина за това как обучаемите възприемат учебните програми и каква професионална реализация предвиждат за себе си и колегите си.

Благодарности. Tова изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

БЕЛЕЖКИ

1. Международна конференция на тема „Българистиката извън България: академични поколения и диалози“ (2021 г.); международна научна конференция „Българският език, литература и култура – пътища през мултикултурния свят“ (Неапол, 18 – 21 ноември 2021), „Българистиката извън Европа – предизвикателства и перспективи“ (2022) и др.

2. Виж Българистика под карантина, Филологически форум, година 6 (2020), брой 1 (11) (https://philol-forum.uni-sofia.bg/wp-content/uploads/2020/08/ FF_2020_11_200-224_25_BG.pdf).

3. Виж Българистиката в чуждестранните университети, Литературен вестник, 12 – 18.12.2001.

ЛИТЕРАТУРА

ДОБРИКОВА, М., 2018, Между традиции и перспективи. Българистиката във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава в навечерието на 100-годишния ѝ юбилей, Orbis linguarum, vol. 16, no. 2, рр. 7 – 15.

ИВАНОВА, Ц., 2006, Българският език в европейското университетско образование – статус, проблеми, перспективи, Електронно списание LiterNet. 2006, vol. 5, no. 78.(https://liternet.bg/publish10/ civanova/bylgarskiat.htm)

КРЕЙЧОВА, Е. КРЕЙЧИ, П. 2018 Българистиката в Бърно – лебедова песен или ново начало? Езиков свят – Orbis Linguarum, vol. 16, no. 2, pp. 20 – 24.

СТАЛЯНОВА, Н., 2015. Обучението по славистика в XXI век – другата гледна точка, Движение и пространство в славянските езици. Езикознание, редактор/и: Маргарита Младенова, Мая Радичева, Ина Христова, УИ „Св. Кл. Охридски“, стр. 223 – 227.

ЛЕКОВА, Т., ПАДЕШКА, М. (съст.) 2022. Българският език, литература и култура: пътища през мултикултурния свят сборник с доклади, Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, София.

REFERENCES

DOBRIKOVA, M., 2018, Mezhdu traditsii i perspektivi. Balgaristikata vav filosofskia fakultet na universiteta „Komenski“ v Bratislava v navecherieto na 100- godishnia yubiley, Orbis linguarum, vol. 16, no. 2, рр. 7– 15.

IVANOVA, Ts., 2006, Balgarskiyat ezik v evropeyskoto universitetsko obrazovanie – status, problemi, perspektivi, Elektronno spisanie LiterNet. 2006, vol. 5, no. 78. (https://liternet.bg/publish10/civanova/bylgarskiat.htm)

KREJCOVA, E., KREJCI, P. 2018 Balgaristikata v Barno – lebedova pesen ili novo nachalo? Ezikov svyat – Orbis Linguarum, vol. 16, no. 2, pp. 20 – 24.

STALYANOVA, N., 2015. Obuchenieto po slavistika v XXI vek - drugata gledna tochka, Dvizhenie i prostranstvo v slavyanskite ezitsi. Ezikoznanie, redaktor/i:Margarita Mladenova, Maya Radicheva, Ina Hristova, UI „Sv. Kl. Ohridski“, pp. 223 – 227.

LEKOVA, T., PADESHKA, M. (ed.) 2022. Balgarskiyat ezik, literatura i kultura: patishta prez multikulturnia svyat sbornik s dokladi, Natsionalno izdatelstvo za obrazovanie i nauka „Az-buki“, Sofia.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.