Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 206 - 210

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Резюме:

Ключови думи:

Д-р Наталия Няголова е лектор по български език и култура в университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща от 2010 до 2014 година. Завършила е „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и впоследствие е преподавател в катедра „Русистика“ на същия университет. Защитила е дисертация на тема „Предметният код в драматургията на А. П. Чехов“. Специализирала е в университетите в Москва, Белград, Братислава. Автор е на повече от 100 научни монографии и статии, публикувани в 10 различни европейски страни. Била е гост-лектор в Твер, Ниш, Екатеринбург. Работила е като преподавател по български език в Русия и Словакия.

Каква е спецификата на българския лекторат в университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща?

Лекторатът в университет „Лоранд Йотвьош“ е лекторат към специалността „Българистика“, която през 2013 година навърши 60 години. Преподаватели в нея са били достойни имена на унгарската българистика – Терез Надпал, Ленке Чикхеи, Елвира Катуш, Юлиана Пандур, младите колеги Мария Дудаш и Кристина Менхарт. Всеки от тези преподаватели има своята история за това, как се е срещнал с България и как тя се е превърнала в негова съдба. И още един факт – това е лекторат в столицата на страна, в която българската общност присъства вече няколко века. Унгария, поради своето геополитическо положение, векове наред обръща особено внимание на развитието на славистиката. Известни са значимите постижения на унгарската палеославистика и старобългаристика, представена през втората половина на XX век от цяла научна школа в различни университети – Сегед, Будапеща, Дебрецен и др. В подобен контекст работата на българския лектор е сериозно предизвикателство както в научно, така и в методическо отношение. Голяма помощ в нелеката мисия на лектора оказва активното българско самоуправление в Унгария, посолството на страната ни, което реално се интересува от проблемите на специалността, Българският културен институт, Българският културен форум, Унгаро-българското дружество за приятелство. Много скоро очакваме официално посещение на вицепрезидента на България – госпожа Маргарита Попова, в чиято програма запознаването с проблемите на нашата специалност е една от основните точки.

Какво е съдържанието на лектората, който водите? Какви курсове четете?

Предварителното изискване на приемащия университет беше лекторът да поеме литературните курсове. Впоследствие обаче, поради различни причини, се наложи максимално да се разшири диапазонът на преподаваните от лектора дисциплини. Освен основния литературен курс в бакалавърската програма на специалността, включващ възрожденска и нова българска литература (от Освобождението до края на Втората световна война), освен литературните курсове в магистърската степен (модернизъм в славянските литератури и съвременна българска литература), през изминалите четири години поех и курсове по практически български език, езикова практика, българска цивилизация в задължителния корпус от дисциплини, а също и курс по българско кино – в избираемия. Разбира се, това изискваше сериозна подготовка на нови лекционни курсове и семинарни занятия, но от друга страна, това ми даде един многостранен поглед върху системата на обучениев специалността и ми позволи да видя много филологически явления от нов ъгъл, да преоткрия професионално много факти от родната ни култура.

С какви студенти работите? От какви националности, от какви специалности?

Това е може би най-интересната част от моята работа. Традиционно в специалност „Българистика“ на ЕЛТЕ е присъствал голям процент студенти, принадлежащи към българската общност в Унгария. Но в последните години ситуацията силно се е изменила. В момента сред нашите студенти има само двама човека, свързани с българската общност. Немалък процент от нашите студенти са унгарци. Много важна част съставляват студентите, които са от сръбското малцинство в Унгария, които изучават „Сръбска филология“, а при нас получават втора специалност. Останалите студенти, които избират нашата специалност като втора, са от специалностите „Руска филология“, „Полска филология“, „Етнография“, „Украинска филология“ и др.

Според Вас кое мотивира съвременния чуждестранен студент да се насочи към изучаването на български език?

Това е един сериозен въпрос, който в бъдеще според мен ще определи съдбата на специалността. Мотивацията на студентите се формира от две групи причини – субективни и обективни. Когато говоря за обективност, имам предвид механизма, по който ние, българите, презентираме родната си история, култура, съвременното състояние на страната си зад граница. Заради прагматичността на XXI век най-честото приложение, което виждат като професионална реализация нашите студенти, е сферата на туризма. Но на мен ми се струва, че популяризирането на България не бива да се изчерпва с функциите на туристическа дестинация. Младите хора, които още не са посетили родината ни, могат да останат с впечатление, че това е просто страна, в която има море и се прави чудесна шопска салата. Нужни са повече усилия, за да се внуши на чужденеца, че освен красива природа и гастрономически изкушения България е страна на интересна, разнообразна и достатъчно древна култура. Съвременната българска култура се възприема най-лесно от младите хора и за нея по-безпроблемно се намират финансови възможности за презентиране. Но според мен в никакъв случай не бива да се отказваме от популяризиране на нашето Средновековие, предоставящо огромен шанс за присъствието ни сред най-развитите световни цивилизации. Много основания за ситуирането ни на картата на европейската история и култура дава българското Възраждане и България от началото на XX век. Ние малко популяризираме българската култура от втората половина на миналото столетие, отнасяйки се към нея едва ли не срамежливо. Това е грешен подход и в това ме убеди практиката – студентите възприемат с огромен интерес инапълно обективно българската литература, музика, кино от 60-те – 80-те на миналото столетие. Всеки период на българската история и култура има своя ценност, просто трябва да търсим по-гъвкави и съвременни форми за неговото презентиране. Струва ми се, че не бива за сметка на това, което в момента е актуално и доходоносно – сферата на туризма, да се отказваме от подготовка на кадри, които утре ще се заемат с преводаческо дело или научна работа в сферата на българистиката. И не на последно място – не бива да се отказваме от педагогическото направление на специалността. Различните типове кадри изискват различен подход в обучението. Усилията на преподавателския екип са насочени именно към подсигуряването на модел, обслужващ всички профили. Но информационната вълна, идваща от България, също трябва да се съобразява с тази ситуация.

И няколко думи за субективните причини. В специалността „Българистика“ студентите влизат с достатъчно висок приемен бал, бюджетните места са ограничени и от студента се изисква голяма упоритост, за да попадне и завърши докрай обучението си. Всеки млад човек се мотивира за това по различен начин, но за онези, които са били възпитаници на българското училище „Христо Ботев“ в Будапеща, тази мотивация се е постигала по-логично и по-последователно. След закриването на училището приемът на мотивирани млади хора силно се проблематизира. Удивително е какви странни и субективни пътища си намира съдбата, за да насочи кандидат-студента или студента към нас. За едни от нашите студенти такъв път е станал българският фолклор, за други – туризмът, за трети – кирилската азбука, за четвърти – живеещите в България роднини или просто срещата с един интересен човек, който се е оказал българин. И във връзка с темата за личните впечатления, които обуславят, често дори без да съзнаваме това, избора ни за по-нататъшно развитие, трябва да призная един факт, който изключително много ме угнетява. Срамно ми е да призная, че за последните поне две десетилетия будапещенските студентибългаристи не са били на нито една учебна екскурзия в България. Времената са трудни и средствата са ограничени. Но аз вярвам, че съответните личности и институции ще откликнат, за да бъде осъществена тази среща с България, която би била по-красноречива от всички разказани сюжети на лекциите по език, литература, циливизация.

Как „стои“ лекторатът по български език в сравнение с лекторатите по други славянски и неславянски езици?

В Института по славянски и балтийски езици, в който работя, имам колеги лектори от Полша, Хърватия, Словакия, Чехия, Словения, Сърбия, Беларус, Украйна, Литва, Македония. Списъкът е дълъг и амбицията на университет „Лоранд Йотвьош“ да подсигури лектори за всяка от изучаваните филологии е повече от похвална. С останалите колеги от чуждестранните лекторати поддържаме ползотворен диалог и мисля, че всички ние, в една или друга степен, имаме един и същи преподавателски и научни вълнения. Приемът на студенти в нашата специалност в последните години спада, това е факт, но усилията на целия преподавателски състав и на ръководството на Института са насочени към преодоляване на този спад. Причините са много, някои от тях имат административен, финансов, структурен характер и работата на лектора трудно може да повлияе върху тях. Стремя се да търся канали на влияние чрез моята пряка работа, които биха доказали, че „Българистика“ е перспективна и интересна специалност. Тези канали са насочени най-вече към организиране на културни прояви и към насърчаване на заниманията на младите хора с наука. Заедно с моите колеги и студенти се включваме в традиционните „Нощ на изследователите“ и „Славянска Коледа“, проведохме „Вечер на българската рок-музика“, мероприятие „Българска филмова музика“, официално тържество, посветено на 1150 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий, конкурс за превод на художествен текст от различните славянски езици на унгарски език... Голямо значение има фактът, че нашият институт е домакин на международна студентска научна конференция, която има вече три издания. Студентите българисти се включавт активно в работата й, имат възможност да чуят свои колеги от други европейски университети, да се запознаят с млади хора от България и останалия славянски свят.

Българският език – лесен или труден?

Българският език е труден за унгарците точно толкова, колкото унгарският за българите. Но в света на филологията квалификацията „труден“ език е лишена от съдържание. Всеки от съществуващите световни езици е труден. Но неговото познаване отваря прозорче към цяла нова вселена и „проглеждането“ през него определено си струва усилията. Дори и между такива толкова различни езици като българския и унгарския през вековете се е осъществил обмен на лексика. Свързват ни и много исторически факти – от Средновековието до най-новата ни история. Не само българските градинари са мост между нашите две страни. Недалеч от Харкан е българското военно гробище, в което са останали навеки костите на много синове и дъщери на Родината ни. Трябва да изучаваме и знаем тези факти, да търсим колкото се може повече валенции за сближаване.

Най-вълнуващото преживяване в работата Ви като лектор?

През изминалите четири години ние с будапещенските студенти българисти се учихме взаимно – не само на филология, но и на разбиране на Другия, защото светът продължава да бъде Вавилон в един ментален план и само добротата и търпението могат да победят екзистенциалното му многоезичие. Ако трябва да посоча най-хубавия миг, който съм имала в досегашната си работа като лектор, ще посоча момента, когато един мой студент късно вечерта ми написа, за да сподели, че за първи път в живота си е изживял катарзис, четейки художествена книга. На въпроса ми коя е книгата, която толкова може да развълнува един 20-годишен младеж, той отговори: „Под игото“ на Иван Вазов“. Едва ли някога ще забравя радостта и гордостта, които ми дадоха неговите думи.

Интервюто взе Мая Падешка

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.