Български език и литература
Вход / Регистрация

2016/6, стр. 638 - 642

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОФИЦИАЛНИЯ ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. ГЛАГОЛИ

Лилия Крумова-Цветкова
E-mail: lilia.krumova@abv.bg
Institute for Bulgarian Language “Prof. Lyubomir Andreychin”
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Българска академия на науките. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. (2016). Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Просвета. 992 стр.

Издаването на втория том на Официалния правописен речник е забележително явление в културния ни живот. Внушителният, прекрасно издаден том е не само радост за очите, но и празнично събитие за всеки българин, който се вълнува от проявите на грижа за родния език, образование и култура. Речникът е изработен от езиковеди, специалисти по книжовен език от Секцията за съвременен български език към Института за български език при Българската академия на науките. Авторският колектив е в състав: доц. д-р Татяна Александрова, доц. д-р Маргарита Димитрова, проф. д.ф.н. Владко Мурдаров, доц. д-р Руска Станчева, доц. д-р Катя Чаралозова, гл. ас. д-р Милен Томов, гл. ас. д-р Николай Паскалев, гл. ас. д-р Илиана Стоилова, гл. ас. д-р Илиана Кунева. Отговорен редактор е проф. д.ф.н. Владко Мурдаров.

Когато през 2012 година бе издаден Официален правописен речник на българския език, езиковедското съсловие беше озадачено от ограниченото представяне на глаголните форми в него. При глаголите са посочени само основната форма и формата за 2 лице ед. число. Оказа се, че авторският колектив е взел решение да издаде речника в две части, като втората част бъде изцяло посветена на глагола. Само четири години по-късно се появи очакваната втора част Официален правописен речник на българския език. Глаголи. Колкото и неприемливо тогава да изглеждаше издаването на правописен речник с ограничено представяне на глаголите в езика, днес, когато имаме пред себе си новото издание, разбираме и напълно приемаме идеята за отделно интерпретиране на глаголите.

Втората част на Официалния правописен речник, посветена на глаголите, е впечатляваща по обхват и съдържание. Тук са представени в цялата пълнота глаголите и глаголните форми в съвременния български език. Томът представя изключителното многообразие от глаголни словообразувателни варианти.

Теоретичните принципи на речника са изложени в неголяма уводна част, която обхваща основните правописни правила на глаголните форми в българския език. Описани са особеностите при употребата на някои букви при глаголните форми, изложени са правописните правила с фонетичен и граматичен характер, правилата за пренасяне. Всъщност тази част е извлечена от правилата, включени в увода на Официалния правописен речник, издаден през 2012 г. Както по принцип е присъщо за правописните речници, съществува подчертана и основателна приемственост в правописните правила. В настоящия речник са запазени правописните правила от досегашните академични издания. Промените са малко, но добре обмислени, основаващи се на дългосрочната и задълбочена работа на авторския колектив. Ще отбележа положителното си мнение за промяната, отнасяща се до окончанието за 1 л. мн. ч. сегашно време на глаголите от първо и второ спрежение − изоставено е допускането на ненормативните форми на -ме в устна разговорна реч, стъпка напълно основателна и правилна. Компромисът, който беше допуснат в предишното издание, не беше добро решение.

В уводната част са изложени и принципите на представяне на глаголите и глаголните форми в Речника. Тук именно са реализирани някои нови виждания относно лексикографската им интерпретация.

На първо място е извършена пълна актуализация на словника – нещо абсолютно необходимо и задължително в динамичната съвременност, при настъпилите сериозни промени в лексикалния състав на съвременния български език. Словникът включва 20 000 речникови единици, значително повече глаголи в сравнение с всички предишни правописни речници и справочници. Извършена е мащабна събирателска работа, като е търсена глаголна лексика в различни сфери на книжовноезиковата практика: художествена литература, печатни издания, електронни медии, лексикографски издания. За пръв път място в правописния речник са намерили нови думи от информационните технологии, банковото дело, бита и под., като: аутсорсвам, банкирам, болдвам, брандирам, валидизирам, валидирам, даунлоундвам, дъмпингирам, дигитализирам, ексфолирам, кеширам, ламинирам, лустрирам, логвам, митингувам, мониторирам, окабелявам, поствам, транзитирам, чекирам, тунинговам, ъпгрейдвам, ъпдейтвам и др. Както се вижда, тази лексика е образувана от заети английски думи с български словообразувателни средства, чрез които се приспособява към българската езикова система. В много случаи такива думи се използват не съвсем коректно, стават част от разговорната или жаргонната лексика. Именно при тях възникват правописни или правоговорни проблеми за младите хора, особено за учениците и студентите.

Актуализацията на словника е свързана и с отпадане на остарели или придобили ниска стилистична окраска думи като пущам, напущам, изпущам, запущам, сцеждам и под. Например само при буква Г са отпаднали остарелите или станали просторечни глаголи гевезя се, глушея, говея, големя се, голея, горкосвам, господарувам, грохотя, гърбуша се и под.

Представянето на глаголните форми е значително по-богато от това в досегашните правописни речници. Посочват се не само форми с правописни особености. Последователно са представени формите за сегашно време (1 и 2 л. ед.ч., 1 и 3 л. мн. ч.), минало свършено и минало несвършено време (1, 2 и 3 л. ед. и мн. ч.), деятелни и страдателни причастия, деепричастия, повелителни форми. Не се включват остарели форми и форми, несъществуващи поради семантични ограничения. (В този смисъл, неясно е защо при дойда има повелителни форми дойди, дойдете. )

Продължава практиката, приета в изданието от 2002 г., отглаголните съществителни да бъдат извадени от парадигмата на глагола, да не се разглеждат като глаголни форми, а като отделни лексикални единици. Поради това те са включени в първия том на Официалния правописен речник като самостоятелни заглавки, а в този том отсъстват.

Прави впечатление, че при представянето на глаголните форми е приет принципът за пълнота и яснота в изложението – нещо много удобно и по-лезно. Всички форми се изписват изцяло, а не в съкратен вид. Изцяло е изоставена системата на препратките и формите на всички глаголни лексеми са представени в самостоятелна статия. Префигираните глаголи не са с препратка към изходния глагол, формите на дублетите се дават при всеки един от тях.

При описанието на глаголите и формите им в Речника са взети някои радикални решения. Водещ е стремежът да се представят реални глаголни форми. За първи път в правописен речник се въвежда нов тип отразяване на глаголната лексика с дефективна парадигма − третолични, безлични и многосубектни глаголи. При тях се дават съответни пояснения в скоби за ограничения по отношение на лицето и числото, обусловени от семантични причини: бележка (обикн. в 3 л.) за глаголи, свързани с животни, птици и неодушевени предмети: бълбукам, поизтичам се. При глаголи с множествен субект от типа изпопадам, прииждам бележката е (обикн. в мн.ч. и 3 л. ед.ч.), при безлични глаголи бележката е (безл.). Глаголи, които се употребяват само в 3 л., са с бележка (3 л.) – произтича, приспива ми се, вали и под. Съответните ограничения са свързани с редуциране на граматичните форми.

Всички тези решения, отразяващи връзката и взаимозависимостта между лексикално и граматическо значение, са положителна стъпка за по-прецизното представяне на глаголната система. Имам възражение само относно класа глаголи, отнасящи се до действия на животни и птици. Така напр. глаголите, назоваващи такива действия, са посочени с форми за 1 и 3 л.: кукуригам, кукурига; лая, лае; блея, блее. Това ограничение в парадигмата обаче се отнася само до конкретното значение на лексикалната единица, т.е. само когато тя означава действие на животно или птица. Този тип думи обаче много често се използват за характеризиране на човешко поведение и в тези случаи нямат такова ограничение. Глаголи като блея, гракам, кълва, зобя и под. и производните им се използват без всякакви ограничения по отношение на лице. Намирам за по-правилно решението на този проблем в тълковната лексикография, където подобни глаголи нямат ограничения от такъв характер. Основателно ограничение от семантичен характер има обаче при глаголите със значение „раждам малки“, където дефективността на парадигмата се изявява не само по отношение на лицето, а и при формите за род на съответните причастия: агня се (обикн. в 3 л.), агни се... агнила се, агнили се, агнела се, агнели се, агнеща се, агнещи се.

Съвършено правилно отразяването на безличните глаголи се основава на принципа да се включват като самостоятелни заглавки безличните глаголи, но не и безличните форми на лични глаголи, които остават в границите на парадигмата, напр. изяснява се е при изяснявам се, покапва – при покапвам, и под. Липсват обаче форми като значи, изглежда при знача и изглеждам. От друга страна, отделни заглавки са утаява се, утаи се, прокарва, прокара, но няма лични глаголи утаявам се, прокарвам, прокарам.

Глаголи като вали, завалява, ръми, ръмоли, които са не само безлични, а и третолични, правилно са придружени от бележката (3 л.), което ги отделя от характеризираните като безлични мръква се, съмва се (безл.).

Редица нови решения са реализирани и при представяне на дублетността. Напр. променена е нормативността при формите на глаголи като бъбря, бъбля. Отпадат формите за първо спрежение и остават само тези за второ спрежение, т.е. бъбря, бъбриш; бъбля, бъблиш, а не бъбреш, бъблеш.

Отпадат дублетните форми за аорист и минало свършено деятелно причастие при грея, вея, блея и производните им: вях, грях, блях, вял, грял, блял, а не веях, греях, блеях, веял, греял, блеял. В такъв случай причастните форми в разпространените съчетания греяна ракия и веяна наденица остават извън глаголната парадигма − нещо, което не ми изглежда приемливо.

Правилно е въведен глагол помпя, който отдава се използва паралелно и равностойно с помпам.

Основателно е оставена и е представена коректно дублетността при дремвам/ дрямвам и производните им, вясвам се/весвам се, вясна се/весна се, зная/ знам, белна се/бялна се, дезинфектирам/дезинфекцирам и др. Пропусната и не е отбелязана връзката между омиротворявам и умиротворявам, омърлуша и умърлуша.

Официалният правописен речник с богатото си съдържание, с изготвените на солидни теоретични основи правила, с проведените последователно принципи на описание дава отговор на всички правописни, а и правоговорни (тъй като всички форми са с отбелязано ударение) проблеми.

Официалният правописен речник на българския език. Глаголи може да бъде извънредно полезен за изучаващите българския език – в училище, във висшите учебни заведения, при обучението на чужденци, защото представя в изключителна пълнота глаголната система на българския език. А е известно, че именно глаголите са най-трудната за овладяване част от езика ни. Неслучайно акад. Александър Теодоров-Балан нарича глагола „слонът на българската граматика“. Тази лексика включва извънредно голям брой единици – основни и образувани с префиксация, а глаголните времена представляват трудна за овладяване система. Ето защо Речникът трябва да бъде основно помагало в учебния процес.

Официалният правописен речник и в двете си части отговаря на всички изисквания за академично издание и вярвам, че ще бъде високо оценен, търсен и използван от хората, които работят и творят с езика, както и от всички, които искат да говорят и пишат правилно, да имат необходимата за съвремието ни езикова култура.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.