Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2025-4-7AT

2025/4, стр. 530 - 536

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПРИЗРАЦИТЕ

Ива Анастасова
OrcID: 0009-0006-7660-0514
WoSID: HTP-6343-2023
E-mail: iva.anastasova@abv.bg
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
1504 Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd

Резюме: Статията се съсредоточава върху няколко момента с праговото пространство на прозореца в романа на Емили Бронте „Брулени хълмове“. Те се разглеждат във връзка с наративната схема и нарушаването на симетрията в множеството огледални двойки в книгата.

Ключови думи: прозорец; призрак; симетрия; разказвач

Единственият роман на Емили Бронте излиза през 1847 г. под псевдонима Елис Бел и не е посрещнат особено добре от критиката, макар ранните отзиви автоматично да считат автора за мъж, но това така или иначе не е важно, защото самата Емили, за разлика от сестрите си, в много по-малка степен работи в творчеството си с разделението на половете и произтичащите от това предразсъдъци. „Брулени хълмове“ стъписва критиката с особената си енигматичност, която през 20. век ще бъде достатъчна, за да се появят множество изследвания, опитващи се да обяснят сложната структура на романа. Един от най-интересните аспекти е в неговата наративна логика – кога и как започва разказът, като тук особено важна роля заема образът на прозореца.

Навлизането в историята се случва сравнително бързо, въпреки че тя е предадена чрез ненадеждни разказвачи (медиатори) и по същество представлява „разказ в разказа“, сюжетът и фабулата не съвпадат. Защо се налага това? Найпростият отговор е, че текстът крие призраците си, навлизането в тъканта на романа става чрез насилственото двойно проникване в имението „Брулени хълмове“ на външния за историята персонаж Локууд, който подобно на читателя подхожда наивно и дори лекомислено към ситуацията, в която е поставен. Така например Локууд се идентифицира с главния герой злодей, който в този момент е само „навъсения собственик“: „Чувствувам инстинктивно, че неговата сдържаност произлиза от отвращение към шумни външни прояви на чувствата и уверения във взаимно доброжелателство. Той ще люби и ще мрази еднакво скрито и ако бъде обичан или мразен в замяна, ще счита това за особен род нахалство. Впрочем аз избързвам твърде много. Прекалено щедро приписвам на него моите собствени качества. Подбудите на господин Хийтклиф да не подава ръка при среща с някой бъдещ познайник може да са коренно различни от моите“ (Bront 1978, p. 520). Опитът на чуждия за пространството човек да проникне в тайните на повествованието, може на пръв поглед да изглежда обречен, но именно този опит задейства разкриването, въпреки че отстранява Локууд и поставя във фокуса на разказващ икономката Нели Дийн. Трябва да отбележим особените условия на това прехвърляне – Локууд ляга скован от треска, но не го мъчи толкова неразположението, колкото скуката. В някакъв смисъл той влиза в реда на „четящите герои“, или както би го нарекъл Никола Георгиев – „читателя литературен герой“, който предизвиква напрежение между фикция и действителност (Georgiev 2000), въпреки че четенето тук всъщност е слушане и не е анализационно, а пасивно.

Временната болест на Локууд е вследствие от последната му вечер в къщата „Брулени хълмове“, когато героят буквално и преносно пуска призраците на свобода. Той проявява настойчивост да узнае, тоест да премине от наивно неведение в носител на знанието, което впрочем се случва и с читателя – началото на романа (а и на всяка история) отприщва предположения. Така например Локууд грешно си вади заключения, че младата Кати е съпруга на Хийтклиф или на Хертън и че жената на Хийтклиф е мъртва или пък че Хертън е син на Хийтклиф. Читателят също се опитва да разгадае историята и да окачестви персонажите, да зададе някакъв хоризонт, който може, а може и да не се осъществи. Именно настойчивостта на Локууд му помага да проникне пространствено и времево в тъканта на историята. Той бива настанен в малката стаичка, служила като спалня на Катрин и Хийтклиф (важно е да се отбележи, че в този момент Локууд не знае нищо за Катрин). Пространството е утеснено допълнително – героят прави опит да намери най-малката точка, в която да се скрие от нагнетяващите чувства, които самата къща и нейните обитатели му навяват, което впрочем е готическа тегоба, някакъв ужас от непознатото, от усещането, че нещо не е наред. В това пространство в пространството – защото леглото на Катрин се намира в близост до прозореца в нещо като будоар в пределите на по-голямата стая, Локууд разчита на перваза на прозореца три имена: „едно и също име, написано на много места с най-различни букви, едри и дребни – Катрин Ърншоу, на места изменено Катрин Хийтклиф или пък на Катрин Линтон“ (Bront 1978, p. 533). Почти веднага Локууд затваря очи от умора и преживява три съня. Тук героят-държащ-се-като-читател се отвръща от любопитството, той заспива, като проявява „пълно безразличие“ към оставените знаци, но продължава да срича преплетените едно в друго имена. Така текстът го връща обратно към разкодирането, макар и в едно друго пространство, което най-общо ще наречем нереално – пространство на сънищата, на призраците, а в крайна сметка и на покоя.

Втория път, в който отново заспива, е, когато намира беседата на пастор Джеймс Брандеръм, в която се тълкува определен момент от Евангелието на Матей: „21. Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? 22. Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем“ (Bible 2008). Младата Катрин обаче използва религиозното тълкувание като дневник, в който сама анализира себе си и другите герои. Трябва да отбележим, че никъде в романа не се казва, че Локууд се буди от първото си унасяне, тоест заспиването след откриването на беседата е заспиване на втора степен, още по-дълбинно навлизане в нереалното. След което той се буди, усеща потропване по прозореца, което оприличава на тропането на шишарките от дървото навън, и пак заспива – това е третото унасяне, последно потъване в съня, което за Локууд е кошмарно – клоните се израждат в пръстите на „малка(та), леденостудена ръка“ (Bront 2022, p. 34) на Катрин. Една от най-подробните изследователки на Емили Бронте – Стиви Дейвис, посочва този момент като предрешаване на свръхестественото като „природно“ (Davies 1983). Самият призрак пък в този епизод се представя като „Катрин Линтън“ (Bront 2022, p. 34). Необяснимо е защо малката Катрин идентифицира себе си като Линтън, след като приема тази фамилия няколко години преди смъртта си. Но така или иначе, това е настойчивият момент на разказа да започне, тази необикновена, реално-сънищно-нереална среща поставя началото на същинската история, в която вече всичко ще бъде изяснено и подредено, а няма да се подават частици информация, които сами по себе си не носят смисъл – като последователността на Катрините имена, които се преплитат и върху парапета на прозореца, и във въздуха, подобно на призрачни видения. Всъщност те са ключ към разчитането на целия последвал текст, в който поколенията ще се сменят от Ърншоу към Хийтклиф-Линтън и обратно в Ърншоу (Кати е последната от рода на Линтън, Хартън – последният от рода Ърншоу). Изследователят Карл Джейкъбс прави аналогия с навлизането в тъканта на „Алиса в Страната на чудесата“, което и тук се случва чрез „метафората за прага“ (Jacobs 1987, p. 50), само че той отнася този праг към насилственото прекрачване в пределите на имението „Брулени хълмове“, а аз го отнасям към по-късния момент, в който има прекрачване от призрачното (нереалното) към реалното пространство, което прекрачване впрочем е загатнато по-рано в разговора между Локууд и Хийтклиф: „вие искате да кажете, че нейният дух [на моя(та) любезна жена – добавка моя] се е превърнал в ангел-пазител и бди над съдбините на „Брулени хълмове“ дори и когато тялото не съществува? Нали така?“ (Bront 1978, p. 527).

Сцената с прозореца носи ореола на травматичното, особено ако добавим кървавия момент, в който Локууд безмилостно нарязва детската ръчичка на Катрин върху счупеното стъкло. Самата Катрин инициира запълването на незнанието за Локууд: както Кати учи Хартън да чете, така Катрин учи Локууд да разчете историята, да си набави контекст, но тъй като двете пространства – призрачното и реалното, само съществуват паралелно, а не са нахлули едно в друго, нужен е медиатор, който да разкаже историята – такава е ролята на Нели, тя е най-знаещата, въпреки че наличието на един разказвач в подобен случай никога не е надеждно. Всичко, което знаем за старата Катрин и персонажите около нея, го знаем от индивидуалната представата на Нели за тях, а икономката с удивителна (дори можем да кажем неправдоподобна) точност цитира героите от миналото.

Прозорецът тук обаче приема функцията и на огледало, в което се оглеждат две пространства – това на мъртвите и това на живите, на мъчещите се тук и мъчещите се там (противно на очакванията, романът не проповядва избавление отвъд света на живите, в който неутолените желания са предпоставка за възмездие и след смъртта).

Но защо Катриният покой е прекратен точно при идването на Локууд двадесет години след смъртта ѝ? От една страна, разбира се, важно е пространството – стаята на самата Катрин е особено натоварена със смисли, подобно на цялото имение, което прилича на лабиринт, в който всяка стая води към друга, Локууд го описва така, когато е изгонен от Хийтклиф: „Подчиних се, за да се махна от тая стая. Когато спрях зад прага, защото не знаех накъде водят тесните коридори“ (Bront 2022, p. 38), освен това вътре не се допускат външни хора, обитателите му са статични фигури, застинали като в картина. Изведнъж обаче това пространство, което сякаш държи фантазменото под контрол именно със своята безволевост, е разтърсено от нахлуването на чужденеца, тоест външния на историята човек. По същия начин и Хийтклиф е герой, идващ отвън, той нарушава симетрията в уравнението между двете имения – двете деца на „Тръшкрос Грейндж“ и двете деца на „Брулени хълмове“. Прави се опит този закон на симетрията да бъде запазен – в началото към Хийтклиф се обръщат с „то“, както се обръщат към кучетата си. Въпреки че той е доведено дете, е изтикан в ролята на слуга, но дори и слугите се държат с него като с по-низше същество. Отначало дори няма име, с което да нарича себе си, и до края на романа ще остане просто Хийтклиф, наречен на неродения брат на двамата Ърншоу, но с липсваща предистория, освен факта, че е доведен някъде от Ливърпул и е сирак. В някакъв момент обаче този външен ще се превърне в, ако мога да се изразя така, „единствения вътрешен“ за Катрин, до такава степен, че тя самата ще постави знак за равенство между себе си и него, Хийтклиф съм Аз, Аз, Катрин, съм Хийтклиф. Но Катрин не е единствената, която „се оглежда“ в Хийтклиф, сюжетно тя е втората, фабулно, разбира се, не е така. Локууд пръв ни обрисува външния вид и черти на характера на Хийтклиф, като, както вече споменах, сам се идентифицира/оглежда в него. И двамата освен това се влюбват в Катрин – единият във вече починалата по това време, а вторият – в нейната дъщеря. Но историята си е взела поука – чужденецът трябва да си остане такъв, затова и Локууд не грабва погледа на Кати, макар че самият той самодоволно изтъква себе си: „Съседът ми беше почти отвратителен, а за себе си знаех, че съм сравнително привлекателен“ (Bront 2022, p. 19), в самия край на романа обаче тя се жени за същия този съсед – Хартън, с което се избягва проклятието на първото поколение да се повтори.

Прозорците изобщо в романа се явяват свързващ или разделящ елемент в отношенията на Катрин и Хийтклиф. Моментът, в който единството им е разцепено, е предшестван от сцената, в която Катрин влиза в „Тръшкрос Грейндж“, а Хийтклиф остава да гледа отвън, през прозореца, окултуряването на природното дете, чието лице бива измито, а косата му – сплетена. Преди да умре, в първите моменти на делириума си, Катрин отново насилствено отваря прозореца в „Тръшкрос“, въпреки съпротивата на Нели, за да призове Хийтклиф: „Ето стаята ми и свещта гори в нея, и дървото се люлее пред прозореца (…). Пътят е тежък и ще го измина с тъжно сърце; и трябва да минем край параклиса на Гимъртън, за да извървим тоя път! Често сме се престрашавали пред духовете, които витаят край параклиса, често сме се предизвиквали взаимно да застанем между гробовете и да призовем духовете да дойдат. Но Хийтклиф, ако те предизвикам сега, ще се осмелиш ли да го направиш? Ако се опиташ, аз ще те задържа. Няма да лежа там сама. Може да ме заровят три метра под земята и да съборят църквата върху ми, но няма да се успокоя, докато и ти не дойдеш при мен. Никога няма да се успокоя! (…) Той обмисля въпроса; по-склонен е аз да дойда при него! Тогава намери път (…). Бавиш се!“ (Bront 1978, p. 637). Този момент е повторен в сцената с навлизането на призрака в имението, този път от Хийтклиф, като Локууд отвратено описва гледката като жалка и суеверие: „Влез, влез – проплака той. – Кати, хайде ела! Ела поне още веднъж! Ах, любов моя! Най-сетне чуй ме поне тоя път, Катрин!“ (Bront 1978, p. 542). И двете сцени подтикват към среща – Катрин вика Хийтклиф и умира, Хийтклиф откликва и се примолва, макар и с времева дистанция, и после също умира. Така прозорците рамкират романа – духът на Катрин слага начало на същинския наратив, а в края му се осъществява трансцендентна среща между двете половинки на разцепената цялост. Катрин сякаш дава обещание за събирането на душите в някакво нереално селение, което не е отвъдно, не е небесно, не е религиозно в представите ѝ. Нейният дух разбива прозорците, за да даде бленуваното успокоение на Хийтклиф. Това е последната воля на Катрин, това е и чаканият момент за смъртта на Хийтклиф, завръщане към детството, към миналото, към свободата на полетата, в чието лоно може да се постигне всеотдаденост-в-другия.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

Acknowledgеments & Funding

This study is financed by the European Union-NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

ЛИТЕРАТУРА

БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното писание на Вехтия и Новия завет. Издание на Св. Синод на Българската православна църква. София, 2008.

БРОНТЕ, ЕМ., Ш. БРОНТЕ, 1978. Джейн Еър – Брулени хълмове. София: Народна култура, с. 515 – 835, прев. Асен Христофоров.

БРОНТЕ, ЕМ., 2022. Брулени хълмове. София: Лист, прев. Боряна Даракчиева. ISBN: 978-619-7596-87-8.

ГЕОРГИЕВ, Н., 2000. Огледалата на литературата. В: ГЕОРГИЕВ, Н., Мнения и съмнения, София,. Достъпено последно на 31.10.2024: https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/m_s/ogl.htm.

DAVIES, S., 1983. Part Three. Her Novel: Wuthering Heights. In: STEVIE DAVIES. Emily Bronte: The Artist as a Free Woman. Manchester, pp. 93 – 170. DOI: emilybrontarti00davi.

JACOBS, C., 1979. Wuthering Heights: At the Threshold of Interpretation. Boundary 2, vol. 7, no. 3, pp. 49 – 72. JSTOR, https://doi. org/10.2307/303164. [viewed 31 October 2024].

REFERENCES

THE BIBLE, the books of the Holy Scriptures of the Old and New Testaments. Edition of St. Synod of the Bulgarian Orthodox Church. Sofia, 2008.

BRONTË, EM., CH. BRONTË, 1978. Jane Eyre – Wuthering Heights. Sofia: Narodna kultura, рр. 515 –835, transl. Asen Hristoforov.

BRONTË, EM., 2022. Wuthering Heights. Sofia: List, transl. Boryana Darakchieva. ISBN: 978-619-7596-87-8.

GEORGIEV, N. Ogledalata na literaturata. In: GEORGIEV, N., 2000. Menniya I sumneniya, Sofia. Available from: https://liternet.bg/publish/ ngeorgiev/m_s/ogl.htm [viewed 31 October 2024].

DAVIES, S., 1983. Part Three. Her Novel: Wuthering Heights. In: STEVIE DAVIES. Emily Bronte: The Artist as a Free Woman. Manchester, pp. 93 – 170. DOI: emilybrontarti00davi.

JACOBS, C., 1979, Wuthering Heights: At the Threshold of Interpretation. Boundary 2, vol. 7, no. 3, pp. 49 – 72. JSTOR, https://doi. org/10.2307/303164. [viewed 31 October 2024].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.