Български език и литература
Вход / Регистрация

2024/4, стр. 379 - 390

ЖИВОПИСНИЯТ ПСЕВДОЕКФРАЗИС – ФУНКЦИИ И ЗНАЧЕНИЯ В РОМАНА „БЕЛ АМИ“ НА МОПАСАН

Резюме:

Ключови думи:

Гл. ас. д-р Соня Александрова-Колева Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Резюме. Текстът е част от по-голямо изследване на различни предмодернистични характеристики в творчеството на Мопасан. Той се фокусира над част от картинните изображения в романа „Бел Ами“, интерпретирани като игрово закодиране на доминантните теми на произведението и на Мопасановите творби по принцип през фигурата на псевдоекфразиса. Разработката представя разбирането ни за екфразис, както и причините за избора на понятието псевдоекфразис. Псевдоекфразиса анализираме като знак за модерно осмисляне на миметичната техника, защото успява да представи изцяло фантазмени образи като ейконични. Текстът прави и тематичен анализ на изображения от колекцията на героя Валтер, за да аргументира функциите на техническата фигура на смислово равнище в повествованието.

Ключови думи: екфразис; псевдоекфразис; „Бел Ами“; Мопасан; живопис

Ще се фокусираме върху един малък детайл в романа „Бел Ами“ – картинната колекция на г-н Валтер, с оглед на словесната фигура, която изразява визуалното изображение. Избрали сме да я обозначим като псевдоекфразис, защото Мопасан описва несъществуващи картини на истински художници, добре маскирайки ги като реални, с помощта на точната стилистика и тематика на техните автори.

Ще използваме понятието екфразис в редуцирания му смисъл на езиково описание, представяне на предмет на изобразителното изкуство в литературно произведение. Макар първоначално екфразисът да е бил възприеман като точно и подробно описание, синоним на хипотипозата; като дескриптивен дискурс, който живо и реалистично пресъздава описвания обект, личност, място, а честата му употреба в античната литература да го е превърнала в самостоятелен жанр, то именно разцветът на критиката на изкуството в модерната епоха го е задържала под прожекторите на вниманието и го е активизирала.

Според Бернар Вую, за да опишем точно с думи една картина, имаме нужда от конкретни знаци, всеки от които да отговаря на определена част от изображението, но теоретически е невъзможно да бъдат определени такива знаци, защото няма как между лингвистичните знаци и живописните им референти да се установи такова отношение, че на един лингвистичен знак да отговаря само един живописен и обратно: „конфигурациите, в които се разгръща смисълът на една картина, не могат да се опрат на еднозначни единици“1 (Vouilloux 2014). Точното копие при екфразиса е непостижимо и защото описанието с думи трябва да задвижи езиковата система, която е семантично и семиотично структурирана, с цел да денотира обект, притежаващ семантично измерение. Следователно всяко едно представяне на застинало изображение чрез средствата на словото е в различна степен неточно, неотговарящо изцяло на неговото съдържание и форма, то е копие, отклоняващо се от модела дори когато цели да създаде точна негова репрезентация. Льо Бозек потвърждава твърденията на Вую, когато се опитва да обясни силата и ефикасността на екфразиса: „Как реализмът на хипотипозата, която сякаш персонализира описанието, за да го адаптира към сюжета, може да се съвмести с качеството на отстранението, на репродукцията, накратко на средството?“2. Затова той много находчиво обяснява екфразиса като мимесис на културата, не на природата (Le Bozec 1998, р. 117).

В техниката на екфразиса, която в основата си е миметична, съществува противоречие, защото без значение дали се прави описание на събития или предмети, дали я разбираме в тесния, или по-широкия смисъл, остава въпросът дали миметичната илюзия, която създава, е просто форма на правдопо-добие, на ефект на реалност или служи и като метафора, като миз ен абим на творческия акт. Още от Античността имаме и свидетелства за екфразис на измислени произведения. Вую дава пример с Eik–nes (Εἰκόνες, „Картини“) на Филострат Стари – серия от над шестдесет описания на картини, които авторът твърди, че е видял в Неапол. Според изследователя такъв тип, или както го нарекохме псевдоекфразис, „благоприятства умножаването на topoi за сметка на наблюдението на предмета, текстът го използва, за да илюстрира собствената си литературна виртуозност и да заточи на заден план особеностите на описвания предмет“3 (Vouilloux 2014). През тази призма ще го интерпретираме и в настоящия текст – като техника, която се обръща към собствения си принцип на изобразяване, използвайки пиктуралното като претекст за осъществяване на собствените си цели на тематично и техническо равнище. Понятието псевдоекфразис не е терминологизирано и сравнително рядко се среща в научни текстове. Избрали сме да работим с него, за да наблегнем на рефлексивния потенциал, който екфразисът носи и който Мопасан експлоатира, за да го превърне в амиметична наративна техника, чиято модерност се проявява скрито и подривно спрямо миметичното повествование. Нашата задача в този текст обаче не е теоретично да разсъждаваме по въпроса, а да анализираме конкретната употреба от Мопасан, която не е учудваща, нито нова. Интересна за нас е и целта на тази техника, която може да се обвърже с опит за подкопаване на и без това разклатените към онази епоха основи на миметизма.

Причината да се направи описание на произведение на едно изкуство в друго, в нашия случай на произведение на живописта в роман, може да е различна според интенциите на автора, но употребата на екфразис би следвало да е начин литературното слово да означи, да накара безмълвната картина да проговори, да изкаже нещо, което ѝ е присъщо и разбира се, подходящо за произведението, което я описва. При все това наративното описание на картина я фикционализира, превръща я в част от друго произведение на изкуството, отнема ѝ автентичната дума, защото я превежда на друг език. Или, ако се опитаме да го обясним с термините на Платон, екфразисът, в смисъла на словесно описание на картина, би трябвало да бъде на четвърта степен отдалечен от истината, защото, наподобявайки, пресъздава произведение на живописта със средствата на литературата. А в нашия конкретен случай на псевдоекфразис не само сме отвъд всякаква истина, а нарочно се мултиплицират отдалечаващи се от нея отражения, защото Мопасан фикционализира несъществуващи картини, маскирайки ги като реални.

Относно тази техника, която се използва при описанието на интериора на дома, трябва да отбележим, че се наблюдава само при картинната обрисовка на колекцията на господин Валтер. Иначе на няколко места в текста Мопасан ни представя картинни творби: в дома на госпожа Дьо Марел и в детската стая на Жорж, но те са мимоходом съобщени и за повечето от тях няма конкретно описание, освен за произведенията в стария и в новия дом на господин Валтер.

В двете жилища на семейство Валтер, където описанията на картините разбираме като псевдоекфразис, се оказва, че макар за всяка картина да са посочени автор и заглавие, с изключение на пейзажите на Гийоме, Гийме и Арпини, не се откриват съответствия между посочените в романа творби и реалните произведения на художниците. Представянето на галерията в първото жилище се извършва от собственика, като цели да впечатли Жорж и донякъде напомня на картинните каталози от XVIII в. (les livrets du Salon), където картините са описани не посредством заглавията си, а чрез перифраза, сбито предаваща сюжета (Vouilloux 2014). Подходът на продажбения каталог според нас не е случаен, защото героят Валтер третира творбите единствено от гледна точка на паричното им изражение. За него те са форма на финансов инструмент, инвестиция, която с времето ще увеличава стойността си и междувременно служи за демонстрация на социалния му статус.

Подредбата на галерията следва определен ред: от пейзажите през високото изкуство към фантазните изображения, покрай анималистичните творби – до фигуралните композиции. Това според нас е карикатурно – заради подхода на собственика, и миниатюризирано – заради обема на произведенията, изображение на Салона4. Както на друго място обяснихме, Мопасан познава и се вълнува от изобразителното изкуство и заема официално своето място сред критиците на изкуството през 1886 г., година след отпечатването на романа, когато публикува във вестник XIX век впечатленията си от тогавашната изложба в пет статии В салона (Au salon) от 30 април; 2, 6, 10 и 18 май. Затова сме склонни да разглеждаме колекцията на Валтер като преднамерено умален и ироничен вариант на академичния Салон, в който ставаме свидетели на поредица от платна на съвременни за Мопасан художници, повечето утвърдени в академичната живопис – Гийме5, Гийоме6, Арпини7, Жервекс8, Бастиен-Льопаж9, Лоранс10, Бугро11, Беро12, Ламбер13, Дьотай14, Льолоар15. Сред изброените имена прави впечатление, че присъстват част от „пожарникарите“16 – Бугро, Жервекс, Лоранс; както и някои приятели на Мопасан като Жервекс, Льолоар, Беро и Гийме.

Началото на посещението на Дюроа в „Салона“ на Валтер е зададено от пейзажистите. „« Ici les paysages », dit-il. Au centre du panneau on voyait une grande toile de Guillemet, une plage de Normandie sous un ciel d’orage. Audessous, un bois de Harpignies, puis une plaine d’Algrie, par Guillaumet, avec un chameau ‡ l’horizon, un grand chameau sur ses hautes jambes, pareil ‡ un trange monument“17 (Maupassant 1961, р. 184). В центъра на пейзажната експозиция Мопасан поставя Гийме с нормандския плаж под буреносно небе, твърде неточно описано изображение, което обаче напомня на известното му платно La plage ‡ Villerville („Плажът на Вийервил“), рисувано през 1881 г. Романовата експозиция е открита с „картина“ на негов близък художник, но би могла да бъде разпозната само от почитатели на изобразителното изкуство, защото описанието е толкова оскъдно, че без името на художника не би могло да подскаже никаква следа, напротив би могло да обърка читателя да тръгне в посока на импресионистите, които обичат да рисуват нормандския бряг.

Под картината на Гийме е разположена гора на Арпини без никакви други податки за изобразеното на картината. Като акварелист и пейзажист, Арпини е известен с различните изображения на дървета и растителност, дори според Речника на изобразителното изкуство Анатол Франс го е нарекъл „Микеланджело на дърветата“ (Laclotte and Cuzin 2003, р. 362). Подготвеният читател евентуално би могъл да се досети за първия успех на художника с LisiŽre de bois sur les bords de l‘Allier („Края на гората до брега на Алие“) в началото на шестдесетте години на века. Но при всяко положение ще си припомни стила му и типичните обекти, които изобразява.

Следва картината на Гийоме, изобразяваща алжирска равнина с камила в далечината, която прилича на странен паметник. Изображението е конструирано по същия начин, от тематиката на художника са подхвърлени основните опорни точки: Алжир, камила, равнина/пустиня, без подробности и излишни детайли, сякаш само да си припомним ориенталската стилистика на Гийоме, с който приключва описанието на пейзажистите. Подобно описание според нас цели съзнателно да заблуди читателя, да го накара да извика в съзнанието си видяно изображение и да приеме литературното описание за достоверно, докато всъщност Мопасан демонстрира как посредством мимесиса се манипулира идеята за реалност и зад картинните описания се крие нещо съвсем различно дори от подражание на културата, крият се тематичните му опорни точки, които ще произведат собствено неговата илюзия за реалност – самият роман. Затова смятаме, че казаното от Джиашети по отношение на функционализирането на писмата в прозата на Мопасан, е валидно и за изобразителното изкуство: „Този разследващ поглед на Мопасан над собственото му писане и над отношенията, които то поддържа с другите литературни и артистични форми, е една от най-оригиналните му и без съмнение най-модерната характеристика в творчеството му“18 (Giacchetti 1981).

Г-н Валтер минава към следващия жанр – великата живопис19, в която попадат четири разнородни жанрови сцени: „« La grande peinture. » C’taient quatre toiles : une Visite d’Hôpital, par Gervex ; une Moissonneuse, par Bastien-Lepage ; une Veuve, par Bouguereau, et une Excution, par Jean-Paul Laurens. Cette derniŽre œuvre reprsentait un prtre venden fusill contre le mur de son glise par un dtachement de Bleus“20 (Maupassant 1961, р. 184). От тях е описана само последната, в която Лоранс е изобразил разстрел на вандейски свещеник от военен отряд пред стената на църквата му. Както можем да се досетим, няма такава картина, макар художникът да е нарисувал достатъчно екзекуции: на Жан Демарт, на дюк Д‘Ениен и др. Другите три платна са посочени само със заглавията и авторите си – отново поредицата е водена от близък на Мопасан художник – Жервекс, с някакво по-сещение в болница, сюжет, който наистина живописецът е рисувал, но поради липса на описание не можем да разберем дали е някоя от реално съществуващите му картини. Бастиен-Льопаж според романа е нарисувал жътварка, докато сред платната му се срещат събирачки на сено, гроздоберачки, събирачки на картофи и жени, заети с други земеделски дейности, но не и жътварки. А Бугро присъства с „Вдовица“, докато всъщност той е рисувал много портрети на жени, твърде често облечени в черно, но единствената творба, в чието заглавие е посочено вдовството, е на младо момиче, изобразено като вдовица Tte de jeune fille (prsente ‡ la veuve Membre) / „Глава на младо момиче, представено като вдовица“. И в трите случая заглавието е достатъчно да създаде конкретна представа за стила и тематиката на художника, но никога не посочва реално съществуваща творба. Освен това прави впечатление, че към каноничните сюжети тихомълком, но в пълен разрез с академизма, е прибавена жътварка – типичен пример за реалистичната живопис, отхвърлена и критикувана от Салона.

Крайното тематично разнообразие на платната би могло да загатне за евентуално еклектичен вкус на колекционера, ако читателят не е предварително подготвен от Мопасан, че за вкус изобщо не иде реч, защото се изобразява капиталовложение, което набелязва за закупуване творби на успешни художници с цел създаване на впечатление за вкус пред посетителите на дома. Притежателят на картините не само няма собствена оценка за тях, той изцяло се доверява на общоприетото мнение, но и не се интересува от друго освен от паричната им стойност и впечатлението за него, което творбите биха могли да произведат. Критиката на Мопасан, прозираща зад отношението на Валтер към живописта, можем да разчетем като израз на типично модернистичната непримиримост към комерсиализация на изкуството.

Трети поред са художниците, отдадени на въображението, и при тях описанията на картините стават много по-подробни. „« Ici les fantaisistes. » On apercevait d’abord une petite toile de Jean Braud, intitule : Le Haut et le Bas. C’tait une jolie Parisienne montant l’escalier d’un tramway en marche. Sa tte apparaissait au niveau de l’impriale, et les messieurs assis sur les bancs dcouvraient, avec une satisfaction avide, le jeune visage qui venait vers eux, tandis que les hommes debout sur la plate-forme du bas considraient les jambes de la jeune femme avec une expression diffrente de dpit et de convoitise“21 (Maupassant 1961, р. 184). Сцената е описана почти еротично, макар да изобразява банален жест на пътуване с градския транспорт. Младата жена сякаш е разполовена и докато стоящите на платформата мъже оглеждат с наслаждение краката ѝ, нейното лице предизвиква емоциите на седналите на горните скамейки пътници. Ситуацията е динамична, което само подсилва устрема на зараждащото се желание между непознати на публично място, макар това да не е целта на никого от участниците в нея. Описаното „изображение“ е пар екселанс ефимерно и дори тривиално, то е уловена в движение ежедневна картинка/идея, от която произтича неочакван ефект. Освен това определено е в стила на Мопасан, който умее да пресъздава деликатно еротичните моменти, предизвикващи страстта, и е в хармония със стилистиката на Беро, чието майсторство закачливо да изобразява сцени от парижкия живот, е сред най-високо ценените. Жената в центъра на мъжкия свят задава тематично началото на подробните псевдоекфразиси, тя е и във фокуса на многобройни произведения на Мопасан, затова, ако допуснем употребата на псевдоекфразиса да се явява форма на миз ен абим на творческия акт, сякаш тази тема побира в себе си всички останали, тя е на повърхността, най-голямата от поредица „матрьошки“, които съдържат в себе си скритите движещи сили на писането.

Следващото изображение на пръв поглед изненадващо сменя тематичната посока: „Puis il claira : Un sauvetage, par Lambert. Au milieu d’une table desservie, un jeune chat, assis sur son derriŽre, examinait avec tonnement et perplexit une mouche se noyant dans un verre d’eau. Il avait une patte leve, prt ‡ cueillir l’insecte d’un coup rapide. Mais il n’tait point dcid. Il hsitait. Que ferait-il ? Puis le patron montra un Detaille : La LeŒon, qui reprsentait un soldat dans une caserne, apprenant ‡ un caniche ‡ jouer du tambour, et il dclara : « En voil‡ de l’esprit ! »“22 (Maupassant 1961, рр. 184 – 185). Малко седнало коте, внимателно наблюдаващо давеща се в чаша с вода муха, е застинало с вдигната лапа, сякаш за да улови плячката, но в слисването си пред изпреварващата смърт се колебае дали да предприеме действие. Отново банална сцена, в която натюрмортът служи за фон, на който животното очаква настъпването на смъртта на насекомото, без да посмее да я предизвика, въпреки естествения си инстинкт. Описанието влиза в разрез със заглавието на картината и след обикнатата от Мопасан тема за желанието той въвежда тази за смъртта през привидно милото изображение на животинчето, без да нарушава стилистиката на художника анималист. Капакът на социалната страна на желанието е отворен и под него, на фона на природната тема се прокрадва ирационалното стъписване пред смъртта.

Идва ред на „Урокът“ на Дьотай, който изобразява как войник в казарма учи куче да бие барабан, абсурден или сюрреалистичен сюжет, оставащ в темата за смъртта, но през неочаквания ракурс на войника в свободното му време. Ако за Мопасан има особено болезнена тема, тя е именно тази за войната като форма на престъпна и преждевременно предизвикана от човека смърт в особено големи размери. Затова подозираме, че третата „матрьошка“ олицетворява военната тема като отделна, осъдителна, принудителна форма на смърт, чието заклеймяване се изразява през саркастичния сюжет на картината. Художникът не е подбран случайно, а заради специализацията му в баталните сцени, картини на исторически сражения и едромащабни композиции на бойното поле, на фона на които представената мирна сцена изглежда като пауза между две сражения. Войникът запълва времето си с абсурдно занимание от ранга на абсурдността на войната. А кучето изглежда съвсем на място, ако си припомним, че е сред животинските символи на Арес, редом с барабана, който традиционно води войските.

Последната картина от тази серия е на Льолоар и според нас обединява тематичните посоки на предходните три: „Le patron continuait ‡ clairer les toiles, en les expliquant. Il montrait maintenant une aquarelle de Maurice Leloir : L’Obstacle. C’tait une chaise ‡ porteurs arrte, la rue se trouvant barre par une bataille entre deux hommes du peuple, deux gaillards luttant comme des hercules. Et on voyait sortir par la fentre de la chaise un ravissant visage de femme qui regardait... qui regardait... sans impatience, sans peur, et avec une certaine admiration le combat de ces deux brutes“23 (Maupassant 1961, р. 185). Млада жена, търпеливо и с известно възхищение наблюдава от носилката си жестоката битка между двама яки мъже от простолюдието, които ѝ препречват пътя. Красивото лице внимателно следи разиграващата се битка между свирепите противници, все едно е нещо често срещано, от което не се страхува, което я интересува – за пореден път нещо банално, често срещано и непредизвикващо вълнение. Насилието е четвъртата тема на фантазните изображения в измислената галерия на Мопасан, а описанието е много подробно и неочаквано спокойно, сякаш в синхрон с детайлния, прецизен, наподобяващ рококо стил на художника. То е поредната по-малка „матрьошка“ в затворените кутии на Мопасан и макар да има директна връзка с предходните три – желанието, смъртта и войната, е изведено като предпоследен подстъп към сърцевината, към ядрото, излъчващо основните тематични линии на Мопасан24.

Това е краят на визитата на Дюроа, който е изразявал възхищение при наблюдението на експонатите, и все пак г-н Валтер изпитва необходимост да обясни стратегията на своята колекция, която само частично е показал: „M. Walter disait toujours : « J’en ai d’autres dans les piŽces suivantes, mais ils sont de gens moins connus, moins classs. Ici c’est mon Salon carr. J’achŽte des jeunes en ce moment, des tout jeunes, et je les mets en rserve dans les appartements intimes, en attendant le moment où les auteurs seront clŽbres. » Puis il prononŒa tout bas : « C’est l’instant d’acheter des tableaux. Les peintres crŽvent de faim. Ils n’ont pas le sou, pas le sou... » Mais Duroy ne voyait rien, entendait sans comprendre. Mme de Marelle tait l‡, derriŽre lui“ 25 (Maupassant 1961, р. 185). Полезните финансови стратегии на евреина, които са ефикасни, макар и безжалостни към художниците, не докосват съзнанието на Дюроа, който е обзет от желанието към Клотилд. С този парадоксален финал завършва обиколката на галерията на Валтер: един незаинтересован от изкуството посетител (Жорж) по вероятност (случайно е погледнал нагоре) и необходимост (не иска да обиди работодателя си) е изгледал част от картините на един незаинтересован от изкуството колекционер (Валтер), за когото те са равнозначни на капиталовложение. Сцената става блестящ пример за смесването на високото и ниското – изящно изкуство и финанси, задавайки деликатно подривен критически патос. А псевдоекфразисът позволява напълно измислени картини да се маскират като реални и така скрито да работи по линията на усъмняването във възможността да се представи реалистично изображение на действителността, и същевременно да подрива доверието в средствата за подобна репрезентация.

БЕЛЕЖКИ

1. „… les configurations dont s’taye le sens d’une image ne peuvent s’adosser ‡ des units lmentaires“. Преводите от френски език на всички непревеждани на български език текстове в статията са мои – С. А-К.

2. „Quelques questions surgissent quand on veut expliquer la puissance et l‘ecacit de l‘ekphrasis. Comment le ralisme de l‘hypotypose, qui semble personnaliser la description pour la faire s‘adapter au sujet, peut-il aller de pair avec la qualit de dtachement, de reproduction, bref de passe-partout“?

3. „ ce type de description ne peut que favoriser la prolifration des topoi au dtriment de l’observation de la chose mme : le texte en vient ‡ exemplifier sa propre virtuosit littraire et ‡ relguer au second plan les particularits de l’objet dcrit“.

4. Салонът на изящните изкуства, който в текста ще наричаме просто Салон, е изложба за изобразително изкуство и скулптура, която се провежда в Париж от края на XVII в. Първоначално тя излага произведения, одобрени от Кралската академия, след това – от Академията за изящни изкуства, а от XIX в. – от Училището по изящни изкуства. Целта на експозицията е да представи на публиката най-добрите автори и лауреати на различни награди, владеещи одобрената академична техника за изобразяване. Младите художници и скулптори се стремят да представят свои произведения в тази изложба, за да бъде признат талантът им.

5. Жан Батист Антоан Гийме (Jean Baptiste Antoine Guillemet 1847 – 1918) е художник, ученик на Коро и близък съратник на Зола, известен с голямата подкрепа за Моне и Сезан. Благодарение на Гийме през 1882 г. една картина на Сезан е изложена в Салона. Мопасан му посвещава разказа „Кръщение“, първоначално публикуван във вестник „Льо Голоа“ през 1884 г. и включен в сборника „Мис Хариет“ от 1884 г. Художникът позира на Мане за мъжката фигура в известната творба „Балкона“.

6. Гюстав Ашил Гийоме (Gustave Achille Guillaumet 1840 – 1887) е художник ориенталист, гравьор и ученик на Франсоа Едуар Пико. Добре приет от академичната живопис, той редовно излага творби в Салона между 1861 г. и 1880 г.

7. Анри Жозеф Арпини (Henri Joseph Harpignies 1819 – 1916) е френски пейзажист, акварелист и гравьор, причисляван към барбизонската школа и силно повлиян от Коро.

8. Анри Жервекс (Henri Gervex 1852 – 1929) е художник ученик на Кабанел и Фромантен. Той пътува с Мопасан из Прованс и Италия и рисува негов портрет. Жервекс помага на Моне да изложи картина в Салона.

9. Жул Бастиен-Льопаж (Jules Bastien-Lepage 1848 – 1884) е френски художник и гравьор, натуралист и реалист, ученик на Кабанел.

10. Жан-Пол Лоранс (Jean-Paul Laurens 1838 – 1921) е френски художник и скулптор монументалист, известен с историческите си сюжети, преподавател във Висшето училище за изящни изкуства в Париж.

11. Уилям-Адолф Бугро (William-Adolphe Bouguereau 1825 – 1905) е награждаван художник, представител на академизма, изобразяващ предимно голи тела в митологични, алегорични и библейски сцени. Той е ученик на Франсоа Едуар Пико, носител на ордена на Почетния легион.

12. Жан Беро (Jean Beraud 1848 – 1935) е художник предимно на сцени от живота в Париж, ученик на Леон Бона изразител на духа на Belle ‚poque. Мопасан го споменава в новелата Une soire („Забавата“) от 1883 г., „Силна като смъртта“ и разбира се в „Бел Ами“.

13. Луи-Йожен Ламбер (Louis-EugŽne Lambert 1825 – 1900) е френски художник анималист, ученик на Дьолакроа, който рисува предимно кучета и котки, добре приет от академичните художници, носител на Ордена на Почетния легион. Интересен факт за живота му е близкото приятелство със семейството на Жорж Санд.

14. Едуар Дьотай (‚douard Detaille 1848 – 1912) е френски художник и илюстратор, баталист, рисуващ в академичен стил, ученик на Месоние, носител на Ордена на Почетния легион.

15. Морис Льолоар (Maurice Leloir 1853 – 1940) е френски художник акварелист, гравьор и илюстратор, с особен интерес към историята на облеклото. През 1884 г. Мопасан му посвещава разказа „Идилия“.

16. Под прозвището пожарникари в средата на XIX в. са известни художници, изповядващи академичните правила за живопис като Бугро, Бона, Кабанел, Лоранс, Жервекс, Жак Луи Давид и др. Названието art pompier, зад което прозира известна ирония, вероятно произлиза от тогавашната пожарникарската каска, която напомня на каските на воините от мащабните исторически платна, тъй високо ценени от академизма.

17. Работи се с оригиналния текст на романа и само за ориентация на читателя в бележките се посочва българският превод на Димитър Бабев, с който имаме известни несъгласия. „Тук са пейзажите – каза той. По средата на стената висеше една голяма картина на Гюйом – ирландски бряг по време на буря. Под нея беше една гора от Артини, после една равнина в Алжир, с камила на хоризонта, приличаща на някакъв странен монумент“. Имаме несъгласия с Бабев относно изписването на имената на художниците, както и пропускането им, в случая на това на Гийоме.

18. „Ce regard inquisiteur que pose Maupassant sur le fonctionnement de sa propre criture et sur les rapports qu’elle entretient avec les autres formes littraires et artistiques est l’un des aspect les plus originaux et sans aucun doute les plus modernes de son œuvre“.

19. Точно такъв жанр в живописта не съществува, допускаме, че Мопасан е скрил зад него историческите творби, а зад нарочно неумелото му назоваване – липсата на естетически интерес към изкуството от страна на Валтер.

20. „– Великата живопис. – Това бяха четири картини „Едно посещение на болница“ от Жерве; „Жътварка“ от Бастиен Лепаш; „Една вдовица“ от Бурго и „Една екзекуция“ от Жан-Пол Лорен. Последната картина представляваше вандейски свещеник, разстрелван до стената на една църква от отряда на Сините“. Тук отново имаме несъгласие с превода по отношение на изписването на имената на художниците.

21. „– Тука са фантастите. – Силно впечатление правеше „Горе и долу“. Тя изобразяваше една хубава парижанка, качваща се на стълбите на трамвая, когато той е в движение. Нейната глава е вече наравно с покрива на трамвая и мъже, седящи на скамейките, разглеждат с жадно любопитство младото лице, което идва срещу тях, когато седящите долу на платформата разглеждат нозете на младата жена и с досада, и с пожелание“. В превода на Бабев е пропуснато името на художника.

22. „После той освети „Спасяването на давещите се“ от Ламбер. В средата на почистена след ядене маса едно котенце, седнало на задните си крака, с учудване и внимание се вглежда в една муха, потънала в една чаша с вода. Котето е вече повдигнало крака си, готово да хване мухата с бързо движение. Но то още не се решава. То се колебае какво да прави? После патронът показа картината „Урокът“ от Дедай, изобразяваща войник в казармата, който учи едно рунтаво кученце да бие барабан“. Тук в превода на Бабев е пропусната оценката на Валтер в края на последното изречение.

23. „Патронът продължаваше да осветява картините, като ги обясняваше. Сега той показваше акварел от Морис Лелуар – „Пречка“. Тя изобразяваше една носилка-стол, която преграждаше пътя на биещите се като херкулесовци. Изпод отвора на носилката-стол се виждаше красиво женско лице, гледащо… търпеливо, спокойно, дори с удивление тия двама мъже“.

24. Анализ на сърцевинния за тематичните проекции псевдоекфразис е представен в: Александрова-Колева, С. „Псевдоекфразис в романа „Бел Ами“. Е-списание „Образование и развитие“, бр. 12, 2023, ISSN 2603-3577 http://www.eddev.eu/AttachmentsEdited/br_12_2023_Aleksandrova_Sonya. pdf?cls=file

25. „Г-н Валтер продължаваше: В другите стаи имам още картини, но те са от по-малко известни художници. Засега купувам картини от млади, още неизвестни художници и ги държа временно в задните стаи, очаквайки момента, когато авторите на тия картини ще се прославят. После шепнешком той каза: – Сега е време да се купуват картини. Художниците умират от глад. Те са без стотинка, без стотинка… Но Дюроа нищо не виждаше, слушаше и не разбираше. Г-жа дьо Марел беше тук, зад него“.

REFERENCES

GIACCHETTI, CL., 1981. L‘criture dans les romans de Maupassant : la Lettre et le Livre. In: J., Pierrot & J.-M. Bailb, (Eds.). Flaubert et Maupassant. ‚crivains normands. Mont-Saint-Aignan : Presses universitaires de Rouen et du Havre, рр. 229 – 236, ISBN: 9791024011141, [Viewed 10.06.2022]. Available from: Open Edition Books, DOI: https:// doi.org/10.4000/books.purh.8578

LACLOTTE, M., CUZIN, J.-P., 2003. Dictionnaire de la peinture. Paris: Larousse, 2003, [Viewed 12.06. 2021]. Available from: Larousse, https://www.larousse.fr/encyclopedie/peinture/Harpignies/152499

LE BOZEC, Y., 1998. Ekphrasis de mon cœur, ou l‘argumentation par la description pathtique. In: Littrature, no. 111, рр. 111 – 124, [Viewed 21.05.2022]. Available from: Portail Perse, DOI: https://doi. org/10.3406/litt.1998.2493

MAUPASSANT, G. de., 1961. Bel-Ami. Lausanne: ‚ditions Rencontre, Texte tabli et prsent par Gilbert Sigaux.

VOUILLOUX, B., 2014. La description de l’œuvre d’art: un double dfi pour la smiotique du texte littraire. In: Signata, [online], no. 5, рр. 101 – 121, [Viewed 11.01.2023]. Available from: Open Edition Journals, https://doi.org/10.4000/signata.467

PAINTING’S PSEUDO-EKPHRASIS – FUNCTIONS AND MEANING IN THE NOVEL „BELAMI“ BY MAUPASSANT

Abstract. This text is a part of bigger research of different premodernist characteristics in the works of Maupassant. It is focused over a part of picture images in the novel Bel Ami, interpreted as a game coding of dominant themes of the work and Maupassant’s works in general through the figure of pseudoekphrasis. The text presents our understanding for ekphrasis together with the reasons for choosing the term of pseudo-ekphrasis. We analyze pseudo-ekphrasis as a sign of modern thinking of mimetic technics, because it succeeded to present whole phantasm images as iconic. The text presents thematic analysis of the images of the character Walter collection in order to introduce the functions of technical figure on a semantic level in the narration.

Keywords: ekpharsis; pseudo-ekphrasis; Bel Ami; Maupassant; painting

Dr. Sonya Aleksandrova-Koleva, Assist. Prof.

ОRCID iD: 0009-0004-2344-9393
University of Plovdiv “Paisii Hilendarski”
Plovdiv, Bulgaria
E-mail: sonyaaleksandrova@uni-plovdiv.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.