Български език и литература
Вход / Регистрация

2023/6, стр. 575 - 585

ЩРИХИ ОТ КОМПОЗИТНОТО СЛОВООБРАЗУВАНЕ В БАНАТСКИТЕ ПРЕВОДИ НА НОВИЯ ЗАВЕТ

Резюме:

Ключови думи:

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“
Българска академия на науките

Резюме. Статията има за цел да представи един от многото възможни изследователски аспекти в преводите на Новия завет на palćensći jazić, ban†tsći balgarsći jazić. Известни са стар превод от края на XIX в. и нов от 1998 г. Историческите обстоятелства и влияния, както връзката между преводите остават теми за цялостно отделно проучване. Въпреки редуцирания характер на примерите в избраното поле на композитното словообразуване се доказва културното обособяване на банатските преводи на Новия завет.Те не са тясно диалектен феномен, а наддиалектен и лингвокултурологичен. Притежават общи черти и съществени различия, отразили процеси във вътрешноезиковата динамика на самата писмено-регионална форма на българския език в областта Банат. Следва да се проучват в съпоставителен план с други представители на новобългарската библейска традиция на говорим език. В двата превода се очертават пластове от: българска диалектна реч; румънско, унгарско, немско, хърватско влияние; интернационална лексика от гръцки и латински, старобългарската книжовна традиция.

Kлючови думи: новобългарски преводи на Новия завет, банатски български език

Едно от най-забележителните книжовни явления в историята на банатската писмено регионална норма на българския език е възникването на преводи на Светото писание на “palćensći jazić” (ban†tsći balgarsći jazić), които, за съжаление, остават недостатъчно проучен феномен преди всичко поради обективни причини. Едва в последно време Н. Марков (Markov под печат) уточни редица факти около възникването на първия превод, в археографско отношение рядък и труднодостъпен, възникнал на границата на XIX и XX в. Само за три години – от 1899 до 1902 г., в типографията на Виктор Хорниански, в Будапеща, със спомоществователството на Шотландската национална библейска организация излизат в последователност Евангелие от Йоан, трите синоптични евангелия на Матей, Марко, Лука в една и съща година (нататък NT) и Kiniga ud sveti Luka pisana ud rabotite na apuštolete, или „Деяния на светите апостоли“, през 1902 г. Едноличен преводач на първата книга е банатският българин J. Brat†n, който е работил в архивите на гр. Тимишоара, по това време в пределите на Унгария, а другите същият издава в съавторство с J. Chorv†t. Тези издания все още не са достъпни в цялост за изследователска работа, следователно първата нелека задача е издирването на повече екземпляри и евентуалната им дигитализация, предшествана от редица административно-юридически постъпки1. Първият превод попада в интересен културен контекст: 1. Исторически силното и аксиологично за цялата славяноезична католическа книжнина влияние от хърватски; 2. Влиянието на унгарското баптистко движение върху българите в Стар Бешенов и на исторически възникналата пак там назарянска деноминация в рамките на протестантството. Върху тях се наслагва изконно силното отстояване на българското езиково съзнание, типично за банатските българи. Както става ясно, сама по себе си тази интеррелигиозност създава условия за разнопосочни тенденции в превода и неминуемо се отразява върху езика. Изследванията в тази посока трябва да се задълбочат, преди да можем да говорим с категоричност или поне с повече увереност за историческите условия, в които възниква първият превод на Новия завет на банатски български, за текстовия критицизъм към източниците и резултата от превода. Вторият превод има далеч по-ясна история. Той е достъпен онлайн в неоценимата по значение Виртуална библиотека на Ник Марков. Дело е на Яни Василчин и е издаден в Тимишоара през 1998 г. в две части (нататък NZ). Един от най-съществените изследователски въпроси остава открит: каква е връзката между двата превода, осъществени по различно време и при различни условия, но на един и същ език и отразяващи неговото историческо съществуване и развитие; как следва да се прилага към тях теорията за разликите между превод, редакция, версия, с които си служи съвременната транслатология. Най-успешният изследователски модел би бил разписването на представителна база данни от разночетения, чрез които да се систематизират приликите и различията и да се формулират принципите на преводите. Наблюдения от този тип биха били много обширни и следва да се разработят самостоятелно.

В настоящата разработка си поставям скромната задача от много възможности да разгледам примери за употребата на сложни думи, тяхната контекстова специфика и приноса им за стилистиката на двата превода. Привеждат се подборни примери, без да се изчерпват всички композита, за да се илюстрира общата тенденция.

От многото възможности за анализ избирам примери за този лексикален пласт, тъй като по традиция композитното словообразуване, макар явление и на говоримата форма на един език, е представително за изграждане на книжовната норма. Избраният обект на изследване се оказва подходящ за илюстрация на наддиалектния характер на библейските преводи и допълнение към традиционното разглеждане на банатската писмено-регионална норма на българския език само от позицията на диалектологията. Всеки библейски превод в някаква степен е проява на интелектуализация и интернационализация на лексиката, защото стремежът е универсалното послание на християнството да стигне до всеки човек, независимо от неговата етническа принадлежност и език. Банатските преводи следва да бъдат приобщени към типологически сходното явление – историческите форми на съществуване на Библията на български език от епохата на Възраждането и Новото време (Stoykov 2017). Те са разнолик културен феномен: съществуват в ръкописен и печатен вид; с кирилска и гръцка графика, а сред българите католици и с латиница; отразяват целенасочен процес на приобщаване на българите към Божието слово в Новото време или пък възникват самостоятелно като оказионални, диалектно-регионални преводи с ограничено социално въздействие, без или със слаба връзка с точно установена предходна традиция. Създателите им са представители на интелектуалния елит, но принадлежат на различни негови прослойки и оправдават различни потребности и нагласи – видни възрожденски деятели или стожери на общността, за която работят, учители, духовници, образовани търговци и занаятчии. Може изцяло да се съгласим с М. Димитрова, че в тези разнолики преводи се проявяват стереотипите на мислене на преводачите (Dimitrova 1996). Сближава ги още нещо – подчертаното присъствие на говоримите езикови идиоми на българския и други интерферентни езици, но в различна степен.

Въз основа на сравнителния езиково-текстологичен и семантичен анализ в двата банатски превода на Новия завет се очертават следните по-важни употреби.

1. Сложни думи, наложени в многовековната писмена традиция още от старобългарския и среднобългарския период. Такива са високочестотните с първи компонент благ-, от които в стария банатски превод преобладават словоформите от корените благ- и слов-: blagusvet, blagusven, blagusvil: Milvajti i v†šte niprijatele, blagusvet uneze, kuja vas kalnat (Мат. 5:44 – NT, p. 6); Blagusvena si medju žinite, blagusven ij ploda na telotu tojtu (Лук. 1:24, 24:51 – NT, p. 4). Във втория превод контекстовите разночетения са както съчетания, предаващи идеята на благото и доброто като признаци на божественото, така и същите компо-зити в ключови библейски фрази, в които те играят стилистична роля: Milvajti i v†šte niprijatele, praveti dubro s unezi, kujatu vu mr†zat; Blagusvna si ti megju žinite i blagusvn ij i ploda na tojtu telu (NZ, p. 14, p. 224). Еднокоренни примери са регистрирани в лексикалния материал на Ст. Стойков (Stoykov 1968, p. 41 благусввам, благусвъ ), следователно става въпрос за обща група лексеми в банатския български. Забележително е обаче, че в еднокоренната група, независимо от прозрачната етимология и дълга традиция, се наблюдава чуждоезикова интерференция от престижната конфесионална норма за католицизма. Например благовестие, благовествувам – славянският превод на гр. εὐαγγέλιον, εὐαγγελίζω, последователно се заменя от predika, predikava< предикувам ‘проповядвам’, прŽдика ‘проповед’ (Stoykov 1968, p. 181, от лат. predico, така и в хърватски predika, predikati). Друг чест композит e лицемер< лицемѣрь (StbR 1999, p. 803), изписван с вариантност в двата банатски превода, licumrac, lici-merac, licimerce, licumirce (NT, p. 4, p. 15, p. 26; NZ, p. 243 и др.). Интересни реализации има лексемата младоженец, която от конкретно име на лице в сватбения ритуал, придобива аксиологична конотация за небесния жених Христос. Докато в архаичния превод последователно срещаме mladuženik (NT, p. 12 и др.), но и izgudenić (особено в Йоан 3: 29), във втория контекстово се редуват zaća и izgudenić, а в близки перикопи от Евангелието на Матей, в притчата за десетте девици и десетте светилника, които очакват младоженеца, zaća и mladuženik (NZ, p. 24, p. 73, p. 153 и др.; Bibliya 1982, p. 1225). В разночетенията се оглеждат различни фонетични реализации на роднинските термини зѧть>в Банат зъкь, в румънски zăt (BER 1971, 1, pр. 636 – 637) и годеник< годити (BER 1971, 1, р. 260), следователно причината за вариантността се корени в диалектното многообразие, наследило изконната старобългарска лексика. Младоженьць е по-късен заместител на лексемите женихъ, обрѫчьникъ въпреки ясната си мотивираща основа (сравни в BER 2012, 4, р. 156 *maldaženьсь).

Пример от Лук. 5: 34: Moži li tyi da badi svabd†rete da postat, durkat ij mladuženika sas tej (NT, р. 13) // Moži li da guditi svabd†rete da postat, g†-j s tej zaća (NZ, р. 238).

2. Втора група оформят специфичните лексеми в двата банатски превода. Открояващ се пример в това поле е названието на книжниците – един евангелски топос, който често формира двойката книжници и фарисеи, наред с митари и грешници (или книжници, фарисеи и садукеи, изходна форма от гръцки и латински Pharisaeus, Sadducaeus, Φαρισαῖος, Σαδδουκαῖος). То се отнася до образовано, владеещо писменото слово лице, което още от старобългарския период се назовава кънижьникъ, кънигьчии (StbR 1999, рр. 774 – 775). В двата банатски превода книжникът последователно се превръща в pismuzn†nac (NT, р. 5, р. 16 и passim; NZ, р. 5, р. 12 и passim). Лексемата най-вероятно е възникнала чрез калкиране от немската schriftgelehrter (schrift ‘писмо, писание‘ и gelehrter ‘учен‘ – Gideons 1987, р. 42). Лицето принадлежи към религиозния елит на юдейското общество, заедно с фарисеите и садукеите, и въпреки доктриналните различия между тях опазва старата вяра на предците, и особено Тората. В този смисъл изброените персонажи са в непрестанно противоборство с Иисус. Банатските преводи дават изобилни примери за налагането на типичното окончание -е за многосрични имена в м. род и в трите названия: pismuznance, sadduceje, farizeje. В юдейското общество е много силна ролята на Закона, разбиран не само в юридически, но в нравствено-религиозен смисъл като Завет, сключен договор между Бог и Народа на Израил, който се осъществява само при спазване на Божията воля и на установения Божи ред на земята. Това старозаветно влияние преминава в Новия завет и опложда българската историческа лексикология с богатата тематична група на названия, производни от думата закон. Често те са сложни думи, калки от гръцки, например законодавьць, законооучитель и др. В Мат. 22: 35 вторият банатски превод си служи с композитума zakunzn†nac срещу законник в официалния православен (Bibliya 1982, р. 1222; NZ, р. 65), νομικός, legis doctor, отново schriftgelehrter в немския Нов завет. Следователно възниква по модела на pismuzn†nac. Може да се направи заключението, че двете названия за лица са типични книжовни образувания по чуждоезичен образец, поради това не са засвидетелствани в Речника на Стойков при наличие на абстрактните съществителни з‡кун и пы сму (Stoykov 1968, р. 84, р. 174).

3. Следващия илюстративен пример ще извлечем от контекстова текст проба с натрупване на абстрактни съществителни за назоваване на човешките пороци.

Марк. 7: 21 – 22: Zašto ud sarc†ta na horata pustanvat nivajanite miselj, žinidba čuрenji, sramuti, kolenji. Kražba, nizaduolnust, rubukisvanji, hamešak, brezobraznus, nivajani oči, uvalenji, falusia, ludia (NT, р. 13) // zaštotu ud vatrešnusta, ud sarcito na čeleka izviret: hargjevite miselj, bljud nusta, kr†žbata, ubijstvotu, čupenjtu na ženitbata, l†kumusta, zlobnusta, v†ranjtu, bizsr†mnusta, nikajlstvotu, puparženjtu, falosusta i lkuumnusta (NZ, р. 168). Ще представим в таблица пороците в сравнителен план с официалния православен превод, гръцките и латинските съответствия2.

Стар банатскипреводНов банатскипреводОфициаленправославенСептуагинта3Вулгата4Nivajanite miseljhargjevite miseljзли помислиοἱ κακοὶδιαλογισμοὶmalaecogitationesžinidba čuрenjičupenjtu naženitbataпрелюбодеянияμοιχεῖαιadulteriaSramutibljudnustaблудстваπορνεῖαιfornicationesKolenjiubijstvotuубийстваφόνοιhomicidiaKražba,rubulisvanjikr†žbaкражбиκλοπαίFurtaNizaduolnustl†kumustaкористолюбиеπλεονεξίαιavaritiaeHamešakzlobnustaковарствоπονηρίαιdolusBrezobraznusbizsr†mnustaразпътствоἀσέλγειαimpudicitiaeNivajani očinikajlstvotu, ни-каилнус ‘завист’лукаво окоὀφθαλμὸςπονηρόςoculus malusUvalenjipuparženjtuбогохулствоβλασφημίαblasphemiaFalusiafalosustaгордостὑπερηφανίαsuperbiaLudialkuumnustaбезумствоἀφροσύνηstultitia

В подредбата на нравствените понятия няма пълно съвпадение в различните преводи, но в голяма степен те си съответстват, независимо от формалното разнообразие за предаване на едно и също семантично съдържание. Композитите са ограничени. С оглед на поставения изследователски проблем представлява интерес най-напред замяната на старобългарските думи прѣлюбодѣиство, прѣлюбодѣꙗниѥ ‘нарушаване на съпружеската вярност, изневяра’(Stbr 2009, p. 503) с един ярък фразеологизъм и в двата превода: žinidba čupenji. Той се използва по-последователно в стария превод. Например коментарът на Иисус в Мат. 5: 27 – 28 върху деветата заповед от Декалога „Не прелюбодействай“ според източниците изглежда така: Nide čupi ženitba (NZ, p. 13) – Nidei pravi sramuta (NT, p. 5). Идиомите „чупя женитба“ и „правя срамота“ имат оценъчен характер. В начина на предаване на заповедта проличават нравствените императиви, които нарушаването ѝ накърнява: в един случай това е поругаването на устоите на брака чрез „чупене“, в друг – представата за срамното в традиционното общество. Известно е, че още в началния етап на прозелитизъм привлечените към католицизма са възпитавани, че свещеният брак е равносилен на брак с Христовата църква и е доживотен и неразрушим съюз. Римокатолическият ритуал на тайнството бракосъчетание се е извършвал по време на литургията, за да се придаде още повече святост на съюза пред Бога. Към темата за чистотата и неразрушимостта на брака е особено чувствителен епископ Филип Станиславов в своя „Абагар“ от 1651 г. (Abagar 1979), прилагайки на практика решенията на Тридентския събор (1545 – 1563). Следователно пред нас е не просто езиков идиом, а културема, родена в средите на българите католици. Тя придава културна специфика на превода, заменяйки утвърдения композит с първи елемент прѣлюбо- (Tseytlin 1986, p. 259), който от старобългарския евангелски превод до съвременния български език остава сложна дума с повсеместна употреба.

Заменена с разговорни варианти е и сложната дума богохулство, която отсъства от старобългарския речник и се налага в писмената комуникация по-късно. И двата варианта uvalenije, puparženje имат асоциативно значение с ниското, долното, снижаването на ценностите: (валям ‘търкалям, мърся, цапам’ – BER 1971, 1, p. 116; попържвам ‘псувам, пращам по дяволите’ – BER 1999, 5, p. 527, p. 821, подобно в хърватския превод на същия цитат, където стои psovka). В абстрактните съществителни се наблюдава развита деривация (brezobraznus вм. безобразие, nizaduolnust вм. незадоволство, лакомия, алчност), но компо-зитите остават ограничени. Lekuumnust от втория банатски превод реферира най-общо към понятието за безумие, отклонение от здравия разум, което може да се възприема и в пряк, и в метафоричен смисъл като неуравновесеност и лекомислие5. Част от изброените лексеми отсъстват от речника на Ст. Стойков.

4. Оказионални композити се срещат на отделни места, без да оформят постоянен, високочестотен и разпознаваем лексикален пласт. В Мат. 16: 8 се открива следното вариране: kako se brigosvati vija maluvernici, či nisti dunli leb? (NT, p. 22) // Vija sl†buverni, zašto hurtuvati megju v†s, či nmati leb? (NZ, p. 46); в православния превод маловерци (Bibliya 1982, p. 1214); в немски също kleingl‰ubigen (Gideons 1987, p. 38, което съответства на гръцкото ολιγόπιστοι). Интересен случай е изписването dobarpoklun в Мат. 7: 11 от стария превод срещу dubri raboti във втория (NT, p. 8; NZ, p. 18). Вероятно става въпрос за печатно сливане, но ясно се разграничават даровете, направени от хората, от благото, давано от Бог. Преводите създават двойките hubav poklun, dubri raboti за човешките дела, а божественият дар е dobar poklun, dubro. Доброто, благото е висша субстанция, често е една от характеристиките на божественото, затова в класическите езици на същото място стои субстантивирано прилагателно ἀγαθά, bona. В старобългарски възникват термините благодѣть, благодать, които не са калки, а самостоятелно композитно образувание на старите книжовници (Tseytlin 1986, p. 223). Официалният синодален превод прави същата разлика, разграничавайки добрите деяния на хората и благата на Бога (Bibliya 1982, p. 1202). От тях обаче следи в банатските преводи няма. Що се отнася до думата poklun (п—клун ‘дар’– Stoykov 1968, p. 178 ), в стария банатски превод тя участва активно в богата колокация и се натоварва с допълнително терминологично значение в рамките на християнската богослужебна лексика: например korban tojest †ldov, korban, karvavi poklun; във втория превод kurb†n †lduv na Boga (NZ, p. 167); razdavaš poklun (NT, p. 6) – davaš elemozja (NZ, p. 15), elemozja < ἐλεημοσύνη ‘милостиня, безвъзмезден дар за бедните’, същото в латински (eleemosyna), италиански (elemosina) и хърватски (lemozina, milodar), лемозийа като термин за дарове, пожертвование за църквата в банатски (Stoykov 1968, p. 129). Следователно тук се смесват термини от няколко езикови традиции: класическа гръко-латинска, от турски курбан, от унгарски алдуф ‘жертва, дар за почит’. Доказаните езици еталони за висока интелектуализация на библейската лексика сред католиците, каквито са латински, италиански и хърватски, подпомагат интернационализирането на названието за благотворителност и милостиня и налагането му сред банатските българи. Независимо че конкретната лексема лемозийа липсва в стария банатски превод, на места той изненадва с неочакваната поява на оказионални гърцизми, например harizma< χάρις, контекстово отново ‘милостиня‘ в Мат. 6: 1 (NT, p. 7).

В заключение следва да се изтъкнат няколко извода, произтичащи от това съвсем начално проучване. Първият и най-важният е за културното обособяване на банатските преводи на Новия завет. Въпреки редуцирания характер на примерите в избраното поле на композитното словообразуване лексикалната специфика е продукт на комплексно взаимодействие между редица фактори, които тепърва предстои да се проучват, и на първо място конкретните източници за превода. Тя не е само езиков или тясно диалектен феномен, а преди всичко лингвокултурологичен. Двата банатски превода имат както общи черти, така и съществени различия, отразили процеси във вътрешноезиковата динамика на самата писмено-регионална форма на българския език в областта Банат. В нея ясно са очертани пластовете от българската диалектна реч, с особен акцент към северните павликянски, източнобългарските и рупско-родопските говори, влиянието на румънски, унгарски, немски, хърватски, интернационална лексика от гръцки и латински, старобългарската книжовна традиция. Чрез проучването им може да се потвърдят досегашните наблюдения, но и да се разшири обсегът на взаимодействие между диахрония и синхрония към нови направления, като социолингвистика и етнолингвистика. Вторият съществен извод е необходимостта банатските евангелски преводи да се проучват в съпоставителен план с други представители на новобългарската и съвременната библейска традиция (Ivanova 2002; Stoykov 2017). Хронологическото отместване на първия банатски превод в следосвобожденската епоха за Княжество България не променя основната му принадлежност към типологически сходното явление, защото процесите в един език, битуващ в чуждоезикова среда и в контактна зона, придобиват специфична динамика. Езикът на новобългарските преводи на Библията на говорим език не е антипод на престижните образци, той винаги съдържа някакъв сегмент от библейската традиция (Kufnerova 1987). Между тях има връзка, която се установява само чрез нарочни детайлни изследвания. Много думи от високия богословски регистър, наследени хебраизми, арамеизми, семитизми, интернационална лексика биха ни изненадали с появата си сред обилието от разговорни и диалектни думи. Това може да се види в банатския Нов закон. И в двата негови представителя евангелският наратив е предаден на достъпен език, за целите на общото религиозно възпитание и образование, без усложнена теологическа синтеза, но и двата придобиват културологичен и наддиалектен характер, прибавяйки към цялостната етнокултурна специфика на банатските българи католици още една – тази на звучащото на собствения им език християнско Благовестие.

Благодарности и финансиране

Публикацията е резултат от изпълнението на проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, съгласно договор КП-06-Н70/1.

БЕЛЕЖКИ

1. Участниците в споменатия проект дължат огромна благодарност на Н. Марков за полученото копие на части от първия архаичен превод. Някои снимки не са в добро състояние, но независимо от това първата крачка в проучването му е направена.

2. Думите се привеждат като словоформи от използваните текстове.

3. Използва се изданието на Nestle – Aland 1993, р. 112.

4. Vulgata: https://www.biblegateway.com/versions/Biblia-Sacra-Vulgata-VULGATE

5. Благодаря на Светлана Караджова за поясненията, свързани с някои печатни грешки в стария превод поради участието на немски и унгарски словослагатели. Rubulisvanji, в изданието rubukisvanji, дублира значението ‘кражба, грабеж’.

ЛИТЕРАТУРА

АБАГАР, 1979. Абагар на Филип Станиславов. Рим, 1651. Представен от Б. Райков. Фототипно издание. София: Народна просвета.

БЕР 1971/ 2017 – Български етимологичен речник. Т. 1 – 8. София: БАН.

БИБЛИЯ, 1982. Библия сиреч книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия завет. София: Издава Светият синод на Българската църква.

ДИМИТРОВА, М., 1996. Преводи на библейски и дамаскинови текстове от гръцки на роден говор – проблеми на терминологията. Във: Фолклорни модели на света. Трети северозападни четения на асоциация „Онгъл“. Тезиси. Съст. Р. Малчев, К. Рангочев. София: ИИК „Род“, с. 71 – 74.

ИВАНОВА, Д., 2002. Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Евангелието: текстология и език. Пловдив: Призма.

КУФНЕРОВА, ЗЛ., 1987. За езика на новобългарските преводи на евангелието през Възраждането. В: Езиковедската българистика в Чехословакия. София: БАН, с. 211 – 219.

СТБР, 1999, 2009. Старобългарски речник. Под ред. на Д. ИвановаМирчева.Т.1.Т. 2. София: Валентин Траянов.

СТОЙКОВ, В., 2017. Преводната рецепция на Библията на новобългарски език през XIX в. Автореферат за присъждане на образователната и научната степен доктор. София: СУ „Св. Климент Охридски“.

СТОЙКОВ, СT., 1968. Лексиката на банатския говор. Трудове по българска диалектология. Т. 4. София: Издателство на БАН.

ЦЕЙТЛИН, Р. М., 1986. Лексика древнеболгарских рукописей X – XI вв. София: Издателство на БАН.

GIDEONS, 1987. Das Neue Testament. Le Nouveau Testament. The New Testament. Internationaler Gideonbund. Auglage.

MARKOV, M., (pod pechat). Parvija prevod na ban†tsći balgarći jazić na čitirite Evangla i na Pr†vbite na apuštolete.

NESTLE, B. et K., ALAND, E., 1993. Novum Testamentum Graece. Stuttgart: Deutsche Bibelgesellschaft.

NT1, 1901. Ud Novija Testament. 1. Matijvotu Evangjli. Ubarnato na paulićansći jazić. U Budapšta. Izdava ij Škotskoto Biblijskotu društvu.

NT2, 1901. Ud Novija Testament. 2. Markovotu Evangjli. Ubarnato na paulićansći jazić. U Budapšta. Izdava ij Škotskoto Biblijskotu društvu.

NT3, 1901. Ud Novija Testament. 3. Lukvotu Evangjli. Ubarnato na paulićansći jazić. U Budapšta. Izdava ij Škotskoto Biblijskotu društvu.

NZ, 1998. Svetotu pismu Novija Z†kun. 1. Svetite evangjla. 2. Pr†vbite na apustolite, Pism†ta, Knigata na t†jnite, Videnjta. Timişoara: Editura Helicon <http:// www. Virtualna biblioteka (awardspace.us)> (viwed 04.03.2023).

RЕFERENCES

АBAGAR, 1979. Аbagar na Filip Stanislavov. Rim, 1651. Predstaven ot B. Raykov. Fototipno izdanie. Sofia: Narodna prosveta [in Bulgarian].

BER, 1971/ 2017 – Balgarski etimologichen rechnik. vol. 1 – 8. Sofia: BAN [in Bulgarian].

BIBLIYA, 1982. Bibliya, sirech knigite na Sveshtenoto pisaniye na Vethiya i Noviya Zavet. Sofia: Izdava Sv. Sinod na Balgarskata tsarkva [in Bulgarian].

DIMITROVA, М., 1996. Prevodi na bibleyski i damaskinovi tekstove ot gratski na roden govor – problem na terminologiyata. Vav: Folklorni modeli na sveta. Treti severozapadni cheteniya na Asotsiatsiya “Ongal”. Tezisi. Sast. R. Malchev, K. Rangochev. Sofia: IIK “Rod”, pp. 71 – 74 [in Bulgarian].

GIDEONS, 1987. Das Neue Testament. Le Nouveau Testament. The New Testament. Internationaler Gideonbund. Auglage.

IVANOVA, D., 2002. Traditsiya i priemstvenost v novobalgarskite prevodi na Evangelieto: tekstologiya i ezik. Plovdiv: Prizma [in Bulgarian].

КUFNEROVA, ZL., 1987. Za ezika na novobalgarskite prevodi na evangelieto prez Vazrazhdaneto. V: Ezikovedskata balgaristika v Chehoslovakiya. Sofia: BAN, 211 – 219 [in Bulgarian].

MARKOV, M., (pod pechat). Parvija prevod na ban†tsći balgarći jazić na čitirite Evangla i na Pr†vbite na apuštolete.

NESTLE, B. et K., ALAND, E., 1993. Novum Testamentum Graece. Stuttgart: Deutsche Bibelgesellschaft.

NT1, 1901. Ud Novija Testament. 1. Matijvotu Evangjli. Ubarnato na paulićansći jazić. U Budapšta. Izdava ij Škotskoto Biblijskotu društvu.

NT2, 1901. Ud Novija Testament. 2. Markovotu Evangjli. Ubarnato na paulićansći jazić. U Budapšta. Izdava ij Škotskoto Biblijskotu društvu.

NT3, 1901. Ud Novija Testament. 3. Lukvotu Evangjli. Ubarnato na paulićansći jazić. U Budapšta. Izdava ij Škotskoto Biblijskotu društvu.

NZ, 1998. Svetotu pismu Novija Z†kun. 1. Svetite evangjla. 2. Pr†vbite na apustolite, Pism†ta, Knigata na t†jnite, Videnjta. Timişoara:

Editura Helicon <http:// www. Virtualna biblioteka (awardspace.us)> (04.03.2023).

STBR, 1999, 2009. Starobalgarski rechnik. Pod redaktsiyata na D. IvanovaMircheva. Т.1.Т. 2. Sofia: Valentin Trayanov [in Bulgarian].

STOYKOV, ST., 1968. Leksikata na banatskiya govor. Trudove po balgarska dialektologiya. Т. 4. Sofia: Izdatelstvo na BAN [in Bulgarian].

STOYKOV, V., 2017. Prevodnata retseptsiya na Bibliyata na novobalgarski ezik prez XIX v. Avtoreferat za prisazhdane na obrazovatelnata i nauchnata stepen doctor. Sofia: SU “Sv. Kliment Ohridski” [in Bulgarian].

TSEYTLIN, R. M., 1986. Leksika drevnebolgarskikh rukopisey X – XI vv. Sofiya: Izdatelstvo na BAN.

STROKES OF COMPOUND WORD FORMATION IN THE BANAT TRANSLATIONS OF THE NEW TESTAMENT

Abstract. The purpose of this article is to present one of many possible research aspects in the New Testament translations of palćensći jazić, ban†tsći balgarsći jazić. There is an old translation from the end of the 19th century and a new one from 1998. The historical circumstances and influences, as well as the relationship between the two translations, remain the subject of a complete separate study. Despite the reduced number of examples in the chosen field of compound word formation, the cultural distinctiveness of the Banat translations of the New Testament is demonstrated. They are not a narrowly dialectal phenomenon, but a supradialectal and linguocultural one. They have both common features and significant differences, which reflect the processes of the intra-linguistic dynamics of the written regional form of the Bulgarian language in the Banat region. They should be studied in a comparative perspective with other representatives of the New Bulgarian spoken language tradition of the Bible. The layers of the Bulgarian dialect language; the influence of Romanian, Hungarian, German, and Croatian; the international vocabulary of Greek and Latin; the Old Bulgarian literary tradition appear in both translations.

Keywords: New Bulgarian translations of the New Testament; Banat Bulgarian language

Prof. Mariyana Tsibranska-Kostova, DSc.

ORCID iD: 0000-0002-5699-7503
WoS Researcher ID: AAS-5668-2020
Institute for Bulgarian Language “Prof. L. Andreychin”, BAS
1113 Sofia
52, Schipchenski prohod Blvd., bl. 17
E-mail: tzibran@ibl.bas.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.