Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/3, стр. 281 - 291

ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА (Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

Владимир Игнатов
E-mail: vladimir_ignatov@abv.bg
9th High French School in Sofia “Alphonse de Lamartine”
35 Patriarh Evtimiy Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Заглавието на тези наблюдения може да бъде и далеч по-опростено, по-непосредствено изразено и отново да съдържа в себе си идеята за вътрешна напрегнатост, противопоставяне, позоваване на разнолики явления. От типа „Разум и чувство в литературния XVIII в.“ или „Сантименталното като себеизява“ със същото поясняващо подзаглавие. Спирам се върху настоящото, предложено и изведено вече, онасловяване без убедеността, че то е по-удачното, но с надеждата, че е по-значещото, по-говорещото с оглед предстоящите цели и намерения. А пък и белегът може да е формален, но нека бъде удостоен с внимание – повече или по-малко се схожда с традицията на озаглавяване тъкмо през посочения европейски XVIII в.: описателно, многословно, разнопосочно.

Вярно е, че тук възниква рискът от разпиляване в отделните гласове на проблема, но редом с него – и дваж по-доловимата нужда от тяхното събиране и полагане в единен идейно-тематичен и проблемно-мотивен контекст. Ето и посоките, от които тези гласове настойчиво се чуват и неотменно изискват вслушване в тях: методически, литературноисторически, социокултурни. Полета близки, взаимозависими, но не и тъждествени. А техните съответни специфики могат да бъдат мислени като формиращи самостойно (защо да не се определи като синкретично – с всичките условности на понятието) цяло, преимуществата на което биха позволили вглеждането в проблема, в неговите аспекти и измерения многостранно.

Да видим пред какво би ни изправил подобен предизвикателен урочен по-лифонизъм.

Предлаганата тема е замислена като един своеобразен проект за провеждане на определен брой часове (2 или 3) по литература в Х клас – задължителна или задължителноизбираема подготовка. Споменатите по-горе ключови по-казатели – методически, литературноисторически, социокултурни – са всъщност онези, които в пълнота обуславят направения избор.

Европейският XVIII в. е особено време на ревизиране на конкретни представи за човека и света, на пренареждане на ценностния ред спрямо заобикалящото, на изискване и налагане на стратегии за припознаване на своето през чуждото, другото (последното в по-широк контекст може да се мисли и като Другия). Такава е картината и в художествената литература. И богатството на жанрово-изразните форми и на идейно-естетическите внушения и послания е своего рода доказателство за това.

Сред тази плътно нюансирана художествена и в частност жанрова парадигма своето неотменимо положение заема един текст, който е натоварен с функцията на първопреходник в поне няколко измерения; един роман, който, по думите на Симеон Хаджикосев, се явява „знамение на предромантическата епоха“ (Hadzhikosev, 2006: 698); творба, служеща за спасителна ниша на собствения си автор и за кръстопътно място на неравнодушното отношение и противоречивото съпреживяване на своя читател.

Когато през 1774 г. се появява произведението „Страданията на младия Вертер“ на Гьоте, романът на XVIII в. се е разгърнал в различни форми и проявления – философски („Кандид“ на Волтер), психологически („Монахинята“ на Дидро), роман пътуване („Пътешествието на Хъмфри Клинкър“ на Тобаяс Смолет, „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт), приключенски („Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо) и др. Всички те, в по-висока или по-ниска степен, поставят и проследяват отделния индивид в ситуация на кризис. Разчитащ на своя натрупан опит, овладял и усвоил света, човекът трябва да се изправи срещу ударите на съдбата и сам да прецени, прозре и избере какво да стори – да се противопоставя активно или да се примири безусловно. „Страданията на младия Вертер“ е по-особен случай – на текст, по-малко заимстващ и повече различаващ се от тях. Като тук акцентът ще се постави преимуществено върху втората част от твърдението по необходими формални (външни), но и по подчертано съдържателни (вътрешни, иманентни) причини.

Методическата обосновка на поставения проблем – преходът от култа към разума и знанието към робството на страстта и чувствата – се свързва с предложението за (а и потребността от) разширяване на познанията на учениците както върху неговите по-общи концептуални измерения1) , така и върху частнолитературните му проекции, изразени от конкретно творческо присъствие, което се явява сред неговите основоположници – Йохан Волганг Гьоте.

Мотивите за избора точно на този автор (а не например Лорънс Стърн – „Сантиментално пътешествие из Франция и Италия“, или Николай Карамзин – „Бедната Лиза“) имат съдържателна, условно диалогична (междутекстова) и формална основа.

Към първата се имат предвид характерът на представяния художествен свят, типът герой, неговото място в света; оттук може да се цели постигането на по-пълна представа у ученика за идейното богатство и естетическата значимост на Гьоте като творец, съобразено и съотнесено с друго негово произведение, изучавано в ЗИП – „Фауст“. В това отношение е възможна дискусия в час с оглед една от доминиращите идеи на времето – човешката природа като единство на добро и зло. Фокусирането върху определена теза (или набор от микротези), проблематизиращи образа на централния персонаж, би позволило и извеждането, осмислянето и обобщаването на специфичните черти на сантиментализма като направление в литературата. Представено схематично, гореизложеното би придобило следния вид:

Просвещение – сантиментализъм – романтизъм(свързващо звено;обяснение на понятието;посочват се неговите основнивлияния →характеристики, означаващи→влияниятечение/направление в литературатаи изкуствата от края на XVIII в., чрез позоваването и анализиранетообраза на Вертер)

Що се отнася до условната диалогична основа на такова начинание, допустимо, а и желателно е актуализиране на стари знания чрез припомняне на характерологичното в образа на добре познат литературен герой като Хамлет. Би могло да се постави въпрос към ученическата аудитория – Възможно ли е сближаване на образите на датския принц и на Вертер през проблемите за меланхолията, отчуждението, склонността към себеанализ (монолозите и съответно писмата)? Едно последователно, цялостно и аргументирано разгръщане на отговорите би послужило като тип упражнение за развиване на анализационните, интерпретативните и комуникативните умения на учениците, и то в съпоставителен план.

Споменатата формална основа на подбора на автор и произведение не бива да се подценява. Сравнително неголемият обем на творбата позволява по-свободна работа с нея – сравняване, съпоставяне, самостойно тълкуване на определени пасажи (те могат да бъдат и предварително посочени като задача за ориентиране в художествения свят на романа и неговото коментиране). От друга страна – добре е да се наблюдава силно застъпеният автобиографичен пласт в произведението на Гьоте (като друга предварителна задача може да се изведе проследяването на жизнения и творческия път на писателя и отбелязването на акценти от него в съотнесеност с представеното като художествена картина в текста). Така отново би се отворила възможност за разграничаването на двата свята, които са много близки помежду си, но не и тъждествени – реален и фикционален, и избягването на грешки и неточности при боравенето с понятията за тях. Към същата идейно-структурна единица на урока може да се коментира функцията на автобиографизма в романа и какво се постига чрез него.

Предвид казаното дотук, може да се приеме, че този проект за урок не е задължително да се осъществи непременно в часове за ЗИП/СИП. Допустимо е използването на т.нар. часове в резерв или часове, предназначени за развиване на комуникативните способности или аргументативните техники – дебат/ дискусия по литературен или по-общ хуманитарен проблем. А замисълът на подобно предприятие не изключва, а обратно – препоръчва и дори изисква придържането към такова предназначение. Още повече че то би било обогатено с нови знания, които биха позволили по-свободното боравене с понятия и литературна фактология. С оглед на това като примерни теми за дебат/дискусия могат да бъдат предложени теми като: Заслепеността от/на страстите; Любовта – опиянение и покруса и др.

В хода на заниманията ще се открои системата от основни понятия и термини, с които ще се борави. Те ще спомогнат за разширяването на общата хуманитарна и в частност на литературната култура на учениците. Запознавайки се с тях и употребявайки ги в уместен контекст, обучаващите се ще могат да осъществяват така нужните смислови, тематични, идейни съотнасяния както с предходни, така и със следхождащи спрямо обозначения период проблеми и явления. Такива ключови понятия биха били: предромантизъм, сантиментализъм, епистоларен роман, чувство и разум (тук ще се търси разграничаване между емоционално наситеното изживяване на света и строгите рационалистични принципи на класицизма), отговорност – към другите, към себе си, отчужденост. При очертаването на подобна сфера от теми и мотиви ще се търсят и полезните интердисциплинарни връзки – най-вече с предмети като pсихология, eтика и др. (напр. концепцията на Мартин Бубер – „Човекът става Аз до Ти“ (Buber, 1992: 25); невъзможността на ставането на Аз до Ти води до покруса и респективно до съзнателен отказ от живота → заради обсесията, издигането на любовта в самоценност и нейната обреченост и недостижимост).

Литературноисторическата обосновка на проблема може да бъде илюстрирана със следния примерен план за изграждане и провеждане на урока:

„Страданията на младия Вертер“ в контекста на западноевропейската литература на XVIII век

1. Актуализиране на стари знания – припомняне на основни теми и мотиви в литературата на XVIII в.; ключови представители и произведения.

2. Извеждане на по-важни акценти от жизнения и творческия път на Гьоте, като се изтъква своеобразното място на писателя в споменатия в т. 1 литературен контекст (участието му в Sturm und Drang → отричането на класицизма и преклонението пред природата); целта е да се проследят и коментират автобиографичните моменти в романа и тяхната роля и функция във връзка с неговото възприемане и интерпретиране.

Изпълнението на т. 2 може да започне с позоваване и показване на картината на Йохан Тишбайн „Гьоте в околностите на Рим“ (1787), с което да се създаде подходяща атмосфера за вникване в образа и творческия натюрел на автора на „Вилхелм Майстер“ и „Римски елегии“.

3. „Страданията на младия Вертер“ (привеждане на снимка – корицата на първото издание на романа)

– разбор на творбата: строеж, композиция (с определени контекстуални уговорки може да се говори за своеобразна мистификация – обяснение на понятието с посочване на пример от художествения текст → редактор и издател на чужди записки разкрива пред читателя историята на една трагична любов – „Събрах прилежно, каквото можах да намеря от историята на бедния Вертер, и ви го поднасям тук и зная, че ще ми благодарите за това“2) ), сюжет, герои; основни теми и проблеми.

а) Типичен епистоларен роман – изясняване на понятието; привеждане на примери от произведението – „10 май. Чудна ведрост е обзела душата ми – подобна на тихите пролетни утрини, на които се наслаждавам с цялото си сърце. Сам съм и се радвам на своя живот в тази местност, която е създадена за души като моята.“, „3 септември. Понякога не разбирам как смее да я обича някой друг, когато толкова я обичам аз, само нея, тъй искрено, тъй дълбоко, тъй всецяло, и не виждам, и не зная, и нямам нищо друго освен нея.“

Тук съответно ще се изисква коментар на приведените цитати.

Задача: разсъждавайте върху функцията на писмата в смислово-емоционалния, но и в структурно-композиционния план на творбата. Какво се постига чрез тяхната употреба?

б) Съпоставете началните и финалните смислови означения на произведението. Анализирайте образите на пролетта (първото писмо е от 4 май 1771 г.) и зимата (последното писмо е от 20 декември 1772 г.) през културните универсалии добро – зло, красиво – грозно, живот – смърт.

НАЧАЛО→СРЕДА →КРАЙрадостотчаяниепокойвъзторгпокрусасмъртопиянение от живота

в) Образът на Вертер (привеждане на картина: Вертер в добилото широка популярност облекло – син фрак и жълта жилетка)

(Източник: https://literaturgeschichte.wikispaces.com/Leiden+des+jungen+Werther)

– характеристики: влюбен в природата (възможни са връзки с идеите на Русо – проблемът за „естествения човек“ вече е коментиран при общата характеристика на просвещенската култура); героят рисува, чете антична литература – коментар (насочване на вниманието на учениците към следхождащите теми за романтизма – общуването с изкуството като едно от възможните бягства от потискащата действителност).

г) Образът на Лоте (наблюдения върху писмото от 16 юни – „Един ангел. Тпфу! Това го казва всеки за своята. Нали! И все пак аз не съм в състояние да ти изкажа колко е тя съвършена, защо е съвършена; достатъчно е – тя плени всичките ми чувства.“, подч. мое – В.И.)

д) Писмата от 1 юли и 13 юли: „О, ангеле! За тебе трябва да живея аз!“, „Обича мен! И колко скъп ставам сам на себе си, как се сам – на тебе мога да го кажа, ти имаш чувство за подобни неща, – как се сам обожавам, откак тя ме обича!“.

Разсъждения върху обсесията на Вертер спрямо Лоте и върху мотива за самообожанието.

е) Може ли да се твърди, че Вертер е герой резоньор (учениците познават това понятие от заниманията с комедията „Тартюф“ на Молиер, като уместно го отнасят към герой като Клеант).

ж) „Да, аз съм само един странник, скитник по земята!“ – мотивът за скиталчеството, неуседналостта, липсата на вътрешен покой, чувството за отчужденост (с коментар върху тези аспекти от образа на Вертер се прави своего рода подготовка за възприемане на романтическия тип герой. )

з) „Аз ще умра, аз ще трябва да умра! О, колко е добре, дето съм решен!“ (подч. мое – В.И.) – коментиране на значението на модалната конструкция трябва да: необходимостта от смъртта – търсена, желана (утешителка).

и) Връзката между Лоте и Вертер и героите от песента на Осиан.

к) Епизодът с пистолетите: Алберт – Лоте – Вертер.

л) Желанието на Вертер да почива край липите = край пътя (периферното пространство, насочващо към представите за отчужденост, отхвърленост); изречението, с което романът завършва: „Свещеникът не го придружи“ – коментар.

Социокултурната обосновка на заявената тема е свързана с провеждането на дебат/дискусия (свързани с развитието на комуникативните умения на учениците) върху един универсален по своя характер проблем. Допустимо е излизането извън контекста на художественото произведение и привеждането на наблюдения, примери, аргументи от съвременния свят, от днешните условия на общуване и съпреживяване сред хората. Предвидени са и задачи за създаване на писмен аргументативен текст – есе или литературноинтерпретативно съчинение, с цел развиване на уменията за създаване и смислово и структурно-композиционно организиране на писмени текстове.

Като продължение на предложения план тази част от настоящата разработка може да добие следния вид:

– Въпроси и задачи:

а) в предсмърните си часове Вертер чете „Емилия Галоти“ на Лесинг. Коментирайте функцията на похвата литература в литературата. Запознайте се с драмата на Лесинг. Проследете внимателно нейния сюжет и представените отношения между героите. Какви смислови внушения се постигат с това, че в предсмъртните си часове героят на Гьоте се вълнува тъкмо от тази представена история? ;

б) писмото от 8 юли: „Какво дете е човек! Как жадува той за един поглед! Какво дете е човек!“ (подч. мое – В.И.)

Защо според вас Вертер така настоятелно възклива какво дете е човек? С какво го свързвате – с естественост и непринуденост или с незрялост? Какви са смисловите означения на тази своеобразна рамкирана фраза?

в) преходът в настроенията и душевните състояния на героя е показателен и с оглед пренасочването на читателския интерес на Вертер от Омир към Осиан (писмото от 12 октомври: „Осиан измести Омир от сърцето ми. В такъв чуден свят ме води дивният поет!“) – връзка с т.3, подт. и) от настоящия план.

Разсъждавайте върху значението на този преход. Приведете пасажи от текста, които да докажат вашите твърдения.

г) функция на пародията: година след появата на романа близък приятел на Лесинг пише „Радостите на младия Вертер“ (1775).

Коментар върху значението на Гьотевата творба като генеративна, по-раждаща други текстове;

д) упражнение за откриване и анализиране на междутекстови връзки – с ч. 1 от „Трилогия на страстта“ (съдържаща известната „Мариенбадска елегия“ ), където отново се появява образът на Вертер;

е) тема за дискусия – Възможен ли е Вертер днес?

Безвъзвратно отминало ли е времето на прекомерния сантиментализъм? Изобразеното в Гьотевия роман е точно свидетелство за тогавашната епоха, но дали е то подчертано неприемливо в началото на новото столетие? (Планува се разглеждане на различни културни и поведенчески модели днес. Изявените мнения и изводи следва да се положат в уместен социокултурен контекст по отношение ролята на европейския културен развой (тук напълно уместни са съотнасяния с изученото по философски цикъл) и формирането или рушенето на съвременните нравствени ценности.)

5. Обобщение на проблематиката

6. Поставяне на задача за създаване на писмен аргументативен текст

Теми за есе:

1. Само любовта прави на тоя свят людете потребни един на друг.

2. Когато липсваме сами на себе си, липсва ни всичко.

Настоящият текст завършва без претенции за изчерпателност по предложената тема, но с надеждата за уместност и възможност за нейната приложимост в курса на обучение по български език и литература в гимназиалния етап (Х клас). Рисковете проличаха още при разгръщането ѝ – и от методологически, и от рецептивен порядък. Удовлетворително ще е обаче, ако се открият в нея и определени преимущества – и като теоретично изведена урочна единица (особено що се отнася до засегнатите различни аспекти на литературното образование, до формирането на един по-широк познавателен хоризонт – Sapere aude, дето рекъл един съвременник на ваймарския олимпиец), и като реална ситуация в класната стая. А това до голяма степен се обуславя както от особеностите на избрания етап от литературноисторическия развой, така и от характера на обекта, породил тези наблюдения.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. От художественото наследство на XVIII в. учениците познават в задължителната си подготовка само романа на Дефо. Последната четвърт на столетието, когато са налице и силно зависими едно спрямо друго преходни с оглед настъпващия романтизъм явления, за тях остава непозната. В този порядък един от доводите за провеждането на подобен урок би бил целенасочено смислово и идейно открояване, щрихиране и уплътняване на гранични, свързващи развойни процеси, тенденции, направления.

2. Цитатните позовавания на романа в превода на Асен Разцветников са по Гьоте, Й. Лирика. Драма. Проза. София, Народна култура, 1971.

REFERENCES/БИБЛИОГРАФИЯ

Buber, M. (1992). Az i Ti. Zadushevniyat razgovor. Bozhieto zatamnenie. Varna: STENO [Бубер, М. (1992). Аз и Ти. Задушевният разговор. Божието затъмнение. Варна: СТЕНО].

Gyote, Y. (1971). Lirika. Drama. Proza. Sofia: Narodna kultura [Гьоте, Й. (1971). Лирика. Драма. Проза. София: Народна култура].

Ignatova, V. (2008). Urokat po literatura – zhelana teritoriya (Kak zadalzhitelnoto stava priyatno). – V: Elektronno spisanie LiterNet - http:// liternet.bg/publish19/v_ignatova/urokyt.htm, 5.12.2008, N 12 (109) [Игнатова, В. (2008). Урокът по литература – желана територия (Как задължителното става приятно). – В: Електронно списание LiterNet – http:// liternet.bg/publish19/v_ignatova/urokyt.htm, 5.12.2008, N 12 (109)].

Petrov, Z. (1971). Gyote. – V: Gyote, Y. Lirika, Drama. Proza. Sofia: Narodna kultura [Петров, З. (1971). Гьоте. – В: Гьоте, Й. Лирика, Драма. Проза. София: Народна култура].

Simeonova, R. (2003). Urokat po literatura – razmishleniya v devet stapki. – V: Elektronno spisanie LiterNet – http://liternet.bg/publish8/ rsimeonova/9.htm, 16.02.2003 [Симеонова, Р. (2003). Урокът по литература – размишления в девет стъпки. – В: Електронно списание LiterNet – http://liternet.bg/publish8/rsimeonova/9.htm, 16.02.2003].

Hadzhikosev, S. (2006). Zapadnoevropeyska literatura. Chast vtora. Sofia: Siela [Хаджикосев, С. (2006). Западноевропейска литература. Част втора. София: Сиела].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.