Български език и литература

https://doi.org/10.53656/bel2022-8-MP

2022/1, стр. 79 - 83

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА – ПЪТИЩА ПРЕЗ МУЛТИКУЛТУРНИЯ СВЯТ“ (НЕАПОЛ, 18 – 21 НОЕМВРИ 2021)

Мая Падешка
WoSID: AAY-4136-2021
E-mail: mpadeshka@unior.it
Sofia University
Sofia Bulgaria
Università di Napoli „L’Orientale“
Napoli Italia

Резюме: Текстът съдържа информация за международната научна конференция за българисти и слависти „Българският език, литература и култура – пътища през мултикултурния свят“. Представя накратко организацията и основните тематични направления, както и изнесените доклади.

Ключови думи: конференция; български език, литература и култура; славянски езици

През април 2020 г. в Университета „Ориентале“ – Неапол, трябваше да се проведе конференцията „Българският език, литература и култура: пътища през мултикултурния свят“, замислена като среща на българисти и слависти от цяла Европа. За първи път в Неапол щеше да посрещне учени и образователни дейци в такъв мащаб. Но тогава избухна с пълна сила първата вълна на пандемията от COVID-19. Последваха още две вълни и две отложени срещи в Неапол.

През м. ноември 2021 г. срещата се оказва възможна. В една историческа сграда на „Ориентале“ на брега на Неаполитанския залив между 18 – 21 ноември се поздравиха учени – българисти и слависти, от 13 държави, лектори по български език и култура от 14 европейски университета, студенти от Гърция, Италия, България и Украйна, културни дейци. Събитието се проведе под патронажа на Н.Пр. Тодор Стоянов – посланик на България в Рим, който лично присъства на откриването на събитието. Партньори на събитието бяха: Болонският университет, Кампус Форли, Министерството на образованието и науката, Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“, Българският културен институт в Рим, Асоциацията на лекторите по български език, литература и култура, СУ „Св. Климент Охридски“, асоциация „Италия – България“, Асоциация за българска култура „Будител“ – гр. Неапол. Наш виртуален гост беше писателят Георги Господинов – носител на литературната награда „Стрега“ за 2021 г.

Основен организатор на събитието беше Катедрата по български език, българска литература и славянска филология към Университета „Ориентале“ – Неапол. Именно на нейния ръководител – доц. д-р Татяна Лекова, се падна честта на открие конференцията: „Началото на нашата катедра е поставено от Енрико Дамяни – учен славист и българист, създател на Катедрата по славянски литератури в Университета „Сапиенца“ в Рим през далечната 1929 г., който през 1932 г. започва провеждането на семинарни занятия по български език в Неапол. През учебната 1942/1943 г. основава Катедра по български език. Именно той е ученият, който през същата година, 1942 г., основава и италианската катедра в Софийския университет. Ето защо провеждането на тази голяма международна конференция е толкова важна – тя поставя началото на редица научни и културни събития, с които през 2022 г. ще отбележим 80-годишнината от създаването на Катедрата по български език и на Катедрата по полски език в нашия университет“, каза доц. Лекова в приветствието си към участниците. На откриването присъстваха Н.Пр. Тодор Стоянов, почетният консул на България в Неапол Дженаро Фамилиети, директорът на Департамента по езикови, литературни и сравнителни изследвания към Неаполския университет „Ориентале“ Кармела Мария Лаудандо, ректорът на Неаполския университет „Ориентале“ Роберто Тотоли, представители на Община Неапол.

Конференцията в Неапол се проведе в сътрудничество с Болонския университет, Департамент за устен и за писмен превод. Представител на департамента във Форли беше доц. д-р Светлана Славкова, която заяви, че с това събитие се възстановяват традиции, прекъснати с избухването на пандемията. Възстановяват се Дните на българската култура Conosci la Bulgaria? – инициатива, създадена от Лектората по български език, литература и култура в Болонския университет, кампус Форли, която постави началото на „италианските“ срещи на лектори и студенти българисти; възстанови се и конкурсът за млади преводачи „Леонардо Пампури“ (победителите от конкурса бях наградени по време на конференцията от представители на българо-италианското жури, на Асоциацията на лекторите по български език, литература и култура и на Института за българска култура в Рим).

Конференцията беше „отворена“ за широк кръг специалисти в различни области на хуманитарното знание. Поради големия интерес програмата беше интензивна: бяха изнесени 46 доклада; състоя се и кръгла маса на тема „Лекторатите – лаборатории за съвременна българистика“ с участието на МОН и присъстващите лектори по български език, литература и култура от Атина, Будапеща, Лисабон, Неапол, Форли, Лондон, Дъблин, Сегед, Белград, Солун, Фрайбург, Прага, Кьолн, Мелитопол. Освен текущи проблеми, свързани с организацията, дейността, функциите и мисията на лекторатите в задграничните университети, кръглата маса даде възможност да се представят редица проекти и постижения на лекторите и на техните студенти. Впечатлиха изказванията на ас. Генчо Банев (Атина), д-р Красимира Колева (Мелитопол) и доц. Илиана Чекова (Кьолн), които представиха богата проектна дейност и иновации в работата със студенти българисти. Това още веднъж потвърди необходимостта от разумна и целенасочена държавна политика за поддържане на задграничната българистика и по-специално – на лекторатите, които, поради своята специфика, се наложиха като „лаборатории“, от които тръгват редица новости и тенденции в чуждестранната българистика.

Научната програма на конференцията беше открита от четири пленарни доклада, които очертаха дискусионните посоки по време на научните сесии. Проф. Амелия Личева (СУ „Св. Климент Охридски“) очерта възможностите пред съвременната българска литература да бъде „конвертируема“ за света, да потърси своята тематична отвореност и близост със „света“. Проф. Георги Минчев (Университет в Лодз) насочи дискусията в посока на идеологическата трактовка на богомилството след 1940 г. и неговата употреба за политически цели. Докладът на проф. Марина Ди Филипо (Университет „Ориентале“ – Неапол) насочи вниманието на публиката към учебното съдържание в изучаването на руски език като чужд от студенти, а проф. Петя Осенова (СУ „Св. Климент Охридски“) „откри“ голямата тема за трансграничната българистика и подготовката на специалисти в тази област.

Първата научна сесия обедини доклади под надслова „Български език като чужд: методически траектории“. По време на сесията се представиха разнообразни доклади, в които акцент бяха: дидактическите ресурси при изучаване на български език като чужд за напреднали (Надежда Сталянова, Елена Крейчова); проблеми и пътища за тяхното преодоляване при изучаване на български език от италиански студенти (Лоренцо Тестини, Мая Падешка); споделен институционален опит при организирано обучение по български език като чужд (Биляна Тодорова, Гергана Пъдарева-Илиева); техники и похвати при изучаване на български език от английски студенти (Йорданка Велкова); анализ на учебното съдържание по български език като чужд и идеи за неговото оптимизиране и сертифициране (Антония Радкова, Ивана Давидков); социокултурни аспекти на учебното съдържание по български език като чужд (Илияна Димитрова, Илияна Генев-Пухалева).

Втората научна сесия – „Литература и култура: изследователски подходи“, представи богата гама от наблюдения върху различни аспекти и периоди на българската литература в генеалогичен и съпоставителен план. Антоанета Алипиева (Белградски университет) разгледа фигурата на помаците в романите на Генчо Стоев. Изследователката заяви тезата, че тази фигура е изкривена в българското културно съзнание от господстващата доскоро национална идеология. Стилиян Стоянов (ЮЗУ „Неофит Рилски“) говори за литературоцентризма при възприемане на българската класика, за това как българинът традиционно изгражда „образ на света“ през литературата и нейните ценности. Таня Стоянова от Университета в Солун се спря на романа на Емил Коралов „Човекът, който вижда всичко“ в контекста на българската фантастика за деца. Интерес с оглед на „италианската“ тема в българската литература предизвика докладът на Александър Панов, лектор в Болонския университет, на тема: „Христо Ботев, Карло Пизакане и Луиджи Меркантини: три забележителни фигури на европейското духовно единство, които днес са „съвършените непознати“. Авторът се спря на малко известен факт в нашата литературна история, свързан именно с връзката между Христо Ботев и Карло Пизакане, от една страна, и поета Луиджи Меркантини, от друга. Темата за „чуждото“/ другия в нашата литература беше подхваната и в следващите два доклада: в доклада на Йордан Ефтимов, но през обърнатата оптика на „завръщащите се“ в България образовали се българи – от утопичната мечта за учение в странство в „Под игото“ през „Пази, боже, сляпо да прогледа“ до Чудомир и Алек Попов; през критичната позиция на Димитър Камбуров („Тринити колидж“ – Дъблин), който изследва съдбата на „българските книги“, написани от автори с български произход на различен от българския език.

Сесията продължи с доклада на Цветана Георгиева (УниБИТ – София), която се спря на фигурата на бог Пан в творчеството на поетите от Fin dе siècle Христо Ясенов, Емануил Попдимитров и Людмил Стоянов и приключи с интересното интердисциплинарно изследване на Младен Влашки (Университет във Фрайбург) за визиите на Пловдив в българската литература.

Следващата научна сесия беше посветена на езикови проблеми („Езикът – теоретични и приложни траектории“). Бяха изнесени доклади, засягащи конкретни системноезикови явления в съвременния български език, метамодели и бази данни, въпроси от историята на българския език, проблеми на нормата и узуса, социокултурни и социолингвистични аспекти при усвояване на българска фразеология, стилистични явления. Доклади представиха Галина Петрова (Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров), Ласка Ласкова (СУ „Св. Климент Охридски“), Светлана Славкова (Болонски университет, кампус Форли), Георги Христовски (Лисабонски университет), Руска Станчева (Институт за български език – БАН), Андреана Ефтимова (СУ „Св. Климент Охридски“), Деница Димитрова (СУ „Св. Климент Охридски“), Катажина Попова (Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров), София Мицова (ЮЗУ „Неофит Рилски“).

Научната програма продължи с доклади в тематичното направление „Литературни и културни проекти. Антропология и фолклор“. Ивица Бакович запозна публиката с курса по българско кино, организиран в Университета в Загреб. Гинка Бакърджиева, лектор по български език в Карловия университет в Прага, представи свои наблюдения в областта на превода на собствени имена. Венета Янкова (Университет ЕLTE – Будапеща) и Мария Жерева (СУ „Св. Климент Охридски“) говориха за образа на българите и българския език в Унгария, а Григор Григоров (Университет в Сегед) разказа за медицински рецепти, открити в средновековни български ръкописи.

Специална сесия беше отделена за докладите на студенти, изучаващи български или друг славянски език. Участие в сесията взеха Ребека Джили – по-настоящем докторант по руски език в СУ „Св. Климент Охридски“, Фабио Теларико и Федерико Донадио – студенти от Университета „Ориентале“, Карина Топович от лектората по български език в Университета в Мелитопол – Украйна, както и студентите от Атинския университет с ръководител ас. Генчо Генчев Манолис Марагос, Анти Караити, Екатерини Марагудаки, Алфия Хусаинова, Хрисула Кирицу, Севастиани Данали.

Конференцията „Българският език, литература и култура – пътища през мултикултурния свят“ даде сигнал за това, че българистиката по света е витална и има своите традиции и бъдеще; че институциите, свързани с дейността на българските лекторати в Европа, не са загубили диалога помежду си по време на пандемията.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,