Български език и литература
Вход / Регистрация

2015/5, стр. 532 - 539

ПРОГРАМАТА PISA И БЪЛГАРСКИТЕ ПРОБЛЕМИ

Сесилия Теллалова1)
E-mail: sesiliatell@abv.bg

Резюме:

Ключови думи:

Програмата за международно оценяване на 15-годишните ученици PISA се обсъжда от доста време в българските филологически кръгове. Националният координатор ЦКОУКО публикува на своя сайт доклади и анализи на тази тема. След всеки кръг (през три години) масмедиите публикуват редица факти и критически оценки за българското представяне. Критиките към сегашното обучение (явни или деликатно изразени) до този момент обаче не предизвикват видими промени по отношение на преподаването на български език и литература.

PISA оценява ключови компетентности на учениците в три познавателни области: четене, математика, природни науки. В програмата участват всички държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и голяма група страни извън организацията. Интересът към проекта е обясним. PISA е част от дългосрочна програма за изработване на индикатори за качеството на образованието. Тя предоставя информация за формулиране на адекватни образователни цели и стандарти в национален контекст, а също така и за анализ на причините, които възпрепятстват постигането на международните стандарти в силно конкурентна среда. Защо е избрана именно 15-годишната възраст? Защото 15-годишните ученици в повечето страни са в края на своето задължително училищно образование. На този етап е важно да се знае в каква степен младите хора са придобили познанията и уменията, които биха им осигурили успешна лична и професионална реализация. Каква е ролята на четенето и как авторите на програмата възприемат четивната грамотност като съществена област от познанието?

Тъй като нашите автори на ДОИ и учебните програми по БЕЛ (да разбираме четене?) са анонимни, нека първо уточня кои участват в PISA. Международното оценяване се провежда от консорциум, който се ръководи от Австралийския съвет за образователни изследвания. В него участват също Холандският национален институт за образователни измервания, Националният институт за образователни изследвания на Япония, Агенцията за езиковедски контрол на Белгия, Институтът за образователни изследвания и информация на Германия, Службата за образователни тестирания на САЩ, Лабораторията по приложна психология към Университета в Лиеж (Белгия) и една американска изследователска корпорация. Ето какво схващане за четивната грамотност споделят експертите от тази внушителна, специализирана в оценяването група.

Концепцията на PISA за четивната грамотност се основава на разбирането, че за грамотност може да се говори тогава, когато „четенето и писането се владеят като самостойни практики с мотивация за употреба и така се интегрират в социалното поведение на личността в различни сфери“. С други думи, когато се говори за грамотност в смисъла на PISA, се подразбира функционалната грамотност, т. е. грамотност в много по-широк смисъл от само умението да се чете и пише. Грамотността означава способността на учениците да използват и прилагат познания и умения от различни познавателни области, като анализират, осмислят и решават проблеми в многообразие от ситуации, близки до реалните2) (курсивът мой, С. Т.).

Резултатите по четене от PISA 2015 едва ли ще бъдат по-различни от предишните, ако съдим по отношението на 15-годишните към четенето и решаването на задачи с отворен отговор. Няколко са принципните въпроси, които изследването поставя пред МОН и учителската колегия. Първият от тях се отнася до това с какви текстове се работи в българското училище. Този въпрос, естествено, произтича от задължителния характер на Държавните образователни изисквания и Учебните програми по български език и литература. Важно е да се обърне внимание на структурирането на самите програми, а също така на времето, отделено за четене, писане и упражняването им. Вторият въпрос е свързан с качеството на обучение в началния и в прогимназиалния етап на образованието. Третият засяга критериите, по които българските ученици се оценяват и завършват съответния клас. И трите въпроса имат връзка с демографския срив, със социалния и икономическия статус на повечетородители, с отношението към образованието на прогресивно нарастващия брой ромски деца и с делегираните бюджети на училищата. Очевидно, едно международно изследване поставя пръст в раните на нашето общество и от нас зависи как и доколко можем да излекуваме болния организъм. Пред този текст не стои за решаване толкова сложна задача. Тук ще се постарая да изнеса и анализирам само факти от раздела по четене в PISA 2015 на фона на някои елементи от учебните програми.

Науката за литература, както е известно на всички, се нарича литературознание. Според българските образователни стандарти литературознание трябва да се изучава от I до XII клас, защото (според авторите на концепцията) то е жизненоважно за бъдещите български граждани. Ето защо в учебната програма по БЕЛ за I клас са отделени 7 часа седмично за четене и писане, 3,5 часа за литература и (забележете!) 1,5 часа седмично за формиране на комуникативно речеви умения. Във II, III и IV клас ситуацията е същата. В V клас вече се обособява самостоятелна програма по литература (смятайте, литературознание). На българския език е отделено скромното място на описателна граматика. В гимназиите (СОУ, профилирани и професионални) литературознанието доминира над общуването на роден език, при което българската литература се разглежда на исторически принцип. Който не е преподавал стара и възрожденска литература, той не познава „изключителния“ интерес на българските гимназисти към тази материя. Що се отнася до терзанията на датския принц и битката с вятърните мелници на испанския хидалго (не говоря за нашите професионални изкушения) срещу учениците от професионалните гимназии по транспорт например, то тази тема е достойна за съвременен роман. Разбира се, литераторите, високият филологически клас в училище биха имали куп възражения срещу подобно отношение към литературата, но тук тя не се разглежда самоцелно и преднамерено. Идеята е доколко часовете за литературознание отнемат от времето, необходимо според PISA за усвояване на четивна грамотност. Не че в текстовете на програмата не присъстват художествени текстове, но те са строго премерени и съобразени както с интересите и потребностите на съвременното поколение, така и с общочовешки ценности и нагласи, валидни за всички времена и възрасти. В първите издания например присъстваха един драматургичен текст от съвременен автор и откъс от роман на Маркес. Отпаднаха поради нефункционалността си сред днешните 15-годишни. Дали може да се твърди същото за задължителните художествени текстове в родното училище?

Както вече уточних, възрастта 15 години не е избрана случайно. Предполага се (PISA), че основното образование е дало нужната четивна грамотност, за да може младите хора да четат, да разбират прочетеното, да извличат от текста съществената информация, да я осмислят и да я употребяват в своя полза. По тези причини експертите по четене от международния проект са включили задачи предимно към текстове с прагматична насоченост. Съдържанието на тези текстове обхваща различни ситуации от всекидневието, свързани с вземане на решение и избор, с оценяване и правене на изводи, с общуване и прилагане на наученото в практиката. Важно е да се отбележи, че програмата обръща особено внимание на междупредметните връзки. По тази причина в теста са включени т. нар. „прекъснати текстове“, в които част от информацията е представена чрез схеми, диаграми, таблици и графики (графични изображения). В областта „четене“ присъстват и четива от областта на физиката, химията, биологията. За съжаление, текстовете и задачите към тях са засекретени, тъй като всички утвърдени като „работещи“ се повтарят през девет години, а част от тях – на всеки три години (дори тогава, когато акцентът е върху математиката или природните науки, в оценяването присъства и раздел „четене“ със значително по-малко задачи от основното). Това, което може да се направи тук конкретно за PISA 2015, е да се съсредоточи вниманието върху някои типови подходи, грешки и недостатъци, а също така да се обърне внимание на стила и правописа на участниците (първичната грамотност) – нещо, от което PISA не се интересува по обясними причини.

Изследването PISA 2015 е компютърно базирано, поради което учениците могат да пишат на кирилица и латиница. Тук привеждам ученическите текстове в оригинал.

Въпрос: Кой е написал романа Х (името на роман от чужд автор, подчертано в текста). Отговор: Иван Вазов. Друг отговор: Awe kfi sa tez glupavi vaprosi we

Други отговори към други задачи:

– Рецензия 2 има лоши възгледи. – Като прочетох първия реценз, мисля че е по-приятен от втория. – Рецензия 2 е написана по-разбирателно.

– Всеки един от нас тялото се развива различно. – Не, защото граници оставащи характерни за всички хора. – Савремените родители не използват такива чувства.

– Не защото той го бил заклучил и варзал с вериги и сина се ядосал и да смакне картината на лава се одраскал на треска. – Внукът му е подражател на бейзбола.

– Sinmo si e naranil rakata. – Убил го е дори и преносно. – Една треска се забила в раката му и той получил васпаление и той бил омрял. – Да в бащата намираме чувство на любов към сина му.

– Смисала на баснята е в преносен смисал. – Според Мен Истинската Причина да Загине Синът на Стареца Е Неговата Загриженост.

– Стила на текста е приятелски. – Речетатива на човека зависи от начина му на изказване. – На мен не ми привляка вниманието. – Обеснил е добре изискванията, които се искат. – Качествата не са прекалено високи. – ... да прихване вниманието на читател.

– Отличното здраве на ученика е важно, защото имайки го образователния обмен ще се получи по-лесно. – Защото едно дете не можем да разберем какво е то. – Децата за да бъдат по интелигентни. – Защото детето участващо в обмена трябва да могат да общуват, да са дисциплинирани, да са зрели. – Да дадът стимулация на младите хора.

– За да може да помогне на клиента да избере необходимия му прибор за виждане (очила – бел. моя, С. Т.), който същевременно съвпада с визията на куповача, оптикът трябва да притежава силно изразен усет за модата и естетско чувство.

– Да има чувство за усет.

На български език 15-годишните пишат също така връждебно, заинтриговам, за клучение, извот, копувач, на пално „напълно“ , на ресувано, очастник, убразование, убучение, утиваме.

Фейсбук и поколенчески особености:

Нз, nz, neznam, незнам, минезнам, наймного, кво ме инт, няя работа вее и т. н.

Граматическите и лексикалните грешки са очевидни, но още по-тревожно е неумението да се изрази мисъл на български език – съществено изискване за общуването на роден език3) .

Част от учениците се опитват да отговорят на въпросите към задачата, макар и отговорите да не са особено смислени, но съществена група отговаря с нз (не знам) или изобщо не отговаря. Пълната картина на представянето на българските ученици ще стане ясна след една година, когато се направи обстоен анализ на PISA 2015, обаче резултатите едва ли ще се различават от предишните, тъй като няма сериозни опити да се вникне в същността на проекта, и по-специално – в частта, посветена на четенето. Българските учебни програми не са променяни от десетилетия, а резултатите от всяко следващо изследване не показват качество на четенето с разбиране. Наблюденията над стотици ученически работи от 2000 г. (тогава България се включва в проекта) до днес свидетелстват за съществени неумения в четенето, разбирането и писането. Още по-зле е представянето тогава, когато става дума за интерпретация. И тук сякаш е едно от най-слабите звена в обучението по български език и литература. Защо литературознанието присъства с огромен брой часове в учебните програми, след като интерпретацията на текст е една от основните му задачи? Пред българските ученици е поставена задачата да овладеят интерпретацията посредством работа върху литературни текстове, критически статии и писане на литературноинтерпретативни съчинения. Това е твърде висока топка за създаване на начални и основни умения, тъй като литературният текст е многопланов и търпи нееднозначно осмисляне. Да не говорим за съществуващата учебна действителност, в която преобладаващият брой задължителни литературни текстове са свързани с националното самоосъзнаване в условията на „присъствие“ или с патриархалния бит на българското село, което отживя времето си: идеология и емоции, които не кореспондират със светогледа на съвременните млади хора и с техния собствен жизнен опит. Ето защо нашите ученици дават сбъркани отговори или не отговарят тогава, когато става дума за боравене с факти и закономерности или за интерпретация на факти и статистически данни. Крайните резултати при задачи от този тип изясняват определена безпомощност на 15-годишните, а именно:

1. Не се ориентират в графично представени факти.

2. Не могат да определят най-силно изразената тенденция в графика или таблица.

3. Затрудняват се при формирането на предположение за източника на три групи данни.

4. Не умеят да открият термините в кратък описателен текст, съдържащ специализиран език.

5. Не откриват информация, явно посочена в реклама.

6. Затрудняват се при осмислянето и оценяването на информация от текст, свързвайки я с личния си опит.

7. Не осмислят стила и съдържанието на пояснителен текст (не правят разлика между стил и съдържание). Съответно се затрудняват да определят дали стилът е подходящ за целевата аудитория на текста.

8. Затрудняват се при откриването на основна идея в художествен текст.

9. Не умеят да направят заключение за евентуалното поведение на герой в кратък разказ, като използват информацията от текста.

10. Затрудняват се при анализа на значението на фраза в кратък художествен текст.

11. Проблемно е осмислянето на текст, ако трябва то да се основава на ценности и убеждения.

12. Съществен проблем е и аргументирането на мнение въз основа на предишно познание и нова информация от текст.

Проблемите, които се наблюдават във всички етапи от провеждането на PISA в България, се дължат както на остарялото съдържание на учебните програми по език и литература, така и на нелогичното им структуриране по ядра. Първото ядро (съответстващо на слушане и четене) е дефинирано като „Социокултурни компетентности“. Тази формулировка, освен че включва доста компетентности извън четенето и слушането, измества фокуса от работата с разнообразни текстове към „академична“ теория за тяхната същност. Не се работи напр. с текстове от различни области на познанието (химия, физика, биология и др.), с инструкции за употреба (направи си сам, готварски книги и др.), с брошури и проспекти, с рекламни материали, с табели и упътвания, с формуляри и въпросници, с бази данни и др. 4) Включването на художествената литература като самостоятелен раздел с нейните специфични потребности в общия предмет отнема време и енергия за сметка на българския език, ограничен в областта на описателната граматика. Големият брой задължителни за четене художествени текстове създават определени вредни навици у учениците, като например „диагоналния прочит“ на текста и индивидуалното разбиране на посланието му, изказано често от ученика с неуместни понятия и недостатъчно осмислени фрази. Тази порочна практика се пренася и в програмата PISA, където се наблюдава безпомощност не само при работа с нехудожествен текст, но както вече посочихме, с несправяне със задачите и към художествен текст. Само искам да напомня, че никога по-късно в следучилищния си живот учениците няма да извършват действията от занятията по литература. Особено отчетливо изпъкват недостатъците на родното обучение по език тогава, когато става дума за четене на текстове с поднесени чрез графики и диаграми факти и данни или чрез кратки описателни и пояснителни текстове. Въпросите към тези задачи са така зададени, че ако „прескочиш“ и една дума, буква или цифра от текста, отговорът ти ще бъде неуместен. Характерен пример за некоректно ученическо отношение към текста са самите условия на задачите. В повечето случаи те са свързани с пояснение, въпрос/задача и условие, т. е.: „Двама събеседници обсъждат поведението на Х (герой от художествен текст). Събеседникът У твърди, че... Съгласни ли сте с мнението му? Отговорете с „да“ или „не“ и аргументирайте/обосновете отговора си“. Отговорите на подобни задачи при нашите ученици обособяват четири групи: липса на отговор, „нз“/„не знам“, „да“, „не“ (всичките не носят точки) и една малка част отговарят с обосновка, при което в много случаи тя не е логична, което също не носи точки. Тази картина свидетелства за два недостатъка в подготовката по четене (съответно мислене) на 15-годишните: 1) не четат достатъчно внимателно самия текст; 2) не се съсредоточават върху условието на задачата; 3) не се връщат отново към текста дори тогава, когато тази необходимост е изрично посочена в условието на задачата. От обучението по литературознание те са научени, че дори когато „кръжат“ около отговора, учителят ще го приеме за верен. Тук се сблъскваме и с въпроса за родното оценяване, но това е друга и доста обширна тема.

Интересна особеност на отговорите, отразяваща неумения за работа с текст и условия към него, е, че известна част от учениците не отговарят на кратко условие към текста, а изразяват или мнение, основано на смътен спомен от бегъл прочит, или твърдение от своя личен опит, или мнението им е негативно (отхвърлят като незначителни както самия текст, така и задачата към него). Мненията, повлияни от личния опит или от опита на обкръжението, не кореспондират с изискването за конкретен отговор, а посочват като истинни свои (повлияни от обкръжението?) предпочитания. За съжаление, твърде общите и нищо незначещи разсъждения отново имат пряка връзка с обучението по литература. У учениците се формира трайна позиция, че е важно да говориш/пишеш повече, а ако има нужда от корекция, учителят ще я направи. По такъв начин се възпитава празнословие, а защо не и бягство от отговорност (щом като не изразяваш ясна позиция, не се налага да я аргументираш и отстояваш). Нещо повече – 15-годишните у нас все още не осъзнават, че учителската благосклонност е минало, че работата и работодателят са тези, които изискват и поставят определени условия, за да бъдеш нает. Така например за предлагана работа от 15 часа седмично учениците смятат, че работодателят е длъжен да им осигури служебна кола. Един ученик пък се възмущава: Абсурдно е да се даде на учениците стена от текст, пълен единствено с изисквания и очаквания, и да се очаква да привлече вниманието на когото и да е. Всъщност „стресиращият“ текст се отнася до форма на квалификация и основната му идея е, че е твърде вероятно да бъдеш одобрен, защото голяма част от аудиторията отговаря на изискванията. Другояче казано, в конкретната ситуация няма нищо абсурдно освен подценяването на внимателното четене и разбиране.

От дългогодишните ми наблюдения над програмата PISA оставам с впечатлението, че посредством областта „четене“ спонсориращата проекта организация (ОИСР) се интересува не само от обработката на информация, но за нея са съществени националният манталитет, нагласите за учене през целия живот, подготвеността за професионална реализация на младите хора и конкурентоспособността им. В този смисъл ние, българите, демонстрираме гордо балканско самочувствие. Общуването на роден език (мисленето!) за нас е даденост. Остават претенциите към тези, които мислят и живеят различно от нас. И жалбите, че сме на последните места не само в класацията на PISA, но и в жизнения си стандарт, въпреки очевидните ни способности и дарби. Но младите хора тук нямат никаква вина. Те плащат за нашата неспособност да реформираме образователната си система така, че тя да отговаря на съвременните световни изисквания.

БЕЛЕЖКИ

1. Авторът е работил като главен експерт в Националното звено за оценяване на средното образование към МОН с основна задача анализ и оценка на задачите по четене на PISA, както и българското представяне в проекта през 2000 г. Сътрудник към Центъра за контрол и оценка на училищното образование по изследването PISA, област „Четене“.

2. Училище за утрешния ден. PISA 2009. ЦКОУКО, София, 2010.

3. В Европейската референтна рамка, синхронизираща обучението в границите на ЕС, е записано: „Общуването на роден език е способността да се изразяват и интерпретират схващания, мисли, чувства, факти и мнения както в устна, така и в писмена форма (слушане, говорене, четене и писане).

4. Видовете текст са според „Обща европейска рамка. Учене. Преподаване. Оценяване“ (Релакса ООД, МОН). Проектът PISA е съгласуван с тази рамка за езиково обучение.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.