Български език и литература
Вход / Регистрация

2016/4, стр. 417 - 426

РОДОПСКАТА МУЗИКА И ПЕСЕН ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ИВАН ВАЗОВ

Анастасия Папагеоргиу
E-mail: sitsa_lyra@hotmail.com
Bachelor student Slavistics (Bulgarian studies)
Faculty of Slavic Studies
University of Athens
Athens Greece

Резюме: В настоящата беседа авторката разглежда основните черти на музикалната традиция в българската част на Родопите, както са представени в пътеписа на Иван Вазов В недрата на Родопите. Пътеписът съдържа ценни и твърде интересни сведения и описания, на базата на които могат да бъдат правени съпоставки и проучвания. Беседата си поставя за цел да проследи връзката между бита, поминъка и културата на жителите на Родопите и музикалните изразни средства и репертоара на техните песните. Описват се основните специфични особености на родопската музика и песен и се правят паралели с гръцкия и с балканския фолклор.

Ключови думи: Folklore, traditional music, Ivan Vazov, Bulgarian Rhodope Mountains, language idioms, loanwords

За настоящото си изследване използвах пътеписа „В недрата на Родопите“ на Иван Вазов като извор, на базата на който могат да се направят съпоставки и проучвания за родопската музика и песен. Интересен факт е, че в този текст са включени песни от почти всички характерни за района видове. В сравнителен план може да се отбележи също, че от цялата поредица Вазови пътеписи, публикувани самостоятелно и по-късно в сборника „Живописна България“, пътеписът за Родопите е най-богат на сведения за музиката.

Изборът на тази тема е свързан с предмета на следването ми – славистика и българистика – и с интереса ми на музикант към традиционната музика на Балканите. Целта на беседата е чрез текстовете на Вазов да се докоснем до музикалните традиции на жителите на селата в българската част на Родопите и да се запознаем с изразните средства в техните песни, с бита, поминъка и културата, които се отразяват в тях.

Работих с първото издание на Вазовия пътепис, публикувано през 1892 в СбНУ, както и със съвременните електронни издания в Читанка и Слово.бг. 1) На места направих сравнително проучване и разгледах известни песни, които не се споменават от Вазов, за да добием по-пълна представа за колорита и богатството на родопската песенна традиция. Използвах също така изворов материал и специализирана българска библиография, които са достъпни в сайта „Родопски старини“. 2)

Общо за родопската музика и песен

Тонална система и ритъм. Традиционната българска музика използва ладова музикална система, която според терминологията на гръцки език се нарича тропос (τρόποi). 3) В някои региони на Родопите се среща и пентатонична музикална система. За разлика от останалата част на България, където има значително разнообразие в ритъма на мелодии (неравноделните 9/8, 11/8 и така нататък, както и смесени ритми), в района на Родопите доминира равноделният и прост ритъм на 2/4. Типична песен и танц от района e Йенино хоро в бързо темпо 12/8. В оркестровите песни често намираме по-сложни и живи ритми, напр. Сворнато хоро в 9/8. Като цяло, повечето от родопските песни са бавни, често нямат дори ритъм, както богатите тематично песни на седянка. 4) Въпреки че са аритмични, тези песни, изпълнявани от солист или група от певци, имат особен вътрешен пулс.

Глас. Традиционните родопски песни са предимно монофонични. Съществуват обаче и разнообразни полифонични песни. Пеят се както от мъже, така и от жени. При монофоничните песни често солистът пее основната мелодия и другите повтарят всички заедно. Жените обикновено пеят във високите тоналности. Мъжете пеят ниско и са баритони или баси. Диапазонът на гласа е висок и често е по-голям от октава. Орнаментите, използвани от певците в гласа им, наподобяват характерните за гайдата звукове. Повечето песни са дълги и бавни и дават интензивно чувство, понякога драматично. Специфичното глисандо на гласа прави родопската песен уникална, автентична и оригинална. 5) При полифоничните песни в Родопите можем да чуем и трите вида многогласие, географски разпределени. 6) Първият вид се открива в района на Велинград, в Централните Родопи. Вторият се крие в голямото село Неделино в Южните Родопи. Третия вид срещаме в съседния Златоград и околните райони, в близост до границата с Гърция. Характерни са двугласът и исото, антифонното пеене, както и диафонията в полифоничните песни с употребата на близки музикални разстояния, което учудва слуха на чуждите на района слушатели.

Традиционни музикални инструменти. Един от най-разпространените и най-изявени музикални инструменти в българската музика е любимата гайда. 7) Гайди срещаме и в Гърция, и другаде на Балканите и по света. В българските Родопи не се използва познатата в други райони джура (висока) гайда, която е настроена високо и покрива цялата хроматична скала. За Родопите е характерна каба-гайдата – гигантът на гайдите с ручило, което надвишава един метър и има по-ниска тоналност. Гайдата е основният родопски музикален инструмент и обикновено звучи по време на цялата песен – нещо, което в гръцката музикална традиция отсъства. Също така много популярен в Родопите е кавалът 8) – дървен музикален инструмент, състоящ се от три части, подобно на флейтата. Има голям диапазон и богати хроматични възможности. Обикновено звучи като акомпанимент на гайда или самостоятелно. Основният акомпаниращ инструмент в областта на българските Родопи е тамбурата 9) – струнен музикален инструмент с четири струнни групи, с дълъг гриф и подвижни кожени прагчета. Перкусионните инструменти, които обикновено се използват, са тъпан и чан.

Поминък и бит на родопчаните. Съдържанието на песните, характерът на музиката и видът на инструментите отразяват различни аспекти на ежедневния живот на местните жители. Най-важният поминък на хората в родопските села е скотовъдство, тъй като земеделието е слабо развито. Самите музикални инструменти говорят за вида на основния поминък: мехът на гайдата и кожата на тъпана се правят от агнешка, ярешка или овча кожа. Също така, кавалът и чановете са преди всичко пасторални инструменти. Неслучайно овчарските песни са едни от най-любимите и характерни родопски песни.

Репертоар и теми на песните. Естествено, най-разпространената група е тази на битовите песни, описваща ежедневния живот на родопчаните (песни на седянка, оплаквателни, героични, исторически, гурбетчийски и др.). Сред най-популярните са овчарските песни, в които се разказва за овчарите, техните стада и живота по пасищата. Религиозното чувство e широко разпространено в много песни. Също така, твърде често се срещат сватбарски (булчински), любовни и героични песни. В района липсват песни, свързани с календарните празници (напр. коледни песни, жътварски и др.).

Погледът на Вазов върху родопската музика

В пътеписа си за Родопите Вазов обръща особено внимание на родопската песен и музика. По различни поводи в повествованието се вплитат текстове на песни, описания на музикалността и анализи на текстовете. Авторът избира характерни и малко познати примери от репертоара на родопската песен, предава ги с точност и с интересни коментари, като обогатява по този начин познанията ни за красотата и богатството на родопската песен.

Любовни песни. Още в първите страници на пътеписа „В недрата на Родопите“ авторът обръща внимание на песните и музиката. Виждаме водача на Вазов – бай Атанас, в добро настроение и сякаш с леко шеговита нагласа, да пее с жален и провлачен глас една любовна песен. Централна фигура в песента е млад калугер, който слуша песента на едно момиче в гората и се вайка за избора си да стане монах. Проклина расото, калимявката пък и самото момиче.

„Запяла мома в гора зелена,

в гора зелена, в темно усое.

Ка’я зачул млад калугерин,

той си момата люто кълнеше:

– Убил те Господ, бре малка моме,

че що не запя от отзарана,

дорде не бях се покалугерил?

Пусто останало черното рухо,

огън да гори калимявката,

вода да носи бялата книга!“ (СбНУ 8, 1892, с. 17)

Авторът картинно рисува чувствата, които предизвиква гласът на тази тъжна песен. Описва думите като символичен траур, който крие горчивина и въздишки по живота.

Сватбарски песни. На всеки момент от сватбената церемония в Родопите съответства различна песен. Иван Вазов ни предава с много пластичност и образност два характерни момента от една помашка сватба. 10) Първият се отнася до началото на познанството на бъдещите младоженци, когато те решават да се оженят и младоженецът трябва да получи одобрението на семейството на булката. Вторият се отнася до нощта преди сватбата. Булката се пита дали е красива и каква ще бъде първата ѝ брачна нощ, докато присъстващите ѝ дават следните съвети, пеейки:

„Мари да не си се уплашила,

гелино, гелино!

Мари да не си се засрамила,

гелино, гелино!

Когато дойде лудо младо

при тебе, при тебе:

Да съблечеш мор фереджа

гелино, гелино!

Да разбулиш дюлбер яшмак

от тебе, от тебе.

Да съблечеш тел-ярмаг,

гелино, гелино.

Да се лъскат теловете

гелино, гелино.

Да съблечеш херин риза

от тебе, от тебе.

Да събуеш жълти месте

за двесте, за стриста…

………………………………

Мила ли е майка ти,

гелино, гелино?“ (СбНУ 8, 1892, с. 51)

Религиозни песни. Иван Вазов продължава представянето на помашкитe песни, подчертавайки религиозното чувство на хората там. В следващата песен се говори за зестрата, без която практически е невъзможно да се омъжи едно момиче:

„Аман веке, мале мила, от сеймене,

от сеймене, мале мила, хаджиюви,

хаджиюви, мале мила, бинбашови:

Един седне, мале мила, други стане.

Останахме, мале мила, без работа.

– Не грижи се, Вахо мари, не тъжи се,

не тъжи се, Вахо мари, за дарове:

да са живи, Вахо мари, твойте лели,

твойте лели, Вахо мари, каменченки,

каменченки, Вахо мари, белювченки;

ша напредат, Вахо мари, даровете,

ша изтакат, Вахо мари, тънки кърпи,

ша одарим, Вахо мари, сватовете,

сватовете, Вахо мари, деверите.“ (СбНУ 8, 1892, с. 44 – 45)

Оплаквателни песни. След няколко страници писателят описва с възхищение автентичността, красотата и дълбоката психология, скрити в песните на Родопите. Като пример е дадена една оплаквателна песен, в която се говори за смъртно ранен боец, когото роднините му жалят още преди да умре. Мъжът пита колко ще го оплакват, когато умре, и чуваме отговорите на близките и на либето му:

„…Майката отговаря:

Иой ми, сино, мили сино,

щъ те жалим, щъ те тъжъ,

дорде дойда; при тебека,

при тебека, в черна земя!…

А бащата отговаря:

Щъ те жалъ, ща те тъжъ,

дорде гарван побелее

дорде сухар филиз пусте! …

Па сестрата отговаря:

„Щъ те жалъ, братко мили,

до три годин, дорде родъ,

дорде родъ мъжко дете,

да го зовъ на тебека,

на тебека — Мехмед Али“

Па либето отговаря:

„Щъ те жалъ, щъ те тъжа,

щъ те тъжъ ден до пладне,

дорде вляза в градината,

да наберъ росна китка,

да завтъкна на две бузи,

да излезъ на две порти

да залибъ друго либе,

друго либе по-хубаво,

по-хубаво, по-гиздаво!“ (СбНУ 8, 1892, с. 54 – 55)

Трудови песни. Гурбетчийските песни са два вида – за заминаване и за връщане. Такива песни в Родопите са много редки, докато в останалата част на България се срещат твърде често. Близки до гурбетчийските са овчарските песни, които отразяват основния поминък на жителите на Родопите. В своя пътепис Вазов не включва подобна песен, но можем да споменем като най-типична песен с много препратки към пастирския живот известната Бела съм, бела, юначе, смятана от много хора днес за химн на Родопите. 11)

„Бела съм, бела, юначе,

цела съм света огрела.

Един бе Карлък останал,
и той не щеше остана

ам беше в могла йотонал.

В маглона нищо немаше.

Лю адно вакло овчерче,

сиво си стадо пасеше,

с шеряна гайда свиреше.“

Песни с историческо съдържание. В разказа за съдбата на някои селища Вазов включва и разкази на хора, които пазят жива историческата памет. Така споменава преданието за основанието на Каменица и онагледява с песен историята за изселването на жителите при заплахата за потурчване и по-късното им завръщане. Автентичността на разказа и песните се потвърждава, като се споменава името на певицата, Фатиме Тутарова, 70-годишна помакиня. 12) Песента гласи:

„Та зачòха, милке моме, нова диньо
та сградаха13) , Милке моме, ново село,
ново село, Милке моме, под Каменец,
под Каменец, Милке моме, под Батьово.“ (СбНУ 8, 1892, с. 58)

Езикът на песните. Иван Вазов прави някои наблюдения върху езика на песните, които избира да включи в своя пътепис. Наблюденията му се ограничават главно до фонетиката и етимологията. По-конкретно в глава „Гюреш. – Черти от обществения бит на помаците – Песните и езикът“, говори за наречието на чепинските помаци, за което отбелязва, че е близко до наречието на останалите помашки предели в Разложко, Неврокопско и Смолянско. Както отбелязва Вазов „главната му фонетическа разлика от тракийското нарѣчие състои въ замѣнението звуковетѣ ъ, ѫ, а и е (кога пада на тѣхъ ударение) на о, \( \overparen{a}o \), йо. Казват: троса, поть, моча се, калйò, льонъ, чосто, горото вмѣсто: търсѫ, пѫть, мѫчѫ се (търся, път, мъча се, б.м. ), калè, ленъ, често, гората. По твърдия си изговоръ това нарѣчие е спрямо общебългарския язикъ, както баварското спрѣмо общегерманския“ (СбНУ 8, 1892, с. 52).

Със своя тънък езиков усет, подготовка и наблюдателност Вазов прави кратки, но съдържателни и интересни оценки за родопските говори. Отбелязва, че се срещат думи с типична българска етимология, докато в актуалния говорим език за същите понятия вече се използват чуждици, напр. окропа (хавуз, басейн), бърдчино (баир), мамец (яй), кладак (наслагани на куп дърва, костер) (Читанка и Слово.бг). Авторът споменава много точно, че тези езикови явления, в съчетание с влиянието на турския език върху местния диалект, представляват голям литературен интерес. Богато се използват и характерни думи от местния диалект, напр. гелина (невеста, булка), както и отделни езикови форми, които се използват не само в Родопите, a и в цяла България, напр. тебека вместо тебе. В гореспоменатата песен за Каменица също виждаме характерните особености на говора: Та зачо̀ ха (зачеха, заченаха, б.м. ) / Милке моме, нова диньо (вокатив от тур. дуня, б.м. ) … (СбНУ 8, 1892, с. 58).

От друга страна, в по-горе цитираната брачна песен „Мари да не си се уплашила, /гелино, гелино!... “ се виждат и характерни турски заемки, свързани с бита на мюсюлманите помаци: фереджа, дюлбер яшмак, тел-ярмаг, херин риза.

Въпреки че Вазов не отбелязва гръцки заемки в родопските говори, тези езикови влияния са очевидни в песните като споменатата по-горе „Запяла мома в гора зелена, / в гора зелена, в темно усое“, която спада към любовните песни и по-конкретно към разпространения в цяла България мотив „Калугер и моми пред манастир“. 14) В записаната от Вазов родопска песен срещаме думите калугерин (<καλόγεροi – добър старец), покалугерил (<καλογερεύω) и калимявка (<καλυμμαύκι – покривало), които се употребяват широко в цяла България, но забелязваме и думата рухо (<ρούχο – дреха), която, изглежда, е характерна за района на Родопите.

В заключение можем да отбележим, че Иван Вазов, макар и без да си по-ставя за цел да изследва и представя систематично родопската песен, дава много точни оценки и представя най-характерното за музиката и песните в Родопите. От избора на песните, които авторът включва в своя пътепис, усещаме, че ежедневният живот, традициите и музиката на жителите на родопските села са тясно свързани. Ρодопската песен, която Иван Вазов описва толкова ентусиазирано, очарова света и до днес с музикалното и тематичното си богатство. Както знаем, също така родопската музика свързва България и със съседните страни (Гърция, Турция) чрез мелодията и езика на песните. Културата на този район е много интересен обект за изследване, привлича много учени от цял свят и бих искала в бъдеще и аз да изследвам по-задълбочено родопската музика и песен. Културната и музикалната близост между двата народа е усетена и предадена картинно от Вазов, който по повод на срещата си в Лъджане със сватбари македонци споделя, че духът в песните на двата народа се вижда и в „оние провлѣчени, монотонни и безнадеждно меланхолически пѣсни на гръцкия народъ, въ които, както и въ нашитѣ, се съединява воздихътъ на страдалческите вѣкове съ юнашкия тътенъ на планинитѣ. Азъ се вслушвахъ съ голѣмо внимание и съ тѫга въ тая скръбна мелодия, тъй свойствена на Истокъ. Заедно съ тая пѣсень, сѣкашъ и самотата стана пό-ясна и пό-питомна.“ 15)

БЕЛЕЖКИ

1. Само няколко месеца след публикуването на пътеписа за Рила, Вазов издава „Въ недрата на Родопитѣ, (Пѫтни бѣлѣжки и впечатления)“, в: Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, Книга VIII, София, 1892. Текстът излиза в самостоятелна книжка няколко години по-късно под редакцията на автора. През 1948 е публикувано ново редактирано издание от изд. „Български писател“, на базата на което пътеписът излиза наскоро в електронна форма в „Слово.бг“ <http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuI D=14&WorkID=817&Level=1> и „Читанка“ <http://chitanka.info/book/1775v-nedrata-na-rodopite> [достъп: 05.09.2015]. При редакциите се наблюдават промени в текста, поради което по-долу се цитират ползваните в различните случаи издания.

2. <http://www.rodopskistarini.com/> [достъп: 05.09.2015].

3. P. Pencheva Mincheva. „Characteristics of Bulgarian Folk Music“. International Journal of Literature and Arts. Special Issue: Musical Theory, Psychology and Pedagogy. Vol. 2, No. 5 – 1, 2014, pp. 33 – 41.

4. За обичая седянка в гръцкия фолклор вж. <http://neomonastiri.blogspot. gr/2010/11/blog-post_12.html> [достъп: 05.09.2015].

5. Б. Иванова Котетерова-Добрева, Модел за обучение в областта на българския песенен фолклор за деца от 4- до 14-годишна възраст, Благоевград, 2012, с. 39.

6. Р. Кауфман, „Трите вида многогласие в Родопите“, сп. Български фолклор, 3/2013, с. 328 – 337, <http://www.rodopskistarini.com/2015/03/blog-post_30. html> [достъп: 05.09.2015].

7. http://www.kabagaida.com/ [достъп: 05.09.2015].

8. http://kaval-bg.com/ [достъп: 05.09.2015].

9. http://bg.wikipedia.org/wiki/Тамбура [достъп: 05.09.2015].

10. П. Векилова, Св. Минкова, „Сватбените родопски песни на българите мохамедани и тяхната връзка със старата обредна българска песен“, Научни трудове на Русенския университет, 2009, том 48, серия 6.2., с.291–296, <http://www.rodopskistarini.com/2011/05/blog-post_14. html> [достъп: 05.09.2015].

11. Тази песен е позната в изпълнение на много именити певици, напр. изпълнението на Радка Кушлева <https://www.youtube.com/watch?time_ continue=65&v=P6uDxMEg7o8> [достъп: 05.09.2015]

12. Песента е включена по-късно в сборника Тремъ на българската народна историческа епика. Отъ Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитър, съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски, София: Т. Ф. Чипевъ, 1940, Електронно издание LiterNet, Варна, Второ издание, 2006.<http:// liternet. bg/folklor/sbornici/trem/index.htm>, вж. 55. Потурчване на Цепино <http://liternet.bg/folklor/sbornici/trem/55.htm> [достъп: 05.09.2015].

13. В първото издание на пътеписа от 1892 Вазов дава думата основаха, като отбелязва, че тази дума вероятно е на записвача, а не на певицата. (СбНУ 8, 1892, с. 58) В редактираните преиздания на пътеписа срещаме думата сградаха.

14. Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни (съст. Тодор Моллов) електронно издание ЕИ LiterNet, Варна, Първо издание, 2006 – 2016, <http://liternet.bg/folklor/sbornici/bfm/6/index.html> [достъп: 05.09.2015]

15. СбНУ 8, 1892, с. 70

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.