Български език и литература
Вход / Регистрация

2015/2, стр. 120 - 129

ПРАГМАТИЧНИ АСПЕКТИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ РАБОТА С ТЕКСТ

Фани Бойкова
E-mail: faniboykova@abv.bg
Plovdiv University „Paisii Hilendarski“
24 Tsar Asen Str.
Plovdiv Bulgaria

Резюме: Статията разглежда някои прагматични характеристики на обучението по български език при работа с текст; неговата роля едновременно като средство за комуникация и обект на изследване на стратегии и механизми за комуникация в обучението по български език. Прилагането на прагматичния подход в часовете по български език се реализира чрез изпълнението на различни задачи със специфични комуникативни цели, които отразяват характеристиките на ситуацията на комуникация: тема на съобщението, особености на речевите актове, участници и т. н.

Ключови думи: text, pragmatics, Bulgarian language education, communicative competence

Развитието на уменията за успешна речева комуникация се явяват базисни за усъвършенстване на социалната адаптивност на личността и за нейното интегриране в обществото. Изучаването на езика, на неговата структура и на нормативната употреба на езиковите средства предоставя възможности да се изгради мироглед за възприемането на света в безкрайното разнообразие от човешки отношения и оценки. Поднесената на емпирично равнище прагмалингвистична информация е насочена към създаване и овладяване на система от прагматични умения. Парадигмата на тези сложни комплексни умения според П. Гарушева може да се структурира в две групи – на продуктивните и на рецептивните умения. Към продуктивните се включват уменията: да се „видят“ компонентите на комуникативната ситуация; да се осмисли конкретната цел на вежливата комуникация; да се отчитат факти от действителността (време и място на действието); да се изгражда вярна представа за комуникативния портрет на реципиента, като се имат предвид психологически фактори (мотиви, интереси, емоционално състояние) и фактори от социолингвистично естество (пол, възраст, образование, професия, социален престиж и т. н.); да се подбират най-подходящите езикови средства за постигане на съответна на ситуацията учтива комуникация; да се прогнозира перлокутивният ефект от продуцираното изказване; да се създава изказване, адекватно на комуникативноречевата ситуация. Изследователката дефинира като рецептивни уменията: да се оцени адекватността на изказването спрямо всички компоненти на комуникативната ситуация; да се диференцират и откроят белезите на вежливото общуване: перформативни глаголи, етикетни речеви формули, езикови варианти, представящи различни степени на вежливост, и др. да се отчита целесъобразността на употребата на езиковите средства; да се постигне пълноценно възприемане и разбиране на посланието; да се възприеме перлокутивният ефект (въздействие) на адресанта (Гарушева, 2003).

Продуктивно е да се развива и усъвършенства умението на ученика да изгради свой изказ, своя личностна изява, съобразно изискванията за приемливо и успешно общуване. Цел на педагогическото взаимодействие е обучаваните да умеят да тълкуват и да осмислят взаимоотношенията между реалните факти и тяхната речева реализация, за да могат да разбират и оценяват света около себе си, да изграждат стратегии за бърза и безпроблемна социализация на личността, като се подготвят за резултатно участие в различни социални практики, осъществявани в разнообразни обществени сфери – битова, научна, официално-делова и т. н.

За постигане на прагматичния ефект в даден речев акт важно условие е разбирането между участниците, а и на предаваната при общуване информация. Съществен компонент на разбирането е лингвистичната компетентност, която съдържа не само познание за езиковите единици, изграждащи структурнокомпозиционните особености на текста, но и потенциалните комуникативни значения, които позволяват на изграждащите компоненти да се комбинират специфично за всеки конкретен речев акт. Познанията за нормите на институционализираното и официалното общуване са в основата на създаване на комуникативната компетенция.

Владеещият в добра степен граматическо познание невинаги показва адекватно прагматично умение, а да бъдеш извън обхвата на езиковите употреби в общоприетата и най-разпространена речева практика, може да има различни последствия за индивида в социалното взаимодействие. Обучението в училище е мястото и пътят за формиране на умения да се разбира и да се тълкува езикът, да се формира комуникативна компетентност, чрез инструкциите на учителя да се усвоят модели на реални речеви практики. Класната стая е мястото, в което обучаваните могат да изпробват и усвоят модели на общуване, да експериментират. Често учениците изпълняват, а не произвеждат речеви актове, отговорите не осведомяват учителя за нещо ново и неизвестно нему, а служат като обратна информация за подготовката на ученика. Подобно общуване се основава на изградено умение за сътрудничество между участниците. Според Ст. Димитрова създателят на текст се намира в определена комуникативно-прагматична ситуация, която е концентриран фон на текста и по характер е двупластова: свързана с пораждането и реализацията на текста; свързана с процеса на неговото възприемане (Димитрова, 2001: 18). При конструиране на ученическите писмени жанрове тази ситуация е рамкирана от предварително зададените от учителя комуникативни цели, на които трябва да отговарят създаваните текстове според комуникативната ситуация, в която трябва да се реализират.

В обучението по български език текстът е едновременно средство за комуникация и обект на изучаване на стратегии и механизми за осъществяване на общуване. Специфична за речевата реализация на текста е неговата реферативност, която го отличава от всички други езикови единици. Самоцентричността на текста (система, структура; функция), неговата антропоцентричност (когнитивизъм и прагматика) се реализират в общуването благодарение на комуникативната способност на езиковата личност (Димчев, 2010: 21 – 22). Ежедневното официално, делово, битово, научно, медийно общуване преминава най-общо очертано през и чрез възприемане, разбиране и създаване на текстове (разкази, преразкази, съобщения, документи), с конкретна прагматична цел да информират, да подтикват към мисли, чувства, действия.

Идеята за осмисляне на ученическата писмена работа като текст, който трябва да отговаря на определени жанрови белези и да демонстрира уменията на автора за уместна речева изява, е в основата на структуриране на учебните стандарти и учебното съдържание в българската образователна система. Подготвителният период на работа за създаване на писмен текст по поставена от учителя задача е подчертан още от Иван Хаджов: „При изработване на писмената работа на ученика трябва да се даде всяка възможност да бъдат предупредени грешките, които може да направи, преди окончателно да изработи своята работа, за да я даде на учителя. За правописа да му бъде напомнено да има на ръка правописния речник и справочник“ (Хаджов, 2001: 341).

Идеята за предупреждаването като базово умение за осмисляне на текстови специфики, съобразени с прагматичната ориентация на общуването, насочва към работа по подготовка за създаване на текстове с различен дискурсен тип в урочни ситуации. Предупреждаването, или подготовката за създаване на текст, се основава на осмисляне на характеристиките на комуникативната ситуация, детерминираща текста: цел на създаване, време, място, участници и т. н. Например при подготовка за създаване на репродуктивен текст учениците може да се насочат към работа върху съставяне на план на изходния текст, изясняване на значението на непознати думи, откриване на различни функционални еквиваленти, анализ на синтактичната структура на изреченията, анализ на правописни особености и др. Според К. Димчев комуникативните ситуации в учебния процес имат толкова по-голяма стойност да мотивират речевите действия, колкото по-близки са до живота на обучаваните (Димчев 2010: 132). Всеобхватността на темата за подготовката на създаване на текст не изключва нито един компонент от образователния курикулум1) . Отделни компоненти на учебното съдържание предоставят възможност да се работи по реални комуникативни модели за усъвършенстване на уменията за социалната адаптивност на личността, защото, както подчертава Е. Маслоу, „науката е само едно от средствата за достъп до познание за природната, обществената и психичната действителност“ (Маслоу, 2010: 476). Ученето се основава на навика да се решава настоящ проблем с помощта на успешно предишно решение, което означава, че настоящият проблем трябва да се постави в определена категория и да се избере най-резултатното решение за тази категория. Така се стига до класификация и категоризация (Маслоу, 2010: 506).

Развиването на умения за общуване чрез обучението по български език се основава на категоризация и класификация според обекта на изучаване (българския език). Формирането на компетентности на нива знание, разбиране, приложения, анализ, синтез, оценка се основава на целите на обучението по български език, които се конкретизират и йерархизират чрез таксономиите (когнитивни, афективни, на опита, смесени и др.), създаващи възможности:

– правилно да се определят и степенуват целите и задачите на обучението;

– разностранно да се планират дейностите в процеса на обучението;

– да се обособяват познавателните структури в обучението;

– да се формулират проблеми и да се поставят задачи пред обучаемите;

– да се подбират оценъчни инструменти, адекватни на поставяните цели;

– да се структурира и конкретизира учебното съдържание.

При търсене на методически решения за очертаване на типови модели за формиране на прагматична компетентност чрез осмисляне на прагматиката на текста на преден план са познавателните процеси, при които всяко едно ниво на знание може да взаимодейства с всяко ниво на когнитивния процес, така че обучаемите да могат да помнят фактическо или процедурнознание, да разбират и анализират концептуално знание.

Според Н. Герджикова нов момент в разбирането за методиката е отвореността на методическото познание, модифициращо се според външните и вътрешните условия на обучение, които се основават на адекватност на схемата на методическите действия, съвкупността от практически значими знания в съответната предметна област и резултатите от обучението (Герджикова, 2005: 43). Подходът към структуриране на учебните ситуации се основава на съвременните педагогически цели, тясно свързани с основните умения, които трябва да притежава личността: адаптивност; екипно мислене; комуникативност; критическо мислене; информационна култура; стремеж към саморазвитие (учене през целия живот); социална отговорност.

Обществената необходимост от личности с пълноценна комуникативна компетентност е основание да се насочва вниманието към очертаване на модел за осмисляне на прагматичните характеристики на текста, които включват не само речевото изказване, но и особеностите на прагматичния хронотоп (къде, при какви обстоятелства, с каква социална ролева натовареност са участниците), т. е. дискурсната специфика на комуникативната ситуация.

В многообразието от текстови модели, изучаващи се в училище в системата на обучението в културно-образователна област „Български език и литература“, се открояват социално детерминираните прагматични характеристики на текстовете за осъществяване на социална комуникация (автобиография, молба, заявление, писмо и др.), както и на репродуктивните текстове, чиято глобална функция е да формират умения за преразказване – базисни за създаване на продуктивни текстове. Подходящо е използването на упражнения2) за анализ, чрез който ще се осмислят прагматичните характеристики на текста (кой говори, какво казва, защо го изрича, на кого го съобщава, при какви обстоятелства, време, място и т. н.). Изборът на подход към анализа на текста се основава на прагматичната специфика за комплексно взаимодействие на езиковите единици и тяхната функционалност в текста. Както подчертават Г. Янкова и Ст. Костадинова, упражненията със синтезен характер3) осмислят комуникативното предназначение и комуникативното оправдание на граматическите категории, реализират информативно-познавателните и комуникативно-практическите цели на обучението по български език, могат да включват неограничен брой комуникативни и лингвистични задачи, които разкриват връзката между комуникативното намерение и комуникативното очакване; насочват към речевите стратегии, осигуряващи реализация на функциите на съответния текст (Янкова, Костадинова, 2007: 369 – 370).

Упражненията със синтезен характер предоставят възможност да се осмислят характеристиките на комуникативно-прагматичната ситуация и на комуникативната структура на текста; на комуникатвното намерение на неговия автор; на комуникативното очакване на възприемателя. Чрез прилагане на синтетични упражнения се осмислят модели на речево общуване и се усвояват умения за тяхното ситуативно обусловено прилагане в собствената речева практика на учениците.

Посредством включването на обучаваните в имитационни дейности за съпреживяване на социални, ситуативно конкретизирани роли се подпомага разбирането за социалните контексти, в които употребата на езика е целесъобразна, формират се умения за възприемане и изграждане на пълноценни в комуникативно отношение дискурси, които обуславят функционалнопрагматичната компетентност (Петров, 2012: 203). Дейности, които ще създадат условия за формиране на комплексни комуниктивни умения, са ролевите игри, свързани с различни комуникативни ситуации; наблюдението и анализът на различни ситуации на общуване; обменът на конкретна информация в диалогично общуване.

Прагматизирането на занятията по български език се реализира чрез изпълнение на задачи с комуникативна насоченост, в които се осмислят характеристиките на ситуацията на общуване: тема, специфика на речевите актове, участници и т. н. Учебната програма и учебното съдържание отразяват проблемите на комуникацията по различен начин – някои от темите са с акцент върху понятийния апарат на комуникативната теория: Езикът в зависимост от ситуацията на общуване; Речева ситуация; Текстът в речевото общуване; Тема и подтема на текста; Речево общуване в официална и неофициална обстановка и др.

Упражненията за работа с определени съдържателни компоненти на учебната програма предоставят възможности за комбиниране на похвати за овладяване на лингвистични знания и нормите на книжовния език при съчетаване с похвати за възприемане и създаване на прагматично уместни речеви продукти, чрез които да се демонстрира умение за спазване на овладяваните норми.

Моделът на дейностите за развиване на ситуативно обусловени прагматични умения се развива в посока от рецепция към продукция. Проверяват се възможностите на учениците да възприемат и създават текстове в специфичен дискурс, адекватен на социалния контекст, съобразен с книжовната норма. Предпоставка за успешното изпълнение на задачите е езиковият анализ на текстовете: синтактичен разбор на изречения по цел на общуване; морфологичен разбор на глаголните категории за време и число, на формите на местоименията за изразяване на учтивост; работа над подбор на подходящи лексикални средства. Важно за успешното изпълнение на упражненията е да се осъществи осмисляне на синтеза между езика на текста, формата и целта на неговото предназначение.

Активизирането на езиковото знание и опит на обучаваните създава умения за разбирането на значението и смисъла на текстовете, предназначени за различни условия на общуване, свързани с всяка област на живота, но най-вече свързани с работни ситуации в нова среда. Типични области, за които е особено важна функционалнопрагматичната компетентност, са например: за кандидатстване за работа; за участие в проект с различна дълготрайност на действие, ако приемем като проект всяка възможност за професионална реализация в области на специфични знания и умения за изява на личностни компетентности и реализиране на обществено значим продукт чрез тях, защото глобална цел на образованието е да подготвя учениците за различните изисквания, които ще им постави съвременният свят.

В репродуктивните текстове речевите актове реализират своя перлокутивен ефект, т. е. отразява се промяната в състоянието на първичния текст или на действително протекло събитие. Според Р. Танкова значима за обучителния процес е специфичната позиция на предаващия (преразказващия) чужда реч ученик, който пребивава в две позиции: 1) на интерпретатор на чужд текст (първичния текст за преразказ); 2) на автор на собствен текст (самия преразказ). Преразказващият трябва да открие смисъла, вложен в чуждия текст, да го трансформира с оглед на целите и условията на новия комуникативен акт, преработвайки чуждия концепт посвоему и моделирайки собствен текст. Уроците, свързани с умения за изграждане на текст, са „уроци за моделиране на текст“ (Танкова, 2000: 92 – 93). Идеята да се развиват уменията за моделиране на текст съобразно комуникативната ситуация в текста и ситуацията, съобразена с определена дидактическа задача за създаване на преразказ, насочва, че е целесъобразно да се работи с комплекс от задачи за: установяване на умения за репродуциране, съобразени с изискванията към ученическите писмени текстове; задачи за развиване на умения за преразказване с оглед на постигане на определена комуникативна цел в контекста на педагогическото общуване. За осмисляне на речевите стратегии и съдържателността на изказването в ситуации на официално и неофициално общуване е целесъобразно да се формират умения за ориентиране в комуникативната ситуация съобразно: дистанцията между участниците (учител – ученик; възрастен – дете; познат – непознат); подбор на подходящи езикови средства (етикетни формули, изречения, съобразени с целта на изказването и др.). Информацията за обстановката и езиковите средства за изразяване на обръщение и съобщения към участниците в общуването се определят не дефинитивно, а чрез инструкции за дейност, чрез които на функционално ниво се разкриват възможностите за подбор на изразни средства според ситуацията, участниците, целта и т. н. При решаване на поставените задачи учениците актуализират речевия си опит за общуване в официална и неофициална обстановка; запознават се с понятията за цел на текста, предназначение на текста, условия на общуване. Детайлното анализиране на комуникативната ситуация според ролите на участниците, взаимоотношенията между тях и езиковите средства за оформяне на изказванията стимулира осмислянето на характеристиките на комуникативната ситуация и създава възможност учениците с помощта на учителя да достигнат до изводи за: личността на събеседника, темата, мястото, времето и целите на речевата изява; целта на общуването как влияе върху подбора на изреченията по цел на изказване. В случая е необходимо учителят да си поставя за цел да информира обстойно за предстоящо събитие и действията, които участниците трябва да предприемат, и да формира своето изказване със съобщителни изречения. При наблюдението над писмените текстовете да се обръща внимание и на пунктуационните средства. Продуктивните умения за осмисляне на целта на официалното общуване, за комуникативния портрет на рецепиента, за времето и мястото на комуникативната ситуация и т. н. се развиват чрез упражнения за редактиране и конструиране. На тази възраст учениците имат по-слабо развити социални опитности и съдържателната характеристика на текстовете, както и имитираните ситуации се определят от близки теми до училищното ежедневие. Целта на упражненията е да се подпомогне развиването на умения за толерантно и уместно общуване, съобразено с етикетните норми. Преобладаващата форма на взаимодействие между учителя и учениците е беседата, посредством която се ръководи познавателната активност на обучаваните. Учениците се учат да извличат основното съдържание от текста и да анализират зависимостта между значещата част на съобщението и целта, коятотрябва да се постигне; стимулирани са да разбират и спазват норми, произтичащи от различни ситуации на общуване, според степента на официалност на взаимоотношенията между участниците и според техните социални роли. В процеса на работа над различните задачи се осмислят влиянието на конвенциите за речево общуване в определени социални условияи подборът и организацията на езикови средства, предназначени за съответната ситуация.

БЕЛЕЖКИ

1. Разбирането за курикулум се основава на по-конкретната идентификация и легализация на понятието: общо описано учебно съдържание; обосноваване на избора на определено учебно съдържание; пресъздаване на учебните събития в обучението; обвързване на съдържанието с конкретни учебни цели; описване на желаното поведение на учениците в резултати (Радев, 2005: 240).

2. Съзнателното опериране с признаците на езиковите явления, насочено към извършваните операции и усъвършенстване на начините на изпълнението им с цел формиране на умения, определя разбирането на съдържателната структура на упражнението в МОБЕ. Упражненията градират познавателната дейност на ученика от наблюдение и анализ към използване на знанията за езика в собствена речева практика (Димчев, 1977: 69 – 70).

3. За диференциалните признаци на синтетичните упражнения виж М. Георгиева, 2002. Обучението по български език в началното училище.

ЛИТЕРАТУРА

Гарушева, П. (2003). Овладяване на прагматичните норми на вежлива комуникация при обучението по български език (VII клас) // Научна конференция с международно участие – Стара Загора 2003, Т. IV, част 1. Природо-математически науки. Педагогически науки, Стара Загора.

Георгиева, М. (2002). Обучението по български език в началното училище. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“.

Герджикова, Н. (2005). Дидактически аспекти на комуникативната компетентност на учениците в езиковото обучение // Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс. София: Булвест 2000.

Димитрова, Ст. (2001). Предговор // Прагматика на текста. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.

Димчев, К. (1977). Система в стилистичните занятия по български език. София: Народна просвета.

Димчев, К. (2010). Основи на методиката на обучението по български език. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Маслоу, Е. (2010). Мотивация и личност. София: Кибеа.

Петров, А. (2012). Проблеми на комуникативно ориентираното обучение по български език (V – XII клас). София: Булвест.

Радев, П. (2005). Обща училищна дидактика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“.

Танкова, Р. (2000). Моделиране на текст. Пловдив: Сема.

REFERENCES

Garusheva, P. (2003). Ovladyavane na pragmatichnite normi na vezhliva komunikatsiya pri obuchenieto po balgarski ezik (7.klas) // Nauchna konferentsiya s mezhdunarodno uchastie Stara Zagora 2003, T. IV, chast 1. Prirodomatematicheski nauki. Pedagogicheski nauki, Stara Zagora

Georgieva, M. (2002). Obuchenieto po balgarski ezik v nachalnoto uchilishte. Shumen: UI „Episkop Konstantin Preslavski“

Gerdzhikova, N. (2005). Didakticheski aspekti na komunikativnata kompetentnost na uchenitsite v ezikovoto obuchenie // Komunikativnata kompetentnost v savremenniya nauchen diskurs. Sofiya: Bulvest 2000

Dimitrova, St.(2001). Predgovor//Pragmatika na teksta. Sofiya: AI „Prof. Marin Drinov“

Dimchev, K. (1977). Sistema v stilistichnite zanyatiya po balgarski ezik. Sofiya: Narodna prosveta

Dimchev, K. (2010). Osnovi na metodikata na obuchenieto po balgarski ezik. Sofiya: UI „Sv. Kliment Ohridski“

Maslou, E. (2010). Motivatsiya i lichnost. Sofiya: Kibea

Petrov, A. (2012). Problemi na komunikativno orientiranoto obuchenie po balgarski ezik (5. – 12. klas). Sofiya: Bulvest

Radev, P. (2005) . Obshta uchilishtna didaktika. Plovdiv: UI „Paisiy Hilendarski“

Tankova, R. (2000). Modelirane na tekst. Plovdiv: Sema

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.