Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/5, стр. 549 - 554

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „AMARCORD. СПОМЕНЪТ И СПОМНЯНЕТО В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЕЦА“

Александра Антонова
E-mail: alexandra.a.antonova@gmail.com
Institute for Literature
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod Blvd. b.17 fl .7-8
Sofia Bulgaria
Росица Чернокожева
Institute for Literature
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod Blvd. b.17 fl .7-8
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

На 16 юни в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя Национална научна конференция на тема „Amarcord. Споменът и спомнянето в българската литература за деца“. Конференцията бе организирана от направление „Нова и съвременна българска литература“ към Института за литература – БАН, и привлече участници от водещите учебни и научни звена в страната – Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Проф. Боряна Христова – директор на НБКМ, откри конференцията с думите: „Винаги ми е приятно, когато Институтът за литература избира Националната библиотека за провеждането на своите конференции. НБКМ е мястото, където да се провеждат тези изяви. Заглавието на конференцията е много задължаващо, а темата за спомена и спомнянето в детската литература е толкова важна, че решихме третата, обновена книжка на сп. „Библиотека“ да бъде изцяло посветена на нея.

Доц. Елка Трайкова – директор на Института за литература, посочи във встъпителните си думи своята благодарност към НБКМ заради доброто сътрудничество, заради общите проекти – настоящи и бъдещи – на двете институции. „Конференцията е продукт на един много добре работещ проект в нашия институт, тя е интересна и с провокативната тема, която предизвика полюсни мнения, но аз настоях пред Росица Чернокожева да не се отказва от идеите си. Иска ми се нашите конференции да се превръщат в дискусионни форуми. Темата предполага да се върнем към детето в себе си; въпреки затварянето във всекидневната реалност, спомените ни съпътстват и макар и неосъзнато, предопределят настоящето ни“.

Доц. Людмила Малинова – водещ на конференцията, даде думата на доц. Пламен Антов от Института за литература, който в доклада си „Спомени и споменно – жанрови отражения“ разгледа споменното наследство като колективно наследено неосъзнавано. В центъра на вниманието си той постави един важен, но пренебрегван писател – Петър Бобев, и представи накратко творческата му биография през тристепенното Ӝ развитие: от приказките през детско-юношеските му романи към философския дебат. Наследството на Бобев бе прочетено през прагматисткия патос на ранния соц, връщането към ценностите на хуманизма, кризата на позитивизма и постмодерното екологично движение, което влиза в разрез с лявото управление.

В доклада си „Лиризация и психологизиране на детството в две автобиографични повествования – Дора Габе, „Някога“ и „Когато бях малка“, и Добри Немиров, „Когато бях малък“ доц. Мая Горчева (ПУ „Паисий Хилендарски“) постави въпроса за органичната връзка между спомнянето и автобиографичното литературно повествование, както и за целостността на детското възприятие. С въпроса „Как можем жанрово да осмислим този тип книги, които разказват за детството, дали те не принадлежат по-скоро към една междинна територия (деца – възрастни)“ Мая Горчева показа невъзможността от точна дефиниция на границите на детското.

В тезисите си от доклада „Политики на спомена“ доц. д-р Младен Енчев (ШУ „Епископ Константин Преславски“) се занима с прагматиката на спомена, със социалните напрежения като един от инструментите, прилагани към децата, върху директното въвличане на децата в политиката посредством детската литература, която създава властови претенции, върху властовата употреба на спомена, върху манипулиращата и манипулирана роля на спомена – не измислен, но спестен, с видоизменена оптика. В текста бяха формулирани четири тезиса: за мемоаристиката като един от най-отзивчивите като по-литическа употреба жанр, за тясната политическа насоченост на литературно поднесения спомен, за другите социални намерения на спомена (романтичноманипулативни спомени, в които детството е коректив на бездуховното живеене на възрастните), за възможността от аполитични спомени в литературата за деца, които я застрашават естетически.

Доц. Вихрен Чернокожев (Институт за литература) прецизира темата на доклада си като „Споменът за емоциите на детското в разказите на Добри Немиров“. „Преди да бъде адресирана към детето, тази литература е спомняна, мислена, писана най-напред като мемоар от детските дни на своя автор. Словосъчетанието „детски писател“ е в някакъв смисъл безсмислица. Писменият разказ, преразказът на детската душа от камбанарията на възрастния, е дело почти невъзможно, защото ние сме загубили лингвистичните кодове към детското, те трудно се възкресяват. Споменът от детството е съзнателно изтласкан от възрастния човек. В детското спомняне на Добри Немиров споменът за детството не е завършен спомен, той е спомен, отворен към очакване на чудото“, посочи Чернокожев. „Защото в „Когато бях малък“ семейството невинаги е идилично, то е и територия на тревога, сън наяве, който ще остане“.

В доклада си „Детският спомен като интертекст“ доц. Огняна Тенева разгледа връзката между детската игра и приказката в няколко текста на Георги Константинов, проследи разрушаването на първоначалната устойчива ситуация и възстановяването Ӝ в нейната – различна – устойчивост накрая. „Интересно е и движението от пасивно към активно възприемане на приказката, до появата на умения за възпроизвеждане на текста през конструирането на по-веденчески модели, през израстването като сливане с процеса на спомняне“.

Доц. Людмила Григорова се включи с доклад на тема „Проблеми на автобиографизма в творчеството на Крум Григоров“, в който се спря върху вакуума в споменната литература през 30-те и 40-те години и автобиографичната вълна през 50-те. В центъра на доклада бе най-вече книгата на Крум Григоров „Моето детство“. „В продължение на целия си творчески път той остава в плен на автобиографизма“, посочи Григорова и цитира критическите мнения на Павел Вежинов, Ефрем Каранфилов, Боян Ничев и Светлозар Игов за изповедността в книгите му и сладкия народен език, на който са написани. „Авторът смята, че художествената измислица в споменната литература играе не по-малко важна роля, отколкото в другите жанрове художествена литература“, посочи Л. Григорова.

В доклада си „Илюстрациите за деца е първата галерия от картини“ Калин Николов (Национална галерия за чуждестранно изкуство) се спря върху темата за вкуса на детето, говори за двете неща, които децата обичат – хумора и природно верните форми, за механизмите на създаване на познаниеза света, за съзнанието у детето за въображаемо пространство, сподели спомени от детството си. „Светът на илюстрацията е първата форма, в която децата тръгват към изкуството“, подчерта К. Николов.

В доклада си „Родният край като спомен в произведенията на Дора Габе, Константин Петканов и Бленика, публикувани в детските издания в средата на ХХ век“, гл. ас. д-р Таня Казанджиева (СУ „Св. Климент Охридски“) приложи интердисциплинарен подход, с който разгледа литературната творба като филм и родния край като център на спомен. „Анализаторите на Фелини интерпретират заглавието на филма му „Amarcord“ като „нишките на горчивата любов, свързващи автора сминалото“. Всеки от нас е създал своя филм за миналото си“, посочи тя и разгледа травмиращото възприятие на родния край, останал извън пределите на България, в разкази на добруджанките Дора Габе и Бленика и тракиеца Константин Петканов в сп. „Прозорче“ от 39 – 40 г. „И тримата писатели поставят в центъра на своето детство родния край, като текстовете на Бленика и Константин Петканов се доближават до мемората“, посочи Казанджиева.

В доклада си „Усамотените възрастни и небесната приказка на детския спомен (Романтически „митове“ и нонсенс в повестите на Станислав Стратиев „Самотните вятърни мелници“ и „Живот в небето“)“ докторант Галина Димитрова (ПУ „Паисий Хилендарски“) се спря върху хипотетичния детски спомен, върху романтическото настроение, което води Станислав Стратиев, върху ситуирането на времето и пространството от детството, което само изглежда романтично. Тя открои два модела на спомен – репрезентативен и рефлексивен. Разгледано бе партньорството между детската памет и детското въображение, споменът като терапевтично средство в междупоколенческите взаимоотношения, стремежът да се преодолее самотата на детето сред възрастните, както и амнезията от детството у възрастния, споменът небивалица, който възкресява детскостта в общото настояще на поколенията.

В последвалата дискусия бе засегнат отново въпросът за противопоставянето на детската литература и литературата за деца, за това, до каква степен детският текст говори за излизане извън детските рамки на четенето, как се възприема текстът за деца от детето и от възрастния. „Да погледнем към голямата класика – творбите за Том Сойер, Хъкълбери Фин и др. Може истински да ги оцени най-вече големият читател. В някои отношения литературата за деца е и литература за възрастни. Всяка литература за детството е детска, но не всяка литература, която е детска, е за детството. Колкото детската литература е по-добра, толкова повече тя отива към литературата за възрастни. На автентичната детска литература трябва да гледаме все повече като на голяма литература, т. е. голямата литература могат истински да я разберат големите, макар и за деца. Тя е повече от литература, защото възсъздава детското съзнание. Такава е и „Някога“ на Дора Габе. Това е една реабилитация на детската литература. Години след като си отиде майка ми, реших да събера нейните разкази за деца. Изведнаж осъзнах, че малките децане могат да ги разберат“, посочи акад. Милена Цанева.

Росица Чернокожева припомни и продуктивния проект на Института за литература, в резултат на който има издадени 40 ценни анкети с писатели. „Тези анкети ще бъдат тепърва обект на изследвания“, посочи Чернокожева. В анкетата с проф. Сарандев Дора Габе казва, че би дала всичките си книги на критиката, не би дала само книгата си „Някога“. Л. Малинова посочи, че книгите и на Дора Габе, и на Бленика за деца насочват към същностни черти на поетиката им изобщо.

Важна част от дискусията бе спорът относно детското възприятие – дали то стои отвъд етичното и естетичното, дали детето не възприема цялостно, отвъд наложените впоследствие морални „калъпи“.

Петър Величков от Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ прочете доклад на тема „Барак – споменът на Александър Балабанов, превърнат в два разказа от Яна Язова“. Текстът проследи какво Язова е записала от Ал. Балабанов и как го е претворила, как е „трансформирала“ чутото.

Докладът на гл. ас. д-р Николай Кирилов (Институт за литература) на тема „Шеговитата версия за пиедестала на героя: „Има ли смисъл на утрепваме мечка? “ на Панчо Панчев“ засегна принципния въпрос доколко едно произведение е за деца, щом е написано от възрастен, спря се върху въпросите за играта, за паметта, която съвременното познание сближава с творческия акт. Докладчикът отбеляза, че съвременните теории са цефало- или кардиоцентрични и че целият човек, всяка негова част носи информация и я трансформира творчески. „Изправени сме пред редица въпроси и противоречия и в определен смисъл нито една литературна творба не е „ad usum delphini“ (за ползване от дофина), защото нейното ползване е основно от възрастния. Драматургичната творба на Панчев е един много витален текст. Особеностите тук са, че е написана от възрастен, играе се от възрастни, но е за деца. Играта се споделя, в нея се участва, тя не може да се тълкува отстрани. Възниква и въпросът: играе ли се със словото и може ли въобще да се играе със словото“, посочи Кирилов.

В текста си „Времето и споменът в легендите на Георги Райчев“ гл. ас. др Емилия Алексиева (Институт за литература) направи задълбочен прочит на легендите на Георги Райчев, обвързвайки ги с пространството на спомените и несъзнаваното. Акцентът бе в това, как споменът трансформира, дори измества реалността. „В спомена човек е свободен. Легендите на Георги Райчев са преработени библейски и фолклорни мотиви, допълнени със силен социален елемент“, обобщи Алексиева.

Д-р Елена Давчева (Институт за литература) в доклада си „Миг от детството – спомен за загубени ценности“ (по разказа „Звездица“ на Денчо Марчевски) разгледа спомена като обвързан с изконните човешки ценности, анализира някои причини за отчуждаването на съвременното дете от книгата, позова се на някои анкети, които сама е направила.

В доклада си „От хитро по-хитро ме мами небето“ или Добри-Жотевите сънища наяве“ докторант Росица Чернокожева (Институт за литература) открои някои особености на лириката на Добри Жотев, базира се и на литературната анкета с него. В анкетата Добри Жотев споделя, че всичко, което носи у себе си и претворява в книгите си, е немислимо без онзи мъничък-голям свят от детството му. Психоаналитичният ракурс, който избира Р. Чернокожева при трактовките на творбите, проследява процеса на трансформиране на спомена, „сънищата наяве“ в творчески акт. Как едно настоящо събитие пробужда детския спомен и това пък ражда творбата. Как поезията и „сънят наяве“ са продължение и заместител на някогашната детска игра.

В следобедната дискусия се включиха проф. Иван Сарандев, Владимир Станчев (син на Лъчезар Станчев), Катя Кирилова – докторант на проф. А. Бенбасат, Елена Давчева, Николай Кирилов, Росица Чернокожева.

Владимир Станчев разкри особено интересни факти в текст, озаглавен „Митът за стих на Ботев в Сорбоната“. В него се говори за приятелството между Пол Елюар и Лъчезар Станчев, за гостуването на големия френски поет през 1950 г. в България и помощта, която му се оказва, за да направи превод-адаптация на Ботеви стихове. Те излизат на френски език през 1952 г.

Катя Кирилова компетентно разгледа въпросите на детското книгоиздаване в България в миналото и сега. Фактори, които го обуславят, политики в книгоиздаването, както и особено наболелия въпрос за детското четене. Кирилова разгледа специфики на четенето от традиционната книга и четенето от електронен носител. Кампанийни ли са тези потенциращи детското четене форуми? В каква степен е ангажираността на министерства, училища, издателства, библиотеки, каква е необходимостта от задълбочени анализи и набелязване на конкретни действени практики – това бяха въпросите, върху които докторантката се спря, въпроси, към които учените ще се връщат и в следващи свои форуми върху литературата за деца.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.