Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/2, стр. 143 - 149

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО (Опити върху повестта „Чичовци“)

Стилиян Стоянов
E-mail: stilyan61@hotmail.com
Department of Literature
Faculty of Philology
South-West University "Neofit Rilski"
66 Ivan Mihaylov St.
2700 Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Статията коментира повестта „Чичовци“ в контекста на Вазовата поезия и проза от 80-те години на ХIХ век. Акцентът е поставен върху говоренето в повестта. Защитава се тезата, че чрез думите персонажите заявяват своите претенции за собствена значимост. Те могат да говорят за всичко, защото от думите им не произлиза нищо. Друга коментирана теза е метаморфозата на чичовците, проследена в „Чичовци“ и в романа „Под игото“, и Вазовата концепция за философия на историята.

Ключови думи: сonversation, return to the past, metamorphosis, polyphony, philosophy of history

Известно е, че Вазов става прозаик по принуда – трябва да се запълни броят на сп. „Наука“ и главният редактор публикува мемоарния текст „Неотдавна“. Това става през 1881 г. Очевидно прозата допада на Вазов не просто като средство, с което по-лесно (поради обема) се запълват недостигащите страници на списанията. Тя дава възможност да се изобрази езикът на миналото, а не само концепциите за миналото. В Пловдив, където е от 1881 до 1886 г., и в Одеса Вазов се обръща точно към миналото – като концепция и като език. Концепцията е многократно коментирана и затова само ще я скицирам: миналото е доброто време, в което българите са станали народ („От днеска нататък българският род история има и става народ“), благодарение на последователните усилия на титаните на Българското възраждане. Един път конституирал се въз основа на Историята, този народ слуша Думите на своите Водачи (Раковски, Бенковски, братя Миладинови, Левски) и расте. При това расте бързо („И в няколко деня, тайно и полека, народът порасте на няколко века“). И друго, което е важно във Вазовата картина на миналото: народът е единен („И всякоя възраст, класа, пол, занятье / зимаше участье в това предприятье;“). Растежът и единението болезнено липсват на Вазов в следосвобожденското време, характеризирано като време на пустота и апатия в едноименните му стихотворения. През 1883 г. Вазов публикува стихотворението „Линее нашто поколенье“, в което българският народ е наречен „племе закъсняло“. Промяната в номинацията е знакова – народът се е превърнал в племе. Групата от хора, които са имали общ смисъл, цел и идеали, се е превърнала в племе, което по-скоро съществува, отколкото живее („живейш ли, мреш ли, ти не знайш!“). Изгубила се е историческата перспектива, настоящето е изпразнено от смисъл, племето се води единствено от своите физиологични инстинкти.

В някаква степен този процес е нормален. Не би следвало да се очаква, а и не е възможно хората да живеят дълго време в състояние, което самият Вазов в „Под игото“ определя като „пиянството на един народ“. Смяната на времената и на състоянието на хората обаче болезнено отеква в българската литература. Търси се и обяснението защо става така, като в първите години след Освобождението то се намира в това, че българският народ е освободен, но не е свободен. Най-концептуално тезата е изразена от Стоян Михайловски: „Ние ще покажем, че всяка ненавременна свобода е лъжесвобода и че всяка лъжесвобода е пречка за развоя на истинската свобода“. И по-нататък: „А у нас – в съвременна България! Как силно бие в очи фактът, че освобождението, дарено от русите – не беше освобождение на душата, а беше освобождение чисто физическо!“. Тъжното заключение е: „Да, робът изчезна – рабът продължава свят да светува“1) .

Вазов долавя тези настроения и в „Опълченците на Шипка“ се опитва да опонира, че свободата не ни е дар, че българите са я извоювали. Едновременно със стихотворенията от цикъла „Епопея на забравените“ обаче той публикува и „Линее нашто поколенье“, „Пустота“, „Апатията“, „Практическият человек“, които по същество илюстрират наблюденията на Стоян Михайловски и не само. „Практическият человек“ може да се разглежда като своеобразно поетическо въведение към Алековите „Разни хора, разни идеали“ и „Бай Ганьо“.

Вижда се, че Вазов не е доволен нито от езиците на настоящето, нито от неговите идеали. В такава ситуация е нормално той да се обърне към миналото. Редакторските неволи по запълването на „Наука“, които раждат прозаика Вазов, в следващите десетина години се превръщат в средство, което го връща във времето, което той обича и в което се чувства добре. Самият Вазов определя това като щастие в предговора към петото издание на „Под игото“ от 1920 г.: „Прокуден от България през 1887 година, аз прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание. (…) Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите и незабравими спомени…“. 2)

Знаковата проза на Вазов от 80-те години („Немили-недраги“, „Чичовци“ и „Под игото“) възпроизвежда последните десетина години преди Освобождението – като „галерия от типове и нрави български в турско време“ и като сцени „Из живота на българите в навечерието на Освобождението“. Известно е, че повестта „Чичовци“ и романът „Под игото“ се базират на спомените на Вазов от родния му Сопот, както и че името на града в „Чичовци“ не е споменато, а в „Под игото“ съществува като Бяла черква – превод от турското име на града. Претенцията на автора е ясна – да изнесе „галерията“ и „сцените“ извън регионалната ограниченост и да им придаде общобългарска значимост. Другата важна задача е да се спре върху метаморфозата на чичовците. За нея може да се говори, ако разгледаме „Под игото“ и „Чичовци“ в контекста на прекрасно формулирания от Милена Цанева конструкт „сопотски микрокосмос“. Защото в „Чичовци“ метаморфози няма, а пък в „Под игото“ времевият интервал от една година (април, 1875 – май, 1876), в който се развива действието, е твърде кратък, за да направи логиката на метаморфозата убедителна. Вероятно това е усещал и самият Вазов и затова, без да прави връзка между сюжетите, пренася част от галерията от образи от „Чичовци“ в „Под игото“.

И така, кой и за какво говори в „Чичовци“? И по-важното: какво изразява, какво означава това говорене?

Да направим едно лингвистично отклонение. От времето на ОПОЯЗ насам се говори за два типа езикови употреби: автоматизация и актуализация. Основно при автоматизацията е установяването или поддържането на контакт. Много често диалогът странно (понякога гротескно) се разминава със ситуацията. Любимият ми пример е следният: нося пакета с боклука към контейнера, среща ме съседът Х. и ме пита какво правя. Логичният отговор би бил: „Не виждаш ли, нося боклука към контейнера“. Обичайните отговори обаче са други: „Добре съм“, „Дай да се видим тези дни“, „Абе ще се оправя“ и т.н. Информация по същество не се обменя, важното е да се говори за нещо: едно, защото не върви да подминаваш съседа си мълчешком, и друго – защото и на двамата ви е приятно да си говорите.

Горе-долу такава е езиковата ситуация в „Чичовци“. Те могат да говорят за нещо и за всичко, защото от говоренето им не произлиза нищо. А не произлиза, защото те се чувстват удобно в света, в който живеят, и не мислят да го променят. Чрез маниера на говорене те реализират своята индивидуалност и заявяват своите претенции. Претенциите не отговарят на покритието и от това произтича смехът в „Чичовци“. Иванчо Йотата продава маслини „от важна степен и с твърде способна цена“, Хаджи Смион е вещ в българската история, защото знае песента „Поискал гордий Никифор“; разпалено се спори кое е по-важно: черковният или източният въпрос, изобщо говори се за всичко, което е над ежедневното, включително и за това дали да я има йотата, или не в българската азбука. Тоест в дискурсивното поле на чичовците попадат всякакви теми: от българската азбука до световната история. И това е така, защото те имат претенцията да са от „по-първите хора“. Иванчо Йотата заявява: „Време е, ние, учените, тоест, да се соберем и влезнем в соглашение... трябва да оправим язика и прочия.“ и многократно заявява, че е било по-добре той да изгори, а не списанията му. Хаджи Смион и Мирончо си говорят на влашки като в прециозки роман: „Добро утро, драги господине мой“ (Хаджи Смион) и в отговор: „Заповядай любезни приятелю драгий, заповядай.“ (Мирончо). Думите за чичовците са средството, което магически ги прави други, някак си по-значими, ако не в очите на другите, то поне в собствените им очи.

В повестта „Чичовци“ се вижда шумното многоречие на българските градчета от последните години преди Освобождението. Да вметна, че многоречието е една от важните характеристики на Възраждането, доколкото то е израз на едно вече отварящо се общество. Чичовците са наясно както с балканската и световната политика, така и с дамаскините (Иванчо Йотата усилено ги чете, даже се опитва да пише в дамаскинарски маниер), те са дочули, че в планината има чети, че няма как Московеца да не ни освободи; Варлаам Копринарката е чел църковните книги и те са променили маниера му на говорене, което пък кара Коно Крилатият възхитено да „пришушне“: „Много чело, много знай!“.

Многоречието на „Чичовци“, разбира се, не е ограничено само в изискания стилов регистър, в който маслините са „на способна цена“. Булките на Иван Селямсъза и Варлаам Копринарката, позиционирани съответно на покрива при комина и на крушата, изстрелват една срещу друга гюлета от класически български клетви. Споменато е, че и Селямсъза се включва в престрелката между двете батареи, изпращайки „тозчас няколко анадолски гюллета попръжни“. Съвременният читател обаче само може да гадае как точно са звучали псувните на Селямсъза. Литературата от края на ХIХ век все още се свени да сложи псувните в устата на своите герои. Затова пък недвусмислено показва, че те, псувните, са част от езиковото битие на човека. В този смисъл, убедително звучи тезата, че прочутото „Майка му мечка“ в устата на Боримечката от романа „Под игото“ е просто евфемизъм. И понеже стана дума за клетвите и псувните, изкушавам се да кажа, че думите на чичовците изпълняват функция, подобна на тази на клетвите и псувните – заявяват претенция, която нито има как да бъде изпълнена, нито някой иска това. Обаче на говорещия му олеква.

Думите обаче са опасно нещо и чичовците го изпитват на собствения си гръб. Главата „Разходката“ завършва с едно заптие, което вика даскал Гатю в конака. Преди това господин Фратю е говорил за свободата. Не защото е революционер, а защото така е решила компанията.

– Даскале, кажи слово оттам – извика Иван Бухалът.

– Върху кое?

– За което щеш – обади се Головратът.

– За греха на Адам и Ева – рече Мирончо и се изсмя.

– За победений Никифора – обади се Хаджи Смион и погледна убийствено иронически Йотата (Хаджи Смион беше вещ в българската история, с която се беше запознал само чрез песента „Поискал гордий Никифор“).

– За малкия пост, дето иде – каза предпазливият Хаджи Атанасия, защото се боеше от такива песни, които можеха да му донесат беда на главата.

– За свободата – извика господин Фратю, като бутна учителя и се качи той на „Волът“.

– За свободата, за свободата! – всички извикаха с възторг, защото господин Фратю минуваше за пръв оратор.

Господин Фратю се одушеви, устреми ръце и очи към небето и настръхна, и с една театрална поза започна тържествено-високопарно, в тона на оная епоха:

– Братя! Въздухът трепери! Балканът се тресе и доловете ехтят от реванието на балканский окований лев! Liberté, О, Liberté! Ще дойде време и ти да царуваш в тия прекрасни места, дето се вей инферналний полумесец на наший петвековен неприятел и тиранин! Скоро по величествените върхове на тая стара майка (той посочи Стара планина), дето се е проливала цели столетия българска кръв, ще се развее гордий пряпорец на българский герой, внук на славний Крума, Асеня и Симеона; вече пукна първата пушка на нашето Liberté, а знаете ли какво казва нейний гръм? – Ставайте, храбри българи! Доста робство и тиранство! Братя! Въздухът трепери!...

– Да живей България! – извика възторжено учител Гатю.

– Даскале, хай на конака с мене, вика те беят! – каза някой груб глас по турски. Всички с ужас се отстраниха пред заптието, което се промъкна между тях.

Позволих си този сравнително дълъг цитат, защото той много точно показва ситуацията „говори се за нещо“. Да припомня, че преди речта компанията е пила вино, играла е хоро, а Мирончо е пял песента „Де си гълъб, де“. Речта би следвало да бъде върхът на излетното удоволствие, но случаят решава друго.

В цитирания откъс е казано и още нещо важно: господин Фратю е в театрална поза и говори високопарно в тона на „оная епоха“. За театралността на епохата пише и Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Ще рече, че и чичовците, и апостолите на Априлското въстание са потопени в театралността. Странно е само на пръв поглед. Ако разгледаме Възраждането като време, в което се поставя началото на модерността, нещата стават обясними. Усещането вероятно е, че да се живее и да се говори по начина, по който това се е правило в миналото, вече не може. Човекът иска да бъде друг, да стане друг. Най-лесно това се постига чрез ролята. Всъщност театърът е точно това: аз влизам в роля и ставам не-аз, играя някого другиго и това ми харесва. Чичовците не искат да бутат царщината, е, нямат нищо против, ако някой друг го направи (Филип Тотю, Русия), склонни са дори да говорят за свободата (както и за малкия пост, дето иде), но много искат да се чувстват други, по-значими. Постигат го чрез думите. Апостолите искат да свържат думите с делата, въздухът наистина да затрепери, а хората, в това число и чичовците, да не се страхуват от случайно появилото се заптие, както и от изрезката от вестник, зловещо припознавана като думи, които могат да те затрият. Апостолите обаче са малко, а чичовците – много.

Метаморфозата в двойката произведения „Чичовци“ и „Под игото“ е показана и с това как хората престават да се страхуват от думите си; думите, които са говорили зад стените на домовете си, излизат и се чуват на публичните места. Събка в главата „Радини вълнения“ на романа „Под игото“ уверено заявява, че от турско робство ще ни освободи цар Александър от Русия. Единственият, който е стреснат и излиза, е Стефчов. А пък след представлението на „Многострадалната Геновева“ хората пеят Чинтуловата песен „Пламни, пламна ти в нас, любов гореща,/противу турци да стоим насреща!“, а запазилият самообладание Дамянчо Григорът я превежда творчески на турския бей. Говоренето за нещо постепенно е променило хората. И това е важна част от Вазовата концепция за историята на българите в последните години на робството. Едва ли би могло да се каже, че чичовците са движещата сила на историята, но е ясно, че тя не може да тръгне, ако те не започнат да се променят. При това тяхната промяна е същностна и драматична, защото те по принцип не се чувстват зле в света, който обитават, ако светът бива разгледан откъм неговите материални измерения. В края на „Чичовци“ кръгът се е затворил. Чичовците седят в Джаковото кафене и говорят за познатите неща: за Източния въпрос, за силата на Русия, за силата на Турция, за малкия пост, дето иде, както и за това, че новоизбраните епитропи – Селямсъза и Копринарката – са срам за българския народ.

В края на „Под игото“ хората отново са се затворили в къщите си и единствената врата, която се отваря пред бягащия доктор Соколов, е тази на Милка Тодоричина. Чичовците са се върнали в привичното си състояние. Нещо обаче се е променило. Говоренето за нещо се е свързало с действия, искащи да променят статуквото. Нещо се е случило.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Стоян Михайловски, „Политически и философско-религиозни размишления“, http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=39&WorkID=648&Level=1 (04. 03. 2017)

2. „Най-доброто от Иван Вазов“, т.1, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008, стр. 612.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.