Български език и литература
Вход / Регистрация

2024/6, стр. 695 - 710

ПРОБЛЕМНИ ЕЗИКОВИ УПОТРЕБИ В ПРАКТИКАТА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД

Резюме:

Ключови думи:

Деян Драганов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Статията проследява проблемните езикови употреби в практиката на Върховния касационен съд на Република България. Емпиричният материал е извлечен от актове, с които съдът се произнася като трета инстанция по граждански, търговски и наказателни дела. Извежда се теоретична рамка на изследването, според която правният език е продукт на институционализацията, като текстът е разгледан като основна форма на нейното изразяване. Акцентът се поставя над практиката на Върховния касационен съд, като регистрираните проблемни езикови употреби в нея са разгледани на три основни равнища: лексикално, морфологично и синтактично. Изказана е хипотеза за бъдещото развитие на езика, с който си служи правото, както и критична позиция за проблемните езикови употреби в съдебната практика.

Ключови думи: право; съд; език; лексика; термин

Правото и езикът са две иманентно свързани системи, характеризиращи се с нормативност. Правото не може да битува, без да бъде облечено в езикова форма, която да съдейства за неговото осмисляне, тълкуване и прилагане. В общия случай правната норма съдържа в себе си санкция, докато езиковата норма не се санкционира. При нея обаче е налице т.нар. социална санкция, изразяваща се в реакцията на езиковедите и на обществото при допускането на определени грешки.

Редица юристи и филолози са обръщали внимание на връзката между правото и езика (Milanov, Jilova 2022, р. 19), като темата продължава да бъде актуална, защото се характеризира с проблематичност. В тази статия ще се съсредоточим върху разглеждането на някои проблемни езикови употреби, които са част от практиката на Върховния касационен съд на Република България1.

1. Теоретична рамка и задача

Преди да пристъпим към конкретните примери, ще въведем основната теоретична рамка, в чийто контекст те ще бъдат разгледани. Ще започнем с дефинирането на терминологичното словосъчетание съдебна практика (юриспруденция), което Тенчо Колев определя като съвкупност от съдебни решения, доколкото те фиксират разрешения на проблемите в правото или дейност по разкриване смисъла на позитивното право (Kolev 2015, p. 259). Разкриването на смисъла предполага тълкуване, което в правната наука може да се осъществява според различни критерии. В случая ще се съсредоточим над езиковото тълкуване.

Христина Христова привежда твърдението, че езиковият начин за тълкуване представлява единство от правила, насочени към отстраняването на неяснотата на правната норма (Hristova 2010, p. 252). Нормата, от своя страна, е общо, абстрактно и условно правило за по-ведение, което притежава логическо единство и се съдържа в признат за правната система източник (Tashev 2010, p. 153). Правните норми се обективират в разпоредби, а разпоредбите по своето естество Мария Павлова определя като логически свързани, но вътрешно обособени текстове (Pavlova 2002, p. 152). Тези текстове са издържани в специфичен юридически стил и са написани посредством юридически коректен език, който Тенчо Колев дефинира като инструмент за изработване и съобщаване на мисли, като материален носител на мисленето (Kolev 2010, p. 180).

Оказва се, че обект на тълкуване в правото не са нормите, а разпоредбите, в които нормите са обективирани и които съставят текстовото съдържание на нормативните актове. При решаване на даден казус съдът тълкува разпоредбите на закона и постановява своето решение въз основа на това тълкуване – тоест съдът посредством тълкуването създава текст, който чрез езика дава практически израз на волята на законодателя. Така възниква съдебната практика. Тук обаче е необходимо едно уточнение: съдебните решения, които се включват в понятието съдебна практика, могат да бъдат единствено тези на Върховния касационен съд и Върховния административен съд (Kolev 2015, p. 259). Тенчо Колев допълва, че тук не става дума за тълкувателните решения на ВКС и ВАС,а за казуалното тълкуване на тези съдилища в качеството им на правораздавателни съдилища като последна (касационна) инстанция (Кolev 2015, p. 260). Той стига до извода, че юриспруденцията е продукт на институционална (юридическа) власт, която взема институционализирани решения в полза на справедливостта (Кolev 2015, p. 264).

Росен Ташев твърди, че в правото са налице три основни равнища на юридическото конструиране: правните понятия, правните конструкции и общите (концептуални) представи относно това как системата на правото работи (Tashev 2010, p. 96). Всички те формират мисловния модел на правната наука, включително и на съдебната практика, който открива своя разбираем израз чрез езика.

Възниква въпросът каква роля заема езикът в правото. От казаното дотук можем да направим следните изводи за езика, с който тя работи.

Първо, правото си служи с текстове на всички равнища на своята реализация – от разпоредбите на нормативните актове до съдебната практика. Тези текстове привеждат логическите категории в разбираема за възприемащия ги форма.

Второ, институционалността е израз на държавната власт, стремяща се към справедливо разрешаване на възникналите в правото казуси. Институционалността е белег на държавността, който не може да достигне до своите адресати без езика – съдебните актове винаги са облечени в езикова форма.

Трето, правоприлагането се базира на правилното тълкуване на правните разпоредби, съдържащи правни норми – изясняването на фактическата обстановка на казуса и решаването му се изграждат чрез езика.

Четвърто, съдебната практика включва решения на ВКС и ВАС, които пос редством езика доразвиват и обогатяват правната мисъл.

Пето, съдебната практика се състои от текстове, подчинени на юридическия стил, служещи си с определена терминология и с правнологически конструкции. Тези текстове неминуемо се подчиняват на правилата на езика, разгледани в широк смисъл.

Езикът е средството, чрез което правото изразява своята логическа и мисловна природа. Спецификата на юридическата материя налага обособяването на специфични стилистични отсенки, на характерни лексикални средства, на утвърдени синтактични конструкции и морфологични прийоми. Стремежът към юридическа точност обаче невинаги отразява естественото развитие и нормалното проявление на езика, използван в съдебната практика. Често в нейните рамки се натъкваме на проблемни езикови употреби, които са обект на разглеждане в настоящата статия, а натрупването на много отклонения по-казва, че можем да говорим за криза в комуникацията. В този контекст ще формулираме следната задача: да се разгледат проблемни езикови употреби, регистрирани в съдебната практика на ВКС. За целта ще бъдат обособени три равнища, на които ще бъдат анализирани подбраните примери – лексикално, морфологично и синтактично.

1. Проблемни езикови употреби на лексикално равнище

1.1. Остарели термини

Според Лилия Манолова терминът е относително еднозначен езиков знак (дума или словосъчетание), който назовава понятие от дадена научна или техническа област (Маnolova 1984, p. 7). Мария Попова надгражда тази дефиниция, като заявява, че терминът още е многоаспектна езикова цялост, в която се включва както отношението ‚понятие – форма‘, така и по-сложната конфигурация ‚понятие – езиково значение – форма‘ (Popova 2012, p. 35). Правните понятия приемат определена езикова форма и носят свое значение, тоест те битуват в езика под формата на термини. Термините се образуват по различни начини, които няма да засегнем в настоящото изложение, за да не го утежним допълнително. Важно е да се упомене обаче, че много от термините в правото всъщност произхождат от остарели думи, които в резултат на терминологизация преминават в юридическия език. При употребата им в съвременен текст те звучат архаично и много често са неразбираеми за младите поколения:

Необходимото другарство е налице, когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени...2

...настоящият съдебен състав намира, че когато страна се е разпоредила със спорния имот със завет на основание чл. 16, ал. 2 ЗН, заветникът встъпва в материалното правоотношение, а също и в процесуалното...3

Поддържаното нарушение на материалния закон е подробно аргументирано с тезата, че в разглеждания случай е било осъществено ненаказуемо приготовление, а не опит, както неправилно приел въззивният съд.4

...въззивният съд е приел, че ответницата страда от душевна болест...5

Термините другарство, другар, завет, заветник, приготовление и терминологичното словосъчетание душевна болест са примери за терминологизирани остарели думи, които днес са актуални термини в българското право. Те се използват в законодателството и са част от активния набор от термини, използвани в съдебната практика, както се вижда и от решенията на ВКС. Други такива термини са запрещение, владелец, съглашение, въвод, деяние, помагач и др. Тяхната употреба в съвременни текстове, продукт на официалното писмено общуване, звучи неактуална спрямо социокултурния контекст на времето, но е абсолютно коректна от гледна точка на правната наука. Проблемността на тези лексикални употреби се корени именно в тяхното остаряло звучене, което гради езикова дистанция между утвърдената юридическа терминология и обществото. Важно е да се отбележи, че тези термини носят определен идеологически оттенък.

1.2. Термини, които са продукт на терминологизация на общоупотрeбими думи с различно значение от първоизточника

Мария Попова характеризира терминологизацията като преосмисляне на общоупотребими думи (включително и съчетания от думи) за нуждите на научното знание, поради което те се включват в дадена терминологична система и започват да функционират като термини (Popova 2012, p. 531). Под тази дефиниция се подвеждат и юридическите термини, които възникват чрез терминологизация на общоупотребими думи. В общия случай този процес не се нуждае от съществен анализ и теоретично пояснение: например общоупотребимата дума убийство е прераснала в термин на наказателното право, който назовава едно от престъпленията против личността – и в двата случая говорим за причиняване смъртта на някого.

Има обаче случаи, в които терминът съществено се различава по значение от общоупотребимата дума – например при термините забава и злепоставяне.

Въззивният съд е присъдил в полза на ищеца П. С. законна лихва за забава върху сумата от 150 лв.6

В къщата беше избухнал облак от конфети и звезди за забава на мало и голямо...7

Според Речника на БАН общоупотребимата дума забава означава увеселение, обикновено с литературно-музикална програма и танци. Примерите в Българския национален корпус също свидетелстват за преобладаващото използване на това значение. Второто значение се свързва със забавяне, но формата е регистрирана като остаряла и на практика почти не се използва. За съвременния човек второто значение често е непознато, защото то се среща предимно в стари художествени текстове. Терминът забава възниква чрез терминологизация от второто значение на общоупотребимата дума забава. В днешно време терминът звучи архаично, но освен това буди и недоумение у много граждани, които не са юристи, и трудно възприемат употребата. От словообразувателно гледище става дума за абстрактна лексика, която развива функцията на термин – подчертано е използването на народната употреба и нейното предпочитане пред замяната ѝ с чужда.

Подобен пример е езиковата единица злепоставяне, която е едновременно общоупотребима дума и термин в наказателното право, назоваващ престъпление. Употребата е проблемна на две равнища.

Първо, значението на термина, назоваващ престъплението по чл. 136, ал. 1 от Наказателния кодекс, се различава от значението на общоупотребимата дума злепоставяне:

Чл. 136. (1) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

Ето и примерна употреба на термина злепоставяне в текст от съдебната практика на ВКС:

Злепоставянето е умишлено, но не резултатно престъпление, а на формално извършване.8

Злепоставяне като общоупотребима дума според Речника на БАН означава излагане, компрометиране. Смисълът съдържа метафоричен оттенък, който при термина е абсолютно буквализиран. Терминологизацията на общоупо-требимата дума е довела до промяна на конотацията, оттам – и на цялото значение.

Второ, общоупотребимата дума злепоставяне е в пъти по-често срещана в съдебната практика на ВКС от термина злепоставяне:

Приемайки за установено, че ищецът е преживял неприятни изживявания и страдания, изразяващи се в страх от възможно осъждане, потиснатост, тревога, злепоставяне пред близки и приятели...9

Оказва се, че в съдебната практика злепоставяне битува и като термин, и като общоупотребима дума. Честотата на употреба на общоупотребимата дума е в пъти по-голяма от честотата на употребата на термина, назоваващ престъпление по Наказателния кодекс – това ясно може да проличи при търсене по ключова дума в правноинформационните системи. Употребата е проблематична, защото може да доведе до заблуждение – дали става дума за престъпление, или за компрометиране на личността на някого.

1.3. Архаични лексикални употреби с нетерминологичен характер

Езикът е динамична система, която се променя под влиянието на социалните фактори. Лексикалният фонд непрекъснато се обновява, с него се променят и функционалните стилове в езика. В правните текстове обаче, и по-специално в сферата на съдебната практика, се наблюдава относителна езикова устойчивост – запазва се употребата на остарели общоупотребими думи, които остават неразделна част от езика на юристите. Примерите по-долу илюстрират това твърдение:

ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 216/22.10.2019г. по ВНОХД № 165/2019г. на Великотърновски апелативен съд изцяло.10

Върховният касационен съд... като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, туря край на делото...11

ЗАМЕНЯВА наказанието две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Х. П. С. от гр. София, за извършено от него престъпление по чл. 304б, ал. 1 НК, и чл. 54 НК...12

Глаголните форми отменявам, турям, заменявам са често срещани в съдебната практика и съществува трайната тенденция те да бъдат запазени още дълго време сред юристите. Глаголите отменявам и заменявам са отбелязани в Речника на БАН13 като остарели, а глаголът отменявам – и като диалектен. Тези форми са характерни за югозападните и части от североизточните български говори, откъдето навлизат в езика на правото.

Глаголът турям принадлежи към разговорния стил, което го прави непригоден към езиковия регистър, в който трябва да се състави едно съдебно решение. Но глаголът турям е неизменна част от българското законодателство и може би това е причината той да се използва и в актовете на съда – пример за това твърдение е следната законова разпоредба от действащия Наказателния кодек14с:

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Примерите за думи, които се използват до днес в писмения и в устния юридически език, но са част от пасивния речников фонд, са повече от многобройни. Ето още някои от тях: характеристиката чудовищен вид, множество думи от бита, например срещащите се в Списъка на вещите, принадлежащи на осъдения, които не подлежат на конфискация съгласно чл. 45, ал. 2 от НК15: обуща, креват, бюфет, оръдия, п†ша и др. Всички те трайно се използват от съдебната практика, защото са необходими за защитата на правата на осъдените. В наказателното право, при установяване на фактическата обстановка около делото (особено на първата инстанция, макар и нейните текстове да не попадат в приложното поле на практиката, която разглеждаме тук), често се използва лексика, свързана със селския бит и с разговорния регистър – както в свидетелските показания, така и в обвинителните актове и в актовете на съда – и това е необходимо, защото стиловата издържаност не е от значение, когато се търси справедливост. От тази гледна точка можем да заключим, че е вярно, че тези думи нямат място в юридическия език и в контекста на неговата стилистика, но когато те обслужват нещо по-висше от нормите на правото и на езика, то те тежат на своето място. В този контекст също говорим за проблемни езикови употреби – дотолкова, доколкото трябва да се преценява тяхната уместност в зависимост от двата вида контекст: езиковонормативния и този на справедливостта.

2. Проблемни езикови употреби на морфологично равнище

2.1. Остатъци от стари падежни форми

В съдебната практика се срещат множество остатъци от стари падежни форми, които се използват активно в съвременния юридически език, с който си служат съдилищата. Примерите са свързани най-вече с местоимения:

Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК, третото лице помагач дължи възмездяване на понесени от страните разноски, макар нему да не се присъждат такива.16

Представена е декларация, подписана от ищцата, в която същата декларира, че ней е отправяно предложение за закупуване на идеалната част от съсобственика ù Л. А. П.17

Измамата е резултатно престъпление, тъй като се изисква причиняване на имотна вреда на пострадалия или другиму...18

Натъкваме се дори на нелични глаголни форми, характерни за старобългарския език – например формата водѝм, кореспондираща със старобългарското сегашно страдателно причастие, което в съвременния български език не съществува и което днес е преминало в класификацията на прилагателните:

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение ОПРЕДЕЛИ...19

Падежните остатъци са резултат от устойчивостта на юридическия език, който изключително трудно се поддава на промени. Допълнително влияние оказва и фактът, че в много от по-старите и действащи към момента закони, както и в старата, но все още актуална тълкувателна практика на Върховния съд на НРБ те се използват активно. Създава се трайна тенденция на приемственост на тези остатъчни форми. Проблематизирането на тези употреби произтича от това, че живият език е динамична система, която непрекъснато се променя. За младите поколения юристи падежните остатъци стават все по-недостъпни. Тяхното превъзмогване в един момент ще стане наложително.

2.2. Прилагателни имена, означаващи физически лица

Ще обърнем внимание на някои прилагателни имена и причастия, които назовават физически лица в правото, и тяхната употреба в съдебната практика:

Той счита, че осъденият е напуснал пределите на страната преди привличането му в качеството на обвиняем по досъдебното производство, по-ради което пледира за уважаване на искането.20

Жалбоподателят подсъдим А. М. Т. се явява лично, доведен от затвора – гр. Бобов дол, и със служебния си защитник – адвокат С. Т., назначена от предходна инстанция.21

Ищец по делото и въззиваем е цесионерът.22

Известно е, че съществителното име като част на речта означава предмет в широкия смисъл на думата – всяко нещо, което се представя като самостойна същина – лица, животни (Pashov 2011, p. 62). и др. От това твърдение можем да заключим, че физическите лица (тоест хората и групите от хора) трябва да бъдат назовавани именно със съществителни имена. В правото обаче горните примери илюстрират възможността някои физически лица, които изпълняват определена процесуална функция, да бъдат назовавани с прилагателни имена или с причастия. Това не нарушава правилата на теорията на терминологията, защото според Мария Попова за форма на сложната цялост, наречена термин, е подходящо да се използват субстантивни езикови единици, каквито са съществителните имена, субстантивираните прилагателни, причастия, наречия и субстантивираните словосъчетания (Popova 2012, p. 43). Обвиняем, подсъдим, въззиваем и осъден са именно примери за субстантивирани части на речта, превърнати в термини. Проблемът е породен от това, че в случая става дума за лица – тоест субектът е назован чрез свой признак. В този случай водещо е качеството на лицето, което обикновено се назовава поименно веднага след цитираните термини. В съдебната практика съществува една неписана зависимост между цитираните термини и лицето, което встъпва в даденото процесуално качество. Проблемна, но в чисто лексикален аспект е употребата на обвиняем и подсъдим, които често се използват като взаимозаменяеми – това не е правилно, защото единият термин се използва в досъдебното производство, а другият – в съдебната фаза.

2.3. Употреба на суфикса -ува при глаголи

Тенденция на съвременния юридически език е и употребата на глаголи, образувани чрез суфикса -ува:

...лицето... не извършва действия, които несъмнено предполагат конкретно намерение да приеме наследството, ако от други действия или волеизявления във връзка с първото не явствува противното...23

Съдът е приел, че ищцата се ползува като член на синдикално ръководство със защитата по чл. 333, ал. 3 КТ.24

В молбата се твърди, че страната е била лишена от възможността да участвува в делото и не е била надлежно представлявана.25

Глаголните форми със суфикс -ува водят началото си от югозападните български диалекти. Отечественофронтовският правопис ги кодифицира като норма през 1945 г. Отпадат от речника през 1983 г. Няма основание те да бъдат използвани в съвременни текстове на българската съдебната практика. Тяхното съществуване е оправдано единствено при спазването на буквата на закона – когато се цитират стари действащи нормативни актове, формата не може да бъде променяна. Но приведените примери са част от логически структурирани текстове на съдии, които е необходимо като акт на държавната власт да отговарят на съвременните тенденции в развитието на писмения български език. Формите са излишно архаизирани и са безспорен пример за проблемна езикова употреба. Възможно е това да се дължи на засилената употреба в редица български диалекти, най-често югозападни, при които суфиксът се използва със значение итеративност.

2.4. Трайно наличие на еднакви граматични грешки

Ще обърнем внимание на три основни типа грешки – отклоненията от бройната форма, членуването на институциите и неправилната употреба на падежните форми на местоименията в съдебната практика на ВКС. Предлагаме следните примери за анализ:

Обуславящите крайното правно разрешение на спора изводи на САС касаят въведената с исковата молба фактическа обстановка относно характера на процесното ПТП – верижна катастрофа с 19 участника в нея.26

Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Софийски районен съд.27

ОСЪЖДА Ф. К., малолетна, действаща чрез нейния баща и законен представител А. К., да заплати на [фирма] държавна такса за допускане и разглеждане на касационната жалба в размер на 1202, 58 лв.28

И трите примера съдържат граматични грешки: в първия е нарушена бройната форма на съществителното име участници, във втория съставното наименование Софийски градски съд не е членувано, както изисква нормата, а в третия пример възвратното притежателно местоимение свой е заменено с некоректно употребена форма на притежателното местоимение неин. Грешките са очевидни, а правилните употреби не се характеризират с висока степен на сложност. При внимателно разглеждане на съдебната практика обаче се оказва, че тези употреби са трайно застъпени и именно това ги превръща в проблемни за органите на правоприлагането. Най-честата от трите е именно членуването на институциите – почти не се срещат актове на съда, в които институциите да са членувани правилно, а не да са употребени в основната си форма. Необходим е навременен коректив на тези грешки, защото те накърняват престижа на съдебната власт.

3. Проблемни езикови употреби на синтактично равнище

Синтактичните конструкции в юридическия език са изключително усложнени – преобладават сложните смесени изречения, което прави прилагането на пунктуационните правила трудно, а разбирането на смисъла често е затруднено. Няколко са факторите, които обуславят сложността на този език.29 На първо място, съдебната практика си служи с цитиране на закона и вгражда своето тълкуване в единна синтактична конструкция заедно със законовата разпоредба:

Позовава се на чл. 345, ал. 5 КЗ вр. с чл. 398, ал. 1, изр. второ КЗ, според които разпоредби третото ползващо се лице може да не е точно определено, а определяемо, какъвто правилно въззивният съд е намерил, че е процесният случай.30

На второ място, съдебната практика съобщава поредности от актове, като упоменава връзките между тях заедно със законовите разпоредби, до които се отнасят. Получават се обемни и тромави изречения, в които често се губи усещането за смисъл и единност:

До касационно обжалване е допуснато решение № 33/09.01.2023 г. по гр. д. № 2435/2022 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 261449/29.04.2022 г. по гр. д. № 799/2021 г. на Софийски градски съд, е осъдил държавата да заплати на П. М. У. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, от приложените мерки за процесуална принуда и от забавеното разглеждане и решаване на приключилото наказателно дело, ведно със законната лихва от 20.01.2018 г.31

На трето място, съдебната практика си служи с множество вметнати думи и изрази. Те представляват прагматични компоненти на изказването, които в правото се използват трайно. Към тях трябва да се прибави и назоваването с описателни изрази на вече аргументирани твърдения:

Разбира се, както вече се посочи, приложената диференцирана процедура не изключва възможността да се проведе разпит на вещите лица, чрез който способ да се преодолеят съществуващи двусмислия, изясняване на детайли от експертното заключение и в тази връзка да се даде отговор на поставените им от страните и съда въпроси.32

На четвърто място, в съдебната практика често се налага цитирането на пряка реч, която не отговаря на изискванията на високия езиков регистър. Това отклонение няма как да се избегне, защото, за да бъде обективен, съдът трябва да вземе под внимание истината по неподправен начин:

В скеча героят се самоопределя като грозен с изразите: „Значи, също така съм и човекът, който е толкова грозен, че когато съм се родил, не съм се разревал, ама всички други са изплакали... Значи толкова съм грозен, че когато съм бил малък, баща ми ми е чел приказки на загасена лампа и свещ, за да не ме вижда до него…“33

Описаните фактори набелязват трайна тенденция в съдебната практика – синтактичните конструкции са силно усложнени и формализирани. Това води до проблеми в пунктуационното оформяне на текстовете, както и до противоречия в смисъла. Формалната природа на езика и на синтактичната структура трябва да бъдат запазени, защото съдебната практика се състои от актове на държавната власт, ползващи се с авторитет. Но езикът може да бъде опростен и прецизиран чрез редуцирането на вметнатите думи и изрази и описателните конструкции, които по никакъв начин не обогатяват текста в смислово и в съдържателно отношение, а го правят тромав.

Езикът, с който си служи съдебната практика на ВКС, притежава особена специфика, към която се придържат всички съдилища на територията на Република България. Това е естествен процес, защото ВКС е институцията, която стои на върха на триинстанционното съдопроизводство в гражданското, в търговското и в наказателното право. Практиката си служи с живия език, но тя неминуемо налага употребата и на езика, който е продукт на институционализацията.

Езикът на съдебната практика е утвърден и статичен – той трудно приема промени, но в определени случаи те са наложителни. Аргумент против статичността на тази система можем да почерпим от Илияна Генев-Пухалева, която твърди, че езикът на правото се поделя на правен и правистичен; в правния език се включват езикът на правните разпоредби и езикът на правните норми, а в правистичния – езикът на юридическата практика и езикът на правната наука (Genew-Puhalevа 2012, pp. 17 – 21). Правният език е зададен от законодателя, но правистичният език, чрез който говори практиката, е редно да се стреми към развитие и усъвършенстване.

Благодарности и финансиране

Статията се отпечатва по проект КП 06-Н-80/11 от 15.12.2023 г., финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката на тема: „Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на кризи“, етап 1, научен ръководител доц. д-р Владислав Миланов. Авторът изказва благодарност към ФНИ.

Acknowledgments and Funding

The article is printed under project KP 06-Н-80/11 of 15.12.2023, financed by the „Scientific Research“ Fund of the Ministry of Education and Science on the topic: „The Bulgarian language in state institutions and in the public space: crises of communication and communication in times of crisis“, stage 1, scientific supervisor Assoc. Dr. Vladislav Milanov.

NOTES

1. ВКС е създаден през 1880 г. с първия Закон за устройството на съдилищата. След Деветосептемврийския преврат съществува под наименованието Върховен съд на Народна република България. Възстановен е с Конституцията от 1990 г. В тази статия ще се разгледат примери от актове на съда, постановени след 2000 г.

2. Решение № 212 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 454/2012 г. на Върховния касационен съд.

3. Решение № 160 от 21.06.2016 г. по гр. д. № 967/2016 г. на Върховния касационен съд, 1. гр. о.

4. Решение № 430 от 21.11.2023 г. по н. д. № 830 / 2023 г. на Върховния касационен съд, 2. нак. о.

5. Решение № 596 от 28.08.2006 г. по гр. д. № 1342/2005 г. на Върховния касационен съд, 2. гр. о.

6. Решение № 31 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 1787/2020 г. на Върховния касационен съд, 3. гр. о.

7. Български национален корпус. Пример, генериран при търсене по ключова дума.

8. Решение № 35 от 10.02.2012 г. по нак. д. № 2936/2011 г. на Върховния касационен съд

9. Определение № 293 от 23.03.2015 г. по гр. д. № 310/2015 г. на Върховния касационен съд

10. Решение № 100 от 24.06.2020 г. по н. д. № 34 / 2020 г. на Върховния касационен съд, 1. нак. о.

11. Определение № 785 от 19.11.2012 г. по ч.пр. д. № 726/2012 г. на Върховния касационен съд.

12. Решение № 178 от 07.07.2011 г. по н.д. № 1096/2011 г. на Върховния касационен съд.

13. Речник на българския език на БАН. Достъпен на: https://ibl.bas.bg/rbe/

14. Наказателен кодекс. Обн. ДВ, бр. 26 от 2 април 1968 г.

15. Одобрен с Разпореждане № 280 на Министерския съвет от 11.07.1968 г., обн. ДВ бр. 59 от 30.07.1968 г.

16. Определение № 214 от 11.10.2018 г. по т. д. № 93 / 2018 г. на Върховния касационен съд, 1. търг. о.

17. Решение № 72 от 05.04.2004 г. по гр. д. № 2645/2002 г., IV гр. о. на Върховния касационен съд.

18. Определение № 93 от 28.09.2018 г. по ч. н. д. № 831 / 2018 г. на Върховния касационен съд, 3. нак. о.

19. Определение от 28.09.2020 г. по н. д. № 506 / 2020 г. на Върховния касационен съд, 1. нак. о.

20. Решение № 317 от 20.09.2023 г. по н. д. № 763 / 2023 г. на Върховния касационен съд, 2. нак. о.

21. Протокол № 51 от 15.05.2020 г. по н. д. № 164 / 2020 г. на Върховния касационен съд, 2. нак. о.

22. Определение № 29 от 18.02.2022 г. по т. д. № 384 / 2021 г. на Върховния касационен съд, 1. търг. о.

23. Определение № 909 от 05.10.2009 г. по гр.д. № 736/2009 г. на Върховния касационен съд.

24. Определение № 186 от 01.04.2020 г. по гр. д. № 137 / 2020 г. на Върховния касационен съд, 4. гр. о.

25. Решение № 300 от 14.11.2017 г. по гр. д. № 3539 / 2017 г. на Върховния касационен съд, 4. гр. о.

26. Определение № 171 от 25.01.2024 г. по ч. т. д. № 1097 / 2023 г. на Върховния касационен съд, 1. търг. о.

27. Определение № 39 от 12.04.2022 г. по ч. н. д. № 267 / 2022 г. на Върховния касационен съд, 3. нак. о.

28. Определение № 56 от 09.02.2018 г. по гр. д. № 60409 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3. гр. о.

29. Примерите по-долу са цитирани без редакторска намеса.

30. Решение № 50065 от 18.03.2024 г. по т. д. № 836 / 2022 г. на Върховния касационен съд, 1. търг. о.

31. Решение № 179 от 19.03.2024 г. по гр. д. № 1156 / 2023 г. на Върховния касационен съд, 4. гр. о.

32. Решение № 97 от 06.02.2024 г. по н. д. № 809 / 2023 г. на Върховния касационен съд, 1. нак. о.

33. Решение № 129 от 11.08.2020 г. по гр. д. № 2704 / 2019 г. на Върховния касационен съд, 4. гр. о.

ЛИТЕРАТУРА

ГЕНЕВ-ПУХАЛЕВА, И., 2012. Дихотомия в езика на правото. Българска реч, год. 18, бр. 2, с. 17 – 21.

КОЛЕВ, Т., 2010. Право и език. В: ХРУСАНОВ, Д. & ШОПОВ, Т. Право & език, с. 179 – 183. София: Св. Климент Охридски. ISBN – 954-07-1910-0.

КОЛЕВ, Т., 2015. Теория на правото. София: Сиела.

МИЛАНОВ, ВЛ., ЖИЛОВА, Т. 2022. Право, правопис и правоговор. УИ „Свети Климент Охридски“, София.

МАНОЛОВА, Л., 1984. Българска терминология. София: Народна просвета.

ПАВЛОВА, М., 2002. Гражданско право. Обща част. София: Софи-Р. ISBN – 954-638-028-8.

ПАШОВ, П., 2011. Българска граматика. София: Хермес.

ПОПОВА, М., 2012. Теория на терминологията. Велико Търново: Знак’94. ISBN – 978-954-8305-25-9.

ТАШЕВ, Р., 2010. За системата на правото и ролята на правните понятия в нея. В: ХРУСАНОВ, Д. & ШОПОВ, Т. Право & език, с. 93 – 103. София: Св. Климент Охридски. ISBN – 954-07-1910-0.

ТАШЕВ, Р., 2010. Обща теория на правото. София: Сиби. ISBN – 978-954-730-678-3.

ХРИСТОВА, Х. Юридически език и езиково тълкуване. В: ХРУСАНОВ, Д. & ШОПОВ, Т. Право & език, с. 245 – 256. София: Св. Климент Охридски, 2010. ISBN - 954-07-1910-0.

REFERENCES

GENEV-PUHALEVA, I., 2012. Dihotomia v ezika na pravoto. Balgarska rech, vol. 18, no. 2, рр. 17 – 21.

KOLEV, T., 2010. Pravo i ezik. V: HRUSANOV, D. & ShOPOV, T. Pravo & ezik, s. Sofia: Sv. Kliment Ohridski, ISBN – 954-07-1910-0.

KOLEV, T., 2015. Teoria na pravoto. Sofia: Siela.

MANOLOVA, L., 1984. Balgarska terminologia. Sofia: Narodna prosveta.

MILANOV, V., JILOVA, T. 2022. Pravo, pravopis I pravogovor. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

PAVLOVA, M., 2002. Grazhdansko pravo. Obshta chast. Sofia: Sofi-R. ISBN – 954-638-028-8.

PASHOV, P., 2011. Balgarska gramatika. Sofia: Hermes.

POPOVA, M., 2012. Teoria na terminologiyata. Veliko Tarnovo: Znak’94. ISBN – 978-954-8305-25-9.

TASHEV, R., 2010. Za sistemata na pravoto i rolyata na pravnite ponyatia v neya. V: HRUSANOV, D. & ShOPOV, T. Pravo & ezik, рр. 93 – 103. Sofia: Sv. Kliment Ohridski. ISBN – 954-07-1910-0.

TASHEV, R., 2010. Obshta teoria na pravoto. Sofia: Sibi. ISBN – 978954-730-678-3.

HRISTOVA, H. Yuridicheski ezik i ezikovo talkuvane. V: HRUSANOV, D. & ShOPOV, T. Pravo & ezik, рр. 245 – 256. Sofia: Sv. Kliment Ohridski, 2010. ISBN – 954-07-1910-0.

PROBLEM USES OF LANGUAGE IN THE PRACTICE OF THE SUPREME COURT OF CASSATION

Abstract. The article traces the problematic language uses in the practice of the Supreme Court of Cassation of the Republic of Bulgaria. The empirical material is drawn from acts by which the court rules as a third instance in civil, commercial and criminal cases. A theoretical framework of the study is derived, according to which the legal language is a product of institutionalization, and the text is considered as the main form of its expression. The emphasis falls on the practice of the Supreme Court of Cassation, and the problematic language uses registered in it are examined on three main levels: lexical, morphological and syntactic. Ahypothesis is expressed about the future development of the language used by the law, as well as a critical position about problematic language uses in judicial practice.

Keywords: justice; language; vocabulary; term

Deyan Draganov, PhD Student
Faculty of Slavic Philologies
Sofia University
Е-mail: dido_964@abv.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.