Български език и литература
Вход / Регистрация

2025/4, стр. 537 - 549

РОКЛЯТА: РАЗКАЗ, СИМВОЛ, ГРАНИЦА

Резюме:

Ключови думи:

Полина Пенкова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Изследването анализира напреженията между мъжа и роклята в произведения, писани от мъже, за да проследи как техните отношения изграждат представи за мъжествеността. Обект на изследване са романът „Тяло под роклята“ на Галин Никифоров и разказът „Червенокосата“ на Валери Стефанов. Роклята е разгледана като дреха символ, който обозначава женската територия. Тя изразява женския край в бинарната опозиция мъжко – женско и затова е непозволена за мъжа. Анализът показва, че мъжът в женски дрехи престава да бъде мъж. Роклята се проявява като най-явния женски атрибут и съответно като категорично непригодна за мъжкото тяло, само ако мъжкото има устойчиви рамки, които да го определят. Разпадът на мъжествеността под роклята индикира, че мъжествеността продължава да бъде репродуцирана основно през традиционните стереотипи.

Ключови думи: рокля; дреха; тяло; мъжественост; женственост

Роклята е атрибут на женствеността. Трудно друг предмет се откроява толкова ясно в маркирането на специфично женската същност, мислена комплексно като телодушевност. В перспективата на конструирането на женския образ – не само като обект на изкуството, но и като културен тип, роклята се оказва почти задължително средство за изграждане и изобразяване на представи, за заскобяване на тялото под нея в лоното на едно конкретно, но и категорично женско пространство. Ако всяка дреха може да бъде разглеждана като втори слой кожа, кодираща, означаваща и извеждаща на преден план интимното като публично, то роклята е реализация на женското тяло в неговата функционална и социална определеност. Статията на Стоян Асенов „Щрихи върху женствеността, или голямата история на една малка дреха“ припомня, че през по-голямата част от историята конструкцията на роклята чрез своята камбановидна форма индикира утробата, детеродната способност, а покриващата дължина говори за срама, но и за скритата еротика на плътта. „Дрехата – пише Стоян Асенов, – никога не е сама по себе си, тя винаги е дреха-и-тяло и разкрива в себе си напрежението между тях“ (Asenov 2017, p. 635). В този смисъл роклята, обгръщаща тялото, създава един разказ за него – разказ исторически, социокултурен, идеологически, разказ за неговото място в света и за неговия потенциал, едновременно обусловен от и обуславящ механизмите на възприятие. Заради това роклята се превръща в дреха символ. Без значение дали става дума за благородническите одежди, монашеската роба или малката черна рокля обаче, роклята остава символ – и разказ – за женствеността. Тя създава и обозначава женската територия, непозволена за мъжа. Жената би могла да облече мъжката дреха. Женската рокля е забранена за мъжа, защото гласът, с който изговаря женствеността, е опасен за мъжествеността. Оказва се дори – унищожителен.

Мъжът в женски дрехи е проблематичен субект. Традиционната представа за мъжествеността, оперираща върху логиката на бинарните опозиции, ясно поставя ограничителната линия между мъжа и жената, изграждайки уравнението „мъжът = не-жена“. Обществените измерения на това разграничение еманират във външния облик, изразен чрез нормите на телесния екстериор, където облеклото се превръща във важен фактор за идентификация и принадлежност. Тя обаче изразява и идеали и добродетели (Gemisheva 2019, p. 8), особено важни за мъжа като обитател на публичната сфера, но и като лице на общността и нацията. В своя исторически преглед на модерната мъжка нормативност Джордж Мос установява, че изобретяването на стереотипната мъжественост крие корените си в ядрото на идеала за националната държава и поради това в него е вградено условието да представлява и изразява големите общностни ценности. За идеологическите цели на националната държава „наслаждението от красив пейзаж или красива картина спира да бъде достатъчно; самият обществен живот трябва да бъде изпълнен със символи и символично значение, свързани както с красотата, така и с властта или с историята“ (Mosse 1996, p. 23). Демонстрацията на общото през частното съвсем естествено тогава бива изправена пред необходимостта да добие ясен и лесноразбираем облик, да се транслитерира върху визуалното, създавайки от мъжкото тяло живо, движещо се и действащо платно на конкретен символен ред. Мъжествеността получава символна тежест. Правилната мъжественост, мислена като манифестация на външни и вътрешни ценности, надхвърля и забравя реализациите на индивидуалното. По този начин мъжката дреха също се оказва разказ, само че този разказ е скъсал връзките с интимното, обговаряйки мащабния проект на социума. В този смисъл наличието на другост в проявлението на мъжкостта е съвсем нежелателно. То индикира грешка в самата сърцевина на общата ценностна и културна система.

По логиката на категоричното разделение мъж – жена в традиционната представа за пола облеченият в рокля мъж изразява кардиналното отклонение от нормата. Доколкото конструирането на представата за женствеността присъства като легитимация на мъжката същност1 , обладаването на кодовете на женска идентификация показва преминаване в ареалите на пълната мъжка противоположност. „Светът реагира според дрехата“ (Nikolchina 2014, p. 32), екстериорът на тялото вписва в категории и създава съдържание без необходимостта от вербални изражения. Облечената дреха е перформативен акт сама по себе си. Мъжът в рокля тогава се оказва носител на съвсем различен разказ, този на фаталната грешка, на пристъпената „социална забрана върху превръщането на мъжа в жена“ (Bart 2005, p. 308), на разпада на мъжествеността като ценност и идеал. Накратко обобщено: мъжът в рокля престава да бъде мъж.

През тази оптика на облеченото тяло като нормативизиращо, указващо, разказващо пола, настоящият текст ще разгледа употребата на роклята в две произведения: романа „Тяло под роклята“ на Галин Никифоров и разказа „Червенокосата“ на Валери Стефанов. По различен начин и двата текста подхождат към проблематиката за половата трансформация чрез превръщането на мъжа в жена. „Тяло под роклята“ прави опит да обхване темата, кръжейки в близост до границите до съвременния джендър дискурс. „Червенокосата“ полага проблема в перспективата на идентичностната криза, произведена от конфликта със света. И в двата случая обаче роклята се явява маркер на другостта, а по този начин и като входна точка на трансформацията. Още нещо общо между двете произведения – автор на всяко едно от тях, съвсем очевидно от вече по-соченото, е автор мъж, фактор, насочващ към направеното от Милена Кирова твърдение, че мъжете писатели не се чудят какво е да си мъж (Kirova 2013), поне не и така, както го правят жените, експериментирайки със стратегиите за вписване на автентичната женственост в полето на художествения текст. Изложена на преден план, мъжествеността остава невидима, затова и рядко превърната в обект на проблематизация. Така тя най-често изпъква в позиционирането срещу нейната противоположност, жената и женствеността, където различията стават ясно обозрими. Целта на изследването е да използва тези перспективи, за да проследи как, посредством образите на мъжа в роклята и дрехата като символ на другостта, произведенията очертават мъжко-женските разграничения и по този начин изграждат представи за мъжествеността.

Романът „Тяло под роклята“ дава заявка за запълване на нишата на иначе рехавия дискурс на пола/род/джендър в българската художествена литература още в самото начало, представяйки един сравнително алтернативен мъжки образ, граничен със своята телесна разполовеност между мъжкото и женското, носещ маркерите на половата несигурност и като професия (фризьор), и в маниерите на движение и говор. Произведението ясно съобщава намерението си: да проследи трансформацията на Борис от мъж в жена, трансформация в началото ментална, а във финала физически цялостна и категорична. Преображението е мотивирано чрез личната история на героя: навлизането в дълбоките пластове на интимното, разкриването на тайните и извършените грехове указват причините, заради които Борис не желае да бъде мъж. Борис е, оказва се, убиец, неспособен да живее с извършеното. Съвпадналите с процесите на ставането мъж убийства (което ставане в романа е опростено до естествените промени на тялото в тийнейджърката възраст), пораждат възприятие за мъжествеността като зловредна, гибелна, затова и пътят към изцеление на духа минава през нейното унищожение, през възприемането на нейната противоположност. Разбирането за мъжкото и женското като бинарни опозиции в романа се реализира чрез налагане на есенциалистки подход към репрезентирането на пола. Така „Тяло под роклята“ се превръща до голяма степен в учебник за същността на половете, където те са положени в конкретни рамки и схеми. По този начин дадената заявка за опериране с пола като флуиден, неясен и неопределен конструкт се оказва неосъществима, а половата реализация, макар наистина изобразена като перформативен акт, следва точно определени правила.

Роклята в този контекст бива препотвърдена като символ на женствеността. Самата женственост представлява набор от конвенции – за да бъде жената истинска жена, тя трябва да изпълни заложената норма. Романът многократно излага тази нормативност, по-често ситуирана в плана на нейните плътски измерения, акцентирайки върху външното осъществяване. Да бъдеш жена в оптиката на произведението, това е да сядаш с прибрани колене, да носиш „по-силуетни дрехи“, да повдигаш гърдите при вдишване, а не корема, да имаш „вежди тесни“ и „китки къси“ (Nikiforov 2018, pр. 57 – 58). Жените, още, миришат винаги хубаво и имат по-красиви тела. Мечтаейки за превръщането си в жена, Борис също се ограничава до кодовете на визуалното, утвърждавайки модел на съвършена – или правилна – женственост:

„Ще бъде консервативна жена: винаги в полудълга рокля или разкроена пола, винаги на токчета, винаги прибрана прическа, винаги с покриващо всичко бельо. Дискретен грим, пестеливи жестове, отпиване на малки глътки, отхапване на малки хапки, вървене с прибрани лакти, дланите – надолу. Леки усмивки, по-скоро двузначни, отколкото широки и открити, и то само когато е нужно. Да, ще бъде консервативна жена, отдавна го е решил“ (Nikiforov 2018, p. 58).

Легитимирането на женствеността в този смисъл е установено на равнището на погледа, оценяващ и категоризиращ невербалните кодове, но без съществен интерес към едно по-широко размишление върху женствеността (а по този начин и върху мъжествеността) като спектър. Ограничаването може да бъде четено като част от една типична мъжка стилистика за изобразяване на жената, чиито похвати са фокусирани в нейното фрагментиране, в овладяване на части от тялото, превръщайки я в „скалъпена и подменена версия на себе си“2 и по този начин – във фантазъм. Така жената (и заедно с това, мъжа) се оказва образ-тип, опростен в своята същност.

Роклята обединява в себе си съвкупността от части и ги събира под плата си. Женствеността има и други атрибути – червилото, бельото, високите токчета, но те са вторични, допълващи вече символизираната от роклята женственост и поради това условни. Под роклята е скрита женската тайна, затова именно дрехата се явява неин външен израз, загатваща за нещо покрито, нещо маскирано, едновременно скатано, но и изведено на преден план, пред очите на всички, за да индикира наличие на нещо повече от себе си. Мъжкият по-глед на Борис допълнително допринася за наслагването на смислови кодове върху роклята, за нейното натоварване с женствеността. В рамките на тази ограничена оптика жената остава някаква другост, нещо външно и чуждо на него, затова и свръхекзотично и загадъчно. Роклята е удвоена като символ на женското тайнство, защото, подобно на самата женственост, бива въобразена по този начин.

Обличането на роклята само по себе си се превръща в център на напрежението и маркира отделните етапи на трансформация. Детето Борис носи роклите на сестра си по необходимост, тъй няма какво друго да облече. Тук идеята за пол е още несъществуваща, категориите са още съвсем размити и далечни. С възмъжаването отношението към женската дреха се усложнява. Героят продължава да я носи, защото се налага, но започва да я усеща и чужда, неприсъща: „тази рокля го прави слаб, тя го потиска и – ново усещане – го засрамва“ (Nikiforov 2018, p. 85). Роклята е вече синекдоха на женското тяло. Борис съблича роклята и я захвърля, тръгнал да извърши първото си убийс тво. Още нещо допълва това натрупване на осъзната мъжественост. Тялото на Борис започва да реагира на еротичните стимули, пробужда се и се самоконституира като мъжко. То престава да бъде детско или безполово тяло и се проявява в половата си определеност. Така в рамките на няколко часа героят прекрачва прага на мъжествеността, наслагвайки върху нея определени предс тави от травматичните преживявания. Мъжествеността се оказва агресивна и жестока. Тя е непременно свързана с насилие, било то убийство на невинен или неконтролируемия порив да притежаваш друго човешко същество (убийството и сексуалният акт в този ред на мисли са до голяма степен отъждествени). Мъжът е „метално острие, а мъжкото сърце – „сърце, бълващо отровна кръв“ (Nikiforov 2018, p. 154). Насоченото към тялото внимание затвърждава разбирането за пола като елемент на физическото битие. Тъй като мъжкото е част от собствената характеристика, мъжкото тяло не добива екзотичен статут. Затова пък е добре познато и поради това явяващо се не като тайнство, а в прозрачната яснота на собствената си изложеност. По този начин мъжкото тяло може да бъде намразено, превърнато във виновник за грешката и наказано чрез умъртвяване на мъжествеността. Роклята отново се появява на сцената, този път не само като дреха, а като конкретен символ на женското тяло: „когато се облича в женски дрехи, вината му намалява и болката спира (…) само тогава той се чувства смирен и уравновесен – когато престава да бъде мъж“ (Nikiforov 2018, p. 105).

Обличането на роклята обозначава избора на тотална трансформация. Епилогът на романа показва Борис като цялостна жена, мислена през разбирането за постигане на пълна физическа промяна. Същинското превръщане обаче се осъществява далеч по-рано, с отказа от функциите на мъжкото тяло и с избора на третирането му като женско. Така роклята бива конституирана като разграничителната линия между мъжкото и женското. Под нея тялото става чувствително, спокойно и кротко. Тя тушира страстите и премахва агресията. Тялото под роклята, в този смисъл, е неизменно женско тяло, затова тя се оказва не аксесоар на женствеността, а нейно необходимо условие.

Събирайки в себе си женствеността, роклята автоматично се превръща в другостта на мъжествеността. Като такъв символ тя бива употребена в разказа на Валери Стефанов „Червенокосата“, част от сборника „Любовни истории от Вавилонската библиотека“. Сборникът с разкази е любопитен експериментален проект. Вдъхновен от библейския разказ за цар Давид и Вирсавия, авторът преразказва историята в различен контекст. Преразказът бива направен цели шест пъти със „заемането“ на почерците на шестима различни писатели, сред които Хашек, Платонов и Борхес. Произведенията в сборника полагат библейския разказ в поетиката на избраните автори, пораждайки по този начин нови значения, съчетаващи в себе си културната и литературната история, разклонявайки прочита, подобно на пътеките-ризоми в градината на Борхес. Пародиите3 насочват интерпретацията, директно назовавайки своя обект. Затова фактът, че „Червенокосата“ прави опит да разкаже историята на Давид и Вирсавия, вписвайки кафкианското светоусещане, има пряко отношение към репрезентациите на роклята, жената и мъжа. Така те получават ясно обозрим втори план и се превръщат в метафори, изговарящи другостта – не само на територията на мъжко-женските отношения, но и в един цялостен смисъл на общо несъответствие и оттласкване от някакъв център като екс-центричност.

Мислена в тази перспектива, представата за мъжествеността в рамките на произведението се явява, за да отбележи мястото на отдръпване. Мъжът, събиращ в себе си цялото общество с неговите ценностни, културни и политически практики, изразява идеологическите парадигми на настоящия момент. През неговия образ прозира нормата, правилото, което трябва да бъде изпълнено, законът. Мъжествеността, смята Милена Кирова, е „особен вид здраве, което позволява на социалното тяло да се възпроизвежда и да укрепва във времето“ (Kirova 2011, p. 36). Притежаваща ексхибионистичен характер, тя трябва да бъде постоянно показвана и доказвана пред другите, за да бъде утвърдена, призната за истински налична. Върху този план разказът конструира една антимъжественост, изпаднала от нормата. Разказът изработва алтернативен герой, чиято алтернативност бива вписана по отношение на неговото отчуждение от света. Давид – предпочитащ да бъде записван просто като Д., е двойно отстранен от обществото. От една страна, по собствен избор, в отказа да припознае себе си като част от света, от друга – защото самият герой бива отхвърлен като чужд, като невписващ се. Периферен, Д. остава почти невидим. Героят разказва за ограниченото пространство на своя свят, стеснен до познатите улици, трамвая, службата и дома, но в действителност към този свят той се отнася като страничен наблюдател. Съзерцаващ и описващ, Д. не подхожда към създаване на връзка със света, а все по-отчетливо издига стената между себе си и него. Абсолютното отдръпване дава основания да бъде четено през кодовете на представата за модерната мъжественост: пасивността и отстранеността противоречат на идеалната представа за мъжка същност, тъй като обвързаността със социума е негова доминантна характеристика.

Два момента акцентират разпада на мъжествеността през загуба на нейните социални функции. Отхвърлянето работи основно през линиите на несинхронност с обществото. Героят е положен върху шаблона на фигури-образци, обозначаващи мъжкото място. Първата от тях е фигурата на военния, служещия на нацията. Фронтът е естествено място за проява на мъжките качества. Военната комисия обаче е категорична относно годността на героя за военна служба. Доколкото армията обединява и уеднаквява, представяйки сбора от единиците като единно цяло под общия знаменател на идеологията и целта, непригодността за военна служба се явява маркер за невалидност в оптиката на големия общностен идеал. Войници са мъжете, извън редиците остават жените и децата, но също така лудите, недъгавите, старите, всички по някакъв начин увредени, неспособни да превъплътят мъжкия телесен или духовен идеал. Войникът се отличава като способен с дрехата, която носи. Униформата валидира носещия я като достоен и по логиката на отношението мъж – свят като правилно мъжествен. Негодността на Д. отнема правото да се обозначава като такъв. Липсата на униформа прави негодността му видима.

Втората фигура-образец засяга способността на мъжкото тяло. То, противно на мекото и пасивно женско, е силно, ловко, здраво – можещо. Атлетичността и красотата са идеали на екстериора, отпращащи към здравето и специфичната мъжка мощ4. Мъжкото тяло трябва да направи мъжествеността си очевидна, иначе бива понижено до нивото на неговата противоположност, жената. Кошмарите на Д. за неспособността да прескочи гимнастическа коза, експлицират тези напрежения:

„Винаги, когато ми се налагаше да тръгвам към нея, виждах как вместо да я прескоча, се стоварвам върху дървения ѝ гръб и сплесквам тестисите си. Сънувал съм многократно как ги сплесквам до неузнаваемост и гласът ми бързо се променя. Става писклив, висок, женски. Наоколо се чува едно дълго „Оооох!“, изречено от жена. Всички се смеят одобрително на погубената ми ранна младост и мъжественост. Оправдават се, че случайно са се събрали край „козата“. Но съм ги чувал да шушукат, че „коза прескача коза“ – такива глупости. Събуждам се като жена. Нужно ми е известно време, за да видя бомбето на закачалката, както и панталона на стола, за да осъзная кой съм. И да се прибера в себе си“ (Stefanov 2016, pр. 53 – 54).

Неспособният мъж автоматично се превръща в жена. Категориите на мъжествеността и женствеността обаче притежават една особеност – те са предписания, дадени от другите. Групата, обществото, външните наблюдатели отсъждат наличието на мъжки качества, именно тяхната, а не личната оценка, се оказва значима. Безименните други наблюдават и обявяват Д. за недостатъчно мъжествен, а по този начин и автоматично женствен, налагайки шаблона на бинарната опозиция върху своя обект. Виждайки Д. като различен от себе си, те го превръщат в техен друг. Опозицията мъжко – женско, наложена върху плоскостта на общественото устройство, отпраща Д. в местата на периферността, а в този смисъл и към местата, които не са за мъже. Мъжът е проектиран, за да оперира във и със света. Проблематичната мъжественост тогава тук се оказва двойно кодирана – веднъж в самата сърцевина на пола като телодушевност и втори път като антитеза на действеността и потенцията, на правилната, а затова и важна, обществена единица. По този начин женствеността може да бъде интерпретирана метафорично. Зад нея са скрити набор от възможности за периферен режим на съществуване, всяко от които явяващо се отпадане от общественото здраве.

Роклята е външен израз на периферността, конструирана в разказа като антимъжественост. Дрехите, както вече беше показано и в цитирания текст, имат символичен характер. Те удържат тялото в границите на половата определеност, превръщайки се в гаранция за идентичността. Гледката на мъжките одежди, чакащи да бъдат за пореден път облечени, приземява усетилия се като жена герой обратно в мъжествеността. Слагането на дрехите – панталона, сакото, бомбето, се превръща в ритуал преди напускане на дома и поради това текстът на разказа неизменно им отделя внимание. Дрехата, в този смисъл, е покривало с добавена стойност, разкриваща зададената в нея същност, тя е маската, с която човекът се явява пред света: „Голият човек е светъл. В тъмнината голият човек се вижда по-лесно от маскирания“ (Stefanov 2016, p. 66). Облеклото, тогава, има двойствена функция: тя не само разкрива, но и затваря тайната, превръщайки се в средство за заблуда.

Дрехите стават важен елемент в кулминацията на разказа, преображението на героя в жена. Трансформацията се оказва съвсем естествена: тялото на Д. неусетно се променя, придобивайки женски измерения и форми. Тялото се раздвоява: оказва се и чуждо, но и негово собствено, ново и непознато, едновременно с това и правилно. Лишена от драматизъм, метаморфозата незабавно изяснява проблематичността на мястото в света. Героят, подобно на странния домашен любимец от детството, е Кръстоска, жена и мъж, единство на противоположности, които затвърждават неговата другост, но я затвърждават като нормална, като част от собствената природа. Поради това хибридността му бива разглеждана не през призмата на съпротивлението, а като ядро на същността. Трансформацията на тялото прави мъжката дреха ненужна и противоестествена. Тя не е скроена да обхване атрибутите на женското тяло („налага се да я разкопчая [ризата – П.П.], за да се освободи необходимото място“ – Stefanov 2016, р. 77). Заскобяващата мъжка дреха става излишна за това тяло, защото не може да го изговори правилно – или изобщо. Нейният разказ е финално определен като чужд. Одеждите на мъжа отиват на дъното на гардероба, защото „Никоя дреха не е излишна. Оцелелите спомени също все някога ще потрябват“ (Stefanov 2016, p. 82). Върху тях, най-отгоре, са по-ставени роклите.

Заместването на мъжката дреха с роклята затвърждава метаморфозата. Собствената същност надхвърля границите на личното, тя следва бъде демонстрирана пред света. Затова и дрехата, предназначена за представяне на интимността през другия, трябва да бъде подменена. Тя вече ще показва и означава нещо ново, същност, отдръпваща се от нормативния център – същност не само женска, нито мъжко-женска, но и изобщо друга, защото всяко отклонение от нормата е форма на другост. Роклята тогава се оказва символ на алтернативния модус на съществуване, на едно битийно позициониране отвъд центъра, чието екстериорно представяне пред света го маркира като различие от доминиращото, властващо ядро. Роклята артикулира екс-центричността на двойствената природа, която, прекрачила ясната разграничителна линия на мъжкото и женското, губи всякаква възможност за реабилитация – макар че такава не е нито търсена, нито желана.

Изглежда, че роклята не бива детронирана от позицията на най-женски атрибут, поне що се отнася до нейната употреба на образ-символ в анализираните творби. Тя остава като очевиден маркер на женствеността с особено силен потенциал, трансформирайки всяко тяло, до което се докосне, в женско. Като такава, тя е основен враг на мъжествеността. Мъжът продължава да бъде изправен пред заплахата от роклята, затова трябва непременно да я избягва. Очевидно дрехата не представлява само разказ, сама по себе си, тя е и разказ, който човекът сам определя за себе си, затова и мъжът, облечен в тази свръхженска одежда, не е продукт на случайността, а ясно визуално послание. Именно така е изобразено отношението между мъжа и роклята в „Тяло под роклята“ и „Червенокосата“, където в първия случай посланието е конкретно и точно: „Аз съм жена“, а във втория – далеч по-комплексно: „Аз съм другост“. Роклята може да изговори много неща, но мъжествеността не е едно от тях.

Макар и различни в плана на темите и проблемите, които засягат, при разглеждането на отношението между роклята и мъжествеността в двете художествени произведения изпъкват и други общи места, през които могат да бъдат изведени няколко извода по отношение на начините, по които писателите продуцират визиите за пола.

Мъжествеността продължава да бъде невидима. Нейното осмисляне не достига до някаква дълбинност, не се търсят нейните вътрешни основания, нито се прави опит за реконструиране на специфично мъжка телодушевност и чувствителност.

Вместо това мъжествеността бива репродуцирана през основните добре познати стереотипи – били те засягащи мъжкото тяло като способно, но и властно и агресивно или през мъжко-женските отношения, където мъжът по природа би трябвало да се яви като доминираща фигура. Употребата на облеклото не е изключение от правилото. Роклята може да се прояви като женска и съответно като категорично непригодна за мъжкото тяло само ако мъжкото е утвърдено, начертано с определени контури, конституиращи неговите граници. Преповтарянето на символното съдържание на дрехата легитимира статуквото. Така роклята се оказва неизменна в трансформацията дори когато зад тази трансформация стои метафората за приемане на сложната двузначна природа. Установената ѝ роля на конкретен социален и културен код по този начин не бива застрашена от отпадане.

По пътя на същата логика бива разглеждана и женствеността. Жената е в роклята, отдолу – скрито женското тяло. Свалянето на слоевете спира дотук, така и не става ясно какво и въобще дали нещо бива скрито отдолу. Така жената остава една екзотична другост, кодирана през своя екстериор, на единия край на бинарната опозиция. Мъжът, по аналогичен начин, застава на срещуположната страна, оттласквайки се от своята другост.

Направените изводи говорят повече за наличие на една все още нереализирана ниша в българската литература, в която полът става обект на преосмисляне в духа на все още актуалните постмодерни тенденции за усъмняване в конвенциите на големите разкази, отколкото за продължаващо застопоряване в един патриархален модел на света. Осъзнаването и изопачаването на съществуващите конвенции, върху които, повече или по-малко, оперират двете произведения, е знак за тяхното разглеждане именно като конструкти. Както показа анализът на напреженията между мъжа и роклята обаче, тези конструкти продължават да стоят сравнително стабилно. Устойчивостта на представите остава дори в употребата им в по-алтернативни контексти, каквото е традиционно (по вече цитирания Барт) забраненото превръщане на мъж в жена. Така мъжът остава конвенционално мъж, жената – жена, а роклята – разделителната линия между тях.

Благодарности и финансиране

Това изследване е подкрепено от Министерството на образованието и науката по Националната програма „Млади учени и постдокторанти 2“.

БЕЛЕЖКИ

1.„Мъжът има нужда от жена, за да осъзнае собствената си мъжественост, колкото и недодялана да е тя, но жената, която изпълнява тази основна функция, трябва да остане наистина женствена“ (Mosse 1996, p. 74).

2. Ралица Люцканова-Костова разглежда създаването на женска образност като създаване на нормативност. В перспективата на мъжкия по-глед, твърди авторката, жената не е никога цялостна. „При справянето със заплахата жена действа Цезаровият принцип „разделяй и владей“. Жената е разделена от себе си на части.“ Вж. Люцканова-Костова, Р., 2017. Вглеждане в женското тяло. Емилия Дворянова и Анджела Картър. В: Литературен вестник. Брой 13 (5 – 11.04.2017), год. 26, стр.14 – 15.

3. Пародията тук е употребена по теорията на Линда Хътчън като повторение с критическа дистанция, което работи като форма на репродукция или пренаписване. Вж. Hutcheon 1989.

4. Любопитна е връзката между можещото тяло и мъжествеността. Джордж Мос свързва развитието на спорта през XIX в. с култивирането на духовни ценности, конституиращи връзка между тяло и дух в една представителна цялост, която индикира не само военния потенциал на нацията, но и превъзходство на нейната генетична даденост (Mosse 1996). Тази логика открива и Боряна Ангелова-Игова в годините на ХХ в., когато професионалният спорт на практика заменя военните действия. Атлетизмът тогава бива издигнат до средство за добиване на символен капитал, а добре развитото спортно тяло бива издигнато в идеал дори и у обикновения гражданин (Angelova-Igova 2017).

ЛИТЕРАТУРА

АНГЕЛОВА-ИГОВА, Б., 2017. Изобретяването на човека-машина. Тялото на спортиста. София: Критика и хуманизъм. ISBN 978954-587-212-9.

АСЕНОВ, С., 2017. Щрихи върху женствеността, или голяма история на една малка дреха. В: СПАСОВА, К., ТЕНЕВ, Д. & КАЛИНОВА, М. (ред.) Парачовешкото: грация и гравитация: юбилеен сборник в чест на проф. Миглена Николчина, с. 631 – 652. София : Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-074268-7

БАРТ, Р., 2005. Системата на модата. София : Агата-А. ISBN 954540-042-0.

ГЕМИШЕВА, М., 2019. Време и стил: контури на историята на модата през ХХ век. София: Колибри. ISBN 978-619-02-0355-1.

КИРОВА, М., 2011. Давид, Великия. Книга 1, История и мъжественост в еврейската библия. София: Сиела. ISBN 978-954-28-0928-9.

КИРОВА, М., 2013. Между традицията и еманацията. Българските писателки във времето 1944 – 1989 г. В: КИРОВА, М. (ред.) Неслученият канон. Български писателки от 1944 година до наши дни, с.7 – 80. София: Алтера. ISBN 978-954-9757-92-7.

НИКИФОРОВ, Г., 2018. Тяло под роклята. София: Сиела. ISBN 978954-28-2681-1.

НИКОЛЧИНА, М., 2014. Деви, рицари, кралици: любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса. Пловдив: Жанет 45. ISBN 978-619-186-028-9.

СТЕФАНОВ, В., 2016. Любовни истории от Вавилонската библиотека. София: Колибри. ISBN 978-619-150-845-7.

Acknowledgеments & Funding

This research is supported by the Bulgarian Ministry of Education and Science under the National Program “Young Scientists and Postdoctoral Students 2”.

REFERENCES

ANGELOVA-IGOVA, B., 2017. Izobretyavaneto na choveka-mashina. Tyaloto na sportista. Sofia: Kritika i humanizam. ISBN 978-954-587212-9.

ASENOV, S., 2017. Shtrihi varhu zhenstvenostta, ili golyama istoria na edna malka dreha. V: SPASOVA, K., TENEV, D. & KALINOVA, M. (red.) Parachoveshkoto: gratsia i gravitatsia: yubileen sbornik v chest na prof. Miglena Nikolchina, s. 631 – 652. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“. ISBN 978-954-07-4268-7

BART, R., 2005. Sistemata na modata. Sofia: Agata-A. ISBN 954-540042-0.

GEMISHEVA, M., 2019. Vreme i stil: konturi na istoriyata na modata prez HH vek. Sofia: Kolibri. ISBN 978-619-02-0355-1.

KIROVA, M., 2011. David, Velikia. Kniga 1, Istoria i mazhestvenost v evreyskata biblia. Sofia: Siela. ISBN 978-954-28-0928-9.

KIROVA, M., 2013. Mezhdu traditsiyata i emanatsiyata. Balgarskite pisatelki vav vremeto 1944-1989g. V: KIROVA, M. (red.) Neslucheniyat kanon. Balgarski pisatelki ot 1944 godina do nashi dni, s. 7 – 80. Sofia: Altera. ISBN 978-954-9757-92-7.

NIKIFOROV, G., 2018. Tyalo pod roklyata. Sofia: Siela. ISBN 978-95428-2681-1.

NIKOLCHINA, M., 2014. Devi, ritsari, kralitsi: lyubovta v literaturata na Srednovekovieto i Renesansa. Plovdiv: Zhanet 45. ISBN 978-619-186028-9.

STEFANOV, V., 2016. Lyubovni istorii ot Vavilonskata biblioteka. Sofia: Kolibri. ISBN 978-619-150-845-7.

HUTCHEON, L., 1989. The Politics of Postmodernism. London: Routledge.

MOSSE, G., 1996. The Image of Man. Creation of Modern Masculinity. New York: Oxford University Press.

THE DRESS: NARRATIVE, SYMBOL, BOUNDARY

Abstarct. The study analyzes the tensions between the man and the dress in works written by men in order to trace how their relationships build notions of masculinity. The objects of the study are the novel “Body Under the Dress” by Galin Nikiforov and the short story “The Redhead” by Valeri Stefanov. The dress is considered as a garment-symbol that denotes female territory. It expresses the female end in the binary opposition male-female and is therefore forbidden for men. The analysis shows that a man in women’s clothes ceases to be a man. The dress appears as the most obvious female attribute and, accordingly, as categorically unsuitable for the male body, only if the male has stable frames that define it. The disintegration of masculinity under the dress indicates that masculinity continues to be reproduced mainly through traditional stereotypes.

Keywords: dress; garment; body; masculinity; femininity

Polina Penkova
ORCID iD: 0009-0005-1115-531X
WoS Researcher ID: NWH-7653-2025
Sofia University “Sv. Kliment Ohridski”
15, Tsar Osvoboditel Blvd.

1504 Sofia
E-mail: p_penkova@slav.uni-sofia.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.