Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2022-5-6-AARklbll

2022/5s, стр. 61 - 71

КОРПУСНАТА ЛИНГВИСТИКА В ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Антония Радкова
WoSID: AAY-9249-2020
E-mail: antoniar@edu.ulisboa.pt
Faculty of Slavic Philologies
University of Sofia
Sofia Bulgaria
Faculdade de Letras
Universidade de Lisboa
Lisbon Portugal

Резюме: Статията представя методи за използване на корпусни данни в обучението по български като чужд. Представени са използваните корпуси на българския език. Предложени са начини за инкорпорирането на корпусни данни и материал в следните функции: като източник на информация при планирането на обучението; при създаването на учебни материали; като учебен материал; като средство на използване на езика. Приложението им в обучението е демонстрирано с примери.

Ключови думи: обучение по български език; български език чужд; езикови корпуси; дигитални ресурси

Лингвистичните основи на преподаването на един език традиционно се основават на речниците, теоретичните и академичните граматики, теоретични изследвания, като монографии, статии и др. Немалко влияние оказват и преобладаващите в научната и преподавателската общност теории, както и личните виждания на преподавателя за същността на езика и оптималния начин за изучаването му. Към тях в последните години могат да бъде добавени и корпусните данни. Разликата между традиционните източници, като речници и граматики, и корпусните данни е, на първо място, инвариантността на първите и автентичността на вторите: корпусът ни дава информация за езика в естествената му употреба. Към това предимство трябва да се добавят и актуалността, съвременността на езика в корпусите, огромното количество езикова информация в тях – обем, който не може да бъде постигнат от един традиционен речник или граматика.

В последните години набира популярност обучението, базирано на данни – data driven learing (DDL). Изследователските методи на корпусната лингвистика могат да бъдат пренесени в обучението и превърнати в методически релевантни и подпомагащи учителите, студентите и учениците (Pérez-Paredes, Harris and Moreno Jaén 2010).

Българската корпусна лингвистика също навлиза все по-успешно в сродните научни области. Данните от корпусите на българския език се използват в различни видове лексикографски, морфологични, стилистични, фразеологични и други области на лингвистиката. Появиха се и предложения за използване на корпусите като средство, подпомагащо изучаването на българския език като роден (Koeva, Leseva, Stoyanova, Todorova 2016). Все още данните от корпусите не са достатъчно активно използвани, а те биха могли да дадат много и актуална информация за езика, като допълнят , а в някои случаи дори и заместят досегашните традиционни източници на информация.

Целта на настоящото изследване е да представи подходи за използване на корпусни данни в обучението по български като чужд и да предложи методи за инкорпорирането им в качеството на източник на информация при планирането на обучението и при създаването на учебни материали и като учебен материал и средство на изучаване на езика.

Български корпуси

Преди да представим методите за инкорпориране на корпусни данни в преподаването на български език, ще представим накратко корпусите, които са използвани в това изследване.

На първо място, това е Българският национален корпус (БНК) – проект на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Едноезиковата му българска част към 2014 година, ядрото на корпуса, съдържа приблизително 1,2 милиарда думи и над 240 000 текста. Материалите в Корпуса отразяват състоянието на българския език (предимно в неговата писмена форма) от средата на ХХ в. до наши дни. Корпусът е достъпен на http://dcl.bas.bg/bulnc/informatsiya/.

Другият използван в изследването корпус е WebCLaRK на проекта BulTreeBank. Той представлява електронен ресурс от синтактично анотирани текстове, който е в основата на формална компютърна граматика на българския език. Този проект предоставя достъп до различни езикови услуги, между които списък на 100 000 най-честотни български словоформи – BTB-FreqList и Stopword list, подредени съответно по честота на употреба и по азбучен ред. Тези ресурси са достъпни на http://webclark.org/.

Българският Браун корпус е създаден в съответствие с методологията, разработена в Университета „Браун“. Той съдържа над 1 млн. думи към 2007 г. и включва текстове, създадени или публикувани като първо издание в периода 1990 – 2005 г. Предимство на Браун корпуса са повечето възможности за разширено търсене (Koeva, Obreshkov, Tinchev, Rizov 2007). За целите на обучението това означава възможност за намиране и анализиране например на определени форми като прилагателните, завършващи на -ски (градски, селски), глаголите с представки изпона- (изпонастроиха), сродни думи, т.е. думи, съдържащи обща част, и др. Корпусът е достъпен на http://dcl.bas.bg/Corpus/home_bg.html.

Корпусът от устна българска реч съдържа записи от автентични диалози, които са транскрибирани според специално разработени системи, като се отчитат спецификите на спонтанната реч. Той може да бъде използван за подборка на примери за актуално общуване, особено полезни в обучението по български като чужд в България. Корпусът няма собствена търсачка, но може да се използва външна за търсене в базата данни на сайта. Данните са достъпни на http://bgspeech.net/.

Съществуват и други корпусни източници, като например българския WordNet, както и други ресурси, които могат да бъдат използвани като корпуси. Това е всяка база данни от текстове, за които са достъпни някакъв тип систематизиране и анализ, като например търсачка, сайт на медия, социална мрежа и т.н. От тях също, както и от посочените по-горе корпуси, може да се получи информация за честота на употребата на определена дума или израз, типична съчетаемост, регистри и контексти, в които те се употребяват, и др. Характерно различие на корпусите от тези ad hoc бази данни е, че първите дават и лингвистична информация, в някои от тях детайлизирана. Немаловажен е фактът, че за разлика от езика в интернет и в социалните мрежи езикът в българските корпуси е нормализиран, т.е. в корпусите са направени проверки за правописни и пунктуационни грешки.

Корпусите като теоретична и методическа основа на езиковото обучение

Възможностите за използването на корпусни данни при преподаването на български език като чужд са няколко. Първо, различни са субектите, които използват корпусите: това могат да бъдат както преподавателите, така и авторите на учебници, така и самите студенти или ученици. Второ, могат да бъдат разграничени тези четири типа на прилагането на корпусите в обучението – използване на корпусите като:

– източник на информация при планирането на обучението;

– източник на информация при създаването на учебни материали;

– материал за преподаване или учебен материал;

– средство за самостоятелно или в група изучаване на езика.

Първите три типа са използвани от обучаващите: преподаватели, автори на учебни програми, учебници, учебни материали, а последният – от обучаемите.

Корпусна информация при планирането на обучението

Всяко обучение започва с етапа на планиране. Това може да бъде създаване на учебна програма, учебен план или разпределение на учебния материал, което се налага да прави всеки преподавател. Тук помощ могат да окажат корпусните данни, тъй като те дават информация за честотата, употребата в различни регистри на речта, актуални процеси в съвременния български език и др. Един от спорните въпроси при граматичния материал е начинът на въвеждане на българските времена. Докато за сегашно и бъдеще време е общоприето да се дават на начално ниво, за другите времена няма единно мнение. В съществуващите учебници по български език като чужд те се дават по различен ред: повечето, но не всички учебници въвеждат като първо аорист. Равнищата, на които се изучават аористът, перфектът и имперфектът, са в диапазон от А1 до В2.

Един от критериите за решаването на този проблем е честотата на използване на различните времена в речта. Корпусните данни са категорични, че най-често употребяваното след сегашно време е аористът. Според данните на БНК в съвременния български език аорист се употребява над 6 млн. пъти, имперфект има над 4 млн. употреби, перфектът се употребява над 1 млн. пъти и бъдеще време се употребява малко над 1 млн. пъти. Честотата на употреба на времената е важен, но не е единствен фактор при избора на последователността на въвеждането на времената, имат значение също така трудността (бъдещето време обичайно се изучава преди другите времена поради лесното образуване на формите и непротиворечивото значение), връзката с други глаголни категории като вид, сложност на формообразуването и употребата, синтактични особености на употребата (словоред) и др.

Корпусна информация при създаването на учебни материали

Нерядко преподавателят трябва да направи избор как точно да въведе новия материал. Например числителните се въвеждат още в първите часове при изучаването на чужд език и са сравнително обемен и труден за усвояване материал. Българските числителни са сложни и поради близостта на формите на числителните от 11 до 19 с десетиците след 20 (дванадесет и двадесет се различават само с едно -на- в средата на думата). Освен това студентите се сблъскват с още една трудност: те трябва да усвоят за повечето числителни две паралелни форми (дванайсет и дванадесет) или дори три (дванадесет, дванайсет, дванайсе). Би било добре поне в началото на обучението да се избере и въведе само една от дублетните форми, а втората да се въведе по-късно. Но коя да изберем? Корпусните данни показват, че в писмената българска реч все още по-често се използват формите, завършващи с -надесет, а не приетите в устната реч форми на -найсе. По-долу са представени данни за честотата на употреба на различните форми на числителните 12 и 20. Номерът пред думата обозначава поредността сред всички словоформи в корпуса, напр. формата „дванайсет“ е 14 409-а поред.

Поредностпо честотана употребаФормаПоредностпо честотана употребаФорма10665.дванадесет2963.двадесет14409.дванайсет3223.двайсет36809.дванадесетте40060.двайсетте54771.дванайсетте42469.двадесетте

Фигура 1. Поредност на формите на числителните 12 и 20

В Корпуса на българската устна реч данните са по-различни: двадесет има 5 употреби, всичките в медийни текстове, двайсет – 10, двайсе – 9, като последните две форми са употребени както в медийни, така и в разговорни текстове.

Вторият пример е при изучаването на формите на прилагателни със суфикс -ен. По-голямата част от тях имат суфиксно -е- във формата за мъжки род и нямат във всички останали форми: членувани форми, женски и среден род, множествено число. Според българските граматики това правило има няколко подправила (ще ги представим накратко): прилагателните за цвят, за материал, с ударение върху суфикса -ен и повечето относителни прилагателни нямат редуване -е/Ø. Като резултат за целите на лингвистичното описание на българския език имаме едно комплексно морфологично правило с разнородни (семантични, фонологични) и непълни условия, с изключения и с изключения на изключенията.

Част от тези изключения са важни, честотни и актуални за съответното ниво на изучаване на езика, част не са и могат да бъдат пропуснати. За това кои особености са по-важни и кои – по-маловажни, информация могат да дадат корпусните данни. Подобно търсене би могло да бъде направено с българския Браун корпус, който позволява търсене по част от дума, в случая със суфикс (-ен) или суфикс и флексия (-ена, -ени и т.н.), или с честотния речник FreqList100000 на BulTreeBank. Този списък е от 100 000 токъни, но от гледна точка на изучаването на езика като чужд това е ненужно голям обем. Затова създадохме FreqList1000, FreqList2000 и FreqList3000, които съдържат съответно 1000, 2000 и 3000 най-често срещани словоформи в българския език. Данните от списъците FreqList лесно могат да бъдат превърнати в обратен речник, който може да бъде ползван от преподавателя.

Сред 2000 най-употребявани словоформи се среща само едно прилагателно, което няма редуване на -е- в суфикса (определен), във всички останали случаи има редуване -е/Ø; сред 3000 прилагателните без редуване са шест. От методическа гледна точка на началния етап на обучението изключенията е по-подходящо да се дават не в граматичното правило, а лексикално: когато съответната дума се въвежда за изучаване, се обяснява особеността във формообразуването ѝ.

Корпусната информация като учебен материал

Примери от корпусите на българския език могат да се използват и като учебен материал по време на часовете или като задачи за самостоятелна работа. Възможностите за използване на корпуса в обучението по български език като роден вече предизвикват интереса на изследователите (Koeva, Leseva, Stoyanova, Todorova 2016).

Първият етап при въвеждането на корпусите е студентите и учениците да се запознаят с българските корпуси и сайтовете. Следващият етап е изграждането на корпусна грамотност, която изисква тренировка и известни технически умения. На този етап студентите знаят каква информация може да се намери в конкорданса или в корпуса, могат да правят базисни търсения и могат адекватно да разберат и интерпретират получените резултати.

Например базисно търсене в конкорданси може да се използва за нагледна демонстрация за употреба на синоними в различни контексти и откриване на разлики в значенията им. По-долу са дадени примери с думите мирис и аромат. На практика студентите могат да видят много повече редове от конкорданса, отколкото са показани по-долу на фиг. 2 и 3.

Фигура 2. Конкорданс с употребата на думата аромат

Фигура 3. Конкорданс с употреба на думата мирис

От показаните примери се вижда, че думата аромат се използва по-често в позитивен контекст (мирише на нещо хубаво), докато думата мирис може да се използва както в позитивен, така и в негативен контекст (може да мирише както приятно, така и неприятно). Към тези думи на по-напреднал етап на обучението може да се добавят и миризма, дъх, ухание. След работата с примерите от конкорданса студентите могат да сверят изводите си с речниковите данни, според които аромат е приятна миризма, а мирис/миризма – физично свойство на вещество, което действа върху обонянието и предизвиква приятно или неприятно усещане. Положителната страна на използването на конкорданса е в запознаването с употребата на думата в речта.

Не всички синоними, антоними и други семантични отношения могат да бъдат въведени по този начин, понякога детайлите в семантиката не са ясно забележими в контекстите на употреба, например разликата между глаголите обичам и харесвам (обичам кафе/харесвам кафе) или между наречията често и обикновено.

В заключение можем да обобщим, че в преподаването на български като чужд корпусните данни могат да предоставят автентична и актуална информация за:

– лексикална честотност;

– семантични отношения (синонимия, антонимия и др.);

– съчетаемост на лексиката и колокации; – честота в употребата на граматични категории;

– формообразуване и употреба на словоформите на думите; – словообразуване, сродни думи;

– употреба в различни регистри, стилове, жанрове и др.

Използване на корпусите при изучаване на езика от студенти и ученици Използването на корпусите като запознаване или упражняване на употребата на езика има определени ограничения. Студентите би трябвало да имат вече известни познания в българския език, за да могат адекватно да разберат и да използват информацията от корпусите. Подходящото равнище за въвеждане на корпусите е най-рано в края на ниво А2 или в началото на В1.

Фигура 4. Конкорданс на съчетания глагол + внимание

Целта е като краен резултат студентите да придобият корпусна компетентност и да могат да я използват в зависимост от своите езикови потребности и за търсене на информация. Техническите аспекти при използването на корпуса не са никак малко и не са лесни за хора, които нямат склонност към такъв тип дигитална дейност. Но дори и базисните търсения в корпуса могат да допринесат за намирането на адекватна информация за българския език.

Фигура 5. Заявка за търсене на формите за аорист на глагола пиша

Фигура 6. Резултати за формите за аорист на глагола пиша

Например, ако студентът се затруднява с кой точно глагол се използва думата внимание – давам, плащам, вземам или др., много лесно би могъл да открие тази информация в БНК. За това е необходимо да избере от асистент „Глагол“ и да добави думата „внимание“. Конкордансът на БНК показва, че глаголът, който често се употребява, е „обръщам“.

Базисно търсене в корпуса може да се използва и за граматически справки: например какви са миналите форми на глагола пиша.

Използването на корпусни данни е много полезно при обучението на студенти на напреднало равнище, които са потенциалните преводачи от и на български език, а ползата от корпусите при превод е неоценима. Те могат да използват корпусите за търсене на информация, за сверяване на своята езикова интуиция, за запознаване с реалното автентично използване на дадена дума, форма или израз в българския език. Корпусът също така може да даде информация за стила и регистъра, в който се употребява дума или израз, например какви са разликите в употребата на карам кола и управлявам автомобил.

Заключение

Българските корпуси ще продължават да се развиват, данните в тях ще стават по-пълни и все по-потребителски ориентирани, т.е. достъпни и лесни за употреба – това показва развитието на корпусната лингвистика. Методиката на обучение по български като роден и като чужд може да бъде обогатена с данните за езика от корпусните изследвания, с което да се повишат качеството на обучението и интересът към изучаването на езика. От полза не само за лингвистите, а и за преподавателите и учителите по български език е да бъдат запознати с възможностите на корпусите и начините за тяхното използване в практиката на обучението по български език.

ЛИТЕРАТУРА

КОЕВА, С., ЛЕСЕВА, С., СТОЯНОВА, И., ТОДОРОВА, М., 2016. Езиковите технологии и ресурси – нови перспективи в обучението по български език (българската лексикално-семантична мрежа Булнет и Българският национален корпус). Български език и литература, 58 (4), 377 – 393.

ТИНЧЕВ, Т., КОЕВА, С., РИЗОВ, Б. & ОБРЕШКОВ, Н., 2017. Система за разширено търсене в корпуси. Литературата (2), 99 – 115.

PÉREZ-PAREDES, P., 2010. Corpus linguistics and language education in perspective: Appropriation and the possibilities scenario. In Harris, T., & Moreno Jaén, M. (Eds.), Corpus linguistics in language teaching. Frankfurt, Germany: Peter Lang, 53 – 73.

REFERENCES

KOEVA, S., LESEVA, S., STOYANOVA, I., TODOROVA, M., 2016. Ezikovite tehnologii i resursi – novi perspektivi v obuchenieto po balgarski ezik (balgarskata leksikalno-semantichna mrezha Bulnet i Balgarskiyat natsionalen korpus). Balgarski ezik i literatura, 58 (4), 377 – 393.

TINCHEV, T., KOEVA, S., RIZOV, B.& OBRESHKOV, N., 2017. Sistema za razshireno tarsene v korpusi. (2), 99 – 115.

PÉREZ-PAREDES, P. (2010). Corpus linguistics and language education in perspective: Appropriation and the possibilities scenario. In Harris, T., & Moreno Jaén, M. (Eds.), Corpus linguistics in language teaching (pp. 53 – 73). Frankfurt, Germany: Peter Lang.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.