Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 200 - 205

МАЛЦИНСТВЕНО БИТИЕ, МАЛЦИНСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА\(^{1)}\)

Тошо Дончев
E-mail: uki@uki.bg
16 Aksakov Str.
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Преди четвърт век получихме като сватбен подарък от кръстниците на жена ми една картина на Доброслав. Стори ми се символично, че на стената у дома, невидимо и зримо, присъства двоен образен свят: панонски пейзаж с българска четка. Малцина знаят, че роденият във Винга Лайош Доброслав – чудесният унгарски акварелист, е потомък на някогашни българи от Банат. През изминалите години неведнъж и продължително съм размишлявал по въпроса за двойната обвързаност, който от юношеството ми непрекъснато ме е занимавал. Често се връщах към отдавнашния си разговор с възрастния майстор на рестроспективната му изложба в музей „Ернст“ за взаимообвързаността на произхода и емоционалния свят, на духовното наследство и изобразителния подход.

Множество въпроси, дори съмнения биха могли да възникнат при представяне на българските творци в Унгария. Дали това, че някой е от български произход и живее в Унгария, е достатъчно основание, за да бъде включен в едно общо представяне? Убеден съм, че истинският творец е суверенна, своезаконна личност, която се подчинява единствено на своеобразните закони на изкуството и на собственото си аз, и прекалено повърхностно и неубедително е обяснението и тълкуването, че тайните на творбата могат да се извлекат от произхода на твореца и евентуални събития в житейския му път. Изкуството на твореца, истинската му ценност, се раждат не от двойната обвързаност, не са създадени от необичайния разрез на минало и настояще, защото без божията искра, в каквито и особени обстоятелства да попадне някой, от това не става творец. Ала в произведенията на творците ни обвързващата ги и в двете посоки близост е неотменима част на творческата им кариера и светоглед, творецът избира дали да є придаде по-сетивен или по-отвлечен израз.

Езиковото и културното оцеляване на което и да било малцинство е немислимо без собствена творческа интелигенция. Без думи, цветове и мелодии делниците ни посивяват, празненствата сплотяват хората иобщностите, ала лишен от естетичното, празникът става куха веселба. Доказателство за жизнеността на българската общност е фактът, че има немалко художници, творци, които са обвързани не само от съзнанието на произхода си, а и чрез дейността си, с българското и тукашната общност. И все пак трябва да дам израз на съмненията си дали можем да говорим за българска литература, живопис, музикално или филмово изкуство в Унгария? Дали отделните жизнени съдби са се вплели в органично цяло, или единството се формира само в класифициращите изкуствени категории на литературния или културен историк? Дали групираната по географската идентичност на месторождението илиместоработата общност не е по неволя заплашена от регионализъм, от провинциализъм? Вярвам, че една малка общност може с излъчването си да формира духа на определена област – например светоусещането на живеещите в Панония или в Трансилвания, или във Войводина творци видимо се различава от изобразителния подход на творци от други области. Ала вярвам преди всичко в инспириращата сила на мястото и обстоятелствата. Ценността на литературното произведение никога не се измерва с количеството на изобразяваното население. Достоверното и задълбочено изображение на един ограничен свят е ценност за цялото изкуство.

Когато говорим за литературата на националните малцинства в Унгария, наред с критерия за качество, наред с географската определеност с право можем да запитаме: кого включваме в тази категория? Дали всички, които пишат на езика на едно от унгарските малцинства и живеят в Унгария, или само тези, които се смятат за част от това малцинство, а може би и такива поети и писатели, които пишат на унгарски език, ала не са от унгарска националност?

Като изходна точка и пример за онагледяване при разсъжденията ми за националностите в Унгария и въобще за битието и литературата на едно национално малцинство използвам унгарската литература. След 1918 г. понятието „унгарска литература“ вече не съвпада с литература на унгарски език, писана в Унгария, тъй като цялата унгарска литература по исторически и политически причини обгръща по-широк географски регион. През последните 50 години по политически, идеологически съображения изкуствените политически рамки бяха разпространени и върху литературата. Убеден съм, че въпреки съществуващите в момента политически, административни, стопански или от друго естество трудности, въпреки всичко, което спъва унгарско-унгарския духовен контакт, сред унгарската литературна общественост или сред литературните историци едва ли ще се намери някой да твърди, че изкуството на работещите в съседните страни писатели или творбите на останалите в емиграция на Запад автори не са органична част на единната унгарска литература. Ала смятам, че е обоснован и самостоятелният от определена гледна точка анализ. Объркването се получава от това, че при описанието на някоя литературна група, някое литературно явление се смесват политически, идеологически, социологически, езикови, културни, психологически и естетически гледни точки. Творящия на унгарски език писател, независимо в кой край на света живее, можем да отнесем към категорията „литература на унгарски език“. Виждаме, че в този случай литература на Унгария и литература, писана на унгарски език, не съвпадат. Тук разликата не е само според местоживеенето, а става въпрос за социологическата определеност на едно литературно произведение, когато дадените творци живеят в различна действителност, имат друг опит. Унгарските писатели в Трансилвания или в Словакия, мога да изредя и други майстори на перото, излъчени из средата на унгарското население в останалите съседни страни, не са нито в езиково, нито в културно единство с литературата на националното мнозинство. Можем да говорим за словашка литература или за литературата на Словакия, ала в последната не можем да обединим унгарската, словашката, украинската литература. Както и не може всъщност да се говори за швейцарска литература, а по-скоро за швейцарска немска, италианска, френска литература. По същия начин литературата, написана на езика на живеещите в Унгария малцинства, не е част от понятието „единна унгарска литература“, макар че несъмнено има аналогии, произтичащи от обществено-историческия опит, може да се проследи влиянието на унгарската литература, ала определяща е близостта между литературата на националното малцинство и литературата на родината-майка или между литературата на дадено национално малцинство, което живее на различни места в малцинствени общности.

По-различна е ситуацията при англосаксонската или френскоезичната литература, които са обвързани от общността на езика. Различията, породени от държавните граници, показват не само социологически, регионални отклонения, а са носители на културни елементи и традиции, чиито корени са далеч от европейската скала на ценностите. Един пишещ на френски африкански писател е свързан с езика и принадлежащата му култура към френския език, ала социологическата му определеност, не само на неговата личност, а проявяващата се в творчество духовна обвързаност и идентичност, го отделя от френските му колеги.

Мисля, че циганската литература в Унгария не може да бъде еднозначно квалифицирана, имам предвид онези писатели, които пишат само на унгарски език, ала анализирайки произведенията им от гледна точка на изобразената в тях действителност, културата, която са наследили, и споделената идентичност, тези творби са носители на специфични белези. Теоретични, литературно-исторически, даже политически спорове могат да се водят по въпроса, дали тази литература е част от единната унгарска или циганска литература, или е част едновременно и на двете, или пък с характерните си общи белези е част от единната човешка култура. Несъмнено при категоризацията на литературните произведения основният принцип все пак остава езикът, на който се е родила творбата. Естествено, при литературните шедьоври са важни естетическите категории, за човешката съкровищница въпросът от каква културна среда, от твореца на каква езикова общност произхождат, е второстепенен. Съществено ли е, питам, от гледна точка на художествената наслада, на моралната поука, представител на коя литература е Йосиф Бродски? На руската, на европейската или на американската? Не само нациите, а и писателите живеят в родния си език. Затова давам право на Йосиф Бродски, когато развива своите напипващи същността философски размишления за езика. Ето какво твърди Нобеловият лауреат, поетът и есеистът: „... писателят често, когато иска да развие своята мисъл, внезапно се препъва в звуците, самозабравя се във фонетичния чувствен свят на словото и това отвлича самото размишление в най-фантастична посока“. Следва и заключението: „... източник на потока на съзнанието не е самото съзнание, а словото, което преобразува съзнанието и го насочва в друго русло“.

Литературата на банатските българи, живели в историческите граници на Унгария, и литературната традиция, към която се придържа днес българската общност в Унгария, не могат да се свържат. Връзките на първите с прародината практически прекъсва още след преселването им, в края на ХVІІ век, литературно-културният живот с център Будапеща още от самото начало и до наши дни е в тясна връзка с родните източници. Началото на самостоятелната в социологическо отношение българска литература в Унгария може да бъде отнесено към 1915 г., когато в „Маджаро-български преглед“ излизат изследвания и художествени преводи. През изминалите осем десетилетия издаваните периодични и други издания („Пастирски зов“, „България“, „Юбилеен календар“, „Юбилеен вестник“), както и сборникът „Антология на българските поети“, бележат наличието на българска литература, литературна критика и литературна история в Унгария. В началото на 40-те години Димо Бойклиев – преподавател в университета „Петер Пазман“, съставя и редактира споменатия сборник. Чрез художествения превод на Дьорд Фалуди въз основа на подсрочници един направен с добър вкус подбор от творби на класически и съвременни български по-ети стига до интересуващата се образована публика, която се докосва до ценностите на българската литература. В по-тесния смисъл на думата за истинско културно средище на духа можем да говорим едва от 1992 г., когато започва да излиза в четири броя годишно двуезичното списания за култура и литература „Хемус“. Това издание е едновременно форум както за всички творци на българската култура, така и за българските автори в Унгария и за унгарските творци.

Чрез материалите, поместени по страниците на списанието, се популяризира дейността на една творческа общност. Тук бих споменал имената на графика Росен Русев, на художниците Миролюба Гендова, Миклош Маджаров, Карой Саренчев, скулпторите Антони Дончев, Огнян Кожухаров, творчеството на режисьорите Фридеш Мамчеров, Теодор Радевски, както и такива музиканти, композитори и изпълнители като Стефан Станков, Иван Станков, Александър Варо и Никола Паров, можем да продължим реда с фотографи и хореографи. Ала мисля, че тези жанрове, които са свързани с езика, с писаното слово, са най-специфични за националността.

Сред българските творци в Унгария днес заслужават да бъдат споменати отделно Светла Кьосева и Светослав Стойчев. Стойчев и Кьосева си извоюват признание, публикувайки в литературните издания в България. Своеобразните си едноминутни разкази публикуват най-напред на унгарски език и едва втората си книга написва на родния език. Откровено казано, между писателската им дейност и малцинственото им битие не може да се открие някаква подчертана връзка, стойността на творчеството им не произтича от тази ситуация. Очевидно, при Стойчев езиковият експеримент на придобития, т. е. на унгарския език, се приспособява към характера на езика и неволно ни напомня Ищван Йоркен. Ако избере за псевдоним унгарска фамилия, никой не би казал, че тук става въпрос за български автор. Поетесата би могла да направи своите високохудожествени преводи на поезията на Ласло Наги и в София. Вглъбеното лирическо Аз на Кьосева и отчужденият свят на Стойчев едва ли са отражение на осъзнато малцинствено битие. По-скоро вродената чувствителност и афинитет е срещнала потвърждение в житейския път, превъплъщавайки преживяване и натрупан опит в литература. Още не е родено онова произведение, което пресъздава света на българина в Унгария или отразява светогледа на творец, произлязъл и социализирал се в тази общност. Научни или с претенции за научност публикации, исторически, етнографски и социологически трудове доказват, че начинът на мислене, светоусещането на българите в Унгария се различава от формациите на съзнанието както в прародината, така и в Унгария. Става въпрос за един странен, интересен и трудно уловим, летлив по природа и чезнещ с течение на времето ценностен свят, останки от тези ценности, на една психологическа вкаменелост, която отразява нагласите на българина на границата на двата века и на прага на ХХІ век в Средна Европа. Художественото им пресъздаване би означавало съхраняване на ценностите, документиране на една епоха. Родят ли се такива произведения, по мое убеждение едва тогава можем да говорим за българска художествена литература в Унгария, а не за творци от български произход, които живеят и работят в Унгария.

Мисля в случая за литературен регионализъм, както го е формулирал в изследването си „Граници на унгарската литература“ Чаба Д. Киш. А именно: „В смисъл, че задоволява своеобразните потребности на местната читателска публика. Формулира понятието за народностната група, отделната и историческата памет, което е едновременно сведение, информация за съответната националност, предназначена за мнозинството отвъд и отсам граница“ . (1997)

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът се препечатва със съкращения от сборника „Българи от ново време. Студии и есета“. София: Издателство „Литературен форум“, 2000 г.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.