Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2022-2-11-TD

2025/2, стр. 281 - 286

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

Тенчо Дерекювлиев
E-mail: derten@abv.bg
Plovdiv, Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос.

451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Погледът към „Морфологична (не)категориалност“ тук е по-различен, фокусиращ интеррелационни и интердисциплинарни свойства на това теоретично заглавие. В него основни лингвотерминологични понятия и техни водещи признаци са синтезирани с ментална техника и балансирана структурация от д-р Енчо Тилев. Определени пасажи в текста имат моделиране, максимално близко до енциклопедичноречниковите статии, а тази особеност им придава поливалентен потенциал.

Пълнотата на функционалната граматика според концепцията на Бондарко се реализира основно при подхода, базиран на семантиката – мотив функционалната граматика да бъде определяна като преобладаващо семантикоцентрична с интегритетен фундамент, където комбинаториката на разнотипови средства акумулира кодирането на смисъла, заложен в интенцията на говорещия. Така чрез контекстуалната активация на единиците от ядрото и периферията на функционално-семантичното поле първоначалната им етикетировка се неутрализира и реализацията на това е част от контекстуалното включване на изречението. Тезисът на В. А. Звегинцев, че изречения съществуват само в речта, тоест контекстуално включени, е аксиоматизиран. За Г. А. Золотова изречението в речта е изречение в речева ситуация. Тук се влива и посоченото от автора на „Морфологична (не)категориалност“, че речевата реализация носи на категориалните значения и некатегориални елементи, „следствие от влиянието на контекста и на лексикалната семантика на думата“ (Tilev 2022, p. 58). Ясно се вижда колко съществена е функцията на homo loquens, който при теоретичния развой на постановките за езиковия знак се появява в органонния модел на Бюлер. „Морфологична (не)категориалност“ мотивира връзката функционална граматика – речева дейност на говорещия: „При формирането на изказа първичен за говорещото лице е смисълът (…), а формалните средства за експликацията му са вторични в речевия акт“ (Tilev 2022, p. 20). Речевият смисъл е интерпретиран от А. В. Бондарко като дериват от взаимодействието на езиковото съдържание на изказа с контекстуалната, ситуативната и енциклопедичната информация. Такава формулировка отвежда към особености на съвременната лингвистика, подчертани от испаниста М. Попова – разширяване на прагматичната тематика, интегралност и многоаспектност на подхода към езика, постоянен процес на възникващи комуникативни модели в речта, които стигат граматикализация, и този езиков факт се превръща в теоретичен по формулата „днешният дискурс е утрешният синтаксис“. Същевременно съвременната синтактична теория се пренасочва към синтаксиса на изказите, а това води до аугментирана функция на интерпретацията и ролята на информираността и интенцията на комуникаторите.

В монографията откриваме припомняне на важни постановки от общотеоретичен характер – една от тях е притежаваната от морфологичната категория синтактична перспектива. Авторът е актуално ориентиран в историята на лингвистиката и демонстрира способности да обособява структурационно: „цялостната реализация на морфологичните форми и значения се осъществява именно на синтактично равнище“, а „в много описания от последните десетилетия все по-усилено се говори за морфосинтаксис и морфосинтактични връзки между езиковите елементи“ (Tilev 2022, p. 39).

Схващането на Йесперсен за подхода от значението към формата, станало базов елемент във функционално-семантичната граматика, държи в концентрация към съотношението категориално – некатегориално. „Морфологична (не)категориалност“ обобщено сочи: „В процеса на функциониране на формата чистата категориалност изчезва (…)“ (Tilev 2022, p. 58). Така разделяното по граматичен показател се кооптира контекстово и става част от прагматикосемантичните координати на дискурса. Това е възможно, тъй като „изграждането на езиковите съобщения върви „от горе надолу“, т.е. първо се появява определен логически конструкт, който после получава езиково изражение. А конструирането на езиковото съобщение има обратна векторна ориентация – „от долу нагоре“, от минималните езикови единици до тяхната най-сложна комбинаторика“ (Dimitrova, Tilev, Derekyuvliev 2022, p. 170).

Факторите комуникация и дискурс са побрали дълга история като факти на езика и стават фундамент за основни факти на теорията. Формализацията на прагматичните противопоставяния, осъществявана чрез синтактизация, след което синтактичните структури се реформатират в морфологични и възниква инфлексионалната морфология, стои устойчиво в теорията на Т. Гивон. В тази линия е налице процес, даващ основания категориалното да бъде тълкувано като континуация на некатегориален прототип. Интерпретирайки вълновия цикъл на Гивон, Т. М. Николаева говори за кондензация на дискурса. Реално комуникативното ниво е централно за дискурсокондензационния процес и водеща роля има фигурата на говорещия. С неговите действия синтактизацията преобразува прототипния прагмакод в собствено езиков и речевата единица – в езикова. Тези езиково остатусени единици впоследствие се преобразуват в елементи на морфологичните парадигми, където флексията е репрезентант на словоформено значение и вътрепарадигмен диференциатор. Само че флексията, определяна и като формален показател, никак не решава цялостно въпроса при тълкуването на езиковото значение и на граматичното като част от него. И категориалните, и некатегориалинте значения налагат тълкуването им да бъде реализирано въз основа на речевите конкретизации. Това е еднозначно изведено: „При анализа на категориалните и некатегориалните значения е необходимо да се изследват не самите парадигми (формите на думата), а реализацията им в речта. Именно в речта се разкрива онова значение на формите, даващо основание семантичният критерий да се приеме за първостепенен в описанието“ (Tilev 2022, p. 366). Всъщност точно в сферата на речевата реализация се установява и разликата между формите с парадигматичен изоморфизъм. Повече от уместно е да бъде направена ремарка към тезис на Сосюр, който като че ли някак е останал в периферията – не може морфологията да състави отделна от синтаксиса дисциплина, формата и функцията образуват цяло. Статусен уплътнител на това теоретично положение се оказва и посоченото от Ст. Димитрова във „Вселената на езика“ от нейната персонална кореспонденция с Дуайт Болинджър за съотношението морфология – синтакис: „между морфологичното и другите равнища на езика има преливни процеси и (…) морфологията без семантична обосновка няма голяма обяснителна сила“, като „границата между семантично подплатената морфология и синтаксиса е твърде лабилна“ (Dimitrova, Tilev, Derekyuvliev 2022, p. 67). Детерминативната функция на семантичната обосновка в сферата на морфологията дава възможност да бъде илюстрирана с част от описанието на презенса в „Морфологична (не)категориалност“ и по-конкретно върху понятието момент на говорене. Заявена позиция е използваният от Е. Тилев оценъчен израз „съвсем основателно“ откъм квалификацията на това понятие, което според Бондарко, както посочва авторът на разглежданата монография, „има донякъде условен характер, тъй като в комуникативния акт то по-скоро трябва да се разглежда като време (период) на говорене (…). Особено ярко това се проявява при някои частни значения на презенса (напр. Он хорошо поет; Вода кипит при 100° С), ри които моментът на говорене не обхваща цялостно действието, а е само част от по-дълъг времеви интервал“ (Tilev 2022, p. 309 – 310).

В „Морфологична (не)категориалност“ авторът е показал усет към понятието категория и развоя на тълкуването му в руското и българското езикознание. Достатъчно е дори само да се погледне към описанието на това, което А. М. Пешковски обозначава като синтактична и несинтактична категория, където за синтактична приема падежа, а за несинтактична – числото. Сега много лингвисти дефинират традиционно наричаните морфологични категории като инфлексионални, а инфлексионалната морфология – като тясно свързана със синтаксиса. Погледнато в макроаспект, това е морфосинтаксис, с ключово значение на функционализацията на езиковия знак. Синтактичният контекст задава изискуемата поява на морфосинтактична афиксация – положение, отразявано от контекстуалната инфлексия, докато при числото инфлексията е инхерентна и в извънсинтактичноконтекстова зависимост. В унисон с диференцията е посочваното за морфологията на руския език, където падежните форми са дефинирани като синтактични, а формите на числото – като несинтактични. От друга страна, категориите падеж (в езиците с морфематичното му изразяване) и число, заедно с класификационната род, образуват състава на кумулативната флексия, носеща структурна доминация. Семантично тълкувано, кумулативната флексия се „разсинкретизира“ и такова теоретично състояние идва от превъзходството на семантиката над структурното съдържание, което в значителна степен може да бъде отъждествено с понятието граматика.

Насочването към класици на индоевропейското езикознание дава на автора на монографията аргументи при извеждането на лексикалната семантика като релевантна за семантичните родови опозиции, базирани на противопоставянето мъжки – женски пол. Такъв е типът женщина – мужчина, лев – львица, при който „граматичният род се определя от принадлежността на назоваваното лице към съответния пол“, като „семантичният критерий е водещ при разпределението по род на съществителните имена, именуващи лица или одушевени предмети“ (Tilev 2022, p. 99).

Като се позовава на универсализирания тезис на Н. Д. Арутюнова, гласящ в парафраза: прагматиката, семантиката и граматиката образуват вертикала от субординации с надмощие на прагматиката над семантиката и на семантиката над граматиката, д-р Тилев пояснява (в частта за степените за сравнение при адективите и при дефектност на парадигмата): „Именно прагматичните фактори правят възможно образуването на пълния набор от форми чрез лексикалносемантична промяна и преход от относителни в качествени прилагателни“ (Tilev 2022, p. 161). Той илюстрира възможността да бъде давано преимущество на семантичен акцент в напластено тълкуване и когато става въпрос за анализ на христоматийни примери. Така контекстуализацията на „Защо не слушаш мама“ прави възможно „да се търси и стремеж към подчертаване на статуса на говорещия“, при това „говорещият целенасочено изтъква своя статус“ (Tilev 2022, p. 215). Този израз е показателен за транспозицираната употреба на мама: от една страна, вместо личноместоименна форма се използва номинатив, а от друга – употребата съдържа деиктичност, тъй като отразява, дори и едновременно, значението „мене“ и „твоята/своята майка“. Особеностите от семантичното пространство на дейксиса в частта за местоименията, за които като основна от някои лингвисти е приемана именно деиктичната функция, са аргументи в полза на адекватността на автора да прави прочит и да прилага трактовки, без които частни въпроси от езикознанието трудно може да имат достатъчност на интерпретативността.

С подхода си да включи аспекти от основните особености на дейксиса, д-р Тилев гради интердисциплинарен мост към теорията на литературата, където големият неин тълкувател Н. Георгиев в анализите си върху лирическата творба активира лингвотеоретични аспекти от деиктичността и подчертава ролята на контекста и деиктичната прономинална функция в лирическите употреби. Деиктичността, като един от фундаменталните признаци на базовата темпорална категория време, е представена в пропорционализирана структурация (Tilev 2022, p. 309).

В тази монография съпоставителните аспекти са от основните линии: така например българският език, сравнен с руски, притежава по-сложна организация на категорията време, тъй като „в български са се запазили голяма част от значенията, присъщи на старобългарския език, докато в съвременния руски темпоралната система се е опростила значително“ (Tilev 2022, p. 307). Глаголната система на руски и български, както е изведено от автора, отразява и две специфични, некатегориални, преносни темпорални употреби – на praesens historicum и praesens pro futuro. Такива високофреквентни явления, дескриптирани теоретично, стават достъпни и за пишещите в езикознанието с практикоприложна насоченост, включително и откъм стилистико-семантични особености. Тезисът за двата типа сегашно време, назоваващо бъдещи действия за набелязано действие и за въображаемо действие, и характерното положение при „тези случаи, а и за некатегориалните прояви като цяло (…), че между формата и лексикалните средства се формират определени граматико-контекстуални комплекси“ (Tilev 2022, p. 322), заслужава внимание. Акцентуация в същата част се нарежда сред доказателствата за отвореността на тази семантично палитрирана монография: „Като особена сфера на битуване на некатегориалната семантика трябва да се посочи употребата на сегашно време в езика на медиите. Спецификите на този стил се дължат преди всичко на целите, които трябва да се постигат (…). Осъществяването на задачите „подчинява“ граматичната система и още по-убедително превръща езика в средство за внушение“ (Tilev 2022, p. 323).

Едва ли следва да е дисонансно, напротив, езиковотеоретичните конструкти обективна и субективна модалност да бъдат прилагани и в модалността на рецензийния текст – „при обективната модалност в езика само се отразяват връзките от действителността, при субективната говорещият посочва степента на достоверност на изказа“ (Tilev 2022, p. 342). И тогава се намесва тезисът, че „некатегориалните значения в езика са не по-малко релевантни от категориалните. Некатегориалността е скрит (или не толкова скрит) потенциал на езика, който може както свободно да се самоактивира, така и да бъде активиран от говорещата личност. Некатегориалните значения най-често са семантично, стилистично и прагматично много по-натоварени от категориалните (…)“ (Tilev 2022, p. 368). Ето че некатегориалността се оказва семантикокатегоризираща и сдвоява употребата на категорийни средства в модифицирана, несобствена функция и средства извън категориалните конструкции.

„Морфологична (не)категориалност“ е моножанрова книга с постигнати архитектонични, стиломоделни и междутекстови квалификатори. Аргументи и гаранция, че отношението на д-р Енчо Тилев към егоантропоцентричния феномен език, строгата наука лингвистика, съдържаща и „нестроги“ компоненти, и лингвистичното като модус на рецептивност има паралел в по-становката от съвременната прагматика за контекстуалното, прагматичното, значение – отразител на триаднорелационна структура, където фигурата на говорещия заема фундаментална позиция.

ЛИТЕРАТУРА

ДИМИТРОВА, СТ., ТИЛЕВ, Е., ДЕРЕКЮВЛИЕВ, Т., 2022: Вселената на езика. Диалози с професор Стефана Димитрова. Пловдив: Макрос. 366 стр. ISBN 978-954-561-563-4.

ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0.

REFERENCES

DIMITROVA, ST., TILEV, E., DEREKYUVLIEV, T., 2022: Vselenata na ezika. Dialozi s profesor Stefana Dimitrova. Plovdiv: Makros [in Bulgarian]. 366 p. ISBN 978-954-561-563-4.

TILEV, E., 2022. Morfologichna (ne)kategorialnost. Plovdiv: Makros [in Bulgarian]. 451 p. ISBN 978-954-561-574-0.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.