Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2022-3-2-Sk

2022/3, стр. 233 - 238

СМЪРТТА КАТО БИТИЕ И ВРЕМЕ В СТИХОТВОРЕНИЯТА „СМЪРТ“ ОТ ПЕЙО ЯВОРОВ И „ДЯВОЛСКО“ ОТ АТАНАС ДАЛЧЕВ

Стефка Карастоянова
OrcID: 0000-0002-0573-0323
E-mail: stefka.karaivanova@trakia-uni.bg
Department for Information and In-Service Teacher Training
Trakia University
9 Armeiska St.
6000 Stara Zagora Bulgaria

Резюме: Статията има за цел да представи близостта в поетическото възприемане на образа на смъртта в стихотворенията „Смърт“ и „Дяволско“. Тя е „дом“ за двамата лирически герои, своеобразен завършек на житейското познание, универсалия, изначалие и безалтернативност. Поетическото внушение и на двата текста е в посока на мъжеството и гордото самотничество при осъзнаването на смъртта като „екзистенциален феномен“.

Ключови думи: смърт; познание; бунт; битие; дяволско; всевластие

„Смъртта в най-широк смисъл е феномен на живота.“

Мартин Хайдегер

В поетическия свят на Далчев владее предметната образност, която идва, за да внуши силната болезненост на осъзнаването, че всичко в действителността е обречено на неслучване, на бездействие, на еднообразна и безплодна повторяемост. Лирическият човек, озовал се в затвореното пространство на стаята, осъзнава безсмислието на своята екзистенция, наблюдава и тъжно разбира липсата на истинско случване и обновление в света. Откроява се култът към болезненото и некрасивото. Съществуването на лирическото присъствие на Далчев се оказва тотален отказ от света, превръща се в драма на човешкото отсъствие, на неслучилия се живот. Човешката деперсонализация в стихотворенията на поета гради представата за разноликите проявления на образа на смъртта. Най-физиономичната вещ в поезията на Далчев е прозорецът – наличен и ясно очертан. Прозорецът в стиховете на поета е наситен с двойствена семантика – от една страна, алюзира представата за граничността, отделеността, заключеността на Далчевия аз, а от друга – насочва мисълта към желанието на човешкото да попадне във въображаемия, но истински свят на вълшебството на „посребрената бяла гора“. („Прозорец“). Но поетическото присъствие на Атанас Далчев е силно рефлексивно и подчертано песимистично с внушенията си за абсурдността на човешкото съществуване.

В поезията на Пейо Яворов един от водещите мотиви е за смъртта и нейното всевластие. Лирическият човек има двойствено отношение към нея – тя е и желана, търсена, възприета е като единствена алтернатива на пътя на по-знанието, а от друга страна, личи и екзистенциалният страх от попадането в нейния капан. Смъртта се среща често в полусънните състояния на Яворовия лирически човек – той я пророкува. В цялостната си поезия Яворов извървява пътя към потъването в смъртта чрез движение надолу по вертикала. Поетическият му аз, тръгнал по пътя на познанието, започва да черпи вдъхновение от „пропастите на духа“. Постепенно започва да осъзнава, че човешкото е обречено на самота и страдание. Болезнените самоанализи на Яворовото лирическо присъствие не намират отговор на „свръхземните въпроси, които никой век не разреши“ и така се стига до желанието за потъване в тъмнината на инобитието. Смъртта, като един от водещите мотиви в поезията на Яворов, се свързва с копнежа по познание – да се премине в пространството отвъд. Ужасният призрак на смъртта е осъзнат като повик на вечността, но е наситен и с извечния страх от неизбежното.

Именно като „феномен на живота“, като всеобемащо биващо присъства образът на смъртта в стихотворенията „Смърт“ от Пейо Яворов и „Дяволско“ от Атанас Далчев. Образът на смъртта в тези поетически текстове е видян като единствената възможност на човека да бъде себе си. Смъртта е нещо предстоящо и автентично като самия живот. Може ли да се постави знак за тъждество между живота и смъртта в тези стихотворения?

В едноименното стихотворение смъртта е представена като единствена алтернатива, като непреодолима и достоверна битийност, като изживяване на ужаса от човешката захвърленост, на тревогата и грижата за собственото аз, което носи и таи в сърцето си един „безимен страх“. Според М. Хайдегер „в страха човек се чувства „ужасно бездомен“ (181 с.).

В поезията на Атанас Далчев пък смъртта е принципът на единственото разумно познание. Хората се раждат, за да умрат, казва Хайдегер в „Битие и нищо“ и от това произтича усещането за нищожност и безсмислие на живота. Чрез образа на „мъртвия часовник“ Далчев интерпретира проблема за емпиричното време, за монотонния ритъм на ежедневното човешко битие. Това е времето, застинало в спрелите часовници, времето, което прави дните еднакви. То е поставено в един смислово-асоциативен ред със символиката на „ад“, „зид“, „смърт“.

„Дяволско“ е определението, което най-точно подхожда на поетическата визия на действителността от едноименното стихотворение. Литературното пространство е визуализирано като един субективен хаос, като реалност, над която владее диаболичното. Образът на часовника е характеорологичен, тъй като продължава да отброява протичащото време. Часовете, минаващи през циферблата на часовника, са кръговете на ада на лирическия човек. Изтичащото време е представено като смразяващо очакване на смъртта. Втората строфа представя телесното и неговата безтегловност. Азът е ситуиран на пода, притиснат към земята, реалността му пречи да се изправи, и въпреки че е „тъй близо до самия небосвод“...“, той е „под“ него, твърде ниско, за да се разграничи от дяволското. Хаосът, който цари във външната действителност, се проектира и във вътрешния свят на аза. Във втората поетическа половина личи озлоблението, с което лирическият герой се отнася към реалността. В последните три строфи азът открива същността на битието, представляващо кохерирането на две времепространства (интимно и материално-веществено), но и се отказва от яростта, с която го „обвинява“ за своето страдание.

Външният свят е обиталище на дяволското, от което Далчевият човек не може да избяга. Сядането до прозореца не е съпроводено със съзерцание, а с динамично действие срещу външното. Пръстта, която човекът хвърля, е знак на бунта и несъгласието. Лирическият герой е представен като борещ се и протестиращ срещу всеобемащото зло в света, образно изразено чрез липсата на цветя.

Предпоследната строфа звучи абсурдно и натуралистично. Диаболичният свят е весел, а лирическият говорител е мъртва, разлагаща се мърша. Усмивката на външното, от една страна, засилва алюзията за неговата парадоксалност. От друга страна, е катализатор на трагичното прозрение на личността: „....този весел свят/ със мене и със мойта смърт не свършва“. Тя се самоидентифицира като ненужна, на практика отдавна умряла, но имаща сили да се разграничи от дяволското веселие:“....и мога ли да бъда техен брат?“. Отчуждението на Далчевия човек не е просто самовглъбяване или самотност, то е ужас, омраза към външното. Епитетът „дяволско“ определя тоталитета на хаоса – елемент на външната реалност, провокатор на страданието в дома и на почти религиознофанатичната злоба на лирическия човек.

Последната строфа е своеобразно обобщение на текста, тя въплъщава всяка една емоция, владееща аза. Прозорецът е тази точка от пространството, върху която азът трябва да остави знака за своето присъствие, който да въплъти в себе си най-важната идея – за действието, за съпротивата на личността. Личността е видяна като озъбената субектност, носеща сатанинското излъчване, което се противопоставя на себеподобните си и на света. Животът в ранната поезия на Далчев е видян през призмата на очакването на смъртта. В духа на екзистенциализма човешкото битие е пресъздадено в неговата безутешна ненужност, единственото избавление от което е смъртта. Далчевият аз има активно отношение към действителността (чрез седенето на прозореца) – активно в желанието на съзнанието да не я признае и превърне в свое притежание, в част от своя космос, да я отхвърли като непристойност, хаос и суета.

В стихотворението на Пейо Яворов смъртта е представена като висше по-знание и върховна истина. Субектът е устремен, динамичен, движещ се по пътя на житейското прозрение, но и пропадащ; движи се по вертикала надолу, пропада в пропаст, някъде в неизвестността. Отношението на субекта към смъртта е двойствено въпреки стремежа му за сливане с нея. Прави впечатление многовариативността на именуването на образа на смъртта в едноименното Яворово стихотворение – „ужасен призрак“, „с размахната коса, по всички хоризонти, всемощна, безпощадна, на мълния подобна“, „тя беше светлина на пролетното утро,/ отвеки съчетана с мъглата подранила на есенната вечер“, „тя беше само поглед...“, „тя бе едно велико мълчание сред всичко“, „една мечта самотна“, „душа на вековете“, „свръхсмисъл вековечна“.

Лирическият герой е „магесан“ от нея, тя е тоталният белег на човешкото битие. Тя е началото и края на „цялата човешка тревога под небето“ и на млади, и на стари. Водещ мотив е априорността на смъртта като страховита оголеност на човешкото пред непознаваемостта на битието. По този начин Яворовият човек определя себе си като изначално тревожен, безпътно лутащ се, страхуващ се от освободеността на желанието да прозре битието. И естественият резултат, водещ до онтологичния страх, е поглеждането на смъртта в лице. Образът на смъртта е видян като всеприсъствен, желан, като мечта, мълчание, светлина, поглед. Тези одухотворени по семантика определители говорят за желаното, дори търсено потъване на лирическия човек в тъмнината на смъртта.

Реципиентът остава с впечатлението, че смъртта е финалната стъпка от извечния човешки стремеж към познание. Идейното послание на Яворовия поетически текст е насочено към всеобхватността на трагичното чувство за живота, който се движи между болката и скуката и е свързан с осъзнатата обреченост пред лицето на смъртта. Според Мигел де Унамуно „трагизмът на човека се корени не само във вътрешните му противоборстващи сили – и противопоставянето му на света също е източник на неговия трагизъм“ (Pasi 1994, 275). В стихотворението „Смърт“ лирическият герой е изчерпал възможностите за противостоене на мрачното осъзнаване, за изначалието и безкрайността на „един безимен страх/загнезден бе у мене.../“, „...и кретам аз магесан/ от нея – и след нея – по своя земен път“.

Но пък е отчетливо внушението за силата, мъжеството и героизмът на лиричическите герои и в двата текста, които стоически понасят осъзнаването за всеобхватното присъствие на смъртта в битието и приемат страдалческата си участ, че „Аз имам всичко: моя е смъртта“. Двете лирически присъствия се себеосъществяват чрез истинността на прозрението, че истината за живота е трагичното обсебване от призрака на смъртта. Именно в това се крие и тяхното достойнство, защото те всячески се борят и се противопоставят на агонията. Макар и разединени и душевно противоречиви, те се бунтуват срещу живота, смъртта и срещу самите себе си благодарение на позицията на гордото самотничество.

Лирическото присъствие в стихотворението на Далчев е позиционирано в стаята, на пода, „тъй близко до самия небосвод“. Азът се намира „горе“, а външният нему свят е „долу“ – „а долу преминават автомобили...“. Граница между тези две пространства е „прозорецът“. Яворов като че ли „разказва“ за житейското пътуване – „в тоз шеметен полет“ на неговия аз.

Характерологични са определенията на лирическото присъствие в Яворовия текст: „несретник безприютен“, „самси изгубен“ „магесан“, както и в Далчевото стихотворение: „аз съм една ненужна жалка мърша“. Според Яворовия текст смъртта е всичко: „светлина“, „поглед“, „мълчание“, „мечта“, „душа на вековете“, „свръхсмисъл вековечна“, „призрак“.

Човешкото тяло в поетическия текст на Далчев придобива визията на мърша, на някаква своеобразна оголеност, устремена към умирането, към потъване в инобитието. Но човешкото тук проявява и съпротивителните сили на бунта, на несъгласието с тоталитета на смъртта. Тук като че ли е показана телесната аскеза, при която тялото става всеприсъствено за сметка на душата, която е изчерпила себе си и съпротивителните си сили. И в двата лирически текста не се чете страх от смъртта, а едно трезво осъзнаване и приемането ѝ като реалия, като вездесъща битийна категория. Смъртта е своеобразният „дом“ и за Яворовия, и за Далчевия аз. Далчевият човек е позициониран на прозореца, във високото, което е пространството на очертаната позиция на знаещия, на прозрелия, на виждащия истината за своята смърт. „Това го по-ставя в ситуацията на узналия, мъдрия човек, който трябва да изрече своите завети, напътствия към оставащите в отсамността хора“ (Dimitrov 2001, 265). Далчевият лирически човек не може да реализира социална съпричастност, той е горд самотник, който копнее по човешка близост, но е обречен на екзистенциална самотност. Лирическият човек на Яворов се оказва, че е пътуващият през живота, осъзналият своята екзистенциална бездомност и сиротност и подвластен на битийната противоречивост. Абсурдността на човешката захвърленост, залутаност прави осъзнаването за безперспективността на битието поетически ярко внушено като изгубеност. Драмата на осъзнаващия човек е силна с трагичното прозрение за всевластието на смъртта.

В стихотворението „Дяволско“ лирическият герой се намира в стаята, която е и убежище, и затвор. Именно в нея той изживява настъпването на своята смърт. Стихотворението гради представата за човешкото самоунищожение, за да внуши отричането на човешкото и неговата тотална безсмисленост. Животът според Далчев е всъщност неживот, защото неговият аз в конкретното стихотворение отказва да общува, да разбира света и себеподобните си.

Според двата поетически текста „смъртта е екзистенциален феномен“ (Heidegger 2020, 226). Смъртта е изведена като единствена възможност, която лирическото присъствие и на Яворов, и на Далчев трябва да приеме. Именно по този начин се гарантира една бъдещност, вечен живот на човека. Животът е вечно пътуване към смъртта, негов смисъл е осъзнаването на смъртта като всеприсъстваща, като универсалия.

ЛИТЕРАТУРА

ДИМИТРОВ, Н., 2001. Метафизичните пространства на езика. Велико Търново: ПАН.

ПАСИ, И., 1994. Към философията на живота. София: Св. Климент Охридски.

ХАЙДЕГЕР, М., 2020. Битие и време. София: Изток-Запад.

REFERENCES

DIMITROV. N., 2001. Metafizichnite prostranstva na ezika. Veliko Turnovo: PAN.

PASI, I.,1994. Kum filosofiata na zivota. Sofia: Sv. Kl. Ohridski.

HEIDEGGER. M., 2020. Bitie I vreme. Sofia: Iztok-Zapad.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.